Геополитическите измерения на последните парламентарни избори в Молдова

В медийното пространство тези резултати бяха квалифицирани като победа на „проевропейските“ сили над „проруските“ такива. От формациите с електорална значимост, участвали на тези парламентарни избори (1) еднозначно като проевропейска е определяна ПП „Действие и солидарност“, а за проруски - „Патриотичен блок“ и „Наша партия“. ПП „Демокрация у дома“ пък, се счита за унионистка (за обединение с Румъния) партия.

Карта на етническото разпределение на населението в Молдова по райони [4]

Позиционирането на Електоралният блок „Алтернатива“ не е еднозначно. Както подчертава журналист от „Дойче веле“, неговите лидери го „определят като проевропейски, но в него участват политици с проруско минало“. Те обещават заплати на европейско ниво за гражданите и запазване на мира. Блокът включва „Национално алтернативно движение“ на кмета на Кишинеу Йон Чебан, „Граждански конгрес“ на бившия идеолог на Комунистическата партия Марк Ткачук, партията „Развитие и обединение на Молдова“ на бившия премиер Йон Кику и бившия главен прокурор Александру Стояногло“ [1].

Според изнесените окончателни резултати от Централното избирателно бюро в Република Молдова [2] (при избирателна активност от 52,21%) гласовете на основните партии, влизащи в парламента са следните:

PAS (Партия „Действие и солидарност“) – 50,20%; „Blocol Patriotic“ („Патриотичен блок“) – 24,20%; ВЕ „ALTERNATIVA“ (Избирателен блок „Алтернатива“) – 7,96%; Partidul Nostru“ (Наша партия) – 6,20%; PРДА (ПП „Демокрация у дома“) – 5,62%. Гласовете на останалите партии, участвали в изборите са под 1% за всяка.

Разпределението на гласовете в чужбина от общо гласувалите 281170 души са: PAS (Партия „Действие и солидарност“) – 78,61%; Partidul Nostru“ (Наша партия) – 5,50%; PРДА (ПП „Демокрация у дома“) – 5,12%; „Blocol Patriotic“ („Патриотичен блок“) – 5,03%; ВЕ „ALTERNATIVA“ (Избирателен блок „Алтернатива“) – 2,08%.

Гласуването за „проруските“ партии

Районите в които т.нар. проруски партии са спечелили преобладаващ или приблизително равен брой гласове са:

- район Тараклия, преобладаващо населен с етнически българи – 79,51% от гласувалите са подкрепили „Патриотичен блок“. За проевропейските формации ПП „Действие и солидарност“ и Избирателен блок „Алтернатива“ са гласували съответно 6,10 % и 10,51%;

- в Гагаузката автономия: за „Патриотичен блок“ са гласували 82,35%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 11,47%, за ПП „Действие и солидарност“ – 3,19%;

- район Дондушени: за „Патриотичен блок“ – 48,12%, за ПП „Действие и солидарност“ – 25,25%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 7,24 %, за ПП „Наша партия“ – 7,17%, за ПП „Демокрация у дома“ – 5,89%;

- район Единец: за „Патриотичен блок“ – 42,51%, за ПП „Действие и солидарност“ – 27,51%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 8,89 %, за ПП „Наша партия“ – 5,43%, за ПП „Демокрация у дома“ – 3,61%;

- район Окница: за „Патриотичен блок“ – 54,04%, за ПП „Действие и солидарност“ – 20,67%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 8,71 %, за ПП „Демокрация у дома“ – 5,80%, за ПП „Наша партия“ – 4,96%;

- район Бричени: за „Патриотичен блок“ – 48,48%, за ПП „Действие и солидарност“ – 27,01%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 6,79 %, за ПП „Наша партия“ – 6,18%, за ПП „Демокрация у дома“ – 5,36%;

- район Глодени: за ПП „Действие и солидарност“ – 31,37%, за „Патриотичен блок“ – 31,09%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 14,66%, за ПП „Наша партия“ – 13%, за ПП „Демокрация у дома“ – 5,19%;

- район Дрокия: ПП „Действие и солидарност“ – 31,74%, за „Патриотичен блок“ – 28,85%, за ПП „Наша партия“ – 17,40%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 8,39%, за ПП „Демокрация у дома“ – 5,96%;

- район Бълц: „Патриотичен блок“ – 41,51%, за ПП „Действие и солидарност“ – 26,57%, за ПП „Наша партия“ – 14,53%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 10,98 %, за ПП „Демокрация у дома“ – 1,87%;

- район Сорока: ПП „Действие и солидарност“ – 37,79%, за „Патриотичен блок“ – 35,49%, за ПП „Наша партия“ – 8,52%, за ПП „Демокрация у дома“ – 6,93%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 5,27%.

В Приднестровието: „Патриотичен блок“ – 51,02%, за ПП „Действие и солидарност“ – 29,89%, за Избирателен блок „Алтернатива“ – 8,91 %, за ПП „Наша партия“ – 2,92%, за ПП „Демокрация у дома“ – 2,36%;

Ако се разгледа на картата Молдова, е видно, че проруските партии най-силно са подкрепени в северните райони на страната, в Гагаузката автономия, българския район Тараклия и Приднестровието (непризнатата Приднестровска молдовска република).

Етническа структура на населението според преброяването от 2014 [5]

Териториалното разпределение може да бъде обяснено с това, че в северните райони живее значителен процент от украинското и руското етническо население. В Приднестровието, Гагаузия и Тараклийски район ориентацията традиционно е проруска и очевидно войната в Украйна не се е отразила върху нагласите на населението в тези райони.

В Приднестровието това е обяснимо с преобладаващото руско и украинско население, присъствието на руския военен контингент (от бившата 14-та армия) и желанието на мнозинството от населението региона да се присъедини към Руската Федерация. В Гагаузката автономия и район Тараклия гагаузкото и българското население е с исторически обусловена положителна нагласа към Русия и негативна към Румъния. В случая, по-голямо внимание заслужава проруската нагласа на населението в северните райони на Молдова, например, в районите Бричени, Окница, Дондушени, Единец, поради техния етническия състав. Според преброяването на населението от 2014 [3], Бриченски район е с население от малко над 70 хил., от които молдовани са над 50 хиляди, украинците са около 15600, а руснаците са около 1600. В Окницки, с население от над 47 хиляди души, над 29 хиляди са молдовани, близо 12 хиляди са украинци и около 2000 са руснаци. В Дондушени молдованите са малко над 30 хил., украинците са малко над 4 хил., а руснаците са около 2 хил. души. В Единецки район молдованите са над 51 хиляди, украинците над 12 хиляди, а руснаците – близо 4 хиляди. В останалите преобладаващо гласували за проруските партии райони ситуацията е аналогична. Прави впечатление, че в малцинствения сегмент на изброените райони доминира украинският и наличието на руско население не обяснява изборните резултати. Това предполага, че трябва да се търсят други мотиви за избора на местните жители, след като войната в Украйна не е променила тяхната ориентация. Отчитайки историческото и съвременното развитие, може да се предполага, че водещите мотиви са свързани най-вероятно с културното и езиково влияние върху населението в тези райони, когато те са били част от Руската империя и Съветския съюз, носталгията към съветското време, резервираното отношение към възможно членство в Европейския съюз поради опасения от загуба на традиционни ценности и социални придобивки, както и, че голяма част от живеещите в тези райони са получили образование или са работили или работят понастоящем в Руската Федерация. Изясняването на въпроса обаче следва да бъде предмет на отделно по-задълбочено изследване.

Резултатите на унионистките партии

Заслужават внимание резултатите на партиите с унионистка идеология (т.е. обявяващи се за обединение с Румъния). Това са ПП „Демокрация у дома“ и Алианс за обединение на румънците (AUR-Alianța pentru Unirea Românilor, от рум.) (2). От двете партии в парламента влиза ПП „Демокрация у дома“.

За AUR са гласували под 1%, което може да се обясни с политическите и медийни обвинения към лидера на формацията Джордже Симион за връзки с руските служби по време на президентските избори в Румъния през пролетта на 2025. Това, на свой ред, обяснява по-високата подкрепа на част от привържениците на обединението за ПП „Демокрация у дома“. На картата с резултатите, се откроява следната картина: във всички западно разположени райони в страната подкрепата за тази партия варира от 5% до 10%, включително в онези, където мнозинството подкрепя проруските формации. В централните и южни райони (без Тараклийски район и Гагаузия, по обясними причини) подкрепата е още по-висока – от 6,7% до 12,13%. Някои от резултатите в посочените райони (например, Кахул, Калараш, Яловени, Ниспорени, Страшени) могат да се обяснят със статистически по-високият процент жители с румънски етнически произход. Посочените по-горе проценти биха могли да бъдат още по-високи, но част от молдовското население, подкрепящо обединението с Румъния, са привържениците на членството в Европейския съюз (ЕС), чийто изразител е водещата в крайните резултати ПП „Действие и солидарност“. Друга част от избирателите подкрепят обединението по-скоро като път за постигане на това членство отколкото самите те реално да желаят страната им да стане част от Румъния. Същевременно, някои от подкрепящите обединението възприемат еврочленството като възможност за реализирането му на по-късен етап. В случая е трудно да се измерят тези части но, като цяло, значителния процент гласували за партия, чиято цел е обединение с Румъния следва да бъде обект на вниманието на анализаторите, тъй като измеренията на подобни феномени са геополитически.

Гласуването на диаспората

Окончателните резултати от гласуването в чужбина показват, че от общо 277964 хил. избиратели, 78,61% са подкрепили ПП „Действие и солидарност“, 5,50% - „Наша партия“, 5,12% - ПП „Демокрация у дома“, „5,03% - „Патриотичния блок“ и 2,08% - блок „Алтернатива“.

Подкрепата на мнозинството от диаспората за ПП „Действие и солидарност“ е логична, тъй като преобладаващата част от гласувалите са от водещите държави в ЕС и Румъния: в Италия – 80103, в Германия – 38012, във Франция – 25488, в Испания – 9805, в Румъния – 29000.

В Русия, от 40109 гласували (но в разкрити само две избирателни секции), 67,44% са подкрепили „Патриотичния блок“, 8,54% – „Наша партия“, а 5,52% – блок „Алтернатива“. Резултатът е разбираем, тъй като електорално значимата подкрепа преобладаващо е за двете проруски формации.

При анализирането на резултатите от парламентарните избори в Молдова наред с политическия, геополитическия и етническия, следва да се отчита и социалноикономическия фактор, свързан с енергийната сигурност на страната. От началото на 2025 бяха прекратени доставките на газ от Русия. Пак тогава доставките на електроенергия от молдовската електроцентрала в Приднестровието, работеща на газ (собственост на руска компания), покриваща до 80% от енергийните потребности наМолдова бяха съкратени до 31%. Това наложи компенсиране на недостига със закупуване на газ и електроенергия от Румъния и международните борси.

Заключение

В заключение може да се обобщи, че ако се съди по резултатите от парламентарните избори в Молдова, мнозинството от гласувалите виждат бъдещето на Молдова като част от Европейския съюз. Влияние в тази посока оказват засилването на страховете от „руска агресия“ и нуждата от защита на фона на войната в Украйна.

Различните позиции на етническите българи, гагаузи, руснаци и украинци, както и на привържениците на обединението, трябва да се следят и отчитат поради възможните геополитически последствия в зависимост от развитието на обстановката в региона.

Въпреки военните действия в Украйна, в отношението към Руската Федерация на етническите българи и жителите на Гагаузката автономия, както и в районите с висок дял етнически украинци не e настъпила видима промяна. Предполага се, че основен фактор за това е исторически обусловеното противопоставяне на идеята за обединение с Румъния, симпатиите към Русия, носталгията по „съветското време“ и дългогодишното руско културно и политическо влияние.

Бележки:

1. Политическите формации, които влизат в парламента
2. Филиал на румънската партия със същото название на Джордже Симион. Неин председател е бившият румънски депутат Борис Волосати. Джордже Симион пък е бивш лидер на унионистката платформа в Молдова „Auctiune 2012“ и има забрана за влизане в Молдова.

Източници:

1 https://www.dw.com/ru/nicego-predskazat-nelza-moldova-vybiraet-parlament/a-74124803

2 https://pv.cec.md/preliminare

3 https://old.statistica.md/pageview.php?l=ru&idc=479& 5[1] 5. 5.

4. https://old.statistica.md/public/files/Recensamint/Recensamint_pop_2014/Rezultate/Harti/Harti_RPL2014.zip

5. https://old.statistica.md/public/files/Recensamint/Recensamint_pop_2014/Rezultate/Tabele/Caracteristici_populatie_RPL_2014_rom_rus_eng.xls

* Авторът е бивш дипломат в Молдова, доктор по национална сигурност във Военна академия „Г.С.Раковски“