22
Съб, Юни
7 Нови статии

"Домът на мира": България като пример за религиозна и етническа толерантност

брой 4-5 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Както е известно, ислямската доктрина разделя света на две: Дар ал Ислам - т.е. Домът на исляма и Дар ал Харб - т.е. Домът на войната. Първата част се отнася за териториите и държавите, където религията на Пророка Мохамед е господстваща и мюсюлманите доминират, а втората част касае страните, където последователите на Аллах са малцинство или са потиснати и водят война за своите права.

Легенда

Горе: Религиозни групи в България

Долу:

Според преброяването от 2011

Източноправославни

Атеисти или неотговорили

Мюсюлмани

Римокатолици

В по-ново време ислямските богослови въведоха в обръщение и понятието Дар ас Сулх - т.е. Домът на мира.То се отнася за онези държави, където мюсюлманите са малцинство, но се ползват с равни права и не са обект на дискриминация (1). Именно от понятието Дар ас Сулх се ръководи и "бащата на турците" Кемал Ататюрк когато формулира националната доктрина „Мир в страната - мир в света”. В случая той използва арабската дума за мир-сулх,а не турската баръш. За Мустафа Кемал България е един от приятелските съседи, мирните отношения койтоса приоритет.

Българските мюсюлмани

Днес България спокойно може да се нарече Дом на мира. Мюсюлманите в страната са еманципирани, а Мюсюлманското вероизповедание, в лицето на Главно мюфтийство, се ползва с подкрепата на държавата. Нещо повече, налице са достатъчно основания да говорим за Български ислям, който за страната ни е вече традиционна религия (2). На пръв поглед понятието е лишено от научна стойност. Според ислямския канон, не е прието последователите на Аллах да се делят по национален или териториален принцип. Те са обединени в една мюсюлманска общност - Уммата. Световната история обаче сочи друго. Миналото и настоящето на ислямската цивилизация е белязано от етнически и териториални различия. Нещо повече, сред ислямските богослови е прието понятието арабски, персийски, турски ислям (3). В по-ново време изследователите на мюсюлманските общности въведоха в обръщение и понятия като Западноевропейски и Балкански ислям.

Българският ислям има своята специфика. В страната ни живеят фрагментирани в етнически план мюсюлмански общности, които българската държава, за разлика от някои съседни страни, не разделя и противопоставя. У нас в разбирателство съжителстват българи-сунити, българи-алевити; турци-сунити; турци-алевити; татари-сунити и татари-алевити, роми-сунити, известни като милет, и черкези. Хармонията между тях е предопределена и от комшулука с българите християни, независимо дали последните са православни,католици или протестанти (4). Безспорна в това отношение е заслугата не само на българските правителства през последните години, но и на наложилия се в годините на прехода т.нар. Български етнически модел.Една от особеностите му, заслугите за която често се приписват на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, е именно политиката на единение на мюсюлманските общности в страната.

Тази политика очевидно не е в съзвучие със стратегията на Република Турция да консолидира мюсюлманите в България около турската сунитска общност.Така се спазва принципът на Уммата в национален български мащаб. Един от стожерите на тази политика беше председателят на правозащитната организация „Справедливост България” Сезгин Мюмюн, който се опита да привлече за каузата българите сунити. Паралелно с това, от 2014 насам, чрез турската държавна агенция за инвестиции ТИКА югоизточната ни съседка се опитва да реализира многобройни проекти сред различните мюсюлмански общности, подчертавайки лидерството на турците сунити.

Какво дава право на Турция да осъществява активна политика сред мюсюлманите у нас? На първо място, това е Ангорският договор, подписан с нашата страна на 18 октомври 1925. В Договора за приятелство между България и Турция и приложения към него протокол е записано:”Двете правителства се задължават помежду си да осигурят, респективно, на мюсюлманските малцинства в България, ползването на всички разпореждания за покровителство на малцинствата, уговорени в Ньойския договор за българските малцинства в Турция - от разпорежданията за покровителството на малцинствата, уговорени в Лозанския договор” (5). Този договор е в сила вече почти сто години, но някои представители на мюсюлманското вероизповедание в нашата страна вече се готвят за нов договор. В тази връзка покойният директор на Висшия ислямски институт в София доц. д-р Ибрахим Ялъмов изготви „Концепция за съхранение, възпроизводство и развитие на идентичността на турската общност в България.”. Според него, Концепцията има теоретико-приложен характер. В нея е записано като цел:”Подписване на документ между Република България и Република Турция за сътрудничество по въпросите на турската етническа общност в нашата страна” (6).

Концепцията закрепва водещата роля на турците-сунити сред останалите мюсюлмански общности в страната и, което е по важното, за първи път призовава в междудържавен документ да се признае наличието на турско етническо малцинство у нас.

Политическият ислямизъм и България

Този документ е в пълно съзвучие с турските геополитически интереси. Някои ги определят като „неоосманизъм”. Аз обаче съм склонен да възприема като по-точна формулировката на журналиста и анализатор Мехмед Юмер, който говори за "политически ислямизъм" (7). Според мен, това понятие включва в себе си и т.нар. "гюленизъм", а и самата концепция за „неосманизма”. В него намира място и крайният турски национализъм, който президентът Реджеп Тайип Ердоган умело използва за вътрешна употреба. Както е известно, той определи в стратегията си за Нова Турция две знакови дати: 2023, когато се навършват сто години от обявяването на Турската Република и 2071 - когато ще се честват 1000 години от битката при Манцикерт, където турците селджуци разбиват армията на Византия и си отварят пътя към подстъпите на Европа. Ердоган обещава, че през 2023 страната ще влезе в първата десятка на водещите сили в света, а през 2071 - в първата петица.И всичко това, в разрез с концепцията на бившия премиер Ахмед Давутоглу за нулеви проблеми със съседите и използването само на "мека сила" от страна на Анкара (8). Впрочем, проповедникът Фетхуллах Гюлен, смятан от Ердоган за негов основен съперник, отива още по-далеч, залагайки на глобализма.Той вижда в края на века свят, доминиран от Гюленистка Турция, която според него ще бъде фактор №1 на планетата.

Политическият ислямизъм само потвърждава тезата на редица социолози, че ХХІ век ще бъде век на религиите, също както твърди и Самюел Хънтингтън във фундаменталния си труд „Сблъсъкът на цивилизациите” (9).

Що се отнася до проявите на политическия ислямизъм в България, те са спорадични. След тоталния контрол върху Мюсюлманското вероизповедание в Царство България и при комунистическия режим, в годините на преход и мюсюлманите, както и християните, минаха през период на разкол. Той отвори вратата за радикалните арабски фондации, като според експерта Горан Стойковски, за да ги елиминират, българските власти са се възползвали от услугите на турския Дианет (10). На свой ред, ДПС се опита с променлив успех да доминира в Главното мюфтийство, включвайки го в своята концепция за "Българския етнически модел". В края на краищата обаче, това придоби само политически измерения: с президента Първанов бе договорен квотен принцип за представителство във властта на мюсюлманите (11), с което изглеждаше, че нешата са приключили.

Последиците от налагания отвън мултикултурализъм

Днес обаче "Българският етнически модел" се измества от налагания от Запад и Изток мултикултурализъм. Първите крачки бяха направени от фондация „Отворено общество” на милиардера Джордж Сорос. Те проправиха пътя за влияние на Турция върху турците сунити, българите-сунити и милета. В един от местните апологети на мултикултурализма се превърна Ибрахим Карахасан-Чънар. Проф. Максим Мизов и колектив от автори около него посочват,че чрез мултикултурализма се слага точка на всичко позитивно в Българския етнически модел и преди всичко на запазването на конституционните разпоредби за еднонационалната държава (12). На свой ред, доц. Ибрахим Ялъмов положи сериозни усилия за формулиране на преход от мултикултурализъм към мултиетническо общество (13). Така се стигна и до подписката, инициирана от покойния Мендерес Кунгюн и неговото Национално турско обединение за признаване на турско национално малцинство в страната. Според публикации в медиите, под нея са се подписали около 7000 души. Идеята бе прегърната и от политическа партия ДОСТ и нейния бивш лидер Лютви Местан.

Какви са полезните ходове които България направи? Сред тях беше ратифицирането на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства в началото на хилядолетието, която не допуска вмешателство отвън. На второ място е приемането на страната ни в Европейския съюз, където се гарантират човешките и гражданските, но не и малцинствени групови права. На трето място място пък е членството ни в НАТО, където сме съюзници с Република Турция.

При всички случаи, сто години след Ангорския договор, страната ни не се нуждае от подписването на нова двустранна спогодба (защото, както споменах, се чуват и такива гласове), а като гаранти за човешките, гражданските и религиозни права на мюсюлманите в страната следва да разглеждаме евроатлантическите ни партньори.

Литература:

1.Насър,Сайид Хусайин,Сърцето на исляма, С., 2020, с..146

2.Българският ислям, Сборник, Габрово, 2021.

3.Насър, Сайид Хусайин, цит.съч., с.146

4.Кулов Г.,Българският ислям-разнолики мюсюлмански общности с вековна история. В Сб.Българският ислям, Габрово, 2021, с.6-17

5.Договор за приятелство между България и Турция, с приложен към него протокол и конвенция за установяване между двете страни. В Сб.Официалната и тайната българотурска дипломация |(1903-1925)

6.Ялъмов И., Концепция за съхраняване,възпроизводство и развитие на идентичността на турската общност в България. С., 2018, с.84

7.Юмер М., Политическият ислямизъм в съвременна Турция, В Сб.,България и Балканите през ХХ век:външна политика и публична дипломация, С., 2021, с. 431-438

8.Давутоглу А,Стратегическа дълбочина, С., 2015

9.Хънтингтън С., Сблъсъкът на цивилизациите, С., 2009.

10.Стойковски Г., Изгревът на Белия полумесец., С., 2015, с. 107

11.Българският етнически модел.Кръгла маса, С., 2002

12.Българският етнически модел.Политическа митологема или проблемна реалност? С., 2011; Българският етнически модел-има ли го още? С., 2018; Мизов М, Греховете на мултикултурализма и българският етнически модел, С., 2012, т.1 и 2

13.Ялъмов И., История на турската общност в България, С., 2002, Етнокултурна и религиозна идентичност на турската общност в България, С., 2014.

* Председател на УС на Сдружение „Балкански форум за мир-Кърджали”

 

Поръчай онлайн бр.3 2024