07
Вт, Дек
9 Нови статии

AUKUS И QUAD: как англосаксонската ос разрушава НАТО

Актуално
Typography

Сред последните важни събития в сферата на геополитиката, последвали позорното бягство на американците от Афганистан, следва специално да изтъкнем активизирането на англосаксонския алианс в Тихия океан. За да подслади потискащия ефект от провала в Афганистан, администрацията на Байдън обяви формирането на два стратегически алианса - AUKUS и QUAD.

AUKUS представлява чисто англосаксонски феномен, основан на интеграцията на стратегиите на САЩ, Великобритания и Австралия. При това Вашингтон демонстративно изгони от него Франция и Италия, които паралелно с това загубиха изключително важни и за двете европейски държави военноморски поръчки от Австралия. Ефектът бе толкова силен, че Франция дори отзова посланика си във Вашингтон за консултации. Според мнозина експерти, подобна безцеремонност, на практика ерозира НАТО, като цяло. Всъщност, AUKUS реализира програмата на американските неоконсерватори, а именно създаването на тесен алианс между англосаксонските държави, изключващ Европа.

Другият алианс – QUAD, също включва САЩ и Великобритания, но и две азиатски държави – Индия и Япония. При това, ако Япония не е напълно самостоятелен играч и след Втората световна война представлява просто военна база на САЩ и, на практика, е окупирана от тях територия, нещата с Индия са много по-сложни. По време на студената война Индия формално имаше извънблоков статут, но макар че бе един от инициаторите на Движението за неприсъединяване, все пак беше по-близка със Съветския съюз, за разлика от съперника и Пакистан, който бе в зоната на влияние на Запада.

През последните десетилетия обаче, нещата драматично се промениха. Пакистан рязко се отдръпна от Запада, преориентирайки се към Китай. Индия пък започна да се сближава със САЩ, отдалечавайки се от Русия. Именно Индия обаче действа в рамките на QUAD като субект, способен да взема самостоятелни решения. Още повече, че Делхи запази добрите си отношения и с Москва. И това прави Индия слабото място на целия англосаксонски алианс.

Съвършено очевидно е, че и двата алианса – и AUKUS, и QUAD, имат ясно изразена антикитайска ориентация. В последно време Китай до такава степен увеличи мощта си, че окончателно престана да прикрива своята геополитическа субектност. По-точно, тя вече няма как да бъде игнорирана. Китай и Русия – всеки по своему – претендират да бъдат отделни полюси в новия многополюсен свят. Русия – най-вече в сферата на въоръженията и енергетиката, а Китай – в сферата на икономиката. И, както виждаме, успяват да го постигнат.

Всъщност, еднополюсният и многополюсният свят представляват своеобразни скачени съдове. Ако единият печели, другият губи. Така, отслабването на контрола на САЩ в Централна Азия и Близкия Изток, както и в Европа и други части на света, обективно усилва позициите на Китай и Русия, както и на всички онези играчи, които подкрепят многополюсния модел – Иран, Турция, Пакистан и т.н. И тъй като според англосаксонците икономиката е над всичко, те решиха да се концентират върху подготовката на война с Китай, оставяйки Русия за после.

Именно тези цели преследва и създаването на AUKUS и QUAD. AUKUS трябва да осигури на англосаксонците инструмент за военно влияние в Тихия океан, който при това да бъде контролиран еднолично от тях, т.е. без каквото и да било участие на европейците, тъй като те биха могли да изразят по-различно мнение в някои случаи.

На свой ред, създаването на QUAD цели да насъска срещу Китай две регионални азиатски държави, които имат исторически претенции към него (или към най-близките му съюзници в региона и най-вече към Пакистан). Китай поддържа сложни отношения с Индия, а историята на противопоставянето му с Япония е достатъчно дълга.

Тоест, целта е повече или по-малко ясна. Върху Китай ще бъде упражняван мошен натиск едновременно от три страни - от Юг, където ще действа англосаксонският алианс AUKUS, от Изток - посредством Япония, и от Запад - чрез Индия. Във всички случаи обаче движеща сила и основен субект си остават англосаксонците - САЩ и Великобритания.

В подобни случаи никога не може да се твърди със сигурност, дали става дума за подготовката на истинска и пълномащабна война, или за операция, целяща оказване на натиск и сплашване, за да бъде принуден Китай да отстъпи и да се откаже от лидерските си амбиции, както и максимално да бъде затруднена реализацията на китайския суперпроект "Един пояс, един път". За целите на по-нататъшната му дестабилизация могат да бъдат използвани Тайван, Хонконг, както и сепаратистките движения в Тибет и Синдзян. Тоест, върви усилена подготовка за реална война, но все още никой не знае, дали англосаксонците наистина са склонни да я започнат.

Що се отнася до Русия, за нея е важно да осъзнае, че ако днес основната цел е Китай, утре това ще бъде тя. Чисто теоретично, разбира се, би могло да е и обратното. Китай е опасен, не сам по себе си, а именно като независим полюс на мултиполярния свят, възникващ буквално пред очите ни. И е съвършено ясно, че сегашната концентрация на силите срещу Китай - а AUKUS и QUAD са илюстрация за това - е насочена и против Русия. Защото тя също се стреми да бъде самостоятелен полюс. Затова Китай се нуждае от помощта и. Полюсите на мултиполярния свят следва да си помагат в противопоставянето им на еднополюсния модел. В случая няма нищо лично, просто геополитика.

 

* Авторът е известен руски геополитик-неоевразиец