Ролята на специалните служби при формулирането на турската (гео)политика

Разширяващите се мащаби и сложността на осъществяваните от страната разузнавателни и тайни операции се превърнаха в интегрален елемент от нейната активна външна политика и усилията и в сферата на сигурността.

Еволюцията на турските разузнавателни служби, чието начало, според повечето специалисти, е поставено още по време на късната Османска империя, отразява сложната история на страната, като цяло. Всъщност, корените на турската разузнавателна общност могат да бъдат открити още през далечната 1299, когато са създадени първите административни органи на бъдещата Османска империя. Нейният разузнавателен апарат е част от т.нар. Dîvân-ı Hümâyûn kalemi (т.е. Имперската канцелария), ангажирана най-вече със събиране на информация за чуждестранните държави и вътрешните заплахи.

По време на залеза на Османската империя, няколко султани предприемат опити  за реформиране и повишаване ефективността на имперските разузнавателни служби. Първият реален предшественик на сегашното турско разузнаване е организациятга Yıldız („Звезда“), съществувала през 1880-1908, при управлението на султан Абдул Хамид II. По време на младотурския режим тя е наследена от Teşkilât-ı Mahsûsa („Специална организация“), начело с Енвер паша, чиято активност до голяма степен има децентрализиран характер, отразявайки трагичната реалност на разпадащата се империя.

Приоритет на турската разузнавателна активност в краткия перод между разпадането на Османската империя и създаването на Републиката (1918-1923) са чисто оперативните задачи, тъй като усилията на различните разузнавателни структури са концентрирани най-вече върху постигането на вътрешна консолидация и решаване на проблемите на външната сигурност и заплахите срещу набиращия сили кемалистки режим.

Появата на Турската република естествено води трансформиране на активността на разузнавателните служби, чиято най-важна проява е институционализацията на разузнавателните операции. Така, през 1926, по инициатива на Мустафа Кемал Ататюрк, е създадена Millî Emniyet Hizmeti Riyâseti (M.E.H.), която централизира събирането на разузнавателните данни и операциите на силите за сигурност,но в центъра на вниманиeто продължават да са въпросите, касаещи вътрешната сигурност. Първият и ръководител е Мехмед Шукрю Али Юджел (до 1941).

Със стабилизирането на републиката в периода 1923-1947, разузнавателният и апарат започва да придобива по-ясни очертания. Периодът е белязан от усилия за укрепване на новата турска държава и преодоляване на проблемите, свързани с бързо променящата се международна ситуация и, в частност, многобройните опити за вкарване на Турция във Втората световна война.

В годините на студената война разузнавателните възможности на Турция значително нарастват и биват адаптирани за удовлетворяването на нейните стратегически нужди. Тази епоха поставя нови задачи и налага предприемането на много сериозни промени в разузнавателната активност. Турция, която е разположена между Западния блок и Съветския съюз, се стреми да следва собствена (доколкото е възможно) външна политика, следейки внимателно появата както на вътрешни, така и на външни заплахи. Влизането на страната в НАТО обаче, и осигурява достъп до нови възможности за обучение, ресурси и сътрудничество, в частност, със Съединените щати и американското Централно разузнавателно управление.

Появата на МIT

Своеобразна кулминация на този процес настъпва през 1965, когато M.E.H. претърпява значителна трансформация, превръщайки се в съществуващата и днес Национална разузнавателна организация (Milli İstihbarat Teşkilatı, MİT). Тези промени са свързани със стратегическото уточняване на приоритетите на турското разузнаване с цел удовлетворяване на нарастващите потребности на републиката в сферата на вътрешната сигурност и постигане на основните и външнополитически цели.

Новосъздадената МIT поема отговорността за събирането и анализа на вътрешната и външна разузнавателна информация, както и за вътрешната сигурност и военната координация, което оказва значително и продължително влияние върху функционирането и чак до началото на ХХI век, тъй като в ръководството на организацията доминират армейските офицери.

Както знаем, тайните операции не са нещо ново за турската външна политика и политика за сигурност. Сред ранните примери за подобни операции са действията на военното разузнаване и M.Е.H. срещу България. Разбира се, активни операции се провеждат и против Гърция в хода на Кипърския конфликт (1953-1973). Този период се характеризира със стратегическото използване на секретната активност на турското разузнаване в рамките на Северноатлантическия алианс. Комплексните операции на MIT включват подкрепа за т.нар. „турски съпротивителни движения“, оказване на оперативна подкрепа и оценка на военния потенциал и бойната готовност на противника. Както призна преди няколко години армейският генерал и бивш генерален секретар на Съвета за национална сигурност (Milli Güvenlik Kurulu, MGK) Сабри Йърмебешоглу, MIT e отговаряла за  въоръжаването на кипърските турци и, в същото време, за бомбардировките на собствените им обекти, с цел разпалване на хаоса и създаване на предпоставки за турска военна намеса. Така например, за бомбардировката на джамиите Байрактар и Омерия в Никозия бива обвинена гръцката паравоенна организация ЕОКА (Εθνική Οργάνωσις Κυπρίων Αγωνιστών), обяваваща се за обединение на острова с Гърция, с цел да бъде ескалирано напрежението между двете етнически общности. Няколко години по-рано, през 1958, взривяването на бомба край турското консулство в Никозия провокира ожесточени сблъсъци между кипърските гърци и турци. Тези тайни операции задълбочават разцеплението между двете общности, прокарвайки пътя към трагичните събития през 1963 и 1974.

Горните примери илюстрират нарастващата роля на тайните разузнавателни операции, провеждани в непосредствена близост до турските граници, които се възприемат от Анкара почти като „вътрешен въпрос“, опирайки се на утвърдената традиция за използване на тайни операции в съвременната турска външна политика. През годините на студената война възможностите на страната в разузнавателна сфера нарастват значително, адаптирайки се към удовлетворяване на стратегическите и потребности.

Към края на студената война глобалният геополитически пейзаж е подложен на радикална трансформация, както впрочем и основната насоченост на турското разузнаване. Разпадането на Съветския съюз в началото на 1990-те и възникването на нова международна динамика налага ревизия и преминаване към нов тип разузнавателни операции. През този период външната политика на Турция се адаптира към новите предизвикателства и възможности, съобразно променящата се геополитическа ситуация, което предопределя и активната и намеса, в частност, в конфликтите в Кавказ (Чечения, Карабах) и на територията на разпадналата се Югославия (Босна и Херцеговина, Косово).

Впрочем, 1990-те години са белязани и от възхода на забранената в Турция Кюрдска работническа партия (PKK), която силно се активизира след 1984. Концентрирането на вниманието на турската разузнавателна общност върху вътрешните заплахи обаче, не изключва операциите извън пределите на страната, най-ярка илюстрация за което е преследването на кюрдския лидер Абдула Йоджалан, приключило с отвличането му през 1999 от кенийската столица Найроби.

Подобно на другите членове на НАТО, Турция се сблъска с настъпилите сериозни промени в сферата на сигурността след терористичните нападения от 11 септември 2001 в САЩ и първото прилагане на прословутия чл.5 на Северноатлантическия договор. Въпреки сериозния опит в борбата с тероризма, през 2001-2020 беше регистриран ръст на терористичните и асиметрични заплахи. Това наложи извършване на промени в турската разузнавателна общност, което оказа съществено влияние върху външната политика на правителството на Ердоган  и стимулира по-тясното взаимодействие с глобалните инициативи за борба с тероризма. MIT изигра най-важната роля в тази трансформация, наред с другите разузнавателни и специални служби и институции, като Генералния щаб, министерствата на външните и вътрешните работи и секретариатът по обшествен ред и сигурност към последното (KDGM). Техните адаптиращи се роли и приносът им отразяват променящите се вътрешни и международни предизвикателства, с които се сблъсква турската система за сигурност. Именно този исторически контекст позволява да разберем последващото развитие на турското разузнаване и по-широките му последици.

Реформирането на MIT в „ерата на Хакан Фидан“

Назначаването на твърдия привърженик на Ердоган – Хакан Фидан, за ръководител на MIT през 2010 първоначално не бе възприето като признак за сериозни промени в организацията. Въпреки че в структурно отношение MIT не бе част от Министерството на отбраната, в исторически план почти цялото и висше ръководство се набираше от различните военни институции. Фидан обаче, споделяше по-различни визия за бъдещето и. Така, в магистърската му дисертация от 1999, MIT се сравнява с разузнавателните общности на Съединените щати и Великобритания.

Поемайки поста, Фидан започна преструктуриране, съобразно плана си от 1999, превръщайщи MIT в своеобразно „острие“ на турската външна политика, което доведе до създаването, през 2012, на департамента за операции в чужбина, функциониращ като военно разузнаване. През 2014 турският парламент прие закон, предоставящ голяма автономия тна MIT и променящ нейната структура и отчетността и, което способства за излизането на разузнавателната организация от „сянката“ на армията. Освен това, тя вече официално разполагаше с по-широки пълномощия да събира информация в чужбина.

Освен това се предприемат мерки за гарантиране на прозрачност и отчетност с цел предотвратяване на евентуални злоупотреби с власт. Важна законодателна мярка е създаването, в рамките на Вътрешното министерство, на длъжността независим генерален инспектор, което позволява провеждане на вътрешни раследвания и контрол върху действията на институцията по отношение на спазването на правните и етични норми.

Този контрол включва също създаването на парламентарни комисии, които да надзирават действията на MIT. За първи път изборни граждански комисии получават възможност да контролират разузнаването на страната, анализирайки и оценявайки активността на MIT и нейния бюджет и давайки възможност за публични дебати по темата.

В същото време, Ердоган възлага на шефа на MIT Фидан, който е кюрд по баща, изпълнението на редица „специални задачи“, за които не са информирани дори министрите от правителството. Неслучайно, турският лидер го нарича „пазител на моите и на държавните тайни“. Въпросните задачи включват, в частност, осъществяването на секретни преговори със забранената РКК в Осло и на остров Имралъ (където е затворен Йоджалан) в периода 2006-2011. Въпреки противоречивия си ход, тези преговори водят в крайна сметка до историческото обръщение на Йоджалан от март 2013 и началото на „процеса на урегулиране“ (Çözüm Süreci). Става дума за доста амбициозния, макар и първоначално неуспешен, опит на Анкара да разреши вековния кюрдски проблем чрез преговори, а не с оръжие. В крайна сметка, тези усилия доведоха и до обръщението на Йоджалан към PKK през февруари 2025 с призив за саморазпускането и.

Фидан обаче не е ангажиран само с мирните преговори. През 2011 започна гражданската война в Сирия, която много бързо се превръща в своеобразен „геополитически Чернобил“. След като официалният призив на Ердоган към сирийския президент Башар Асад да предприеме реформи и потърси помирение (което означаваше да допусне до властта подкрепяните от Анкара „Мюсюлмански братя“) остана без отговор, Турция реши да подкрепи бойците от т.нар. „Свободна сирийска армия“ (ССА) в усилията им да свалят режима в Дамаск. Заедно с ЦРУ, турските специални служби доставяха оръжие и пари и обучаваха местните джихадистки групировки, като „Ахрар аш-Шам“ или „Бригадата Султан Мурад“. Тук обаче възникна сериозен проблем, тъй като въпросните бунтовници, макар че бяха много по-боеспособни от ССА, са убедени ислямисти, поддържащи тесни връзки с Ал Кайда.

С благословията на Ердоган, МIT положи сериозни усилия за да запази в тайна от турската общественост всестранната подкрепа, оказвана на сирийските бунтовници. Въпреки това обаче, в крайна сметка, тайните операции на организацията бяха разкрити, а документите свързани с тях се появиха в редица турски медии, макар че сторилите го журналисти по-късно бяха арестувани. Това изтичане на информация не беше случайно – то беше свързано със задкулиснита битка между Ердоган и бившия му съюзник в борбата с турските кемалисти – починалият през миналата година в САЩ проповедник Фетхулах Гюлен. Първите проява на тази битка станаха протестите в истанбулския парк Гези през 2013 и корупционните скандали през 2014.

Разузнаването след неуспешния преврат през 2016

Апогеят на сблъсъка между Гюлен и Ердоган беше неуспешният опит на група офицери-гюленисти да осъществят държавен преврат срещу Ердоган през юли 2016. Ролята на Фидан в тези събития и до днес остава неясна. Поемайки ръководството на MIT през 2010 (на 42 години, което го прави най-младия в историята шеф на турското разузнаване), той така и не съумя да забележи признаци за подготвяния метеж и да го предотврати. Това наистина е трудно за вярване, но – така или иначе – щабът на MIT беше сред целите на заговорниците (които успяха да арестуват дори началника на Генералния щаб Хулуси Акар).

Неуспешният опит за преврат и атаката срещу щаба на MIT доведоха до сериозни промени в разузнавателната организация. На първо място, в нея беше осъществено мащабно прочистване на предполагемите и реални привърженици на превратаджиите, в разултат от което хиляди нейни сътрудници и агенти се оказаха в затвора.

На второ място, извън Анкара, беше създаден нов щаб на MIT, известен като „Калето“, т.е. „Крепостта“. Площта му е 5000 акра, защитени с триметрови стени и други усилени мерки за сигурност.

На трето място, MIT получи право да осъществява тайни военни операции (на практика, всички станции за радиоелектронно разузнаване бяха предадени от армията на разузнавателната организация), което и позволи да създаде собствено военно подразделение, способно да действа независимо на различни театри на бойни действия. Това позволява на MIT да функционира автономно от армейските части, превръщайки се в още по-универсален инструмент на турската външна политика, подобен на американското ЦРУ.

Последиците от реформирането и милитаризирането на МIT бяха усетени най-силно в Сирия, където организацията участва в тайни операции срещу режима на Асад. Както е известно, след като Ердоган установи абсолютен контрол над армията през 2011 (и окончателно през 2016) вече никой в Турция не дръзваше да се обяви против плановете му за създаване на буферна зона в Северна Сирия. Само месец след провала на опита за преврат Анкара стартира операцията „Щит на Ефрат“, опитвайки се да изтласка бойците на „Ислямска държава“ от Джараблус, а на практика – да откъсне кюрдите в Африн, от съплеменниците им в Манбидж. Между другото, Фидан, който  напълно споделя тези идеи на Ердоган, още през март 2014 предложи осъществяването на „операция под чужд флаг“ за да бъде оправдана турската военна инвазия в Северна Сирия.

Паралелно с реализацията на операцията „Щит на Ефрат“, Фидан положи сериозни усилия за да провокира бунт в контролираната от кюрдите територия в северната част на страната, но протурските арабски и кюрдски въоръжени групировки (като Бригадата Ахвад Салах ад-Дин) се провалиха и скоро изчезнаха от сцената. Въпреки възраженията от страна на Вашингтон, турските стратези смятаха, че сирийските ислямисти са „по-малкото зло“, в сравнение с кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“ (YPG).

В края на 2017 MIT изигра важна роля за създаването на т.нар. Сирийска национална армия (СНА) – своеобразен „чадър“, обединяващ различни въоръжени групи, обявяващи се против Ислямска държава и YPG (например, Дивизията Хамза и Дивизията ал-Мутасим). В рамките на СНА, MIT осигури специални привилегии на сирийските туркмени като с течение на времето техните въоръжени формирования се превърнаха в „ядро“ на наемниците, използвани от MIT на различни театри на военни действия извън границите на Сирия.

След операцията „Щит на Ефрат“ (2016-2017) Турция на три пъти отново се намеси в Северна Сирия: два пъти против кюрдите (2018 и 2019) и веднъж против режима на Асад (2020) под предлог да бъде укрепена буферната зона по южната и граница.

Анкара използва тези бунтовници в собствените си войни против YPG и режима в Дамаск, като ролята на MIT беше да контролира, дали  техните лидери следват стриктно променящата се „генерална линия“ на Турция в Близкия изток. В крайна сметка, именно с тяхна помощ, турските „проксита“ от „Тахрир аш-Шам“ успяха през декември 2024, почти без съпротива, да свалят президента Асад и да овладеят Сирия, която изглежда е на път да се превърне в турско-израелски протекторат.

Трудностите и предизвикателствата пред MIT

Тук е мястото да припомня, че още преди падането на Асад, контролът над Идлиб и Северна Сирия помогна за турските намеси и на други театри ни военни действия. Така например, в края на 2019, MIT вербува и прехвърли хиляди „бунтовници“ от Сирия в Западна Либия с цел да бъде свалена обсадата на Триполи от частите на командващия Либийската национална армия Халифа Хафтар (единствените официално обявени жертви от турска страна в операцията „Буря на мира“ в Либия бяха един агент и един преводач от MIT).

Същото се случи и във Втората Карабахска война през есента на 2023: MIT вербува и транспортира бойци от различни групировки, действащи в Сирия и Либия, в Азербайджан, който ги използва при овладяването на арменските предни постове в Карабах. С други думи, MIT действа като „острието на копието“ на политическата доктрина, която Ердоган последователно реализира от 2018 насам (с операцията „Маслинова клонка“) с решаващага помощ на турското разузнаване.

Продължаващото използване на тайни операции от турска страна обаче, породи три сериозни проблема. Основният е свързан с политическото одобрение за секретната активност на MIT под ръководството на президента Ердоан. Ще припомня, че операциите в Сирия и Либия станаха причина за ожесточени спорове в парламента относно необходимия контрол над разузнавателната организация.

Освен това, турските „проксита“ често бяха обвинявани в сериозни нарушения на човешките права по отношение на цивилното население в Северна Сирия и най-вече в Африн. Неспособността или нежеланието на MIT да контролира тези недисциплинирани милиции ерозира имиджа на организацията.

Накрая, сътрудничеството на Анкара с радикалните сирийски групировки породи сериозна тревога както в Тел Авив, така и във Вашингтон и Москва.

На всичкото отгоре, след провала на опита за преврат през 2016, MIT организира по целия свят своеобразен „лов на вещици“ срещу привържениците на Фатхулах Гюлен. В резултат от турския натиск някои от тях бяха предадени на Турция без каквито и да било правни основания от такива държави като Казахстан, Молдова, България и други.

Секретните програми, осъществявани под „патронажа“ на МIT, допълнително изостриха отношенията между Турция и Запада, актуализирайки значението на тайните разузнавателни операции за формирането на турската външна политика, което означава радикалната и преориентация към по-напориста и независима въшнополитическа стратегия.

Сред примерите за това са тайните турски операции в Северна Сирия, непосредствено преди  падането на режима на Асад. През цялата 2023 например, MIT стремеше да елиминира представители на военното и гражданско ръководство на местните кюрди с помощта на свои, собствени агенти или използвайки дронове за целта. Именно по този начин през април 2023 беше направен опит за ликвидирането на командващия на съставените от кюрди Сирийски демократични сили (SDG) в Северна Сирия Мазлум Кобани. При това атаката срещу този известен съюзник на САЩ беше осъществена на територията на американска военна база в Северна Сирия, с което бе застрашена и сигурността на разположените там морски пехотинци. Нападението стана повод за остри критики от страна на САЩ, но това въобще не попречи на активността на MIT сред арабските племена в района на Деир ез-Зор, довела до въоръжения им бунт срещу кюрдите през август-септември 2023.

Както е известно, след като Ердоган спечели президентските избори през май 2023, побеждавайки кандидата на нестабилния алианс между пет опозиционни партии, той назначи Хакан Фидан за министър на външните работи. Мястото му в MIT пък беше заето от съветника на президента по националната ситурност Ибрахим Калън. Тези промени бяха ясен знак, че занапред в турската дипломация и разузнаването ще доминират откровени „ястреби“, което стана очевидно и от турските действия в Северен Ирак и в Сирия. Само през 2023 MIT e ликвидирала общо 201 бойци на РКК и YPG в хода на 181 тайни операции с използване на дронове и е унищожила 45 обекта на критичната инфраструктура (включително петролни кладенци в Северна Сирия), контролирана от кюрдите. Тези операции бяха осъществени въпреки протестите на Вашингтон, което принуди американците да свалят два турски дрона за да защитят собствените си военни в Сирия. Това обаче въобще не впечатли MIT, която продължи с пълна сила да осъществява целенасочени покушения и безпилотни атаки и през следващата 2024.

Европейският фронт на MIT

Според турския опозиционен политически анализатор Абдула Бозкурт, който живее в Швеция и се смята за привърженик на покойния противник на Ердоган – Фетхулах Гюлен, „MIT използва религиозните дейци и проповедници като прикритие за внедряването на свои агенти в чуждестранните държави, включително в Европа. Тъй като турските имами лесно могат да действат в имигрантските общности и имат пряк достъп до местните организации и общини, това предоставя отлична възможност на турското разузнаване не само да събира информация, но и да вербува свои агенти там. Събраната информация позволява на MIT да види уязвимите места в местните общности, които могат да бъдат използвани за оказване на влияние върху националната политика в полза на турското правителство. Освен това, разузнавателната организация изгражда мрежа от връзки, които могат да бъдат активирани при нужда за провокиране на протести или митинги в една или друга чужда държава“.

Всъщност, стратегията за разширяване на агентурните мрежи на MIT е изложена в стратегическия план на Дирекцията по религиозните въпроси (Diyanet) за 2024-2028, включващ конкретни целеви показатели, препоръчителна тактика и възможни решения за преодоляване на констатираните недостатъци. Според този документ, пред турските специални служби се поставя амбициозната цел да разширят мрежата от „клиенти“ на Dyanet, която в момента разполага с 61 филиала в 38 държави по света, от 1,9 млн. до 12 млн. души. Както посочва в тази връзка, споменатият по-горе Абдула Бозкурт: „Чрез своето „религиозно крило“, правителството на президента Ердоган си поставя целта да обхване почти 12 милиона души в чужбина в рамките на своите операции за влияние, използвайки джамиите, които Турция контролира в Европа и Америка“.

При това основната цел на турската разузнавателна експанзия е именно Европа. На територията на преживяващия остра криза и дори  упадък Стар континент вече е изградена мрежа от стотици джамии, построени с турски средства и управлявани от Турско-ислямския съюз по религиозните въпроси (DITIB). На практика, джамиите и инфраструктурата на DITIB присъстват във всеки малко по-значим германски град, от Берлин до Аахен. Впрочем, такива джамии вече има във всяка държава от ЕС. По правило, молитвите и проповедите в тези джамии се осъществяват на турски език или на доминиращия език на конкретната мюсюлманска общност, а най-големите от тях бяха открити лично от президента Ердоган.

Разбира се, турската експанзия в Европа няма само религиозни измерения. Така, през януари 2024, Deutschlandfunk съобщи за създаването от група немски граждани с турски произход на нова политическа организация „Демократичен алианс за разнообразие и пробуждане“ (Demokratische Allianz für Vielfalt und Aufbruch - DAVA), позиционираща се като „нов политически център за мнозина граждани, които не са представени от съществуващите партии“. Стремейки се да запълни този „политически вакуум“, алиансът претендира да се превърне в „рупор на турската и мюсюлманската общности и малцинствата“.

Според редица експерти, DAVA e проект на управляваща в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР), който възнамерява да се включи в следващите местни, парламентарни и европейски избори. Лидерите на DAVA определят като своя ключова целева аудитория както етнически турци с немско гражданство (няколко милиона души), така и пристигналите през последните години имигранти, и обявяват за един от приоритетите си „борбата срещу антимюсюлманския расизъм“. Според германските медии, опростяването на процедурата за предоставяне на германско гражданство през миналата 2024, ще засегне поне още 1,5 млн. турци, живеещи в страната, които все още нямат такова гражданство.

В края на 2023 бившият шеф на германското контраразузнаване Bundesamt für Verfassungsschutz (BfV) Ханс-Георг Маасен заяви в интервю за австрийската телевизия FPO TV, че Европа се сблъсква с безпрецедентна криза заради масовата имиграция и, че ислямът вече е готов да завоюва континента. Според него: „Европейците ще се поддадат на исляма, а крайният резултат от този процес ще е постепенното разрушаване на нашата европейска култура”.

Ханс-Георг Маасен смята, че европейските политици активно поощряват масовата миграция, защото „искат да променят състава на населението на континента... Колкото по-разнородно е то, толкова по-малко е в състояние да отстоява собствената си позиция... Освен това нарастващият брой на имигрантите вече оказва влияние върху резултатите от изборите, тъй като те гласуват различно от повечето местни жители. Масовата миграция представлява своеобразна чуждестранна колонизация на собствената ни територия”. При това бившият шеф на немското контраразузнаване е убеден, че „такива страни като Германия и Австрия имат достатъчно инструменти за да прекратят имиграцията, но съзнателно предпочитат да не го правят“.

Ще припомня, че в Европа MIT може да разчита и на такава отлично организирана въоръжена сила, като пантюркисткото крайнодясно движение „Сивите вълци“. На фона на глобалната геополитическа криза, поразила Стария контиент, разклонената мрежа от джамии и мюсюлмански културни институции, наред с добре въоръжените отряди на крайните турски националисти, е в състояние да се опита да концентрира постепенно в свои ръце отделни структури на местната власт в конкретни европейски страни и най-вече в Германия, Белгия и Нидерландия, където позициите на DITIB и турските общности са изключително силни.

В тази връзка ще припомня, че през 2020 френските власти, макар и с голямо закъснение, забраниха дейността на „Сивите вълци“ на територията на страната. В германския Бундестаг отдавна се чуват призиви за същото, още повече, че в момента числеността на групировката в страната е между 40 и 50 хиляди души, но немските специални служби се обявяват против това, аргументирайки се с „юридически пречки“.

В същото време, на фона на пълзящата ислямизация на Европа, турският президент Ердоган изглежда си е поставил за цел страната му да „оседлае“ тези тенденции, изграждайки обширни мрежи от медресета, джамии, политически партии и паравоенни групировки, преследващи обща цел – превръщането на Европа в провинция на възраждащата се Османска империя. Както вече споменах, стратегическият план на турското държавно Управление по религиозните въпроси предвижда през следващите години числеността на турската „клиентела“ в Европа да нарасне цели шест пъти. Което означава, че турското разузнаване MIT и Министерството на външните работи, което от две години насам се ръководи от бившия шеф на MIT Хакан Фидан, изглежда възнамеряват да поставят процеса на ислямизация на Европа под пълния контрол на Анкара.

Последиците за турската външна политика

Назначаването на Ибрахим Калън за шеф на MIT бе свързано и с процеса на постепенна трансформация на стратегическото направление на турското разузнаване. Предвид предишната му длъжност, Калън очевидно е склонен да използва целия потенциал на MIT за постигане на външнополитическит цели на Ердоган. Това ще означава реализацията на още по-тясно съгласувана съвместна стратегия, което потенциално би повишило ефективността на турската външна политика, особено предвид факта, че Фидан вече оглавява дипломацията на страната. Някои анализатори обаче смятат, че под ръководството на Фидан, Външното министерство бързо се превръща в сериозен конкурент на MIT, при това разполагащ със собствен военен инструментариум. Прехвърляйки в министерството голям брой от бивщите си сътрудници, той рязко активизира събирането на различна информация по линия на турските дипломати от кариерата в една или друга държава. Освен това, именно Фидан контролира всички посреднически операции за нормализиране на отношенията с арабските държави и най-вече с Либия и Сирия.

От друга страна, активното ангажиране на Калън с дипломатическа и консултанска активност позволава да предположим, че той вероятно отделя по-голямо внимание на интеграцията на разузнавателните данни в процеса на вземане на важните външнополитически решения. Това ще позволи по-ефективното използване на тези данни при формулирането на международните отношения на Турция и особено на тези със съседните региони и големите световни сили.

Тук е мястото да напомня, че както Фидан, така и Калън напълно споделят визията на Ердоган за мястото на Турция в постоянно променящата се международна среда, а именно, че тя не бива безусловно да се придържа към „евроатлантическата си ориентация“, а трябва по-внимателно да следи поведението на възходящите държави в Евразия, отправящи предизвикателство към залязващата хегемония на Запада.

Няма съмнение, че и под ръководството на Калън, MIT ще продължи да реализира тайните си операции, превърнали се във важен аспект на напористата турска външна политика в „ерата Ердоган“. Възможно е обаче, подходът му към тях да е по-различен от този на предшественика му, фокусирайки се върху събирането на стратегическа информация и, отчасти, върху осъществяването на „шумни операции“ в зависимост от променящия се геополитически пейзаж (пример за такава операция бе свалянето на Асад в Сирия). Освен това, Калън вероятно ще отделя по-голямо внимание на технологичните иновации в сферата на разузнаването, особено в областта на кибероперациите и мониторинга, което е и в съответствие с глобалната тенденция към увеличаване на зависимостта от технологичните средства за събиране и анализ на разузнавателни данни.

Заключение

Едно от основните предизвикателства пред сегашния ръководител на MIT e свързано с умението му да се ориентира в сложната регионална динамика, особено в Близкия Изток и Източното Средиземноморие, . Способността за взаимодействие с ключовите играчи в полза на турските интереси несъмнено ще е най-важния аспект на пребиваването му на поста. Освен това, той ще трябва да отчита променящия се характер на заплахите за сигурността, включително киберзаплахите, както и проявите на тероризъм и екстремизъм. Ключът към ефективното противодействие на тези предизвикателства е комбинирането на традиционните разузнавателни методи с иновационните подходи.

Истината е, че решенията и стратегическият курс на Ибрахим Калън не само ще определят бъдещата еволюция на ръководената от него разузнавателна организация, но и ще изиграят значителна роля във външната политика на Турция и нейните тайни операции в чужбина, чиято роля едва ли ще намалее, имайки предвид усложняващата се регионална и международна динамика.

*Българско геополитическо дружество