Потребителски рейтинг: 5 / 5
Мнозина в Брюксел очевидно се дразнят, че унгарския премиер Виктор Орбан, който управлява страната от 2010 насам, опитва да се нагърби с мисията на защитник на европейските християнски ценности, че не споделя оптимизма на „еврократите” по отношение на Украйна и открито заявява, че не вижда никаква перспектива за присъединяването и към ЕС и НАТО или, че мечтае до 2030 да превърне Унгария в една от петте най-проспериращи държави в Съюза.
Събитията през последните години убедиха Орбан (започнал политическата си кариера през 1988 като краен либерал), че структурите на ЕС не са склонни да приемат и се съобразяват с алтернативните мнения на страните членки, което силно напомня на унгарците за периодите, когато страната им е била подчинена на външни сили (Османската и Хабсбургската империи, Третия Райх и Съветския съюз). Неслучайно Унгария отбелязва толкова тържествено 15 март и 23 октомври, когато се честват годишните от революциите през 1848 и 1956. Ето защо, поемайки за втори път властта в страната през 2010 и преценявайки негативните последици от икономическата криза от 2008 и влиянието на наднационалните органи на Съюза върху вътрешната политика на страните членки, Орбан реши да промени структурата на отношенията между Унгария и ЕС, като от 2014 насам сред основните лозунги на неговата партия "Фидес" е "Посланието ни към Брюксел е: уважавайте унгарците!".
Именно през юли 2014 премиерът Орбан официално обяви целта си в страната да бъде изградена "нелиберална демокрация", давайки за пример успешно преодолелите кризата от 2008 икономики на Китай, Индия, Русия, Турция и Сингапур, докато основният удар бе поет от държавите от Запада. Според него, използвайки опита на други страни, дори и те да не са (либерално)демократични, Унгария може да се превърне в държава, способна да гарантира просперитета на унгарската нация, ефективно защитавайки я от въздействието на негативните външни фактори.
На този фон е нормално, че през последните десетина години напрежението между Будапеща и Брюксел последователно ескалира, като войната в Украйна допълнително усили противоречията между унгарския премиер и повечето му европейски колеги. Големите европейски медии обвиняват правителството на Орбан в "авторитаризъм", както и, че е "предало европейските ценности".
В същото време обаче, от 1989 насам унгарските политически лидери (като Орбан не е изключение) последователно подкрепяха ключовите инициатива на ЕС, както и процеса на евроинтеграция. Що се отнася до войната в Украйна, Будапеща постоянно призовава за постигане на мир, чрез прекратяване на военните действия и активни дипломатически преговори, което за пореден път беше потвърдено през март 2023 от началника на кабинета на премиере Гергей Гуяш. В тази връзка Будапеща предлага за основа на преговорите между воюващите страни да бъдат взети мирните предложения на Китай, като в същото време заявява, че няма намерение да участва в доставките на въоръжения и боеприпаси за Украйна.
Специфичното положение на Унгария в сегашната ситуация е свързано с желанието на правителството на Орбан да продължи да работи за постигането на няколко ключови и взаимозависими цели, определящи политическия курс на управляващите през последните десетина години: гарантиране на националната сигурност, поддържане на стабилни темпове на растеж на икономиката и жизненото равнище, както и съхраняване на унгарската култура и идентичност. Според управляващите, политиката на ескалиращи санкции срещу Русия, отказът от руските енергоносители, както и мощната западна военна подкрепа за украинската армия са в разрез със Стратегията за национална сигурност на Унгария, тъй като поставят под въпрос, постигането на очертаните в нея цели и застрашават стабилността на държавата.
Националната сигурност над всичко
Бежанската криза през 2015 бе не само тест за стабилността на границите на Унгария и ЕС, но и заложи основите на твърдата политика на Будапеща по отношение на националната сигурност. По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex, през първите осем месеца на 2015, до границите на Съюза са достигнали над половин милион мигранти, т.е. два пъти повече отколкото през 2014, като до септември 2015 през унгарската граница са преминали над 200 хиляди от тях.
Липсата на единна общоевропейска политика по отношение на миграционната криза принуди Унгария, която се намираше на предната линия на мигрантския натиск, да поеме за кратко лидерството в ЕС, вероятно за първи път от присъединяването си към Съюза през 2004. Освен това, кризата даде възможност за развитие на сътрудничеството със съседните държави, в рамките на Вишеградската четворка, макар че подкрепата на последните беше по-скоро формална.
Междувременно, унгарското правителство постепенно постави под контрол ключови опозиционни медии, като Figyelő и Népszava, и стартира мощна пропагандна кампания, прокарвайки идеята, че политиката на отворени врати на ЕС е изключително опасна за страната. Паралелно с това стартира изграждането на преградна стена по границата със Сърбия с цел пресичане на нелегалната миграция.
Управляващата коалиция между "Фидес" и Християдемократическата народна партия (ХДНП) инициира поправки в конституцията, позволяващи на правителството да обявява извънредно положение във връзка с възникнала терористична заплаха, без да го съгласува с парламента (по-късно тази възможност беще използвана за целите на борбата с пандемията от Covid-19).
Поради липсата на ефективна подкрепа от ЕС в борбата с мигрантските вълни, унгарското правителстно инициира серия от национални допитвания относно миграцията и тероризма (през следващите години управляващите неведнъж отново използваха тези мярка, като последния път тя беше осъществена за да се демонстрира на Брюксел, че мнозинството унгарци смятат санкциите срещу Русия за контрапродуктивни). Повечето анкетирани граждани на страната подкрепиха политиката на държавата по отношение на мигрантите, като по някои въпроси подкрепата за нея достигна 90% (в допитването по този въпрос участваха един милион души).
В крайна сметка, Унгария съумя да се справи с бежанската криза. От 2018 насам, броят на нелегалните мигранти, опитващи се достигнат до други части на Европа през територията на страната, варира между 10 и 40 хил. годишно. Междувременно, Виктор Орбан успя да привлече към управляващата консервативна коалиция Фидес-ХДНП част от електората на националистическата партия "Йобик" (която впоследствие се раздели на две формации "Йобик - за по-добра Унгария" и "Нашата Родина").
През април 2020 беше приета нова Стратегия за национална сигурност на Унгария. В сравнение с предишната от 2012, включваща 51 точки, новият вариант има цели 179, включително касаещи такива актуални теми като нелегалната миграция, пандемичната заплаха и войната между Русия и Украйна. Специално внимание се отделя на проблема с нелегалната миграция и връзката между поредните мигрантски вълни и заплахата от нови пандемии. Изтъква се и опасността мигрантските потоци да бъдат използвани като инструмент за водене на хибридна война.
Сред ключовите моменти в новата стратегия е, че в нея се отбелязва негативното отражение на активността на определени неправителствени организация върху националната сигурност на страната. Ще припомня, че след 2016 унгарските власти постепенно увеличаваха натиска върху контролираните от милиардера Джордж Сорос НПО, а през 2018 беще приет пакет от закони, ограничаващи дейността им и довел до тяхното изтегляне от страната. Според Орбан, организации като Human Rights Watch, Migration Policy Institute, Freedom House, Open Society Foundations и други, улесняват проникването на нелегални мигранти и терористи в Европа (например, чрез своите сайтове, съдържащи подробни инструкции за проникване в ЕС, включително най-удобните за транзита държави). Естествено тези закони, както и острите нападки срещу Сорос, провокираха гневната реакция на брюкселските "еврократи", според които въпросните НПО способстват за развитието на отворено и демократично общество.
Освен това, в стратегията от 2020 (въз основа на националното допитване от 2016) се посочва, че Унгария не приема евентуална бъдеща трансформация на ЕС във федерация и ще отстоява съществуването му като интеграционен съюз на суверенни национални държави.
В новата стратегия се предвижда до 2024 военните разходи на страната да достигнат изискваните от НАТО 2% от националния БВП (впрочем, заради войната в Украйна това вероятно ще стане още през 2023). Унгария активно модернизира въоръжените си сили, в рамките на правителствената програма Zrínyi 2026. Предвижда се откриването на нови военни академии и постепенно увеличаване числеността на армията до 70 хиляди души. Страната активно си сътрудничи с Турция и Германия сферата на военното производство и възнамерява да закупи модерни артилерийски комплекси от типа на HIMARS.
В изказването си при откриването на завода за производство на бронирана военна техника на германския Rheinmetall AG в Залаегерсег Орбан заяви: "Благодарение на Бисмарк, още в края на ХІХ век разбрахме, че колкото сме по-силни, толкова по-малко се шансовете да станем жертва на война", добавяйки, че най-добрата война е онази, която може да бъде избегната.
Развитието на икономиката и социалната политика
Според официалните статистически данни, в периода 2000-2010, населението на Унгария е намаляло с 800 хиляди души и в момента е под 10 милиона. По различни оценки, в страната постоянно живеят между 9,3 и 9,7 млн. души. За да успее поне да поддържа сегашните темпове на раждаемост, правителството субсидира покупката на апартаменти за многодетните унгарски семейства, освен това осигурява ниски ипотечни лихви и отпуска заеми за закупуване на жилища на останалите.
Управляващите използват редица популистки мерки, възприемани положително от избирателите. Държавата например изплаща тринайста пенсия, а преди изборите обикновено се отпускат еднократни суми за пенсионерите и държавните служители. В същото време обаче, този популизъм се съчетава със съвсем реална социална подкрепа за обикновените унгарци. От 2010 насам минималната заплата в страната е нараснала три пъти - от 73,5 млн. форинта (около 200 долара) до 232 хил. форинта (650 долара), освен това правителството подкрепя социално уязвимите категории население.
Както е известно, скокът на цените на енергоносителите през 2022 оказа съществено влияние върху конкурентоспособността на индустрията както в ЕС, като цяло, така и в Унгария, в частност. Очакванията са, че през настоящата 2023 икономиката на повечето европейски държави ще демонстрира положителен растеж, макар че някои могат да бъдат засегнати от техническа рецесия (в тази връзка унгарският външен министър Петер Сиярто неколкократно отбеляза, че сътрудничеството с Пекин, включително в рамките на проекта "Един пояс, един път", може да помогне за избягване на подобна възможност). Ако обаче, Федералният резерв на САЩ и Европейската банка се ориентират към по-твърда парична политика (т.е. продължат да повишават лихвените проценти), Унгария вероятно ще се сблъска с нова инфлационна вълна, заради отслабването на форинта.
Ще припомня, че от началото на войната в Украйна, унгарската валута демонстрира сериозна нестабилност. В края на февруари 2022 един долар се обменяше за 325 форинта, а само четири месеца по-късно - за 435. Оттогава насам сме свидетели на плавен спад на обмения курс, който в края на март 2023 бе 384 форинта за долар. В същото време, в началото на 2023, инфлацията в Унгария достигна 25,7%, т.е. рекордно ниво за последните 27 години, при това безработицата в страната остава ниска: 3,2-4%.
Предвид неясната лихвена политика в САЩ, не бива да се изключва ново отслабване на форинта. Проточилата се война в Украйна пък може отново да тласне цените на енергоносителите нагоре, което пряко ще повлияе и върху обменния курс на унгарската валута. Тъй като зависимостта на Украйна от вноса на енергоносители е изключително голяма (според някои данни, 65% от нуждите и от петрол и 85% - на газ се покриват от руски източници), за закупуването на необходимите и енергийни ресурси ще са нужни сериозни обеми чуждестранна валута, а това допълнително ще отслаби форинта.
На провелия се в края на март 2023 енергиен форум в Требине (Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина) унгарският външен министър Сиярто заяви, че Будапеща не иска да се отказва по политически причини от сигурността на енергийните доставки и тъй като диверсификацията на последните се осъществява трудно, Унгария не възнамерява да спира доставките на петрол и газ от Русия. Освен това, правителството се обявява за задълбочено разследване и разкриване на виновните за взривяването на газопроводите "Северен поток", тъй като се опасява от подобни терористични нападения и срещу критично важната за Будапеща инфраструктура.
Тук е мястото да спомена за конфронтацията между управляващите и ръководството на Унгарската централна банка, която не поддържа ясен целеви обменен курс, стремейки се да гарантира стабилността на националната финансова система. Непосредствено преди началото на войната в Украйна основният лихвен процент на банката бе 3,4%, но оттогава той беше променян цели осем пъти, като последния път скочи до 13% (т.е. достигна нивото от 2000-та).
Шефът на Централната банка Дьорд Матолчи критикува системата на фиксирани цени на продуктите от първа необходимост и високия бюджетен дефицит. В отговор, Орбан настоява банката да се концентрира върху борбата с инфлацията, обещавайки, че унгарското правителство ще направи всичко възможно за повишаване на БВП през 2023 и създаване на нови работни места в производствената сфера.
Ще припомня, че през февруари 2023 в Унгария стартира програмата "20 мерки за борба с инфлацията, с цел защита на работните места и семействата". Сред въпросните мерки са гарантиране на 13-та пенсия, отпускане на 230 млрд. форинта (над 600 млн. долара) в подкрепа на енергийната ефективност на големите предприятия, и установяване на максимална лихва от 7,77% за кредитите за малки и средни компании.
Както е известно, унгарското правителство последователно отстоява тезата, че санкциите срещу Русия са контрапродуктивни, защото застрашават икономическото развитие на страната, нейната енергийна сигурност и стабилността на политическата и система. Неслучайно през последните години лозунгът на управляващата коалиция между "Фидес" и ХНДП е "Унгария става все по-силна!", като се има предвид на първо място укрепването на националната икономика. Тоест, управляващите не могат да си позволят да ограничат социалната подкрепа за гражданите и да ерозират доверието в правилността на парично-кредитната политика, следвана през четирите мандата на Виктор Орбан.
Запазването на националната култура и идентичност
Езикът и християнската религия се разглеждат от правителството като основните инструменти за съхраняване идентичността на Унгария. Именно поради това мигрантската вълна от 2015 (включваща предимно мюсюлмани) беше възприета от управляващите като екзистенциална опасност за съществуването на държавата.
През младежките си години (т.е. по време на своя "либерален период") Орбан не отделя особено внимание на религията, но с годините осъзнава значението и както за унгарската нация, така и за успеха на собствената му политическа кариера. През 90-те години той започва активно да разисква различни теологични въпроси с бъдещия си министър на социалните ресурси (2012-2018) Золтан Балог, който по онова време е протестантски пастор, и постепенно става вярващ християнин- калвинист.
Християнството играе първостепенна роля в днешна Унгария. Сред доказателствата за това е и новата редакция на конституцията на страната, приета през 2011, която започва с думите "Боже пази унгарците". Освен това в нея специално се изтъква значението на традиционното унгарско семейство.
Истината е, че християнската религия е много тясно свързана с темата за оцеляването на унгарската нация. Преди няколко години отделни унгарски анализатори, дори прокарваха паралел между събитията от 2015 и турското нашествие и поражението на унгарците при Мохач през 1526, в резултат от която по-голямата част от Унгария в течение на почти два века се оказва част от Османската империя.
През 2015 премиерът Орбан заяви, че ако мюсюлманите съумеят да наложат на Унгария и Европа нормите на шариата, това може да доведе до възникването на "паралелни общества", каквито вече съществуват във Франция, Белгия и някои други европейски държави. И само бъдещето ще покаже, кой социум ще се окаже по-конкурентоспособен и ще победи в „битката между цивилизациите”. Впрочем, за мигрантите е изключително трудно да се интегрират пълноценно в унгарската култура, на първо място заради трудния език, който при това в исторически план не е само държавнообразуващ елемент, но и определяща особеност на националната идентичност. Ще припомня, че до 1939, в официалната статистика близо половин милион местни евреи, които по онова време живеят в страната и говорят унгарски, биват отчитани като "унгарци".
Историческото езиково единство на унгарците е свързано с формирането на Версайско-Вашингтонската система и подписването на Трианонския мирен договор през 1920. Както е известно, според този договор, две трети от историческата унгарска територия и 40% от населението преминават към три съседни страни: Румъния, Чехословакия и Югославия. Така, над три милиона унгарци се оказват граждани на чужди държави. И досега Трианонският договор се възприема като голяма трагедия от унгарския народ, а негативните емоции, свързани с него, въобще не са изчезнали.
Първото правителство на Орбан (1998-2002) изначално си поставяше за цел да защитава интересите на съотечествениците си в чужбина. Реални успехи в това отношение обаче бяха постигнати едва по време на втория му премиерски мандат (2010-2014). След приемането от парламента на Закона за двойното гражданство през 2011, бяха одобрени над милион молби на "външни унгарци" за придобиване на унгарско гражданство, което означаваше още толкова потенциални избиратели за "Фидес".
Сред основните постановки в спомената по-горе Стратегия за национална сигурност е гарантирането на стабилното политическо и икономическо положение на унгарците в съседна Украйна. И тъй като още преди началото на руско-украинската война, Киев систематично отказваше да ревизира закона за държавния език в страната (според който унгарските ученици и студенти могат да учат само на украински), в отговор Будапеща започна също толкова систематично да налага вето на различни инициативи на Северноатлантическия алинас по отношение на Украйна. В тази връзка ще припомня, че след като през март 2023 генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че въпреки възраженията на Будапеща, военното сътрудничество между алианса и Украйна ще бъде обсъдено през април, на срещата на външните министри на страните членки в Брюксел, унгарският парламент реши в края на юни да отложи ратифицирането на молбата на Швеция за присъединяване към НАТО за есента на тази година.
Сред най-интересните за нас, българите, въпроси, свързани с външнополитическата стратегия на Унгария, е този за нейния "южен вектор", т.е. за възможната и експанзия в района на Западните Балкани. Както е известно, някогашната Австро-Унгария се стреми да се разширява именно в тази посока, като крайната и цел е Солунското пристанище, т.е. достъпът до Егейско море, което би и гарантирало контрол върху значителна част от огромния трафик, който традиционно се осъществява между (Източна) Азия и (Западна) Европа. Този стремеж с пълна сила характеризира и геополитиката на нейните наследници - днешните Австрия и Унгария, а сред доказателствата за това са специалните отношения между Унгария и Сърбия, както и подчертаният интерес на Виена и Будапеща към Северна Македония и, особено, към Гърция.
При всички случаи, Унгария и нейният премиер се стремят да се позиционират като значим геополитически играч и на Балканите и най-вече в западната им част. Будапеща, в частност, се нагърби със специфичната роля на посредник в диалога между босненската Република Сръбска и международната обшност.
През последните години Орбан създаде доста тесни отношения със сръбския президент Александър Вучич. През март 2022 например, двамата откриха 80-километровия участък до Нови Сад от високоскоростната жп линия Белград-Будапеща, която се изгражда от китайски компании. При това, Вучич изрично подчертава, че унгарският му партньор не се опасява, че може да бъде подложен на критики от Брюксел заради прекаленото си ангажиране с проекти в "Сръбския свят" (т.е. в Сърбия и Република Сръбска). Истината е, че през последните години Орбан действа като едва ли не най-големия лобист на Белград в усилията му да стане част от ЕС, далеч изпреварвайки колегите си от Чехия и Словакия, които също подкрепят еврочленството на Сърбия.
Тоест, Унгария вече се е превърнала в сериозен играч на Балканите, който не може да бъде игнориран. В тази връзка ще припомня и, че през 2021 страната стана асоцииран член на т. нар. Тюркски съвет (Съвет за сътрудничество на тюркезичните държави), който е доминиран от Турция. А да не забравяме и за "специалните" отношения на Унгария с Русия, както и тясното и партньорство с Китай, за който тя се е превърнала в основната врата към Европа.
(Западно)европейската реакция
Всяка година, в края на юли, в курортното градче Бейле-Тушнад в румънския окрът Харгита (в населена предимно с унгарци част от Трансилвания) се провежда т.нар. "Летен университет Тушваньош". В последно време, именно там Орбан прави най-знаковите си политически и идеологически изказвания. През 2014 например, за първи път заяви, че възнамерява да изгради "нелиберална демокрация" в Унгария, а през 2022 произнесе "апокалиптична" реч, обявявайки се против "смесването" на европейски и неевропейски раси, прогнозира упадъка на Запада и настъпването на "десетилетие на опасности, несигурност и войни". В тази връзка Орбан призова за нова стратегия на ЕС по отношение на руско-украинския конфликт, заявявайки за пореден път, че западните санкции срещу Русия са се провалили и, че Украйна не е в състояние да постигне победа.
Освен това, унгарският премиер редовно използва участията си в "университета Тушваньош" за да напомни по един и друг начин за проблемите на "външните унгарци", живеещи на територията на Словакия, Сърбия, Хърватска и Румъния, както и в украинската Задкарпатска област. Всичко това очевидно дразни правителствата на въпросните страни, затова в навечерието на поредния форум в Бейле Тушнад през юли 2023, румънското външно министерство изпрати писмо до Орбан с молба да не повдига в речта си редица теми, които, според Букурещ, биха могли да засегнат националните чувства на румънците. Въпреки това обаче, унгарският премиер не пропусна да приветства местните унгарци, пристигнали на форума с унгарски национални знамена, както и със знамена на т.нар. секеи (унгарска етническа група в Румъния), посочвайки, че "че това е право на унгарците, които живеят тук". Впрочем, той игнорира и молбата на Букуреш да не споменава "несъществуващи административно-териториални единици в Румъния", което е свързано с претенциите на местните унгарци за създаването на автономна Секейска област, иронично посочвайки, че "никога не сме твърдяли, че това са именно румънски териториални единици".
Впрочем, Орбан успя да скандализира и съседна Словакия, определяйки я, като "част от провинцицията, отделена от Унгария" (както е известно, Словакия е част от Унгарското кралство от 1018 до 1918). В отговор словашкото външно министерство извика посланика на Унгария в Братислава и му връчи нота, в която се посочва, че Чехословакия (а следователно и Словакия) е също такъв правоприемник на Австро-Унгария, както и Унгария, и в този смисъл "не е откъснала нищо от днешната унгарска държава". Същото стори и Външното министерство на Румъния.
Но ако претенциите на Словакия и Румъния към Унгария имат своите основания, доста неочаквана за Будапеща се оказа паралелно предприетата атака от страна на Германия. Ще напомня, че точно на 24 юли, когато бяха привикани унгарските посланици в Букурещ и Братислава, немският Handelsblatt публикува обширна статия, в която се изтъква, че тясно свързаната с унгарската държава петролно-газова компания MOL продължава да получава руски петрол, който преработва в своите заводи, при това го прави с разрешението на ЕС. Според германското издание, това осигурява на MOL "конкурентно предимство пред другите европейски петролни компании".
Действително, в рамките на шестия пакет от санкции на ЕС се съдържаше изключение от забраната за петролни доставки по тръбопровода "Дружба", а в 11-тия пакет това изключение са запазва само за южното му разклонение, по което руският петрол се доставя, през Украйна, в Чехия, Словакия и Унгария, като този за двете последни страни се преработва в заводите на MOL. В същото време обаче, самите анализатори на Handelsblatt признават, че значителна част от произведеното от MOL дизелово гориво е предназначено за нуждите на украинската армия.
При всички случаи, едновременната атака срещу Будапеща от страна на Братислава, Букурещ и Берлин дава основание да се предположи, че зад нея всъщност стоят брюкселските "еврократи", още повече, че - както вече споменах - през последните години Европейската комисия е в открит конфликт с унгарските власти.
Ще припомня, че под предлог, че Унгария "не спазна принципа за върховенство на правото", ЕК "замрази" полагащите и се за периода 2021-2027 22 млрд. евро от кохезионните фондове на ЕС, както и 12,4 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, 5,8 млрд. от които са безвъзмездни.
Освен това, в началото на юни 2023, Европейският парламент изрази съмнение, че страната ще може успешно да се справи с председателството Съвета на ЕС през втората половина на 2024. Официалният мотив за това е, че популисткото правителство на Орбан е допуснало ерозия на демокрацията и върховенството на правото, а подкрепящите го депутати призовават Съвета на ЕС да намери решение, което да не позволи той са бъде оглавен от Унгария.
Естествено, в Будапеща категорично отхвърлят подобни критики. Министърът на правосъдието Юдит Варга увери, че страната и ще осъществи правото си да заеме председателския пост в ЕС и обвини въпросните евродепутати, че "самите те не уважават върховенството на правото, защото Европейския парламент просто няма думата по този въпрос". Впрочем, резолюцията на Европарламента действително няма задължителен характер и, поне засега, Съветът на Европа не желае да обсъжда въпроса за унгарското председателство.
Не бива да забравяме обаче, че в последно време ЕС взе редица безпрецедентни решения, сред примерите за което е и замразяването на евросредствата за Будапеща. Още повече, че "еврократите" не губят надежда, че ще съумеят да принудят унгарското правителство да се съобразява с тях. И може би имат основание, поне ако съдим по коментара от края на юли на бившия шеф на Унгарската централна банка Андраш Симор (смятат за близък до Брюксел), който заяви пред Bloomberg: "Опасявам се,че правителството на Унгария ще се опита да манипулира страната в ситуация, когато напускането на ЕС ще се окаже реална алтернатива".
В момента Съюзът не разполага с механизъм за изключване на една или друга държава членки. От друга страна обаче, "еврократите" са в състояние да усложнят съществуването на Унгария в състава на ЕС, запазвайки например, споменатите по-горе ограничения на плащанията, които страната следва да получи от европейските фондове. Истината е, че в Брюксел не е заинтересован от изключването на Унгария, а иска с всички възможи средства да я принуди да следва "общоевропейското русло" и да изпълнява стриктно указанията на "еврократите.
Няма съмнение, че натискът върху Унгария ще продължи да се усилва. В тази връзка ще припомня, че още през май 2023 Украйна и Хърватска повишиха транзитните такси за транспортирането на петрол в Унгария през своите територии, а през август последва ново повишение. Очевидно е, че подобни стъпки не могат да бъдат предприети, без да са съгласувани с ЕС.
Заключение
"Нелибералната (гео)политика" на Виктор Орбан олицетворява прехода на Унгария след 2010 към реален и суверенен външнополитически курс и отказ от диктата на брюкселската либерална демокрация, според която идеологемите на т.нар. "еврократи" са по-важни от интересите на отделната национална държава членка. Правителството на Орбан се стреми към укрепване на централната власт по отношение на наднационалните структури, като при това се опира на традиционните ценности на унгарците. В действията си на международната сцена Унгария се придържа към прагматичен и мултивекторен подход, който впрочем е исторически присъщ за унгарските политици.
В тази връзка ще припомня, че адмирал Миклош Хорти, който управлява страната през 1920-1944 сътрудничи с Третия Райх за възстановяване на границите на Велика Унгария и завръщането на унгарските граждани в "родното пристанище" (преди Трианонския договор Унгария разполага с излаз на Адриатическо море). На свой ред, комунистическият лидер Янощ Кадар (управлявал Унгария през 1956-1988) избягва конфронтацията със СССР, но в същото време провежда в страната икономически реформи с елементи на пазарна икономика и работи за подобряване на отношенията със САЩ.
По сходен начин се опитва да действа и днешна Унгария. Истината е, че в сравнение с останалите членове на т.нар. "Вишеградска четворка" (Полша, Чехия и Словакия) тя е в доста по-различно геополитическо положение. Полша например, може да разчита на постоянната подкрепа на САЩ и Великобритания, където разполага с влиятелно лоби, а Чехия и отчасти Словакия са плътно интегрирани в сферата на германското (най-вече икономическо) влияние.
По време на лекцията си в Националния университет за държавно управление в Будапеща през ноември 2022, известният американски политолог и автор на концепцията за "настъпателния реализъм" проф. Джон Миршаймър, изтъкна, че доскоро унгарското правителство е съумявало успешно да балансира между САЩ и Русия (изглежда Миршаймър не смята ЕС за самостоятелен геополитически субект). Според него обаче, с всеки изминал месец, това се оказва все по-трудно и рано или късно на Унгария ще се наложи да избере една от страните.
В момента обаче, унгарската (гео)политика все още е съобразена най-вече с националните интереси на страната. Въпреки твърденията на мнозина в ЕС и САЩ, правителството в Будапеща не е нито съюзник, още по-малко пък "троянски кон" на Путин в Европа, а се стреми да действа като предсказуем партньор. Както посочва и Миршаймър обаче, въпросът е, дали страната ще може и занапред да провежда самостоятелна политика и в същото време да продължи да ползва фондовете на ЕС, достъпът и до които все по-често се оказва блокиран.
Редица анализатори, както и повечето медии, разглеждат т.нар. "нелиберални демокрации" като заплаха за либералния световен ред. Според тях, те са обречени постепенно да деградират до откровен авторитаризъм и, въпреки наличието на свободни избори, да манипулират (благодарение на контрола си върху медийното пространство) общественото развитие. Макар че последното важи с пълна сила и за много "либерални демокрации".
В едно от последните си интервюта, Виктор Орбан, кайто вече е на 60, заяви, че няма намерение вечно да бъде на власт и е склонен да се пробва на някое ново поприще. При всички случаи обаче, това едва ли ще се случи преди изтичането на сегашния му мандат през 2026, т.е. преди да завърши вече стартиралите в страната мащабни проекти, както и да постави началото (през 2024) на изграждането на атомната електроцентрала "Пакш 2", възложено на руската корпорация Росатом, въпреки острите критики от страна на Брюксел и Вашингтон.
* Национален консервативен форум
