17
Вт, Май
26 Нови статии

ШОС се разширява към Близкия Изток

Актуално
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

През последните години Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която е сред най-авторитетните в света, съществено се разшири. В момента пълноправни членове на ШОС са осем държави: Индия, Казахстан, Китай, Киргизстан, Пакистан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. Четири страни са със статут на наблюдатели – Афганистан, Беларус, Иран и Монголия.

Доскоро партньори по диалога на ШОС бяха шест държави: Азербайджан, Армения, Камбоджа, Непал, Турция, и Шри Ланка. На срещата на върха на Организацията, провела се през септември 2021 в Душанбе, беше даден старт на процедурата за приемане на Иран за пълноправен член на ШОС, а към групата на партньорите по диалога  се присъединиха Египет, Катар и Саудитска Арабия.

При това, ако Иран отдавна е декларирал интереса си към ШОС и повишаването на статута му беше очаквано и закономерно, появата на групата арабски държави в тази международна организация беше оценено от мнозина като истинска сензация.

Всъщност, разширяването на ШОС към Близкия Изток за пореден път потвърждава, че организацията е сред най-важните и перспективни центрове на геополитическо влияние и развитие в света.

Ще припомня, че Египет е една от най-големите държави от Близкия Изток, както по територия, така и по численост на населението си (над сто милиона души). Тя е разположена в Североизточна Африка и, частично, в Азия (Синайския полуостров), като граничи с Израел, Сектора Газа, Судан и Либия. През територията на Египет преминава Суецкият канал (дължината му е 173 км), който е най-краткия морски път с глобално значение от Средиземно море към Индийския океан.

Египет е една от най-бързо развиващите се икономики в региона Близкия Изток и Африка. Сред приоритетите на социално-икономическото развитие на управляващите в Кайро са повишаване жизненото равнище на населението, провличането на мащабни чуждестранни инвестиции, импортозаместващата икономика и реализацията на редица големи национални проекти (модернизацията на Суецкия канал, усвояването на 630 хил. хектара нови земеделски земи, създаване на специална икономическа зона и промишлени райони, както и изграждането на първата в страната АЕЦ). Основни „драйвъри” на египетската икономика си остават добивът на петрол и газ, туризмът, нефтохимическата индустрия, селското стопанскво и преките чуждестранни инвестиции.

Усилията на египетските власти са насочени към запазване на стабилността в страната, поддържането на мира между различните религиозни общности (10% от населеиието на Египет са християни-копти). Предприемат се много сериозни мерки за ефективно противодействие на активността на екстремистките и терористични организации. Кайро провежда балансирана и мултивекторна външна полиика и играе важна роля за мирното разрешаване на палестинския проблем и стабилизирането на Близкия Изток.

Макар че е сравнително малка арабска държава, разположена по крайбрежието на Персийския залив, Катар е сред най-големите износители на природен газ на световния пазар и много значим инвеститор в редица перспективни проекти в чужбина. Също както и Кайро, Доха провежда балансирана външна политика, целяща преодоляване на противоречията и разногласията между големите регионални играчи Саудитска Арабия, Иран и Турция.

Саудитското кралство е сред най-богатите държави в света, що се отнася до запасите и износа на петрол, играе ключова роля сред арабските монархии от Персийския залив и заема изключително важно място в арабския и мюсюлманския свят, тъй като саудитският крал е официалния „пазител на двете мюсюлмански светини” (в Мека и Медина). През последните години Ер Рияд полага сериозни усилия за диверсификация на своята икономика и енергетика, усъвършенстване на инфраструктурата и използването на водещи технологии.

И трите страни са членки на ООН, Лигата на арабскитедържави и Организацията за ислямско сътрудничество. Египет е и член на Африканския съюз, а Саудитска Арабия и Катар – на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ).

Според анализаторите, превръщането на тези три държави в партньори по диалога на ШОС ще стимулира и по-активното им участие в различни взаимноизгодни сделки и проекти както на двустранна основа, така и в рамките на цялата организация.

Така например, Саудитска Арабия и Катар биха могли да инвестира в проекти за усвояването на природните ресурси на Афганистан (мед, литий и т.н., чиято обща стойност се оценява на един трилион долара), както и в изграждането на стратегическата железопътна линия Мазари Шариф – Кабул – Пешавар, която ще свърже Европа с Азия (и по-точно с пристанищата на Индийския океан). На свой ред, Русия и Китай могат да помогнат на Ер Рияд и Кайро за развитието на ядрената им енергетика и изграждането на нови жп линии, ВЕЦ-ове и други важни и стратегически обекти.

По-тясното сътрудничество на трите арабски държави с ШОС ще е от ключово значение най-вече за централноазиатските постсъветски републики, които разполагат със значителни природни ресурси и излишна работна сила, но се нуждаят от инвестиции. Несъмнено за сближадаването между държавите от Централна Азия и арабския свят ще допринесе и общата им ислямска религия и култура. Впрочем, има всички основания да очакваме, че след Египет, Катар и Саудитска Арабия, партньори по диалога на ШОС биха могли да станат и други арабски държави – например ОАЕ, Кувейт, Бахрейн, Оман, Йордания и Ирак.

 

*Център за международна сигурност

 

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика