17
Вт, Май
26 Нови статии

Възможна ли е сделката между НАТО и Русия?

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Очевидно, никой в Москва не би могъл да обясни, защо Путин избра точно този момент за да отправи ултиматума си относно намеренията на НАТО някой ден да приеме Украйна в своите редове.

Мнозинството анализатори обаче смятат, че в края на ноември 2021 Кремъл е стартирал пораждащото подозрения у някои придвижване на руски части в близост до украинската граница и по-точно на територията на Западния военен окръг на Русия, за да принуди Запада да започне диалог с Москва.

Малцина вярват, че руснаците наистина възнамеряват да нахлуят в Украйна, защото това вероятно няма да бъде прието еднозначно от руското общество. Въпреки това, Кремъл продължава да повтаря, че разглежда и военен вариант за развитие на събитията, ако безпокоящите го проблеми не бъдат решени по удовлетворителен за него начин.

Според главния редактор на авторитетното списание „Русия в глобалната политика” Фьодор Лукиянов: „Русия иска такъв диалог с водещите държави от НАТО, в чиито рамки фокусът на дискусията да се измести от стандартната западна гледна точка – а именно, че структурата за сигурност в Европа функционира добре и следва да се обсъжда единствено „руският проблем”, към признаването на съществуващите опасни недостъци на европейската система за сигурност и необходимостта да се отчитат и тревогите на Русия. Засега обаче, не е ясно, дали това ще стане в някаква приемлива форма или не. Затова кризата продължава”.

Червените линии на Русия

В официалното комюнике на Белия дом относно провелата се през декември 2021 онлайн среща между Путин и президента на САЩ Джо Байдън се твърди, че руският държавен глава е бил предупреден за сериозните последици от евентуална атака срещу Украйна, включително налагането на „разрушителни санкции” и „други мерки”, под каквито вероятно се имат предвид доставките на оръжие и оказване на друга помощ за Киев.

В ответното си заявление, Кремъл потвърди това, но и озвучи претенциите си във връзка с продължаващото проникване на НАТО в Украйна и опитите на Киев да забави процеса на изпълнение на условията на споразумението „Минск 2”, което изисква провеждане на директни преговори с двете подкрепяни от Русия сепаратистки републики в Източна Украйна.

Както изглежда, Байдън е заявил на Путин, че е възможно да се преговаря по руските искания за да разбере, „дали ще можем да постигнем някакво споразумение, относно понижаването на градуса на напрежението на източния фронт”, вероятно с участието на няколко от най-големите страни членки на НАТО. В тази връзка, Путин съобщи, че документът, в който ще бъде изложена руската позиция преди началото на тези преговори, съвсем скоро ще бъде изпратен във Вашингтон (както е известно, той беше изпратен на 15 декември – б.р.).

По време на телефонния си разговор с президента на Украйна Владимир Зеленски, Байдън отново декларира решителната си подкрепа за тази страна и подчерта, че Русия не може да попречи на членството и в НАТО. Той обаче изтъкна и необходимостта да бъдат изпълнени условията на мирното споразумение от Минск.

На фона на тази неяснота Русия, може би е решила, че САЩ вероятно са готови на някои отстъпки – дори, ако засега на са склонни да дават каквито и да било гаранции относно по-нататъшното разширяане на НАТО. Според експерта по въпросите на сигурността в Института за световна икономика и международни отношения в Москва Владимир Евсеев: „Ситуацията в момента е следната: Байдън не е дал никакви обещания относно членството на Украйна в НАТО, а Путин не е обяснил какви са намеренията на Москва спрямо Киев. Русия има три червени линии, касаещи Украйна: никакво членство в НАТО, никакви американски бази на украинска територия и никакви настъпателни въоръжения, разположени в близост до руските граници”.

Експертите смятат, че Кремъл се стреми да създаде система от неутрални държави между НАТО и Русия – подобно на Финландия и Австрия по време на студената война. Днес вече никой не използва понятието „финландизация”, но – както изглежда – руснаците имат точно това предвид. Тази система следва да бъде защитена с международно споразумение, което да гарантира независимостта, суверенитета и демократичния избор на всички бивши съветски републики и най-вече на Украйна и Грузия.

Вероятността САЩ и съюзниците им да приемат тази идея изглежда много малка, като това се потвърждава и от повечето анализатори. Ще припомня, че дори предложението на Байдън да се проведат преговори с Русия и неколцина ключови съюзници от НАТО беше посрещнато на нож от някои източноевропейски членки на алианса, които се обявяват против диалога с Москва.

Както посочва в тази връзка ръководителят на Руския съвет за международни отношения, който е тясно свързан с Външното министерство в Москва, Андрей Кортунов: „За Русия всичко ще зависи от това, доколко сериозен е Байдън в намерението си да събере група от водещи държави членки на НАТО за да обсъди претенциите на Москва към този алианс. Все пак, Байдън направи много важен жест и Кремъл ще е признателен за всякакви положителни промени”.

Необходимостта от балансиране на напрежението

Но дори ако не бъде постигната „голяма сделка” относно разширяваето на НАТО, може да бъде подписано споразумение относно разполагането на въоръжение в Източна Европа, налагане на ограничения върху разполагането на противоракетни системи на континента и други мерки за стабилизиране на ситуацията, които биха могли да успокоят Кремъл.

Както посочва в тази връзка споменатият по-горе руски експерт Кортунов: „Байдън следва да намери баланс между подкрепата си за Украйна и своя стремеж да подобрни отношенията с Русия. В момента всички дискусии във Вашингтон са свързани с необходимостта САЩ да се концентрират върху китайската заплаха, само че това ще стане много по-трудно, ако напрежението между Запада и Русия рязко нарасне”.

Обещанието на Байдън, че ще убеди Украйна да изпълни условията на „Минск 2” представлява друго опасно минно поле. Въпросните споразумение, подписани от Украйна през 2015, изискват от Киев да осъществи директни преговори с водачите на опълчението и да реинтегрира рускоезичните области в Донбас, като им предостави постоянна автономия. Това обаче е своеобразна политическа отрова за украинските националисти които се стремят към създаване на унитарна държава от сложната териториална смес, която Украйна наследи от Съветския Съюз.

„Зеленски би могъл да се опита да изпълни условията на „Минск 2”, както му предлага Байдън, но още с първите си стъпки в тази посока ще се изправи пред сериозна политическа криза – твърди директорът на Института за глобални стратегии в Киев Вадим Карасов – Мнозина ще го обвинят, че се е поддал на американския натиск и шансовете му да бъде преизбран на поста рязко ще намалеят. Това е тъжен парадокс, но колкото по-малко е напрежението в отношенията между Запада и Русия, толкова по-голяма е вероятността от вътрешни раздори в Украйна”.

Повечето анализатори смятат, че украинската криза би могла временно да бъде „замразена”, но краят и не се вижда.

Както посочва експертът от Московския център Карнеги Александър Баунов: „Владимир Путин категорично не е склонен да приеме запазването на старото статукво. Той съвсеем ясно очерта своята „червена линия” и тя е, че Русия никога няма да се примири с перспективата на приемането на Украйна в НАТО, появата на американски бази в тази страна и дори с евентуалната украинизация на милионите рускоезични украински граждани. Не е ясно, какво смята да прави, ако не бъде установен конструктивен диалог с големите западни държави, към какъвто се стреми, но той със сигурност не възнамерява да остави нещата да се развиват на самотек”.


*Кореспондент на Christian Science Monitor в Москва

 

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика