17
Сря, Апр
5 Нови статии

Перспективите пред многополюсния световен ред

брой 6 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 4 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда неактивна
 

Проблемът за мултиполярността ни съпровожда поне от края на Римската империя насам. В същото време тя, както и еднополюсният модел, представлява очевиден оксиморон. Защото полюсите съществуват по двойки - те не само са противоположни, но и еквивалентни един на друг.

На международно равнище сме свидетели на нарастващо противопоставяне на еднополюсния модел, но еквивалентността определено представлява проблем. Всъщност, ключовият въпрос не е свързан с мултиполярността, сама по себе си, а по-скоро с това, дали единният международен ред може да бъде задължителен за всяка отделна държава? Алтернатива на световния ред не е мултиполярността, а Хобсовата система, в чиято основа е агресията на силните и безмилостното подчиняване на слабите. Мултиполярността предполата, че са налице множество претенденти, способни да формират световния ред, да укрепват легитимността и консенсуса и да поддържат този ред, на фона на заплахите от разрушаването му или откритото неподчинение на едни или други играчи.

Затова, нека видим, кои са основните влиятелни играчи в потенциалния нов многополюсен световен ред.

 

Съединените щати

 

Съединените щати вероятно ще останат доминираща световна държава. Отбранителният им бюджет е три пъти по-голям от този на Китай и осем пъти по-голям от руския. Тяхното икономическо, финансово и културно влияние, съчетани с иновационните им умения, нямат равни. САЩ например, далеч изпреварат всички останали държави по броя на присъдените на техни граждани Нобелови награди: общо 406, в сравнение със 138 за Обединеното кралство и 114 - за Германия (Китай, който има 8, изостава от Южна Африка, която има 11 нобелови лауреати). В такива сектори, като изчислителната техника и създаването на чипове, програмното осигуряване, изследването на космоса, лингвистиката и биохимията, именно САЩ определят глобалните темпове на развитие. Английския е езикът за общуване в целия свят, а американският долар, на който се крепи световната търговия, гарантира почти неограничена доминация на Вашингтон.

Англосаксонският свят - САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, е тясно взаимносвързан. На тези пет държави се пада 35% от глобалното производство и почти 50% от военните разходи на планетата. Те си сътрудничат тясно в набирането на разузнавателни данни, посредством алианса Five Eyes. С нарастването на външните предизвикателства сплотеността на англосаксонския свят вероятно ще укрепва, сред примерите за което е формирането на квазиалианса AUKUS.

 

Китай

 

Китай успешно повтори икономическия и технологичен възход на Япония. Възприеман по правило като по-малко опетнен от колониална история, в сравнение със Запада, той представлява привлекателен партньор за развиващите се държави. Предимството на Китай е свързано с неговия прагматизъм, в който не се отделя особено внимание на човешките права, прозрачното управление или демократичните стандарти.

Китай е в състояние да проектира мощта си, което би могло да постави под въпрос американските стратегически интереси в Тихия океан, но не е в състояние да застраши сериозно САЩ. Пекин активизира усилията си за ядрено сдържане, поставяйки все по-сложни задачи пред бъдещия контрол на стратегическите въоръжения и разоръжаването.

Възходът на Китай едва ли ще има линеен характер. Икономистите вече не задават въпроса, кога Пекин може да изпревари Вашингтон, а се питат, кога китайската икономика би мога да достигне своя връх. Макар че възможностите на китайските изследвания и разработки (НИОКР) са впечатляващи, те все още отстъпват на американските си аналози. Освен това Китай се сблъсква със сериозни социални проблеми, влошаване на състоянието на околната среда, недостиг на вода и демографски спад.

Застаряването на населението означава недостиг на работна сила, иновативни умове и войници. Китайският език и писменост не са разпространени извън границите на страната, също както и доктрината за „социализма с китайска специфика”. Китай се сблъсква с дефицит на работна сила, при положение, че САЩ продължават да привличат мигранти, следователно процесът на „решоринг” (т.е. на връщането на производството обратно в страната) има повече смисъл за Америка, отколкото за Китай.

Китайските изследвания и разработки са впечатляващи, но не е ясно, дали този импулс може да бъде запазен. Опитите на китайците да се сдобият със стратегически глобални икономически активи (като германския производител Kuka или швейцарската компания Syngenta например) се сблъскват със съпротива. Пекин предпочита властта пред печалбата, контрола пред конкуренцията и стабилността пред иновациите. Тези фактори могат да доведат до съществено забавяне на китайските икономически показатели.

Макар че Пекин ще се стреми да увеличи глобалното си влияние и дори да коригира съществуващата система, той не изглежда особено заинтересован да промени радикално основните правила на доминиращия в момента световен ред.

 

Индия

 

Индия е най-гъстонаселената страна в света, а темповете и на икономически растеж са около 6% годишно. Което означава, че през следващото десетилетие тя почти ще удвои брутния си вътрешен продукт - от 3,2 до 6,4 трилиона долара - цифра, която все още изостава значително от показателите на САЩ (35-40 трилиона долара) или Китай (25 трилиона долара) през 2030. Основната слабост на Индия е недостига на енергоресурси. Промяните на климата ще направят условията за живот в тази страна близки до физическия предел на човешката издръжливост. Социалните разриви между богатите и бедните, задълбочавани от кастовите различия, продължават да са силно разпространени, а националната образователна система все още не отговаря на претенциите на Индия за глобално лидерство.

Индийската "мека сила" е слаба. Нито един от многобройните езици, на които се говори в тази страна, не може да се похвали с международно влияние, а индийската литература и медии оказват сравнително малко влияние извън границите и. Индия постигна успехи в сферата на услугите, особено в квалифицираните сектори. В религиозно отношение, индуизмът представлява национална (ако не и националистическа) религия, която е все по-нетърпима към исляма. Подобно на Китай, Индия се сблъсква със социално напрежение и влошаване на състоянието на околната среда. Основният и социален проблем не е недостига на работна сила, а липсата на достатъчно работни места. Рупията загуби 50% от стойността си, в сравнение с американския долар, а през 2022 преките чуждестранни инвестиции в Индия бяха 85 милиарда долара, което е нищожно малко, в сравнение със същия показател за Китай - над 500 милиарда долара.

През 50-те години на миналия век Индия инициира "Движението за неприсъединяване" и в исторически план беше близка до Съветския съюз, който я подкрепяше по въпроса за Кашмир, както и по време на войната с Пакистан, довела до появата на Бангладеш. 80% от техниката, с която разполагат индийските въоръжени сили, е произведена в Русия и страната продължава да зависи от Москва по отношение на резервните части, обучението и модернизацията. Днес Индия закупува 45% от военното си оборудване от Русия и само 28% - от САЩ. Без наличието на достатъчно мощна собствена военна индустрия обаче, страната няма как да стане самостоятелен геополитически субект.

Въпреки че Индия се доказа като стабилна демокрация, където властта се предава по мирен път и предпочитанията за политическите партии варират, днешната реалност не изглежда особено вдъхновяваща. Сред политическата класа се шири корупция, често се купуват гласове, не са редки и фалшификациите на изборните резултати.

Като независима държава, Индия стои далеч от Китай, да не говорим за САЩ, и със сигурност ще се бори за глобално влияние. Тя провежда политика, основаваща се на прагматичните национални интереси. Руското участие в украинския конфликт означава евтин петрол за Индия, както и възможност да използва "вратичките" в западните санкции.

 

Руската Федерация

 

В момента Русия демонстрира определено изоставане в икономическо отношение, както и в сферата на научно-изследователските и опитно-конструкторски работи (НИОКР), освен това се сблъсква с проблеми с контрола на качеството. Тя разполага с великолепни учени, но все още не съумява да превърне иновациите в печеливш бизнес. Освен това, войната в Украйна вероятно ще увеличи дисбаланса между военната мощ на страната и слабостта на гражданското и общество.

От 1990 насам, руски граждани са получили седем Нобелови награди (две за мир, четири за физика и една за икономика); през същия период САЩ са получили 206, Великобритания - 46, а Германия - 24. Международния имидж на Русия пострада сериозно след инвазията в Укрйна. Въпреки това, като държава, разполагаща с огромни природни ресурси, застрашителен ядрен потенциал, глобален обхват и готовност да подкрепя всякакви, включително и авторитарни, режими, срещу получаването на ценни активи, Русия в никакъв случай не може да бъде игнорирана. Всеки бъдещ световен ред ще се нуждае от подкрепата или поне от мълчаливото съгласие както на Русия, така и на Китай.

"Меката сила" на Русия е сравнително по-слаба от тази на Китай, а политическата и система страда от корупция. Вътрешната стабилност е крехка и се поддържа от силно централизиран апарат. Сравнително малко хора извън пределите на Русия говорят руски език. По време на съветската епоха марксистката идеология и нейният модел на индустриализация изглеждаха привлекателни за редица развиващи се държави. Днешното култивиране на "руския свят" обаче, едва ли вдъхновява мнозина, извън границите на страната.

 

Европейският съюз

 

ЕС притежава огромна "мека сила". В икономически план, както и от гледна точка на научните изследвания и разработки, Съюзът функционира по впечатляващ начин. Което е добре в условията на мир, но е ужасно по време на война. ЕС страда от недостиг на военен потенциял и стратегически цели.

Съюзът съумя да съхрани консолидирана позиция по отношение на Русия, но вътрешните разногласия могат да доведат до разцепление. ЕС и досега не може да намери разумен и ясен отговор на рисковете, свързани с търговията с Китай. Германия например, получава 10% от националния си доход от китайски източници, а Испания и Италия - под 2%. Нотдавнашната вълна от посещения на европейски политици в Пекин допълнително подчертава съществуващите обезкуражаващи несъответствия.

За да стане самостоятелен полюс, ЕС следва да реши три важни проблема.

На първо място, европейската сигурност изисква участието на Норвегия (която контролира достъпа до Атлантика), Великобритания (най-мощната във военно отношение европейска държава) и Турция (контролираща Босфора) - но нито една от тях не е член на Европейския съюз.

На второ място, ЕС не може колективно да предостави това, което страните членки не са склонни да предоставят поотделно. Тоест, той не може да бъде по-силен от обединената сила на неговите членове. А, ако 27-те страни членки не могат да се споразумеят относно подкрепата за Украйна, как биха могли да се споразумеят за евентуални общи военни действия?

Накрая, без наличието на обединяващо ръководство, няма как да има и стратегическа автономия. В същото време войната в Украйна направи НАТО по-силна отпреди. Все повече държави от Тихоокеанския регион се сближават тясно с Атлантическия алианс, докато европейските страни се ангажират с Тихоокеанския театър на военни действия.

 

Арабският свят

 

Арабският свят разполага със значително финансово влияние, контролирайки пазарите на петрол, както и заради значимото си присъствие в добива на природен газ. Но въпреки че се опитва да демонстрира мускули на международната сцена, влиянието му си остава сравнително слабо, както впрочем и неговите вътрещни структури. Освен това, той почти не разполага с възможности да проектира на мощта си. Регионът отчаяно се опитва да разреши постоянно тормозещите го конфликти и най-вече израелско-палестинския въпрос. От гледна точна на НИОКР, "меката сила", научните иновации, индустриалното производство и ефективното управление, арабският свят силно изостава, да не говорим, че там няма нито една истинска демокрация. Всички арабски държави, взети заедно, са получили 13 Нобелови награди, т.е. колкото Израел (8 от тях са за мир, а 5 са присъдени на учени, работещи извън родината си).

 

Африка

 

Африка би могла да се превърне в независим полюс при условие, че съумее да ускори развитието си и да избегне капана, породен от факта, че нарастването на населението изпреварва икономическия растеж и осигуряването на необходимите образователни услуги. Този разрив често води до ескалиране на недоволството на бедните и неквалифицирани млади хора. Докато Африка продължава да се бори с вътрешните си проблеми и хаоса и не е в състояние да реализира на практика концепцията за Африканския съюз, тя няма да може да играе съществена глобална роля. Африка е слаба и от гледна точка на "меката сила". Обидите заради миналото, белязано от робството и колониализма, прекалено често засенчват стремежа към независимо, проспериращо и самобитно африканско бъдеще.

 

Япония

 

Япония е икономически гигант, но все още е джудже по отношение на "твърдата сила". Японската култура е сложна и в много отношения се оказва недостъпна за чужденците. Отпусканата от Япония помощ за целите на развитието е сравнително малка (около 0,3% от националния БВП), което ограничава влиянието и в развиващите се държави. Все по-напористият Китай обаче, вероятно, ще принуди Япония да ревизира традиционното си нежелание за повишаване на военните разходи. Ако съмненията относно надеждността на американския ядрен чадър нараснат, Япония може сериозно да се замисли, дали да не стане ядрена държава, макар че е по-вероятно да продължи да се придържа към една по-скоро пасивна позиция на международната сцена.

 

Международната общност?

 

Напоследък е модерно да се твърди, че войната в Украйна е обединила света. На 2 март 2022 Генералната асамблея на ООН осъди руските действия със 141 срещу 5 гласа. Друго гласуване, проведено на 12 октомври, приключи със 143 гласа против и 5 за, в полза на осъждането на претенциите на Москва за четири украински области. Най-показателни обаче бяха 35-мата въздържали се, сред които Китай, Индия и ЮАР - взети заедно те представляват над половината човечество, 30% от световното производство и 22% от глобалните военни разходи.

Истината обаче е, че въпросните страни се ръководеха повече от чисто користни съображения, отколкото от стремеж за създаване на нов световен ред. За тях, американските декларации, представящи украинския конфликт като сблъсък между автокрацията и демокрацията или между злото и доброто, са празни думи, при положение, че в същото време Вашингтон продължава да подкрепя такива съюзници ката Саудитска Арабия например. Тоест, неутралната позиция позволява да се извлече полза и от двете страни в конфликта. Защото, щом се вземе решение да се застане на страната на едната от тях, това означава поемане на ангажименти, чието нарушаване впоследствие би било много трудно. В периоди на неопределеност често е по-разумно да избягваш прибързаните действия. При всички случаи, сегашният конфликт в Украйна допринесе за изясняване на проблемите, присъщи на идеите за наличието на единна и сплотена международна общност.

 

Няколко възможни сценария

 

В момента светът е близък до еднополюсния модел по отношение на военните възможности, до олигополюсния - по отношение на НИОКР, и до многополюсния - по отношение на икономиката. Мултиполярността е деконцентрирана по отношение на транснационалните проблеми и, като цяло, все още носи отпечатъка на европейската култура и ценности.

Сегашната доминация на САЩ може да бъде ерозирана най-вече отвътре, т.е. в резултат от ескалиращи вътрешни проблеми, като евентуален финансов дефолт или парализа на държавата, провокирана от конституционни сътресения. Периодичните кризи, свързани с тавана на държавния дълг, или безредиците в сградата на Капитолия във Вашингтон през 2021, подчертават тези вътрешни недъзи. Нито един друг претендент обаче, все още не може да се сравнява с американската комбинация между "мека" и "твърда" сила. САЩ биха се сблъскали със сериозен проблем, само ако срещу тях се изправят едновременно две велики държави.

Идеята за нарушаването на финансовите връзки също изглежда леко преувеличена. На срещата си на върха през май 2023 в Хирощима, Г-7 отхвърли тази концепция. Действително, всеки път, когато Западът налага търговски ограничения, се намират достатъчно "вратички" за получаване на необходимите стоки и материали по неофициалните канали. Световната търговия напомня естественото ниво на грунтовите (подземните) води – ако се сблъскат с някаква преграда, те просто се просмукват през нея.

Търговията между САЩ и Китай е нараснала от 635 млрд. долара, през 2017, до 695 млрд. долара, през 2022, т.е. с 9,5%. Делът на американския износ в тази търговия е намалял съвсем малко - от 80% на 78%. Китай продължава да е силно зависим от вноса на енергоносители и метални руди (което обяснява значителния ръст на търговията му с Австралия). Тоест, забавянето на моделите на глобалната търговия не означава и отслабване на взаимната зависимост.

Основните въпроси са свързани с бъдещето на Индия и ЕС. Вътрешните слабости пречат и на двамата играчи. Що се отнася до дилемата на Русия да бъде военен гигант и икономическо джудже, тя вероятно ще продължи да се изостря, поне докато продължава войната в Украйна. Другите региони на света пък ще преследват собствените си национални интереси, без да ги е грижа особено за световния ред, в който ще трябва да се ориентират.

Универсалният характер на европейските ценности вече не може да се смята за подразбиращ се от самосебе си. Западът ще бъде принуден да се отвори и да приеме такива понятия за световния ред, които се различават от онези, инкорпорирани в създадените през 1945 институции. Те следва да бъдат адаптирани и променени, съобразно променящите се реалности. А фундаменталният въпрос е, дали тази промяна ще бъде постигната в резултат на постепенни и мирни изменения? Или това ще провокира още един глобален конфликт?

 

* Авторът е бивш вицепрезидент на Федералната разузнавателна служба на Германия, анализатор на Geopolitical Intelligence Services AG

 

Поръчай онлайн бр.2 2024