17
Вт, Май
26 Нови статии

Никарагуанският канал: завръщането на Китай и Русия в Централна Америка

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Както е известно, президенските избори през ноември 2021 бяха спечелени за четвърти пореден път от лидера на Сандинисткия национално-освободителен фронт Даниел Ортега, който получи над 75% от гласовете на избирателите.

  САЩ, ЕС и част от латиноамериканските държави отказаха да признаят резултатите от изборите (впрочем, още преди провеждането им, Вашингтон обяви, че те ще бъдат фалшифицирани). За сметка на това обаче, руското Външно министерство изрази „увереност, че резултатите от изборите в приятелската Никарагуа разкриват нови възможности за по-нататъшното постъпателно социално-икономическо развитие на страната и укрепването на нейната стабилност и националния и суверенитет”. На свой ред, външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че изборният процес е „протекъл изцяло в рамките на законодателството на Никарагуа” и разкритикува „безпрецедентния натиск на САЩ върху тази страна”.

Ще припомня, че през януари 2022 Никарагуа ще започне производството на руската ваксина „КовиВак”. При това тя е предназначена не само за жителите на страната, но и за тези от целия регион, където доставките на ваксини срещу Covid-19 по линия на Световната здравна организация (СЗО) са силно ограничени.

Междувременно, на 7 декември 2021, между руската държавна корпорация Росатом и никарагуанското Външно министерство беше подписан Меморандум за сътрудничество в сферата на използването на атомната енергия за мирни цели. Според руското Министерство на външните работи: „Документът поставя основата за установяване на сътрудничество по широк спектър от направления, включително за повишаване на информираността относно новите ядрени технологии, развитието на ядрената инфраструктура на Никарагуа и неенергийното използване на атомната енергия в индустрията, селското стопанство и медицината”.

Само месец след изборите, на 10 декември 2021, Никарагуа обяви, че скъсва дипломатическите си отношения с Тайван и възстановява тези с Китай.

В официалното заявление по този повод се посочва, че „правителството на Китайската народна република е единственото, което легитимно представлява цял Китай, а Тайван е изконна китайска територия. Считано от днес, правителството на Никарагуа прекратява дипломагическите си отношения с Тайван, както и всички контакти с него”. Ще припомня, че това е вторият случай, когато никарагуанското правителство променя радикално външната си политика. По време на първото управление на Даниел Ортега (1979-1990) страната установи официални отношения с Китай, но при последвалото управление на президента Виолета Чаморо, ползваща се с пълната подкрепа на САЩ, те бяха прекъснати и Никарагуа се ориентира към признаване на Тайван. И макар че до изборите през 2021 Ортега, който се върна на власт през 2007, не бързаше да възстанови отношенията с Пекин, американските санкции и постоянните заплахи на Вашингтон окончателно го убедиха да го стори.

Тази нова ориентация на външната политика на Никарагуа позволява формирането на нова мултиполярна ос в региона. Ще припомня, че Китай е традиционен партньор на Куба, Венецуела и Боливия, които – както и Никарагуа – са част от Боливарианския алианс за Америка (ALBA). Показателно е, че Никарагуа поддържа много добри отношения и с Пакистан, който също е съюзник на Китай и играе ключова роля в реализацията на неговия суперпроект  „Един пояс, един път” (EПЕП), посредством Китайско-пакистанския икономически коридор, включващ пристанището Гуадар, на брега на Индийския океан.

Разбира се, Държавният департамент на САЩ разкритикува решението на Никарагуа да скъса с Тайван, при това американците едва ли ще се ограничат само с критики. Така, говорителят на Държавния департамент Нед Прайс заяви: „Режимът в Манагуа обяви че прекъсва дипломатическите отношения и официалните си контакти с Тайван, но фалшифицираните избори от 7 ноември не му дават подобни пълномощия, освен това те изключват Никарагуа от семейството на американските демокрации”.

Истината обаче е, че Вашингтон разполага с все по-малко инструменти за целта. Ще припомня, че наскоро Никарагуа официално напусна доминираната от САЩ Организация на американските държави (която отказа да признае резултатите от последните президентски избори в страната), демонстрирайки желанието си да продължи своето суверенно развитие. Така тя стана третата страна, след Венецуела и Куба, която  остава извън ОАЕ.

На свой ред, правителството на Тайван изрази „болка и съжаление” във връзка с това решение, а Външното министерство в Тайпе извади Никарагуа от списъка на дипломатическите съюзници на страната, койта е качен на официалния му сайт.

Междувременно, непосредствено се победата на изборите, на 8 ноември 2021, никарагуанският външен министър Денис Монкада направи изненадващо за мнозина изявление, в което потвърди, че страната му възнамерява да активира гигантския проект за изграждане на плавателен канал между Атлантическия и Тихия океан през територията на страната (т.нар. „Никарагуански канал”), като подчерта, че „каналът между двата океана е исторически проект на Никарагуа и страната ни никога няма да се откаже от правото си да го изгради на своя територия за да обслужва целия свят и международната общност”.

Ще припомня, че работите по изграждането на канала стартираха още през 2014, но бяха преустановени през 2018 поради нестабилната ситуация в Никарагуа. Днес обаче, Китай и Русия се връщат в сраната и това поражда предпазлив оптимизъм, че реализацията на този суперпроект ще бъде възобновена.

Все още не е ясно, какви конкретни действия ще предприеме Вашингтон в тази връзка. Очевидно е обаче, че американците ще положат максимални усилия за да не допуснат изгражането на конкурентен на Панамския канал, особено ако с него се ангажират нарочените за техни екзистенциални съперници Китай и Русия. Случилото се бе изключително неприятен сюрприз за САЩ и, защото съвпадна с провежднането на т.нар. „Среща за демокрацията”.

Макар че администрацията на Байдън се опитва да противопоставен на китайския суперпроект ЕПЕП своята инициатива „Да построим отново един по-добър свят” (Build Back Better world - B3W), в чиито рамки – според решението на Г-7 – следва да бъдат инвестирани 40 трлн. долара за инфраструктурни проекти в развиващите се страни, включително в Латинска Америка, поне засега липсва каквато и да било яснота относно неговата практическа реализация. Ще припомня също, че между самите членове на Г-7 има разногласия относно политиката спрямо Китай, тъй като някои от тях не са склонни да прекъсват или съкращават търговско икономическите си връзки с него.

Възстановяването на официалните отношения между Никарагуа и Китай дава възможност и за възобновяването в съвсем скоро време на работите по изграждането на Никарагуанския канал. Което пък ще означава промяна на правилата на геополитическата игра в региона.

Както е известно, договорът за изграждане на канала беше подписан през 2013, като концесията за това беше предоставена на китайския инвеститор Ван Дзин. Тогава проектът за „Големия трансокеански канал на Никарагуа” се разглеждаше като възможна алтернатива на Панамския канал, способна да промени регионалната геополитика. Няколко години по-късно обаче, ангажираната с изграждането му компания на Ван Дзин HKND Group фалира и през 2018 проектът беше замразен. Сега изглежда, че Пекин е склонен да се ангажира с него на държавно равнище.

За Китай е изключително важно да продължи да реализира инициативата си ЕПЕП, в чиито рамки каналът, като нов транзитен възел, ще помогне за оптимизиране на логистиката и за появата на допълнителни опорни точки, тъй като изграждането му е свързано и със строителството на две пристанища, летище, електроцентрала и пътища.

При това Никарагуанският канал ще бъде по-широк и дълбок от Панамския, т.е. ще може да пропуска по-голямо количество товари. Смята се, че през него ще могат да преминават контейнеровози с товароподемност до 400 хиляди тона (Панамският канал може да приема кораби с товароподемност до 150 хиляди тона).

Очакванията в Манагуа са, че с гарантирането на сигурността на строителството и обслужването на канала ще се ангажира Русия. Предвид тесните връзки между никарагуанските и руските въоръжени сили и специални служби, включването на Москва в проекта изглежда напълно възможно. Нещо повече, това би дало основание за по-сериозно руско военно присъствие в региона, в непосредствено близост до САЩ.

Любопитно е, че в края на ХIX век, именно Съединените щати са най-заинтересувани от изграждането на канал между Атлантическия и Тихия океани на територията на Никарагуа. За целта през 1880 е създадена т.нар. „Северноамериканска компания”, а след това и други подобни. В крайна сметка обаче, тогава бива предпочетен Панамският канал, защото именна към него се насочват най-големите чуждестранни инвестиции. Чисто формално обаче, договорът на американците с Никарагуа за изграждане на канала на нейна територия изтече чак през 1970. И сега с неговата реализация ще се ангажира Китай, а вероятно и Русия.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика