25
Чет, Юли
27 Нови статии

Трансформацията на чешката външна политика при президента Петър Павел

брой 6 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През 2023 управляващите в Чехия продължиха всеобхватната трансформация на външната политика на страната, в чиято основа е връщането към морализаторството от периода на президента Вацлав Хавел и еднозначната трансатлантическа ориентация. Ревизията на отношенията с Русия и Китай е интегрална и най-важна част от тази трансформация.

Обратътсе ускорява и придобива все по-радикален характер в условията на продължаващата война в Украйна, която е част от втората студена война между Русия, като част от глобалното мнозинство, и политическият Запад. Този сблъсък който може да се конциптуализира с термините на противопоставянето  между суверенисткия интернационализъм и либералния интернационализъм (чиито израз е концепцията за „реда, основан на правила”) неизбежно влияе и ще продължи да влияе върху характера на чешката външна политика.

Важен етап от нейната трансформация беше победата на президентските избори през януари 2023 на тенерала от резерва и бивш председател на Военния комитет на НАТО Петър Павел. Основният му съперник Андрей Бабиш, който на първия тур изоставаше зад Павел с по-малко от 0,5% от гласовете (34,95% срещу 35,40%), не съумя да обедини целия опозиционно настроен електорат [Prezidentske Volbu 2023. 1 kolo]. Бабиш, в частност, отблъсна мнозина избиратели с откровената си демагогия, нетипичната за него антируска реторика и острите нападки срещу дясната радикално-опозиционна партия „Свобода и пряка демокрация”, както и с многобройните условности в аргументацията си. В крайна сметка, на втория тур за него гласуваха 41,67% от чехите Така Павел не само победи, но и го направи по безапелационен начин [Prezidentske Volbu 2023. 2 kolo].

С избора му приключи овладяването на контрола над държавния апарат от силите на либералния (по-точно постлибералниа) мейнстрийм. Сега те контролират всички органи на изпълнителната власт, президентския апарат и двете камари на парламента. Опозицията е напълно маргинализирана. Подобна ситуация е безпрецедентна в най-новата история на Чехия с нейната система на пропорционално представителство.

От тази гледна точка, изборът на Павел отваря нова глава във външната политика на Чешката република. Макар че Конституцията отрежда ограничена роля на президента, той, наред с премиера, представлява страната на международната сцена и разполага с възможности да прокарва собствена линия в тази сфера, при условие, разбира се, че става дума за силна политическа фигура. За разлика от Вацлав Клаус и Милош Земан обаче, от Петър Павел едва ли може да се очаква да демонстрира независима позиция по принципно важните международни проблеми. Тоест, между висшите власти на сраната е налице пълен консенсус относно характера и целите на външната политика.

 

Кариерният опит на президента и неговия екип

 

Избраният през 2023 чешки държавен глава има богат опит във взаимодействието със западните структури, което осезаемо се отразява и на поведението му. Стартирайки офицерската си кариера в социалистическа Чехословакия, Павел беше член на Комунистическата партия, но нито този факт, нито по-късната му работи във военното разузнаване на страната (1991-1993) му попречиха да бъде приет в престижни военни училища на Запад. След „кадифената революция” той премина обучение в Националния разузнавателен университет в Мериленд (САЩ), в Щабния колеж в Кимбърли (Великобритания) и в Кралския колеж за военни изследвания в Лондон и има магистърска диплома от Кингс Колидж.
Павел участва в много военни операции и мисии на западните държави, включтелно в интервенциите в Югославия и Ирак. Кулминацията на военната му кариера в Чехия беше назначаването му за началник на Генералния щаб през 2012. Две години по-късно, той беше избран за председател на Военния комитет на НАТО и стана първия представител на постсоциалистическите държави на този пост. След като премина в резерва, Павел стана сътрудник на влиятелния американски Институт Аспен, демонстрирайки сериозна обществена активност, което още тогава даде основание на мнозина да твърдят, че има президентски амбиции. Предвид връзките му със структурите на НАТО и видни атлантисти, не бе изненада, че Павел зае твърда проатлантическа позиция по много международни въпроси. Така, още през 2019, той квалифицира Русия и Китай като източници на заплаха и се обяви за по-нататъшно разширяване на НАТО на Изток, включително чрез присъединяването на Украйна и Грузия [Pavel.Petr Pavel: There Should…].

Същите идеи прокарват и някои от неговите съветници и колеги, двама от които заслужават специално внимание. Първият е Петър Коларж – бивш високопоставен дипломат, който беше посланик на Чехия в САЩ, Русия, Швеция и Ирландия. През 1990-те години Коларж работеше с президента Вацлав Хавел, а през 2003-2005 беше зам. вънщен министър. Впоследствие премина в частния сектор и стана старши съветник в третата най-голяма лобистка компания в САЩ Squire Patton Boggs. Известно е също, че Коларж помогна на чешката оръжейна корпорация Colt да влезе на американския пазар и съдейства на ČEZ (най-голямата енергийна компания в Централна и Източна Европа) в съдебния и спор с руския Газпром. Всичко това даде основание на редица журналисти и опозиционни политика да критикуват присъствието му в екипа на новия президент, акцентирайки върху неговите връзки с американското лоби и възможни конфликти на интереси, носещи рискове за националната сигурност на страната.

Коларж обаче, не просто е много близък с президента, още от 2014. Именно той имаше най-голям принос за победата му на последните избори Нещо повече, някои смятат, че именно Коларж е основната фигура, прикрита зад кандидатурата на Павел, а пък самия Павел – за принудителна замяна на самия Коларж, чиято съмнителна репутация не му позволяваше да се кандидатира за държавен глава [Zlamalova]. Следва да добавя, че от 2021 Коларж е и съветник на председателя на чешкия Сенат Милош Вистрачил. Тоест, влиянието му върху висшите лица в държавата, избрания от тях политически курс и процеса на вземане на решения в никакъв случай не може да се подценява.

Втората фигура, заслужаваща специално внимание, е Радко Хоковски, който е съосновател и бивш ръководител на аналитичния център „Европейски ценности”, или както понякога го наричат „Център за европейски ценности за политика на сигурност” (Evropské hodnoty/European Values Center for Security Policy). На практика, тази неправителствена организация представлява група за натиск, която активно лобира за "твърдо противопоставяне” на „вредното влияние” на Русия и Китай, формулира съответната политическа линия и конкретните инструменти за реализацията и. Още преди няколко години центърът изготви списък на „проруските” и „дезинформаторски” медии и интернет-сайтове. По-късно, особено след 2022, тази практика беше заимствана и от държавните институции, включително от Центъра за борба с хибридните заплахи към Министерството на вътрешните работи на Чехия.

Петър Павел дълги години подкрепяше центъра „Европейски ценности”, въпреки критиките срещу радикалната активност на тази формация от страна на редица авторитетни експерти и учени [Bastilova. Ideologove..]. Впрочем, Петър Коларж също е свързан с тази НПО [Kalenský]. Тук е мястото да отбележа, че през февруари 2023 центърът „Европейски ценности”, който малко преди това откри свое представителство в Тайпе („столицата” на Тайван), препоръча, чрез сайта си, на чешкото правителство да иницииира в структурите на ЕС подготовка за налагане на санкции срещу Китай [The Czech government]. Този контекст е важен за разбирането на идеите и действията на сегашния чешки президент, който незабавно демонстрира антируската и антикитайска насоченост на външнополитическия си курс.

 

Нов етап на външнополитическа трансформация

 

Красноречив индикатор за външнополитическата визия на Петър Павел е и фактът, че отговаряйки на поздравленията на чуждестранните лидери във връзка с победата си на изборите, той се свърза първо с Киев и Тайпе. Тоест, измежду множеството чуждестранни политици, включително ръководителите на водещите държави, Павел предпочете именно Зеленски и президента на т.нар „Китайска република” (т.е. на сепаратисткия режим в Тайван) Цай Инвен, което илюстрира стремежа му плътно да следва руслото на американската стратегия, липсата на необходимия прагматизъм и подценяване на грандиозните трансформации, осъществяващи се в глобален мащаб. Вместо да развива прагматични отношения с останалия свят, въпреки съществуващите политически и социално-икономически различия, Павел се придържа към курс на едностранна трансатлантическа ориентация и подчиняване на външната политика на идеологическите императиви, прокарвани от Запада и най-вече от администрацията на Джо Байдън.

Сред най-наболелите въпроси в това отношение е този за статута на Тайван. Контактите на чешките власти с Тайпе, осъществявани напук на Пекин, които получиха сериозно развитие през последните две години, очевидно ще продължат и на най-висше политическо равнище, потвърждение на което бе официалното посещение в Тайван на председатела на долната камара на Парламента Маркета Пекарова Адамова (трета в йерархията на висшите държавни ръководители) през март 2023. Макар че това посещение имаше и чисто икономическа мотивация, участващите в делегацията депутати не криеха, че целта е да бъде демонстрирана подкрепа за „демократичен Тайван” [Pekarova Adamova..].

Подобна идеологизация и едностранност на външнополитическата стратегия, в крайна сметка, вреди и на икономическите интереси на Чехия и нейните връзки с широката международна общност, т.е. с „глобалното мнозинство”. Прекаленото акцентиране върху тематиката за човешките права и либералната демокрация се посреща с неразбиране в държавите от „глобалното мнозинство”, които се ръководят от собствените си интереси и представи. На основата на радикалното налагане на западните концепции може да се развива взаимноизгодно сътрудничество само с второстепенни партньори като Тайван.

Телефонният разговор на чешкия президент с президента на Тайван, който няма международно признат държавен статус, бе в противоречие с дипломатическата практика. Павел имаше всички основания и можеше да не го провежда. Той обаче, точно напротив, побърза да се възползва от възможността лично да увери Цай Инвен, че двете страни споделят еднакви ценности и, че двустранното партньорство ще се развива. Чешкият президент бе първият европейски държавен глава, осъществил пряк телефонен контакт с тайванския лидер. По този начин обаче, той постави под въпрос самия характер на отношенията между Чехия и Китай след като преди време Прага пое ангажимент да не установява дипломатически отношения с Тайпе. Тоест, Павел ясно даде да се разбере, че ще следва курса на конфронтация с Китай, прокарван от САЩ и някои малки техни съюзници, като Литва например [Lau].

Сегашният чешки държавен глава не смята Китай за приятелска държава и периодично предупреждава за опасността от „все по-напористите действия” на Пекин. Все пак, за разлика от Русия, той не разглежда Китай като „враг” и допуска възможността за сътрудничество между него и ЕС, въпреки „съвършенно различните им ценности и цели”  [Tadeo, Chamonikolas]. Независимо от това, съветникът му Петър Коларж изтъква, че Павел представлява принципно различна, отколкото по времето на Земан, външнополитическа парадигма, интегрална част от която е тясното взаимодействие с Тайпе в противовес на Пекин. Според Коларж, безпрецедентният телефонен разговор на Павел с Цай Инвен следва да се разглежда в контекста на усилията за формиране на основа за оказване на ефективен натиск върху останалите страни от ЕС да втвърдят политиката си спрямо Китай [Standish]. Неслучайно сегашният чешки президент спомена, че в бъдеще може да осъществи официално посещение в Тайван.

Избирането на Павел за президент ознаменува окончателния край на епохата на предшествениците му Милош Земан и Вацлав Клаус, които бяха привърженици на мултивекторната външна политика, основаваща се на прагматичните отношения с всички държави, независимо от техния политически режим и социално-икономическа специфика. Вместо това, Павел предпочита да разсъждава в тесните категории на противоборството между „демокрациите” и „автокрациите” – в пълен синхрон със сегашното чешко правителство. Ще припомня, че почти едноременно със смяната на чешкия президент (и 14 месеца след идването си на власт), кабинетът на Петър Фиала публикува нова „Програмна декларация” [Programove prohlaseni..]. Ревизираната версия на този базов документ, освен че потвърждава провъзгласените по-рано приоритети на управляващата коалиция, съдържа и редица концептуални и практически промени в правителствената платформа, включително в международната сфера. В частност, стратегическото партньорство с Китай е заменено от сътрудничеството с „демократичните партньори” в Индо-Тихоокеанския регон в лицето на Индия, Япония, Южна Корея и Тайван. Въобще не се споменава създаденият през 2012 формат за сътрудничество на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай ((«16+1», по-късно «17+1», а от 2021 – «14+1»), а вместо него в „Програмната декларация” фигурира полският регионален проект Инициатива „Трите морета”. В рамките на "глобалната подкрепа за демокрациите" и прокарването "на европейските ценности" в световен мащаб, се акцентира върху твърдото противопоставяне на "автокрациите" и най-вече на Русия, на антируските и антикитайски санкции, всеобхватната подкрепа за Киев, както и върху участието в "следвоенното възстановяване и модернизация" на Украйна и интеграцията и в евроатлантическите структури.

По официални данни, през първата година на войната в Украйна Прага е изразходвала само за военна помош за Киев 4,9 млрд. крони (210 млн. евро), като през 2023 за целта се отпускат 2 млрд. крони (82 млн. евро). Чехия първа започна да доставя тежко въоръжение на Украйна и, като цяло, е сред най-големите доставчици на военна техника за страната. През февруари 2023 тя вече беше предала на Киев 4 хеликоптера, 89 танка, 226 бойни бронирани машини, 39 гаубици и 33 реактивни системи за залпов огън [Harzer]. Подобно мащабно ангажиране с военните действия в Украйна обаче, поражда растящите критики на опозицията. В началото на 2023 тя организира акция под надслов "Мир и справедливост", участниците в която призоваха за прекратяване на огъня и търсене на мирни решение. В същото време обаче, политиката за подпомагане на Украйна и военни доставки за украинската армия се ползва със стабилна обществена подкрепа в Чехия.

Впрочем, чешките власти не само въоръжават Украйна, но и активно прокарват идеята за създаване на специален международен съд, който да осъди Русия за "осъществената от нея престъпна агресия". Първата среща по този повод бе проведена в чешкото Външно министерство още през януари 2023, като в нея участваха представители на Киев, на страните членки на ЕС и други държави от Г-7 [Yje Ministry Of Foreign Affairs..]. Според тях, съдът следва да действа на основата на украинското законодателство, съобразявайки се с нормите на международното право, като в него ще участват експерти по международно право. Тази чещка инициатива се координира с Европейската служба за външна дейност и Европейската комисия.

По-нататъшно развитие получи и политиката на антируски санкции. От януари 2023 насам, чешкото Външно министерство отговаря за изпълнението на чешката версия на Закона Магнитски, приета от парламента през 2022. Законът въвежда нови санкционни инструменти на национално равнище, даващи възможност за замразяване и конфискуване на активите на засегнатите от санкциите субекти. При това Прага се постара да допълни санкционните механизма на ЕС така, че да бъде изключена възможността те да не се прилагат на практика. Националният санкционен акт следва да се прилага, в частност, в случай, че процесът на ниво ЕС се окаже недостатъчно оперативен. Освен това, той предвижда налагане на санкции на лица, които не са засегнати от санкционния инструментариум на Съюза. Показателно е , че първи в чешкия санкционен списък (през юли 2023 той включваше трима души) бе посочен руският патриарх Кирил.

Освен това, чешките власти предприеха разследване на дейността на Руския център на наука и култура в Прага, ръководеи от федералната агенция Россътрудничество, която е обект на санкциите на ЕС от средата на 2022. Разглежда се възможността, центърът също да влезе в санкционния списък, което би довело до закриването му, както вече се случи с руските културни центрове във Финландия, Германия и Румъния.

Макар че чешките санкции са насочени най-вече против руски физически и юридически лица, предвид ескалиращите антикитайски настроения в управляващата коалиция и нейните контакти с Тайван, не може да се изключва, че санкционните мерки ще засегнат и редица китайски субекти.

Привързаността към конфронтационната политика спрямо т.нар. "автокрации" логично се съпровожда от наратива за човешките права и прокарването на съвременните "европейски ценности" в глобален мащаб. Темата за защитата на човешките права се превърна в един от основните приоритети на чешката дипломация. Това намери израз, в частност, в създаването, в рамките на Камарата на депутатите, на специален орган - подкомисия за подкрепа на демокрацията и човешките права в чужбина, чието първо заседание се проведе в началото на 2023. Подкомисията, която включва седем депутати вече е част от мрежата чешки държавни институции и неправителствени организации, ангажирани с активна подкрепа за опозицията в Русия, Беларус и Китай (най-вече в Тибет, Синдзян, Хонконг и Тайван). За целта Прага максимално използва и своето председателство в Съвета по правата на човека на ООН през първата половина на 2023.

 

Дипломатическота настъпление на чешкия президент

 

Поемането на президентския пост от Петър Павел даде нов импулс на трансформацията на чешката вътрешна и външна политика, илюстрация за което бяха поредица негови изявления, както и някои други събития. Така, новият президент заяви, че няма да допусне в правителството да има министри, отнасящи се критично към ЕС и НАТО и решително изключи възможността някой в Европа да се придържа към неутрална позиция по отношение на войната в Украйна, свидетелство за което бе адресираното към Сърбия обръщение, в което на Белград се препоръчва да избере едната или другата страна в конфликта [Strakaty]. В същото време, специалното внимание на президента Павел към Тайван бе предизвикателство към формиралия се през предходните години алгоритъм на чешко-китайските отношения, които двете страни сравнително доскоро определяха като "стратегическо партньорство".
Още първият месец след встъпването в длъжност на Павел би могъл да се характеризира като дипломатическо настъпление на новия президент. Поемайки поста в началото на март, той още през същия месец посети Словакия, Полша и Германия. По време на преговорите му с ръководителите на трите съседни страни, беше потвърден широкият консенсус относно външнополитическите приоритети и общите интереси. Единственото разминаване касаеше формата и ролята на Вишеградската група.
По традиция, всеки новоизбран чешки президент посещава първо Словакия. Павел също я спази, още повече, че вече беше си създал близки отношения със словашкия президент Зузана Чапутова, доказателство за което бе присъствието и в щаба на Павел между двата тура на президентските избори. Мартенското му посещение в Словакия потвърди тяхната идейно-политическа близост и позволи да бъде съгласуван планът за съвместното им посещение в Украйна през април.

И двамата лидери подкрепиха активните военни действия на Украйна против Русия, както и по-нататъшното разширяване на НАТО, раглеждайки пакта като фундамент на европейската сигурност. Беше засегната и темата за военната активност на Чехия в Словакия, т.е. чешкото командване на разположената на словашка територия бойна група, и участието в защитата на словашкото въздушно пространство, съвместно с полските ВВС. Чешкото участие се основава на подписаното през 2019 двустранно споразумение. Освен срещите с Чапутова, Павел разговаря с председателя на Националния съвет (парламента) на Словакия Борис Колар. Двамата се споразумяха за задълбочаване на сътрудничеството във военната индустрия и "борбата с дезинформацията" и обсъдиха перспективите за възстановяване на Украйна, в което планират да участват активно частните бизнес структури на двете страни.

Съвсем логично изглежда и съживяването на чешко-полските отношения. Посещението на Павел в Полща бе свързано с обсъждането на същите теми и се характеризираше със също толкова позитивна атмосфера и висока оценка на двустранните връзки, достигнали "историческия си максимум". Както е известно, сътрудничеството с Полша укрепва след идването на власт на правителството на Петър Фиала, който поддържа тесни политически контакти с досега управлявалата партия "Право и справедливост" (PiS).  Правителството му, в частност, успя да постигне споразумение относно добива на въглища в полското находище "Туров", породил сериозни спорове между Прага и Варшава по времето на премиера Андрей Бабиш (1).

Постъпателната динамика на двустранните отношения беше ускорена от началото на войната в Украйна и тясната координация на действията на Чехия и Полша, чиито власти от самото начало се обявиха за всеобхватна подкрепа на Киев. Неслучайно, именно делегацията, включваща Петър Фиала, полският и словашкият му колеги Тадеуш Моравецки и Янез Янша, както и председателят на PiS Ярослав Качински, беше първата, посетила Киев още през март 2022.

Кабинетът на Фиала напълно споделя стратегическата цел на Полша за укрепване на военното присъствие на САЩ в Централна и Източна Европа и отношението на полското ръководство към НАТО като фундамент на сигурността на европейския континент, освен това изцяло подкрепя водещия полски проект за регионална интеграция - Инициативата "Три морета".

По време на посещението си във Варшава Павел се срещна с президента Анджей Дуда, премиера Моравецки, маршала на Сейма Елжбета Витек и марщала на Сената Томаш Гродзки. Чешкият държавен глава изтъкна приноса на държавите от ЦИЕ в европейската политика и "сдържането на Русия" и изрази увереност относно по-нататъшното повишаване ролята на региона, особено предвид перспективата за включване на Украйна в НАТО и ЕС. Беше обсъдено и изграждането на съвместни инфраструктурни обекти, включително тръбопровода Stork II, който трябва да свърже газопроводните системи на двете страни, позволявайки на Чехия да внася втечнен газ от Полша, както и свързването на автомагистралните им мрежи с цел улесняване на транзита между Чехия и Балтийско море. Освен това, Павел посети летище Жешув-Ясенка, което от 2022 насам е най-важния хъб за западните доставки за Украйна и където бяха разположени американските системи Patriot. Местната военна база, която се управлява съвместно от Полша и САЩ, осигурява до 80% от всички военни и хуманитарни доставки за Киев, освен това там се ремонтира повредената украинска военна техника [Pavel se v Polski..].

На фона на очевидната тенденция към по-тясно партньорство с Полша, позицията на Павел по отношение на Вишеградската група, напротив, изглежда доста скептична (за разлика от него, полският премиер изрази надежда за нейното активизиране в бъдеще). Чешкият президент се обяви за реформиране на Вишеградския формат, а именно - за неговото разширяване чрез включването на други източноевропейски държави, което е доста по-близко до полската Инициатива "Трите морета", отколкото до първоначалния замисъл на Вишеградската четворка.

Павел се отнася силно критично към ролята на Унгария заради осъщественото от нея "отстъпление от либерално-демократичния модел" и стремежа на Будапеща да следва мултивекторна политика, предполагаща нормални отношения с Китай и Русия. Според чешкия президент, фактът че в рамките на Вишеградската група липсва консенсус по фундаментални въпроси, я прави нефункционална.

Тази гледна точка се споделя и от Външното министерство на Чехия, където отбелязват задълбочаването на разногласията между участниците във Вишеградския формат, особено в сферата на външната политика и политиката на сигурност, включително по отношение на Украйна, Русия и Китай (тенденция, която очевидно ще се усили след победата на Роберт Фицо, който споделя възгледите на унгарския премиер Виктор Орбан, на последните избори в Словакия). Изглежда, че чешката дипломация е настроена за отслабване на вишеградското сътрудничество в тези сфери, измествайки акцента към неформалните политически консултации, контактите и съвместните проекти на по-ниско ниво. Тази позиция, която се споделя и от Павел, се разминава обаче с официалната позиция на премиера Фиала и други министри. Чешкото правителство продължава да демонстрира заинтересованост от многопластовото сътрудничество в рамките на Вишеградската платформа [Krovak].

Третото от мартенските посещения на Павел беше в Германия. Страната не бе сред основните приоритети на неговия предшественик Милош Земан, но сегашният чешки президент очевидно държи на тесните политически отношеия с Берлин. По време на преговорите с германския външен министър Щайнмайер, Павел призова германците да поемат основната отговорност за бъдещето на Европа, уверявайки, че в това отношение могат да разчитат на пълната подкрепа на Прага. Според чешкия президент, конфликтът с Русия следва да бъде използван за укрепване единството на "световните демокрации", необходимо за успешното им съперничество с Китай [Pavel dal Nemcum..]. В тази връзка той предложи Германияа да обмисли, дали да не промени политиката си спрямо Китай в същия дух, в който го прави Чехия. Повел очевидно не приема позицията на предшествениците си Вацлав Клаус и Милош Земан, които виждаха страната като "мост" между Запада и Изтока, и постоянно подчертава твърдата обвързаност на Чехия със западната общност на либералните демокрации [S Ruskem].

Тоест, чешкият президент използва първите си посещения в чужбина за да окаже натиск, включително и над ръководството на Германия, с цел мобилизацията и консолидацията на западната общност за увеличаване на подкрепата за Украйна, както и за втвърдяване на политиката спрямо Китай. Според него, именно 2023 трябва да стане решаваша за постигане на успех във военното противопоставяне на Русия, тъй като през следващата 2024 американската подкрепа за Киев може да намалее заради президентските избори в САЩ. В тази връзка Павел подчертава, че задачата на западните държави е да отслабят Русия, което да доведе до смяна на политическия режим в страната [Haszcynnski]. Тази позиция напълно съвпада с политиката, провеждана от правителството на Фиала.

 

Антируският дискурс

 

Официалният държавен дискурс относно Русия, който окончателно се оформи след избирането на Петър Павел за президент на Чехия, се характеризира с враждебно-пренебрежително отношение не само към тази страна, но и към източно-християнската цивилизация, като цяло, както и с войнствена милитаристична реторика. Чехия е сред групата държави, провеждащи най-конфронтационна политика спрямо Русия, съчетана с активна подкрепа за Украйна. При това тази политика се отличава не само с изключителна твърдост, но и със склонност към игнориране на дипломатическите норми. Висшите чешки официални лица и влиятелните политици, включително президента, премиера, вънщния министър и съветника по националната сигурност, активно прокарват наратива за "руската заплаха". Редовно се чуват заявления, демонстриращи неприемането на Русия, нежелание да се търси мирно разрешаване на кризата в Украйна и тяхното западноцентристко мислене, както и предубедеността им по отношение на Китай.

Осъществяват се последователни мерки за изкореняване на връзките с Русия в самото чешко общество и, по възможност, за нейната международна изолация. Освен официалните руски представители, обекти на политически и медийни атаки са част от руското малцинство в страната, както и чешките граждани, които не одобряват официалната антируска политика.

Църквата на Чешките земи и Словакия също нееднократно бива обвинявана, че е инструмент в ръцете на Кремъл, макар че е автокефална, т.е. е организационно и финансово независима от останалите православни църкви. Освен това, тя е многонационална и нееднородна, а част от паството и са представители на най-различни етнически групи, включително много украинци.

Осъществяващата се ревизия на отношенията с Русия има многопластов характер. Тя е интегрална част от концептуалното преосмисляне на чешката външна политика и вкарването и в рамките на глобалната стратегия на САЩ за сдържане, сплашване и обкръжаване на Русия и Китай. Съответният дискурс се подкрепя от всички висши длъжностни лица в днешна Чехия и отразява общия ръст на войнственото поведение на либерално-демократичното, а на практика постлиберално [Виж: Земанек] чешко правителство, акцентиращо изключително върху "заплахата за сигурността" на страната. Тези приоритети на чешката външна политика съвпадат с приоритетите на неколцина други регионални играчи и най-вече на Полша и балтийските държави.

Метаморфозите в позиционирането на Чехия на международната сцена се проявяват най-ясно в наративите за руския империализъм и реваншизъм, прокарвани на официална равнище. В тази връзка, подробен анализ заслужава серията публикувани през април 2023 статии и интервюта на премиера Фиала, външния министър Ян Липавски, съветника по националната сигурност Томаш Пояр и, не на последно място, на самия президент Павел.

В края на април, списание Foreign Affairs публикува статия, чиито автори са чешкият премиер Фиала и неговите полски и словашки колеги Матеуш Моравецки и Едуард Хегер (подал оставка през май). В нея тримата представят собствената си интерпретация на конфликта в Украйна, акцентирайки върху актуалната, според тях, заплаха за "свободния свят" и "демокрациите" и решаващата роля на САЩ в борбата с "кремълския империализъм" и "тъмните сили на руския реваншизъм". Текстът представя максимално твърдия антируски наратив и възпроизвежда постулатите на атлантизма, апелирайки към такива знакови елементи на колективната памет на американския елит, като идеята на Джордж Кенан за сдържането на СССР, лансирана в същото издание през 1947, както и към концепция на Джордж Буш-старши  за "Европа - цяла и свободна", обявена в хода на полемиката му с Михаил Горбачов през 1989. Същността на програмната статия на тримата премиери е обосноваването на необходимостта от твърдо сдържане на Русия и по-малко твърдото сдържане на Китай.

В нея те определят Русия като заплаха за международната стабилност и сигурност, нарушител на международното право, осъществяващ както конвенционални, така и хибридни военни действия против демократичните държави. Този образ се вписва в историческия наратив, представящ Русия като неевропейска страна и като традиционно склонна към насилие и недемократични действия евразийска сила, която след дългите десетилетия (или по-скоро столетия) на "експанзионизъм и империализъм", следва да бъде окончателно разгромена. Подобен образ на Русия е органично свързан със западноцентричната визия за източнохристиянския свят и "варварската Московия", противопоставяни на "развития и цивилизован" Запад. В тази връзка не е изненадващо, че територията на Украйна се възприема като преграда или буфер против евентуална "руска инвазия" в Европа, което пък прави военната подкрепа за Киев жизненоважна потребност за всички европейски държави. Тоест, "заплахата" бива драматизирана всячески с цел да се мобилизира подкрепа за правителството на Владимир Зеленски.

Характерните за тази парадигма морализаторство и идеологизация правят търсенето на компромиси невъзможно. От нея следва, че войната трябва да се води до победния край, т.е. до връщането на Киев на всички територии, откъснати от Украйна през 2014. Морализаторският дискурс цели да делигитимира всички реалистични преговори като "аморални" и неприемливи. При това нерядко се правят сравнения с противоречиви събития от миналото, като Мюнхенското споразумение от 1938 например. Според логиката на подобен дискурс, единствените "легитимни" мирни преговори предполагат безусловното приемане на всички, поставени от Киев условия.

Това обаче, представлява contradictio in adjecto (видимо противоречие), тъй като изключва интересите и исканията на другите игречи, т.е. прави безперспективни всички опити за постигане на мир. Твърдата позиция в рамките на този наратив се обосновава с обявяването на Русия за "престъпна" и дори "терористична" държава. Съответно, в статията си, Фиала, Мазовецки и Хегер призовават международната общност да създаде специален наказателен съд, който да съди сегашните руски лидери. Освен това се лансира идеята за конфискуване на руските активи с цел предаването им на Киев. Всички тези предложения са формулирани в логиката на твърдото всеобхватно противоборство с Русия, съчетано с натиска и сплашването на Китай. Целта е на Пекин да бъде даден "урок", демонстрирайки, че в света, в който правилата се определят от "трансатлантическото единство", всеки опит за несанкционирани военни действия е обречен на провал.

Към сходно схващане за миналото и настоящето на Русия е придържа и чешкият външен министър. В интервю за излизащото в Рига руско опозиционно издание "Новая газета" Ян Липавски подчертава необходимостта от пълна победа на Украйна и ликвидиране на "руския империализъм" [Lipavsky. We’re not...]. Възпроизвеждайки наратива за многовековната "заплаха от Изток", ръководителят на чешката дипломация призовава за присъединяването на Украйна към ЕС и НАТО като ефективен начин за противопоставяне на "националистическата, шовинистична и фашистка" Русия [Bastlova. Fronta..].

Това неприемане на Русия се отнася не само за съвременния, а за всички периоди на нейната история. За официалния дискурс е типично да поставя знак за равенство между днешна Русия и СССР, да оценява нихилистично ролята на Съветския съюз както във Втората световна война, така и в следвоенното глобално противопоставяне. В интервюто си министър Липавски не пропусна за пореден път на принизи значението на освобождаването на Чехия от нацистка окупация от съветската армия, акцентирайки вместо това на интервенцията в Чехословакия, осъществена през 1968 от членовете на Варщавския пакт под ръководството на Москва.

В рамките на официалния исторически дискурс в Чехия, централно място се отрежда именно на събитията от 1968, така че точно те да определят възприемането на Русия и да могат да се използват като аргумент в подкрепа на тезата за "постоянната заплаха" за Централна Европа от страна на "руския империализъм". Според Ян Липавски, след 1968 само малка част от чехите са се отнасяли позитивно към Русия, а сегашният конфликт в Украйна е накарал и тях да забравят за симпатиите си към нея. Той обаче премълчава че в днешна Чехия публичните прояви на положително отношение към Русия се преследват и наказват. От февруари 2022 насам на това основание са заведени десетки наказателни дела, включително по обвинения "за подкрепа на геноцид" [Виж коментара на Вацлав Клаус: Prosel by Kissinger].

В тази връзка ще отбележа, че според проведено в началото на 2023 социологическо проучване, 54,7% от чехите се опасяват да изразяват мнение по много политически и социални въпроси, почти 60% вече са се сблъсквали, пряко или косвено, с цензура или дискриминация [Vice nez polovina Chehu]. При това, те посочват като основни разпространители на дезинформация не свързаните с Русия или Китай източници (те са посочени, съответно, от 6,6% и 3,9% от респондентите), а политиците от управляващата коалиция (67,7%), държавното радио и телевизия (59,6%) и големите частни медии (56,2%) [Ibid].

Радикално антируските възгледи на чешкия вънщен министър се споделят от съветника по националната сигурност Томащ Пояр. В интервю за чешката държавна телевизия от април 2023 той прогнозира продължителна конфронтация между Запада и Русия, която според него ще се проточи с десетилетия [Podpora Ukrajiny..]. Пояр смята за неприемливи каквито и да било компромиси с Русия и посочва активната подкрепа за Киев като най-важното условие за сдържане на евразийската държава. При това не крие, че целите на западния алианс са пълното изтощаване на Русия и последващата и дезинтеграция. Затова, според него, в сегашните условия всички разговори за мирното разрешаване на конфликта в Украйна са погрешни. Както заяви Пояр: "Ще е глупаво да залагаме на мира. Изключвам постигането на мир. Със сигурност няма да има мирно споразумение". Той смята, че сценарият за разпадането на Руската Федерация не бива да плаши европейците, прокарвайки паралел с разпадането на СССР. В тази връзка, Пояр подчертава, че укрепването на хегемонията на САЩ в Европа след разпадането на съветския блок следва да се разглежда като изключително позитивен фактор и тази хегемония трябва да бъде укрепена още повече.

 

Докладът за ревизия на отношенията с Русия

 

В края на юни 2023 чешкото правителство одобри изготвения от Външното министерство Доклад за ревизия на отношенията с Русия. Текстът на този документ не беше публикуван, но за съдържанието му би могло да се съди отчасти по краткото официално резюме и няколко статии в проправителствените медии.

В резюмето на практика не се казва нищо за конкретните мерки, които вече са приети или се планират, като изключим забраната на руските граждани да влизат в Чехия, подкрепата за антируските санкции на ЕС, замразяването на руските активи и осезаемото съкращаване на енергийната зависимост от Русия. Липсата на информация се компенсира от коментарите на външния министър Липавски. Освен традиционните обвинения срещу Москва в империализъм, което вече е интегрална част от политическия дискурс в Чехия, Полша и балтийските държави, министърът посочва, че Русия е провокирала "най-големия и разрушителен конфликт в Европа от 1945 насам", което очевидно цели да лиши тази страна от всякаква легитимност и да подготви условията за продължаването и ожесточаването на антируската компания както в страната, така и в чужбина.

Ако се съди по достъпните данни за доклада на Външното министерство, той включва няколко стратегически тези и съответстващите им мерки и задачи. Русия се представя като фундаментална заплаха за Чехия, "демократичния свят", свободата и демокрацията. Прави впечатление, че тя се определя като източник на "сериозни преки заплахи и рискове", като минимум, в средносрочна перспектива и независимо от резултатите от войната в Украйна. Според чешкото Външно министерство, "агресивността" на Русия може да ескалира, затова санкциите срещу нея ще продължат, а двустранните отношения никога няма да се върнат в състоянието си преди 24 февруари 2022.

Въз основа на така очертаните тези се определят и конкретните задачи. На първо място, Прага декларира готовност да подкрепя Киев до окончателната победа над Русия, което ще означава или връщане към статуквото отпреди 2014, или пълното изпълнение на изискванията на украинската страна. На второ място, се изтъква необходимостта от тясно сътрудничество с НАТО и ЕС за защитата на "основаващия се на правила международен ред" и противодействие на руското влияние навсякъде по света. На трето място, Прага възнамерява да работи за "изолацията на Русия", както и за създаване на трибунал за "военните престъпления" на руснаците. На четвърто място, тя ще подкрепя интеграцията на Украйна и другите постсъветски държави в ЕС. На пето място, чешкото Външно министерство призовава за противопоставяне на руското "хибридно влияние", пълно прекратяване на вноса от Русия и повишаване устойчивостта на "вредното руско влияние" във всички сфери. На шесто място, предлага се да бъдат премахнати рисковете за сигурността, свързани с присъствите на руска общност на територията на Чехия. На седмо място, Прага ще продължи да подкрепя руската опозиция - както тази в Русия, така и емигриралата в Чехия. Препоръчва се също всички чешко-руски контакти да бъдат сведени до минимум и да бъдат предвателно съгласувани с Външното министерство. Това са основните рамки на ревизирания "руски вектор" на чешката (гео)политика.

 

Заключение

 

С избирането на Петър Павел за държавен глава на Чешката република завърши успешното настъпление на либералните сили, които вече доминират във всички важни държавни институции. В резултат се създаде безпрецедентна за най-новата история на Чехия конфигурация на властта, позволила установяването вътре в страната на стабилна либерална хегемония. В същото време, това даде възможност за осъществяване на многопластова ревизия на чешката външна политика, която вече стриктно се съобразява с конфронтационните цели на американската администрация на Джо Байдън. Сегашното чешко правителство се отказа от какъвто и да било стремеж към провеждане на независима, прагматична и мултивекторна външна политика, като онази, която прокарва Унгария например, предпочитайки вместо това, да следва руслото на хегемонистичните интереси на Вашингтон както в Европа, така и в Азиатско-Тихоокеанския регион, дори и сцената на разногласията с редица западноевропейски съюзници и разрушаването на стратегическото партньорство с Китай. Днес вече е ясно, че евентуалното преодоляване на негативните последици от това за чешките национални интереси ще изисква гигантски усилия и много време.

 

Бележки:

 

  1. Споровете доведоха до завеждане на дело в Съда на ЕС, който взе решение в полза на Чехия и задължи Пълша да прекрати добива. Варшава обаче отказа и в резултат на поляците беше наложена глоба от 500 хиляди евро на ден. През февруари 2022 правителството на Петър Фиала се отказа от жалбата си срещу 45 млн. евро.

 

Литература:

 

Земанек Л. Подъём авторитаризма на Западе и глобальный переход к полицентризму // Россия в глобальной политике. 2023. Т. 21. № 4. С. 82–99.

Bastlová M. Fronta na Ukrajině se nehýbe, ztráty jsou obrovské, říká Lipavský // Seznam Zprávy. 09.02.2023. seznamzpravy.cz/clanek/audio-podcast-ptam-se-ja-unijni-lidri-jednaji-o-pomoci-ukrajine-je-podle-lipavskeho-dostatecna-225379.

Bastlová M. Ideologové, nebo odvážní bojovníci s propagandou? Think tank Evropské hodnoty dráždí politiky (2017, January 13) // iRozhlas.cz. 13.01.2017. irozhlas.cz/zpravy-domov/ideologove-nebo-odvazni-bojovnici-s-propagandou-think-tank-evropske-hodnoty-drazdi-politiky_201701131300_dbernardy

Kočí K. (2016, September 23). Generál Pavel: Rusko je hrozba a jeho propaganda je nemoc // Forum24. 23.09.2016. forum24.cz/general-pavel-rusko-je-hrozba-a-jeho-propaganda-je-nemoc/ .

Bayer L., Jochecová K. China doesn’t want peace in Ukraine, Czech president warns // Politico. 25.04.2023. politico.eu/article/trust-china-ukraine-czech-republic-petr-pavel-nato-defense/ .

The Czech government should initiate at the EU level the preparation of sanctions against China if it starts supplying arms to Russia against Ukraine (2023, February 23) // European Values. 23.02.2023. – europeanvalues.cz/en/recommendation-of-the-week-2023-02-22/.

Fiala P., Heger E., Morawiecki M. A Frozen Conflict or Partial Victory Will Solve Nothing // Foreign Affairs. 24.04.2023. foreignaffairs.com/ukraine/free-world-must-stay-course-ukraine.

Harzer Ph. Fiala odtajnil, kolik zbraní Česko dodalo Ukrajině // Seznam Zprávy. 22.02.2023. seznamzpravy.cz/clanek/zahranicni-fiala-odtajnil-jake-zbrane-cesko-poslalo-na-ukrajinu-226263.

Haszczyński J. Petr Pavel, prezydent Czech: Kontrofensywa? Tylko jedna próba // Rzeczpospolita. 20.03.2023. rp.pl/polityka/art38154681-petr-pavel-prezydent-czech-kontrofensywa-tylko-jedna-proba.

Kalenský J. (2015, April 16). Bývalí diplomaté zahájili roadshow proti Zemanovi, vede je exvelvyslanec Kolář // Hospodářské noviny.16.04.2015. domaci.hn.cz/c1-63873860-byvali-diplomate-zahajili-roadshow-proti-zemanovi-vede-je-exvelvyslanec-kolar.

Křovák J. Je čas přehodnotit Visegrád, vyzývá Pavel. Fiala to vidí jinak // Echo24.cz. 03.03.2023. echo24.cz/a/HZgVH/zpravy-domaci-zahranicni-politika-petr-pavel-visegrad-v4-madarsko-evropa-valka.

Lau S. New Czech president risks China’s rage with call to Taiwanese leader // Politico. 30.01.2023. politico.eu/article/petr-pavel-czech-president-elect-taiwan-tsai-ing-wen-china-military/.

Lipavsky J. "We’re not interested in being ruled from Moscow" // Novaya Gazeta Europe*.27.04.2023. novayagazeta.eu/articles/2023/04/27/were-not-interested-in-being-ruled-from-moscow-en.

The Ministry of Foreign Affairs hosted a meeting to ensure accountability for the crime of aggression committed against Ukraine // Ministry of Foreign Affairs of the Czech Republic. 26.01.2023.  mzv.cz/jnp/en/issues_and_press/press_releases/the_ministry_of_foreign_affairs_hosted_a.html .

Pavel dal Němcům v Berlíně úkol: Převzít odpovědnost za Evropu (2023, March 21) // Seznam Zprávy. 21.03.2023. seznamzpravy.cz/clanek/zahranicni-stredni-evropa-nemecky-prezident-podekoval-pavlovi-za-nasazeni-ceskych-vojaku-na-slovensku-228115.

Pavel P. Petr Pavel: There Should Be No Limit to NATO Expansion // Aspen Review. 07.06.2019. aspen.review/article/2019/petr-pavel-no-limit-nato-expansion/.

Pavel se v Polsku setkal s premiérem Morawieckým. Řešili vzájemné vztahy i bezpečnost // iROZHLAS. 17.03.2023. irozhlas.cz/zpravy-domov/petr-pavel-polsko-navsteva-morawiecky_2303171305_mst.

Pekarová Adamová plánuje příští rok cestu na Tchaj-wan // TOP 09. 23.11.2022. top09.cz/co-delame/medialni-vystupy/pekarova-adamova-planuje-pristi-rok-cestu-na-tchaj-wan-30243.html.

Podpora Ukrajiny vytrvá, myslí si Pojar. Konflikt podle něj do roka ochladne // ct24. 12.04.2023. ct24.ceskatelevize.cz/specialy/rusko-ukrajinsky-konflikt/3578338-podpora-ukrajiny-vytrva-mysli-si-pojar-konflikt-podle-nej.

Prezidentské volby 2023. Výsledky prezidentských voleb 2023 — 1. kolo // Seznam Zprávy. seznamzpravy.cz/p/vysledky-voleb/2023/prezidentske-volby/kolo/1/okrsek/581283-blansko-23.

Prezidentské volby 2023. Výsledky prezidentských voleb 2023 — 2. kolo // Seznam Zprávy. seznamzpravy.cz/p/vysledky-voleb/2023/prezidentske-volby/kolo/2.

Programové prohlášení vlády České republiky // Vláda České republiky. 01.03.2023.  vlada.cz/cz/programove-prohlaseni-vlady-193547/.

Prošel by Kissinger základní školou v Praze 6? Neudal by ho nějaký rodič typu Černochové?, táže se Klaus (2023, April 29) // Echo24.cz. 29.04.2023. echo24.cz/a/HWChQ/zpravy-domaci-klaus-ucitelka-obzaloba-genocida-prosel-kissinger-zakladni-skola-praha-6.

Řehka: V případě války NATO s Ruskem by stát musel výběrově mobilizovat // ČTK. 25.01.2023. ceskenoviny.cz/zpravy/rehka-v-pripade-valky-nato-s-ruskem-by-stat-musel-vyberove-mobilizovat/2316173.

S Ruskem teď nelze mluvit, Orbán tu nebude věčně, řekl Pavel pro Le Monde // Echo24.cz. 07.03.2023. echo24.cz/a/HAtUB/zpravy-domov-pavel-rozhvor-le-monde-s-ruskem-nelze-jednat-orban-tu-nebude-vecne.

Slovensko je pro Česko partnerem číslo jedna, zhodnotil Pavel návštěvu // ČT24. 14.03.2023. ct24.ceskatelevize.cz/domaci/3571583-zive-petr-pavel-k-navsteve-slovenska.

Standish R. How The War In Ukraine Is Prompting The Czechs To Rethink Ties With China // Radio Free Europe. 13.02.2023. rferl.org/a/china-czechs-pavel-taiwan-ties/32269856.html.

Strakatý Č., Albrechtová E. Petr Pavel: Situace na Hradě je horší, než jsem čekal, možná padne trestní oznámení. Babiš mi napsal SMS // Reflex. 31.01.2023. reflex.cz/clanek/prostor-x/117282/petr-pavel-situace-na-hrade-je-horsi-nez-jsem-cekal-mozna-padne-trestni-oznameni-babis-mi-napsal-sms.html.

Tadeo M., Chamonikolas K. China Is No Friend or Enemy, Incoming Czech President Says // Bloomberg. 03.02.2023. bloomberg.com/news/articles/2023-02-03/china-is-no-friend-or-enemy-incoming-czech-president-says.

Více než polovina Čechů se bojí otevřeně vyjádřit své názory a má pocit, že se vrací cenzura. SOSP. 26.02.2023. sosp.cz/wp-content/uploads/VysledkyPruzkumu2302.pdf.

Zápis z 15. schůze zahraničního výboru konané 24. listopadu 2022. Poslanecká sněmovna Parlamentu České republiky.  psp.cz/sqw/text/orig2.sqw?idd=223092&pdf=1.

Zemánek L. Social Development in 2022: Democracy In Danger? // China-CEE Institute. 28.12.2022. china-cee.eu/2022/12/28/czech-republic-social-briefing-social-development-in-2022-democracy-in-danger/.

Zlámalová L. Viceprezident Petr Kolář? Nebo nový Nejedlý? // Echo24.04.02.2023. cz. echo24.cz/a/HCaiJ/komentar-zlamalova-petr-kolar-viceprezident-nejedly (date of access: 22.07.2023).

 

* Авторът е чешки политолог, доктор по философия, анализатор на China-CEE Institute в Будапеща..

 

Поръчай онлайн бр.3 2024