06
Пон, Дек
9 Нови статии

Поредният сблъсък между Будапеща и Киев на фона на газовата криза в Европа

Актуално
Typography

През последните два месеца запълването на подземните газови хранилища в Европа върви с максимално високи темпове. Както е известно, зимата на 2020-2021 беше много студена, поради което европейските потребители изконсумираха рекорден обем синьо гориво. В момента най-активно се запълват газохранилищата "Реден" и "Йемгум" в Германия, както и подземният резервоар "Бергеемеер" в Нидерландия.

Газовите доставки за тях започнаха да нарастват особено от втората половина на септември. В същото време обаче бяха спрени доставките от газовите хранилища "Хайдах", в Австрия и "Катарина", в Германия.

Ще припомня, че през настоящата година запасите от природен газ на руския гигант "Газпром" намаляха в резултат от аварията в завода за газов кондензат в Нови Уренгой. Впрочем, свиването на доставките за Европа е свързано и с факта, че тази година отоплителният сезон в Русия стартира по-рано от обикновено, а приоритет за "Газпром" са именно доставките на газ за руските хранилища.

Третата и то много сериозна причина за газовия недостиг и свързания с него мощен ръст на цените на този енергоносител в Европа, бяха санкциите, налагани систематично от Вашингтон по отношение на газопровода "Северен поток 2". Всъщност, истинският виновник за случващото се не е нито Газпром, нито ЕС, а именно Съединените щати, които в стремежа си да не допуснат реализацията на стратегическия руско-германски газов проект, доведоха нещата дотам, в момента "Газпром" да фиксира незапомнени от десетилетия печалби за сметка на европейците.

Тоест, скокът в цените на природния газ има изкуствен характер и бе провокиран най-вече от усилията на САЩ, които пренасочиха своя втечнен шистов газ към азиатските пазари и паралелно с това блокираха газовите доставки от Русия. Ще припомня, че на 6 септември 2021 бе положена последната тръба на газопровода "Северен поток 2", а първите доставки на природен газ по него биха могли да започнат още преди края на годината.

На този фон, отделни европейски държави се опитват сами да намерят решение на газовата криза, без да чакат одобрението на брюкселските "еврократи". Така, на 27 септември, Унгария и "Газпром" подписаха договор за доставка на руски природен газ до 2036. От октомври т.г. унгарците ще започнат да го получават по тръбопровода "Турски/Балкански поток", и след това по газопреносните системи в Югоизточна Европа. През Сърбия например, в Унгария ще влизат по 3,5 млрд. куб. м газ годишно, а още 1 млрд. куб. м ще постъпват от Австрия.

Както можеше да се очаква, това решение на Будапеща предизвика почти истерична реакция в Киев, като украинското Външно министерство изрази "дълбокото си разочарование" от намерението на Унгария да се откаже да използва транзитния газов маршрут през територията на Украйна като заплаши, че ще отнесе въпроса към Европейската комисия.

В отговор унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че подписването на договора с "Газпром" е вътрешна работа на страната му. На специална пресконференция той протестира срещу опитите на Киев "да се меси във вътрешните рабои на Унгария и да пречи на усилията и да гарантира отоплението на своите граждани през зимата". Според него, в случая става дума за икономика и национална сигурност и страната му не може да допусне други държави да влияят върху тези нейни решения.

Както посочват енергийните експерти, дългосрочните договори се оказват много полезни за потребителите, особено в условията на скок на борсовите цени и от тази гледна точка Будапеща несъмнено е постъпила далновидно, подписвайки дългосрочен договор с "Газпром". Очевидно е също, че маршрутът на газовите доставки през България и Сърбия напълно устройва унгарците, затова опитите на Киев да накара Будапеща да жертва собствените си интереси едва ли ще се окажат успешни. По-скоро обратното, упражнявайки прекалено силен натиск върху Унгария (с която Украйна и без това има сериозни проблеми, касаещи правата на унгарската общност в нейната Задкарпатска област), украинците могат само да провокират остро негативната реакция на Будапеща. Тоест, изглежда несъмнено, че в дългосрочен план украинската страна само ще загуби, ако продължи на настройва Унгария против себе си.

Впрочем, това е още по-неизгодно за Киев и заради очертаващият се труден период пред Украйна. Както предупреди наскоро бившият украински министър на икономиката Виктор Суслов: "Предстои ни да преживеем тежка финансова криза и още по-тежка зима. Вече няма как да избегнам кризата в сферата на отоплението и енергетиката". Според него, вината за случващото се не бива да се търси у "Газпром", тъй като и самите западни държави признават, че руската корпорация стриктно изпълнява ангажиментите си за доставка на гориво. Брюксел обаче се нуждае от допълнителни обеми газ, а в последно време стойността му рязко нарасна.

Както е известо, за да изплати инвестициите за изграждането на тръбопровода "Северен поток 2", Москва планира да снабдява Европа с допълнителни обеми природен газ именно по този маршрут. На свой ред, Украйна иска Русия да осъществява газовите си доставки именно през нейна територия, защото изпитва остър недостиг на газ, освен това отчаяно се нуждае от приходите, свързани с неговия транзит.

В същото време обаче, властите в Киев упорито не желаят да преговарят с руското правителство за връщане към директните покупки на газ от "Газпром", а вместо това предпочитат да го купуват на силно завишени цени от "европейските спекуланти". Както посочва в тази връзка бившия украински министър на икономиката Суслов: "не мога да разбера, защо през декември 2019 правителството на Украйна реши да замени съществуващият десетгодишен договор с "Газпром" за транзит на природен газ през територията на страната ни с нов, който е само за пет години. Както и, защо се съгласи този транзит на намалее почти двойно - до 40 млрд. куб. м годишно?". Според него, в момента руската корпорация просто изпълнява стриктно въпросния договор и Киев няма причина да се сърди нито на руснаците, още по-малко пък на Унгария, а единствено на себе си.

 

* Център за мониторинг и прогнози в енергийната сфера