Преброяването на населението в Северна Македония през 2021 и нарушението на правата на местната българска общност

Съпоставянията на показателите на тези характеристики с предходни преброявания позволява да се проследи развитието в миналото и на тази база да се актуализират съществуващите прогнози за бъдещите демографски процеси. Плавното изменение на отделните показатели, като цяло, говори за естествено протичащи процеси, докато резките промени в повечето случаи са свързани със съществени обществено-политически изменения и свързан с тях натиск. Само през тази призма могат да се анализират съвременните демографски процеси в Северна Македония, защото тя е млада държава – обявила е своята независимост едва през 1990, а в същото време проследяването на някои важни признаци като етническа принадлежност и майчин език показва рязко изменение през последния век, което може да бъде обяснено само с пряка политическа намеса.

За да е достатъчно надеждно едно преброяване, в него трябва да е залегнал принципът на доброволната декларативност. Когато възможностите за проявата му са ограничени чрез различни административни механизми или форми на натиск, е налице събиране на неверни данни и, съответно, деформация на крайния резултат. За географската област Македония са налични различни демографски/етнографски статистики, но повечето от тях са експертни – правени са от различни специалисти, обикновено за да обслужват определени политически програми на съседни страни. Като най-обективен се приема трудът на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“, публикуван през 1900. Авторът лично посещава повечето населени места в географската област Македония и на място събира данните, като основният му показател е говоримия език, въз основа на който определя и етническата принадлежност. Към съществуващите в онзи период условия, подобен подход е относително правилен, но с основание възникват въпроси, дали всички лица с мюсюлманско вероизповедание, говорещи български, са се чувствали българи или, дали всички мюсюлмани с албански майчин език са се идентифицирали като албанци? В тези случаи е необходимо подобни статистики да бъдат съпоставяни с други и да се проследи развитието на етнодемографския процес във времето. Само така ще се намерят по-обективни отговори, като те могат и да не са еднозначни.

Етнодемогрфските процеси в Северна Македония

От тази гледна точка, когато се анализират етно-демографските процеси на територията на днешна Северна Македония, никой не отрича правото на нейните граждани да се самоопределят както желаят, в това число и като етнически македонци. Но в същото време е недопустима дългогодишната насилствена практика на властите в Скопие да забраняват на тези, които продължават да се чувстват българи, свободно да изразяват българската си идентичност. Още по-недопустимо е желанието на официално Скопие да променя със задна дата идентичността на всички починали в географската област Македония.

Тук трябва да се има предвид, че една част от българите на територията на днешна Северна Македония (във Велешката и части от Кюстендилската епархия) са признати официално от османските власти през 1870 с издадения султански ферман за създаване на Българска екзархия. В него се говори за разприте „помежду православните българи и Гръцката Патриаршия“, т.е. понятието „българи“ е употребено като етноним и те формират това, което османските власти наричат „булгар миллет“ (български народ). Очевидно е, че след като има православни българи, има и неправославни такива. Българската принадлежност на друга част от православните българи на територията на днешна Северна Македония е призната през 1873, след като под контрола на османските власти се провеждат плебисцити (истилями) в Скопската и Охридската, а през 1875 в Дебърската и Струмишката епархии, при който 2/3 от християнското население само се декларира като българско. Това е първият и единствен до 1990 референдум на територията на днешна Северна Македония.

До 1912 българското население на територията на днешна Северна Македония е официално признато от властите в Османската империя, която владее тези територии. Така, според данните от Османското преброяване от 1902 за Битолския вилает, населението на някои градове и райони, които днес влизат в състава на Северна Македония, е както следва:

Битоля. Общото население на града е 89.985 души, от които: мюсюлмани 24.713, гърци и власи 30.036, българи 30.891, евреи 4.264

Ресен. Общ брой население 15.816 души, от които: мюсюлмани 3.261, гърци 3.708, българи 8.847

Прилеп. Общ брой население 51.124 души, от които: мюсюлмани 14.279, гърци и власи 955, българи 35.890

Охрид. Общ брой население 26.416 души, от които: мюсюлмани 8.135, гърци и власи 746, българи 17.535

До 1913 на територията на днешна Северна Македония има 761 български черкви с 833 свещеници, както и 641 български училища с 1013 учители. Всички те след установяването на сръбската власт са затворени.

Османската статистика не е единствената, която официално констатира наличието на българи на територията на днешна Северна Македония. По време на Първата световна война сегашните и най-западните части от 1916 са владени от Франция и Австро-Унгария. През 1918 двете държави, в качеството си на върховни военновременни суверени, провеждат провеждат официално преброяване на населението.

Франция владее района на Корча (в днешна Албания) и там френските власти провъзгласяват т.н. Корчанска автономна република. Освен че създават гражданска администрация в територията под неин контрол, френските власти контролират и т.н. неутрална зона, обхващаща част от крайбрежието на Преспанското езеро, в която се водят военни действия между войските на Антантата и България. През 1918 френската администрация провежда цялостно преброяване на населението в Корчанската република и частично преброяване на населението в неутралната зона.

Общият брой на населението на т.н. Корчанска автономна република е 122.331 души, от които 1.924 са регистрирани като българи, населяващи главно селата Дреново (170 къщи с 868 жители) и Бобощица (193 къщи с 1177 жители), днес квартали на Корча. Изключително важни са данните за неутралната зона, в която се намират 20 села. Поради военните действия, френската администрация посещава селата, но описва само преобладаващата етническа принадлежност на населението им. За 18 села е посочено като населени компактно с македонски българи. Част от тези селища днес формират района на Мала Преспа в Албания, други са в Гърция, а трети се намират на територията на днешна Северна Македония.

През 1916 Австро-Унгария завладява Централна и Северна Албания, Косово и съвсем малка част от географската област Македония – района Поле, Дебърско. През 1918 австроунгарските власти провеждат преброяване на населението в контролираната от тях територия. Официалните данни от него са публикувани през 1922 и от тях е видно, че като българи са регистрирани 206 души, живеещи в селищата на Полето. За населението в района на областта Гора (днес разделена между Косово и Албания), записано в графата „други“, е пояснено: „6.754 души са регистрирани (от преброителите, б.а.) като македонославяни“. След това се подчертава, че това са мюсюлмани, чиито говор е от славянската езикова група. Те „са компактна маса в района на Гора в областта Жури, в крайния североизток на управляваната област. При по-обстойно изследване те с охота се обозначаваха и като българи, както също и по на юг, а именно в окръг Долни Дебър, където 206 души образуват малък езиков остров; в този окръг бяха преброени още 537 македонославяни“. Дадените обяснения са изключително важни, защото от тях става ясно, че населението по предварително съставен преброителен формуляр е питано за етническата му принадлежност, т.е. налице е свободно изразена декларативност, а не служебно попълване на тази графа.

От особено значение е преброяването на населението в западните части на днешна Северна Македония, проведено през 1942 от итало-албанските власти. През Втората световна война Италия, освен цяла Албания и Косово, владее и този район, обхващащ градовете Струга, Кичево, Дебър, Гостивар, Тетово и др. Данните от итало-албанското преброяване на населението от 1942 са публикувани през 2016. От тях се установява, че на територията на днешна Западна Северна Македония са регистрирани общо 234.783 души, от които албанци са 142.823 души или 60,83%, а като българи са преброени 72.745 души или 30,98% от населението.

Трябва да се подчертае, че някои от преброените през 1942 като българи лица днес все още са живи, но в периода след 1945 българите изчезват от статистиките на населението, отнасящи се за територията на днешна Северна Македония. Всички официални чужди преброявания от 1870 до 1944 регистрират само българи, като в същото време не е регистриран нито един етнически македонец. Въпреки че след 1945 официално се отрича съществуването на българи в днешна Северна Македония, от някои разсекретени досиета на репресирани лица се установява, че голяма част от преследваните от югославските власти са се чувствали българи. В секретните документи на комунистическата партия, опозицията също е наричана българска.

В резултат от преследването, всекидневното използване в средствата за масова информация, от 1945 до днес, на език на омразата срещу всичко, свързано с България, а също така масовото налагане на фалшификации на документи от миналото, през целия период на съществуването на Титова Югославия е възпрепятствана изявата на българско самосъзнание на местното население и системно се подменя неговата идентичност. Мащабите на този процес са толкова големи, че той засяга и тези около 30 хил. души, родени в района на Босилеград в Сърбия, но преселили се през периода от 50-те до 80-те години на територията на днешна Северна Македония. В района на Босилеград населението официално е признато като българско и така е записано в административните регистри. Въпреки това, дори и на тези лица, родени като българи, след преселването им на територията на Северна Македония, не им се позволява да се декларират като такива и те изчезват от официалната статистика.

В резултат от тази политика, при преброяването в Северна Македония през 2002 официално са регистрирани едва 1417 българи. Въпреки продължаването на използването на езика на омразата срещу всичко българско, при подготовката на преброяването на населението през 2021 се наблюдаваше мобилизация на българската общност. Много лица се организираха в групи и в социалните мрежи започнаха да заявяват открито, че ще се декларират като българи. Това обаче предизвика репресии, административен натиск и нарушения при регистрацията на лицата с българско самосъзнание, които се изразяват в следното:

- Натиск на службите за сигурност върху лица с българско самосъзнание. Активността на лицата с българско самосъзнание е следена в социалните мрежи. Налична е информация от потърпевши, че служители на службите за сигурност на Северна Македония са извикали на разговор 36 активисти на българската общност и са ги заплашвали да прекратят публичните си изяви като българи и, че ако се декларират като такива, ще имат проблеми.

- Съставяне на списъци с лица с българско самосъзнание и недопускане те да бъдат преброени. Преди началото на преброяването са съставени такива списъци и на преброителите е внушено да не посещават жилищата, в които живеят лица с българско самосъзнание. Само в района на Източна Северна Македония списъкът е обхващал 700 домакинства.

- Подмяна на категорията „етническа принадлежност“ с „чуждо гражданство“. При провеждането на самото преброяване, често пъти, когато граждани на Северна Македония са заявявали, че са българи, преброителите им са изисквали да представят доказателство, че са такива. Лицата с българско самосъзнание не притежават никакъв документ, който да удостоверява българската им етническа принадлежност. В такива случаи преброителите ги карали да покажат българските си паспорти. Редица лица с българско самосъзнание обаче не притежават български документи за самоличност.

- Нарушаване на принципа на декларативността. Въпреки че декларативността е основен принцип в съвременната демографска статистика при регистрирането на категории като етническа принадлежност и майчин език, след като дадени граждани на Северна Македония са декларирали, че са българи, но не са притежавали български документи за самоличност, преброителите са отказали да ги запишат като българи, а са регистрирани като македонци. Налична е информация за 41 подадени жалби до Държавния завод за статистика във връзка с такъв тип нарушения. В три случая жалбите са уважени и повторно са изпратени преброители, а на 38 жалби не е отговорено.

- Отказ на преброителите да предоставят възможност на преброените лица да видят как са отразени декларираните от тях признаци. Преброяването в Северна Македония през 2021 се провежда с електронни устройства, свързани с интернет и по този начин данните се подават за обработване в Държавния завод за статистика в Скопие. На редица лица, преброени с такива електронни устройства, преброителите не са позволили да видят на екрана, как са въведени декларираните данни, преди да бъдат изпратени за обработване.

- Използване на нерегламентиран от закона начин на преброяване. Въпреки че по време на преброяването не са регистрирани проблеми при връзката на електронните устройства с интернет, при много лица, деклариращи се като българи, данните не са въвеждани в такива устройства, а са нанасяни с молив върху лист бяла хартия. Не е известно по какъв начин и дали коректно са въведени впоследствие данните за етническа принадлежност.

В резултат от тези порочни практики е налице драстично изкривяване на статистическите резултати от преброяването:

• Едва 3504 граждани на Северна Македония са регистрирани като българи.
• 20 хиляди граждани на Северна Македония са регистрирани като лица с двойно гражданство: северномакедонско и българско. В случая декларираната от тях българска етническа принадлежност, за чието доказване е изисквано предоставянето на български документи за самоличност, манипулативно е представена в категорията лица с българско гражданство, а не като етнически българи. Трябва да се има предвид, че всички граждани на Северна Македония, които получават българско гражданство, попълват нотариално заверени декларации, че са носители на българско етническо самосъзнание.
• 120 хил. граждани на Северна Македония не са посетени от преброители, а данните за тях са въведени служебно. По този начин те лица въобще не са били питани, каква е етническата им принадлежност.
• Все още не са публикувани данни за преброяването сред диаспората от Северна Македония. Тъй като то се провежда онлайн, именно тази категория лица е правила екранни снимки на попълнените преброителни формуляри, от които се вижда, че част от тях се декларират като етнически българи с майчин и говорим в домакинството български език.

Въпреки описаните нарушения, ръстът при деклариралите се като българи през 2021 е с 247%, спрямо същата категория през 2002. Такива резки изменения на показателите указват наличието на политическа намеса и манипулиране на резултатите. Подобна практика е продължение на политиката Титова Югославия. Съществува огромен масив информация за нарушаването на човешките права на българите в комунистическа Македония. Така например, до 1978 ръководството на Македонското освободително движение 8 пъти посещава централата на ООН, а на генералния секретар са връчени 16 меморандума, в които се описват драстични случаи на нарушени човешки права на македонските българи. От 1968 Македонското освободително движение определя като „геноцид“ насилствения процес на дебългаризация, протичащ на територията на днешна Северна Македония.

Измеренията на геноцида най-добре могат да се илюстрират със случая на Панде Ефтимов. През 1956 в Битоля е открита плоча със средновековен надпис от времето на цар Йоан Владислав (1015-1018). Тъй като на нея пише, че царят е българин и жителите на Битоля са българи, югославските власти решават да я унищожат. Панде Ефтимов обаче успява да заснеме плочата и предава снимката на българските власти. Това предотвратява унищожението на средновековния надпис, но заради постъпката си Панде Ефтимов е осъден през 1957 на 7 години затвор.

Продължаващите порочни практики

За съжаление, поради отказа на властта в Скопие да се реформира, тези порочни практики от югославската тоталитарна епоха намират своето място и в днешна Северна Македония. Приемствеността на този насилнически процес може да се обясни с това, че официалната държавна доктрина на Скопие не е местен продукт, а е създадена в Белград и Москва през 1944 и до днес е останала непроменена. Нито България, нито международните правозащитни организации обаче, не дават гласност на извършваните репресии, поради което днес международната общественост е изненадана от изнасяните факти.

На базата на някои разсекретени досиета на граждани на Северна Македония може да се направи извода, че Службата за държавна безопасност на комунистическа Югославия остава непроменена и при независимата днешна Северна Македония. През 90-те години, както и преди това, на лицата със съхранено българско самосъзнание е следена личната кореспонденция, телефонните разговори, придвижването, в т.ч. проследяване още от граничните пунктове.

Следена е и дейността на всички формални и неформални организации, в които се е проявявала тенденцията да се афишира българско самосъзнание. В такива организации са внедрявани информатори и провокатори, а след това се е пристъпвало към забраната им. Такава е съдбата на Партията за човешки права на Македония начело с Илия Илиевски, забранена на 9 декември 1993, на Партията на обединените македонци начело с Ванчо Весков, престанала да съществува поради репресии срещу нейния лидер, организацията ВМРО-Охрид, начело с Владимир Паунковски, Партията ВМРО-Татковинска начело с Димитър Църномаров, Сдружението на българите в Република Македония, опит за чието създаване е направен през 1992 от Славчо Цековски и др.

Сагата с регистрираната след дълги протакания през 2000-та Асоциация „Радко“ ясно показва съдебното малтретиране, на което са подложени българите в Северна Македония. Радко е един от псевдонимите, използвани от последния водач на автентичната ВМРО Иван Михайлов. При представянето на сдружението, провокатори хвърлят димна бомба в залата. Вместо да защити потърпевшите, властта в Скопие забранява организацията. Започват дълги съдебни дела, в т.ч. и в Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa. Едва след 16-гoдишeн период и 4 опита за регистрация, мaĸeдoнcĸитe власти нaй-нaĸpaя отново регистрират асоциацията, след което Eвpoпeйcĸият cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa зaличава oт cпиcъĸa cи c дeлa жaлбaтa нa „Гpaждaнcĸo cдpyжeниe зa зaчитaнe идeнтичнocттa нa бългapитe в P. Maĸeдoния PAДKO“.

Преследването на лицата със съхранено българско самосъзнание надхвърля законовите рамки. При много от арестите на македонски българи, те са подлагани на психически и физически тормоз, а при някои лица са прилагани брутални методи на изтезание.

Успоредно с това продължава да протича процес на масово унищожаване и фалшифициране на документите за миналото на Македония. По този начин новите поколения са лишени от достъп до автентична информация за произхода им и така се осъществява насилствена поколенческа подмяна на идентичността.

Всичко това става в една враждебна информационна среда. Имената на българите са публикувани в медиите, обявявани са за предатели, терористи, отправяни са призиви за саморазправа с тях. Този език на омразата към всичко българско се използва ежедневно от 1945 до днес без прекъсване. От него страдат цели семейства, но най-тежки са травмите върху децата. Днес Северна Македония за пореден път саботира разсекретяването на архива на тоталитарните репресивни структури. В резултат на всичко това могат да се посочат някои съвременни примери, показващи драстични нарушения на човешките права на българите в Северна Македония, като всички те са от 2021 и 2022.

Случаят Васил Гарванлиев. Това е македонски певец, роден в Струмица. През 2021 представлява Северна Македония в Евровизия. При представянето на клипа му се появява българско знаме, а по-късно самият Гарванлиев признава, че е от български произход и има и българско гражданство. Заради това Гарванлиев става обект на многобройни заплахи за физическа разправа, а в Скопие е създадена държавна комисия, която да прецени, дали Гарванлиев като българин може да представлява Северна Македония на Евровизия. Досега Северна Македония е представяна на Евровизия от албанци, армъни или роми, но това никога не е било проблем и за тях не е съставяна държавна комисия, която да преценява дали са „благонадеждни“.

Масово налагане на глоби на автомобили с българска регистрация. Поради въведените ограничения за придвижване във връзка с ограничителните мерки поради пандемията от Ковид-19, водачите на МПС с българска регистрация, живеещи в Северна Македония, нямат възможност да минават границата за осъществяването на годишни технически прегледи. На такива водачи се налагат глоби от 500 евро. При извършването на полицейската акция в РС Македония през януари 2021 г. са спрени от движение около 150 автомобила и са връчени 1200 глоби, като масираните проверки са в Охрид, Струга, Битоля, Щип, Кочани, Виница, Велес, Струмица, Радовиш, Гевгелия и части от Скопие. В същото време автомобили с албански, косовски или сръбски номера не са спирани за проверка. Над от 75% от лицата, притежаващи автомобили с български регистрационни номера, престават да ги управляват поради страх от глоби.

Привикване за информативен разговор на Горан Серафимов от службата за сигурност на Северна Македония. Той е един от тези, които са викани на разговор и са заплашвани да не се декларират като българи на преброяването. Серафимов е подлаган на постоянен тормоз, като дори му се отказва медицинско лечение. Преди 4 години му е счупена капачката на коляното, операцията е неуспешна, но след това му се отказва лечение. Придвижва се с патерици и в момента кожата около коляното му е пробита и през нея стърчат скъсани телове.

Осквернено българското военно гробище край село Дреново. По време на Първата световна в селото е имало военни гробища със съответно погребани в тях 239 и 193 български войни. Гробовете са разкопани с булдозер. От съществувалите в миналото 471 български военни гробищата на територията на Северна Македония съгласно списъка на българското Министерство на отбраната, единственото напълно запазено българско военно гробище е това в Ново село край Струмица.

Разрушен български паметник в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Клепач край Прилеп. Паметникът е направен от местни жители през периода на Хуриета (1908) и отбелязва подвига на войводата Велко Скочивирски, който през 1904 геройски загива с цялата си чета. На този паметник са изписани имената на загиналите четници, като надписите са на български книжовен език, в основата му е поставено пояснението „Тѣ умрѣха за свободата на Македония и обединението на България“, а под него е стих от българския национален поет и революционер Христо Ботев: „Тозъ който падне въ бой за свобода, той не умира“. Описаният паметник е разрушен през 2021, а на негово място е сложен нов, с изцяло променен текст на новия език. Стихът от Христо Ботев също е написан на него. Имената на загиналите четници са променени и им е добавена наставката „ски“. Това е класически пример на подмяна на идентичността на починали лица. По този начин са променени повечето фамилни имена на територията на Северна Македония след 1945.

Случаят на Живко Чавдаров. На 21 октомври двама въоръжени полицаи издирват Живко Чавдаров от Гевгелия и го карат да предостави писмени документи, че е българин. Разпитван е, защо пише жалби и е заплашван с ликвидация, ако продължи да го прави. Живко Чавдаров постоянно е обект на репресии от страна на органите за сигурност на Северна Македония, като най-бруталните са през 2019, когато служители на МВР правят опит за разбиване на охранителната ролетна решетка и входната врата и без легитимиране  влизат в къщата, в която е болната му 86-годишна майка. С викове и заплашителен тон е разпитвана, защо се декларира като българка и в кои български организации членува синът и. Заявено и е, че той трябва да се откаже да членува в български организации, в противен случай ще бъде ликвидиран. В резултат на преживения от полицаите стрес, породен от тяхната „патологична, неконтролирана нетърпимост и омраза затова, че в писмени искания до държавен орган се е декларирала като българка“, на 3 март 2020 жената умира.

Случаят Данела Арсовска. По време на изборите за местно самоуправление, кандидатът на опозицията на кмет на Скопие Данела Арсовска е обвинена от управляващата партия СДСМ, че е българска гражданка. Премиерът на Северна Македония Зоран Заев отправя публично към Данела Арсовска ксенофобското обвинение, че е българска гражданка и като такава представлява заплаха за обществото и трябва да се оттегли. Управляващата партия разпространява транспаранти с език на омразата към България: „На Скопие не му трябва български кмет“, „Не гласуваме за български кмет на Скопие“. Подобно послание, изказано от най-високия политически връх на Северна Македония, е поредното доказателство за провеждането на антибългарска политика и опит чрез тотален натиск да се ограничават правата на тези граждани, които по някакъв начин са свързани с България.

Автомобилите с българска регистрация, управлявани от граждани на Северна Македония, не са допускани да преминават границата.

Случаят Елена Ковачевска, съпруга на министър-председателя на Северна Македония Димитър Ковачевски. През май 2022 в български медии е обявено, че Елена Ковачевска е попълнила и заверила пред нотариус декларация, че е от български произход и се чувства българка. Тази новина разтърсва Северна Македония, а премиерът Димитър Ковачевски дава пресконференция, в която заявява, че не знае каква е жена му. С този акт той се опитва да се оправдае и показва, че да бъдеш българин все още е сред най-големите престъпления в Северна Македония.

Подпалването на офиса на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. На 4 юни 2022 е запален офиса на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. През последвалите няколко месеца от страна на президента и министър-председателя на Северна Македония е използван необоснован говор на омразата срещу тази организация, регистрирана още през 2019. Той намира отражение във всички контролирани от властта средства за масово осведомяване, с което е провокирано и извършването на палежа. Членовете на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ непрекъснато са заплашвани с физическа саморазправа, като и досега властта в Северна Македония не ги е защитила.

Комисията за предотвратяване и защита от дискриминация извършва обиск на офиса на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. Направен е преглед на документацията и на помещенията иса изисквани копия от документи, свързани с конкретния случай и дискриминационни практики. Председателят на същата комисия Весна Бендевска редовно присъства на протестите срещу договора за приятелство и добросъседство с България, с което демонстрира съпричастност към антибългарската политика и явно указва, че местните българи не могат да разчитат на държавна закрила срещу тяхното дискриминиране.

Прокуратурата на Северна Македония разследва регистрацията на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля и на българското сдружение „Цар Борис III“ в Охрид. Образувано е производство с цел инспекция за установяване на вероятни пропуски при регистрацията на двете български граждански съдружия. На практика се повтаря сценарият, използван от властите в Скопие през 2000-та за забрана на регистрираното гражданско сдружение „Радко“.

Правителството на Северна Македония приема предложение на Министерство на правосъдието за създаване на временен междуведомствен орган, който ще дава становище относно характера на исторически личности, чиито имена са включени в официалните названия на граждански сдружения. По този начин правителствен орган ще решава, кои личности от миналото „имат негативен контекст“ като тази практика трябва да залегне и при разработването на нов Закон за сдруженията и фондациите.

Описаната практика е анахронизъм за съвременна Европа. Посочените примери на погазване на съвременните стандарти за провеждане на преброявания на населението и продължаващото системно нарушаване на човешките права на лицата от български произход, живеещи в Северна Македония, са достатъчно основание България да оспори резултатите от преброяването, извършено от властите в Скопие през 2021. Тези порочни практики трябва да станат обществено достояние както у нас, така и по света.

The 2021 Census of the population in North Macedonia and the human rights violations of the local bilgarian community

Assoc. Prof. Dr. Spas TASHEV

Summary

The article states that the Ottoman authorities officially recognized in 1870 a part of the Bulgarians on the territory of present-day North Macedonia. Another part was recognized in 1874 and 1875 after a referendum, in which 2/3 of the Christian population declared that they were Bulgarian. During the censuses of the population in the Ottoman Empire until 1912, the presence of Bulgarians was always recorded, and in some regions, they were a majority. In 1918, France and Austria-Hungary, and in 1942, Italy also carried out official population censuses on territories that are now part of North Macedonia. In these censuses, only Bulgarians and no ethnic Macedonians were registered.

After 1945, the Bulgarians disappeared from the official statistics of Communist Yugoslavia. However, secret documents from the Yugoslav secret police and the Communist Party show the presence of Bulgarians. Their human rights are constantly being violated. Even about 30,000 Bulgarians who moved to North Macedonia from the Bossilegrad region in Serbia are not allowed to declare themselves as Bulgarians, although they were officially born as such.

In the 2021 census, the authorities in North Macedonia compiled secret lists of persons of Bulgarian consciousness and ordered the persons who fill out forms during a census not to visit their homes. Other persons declaring as Bulgarians are required to provide evidence that they are indeed Bulgarians. Thus, the principle of free declaratoryness is violated. As a result, only 3504 citizens of North Macedonia are registered as Bulgarians. Another 20,000 citizens of North Macedonia are registered as dual nationals: North Macedonian and Bulgarian. Thus, the Bulgarian ethnicity declared by them is manipulatively represented in the category “persons with Bulgarian citizenship”. A third group of about 120,000 citizens of North Macedonia has not been visited by censors, and the data for it has been entered ex officio. In this way, these people are not asked at all what their ethnicity is.

At the same time, the systematic violation of the human rights of persons with Bulgarian self-awareness continues. The more striking cases are described in 2021 and 2022.

Литература:

Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900. с. 341.

Личен архив на автора – кореспонденция с Горан Серафимов, Живко Чавдаров и други граждани на Северна Македония, чиито човешки права са нарушени през периода 2021-2022 г.

Bourcart, Jacques. Les confins albanais administrés par la France (1916-1920). Paris, 1922, p. 330.

Seiner, Fr. Ergebnisse der Volkszählung in Albanien in dem von den österr.-ungar. Truppen 1916-1918 besetzten Gebiete. Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung, vol. XIII. Wien, Leipzig, 1922, 116 p.

The Balkans. Useful Information for All Those Interested in the Situation of the Balkans (An Authoritative Turkish Document). Indianapolis, 1969. p. 16.

Tokat e uruara (1941 – 1944). Përmbledhje dokumenesh. Vëllimi III. Shkup - Prishtinë – Tiranë, 2016.

*Институт за изследване на населението и човека на БАН