20
Съб, Юли
26 Нови статии

Шестте колебаещи се държави, които ще определят бъдещето на геополитиката

брой 5 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През май 2023 президентът Владимир Зеленски осъществи едно от редките си излизания извън Украйна, като в рамките на една седмица посети Джеда, в Саудитска Арабия и Хирошима, в Япония. Целта му беше да си осигури подкрепата на Бразилия, Индия, Индонезия и Саудитска Арабия – четирите водещи държави придържащи се към неутрални позиции по отношение на украинския конфликт.

Тези, като и други две страни от Глобалния Юг, разполагат в момента с невиждано досега влияние. Сегашната им геополитическа тежест се обяснава така: те се ползват с все по-голяма свобода на действие, спечелиха много от глобалния процес на регионализация и се възползваха максимално от напрежението между САЩ и Китай.

Никога досега, от времето на Втората световна война насам, т.нар. „средни държави” не са разполагали с толкова голямо пространство за маневриране. Те усилиха осезаемо геополитическото си влияние, макар да си остават по-слаби от двете световни свръхдържави – Съединените щати и Китай. В рамките на Глобалния Север, това са Франция, Германия, Япония, Русия, Южна Корея и други. С изключение на Русия обаче, те не са от особено значение от гледна точка на разположението на силите и лостовете за въздействие, тъй като продължават да са част от американската сфера на влияние.

„Колебаещите се държави”

В това отношение далеч по-интересни изглеждат следните шест водещи средни държави от Глобалния Юг: Бразилия, Индия, Индонезия, Саудитска Арабия, Южна Африка и Турция. Тези колебаещи се страни не са в ничия чужда орбита и, следователно, са свободни да създадат нова глобална силова динамика. Всички те са част от групата Г-20 и активно се занимават както с геополитика, така и с геоикономика. Освен това, тези шест държави биха могли да послужат и като своеобразен барометър за по-всеобхватните геополитически тенденции в рамките на Глобалния Юг.

Значението на тези държави нараства по цял ред причини, които обаче могат да бъдат разделени на две основни групи: дългосрочни исторически събития и скорошни глобални тенденции. Що се отнася до първата, събитията след студената война разшириха свободата на действие на въпросните страни на международната сцена. Студената война се съпровождаше от строго разделение на противостоящи си блокове и тъкмо в резултат от това някои от тези държави заеха колеблива позиция. Последвалата епоха на еднополюсна доминация на САЩ изискваше от почти всичти тях да демонстрират верността си към Вашингтон. Днешният китайско-американски двуполюсен модел е по-слаб и необвързващ, в резултат от което за всички „средни” държави възникна по-голямо пространство за маневриране.

На второ място сред историческите събития е набралата скорост през последните двайсетина години деглобализация, във връзка с което на регионално ниво се оформят нови геополитически и геоикономически отношения. Всички колебаещи се държави са регионални лидери, чиято роля постоянно нараства тъй като регионите придобиват все по-голяма мощ. Процесът на прехвърляне на производството и веригите на доставки „по близо до в къщи” или по-далеч от противниците, т.е. в приятелските държави, вече доведе до това, че редица компании и търговски връзки вече се пребазираха от Китай в други региони – предимно в рамките на Глобалния Юг. В бъдеще някои колебаещи се държави ще се превърнат в още по-оживени центрове на регионалната търговия. Най-добрият пример за това е Индия, тъй като американските компании все по-често прехвърлят там производствата си и своите вериги на доставки. Впрочем, енергийните пазари също се „регионализират”, което е от полза за Саудитска Арабия. Междувременно, нейната столица Ер Рияд се превръща в регионален финансов център. Освен това, както посочват от Международния валутен фонд (МВФ), светът все по-силно се „раздробява”, затова е напълно логично, че в един разделен свят регионалните средни държави ще играят все по-значима роля.

На трето място, по време на студената война Индия и Индонезия едва се бяха освободили от колониалното потисничество. Това ограничаваше глобалната им роля в двуполюсния свят. Днес обаче, и шестте колебаещи се държави са напълно автономни. При това не става дума просто за реинкарнация на Движението за неприсъединяване или на други организации, свързани с Глобалния Юг (без значене, дали Г-77 или БРИКС) – тяхното влияние беше по-слабо. За разлика от колебаещите се държави, между членовете на всички тези групи имаше или продължава да има определена идеологическа близост. Липсата на такава при колебаещите се държави им помага да се освободят от твърдия транзакционен подход във външната политика, а това, на свой ред, укрепва съвкупното им влияние на международната сцена.

Другите фактори, определящи влиянието на колебаещите се държави, са свързани с по-късни глобални тенденции. Тяхната мощ нараства, благодарение на лостовете, с които са се сдобили в резултат от конкуренцията и конфронтацията между САЩ и Китай. И двете свръхсили се стремят да направят колебаещите се държави свои съюзници и това дава на последните възможност да ги насъскват една срещу друга. Така, мощта и влиянието на Индия рязко нараснаха, откакто тя се приъедини към групата QUAD, или Четиристранния диалог по въпросите на сигурността – най-важният американски „балансьор” на Китай. На свой ред, Бразилия и Индонезиия спечелиха от опитите на китайците да подпишат договори за доставка на такива ключови полезни изкопаеми като литий, никел и алуминий. Едно скорошно проучване показва, че макар по отделни въпроси и шестте държави могат да застанат на страната на САЩ или Китай, като цяло, повечето от тях се придържат към сравнително балансирана позиция. В момента те могат да действат свободно в много области, залагайки на едната велика държава против другата. Единственото изключение са фундаменталните технологии, включително полупроводниците, изкуственият интелект, квантовите технологии, телекомуникациите, 5G и биотехнологиите: тук средните държави със сигурност ще трябва твърдо да заложат или на САЩ, или на Китай.

По същия начин колебаещите се държави от Глобалния Юг с тяхната голяма и развиваща се икономика, укрепват влиянието си в рамките на глобалната политика за климата. Без тяхното участие е немислимо намирането на решение на проблемите, свързани със замърсяването и антропогенното въздействие. Въглеродните пазари осигуряват все повече ресурси на тези средни държави, без оглед на реалните им вредни емисии, защото западните компании, с тяхната обсебеност от постигането на „въглеродна неутралност”, се нуждаят от компенсации. В по-широк план пък, борбата с обезлесяването и за „нулеви въглеродни емисии” изисква конструктивното участие на колебаещите се държави – Бразилия и Индонезия, по отношение на обезлесяването, както и на Индия и Индонезия, по отношение на „въглеродната неутралност” (и най-вече за използването на въглищата). Накрая, механизмът на т.нар. „Справедлив преход” се концентрира върху търсенето на творчески решения за финансиране на климатичните цели – при това, първите, които получиха такова финансиране, са Южна Африка и Индонезия. И макар че засега резултатите от програмата са нееднозначни, това е пример, как две средни държави могат да поемат водеща роля в екологичната политика.

Освен това, шестте колебаещи се държави изиграха важна роля по отношение на санкциите и формирането на общественото мнение във връзка с конфликта в Украйна. Те още от самото начало се отказаха да изпращат военна помощ на Киев и се въздържаха от подкрепа за западните санкции срещу Русия. Въпросните страни смятат, че това е европейски, а не глобален проблем, който при това въобще не способства за реализацията на собствените им национални интереси в сферата на развитието, намаляването на задлъжнялостта,  продоволствената сигурност, енергетиката и т.н.

Най-важната роля на тези държави в конфликта обаче, беще противодействието им на западните санкции срещу Русия, а в редица случаи и очевидното им пренебрегвне. Турция се оказа сред държавите, които изпращат в Русия най-големите обеми стоки с двойно предназначение, нарушавайки по този начин не само духа, а вероятно и буквата на западните санкции. Поради тази причина САЩ вече наложиха санкции на четири турски компании. Повечето други средни държави запазват строг неутраитет, макар че ЮАР например очевидно клони към Москва. Всичките шест страни поддържат или разширяват търговски и други връзки с Русия още преди началото на военните действия.

Според прогнозата на Международния валутен фонд, през 2023 руската икономика ще нарасне с 0,7%, което едва ли говори за парализа, на каквато разчиташе Западът. Колебаещите се държави помогнаха на Русия да смекчи удара от санкциите и ще продължат да го правят и занапред. И това е една от причините Кремъл да реши, че ще успее да преодолее трудностите, преориентирайки търговията си на юг и изток.

Значително нарасналото влияние на средните държави от Глобалния Юг се проявява и в посредническите им инициативи. Турция стана най-влиятелната измежду „неутралните държави” в украинския конфликт. Президентът Реджеп Тайип Ердоган беше ключовият преговарящ относно зърнената сделка, участва в мирните преговори в началния етап на военните действия и има всички шансове да съдейства за бъдещи преговори, ако воюващите страни са съгласни. Бразилският президент Луис Инасиу Лула да Силва лансира собствена инициатива. На свой ред, Индия се придържа към по-умерена позиция, разчитайки да стане посредник за постигането на мир в бъдеще. По този начин трите държави получиха добри възможности за посредничество и в други конфикти. Особено значим в това отношение е статусът на Индия – не на последно място, защото тя осигурява 8% от действащите миротворчески сили на ООН. Впрочем, Индонезия и ЮАР също се изявяват в ролята на посредници и миротворци.

Накрая, научният и инженерен опит, натрупан от тези държави, ги превръща в потенциални огнища на ядрено разпространение. Ако нещата тръгнат в тази посока, следващият член на ядрения клуб най-вероятно ще е страна от Глобалния Юг. Макар че в близка перспектива това изглежда малко вероятно, особено след сближаването му със Саудитска Арабия, Иран си остава най-голямата заплаха в сферата на ядреното разпространение в целия свят. Само няколко технологични стъпки го делят от превръщането му в скрита ядрена държава, способна да създаде атомна бомба за съвсем кратък период от време. Но, ако отношенията между Техеран и Рияд отново се влошат рязко и иранците наистина решат да създадат ядрено оръжие, такова ще се опитат да създадат и Саудитите, а вероятно – и турците. Ето защо мнозина експерти смятат, че срещу обещанието да установят дипломатически отношея с Израел, Саудитите са поискали от САЩ ядрени гаранции – Ер-Рияд се нуждае, ако не от собствена ядрена бомба, поне от място под американския ядрен чадър.

Ролята на БРИКС

Всеобщото внимание към държавите от БРИКС, като основен противовес на западната хегемония, засенчва много от случващото се в Глобалния Юг. А причината за това е, че участието на Китай и Русия в БРИКС отклонява фокуса от решителния възход на колебаещите се държави.

Китай е една от двете свръхдържави в днешния двуполюсен свят. Да се смята, че тази страна е част от Глобалния Юг е доста преувеичено - най-вече, защото икономическата мош и геополитическите амбиции на Пекин автоматично го изпращат в друга категория играчи. На свой ред, Русия е по-скоро средна държава, която при това преживява сериозни трудности. Нейният прекалено ревизионистки подход към света не се споделя от колебаещите се държави от Глобалния Юг. Тоест, политиката на двете най-активни в геополитическо отношение страни членки на БРИКС се ръководи от логика, която е различна от тази на колебаещите се държави.

По-важният въпрос обаче е, дали под ръководството на Китай страните от БРИКС ще се превърнат в официална международна институции, претендираша да говори от името на Глобалния Юг. Подобна перспектива представлява очевидно предизвикателство за Запада, особено предвид факта, че желание за присъединяване към групата вече декларираха 19 други държави. Все пак, тази заплаха едва ли ще се превърне в реалност. Индия, която е сред влиятелните членове на БРИКС се обявява категорично против опитите на Китай да подчини групата. Саудитска Арабия, Бразилия, Турция (която е член на НАТО), Индия и дори ЮАР, продължават да поддържат важни отношения със САЩ и други ключови държави от Запада - както в сферата на сигурността, така и на търговията. Тези страни може и да са се отдръпнали от Съединените щати, но не чак дотолкова, че да им противодействат активно, чрез БРИКС, под ръководството на Китай и с подкрепата на Русия. Поне досега БРИКС не се е доказала като сила, способна да формулира и прокарва на практика общ дневен ред, затова Пекин разполага със сравнително малко институционални възможности да гарантира водещата си роля в групата. Накрая, БРИКС функционира на основата на консенсуса между участниците, а с включването на нови членове със собствени интереси, постигането му ще стане оше по-трудно.

Някои вероятно биха ми опонирали, посочвайки, че въпросните шест колебаещи се държави едва ли заслужават чак такова внимание. Всички те продължават да представляват развиващи се пазари, а през последните години ситуацията не бе особено добра за този сегмент на глобалната икономика. С изключение на Индия, темповете на икономически растеж в колебаещите се държави не оправдават очакванията. Групата изостава по отношение развитието на обществените институции и укрепване върховенството на правото. Технологичните революции, включително изкуственият интелект (ИИ) ще ударят Глобалния Юг по-силно, отколкото водещите и индустриално развити демокрации, тъй като страните от Юга разполагат с по-малко ресурси за борба с политически опасните последици, свързани с изкуствения интелект. И макар че екологичните цели на Запада предоставиха на колебаещите се държави редица инструменти за въздействие, последиците от климатичните промени ще им нанесат сериозна вреда и немалко страдания.

Въпреки това обаче, аргументът, че тези държави укрепват позициите си и занапред ще станат още по-силни в геополитическо отношение, си остава достатъчно убедителен. Защото те могат да извлекат полза от цяла поредица глобални тенденции, като вече са налице очевидно признаци за новопридобитата им мощ.

Някои изводи

Най-важният политически извод е, че на Вашингтон ще се наложи да води една много по-хазартна игра по отношение на шестте колебаещи се държави, за да не допусне сериозно отслабване на американските позиции в рамките на глобалния силов баланс. Много от тези държави вече отказаха да подкрепят САЩ в руско-украинския конфликт или в съперничеството им с Китай и продължават да се отдалечават от тях. Рискът, че Китай и Русия могат да подчинят разширената група БРИКС, а по тази начин и целия Глобален Юг, е съвсем реална и Вашингтон също трябва да се съобрази с нея.

Съединените щати се нуждаят от добре обмислена дипломатическа стратегия не само по отношение на всяка от шестте ключови държави, но и по отношение на Глобалния Юг, като такъв. В тази връзка, поканата към колебаещите се държави да участват в последната среща на Г-7 беше правилна стъпка, но тя не е достатъчна. В това отношение оптималната стратегия вероятно трябва да стартира с поредица от посещения на ключовите американски дипломати на най-високо равнишще. Нейно продължение следва да е по-гъвкавата търговска стратегия, която да позволи по-широк достъп до американския пазар и така да улесни нещата. В по-широк смисъл, САЩ трябва по-точно да прогнозират реакцията на шестте колебаещи се държави и Глобалния Юг на американските политически решения. В тази връзка ще припомня, че отчуждението, демонстрирано от Глобалния Юг към западната политика срещу Русия, свари Вашингтон неподготвен. От началото на бойните действия в Украйна през февруари 2022 насам, САЩ постоянно са принудени да догонват събитията, но дори и в това не се оказват особено успешни. За да можеш да правиш точни прогнози, следва по-добре да разбираш настроенията и възгледите на елитите в държавите от Глобалния Юг.

На второ място, мощта и лостовете за въздействие на колебаешите се държави (а, и на средните държави, въобще) могат да пострадат, ако напрежението между САЩ и Китай рязко се изостри и се трансформира в конфронтация, като онази през студената война. При подобно развитие икономическото разделение ще се усили и на колебаещите държави със сигурност ще се наложи да изберат да се сближат с едната или с другата страна.

Накрая, с укрепването на колебаещите се държави, нараства броят на страните в света, разполагащи с геополитическо влияние. Показателно е, че единственият ясен и разбираем модел на поведение за тези страни е безкомпромисната борба в защита на националните им интереси. Сега движещите сили по всички геополитически въпроси станаха още повече. А това означава и, че прогнозирането на геополитическите развития (което и без това е достатъчно трудоемък процес) ще се усложни още повече.

 

*Авторът е американски външнополитически експерт, бивш високопоставен държавен служител и председател на Eurasia Group. Анализатор на "Форийн полиси".

 

Поръчай онлайн бр.3 2024