28
Пет, Ян
12 Нови статии

Мястото на Румъния в Черноморската стратегия на САЩ и НАТО

Актуално
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

През първата половина на ноември 2021 румънският външен министър Богдан Ауреску взе участие в организираната във Вашингтон от Атлантическия съвет на САЩ дискусия "Сигурност и сътрудничество в Черно мора".

След срещата си с американския държавен секретар Антъни Блинкен, Ауреску заяви, че в разговора си с него е изразил "готовността на  Румъния да участва в разработването на стратегията на САЩ в Черноморския район" и в тази връзка вече е представил "няколко предварителни идеи". Според него: "Американското военно присъствие в региона - както на войски, така и на военна техника, трябва да се увеличи не само в Румъния, но и в южната част на източния фланг на НАТО (т.е. в България - б.а.)"

Ще припомня, че в рамките на седмия кръг на двустранния стратегически диалог, Вашингтон и Букурещ за пореден път подчертаха, че ключов елемент в сътрудничеството между двете държави са съвместните им действия и инициативи в сферата на сигурността, в чиито фокус е именно Черноморският регион.

На свой ред, по време на конференция под надслов "Укрепване ролята на Румъния като активен участник в гарантирането на сигурността в Черноморския регион", началникът на румънския Щаб на отбраната генерал Даниел Петреску, определи дайствията на Русия в региона като сериозен проблем за страната му. В изказването си, Петреску дефинира "Разширения Черноморски регион" като предна линия на "напористата" руска политика. А сред основните му претенции към Москва е нежеланието и да се примири с почти постоянното присъствие на кораби на нечерноморски членове на НАТО в Черно море.

Подобни твърдения пораждат закономерния въпрос, защо Русия не бива да реагира на все по-честата поява на тези военни кораби, при положение, че самите страни членки на пакта демонстрират крайно болезнено отношение към преминаването на бойни кораби на руските военноморски сили в близост до собствените им брегове. Още повече, че на фона на задълбочаващата се конфронтация между оста Москва-Пекин и т.нар. "колективен Запад", твърденията на Брюксел и Вашингтон, че НАТО няма враждебни планове спрямо Руската Федерация се приемат с обяснимо недоверие от Кремъл.

Както е известно, през 50-те години на миналия век, Северноатлантическият алианс отхвърля предложението на Москва за евентуално присъединяване на Съветския съюз към НАТО, а няколко десетки години по-късно, т.е. вече след като СССР престана да съществува, един виден европейски политик заяви, че "ако Русия влезе в НАТО, алиансът ще загуби смисъла на съществуването си". Тоест, отказът от стратегически диалог с Москва, както и разглеждането на Русия като основен противник и мишена, са ключов елемент от политиката на пакта.

Както е известно, на югоизточния си фланг, Северноатлантическият алианс в последно време все повече залага на Румъния, която е на път да измести в това отношение, дори такъв доскоро стратегически член на НАТО като Турция. На споменатата по-горе конференция в Букурещ бившият командващ на американската армия в Европа генерал Бен Ходжис определи северната ни съседка като "център на регионално притегляне за САЩ и НАТО", оценявайки високо участието на румънската армия в различни военни мисии, ръководени от Съединените щати. Според него, "Румъния е основната платформа на НАТО в Черно море" и Северноатлантическият алианс оценява по достойнство приноса и за разрешаването на проблемите на регионалната сигурност.

В тази връзка, през следващите няколко години Вашингтон и Букурещ възнамеряват да усъвършенстват отбранителната инфраструктура на територията на Румъния, включително автомагистралите, жп линиите, тунелите и мостовете над река Дунав, по които ще могат да бъдат прехвърляни войски в случай на нужда. Междувременно, американската и румънската дипломация продължават да работят активно за укрепването на геополитическата ос "Север-Юг" (Балтийско море -Черно море), чиито "гръбнак"са Полша и Румъния. Първата отговаря за сдържането на Русия в Балтийския регион, с помощта на "младшите си партньори" Литва, Латвия и Естония, а втората -за сдържането на руснаците в Черноморския регион, където САЩ виждат като неин "младши партьор" България. Тук е мястото да припомна, че на последната среща на министрите на отбраната от групата Б-9 в Букуреш, провела се в края на ноември, страната ни потвърди интереса си да е домакин на регионалния военноморски компонент на Военноморското командване на НАТО за региона на Черно море (MARCOM).

Както е известно, "бащата" на румънската геополитика проф. Симион Мехединци (1868-1962), също изтъква стратегическото значение на оста „Север-Юг” за страната,   обозначавайки я като "оста Калининград-Одеса". Според него, контролът на Румъния и съюзниците и над Балтийско-Черноморската зона, около тази ос, ще доведе до изтласкването на Русия от Черноморския регион и усилването на позиците на Букурещ в него. Румъния се нуждае от това за да гарантира излаза си на Черно море, който пък и осигурява свободен достъп до Средиземноморието и Атлантика. Макар че румънците никога не са били черноморска нация (страната се сдобива с излаз на Черно море едва през 1878, в резултат от Руско-турската война, когато получава населената предимно с българи Северна Добруджа, като компенсация за отнетата и Бесарабия) и не могат да се похвалят с известни мореплаватели или адмирали, през последните години Букуреш се опитва да си извоюва имидж на морска държава. Някои румънски автори дори се опитват да осмислят връзката на своята нация с морето от философски позиции, макар че това навява неприятни асоциации с управлението на диктатора маршал Антонеску (1940-1944), когато също се правят подобни опити с цел да се оправдае румънския експанзионизъм.

В това отношение, приоритетното внимание на Букурещ традиционно е концентрирано върху съседна Молдова, която е ключов елемент от Балтийско-Черноморската зона. Стремежът на Румъния е (включително посредством обединението и с Молдова) да превърне тази страна в контролирана от нея територия с цел укрепване на централната част на въпросната зона, без което тя ще си остане прекъсната, т.е. геополитически незавършена и нестабилна. Това би лишило Румъния от възможността да се позиционира в зоната до река Днестър - най-източната граница на пространството на румънската нация, според някои стратези в Букурещ. Тоест, Румъния се нуждае от Молдова за да я превърне в най-източната точка от фланга на НАТО в Югоизточна Европа.

С други дума, целта е Молдова да се превърне в своеобразен преден пост на "източния фронт" срещу руснаците. В тази си роля, тя би осигурила и необходимата "стратегическа дълбочина" на самата Румъния. При положение обаче, че Молдова не контролира т.нар. Приднестровие (където от 30 години насам са разположени руски миротворчески части) подобен сценарий изглежда неосъществим.

Освен това, което е и по-важното, без пряк достъп до река Днестър, Румъния не е в състояние да гарантира контрола си над река Дунав. Географско-пространствената стабилност на румънската държава, зависи от контрола върху три стратегически точки - Трансилвания, румънското Черноморие и региона на Днестър. Както е известно, първите две са в състава на Румъния, но не и третата. И тъкмо това е проблемът на Букурещ в стремежа му към лидерство в Югоизточна Европа.

От друга страна, въпреки дългосрочното си стратегическо партньорство с Полша, Румъния се конкурира с нея за приоритетното внимание на САЩ, тъй като Варшава държи Вашингтон да даде приоритет на Балтийския регион, а Букурещ - на Черноморския. За постигне тази цел, Румъния е склонна да приеме усилването на американското присъствие в ключовата си военна база в Девеселу, както и в Черно море. И тъй като в момента Варшава е ангажирана в спорове със съседите си (Беларус), както и с ЕС, румънците имат известно (макара и само временно) предимство в тази конкурентна надпревара.

Реализацията на така очертаната геополитическа стратегия на Букурещ ще засегне на първо място, и най-силно, съседна Молдова. В институционално отношение обаче последната е твърди слаба за да си позволи да бъде ангажирана в подобна потенциално взривоопасна стратегия. Истината е, че превръщането на Румъния в "притегателен център" на НАТО в Югоизточна Европа увеличава в пъти вероятността тя да се "обедини" с Молдова (т.е. да я погълне). И, колкото да е парадоксално, основната причина това още да не се е случило е тъкмо присъствието на руските части в т.нар. Приднестровска молдовска република.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите