Идеята за стратегическа автономия традиционно поражда силни емоции в Европа както сред нейните противници, така и сред привържениците и. Анализирайки нюансите на това понятие и причините за постоянното му присъствие в европейския дебат, настоящата статия цели да покаже, че идеята за стратегическата автономия е по-малко противоречива, отколкото мнозина предполагат.
2024
Професор Джао ХУАШЪН: Да се надяваме на по-добро, но да се готвим за най-лошото
Джао Хуашън е професор в Университета Фудан, в Шанхай и старши научен сътрудник в Пекинския клуб за международен диалог. Висшето си образование получава в Университета на Нанкин. В периода 1986-2004 е сътрудник и директор на отдела за Русия и Централна Азия в Шанхайския институт за международни изследвания. През 1989-1990 е гост преподавател в Московския институт за международни отношения, а през 2011 е научен трудник в Програмата за Русия и Евразия на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон (CSIS). От 2008 насам, проф. Джао Хуашън е заместник председател на Китайското дружество за изследване на китайско-руските отношения. Смята се за един от най-авторитетните китайски експерти по проблемите на отношенията на Китай с Русия и Централна Азия и Шанхайската организация за сътрудничество. Автор е на много книги, по-известни сред които са "Централна Азия: поглед от Вашингтон, Москва и Пекин" (в съавторство с Юджийн Румър и Дмитрий Тренин), "Шанхайската организация за сътрудничество: анализ и перспективи" и "Централноазиатската дипломация на Китай".
Транспортната политика като фактор за европейска принадлежност на България
Изглежда че у нас, в такива стопански сфери като транспорт, мобилност и енергетика, Европейският съюз и неговата правова система продължават да бъдат нещо външно и всеки опит за сближаване и възприемане на европейските ценности се посреща с подозрение като „намеса във вътрешните ни работи“.
Милитаризацията на Азиатско-Тихоокеанския регион и нейните ядрени измерения
През април във Вашингтгон се проведе първата в историята тристранна среща между лидерите на САЩ, Япония и Филипините. В центъра на вниманието в разговорите между американския президент Джо Байдън, филипинския му колега Фердинанд Маркос-младши и японския премиер Фумио Кишида беше разширяването на военното сътрудничество между трите държави, включително бъдещото съвместно патрулиране в Южнокитайско море, а също ситуацията в Тайванския пролив, ядрената и ракетна програма на Северна Корея и защитата от кибератаки.
(Не)възможната Палестинска държава
В края на май 2024 премиерите на Ирландия - Саймън Харис, на Испания - Педро Санчес, и на Норвегия - Йонас Гахр Стор, съобщиха, че страните им ще признаят Палестина за независима държава, като първите две сториха това още на 28 май.
Молдовският „юнионизъм”: шансове и препятствия
Наскоро, в интервю за молдовското издание "Нокта", премиерът на страната Мая Санду заяви, че на насроченията за 20 октомври 2024 референдум за европейската интеграция, въпросът за евентуалното присъединяване на Молкова към Румъния няма да бъде поставян: "Това е референдум за нашата европейска интеграция, а въпросът за присъединяването към Румъния не е на дневен ред".
Геополитическата трансформация на Южнокавказкия регион и бъдещето на Армения
Развитието на събитията в Украйна и около нея остави на заден план случващото се в в региона на Южен Кавказ, макар че значението на геополитическите трансформации в тази част на Евразия в никакъв случай не бива да се подценява.
Инфраструктурната (гео)политика на Анкара: "Средният коридор" и "Коридорът на развитието"
Турция традиционно разчита на геостратегическото си положение и се старае да извлече максимална полза от него. Тъй като се намира на кръстопътя на основните маршрути от Западна Азия към Европа, Анкара при всеки удобен случай гледа да повиши значимостта си, без значение, дали става дума за транзит на енергоносители от Русия и други производители на петрол и газ, като Азербайджан или Ирак, към Европа, или пък за нови транспортни коридори, включващи автомобилни магистрали и железопътни линии.
Поликризата на световната икономика: последиците за западните и незападните държави
През последните години все повече авторитетни експерти лансират тезата за забавяне (или дори за обръщане) на глобализационните процеси и усилване на тенденцията към регионализация на търговските връзки, а като цяло - за криза на световната икономика, която на практика придобива всеобхватен структурен характер. За това говорят редица явления, пораждащи нарастваща тревога в политическите и деловите кръгове.
Финансиализацията като белег за упадъка на глобалните империи
Историята показва, че преминаването на големите сили от експанзия, производство и търговия към кредитиране и финансови спекулация, почти винаги води до последващия им упадък.
Европейските и глобалните амбиции на "малкия Наполеон"
След края на провелата се през февруари 2024 конференция за Украйна в Париж, в която участваха над 20 държавни и правителствени ръководители, френският президент Макрон направи сензационното заявление, че участниците в нея са обсъждали и възможността за изпращане на пълноценни европейски военни контингенти в Украйна.
Традиционни и нови комуникационни практики на терористичната организация „Боко Харам”
През последните десетилетия тероризмът е сред ключовите проблеми в сферата на международната политика. След края на Студената война генерираните по тази линия заплахи за сигурността в световен мащаб извеждат борбата с тероризма на челни позиции сред основните цели на държавите.