20
Съб, Юли
26 Нови статии

Африканското бойно поле на Ислямска държава

брой 6 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В последно време Африка се е превърнала в основното поле на действие на терористичната организация „Ислямска държава” (ИД). Нейните филиали в Мозамбик, Буркина Фасо, Демократична република Конго (ДРК), Нигерия и Мали продължават да са изключително активни, осъществявайки терористични нападения срещу цивилни граждани и силите за сигурност.

Усилилата се през 2023 нестабилност в Западна Африка и свързаните с това проблеми, касаещи чуждестранното военно присъствие в региона (френско, американско и руско - по линия на ЧВК "Вагнер"), както и липсата на очевидни успехи в борбата с тероризма, предоставят възможност на ИД да овладее нови територии, което на свой ред позволява на ислямистите да вербуват повече "доброволци", както и да се сдобият с нови източници на финансиране.

 

"Вторият фронт" на Ислямска държава

 

През лятото на 2022, в своя информационен бюлетен "Ал Наба", ИД отново посочи Африка като територия, където най-вероятно ще успее да възстанови т.нар. "териториален халифат". В редакционна статия в седмичното арабоезично издание организацията препоръчва на привържениците си, които в миналото са се сражавали в Ирак, Сирия или другаде, да се прехвърлят при "своите братя на африканска земя, защото днес тя е земята на свещения джихад". Тоест, ИД потвърждава, че в момента именно Африка се новият център на "халифата", въпреки че лидерита на тази терористична организация продължават да се набират измежду кадрите на "централната ИД", действаща нелегално на територията на Сирия и Ирак.

В друга редакционна статия в същото издание, публикувана през май 2023, се приветства "джихадът на мюсюлманите в Мозамбик", посочвайки, че сега немюсюлманските политици и "управниците, отстъпили от правата вяра" най-сетне ще осъзнаят, че "светът навлиза в новата епоха, от която се опасяваха и, че времето им изтича". В случая става дума най-вече за африканските политически лидери, но съществува реална възможност терористичните заплахи от страна на африканските филиали на ИД да засегнат и съседна Европа.

Ще припомня, че още през 2016, първият лидер на ИД Абу Бакр ал-Багдади, вероятно осъзнавайки, че ислямистите ще претърпят поражение в Сирия и Ирак, заяви, че организацията следва да разшири и премести част от своето командване, медии и ресурси в Африка, която да се превърне в своеобразен "втори фронг" на Ислямска държава. Оттогава насам сме свидетели на безпрецедентно нарастване на активността на ИД в Африка на юг от Сахара, където ръководството на организацията насочва финансови ресурси, проповедници и военни съветници.

Разбира се, активността на ИД на континента не стартира "на празно място". Основа за експанзията на "халифата" в Африка стана присъствието там на цяла плеяда от духовно близки на ИД терористични групировки със салафитско-джихадистка насоченост, много от които се обявиха за филиали на организацията още преди призива на Ал-Багдади. Появата на Ислямска държава на континента само консолидира вече действащите на територията му джихадистки формации, придавайки нов импулс на тяхната активност. Тоест, не става дума просто за "износ" или предислокация на структури на ИД от Близкия Изток и Северна Африка към зоните южно от Сахара.

Лозунгът "да се съхраним и да се разширим" продължава да има фундаменталина идеологически и пропаганден смисъл за ИД, а в момента той е актуален най-вече именно за "експанзията" на организацията в Африка на юг от Сахара. Това е свързано с факта, че само там Ислямска държава се оказва в състояние да установи сравнително постоянен териториален контрол и разполага с определен суверенитет.

Както е известно, в Сирия и Ирак, ИД беше лишена както от териториален контрол, така и от население и ресурси, т.е. от всичко онова, без което Ислямска държава - съгласно собствената и идеологическа концепция, не би могла да се нарича "държава". И тъкмо поради това, в момента Африка играе ключова роля в стратегията на ИД.

 

Западноафриканският "велаят" на Ислямска държава

 

От дълги години насам, регионът на Сахел е зона на концентрация и активност на многобройни джихадистки групировки с различна ориентация. От 2007 формации като "Боко Харам" и Ал Кайда, както и редица по-малки радикални алианси, водят истинска война срещу правителствата на пет държави от региона: Нигер, Нигерия, Мали, Кот д'Ивоар и Буркина Фасо. След появата в тази част от континента на местни ядра на ИД, конкуренцията между всички тези групировки допълнително се изостри.

Специфично за региона е и, че местната организирана престъпност, която често е свързана със структурите на властта, използва знамето на джихадизма като прикритие за собствените си криминални интереси - търговията с наркотици, оръжие и хора, което също определя логиката на трансформация на местните терористични групировки, затруднявайки антитерористичната стратегия на африканските правителства и международната общност. Неслучайто резултатите от борбата с тероризма в зоната на Сахел продължават да са крайно неудовлетворителни: през 2022-2023 терористичната активност продължи да нараства, засягайки и други държави, като Того и Бенин, като по този начин разширява териториалната база на джихадстките групировки.

Филиалите на Ал Кайда в тази част на Африка също демонстрират повишена активност. Така например, групировката "Ансару", се преориентира от сътрудничество с местните криминални елементи към операции против правителствените войски по границата между Нигерия и Бенин, където действат също фракцията "Малия" и "Група на привържениците на исляма и мюсюлманите" (и двете са свързани с "Ал Кайда в Ислямски Магреб"). Впрочем, от 2022 насам последната вече действа и на територията на съседно Того, смятано дотогава за "оперативна територия" на групировката "Ансару", която е активна в Северозападна Нигерия и граничните зони на Того. Впрочем, през 2022 Групата на привържениците на исляма атакува и съседната на Того държава Бенин, граничеща със Северозападна Нигерия.

На този фон "Западноафриканският велаят на ИД" (ИД-ЗА) може да похвали със значителни успехи не само в борбата с конкуренцията и противопоставянето на правителствените сили, но и в усилията си за установяватне на териториален контрол, който се разглежда като задължителен атрибут на квазидържавния модел на ИД. Именно това отличава този джихадистки проект от стратегията на Ал Кайда, която предпочита да действа в нелегалност.

Така, ИД-ЗА съумя да създаде собствена "първична" администрация, действаща на принципа "данъци срещу сигурност", която е в състояние да предоставя и ограничени социални и комунални услуги на населението в контролираните от терористите територии. Там, в частност, функционират собствени медии и комуникационн системи. С помощта на телефонни есемеси и съобщения чрез WhatsApp например, се осъществява пропагандна кампания, призоваваща местните жители да напускат контролираните от правителството райони и да се преселват в зоните, контролирани от ИД-ЗА, където ще имат по-добри условия за селско стопанство и търговия. Реализират се и редица аспекти на управлението, вече изпробвани в Ирак и Сирия, в периода на максималното разширяване на "халифата" - например гарантирано данъчно облагане под формата на т.нар. "закат", местно управление, собствена съдебна система и нравствена полиция ("хисба").

В основата на успеха на ИД в Западна Африка беше привличането на най-мощната джихадистка групировка в региона "Боко Харам" (Джамаат ахл ас-Сунна лид-Даваа ал-Джихад). Последната възникна в началото на 2000-те в Нигерия, но се радикализира особено след като през 2009 бе оглавена от Абу Бакр Шекау, който се опита да я превъре в самостоятелен център на "глобалния джихад". В тази връзка, през 2014 Шекау изрази подкрепа едновременно и за лидера на Ислямска държава Абу Бакр ал-Багдади, и за водача на Ал Кайда - Айман ас-Зауахири, и за лидера на афганистанските талибани молла Омар. Възприетата от него стратегия обаче не се оправда и през 2015 на Шекау се наложи да избира и в крайна сметка да положи клетва за вярност пред Ал-Багдади.

Така "Боко Харам" се трансформира във "Велаят на ИД Западна Африка" (ИД-ЗА). Но тъй като лидерът му Абу Бакр Шекау се оказа прекалено радикален дори за ИД, Ал-Багдади реши да го замени с Абу Мусаб ал-Барнауи (син на основателя и първи емир на „Боко Харам” - Мохамед Юсуф), който в онзи момент ръководеше свързаната с Ал Кайда групировка "Ансар ул Муслимин фи Биляди Судан". Междувременно последната също се разцепи, като едната част от нея ("Ансару") отказа да признае "халифата" на Ал-Багдади. В момента обаче, тя не проявява особена активност.

В отговор Шекау престана да се подчинява на Ал-Багдади и с част от привържениците си възстанови "Боко Харам", влизайки в открита конфронтация с Абу Мусаб ал-Барнауи, продължила до смъртта на Шекау през май 2021. След това "Боко Харам" беше оглавена от Бакура Сахалаби, който продължи борбата с ИД, обявена от него за основния противник на организацията.

През януари 2023 "Боко Харам" осъществи успешно настъпление срещу силите на ИД-ЗА, нанасяйки и сериозни загуби в зоната на езерото Чад, в резултат от което няколкостотин бойци на ИД се вляха в редовете на "Боко Харам". Всичко това доведе до временно отслабване на позициите на ИД-ЗА в Североизточна Нигерия, от което пък се възползваха правителствените и регионалните антитерористични сили, стартирали съвместно настъпление през април 2023. Следва да отбележа обаче, че нигерийската армия и регионалните сили за сигурност се опитват да ликвидират базите на ИД-ЗА най-вече с помощта на въздушни удари, докато сухопътните части си остават предимно в големите градове. Това позволява на ислямистите да изоставят временно контролираните от тях зони и после да се върнат безпрепятствено там, а липсата на сигурност не позволява на правителството да върне бежанците по домовете им и да установи стабилен контрол над прочистените от ИД територии. Климатичните промени допълнително влошават този порочен цикъл, заради увеличаващия се недостиг на ресурси и редуващите се суши и наводнения в басейна на езерото Чад, което също пречи за завръщането на цивилното население в освободените от ИД-ЗА райони.

 

Ислямска държава в зоната на Сахара

 

Останалите филиали на ИД, действащи на юг от Сахара, не могат да се похвалят с успехите на организацията в Западна Африка, но създават постоянно ескалиращи проблеми в сферата на сигурността за местните власти и техните въоръжени сили. Според експерти на ООН, ИД-ЗА поддържа тесни връзки с друга фракция на Ислямска държава, известна като "ИД в Голяма Сахара" и действаща на териториите на Буркина Фасо, Мали и Нигер. Тя възникна в резултат от разцеплението на местната джихадистка организация "Мурабитун", свързана с групировката "Ал Кайда в Ислямски Магреб". Не е ясно обаче, дали „ИД в Голяма Сахара” представлява самостоятелна формация или е просто един от филиалите на ИД-ЗА.

Впрочем, в Сахара (и най-вече в Мали) действа и фракцията на Ал Кайда "Джамаа Нусрат ул-Ислам ва ал-Муслим" (JNIM), възникнала през 2017 в резултат от обединението на туарегската ислямистка формация "Ансар ал-Дин", част от "Мурабитун" (отказала да се присъедини към ИД) и "Катибат Мачина". JNIM е конкурент на "ИД в Голяма Сахара", като през пролетта на 2023 един от лидерите на „Ал Кайда в Ислямски Магреб” призова организацията да продължава все така активно борбата против ИД. От своя страна, в рамките на пропагандните наративи на ИД в региона на Сахел, противопоставянето на Ал Кайда се представя като "борба срещу отстъпниците от исляма". В тази връзка ще припомня, че идеолозите на "Ислямска държава" разглеждат Ал Кайда като "отстъпническа" организация, зашото е "предала истинските мюсюлмани и помага на враговете им”.

Всичко това обаче не пречи на JNIM и "ИД в Голяма Сахара" да се противопоставят съвместно както на правителството на Мали, така и на съседните държави. Преди това те се сражаваха с френските части и другите международни сили, разположени в тази част на Сахара в хода на операция "Сервал". Сега техен противник са руските ЧВК, поканени в Мали от местното правителство, което е прекалено зависимо от външната помощ, чието евентуално съкращаване може да срине цялата система за снгурност в региона, тъй като всички държави в него са тясно взаимносвързани в това отношение.

 

"Централноафриканският велаят" на Ислямска държава

 

"Велаят Централна Африка на ИД" беше създаден през 2014 на основата на "Алианса на демократичните сили" (АДС) - проислямистка бунтовническа групировка, действаща в Уганда, региона на Големите африкански езера и Демократична република Конго (ДРК). Много показателна в случая е трансформацията на АДС от типичната за "Черна Африка" бунтовническа структура, без каквито и да било ислямистки елементи и действаща в зона без значително мюсюлманско население, в радикална джихадистка групировка в състава на ИД.
За това, в частност, способства обстоятелството, че след т.нар. "Голяма африканска война" (известна и като Втора конгоанска война, водена през 1998-2002) ислямът започна активно да се налага в източната и североизточна част на ДРК, където АДС прехвърли дейността си от Уганда. По това време там се появиха големи групи "нови мюсюлмани", приели исляма включително и под влияние на миротворческите сили от различни мюсюлмански държави, действащи под егидата на ООН. Този процес обаче провокира директен сблъсък с държавните структури и официалните мюсюлмански организации, обявяващи се против външното влияние върху местната ислямска общност в ДРК. Именно в резултат от това, сред подкрепящите ИД в Демократична република Конго има много "нови мюсюлмани", намиращи се в конфликт както с държавата, така и с традиционната местна ислямска общност. Сред тях набират кадри и проникващите в ДРК джихадистки групи от Уганда.

Групировката АДС е основана през 1995, а от 2015 се оглавява от Джами Макулу - бивш католик, приел исляма, под чието ръководство тя постигна сериозни успехи. След ареста му в Танзания през 2019, организацията беше оглавена от Муса Балуку, поставил началото на тясното и сътрудничество с „Ислямска държава”, което в крайна сметка доведе до преминаването на бойците на АДС под знамената на "халифата", а лидерът им Балуку даде клетва за вярност към ИД. Така бе поставена основата на "Велаят Централна Африка на ИД" (ИД-ЦА).

В резултат от активните действия на ИД-ЦА регионът Итури, както и съседната провинция Северно Киву, в ДРК, се намират в "обсадно положение" от 2021 насам, т.е. цялото управление на тези райони е в ръцете на службите за сигурност, които контролират местните граждански власти, опитвайки се да изкоренят насилието. През същата година армиите на ДРК и Уганда предприеха съвместно настъпление с цел да изтласкат ИД-ЦА от опорните им бази в Конго, но тези мерки не доведоха да прелом и не сложиха край на терористичните нападения на групировката. И през 2023 ИД-ЦА продължава да осъществява нападения срещу правителствените части на ДРК и съседните държави, както и масови убийства на цивилни граждани, отказали да сътрудничат и подпомагат тази терористична групировка.

При това активността на ИД-ЦА в региона все повече се измества на територията на ДРК, където организацията създава нови опорни пунктове, за сметка на намаляващото и внимание към Уганда и съседна Танзания, където, въпреки наличието на много повече мюсюлмани, базата за подкрепа на терористите остава незначителна.

Впрочем, ИД-ЦА действа и на територията на Мозамбик, след като създадената през 2015 местна джихадистка формация "Ансар ас-Суна" се закле във вярност на Ислямска държава. В момента този терористичен филиал на ИД-ЦА контролира обширни територии в провинция Кабо Делгаду (Северен Мозамбик), включително редица градове, в които групировката не присъства постоянно, но в които периодично води сражения с правителствената армия. Твърди се, че от 2017 мозамбикският филиал на ИД е отговорен за смъртта на над три хиляди души и бягството на над 800 хиляди.

Ситуацията в тази населена предимно с мюсюлмани част на Мозамбик се усложнява от факта, че на страната на правителствените сили, освен военни части от съседните държави и частни военни компании, активно действат и различни милиции, част от които са с откровено криминален характер. В хода на сраженията с ИД-ЦА те извършват престъпления срещу местните мюсюлмани, обвинявайки ги, че симпатизират на ислямистите, с което настройват населението срещу правителството.

Естествено, "Ансар ас-Суна" се възползва от това, стартирайки активна пропагандна кампания, която я представя за спасител на цивилното население от бандитите. Освен това ислямистите се стремят да убедят бежанците, че могат да гарантират сигурността им и купуват продукти от местното население на по-високи цени, за да спечелят тяхната подкрепа. В същото време те призовават местните християни да приемат исляма, което би ги освободило от необходимостта да плащат данъци на ИД.

Наличието на многобройни чуждестранни рудодобивни предприятия в южните райони на провинция Кабо Делгаду дава възможност на ислямистите да нанасят сериозен икономически  ущърб на правителството, дори когато нападенията им не са насочени директно срещу рудниците. Атаките срещу рудодобивните предприятия в Южен Мозамбик стартираха през юни 2022, принуждавайки много компании от сектора да спрат временно работата си. Австралийската компания Syrah Resources например, прекрати добивите от големия графитов рудник в Балама, след като нападенията на ислямистите поставиха под въпрос безопасния транзит на добитата продукция, а ръстът на напрежението в зоната на самия рудник принуди през ноември 2022 компанията да евакуира закратко персонала си. През юни 2022 друга австралийска компания също спря дейността си, след като двама нейни служители загинаха при нападение на ислямистите срещу предприятие за добив на графит. На свой ред, през последната една година, британската минна корпорация Gemfields, осъществяваща 75% от добивите на рубини в Анкуаба, на два пъти спираше работа заради действията на бунтовниците в близост до находищата.

Тоест, въпреки усилията на правителството на Мозамбик и включването на части от съседните държави в антитерористичните операции, активността на ИД-ЦА в страната продължава да е висока, а организацията очевидно разполага с ресурси и потенциал за нови мащабни атаки, в резултат от които може да постави цели градове под свой контрол. Друг въпрос е, че тази тактика засега се отхвърля от командването на ислямистите, тъй като, според  него, не носи очакваните резултати.

 

Сахел във фокуса на внимания на ислямистите

 

Влошаващата се ситуация в сферата на сигурността в Сахел потвърждава необходимостта от преоценка както на досегашните военни усилия, така и на стратегиите за гарантиране сигурността на страните от този африкански регион. Ще припомня, че Сахел представлява преходна екоклиматична и биогеографска зона с гореш, полусух климат, разположена между Сахара, на север, и суданската савана, на юг и простираща се от Атлантическия океан до Червено море.

Сахел включва (от запад на изток) част от Северен Сенегал, южна Мавритания, централната част на Мали, северните райони на Буркина Фасо, най-южните части на Алжир, Южен Нигер, най-северните части на Нигерия, Камерун и Централноафриканската република, Чад, централен и южен Судан, най-северната част на Южен Судан, Еритрея и най-северната част на Етиопия. Този гъстонаселен регион буквално гъмжи от етнически и расови проблеми, а над него постоянно е надвиснал призракът на ислямисткия тероризъм.

Подобно на повечето африкански страни, през последните години държавите от Сахел преживяха множество военни преврати, граждански войни, глад и разделение, а в някои дори станахме свидетели на пълен крах на държавността и нейните институции. Според мнозина експерти, основната вина за това носи бившата колониална метрополия Франция, която продължава да се ползва с доминиращо влияние в редица страни от региона, както разбира се и на САЩ, опитващи се го превърнат в зона на собствената си влияние.

Сред най-пострадалите страни са Судан и Чад. Ще припомня, че Судан преживя жесток глад, опустошил периферията му, което в крайна сметка доведе до разделянето на държавата с площ около милион кв. км на северна част, където живеят две трети от населението (Република Судан) и южна част (Република Южен Судан), значителна част от чието население са християни и анимисти. Това обаче не попречи на местните диктаторски режими да запазят властта си. В тази връзка ще припомня, че бившият президент на Судан Омар ал-Башир (заемал поста през 1989-2019) и колегата му от Чад Идрис Деби (управлявал през 1990-2021) се ползваха с подкрепата на САЩ.

След разгрома на Ислямска държава в Сирия и Ирак и прехвърлянето на значителна част от ресурсите и бойците и в Африка, регионът на Сахел се превърна в един от най-опасните на планетата, от гледна точка на ескалиращото влияние на радикалния ислямизъм. Нигер например, се сблъсква с редица взаимносвързани проблеми в сферата на сигурността. В западната част на страната, от три години насам бушува кървав конфликт между свързаната с ИД "Ислямска държава в Сахел" и местния филиал на Ал Кайда "Нусрат ал-Ислам уал-Муслимин". В югоизточната провинция на страната Дифа пък продължават набезите на нигерийската ислямистка групировка "Боко Харам".

Нигер и съседните му държави представляват идеалната среда за разпространение влиянието на мрежите на трансрегионалната престъпност. Тази заплаха е особено актуална в районите на Тахуа и Маради по южната граница на Нигер с Нигерия, където действат добре организирани местни банди, поставящи под въпрос трафика по шосетата. Сходна е и ситуацията в богатия на златни находища район Агадес, където се пресичат границите на Нигер с Либия, Алжир и Чад. Тези маршрути привличат голям брой въоръжени групировки - както сепаратистки, така и ислямистко-терористични.

Последните години от управлението на шестия президент на Нигер Махамаду Исуфу (2011-2021) бяха белязани от серия нападения, извършени от бойци на ИД. Ситуацията не се подобри особено и при наследника му Мохамед Базум, което бе и една от причините за военния преврат в страната през юли 2023.

Впрочем, нивото на насилие в съседните Мали и Буркина Фасо е още по-високо. Според статистиката на Африканския център за стратегически изследвания, насилието, свързано с активността на терористичните формирования в региона на Сахел, ескалира с по-бързи темпове, отколкото в който и да било друг регион на континента. От 2020 насам случаите на насилие, особено в Буркина Фасо, Мали и Западен Нигер са нараснали със 140% и няма никакви признаци за отслабване на тази тенденция. Отново ще подчертая, че в качеството си на бивша колониална метрополия, Франция разполагаше с достатъчно лостове за влияние  във всички тези проблеми държави, но не успя да стори нищо за ограничаването на терористичната вълна.

Свързаното с ислямисткия тероризъм насилие над гражданското население в Сахел е 60% от всички случаи на насилие в Африка, като очакванията на експертите са, че през следващите няколко години, броят им ще нарасне с поне 40%. Досега това е довело до бягството на над 2,5 милиона жители на страните от региона към по-безопасни райони или пък към населени с родствени етнически групи райони на съседни държави, както е в случая с народностите туареги и тубу.

Ще припомня също, че мобилността и добре организираното разузнаване на ислямистките терористични групировки в региона им позволяват да проникнат дори във военните структури на Буркина Фасо, Мали и Нигер, което вече доведе до гибелта на стотици военни и сътрудници на местните служби за сигурност, чиито ресурси и въоръжение са доста ограничени за успешна борба с тях.

Очевидно е, че характерът на конфликтите в зоната на Сахел е достатъчно сложен и в основата им не стои един, единствен фактор. При всички случаи, влошаващата се ситуация в сферата на сигурността в региона подчертава необходимостта от преоценка и смяна на акцентите във военните усилия и стратегиите за сигурност, от които се ръководят в момента държавите от Сахел, пред лицето на ескалиращите заплахи. Очевидно е, че новите правителства на Мали, Буркина Фасо и Нигер ще трябва да се справят както с местните бунтовнически движения, така и с по-мащабни терористични заплахи. В тази връзка възстановянето и преструктурирането на техните сили за сигурност е от първостепенно значение за стабилизирането на целия регион на Сахел. За да се случи това обаче, са необходими съществени промени във военния потенциал, военните доктрини, състава и структурата на националните въоръжени сили и преориентацията им в по-широката рамка на правната и правоохранителна система. Това ще изисква военните действия да бъдат допълнени с мерки за подобряване условията за живот на местното население, гарантиране на справедливо правосъдие и спазване на законите. Освен това ще трябва да бъде укрепено взаимодействието с местните общности и формиране на позитивни отношения с тях, което до този момент в значителна степен липсва, въпреки дългите тодини на изпитания и загуби, понесени както от управляващите, така и от обикновените жители на региона.

Показателно в тази връзка е, че общественото мнение в региона не приема евентуална външна военна намеса срещу новия военен режим в Нигер, която още повече би дестабилизирала региона, давайки шанс на радикалните ислямисти да укрепят позициите си. Предвид продължавашата скрита борба за влияние между големите западни държави в Африка, както и между тях и новите външни играчи в лицето на Китай, Русия и Турция, ситуацията изисква на първо място национални решения, които да са в полза на самите африкански народи.

 

"Сомалийскоят велаят" на Ислямска държава

 

Разбира се, не всички радикални африкански ислямисти са склонни да преминат под ръководството на ИД. Пример за това е сомалийската групировка "Аш-Шабаб", против която, от 2007 насам, воюват с променлив успех (под формата на "миротворчески мисии") обединените сили на редица африкански държави в рамките на Обединената африканска мисия в Сомалия (AMISOM), както и етиопската армия, която до 2016 подкрепяше правителството в Могадишу. През 2015 тогавашният лидер на ИД Ал-Багдади призова "Аш-Шабаб" да премине под негово командване и да стане част от "халифата", но сомалийските джихадисти предпочетоха да останат верни на Ал Кайда, на чиито лидер Айман ас-Зауахири се бяха заклели във вярност още през 2012. Едва в края на 2015 малка част от бойците на "Аш-Шабаб" е обявиха за част от ИД под формата на "Велаят Сомалия на Ислямска държава", но тяхната активност е ограничена най-вече в онази част на страната, която се контролира от самопровъзгласилата се държава Пунтленд. Въпросната клетка на ИД беше почти ликвидирана от "Аш-Шабаб", но в крайна сметка успя да оцелее благодарение на изострилата се конфронтация между ислямистите и местното опълчение, известно като "Дервишите на Пунтленд". При всички случаи, "Аш-Шабаб" се ползва с много по-голямо влияние в Сомалия, отколкото ИД, и продължава да контролира редица труднодостъпни райони, макар че, като цяло, активността и значително намаля през послединте 5-7 години.

 

Заключение

 

Много е вероятно "Ислямска държава" да продължи да действа активно в Африка. За това способства слабостта на местните правителства и липсата на реален административен контрол над цели области, където са се укрепили различни криминални и бунтовнически групировки, които могат да се превърнат в нови бази на ИД.

От голямо значение е и идеологическият аспект на дейността на ИД на континента, позволяваща на терористите да твърдят че се борят не само с правителствата, формирани от "отстъпниците от истинския ислям", но и да налагат исляма в нови територии, контролирани от немюсюлмански правителства. Още повече, че ИД успешно вербува привърженици сред наскоро приелите исляма африканци. Освен това, някои филиали на ИД съумяват да създадат ефективна административна система на управление, привличайки местното население, което е уморено от некомпетентността на националните правителства.

В резултат от всичко това, наличието на общирни слабо контролирани от правителствата територии превръща Африка на юг от Сахара в подходящ регион за разширяване експанзията на ИД. Още повече, че противопоставянето на тази експанзия няма да е никак лесно. Логистичните проблеми, характерни за обширните африкански пространства, затрудняват провеждането на антитерористични операции от частите на европейските държави и САЩ. Разногласията между самите европейски държави и местните режими също ограничават ефективността на контратерористичните мерки, пример за което са Мали и Нигер, но не само те. Така, вместо да бъдат обединени усилията на местните правителства, френските части и руските ЧВК, Париж предпочете да изтегли войските си, след като стана ясно, че режимът в Бамако е сключил сделка с руски военни доставчици. Периферният характер на Африка, южно от Сахара, дава възможност на терористите да се закрепят в региона - за разлика от Близкия Изток и Северна Африка, които са доста по-интегрирани с Европа.

Ето защо можем да очакваме, че действията на ИД в Субсахарска Африка ще бъдат насочени към овладяване на територия с цел създаване на собствени квазидържави, вместо осъществяването на терористични нападения в Европа. От друга страна обаче, практиката сочи, че между различните ислямистки терористични групировки на континента обикновено съществуват множество разногласия, което им пречи да постигнат трайно обединение.

 

*Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.3 2024