06
Пон, Дек
9 Нови статии

Китайско-руското партньорство и стратегията на Индия

Актуално
Typography

През последните трийсет години партньорството между Русия и Китай значително укрепна и се разшири. Отношенията между правителствените институции на двете страни непрестанно се подобряват благодарение на икономическото и търговско сътрудничество, диалога по въпросите на отбраната, както и на взаимодействието с цел гарантиране на сигурността в Централна Азия.

Централноазиатският регион се превърна в стратегически важна зона за двустранните отношения. Пекин и Москва постоянно координират действията си в региона, за да избегнат евентуални стълкновения или конфликти. Партньорството между Русия и Китай се основава на общите им политически, военни и икономически интереси и се определя от тяхната съвместна отговорност за сигурността и стабилността в тази част на света.

В същото време обаче, Русия и Китай преследват различни цели в Централна Азия. Москва например, акцентира върху многостранната политика за да укрепи влиянието си с помощта на Евразийския икономически съюз (ЕАИС), Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и Общността на независимите държави (ОНД). На свой ред, Китай предпочита да залага на двустранния подход за да гарантира икономическите си интереси, своята енергийна сигурност и реализацията на инициативата „Един пояс, един път” (ЕПЕП). В същото време Китай признава ролята на Русия за успеха на ЕПЕП в Централна Азия.

Русия и Китай се сближиха и, защото се чувстват изолирани от Европа (EС) и САЩ. Русия стана обект на икономически санкции заради намесата си в украинската криза през 2014. Освен това, САЩ отправиха остри нападки срещу Москва във връзка с нейната подкрепа за режима на Асад в Сирия през 2015. В същото време, отношенията между Китай и САЩ стремително се влошаваха, особено по време на администрацията на Тръмп. Проблемът се изостри във връзка с глобалната пандемия от Covid-19 и американските обвинения срещу Китай, че вирусът SARS-CoпояV-2 е изкуствено създаден в лабораторията в Ухан. Сега пък администрацията на Байдън настоява Пекин да поеме отговорността за глобалната пандемия.

Търговският оборот между Русия и Китай надхвърля 110 млрд. долара. Китай е най-големия търговски партньор на Русия, докато последната е едва десетия най-голям търговски партньор на Китай. По-голямата част от руския износ се формира от суровините и енергоносителите. Китай пък изнася в Русия най-вече оборудване, машини и потребителски стоки. Според експертите, само стойността на тръбопровода „Силата на Сибир”, по който руснаците доставят газ за Китай, е поне 400 млрд. долара. Стратегическото двустранно партньорство включва мащабни енергийни и инфраструктурни проекти, както и съвместното производство на нов модел пътнически самолет. Руската телекомуникационна компания MTC (Мобилни телесистеми) позволи на китайския технологичен гигант Huawei да изгради мобилна 5G-мрежа в Русия. В същото време, Съединените щати твърдят че Huawеi представлява заплаха за националната сигурност и забраняват на американските компании да сътрудничат с китайските си партньори.

Мястото на Индия

Сега нека видим, как Индия се вписва в това нарастващо сближаване между Китай и Русия, особено на фона на пандемията от Covid-19. Дали пандемията и антикитайската позиция на САЩ ще окажат също толкова силно влияние за отчуждаването между Индия и Китай, както стана след индийско-американската ядрена сделка, която изненада Пекин, демонстрирайки очевидната ориентация на Вашингтон към Делхи, което бе в разрез с китайските интереси? Между Индия и Китай продължават да съществуват териториални проблеми. В същото време, Индия бавно, но неотклонно, укрепва военните си връзки със САЩ, без при това да влиза в открит алианс с тях.

От друга страна, още от началото на 90-те години на ХХ век Русия, Индия и Китай си сътрудничат тясно за да балансират американското влияние в региона. През юни 2019 индийският премиер Нарендра Моди председателства неофициалната среща на върха на групата РИК (Русия-Индия-Китай) в Осака, а анализът на неговите изявления позволява да заключим, че Индия високо оценява сътрудничеството си с Русия и Китай не само в сфрата на свободната търговия, но и на борбата с тероризма.

Макар че официалните отношения между Китай и Индия не са особено приятелски, съдейки по всичко, двете страни са сътрудничат тайно като съюзници с общи регионални и глобални интереси. Именно поради това Индия избягва да атакува Китай във връзка с пандемията от коронавирус, както го правят САЩ. Наистина, Делхи подкрепи разследването на произхода на коронавируса, но поне засега не обвинява Пекин. Тоест, въпреки многобройните разногласия, Индия не е изгорила мостовете към Китай, а и не би следвало да го прави. Индийският подход се основава на предпазливата и постепенна дипломация.

Очертаващото се напоследък сближаване между Китай и Движението „Талибан” в Афганистан тревожи Индия, защото китайците отдавна се заиграват с Пакистан. Тоест, съществува възможност, Китай да започне да използва талибаните, също както го прави Пакистан, за да провокира напрежение по индийските граници. За Китай вероятно би било добре, ако Индия бъде ангажирана с някакъв конфликт, докато Пекин разработва и реализира своите политически и социални стратегии. В крайна сметка, Китай би искал да изолира Индия, подчинявайки я на собственото си влияние. Въпреки това, Индия следва да е наясно, че макар в момента Китай не може да се смята за неин съюзник, това може да се случи в бъдеще и дори е необходимо, ако Индия иска да се превърне във водеща възходяща държава. За да укрепи позицията си, Индия следва да се позиционира като посредник между Русия, Китай и САЩ, балансиращ техните различаващи се „темпераменти”. Освен това, Индия тряба да демонстрира готовност за сътрудничество и с трите държави, макар че това би могло да се отрази донякъде негативно върху собствените и интереси. То обаче ще и позволи да запази баланса в Южна и Централна Азия и да предотврати евентуална китайска агресия. Тоест, Индия следва да се позиционира едновременно като евразийска и индо-тихоокеанска държава и в това си качество да участва активно в работата на такива форуми като QUAD (Четиристранния диалог по ситурността) и ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество).

 

*Авторът е индийски геополитически анализатор, основател и главен редактор на

Goa Chronicle