Европейският съюз започна нов политически цикъл, като началото на втория мандат на Комисията „Фон дер Лайен“ беше белязано с ангажимент за повишаване на готовността на Съюза за отбрана, укрепване контрола на външните граници и приемане на по-твърди позиции по отношение на миграцията, за да се гарантира по-сигурна Европа.
Очертаният специален фокус върху отбраната и устойчивостта свидетелства за фундаментална промяна в дневния ред на ЕС, за стратегическа автономност и стремеж към по-голяма геополитическа тежест. Европейският съюз, традиционно свързван единствено с упражняването на мека сила, все повече осъзнава необходимостта да действа като мощен участник в решаване на въпросите на сигурността. Тази еволюция е пряка последица от войната в Украйна, която засили натиска върху европейското единство и бюджетите за отбрана. Неяснотата относно външните гаранции за сигурност, особено по въпроса, дали САЩ са искрено ангажирани с осигуряване на безопасността на Европа, допълнително принуждава ЕС да развива собствените си способности.
Това налага по-дълбока интеграция в отбранителната политика, потенциално водеща до общи поръчки, научноизследователска и развойна дейност и дори същински оперативни способности, надхвърлящи обикновената координация. Подобна стратегическа преориентация има преки последици за ангажимента на ЕС към съседните му страни, включително в Южен Кавказ, тъй като Съюзът се стреми да проектира по-активно стабилност, сигурност и влияние.
Европейският съюз осъзнава два важни елемента – не първо място, че собствената му сигурност започва „отвън“, т.е. далеч извън границите на страните членки, а, на второ, че проектирането на сила и влияние следва да се осъществява много по-активно. В същото време ЕС е ангажиран с решаването на противоречия – вътрешни и външни, а също и с бюджетни ограничения, които пречат (или най-малкото забавят) изпълнението на вече посочените два елемента на външната политика. Сложността на разширяването, илюстрирана от пълното преориентиране на Грузия, допълнително засилва вътрешните разногласия в Съюза – иначе казано – струва ли си да се „инвестира“ във влияние и дори разширяване по посока Южен Кавказ. Взаимодействието между икономически трудности, фискален натиск и необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана, предполага надвисваща криза в разпределението на ресурсите за ЕС и още по-големи разногласия относно политиката спрямо държавите-кандидати или онези, които искат да станат такива, включително Армения.
С ограничени финансови ресурси за маневриране, увеличени разходи за отбрана и продължаваща подкрепа за Украйна, в ЕС вероятно ще се наложи ограничаване на финансирането на други приоритети – например развитието на региони като Южен Кавказ. Това създава риск от ерозия на меката сила на ЕС и обезкуражаване на партньорските страни, ако помощта за развитие се свие.
На пръв поглед, очертаните по-горе хипотези формират нерешима политическа и икономическа ситуация. Тя обаче предполага и по-голяма нужда от иновативни механизми, т.е. нови решения, за да се запази авторитетът и влиянието в Южен Кавказ.
Предизвикателства, оформящи външната политика на ЕС: свят с постоянно променящи се условия и рискове за сигурността
Външната политика на Европейския съюз се формира динамично от един постоянно променящ се свят, характеризиращ се със значителни външни предизвикателства. Войната в Украйна, която е в четвъртата си година, продължава да оказва огромен натиск върху европейското единство и бюджетите за отбрана. Отвъд Украйна, конфликтите в Близкия изток, като войната в Газа, а също и войната между Израел и Иран от юни 2025 (т.нар. „дванайсетдневна война“) също доминират в дневния ред на европейската външна политика (като дори засенчват в глобален контекст войната в Украйна). Трансатлантическите отношения на ЕС също са белязани от несигурност около бъдещата подкрепа на САЩ за Украйна, което още повече засилва натиска върху Европа да увеличи собствените си отбранителни способности.
Съюзът осъзнава, че неговата сигурност наистина започва отвъд границите му и изглежда склонен да поеме повече отговорност за собствената си сигурност и да увеличи капацитета си за автономни действия в условията на глобална нестабилност – поне на ниво политически изявления, но все още предстои да видим какви ще са практическите действия.
Настоящият анализ очертава рисковете, но крайните заключения не дават основа за дълбок оптимизъм.
Засиленият фокус върху автономните действия и поемането на повече отговорност за собствената сигурност представлява стратегическо съзряване на външната политика на ЕС. Тази промяна е пряк отговор на нарастващата глобална нестабилност и признание, че традиционните съюзи невинаги гарантират сигурност. Тя предполага по-стабилна, по-прагматична и (за съжаление) потенциално по-малко ориентирана към ценностите външна политика в определен контекст и регион, където геополитическите интереси могат да имат предимство пред нормативните съображения или поне да бъдат балансирани с тях. Това обаче би могло да доведе до трудни компромиси, които ЕС едва ли е готов да направи.
Стратегическите интереси на ЕС в Южен Кавказ
Ангажираността на Европейския съюз в Южен Кавказ се определя все повече от стратегическия му императив за насърчаване на стабилността, подобряване на свързаността и диверсифициране на енергийните доставки в региона, който е от ключово значение за по-широките европейски интереси в областта на сигурността и икономиката.
Наскоро представената стратегия на ЕС за стабилен и сигурен Черноморски регион, приета през май 2025, служи като крайъгълен камък на този подход. Тази стратегия изрично признава Черно море за ключова врата, свързваща Европа с Южен Кавказ, Централна Азия и Средиземноморието, подчертавайки неговото значение за международната търговия, продоволствената сигурност и цялостната геополитическа и енергийна стабилност. Сътрудничеството по тази стратегия е структурирано около три основни стълба – повишаване нивото на сигурността, стабилността и устойчивостта; насърчаване на устойчив растеж и просперитет; насърчаване на опазването на околната среда, устойчивостта на изменението на климата и гражданската защита. Виждането на Съюза е, че може да се използва потенциалът на Южен Кавказ като коридор, свързващ Европа с Централна Азия, и по този начин да се стимулира икономическия растеж, конкурентоспособността и, най-вече, да се диверсифицират енергийните доставки от традиционните източници. Всъщност зад дипломатическия език на стратегията можем да прочетем политическа заявка за проектиране на влияние.
Отвъд икономическите и инфраструктурните интереси, стратегическият ангажимент на ЕС в Южен Кавказ е обусловен от по-широка амбиция за оказване на въздействие, противодействие на външно влияние – особено от Русия – и подкрепа за страните от региона да поемат по-голяма отговорност за справянето с предизвикателствата.
Новата регионална геополитическа динамика – израелско-иранският конфликт и отзвукът му в Южен Кавказ
По своята същност, Южен Кавказ винаги е бил регион на геополитически взаимозависимости, който е изключително чувствителен към промените в Близкия изток. Неотдавнашната ескалация на израелско-иранският конфликт (казвам ескалация, тъй като т.нар. дванайсетдневна война през юни 2025 беше само моментен пик в един много по-продължителен индиректен сблъсък), предизвика незабавни вълни от реакции в региона на Южен Кавказ, подчертавайки присъщите му уязвимости и различните позиции на ключовите страни.
Азербайджан зае формално неутрална позиция, изразявайки загриженост относно военните действия и, заявявайки че територията му няма да бъде използвана от въоръжените сили на трети държави срещу съседите му, включително Иран. Този неутралитет обаче понякога се поставя под съмнение, особено предвид спекулациите в някои среди, че Азербайджан може да съдейства негласно на Израел за военни операции срещу Иран. Обратно, Армения поддържа негласна позиция в подкрепа на Иран – не защото има сантименти към шиитската държава, а защото се опасява, че „дванайсетдневната война“ може да създаде прецедент за Азербайджан да започне нови военни действия срещу Армения, заплашвайки жизненоважни търговски маршрути, минаващи през страната. Така очертаните позиции всъщност доказват само едно – дълбока взаимна подозрителност между съседите, която се засилва при глобални предизвикателства. Ако в предходното десетилетие Южен Кавказ беше ангажиран с регионалните противоречия, днес регионът се глобализира и световните противоречия оставят много по-силен отпечатък върху регионалната политика, а това прави проблемите още по-трудни за решаване. Посоченото по-горе е проява на „глобализация“ на региона на Южен Кавказ – от една страна увеличава неговата тежест, но от друга – значително повишава и рисковете за сигурността.
Последиците за Южен Кавказ са дълбоки – това е пресечната точка на енергийни интереси, регионални съперничества и променящи се съюзи, които създават риск от опасна ескалация. В тази нестабилна среда обаче Армения се очертава като критичен коридор за бежанци и мигранти - граничният ѝ пункт Агарак на иранската граница се превърна в жизненоважна артерия за иранци и чуждестранни граждани, търсещи по-безопасно преминаване в хода на конфликта, което подчертава ключовата транспортна, хуманитарна и регионална роля на Армения.
Европейският съюз дава приоритет на собствената си енергийна сигурност, което означава да запази отлични отношения с Азербайджан и, същевременно, да балансира и да запази европейският вектор на политиката на Ереван. От дипломатическа гледна точка това е особено трудна задача, тъй като обезкуражаването на Армения за европейския й път рискува да подкопае доверието в ЕС и упражняването на неговата „мека сила“ в региона. От друга страна, влошаването на отношенията с Азербайджан би довело до накърняване на енергийните интереси на Съюза и отношенията му с Турция. Тази сложна динамика подчертава императива ЕС да поддържа принципен и последователен подход, балансирайки стратегическите си интереси с ангажимента си към международното право и правата на човека, за да се ориентира ефективно в променящия се геополитически пейзаж на Южен Кавказ. Сега – повече от всякога – диалогът има значение, но бих добавил и честността, без създаване на илюзии и използване на притворство, т.е. без да се изгражда изкуствена перспектива за членство в ЕС, ако изначално е известно, че то е невъзможно. Това означава да се създаде карта на сътрудничеството и интеграцията, но с реалистични цели и хоризонт.
Задълбочаване на отношенията между ЕС и Армения: Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство
Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство (CEPA) между ЕС и Армения, подписано през ноември 2017 и влязло в сила от март 2021, служи като крайъгълен камък на двустранните отношения. Това споразумение издига двустранното партньорство на ново ниво, като регулира политическото и икономическото сътрудничество и постепенно привежда арменските закони и разпоредби в съответствие с достиженията на правото на ЕС. CEPA е всеобхватно споразумение, включващо засилен политически диалог и сътрудничество в широк спектър от области, включително правосъдие, права на човека, транспорт, инфраструктура, енергетика, борба с тероризма, противодействие на изпирането на пари и корупцията.
Освен това Споразумението подкрепя засилената мобилност на гражданите на ЕС и Армения, но тук е и първото предизвикателство – преговорите за безвизово пътуване за арменски граждани до Шенгенското пространство, които все още продължават. Армения демонстрира значителна политическа воля през последните месеци, като парламентът ѝ прие закон (през пролетта на 2025) за официално начало на процеса на присъединяване към ЕС. Премиерът Никол Пашинян заяви намерение да кандидатства за членство в ЕС, макар че това все още не е факт. Посоченият закон е политически отговор на приетата резолюция от Европейският парламент от март 2024, с която се потвърждава, че Армения отговаря на изискванията на чл. 49 от Договора от Маастрихт, признавайки CEPA като план за по-задълбочена интеграция, реформи и потенциална пътна карта към бъдещо споразумение за асоцииране и секторна интеграция с европейския пазар.
Споразумението CEPA задълбочи отношенията между ЕС и Армения, а последните законодателни стъпки на Ереван за присъединяване към Съюза сигнализират за потенциална промяна от модел на „партньорство“ към модел на „интеграция“, което обаче е предизвикателство за съществуващия регионален баланс – ако използваме израз извън общоприетия дипломатически език, това е „хвърлена ръкавица“ към Русия.
Споразумението CEPA беше замислено като всеобхватен акт, но без компонент за свободна търговия поради членството на Армения в Евразийския икономически съюз. Изричното изразеният стремеж на Ереван да поеме по пътя към членство в ЕС пряко противоречи на членството в Евразийския икономически съюз. Това създава критична стратегическа дилема за Армения и за ЕС – как да се улесни по-дълбоката интеграция, без да се провокира негативна реакция от страна на Москва или да се подкопае икономическата стабилност на Армения, предвид силната ѝ икономическа зависимост от Русия. Отговорът на ЕС на този проблем ще определи доверието на Ереван към неговата политика. Едно е сигурно – отговорът следва да е конкретен и подкрепен с инвестиционни ангажименти.
Европейският вектор в политиката на Армения – перспективи и предизвикателства
По-задълбочените отношения на Армения с ЕС се обуславят от стратегическия ѝ интерес към консолидация и диверсификация на сигурността, отдалечаване от традиционните съюзи (особено с Русия и Организацията на Договора за колективна сигурност) и стремеж към подобряване на икономическото развитие. Този интерес стана особено очевиден след войната в Нагорни Карабах през 2020 и последвалите събития, които създадоха в Армения разбирането за силно намален авторитет и надеждност на Русия като партньор в областта на сигурността и отбраната. Понякога възниква въпросът, дали европейският вектор на арменската външна политика е искрен. Всъщност, той може да се оцени като такъв, въпреки трудностите, тъй като на практика Армения няма много други възможности.
ЕС постепенно засили ангажимента си, по-специално чрез разполагането на гражданска мисия за наблюдение (EUMA) – подобен засилен ангажимент е сред факторите за това, че общественото мнение в Армения, като цяло, е положително настроено към ЕС. Проучване от март 2024 например, показва, че 61% от арменците гледат благосклонно на Съюза, т.е. налице е нарастваща обществена подкрепа за европейската интеграция. На свой ред, арменското правителство трансформира тази подкрепа в официални законодателни действия, като одобри през януари 2025 проектозакон за официално стартиране на процеса на присъединяване към ЕС, който беше приет по-късно и от парламента.
Въпреки тези обещаващи перспективи обаче, пътят на Армения към по-дълбока интеграция с ЕС е изпълнен със значителни предизвикателства (вероятно дори този израз е твърде дипломатичен) или по-точно казано - със „съществени трудности“. Самият Съюз се стреми да спазва деликатен баланс между насърчаването на демократичните ценности и съобразяването с геополитическите реалности, особено на фона на регионална нестабилност и конфликти. Енергийното и икономическо партньорство на ЕС с Азербайджан – особено в областта на доставката на природен газ и транспортната свързаност – ограничават полето за политическа подкрепа за Армения, както и за по-дълбоко ангажиране с въпросите на нейната сигурност и отбрана.
Не по-малки са чисто икономическите трудности пред задълбочената европейска интеграция на Армения – нейната стопанска система остава структурно обвързана с Евразийския икономически съюз чрез търговия, трудова миграция и енергетика. Търговията с Русия се е увеличила значително след началото на войната в Украйна, нараствйки няколко пъти от 2021 до 2024, което прави Русия най-големия търговски партньор на Армения (35-40%), докато търговията и с ЕС е спаднала до четвърто място (7%). Русия контролира ключови сектори в Армения, като например разпространението на газ, доставките на ядрено гориво за арменската АЕЦ „Мецамор“, управлението на електропреносната мрежа, железниците и др. Иначе казано – стратегически сектори от арменската икономика са под пряк или косвен руски контрол, а това е особено мощен лост за въздействие върху арменската политика. Тоест, не може да се очаква, че Армения ще излезе от Евразийския икономически съюз в краткосрочна перспектива, като основният довод за предпазливата политика на Ереван са именно възможните тежки икономически последици от напускането на ЕАИС.
Тъй като Армения няма излаз на море, а границите й с Азербайджан и Турция все още са затворени (с Турция няма установени дипломатически отношения), страната разчита на границите с Грузия и Иран за транзит на стоки, което ограничава способността ѝ да се възползва напълно от пазара на ЕС и да се интегрира физически. Вероятно Армения е най-яркият световен пример, как географията и отвореността на границите могат да определят политиката и на практика предопределят стратегическите решения на правителството.
Макар и като цяло благоприятно, общественото мнение в Армения към ЕС също има колебания – хората изчакват да видят, какви ще са основните ползи за страната от задълбочените отношения със Съюза. Улесняването на пътуванията в ЕС, т.е. безвизов режим, вероятно е най-желаната цел за арменското правителство и общество. Осъзнавайки, че икономическите реалности и регионални зависимости могат да забавят интеграцията на Армения в Съюза, основната правителствена цел остава безвизовия режим. Ако тя бъде реализирана, това ще даде увереност на арменските граждани относно перспективата на европейския вектор, но и нещо по-важно – ще укрепи правителството на Пашинян и ще му позволи да запази управлението (макар и да балансира в отношенията с Русия и да не напуска Евразийския икономически съюз).
Възприемането на Русия като надежден партньор е намаляло сред арменското общество, но все още между двете страни съществуват силни връзки. Успоредно с това се отчита и активизиране на руската политика към засилване на информационните кампании, целящи да се намали влиянието на ЕС и да се забави движението на Армения към интеграция със Съюза. Може да се очаква, че (особено с наближаването на парламентарните избори през 2026) отношенията между Армения и Русия ще се изострят, а реториката ще ескалира.
Отношенията с Грузия
Както беше посочено по-горе, Армения е „заключена“ географски и спирането на преговорите за присъединяване към ЕС на съседна Грузия намалява още повече полето и за политическо маневриране. Ереван разчита на Грузия като единствена врата към Европа и Запада, поради което траекторията на Тбилиси пряко влияе върху европейското бъдеще на Армения. Оформя се своеобразна диада „Грузия-Армения“, но разликите в геополитическите виждания на правителствата на двете държави създават предпоставки за разбиване на тази диада и превръщане на Армения в своеобразно оперативно поле за регионални и дори глобални противоречия. Това е един от най-значимите рискове, който настоящото арменско правителство следва да управлява.
С ориентирането на Грузия към сферата на влияние на Москва, Армения е изправена пред повишени рискове, включително засилен руски контрол върху транзитните маршрути и инфраструктура, като например железопътна линия от Русия до Армения през Грузия. Това развитие създава предпоставки за затвърждаване на руския контрол не само върху регионалната свързаност на Армения, но и върху по-широката ѝ политическа и икономическа траектория, отслабвайки нейната независимост и намалявайки способността ѝ да се стреми към по-тесни връзки с ЕС. Ако Русия консолидира контрола си върху транзитните маршрути през Грузия, тя на практика ще възстанови и контрола върху достъпа на Армения до Европа.
Всичко описано обяснява, защо траекторията на Армения към членство в ЕС остава политически заявена и ясна, но практически предпазлива, което отразява именно вътрешната ситуация, икономическата зависимост от Русия, географската предопределеност и външната несигурност.
Едновременното преследване на целта за задълбочена интеграция на Армения в ЕС и голямата икономическа зависимост на страната от Русия създава фундаментално противоречие, което представлява второто дългосрочно предизвикателство пред европейския ѝ път. Докато Армения стратегически диверсифицира военните си поръчки далеч от Русия, като дава приоритет на Индия и Франция, превръщащи се в основни военни доставчици (делът на Русия е спаднал значително от 2022 насам), нейната икономическа зависимост от Москва, особено в търговията и енергетиката, парадоксално се е увеличила след началото на войната в Украйна. Това означава, че въпреки политическата реторика в Армения и законодателните стъпки към ЕС, Русия запазва мощни лостове за влияние, които би могла да използва в много по-голяма степен, като е твърде вероятно да го направи, ако Армения ускори темпа на интеграцията си в ЕС.
Препоръки за засилено партньорство между ЕС и Армения – насърчаване на европейския път на Армения и конкретни стъпки за интеграция
За да може Армения наистина ефективно да се обърне към ЕС, европейската политика следва да предложи надеждна, осезаема икономическа алтернатива, която да надхвърля непосредствените ползи и рискове от „изоставянето“ на Русия. За да даде истински тласък на европейския вектор на арменската политика, Съюзът трябва да даде много конкретни и съществени финансови алтернативи на настоящите арменски зависимости. За да може отношенията между Армения и ЕС да преминат от фазата на „партньорство“ към фаза на „интеграция“, Армения също (в средносрочна перспектива) ще трябва да предприеме „опасен и скъп скок“, изразяващ се в напускане на Евразийския икономически съюз. Лесно е да се препоръчва, че ЕС следва да предложи значителни безвъзмездни средства на Армения, инвестиционни гаранции и техническа подкрепа, за да улесни този преход и да смекчи икономическите рискове, но трудно е да се прогнозира доколко Съюзът има капацитета да го направи и, дали вътрешните настроения в ЕС ще позволят това.
Вероятно първата стъпка следва да е по отношение на арменската енергетика – електропреносна мрежа и електрогенериращи мощности – като целта е да се изгради устойчивост и самостоятелност в енергийния сектор. Това не е само техническо или търговско сътрудничество, а много повече – геополитически ход на ЕС, за който „има почва“ в Армения.
Дългосрочната интеграция на Армения в ЕС разчита и зависи от наличието на отворени граници с Турция, което е обвързано с напредъка в мирния процес с Азербайджан. Европейският съюз следва да играе по-активна и надеждна роля в тези процеси на нормализиране, с ангажиране на високо ниво, т.е. да е субектът подпомагащ процеса за отваряне на границите. Европейският път на Армения не може да бъде осигурен изолирано – стратегическото взаимодействие с Турция също е жизненоважно – без установяване на дипломатически отношения между Армения и Турция и отваряне на поне един КПП, задълбочена интеграция с ЕС е невъзможна. Тези отношения може да се определят като третото голямо предизвикателство пред Армения, наред двете очертани по-горе.
Предизвикателствата наистина са значителни (три от големите предизвикателства бяха посочени по-горе: трудности при осигуряване на безвизов режим с ЕС, икономическа зависимост от Русия и липса на дипломатически отношения с Турция), но и възможностите пред Армения също са големи – дори само постигането на „тактическата“ цел за безвизови пътувания на арменски граждани в ЕС ще даде тласък на задълбочените отношения и ще създаде още по-силна обществена основа за интеграцията.
В свят, белязан от големи геополитически и икономически промени, ЕС следва да остане ангажиран с активни отношения в Южен Кавказ като най-ефективното средство за отговор на глобалните предизвикателства – безразличието на Брюксел към региона на Южен Кавказ вероятно ще е тежка геополитическа грешка.
Източници:
- Atasuntsev, A., Long-Standing Ties Between Armenia and Russia Are Fraying Fast, Garnegie Politika, достъпно на: https://carnegieendowment.org/russia-eurasia/politika/2023/10/long-standing-ties-between-armenia-and-russia-are-fraying-fast?lang=en
- Avetisyan, , 2025. Armenia formalizes closer ties with the West It is now the law of the land to seek EU integration, Eurasianet, достъпно на: https://eurasianet.org/armenia-formalizes-closer-ties-with-the-west
- Light, F., 2025. Armenia adopts law to launch EU accession process, Reuters, достъпно на: https://www.reuters.com/world/asia-pacific/armenia-adopts-law-launch-eu-accession-process-2025-04-04/
- Mghdesyan, A., 2025. Close enough to dream of Europe. No decisive break, but a decisive message. Yerevan dares a careful distance from Moscow, IPS, достъпно на: https://www.ips-journal.eu/topics/european-integration/close-enough-to-dream-of-europe-8249/
- Nasibova, M., 2025. Armenia and the EU: The price of "integration" Pashinyan is being urged to make a choice, Caliber, достъпно на: https://caliber.az/en/post/armenia-and-the-eu-the-price-of-integration
- Vartanyan, , 2025. Could Armenia’s Bid for EU Integration Finally Bring About Genuine Reform? While Armenia remains formally aligned with Russia, its shift toward the West is becoming increasingly evident, Garnegie Politika, достъпно на: https://carnegieendowment.org/russia-eurasia/politika/2025/01/armenia-eu-drift?lang=en
- World Bank, 2025. Worldwide Governance Indicators Databank, достъпно на: https://databank.worldbank.org/source/worldwide-governance-indicators
*Председател на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО през 2022 г., доктор по национална сигурност и хоноруван преподавател в НБУ
