Още през първата седмица на военната операция на Русия в Украйна, властите в Москва нееднократно повдигнаха въпроса относно перспективата за евентуален ядрен отговор, ако Съединените щати или партньорите им от НАТО се намесят във военните действия.
Руският президент Путин завърши речта, с която обяви началото на военните действия в Украйна с предупреждение, че „онези, които биха могли да опитат да ни попречат, още повече пък да създадат заплаха за нашата страна и народ, следва да са наясно, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще доведе до такива последици, с каквито досега не сте се сблъсквали в цялата си история”. След това той изтъкна „предимствата на Русия в редица най-нови видове ядрено оръжие” и заповяда руските стратегически ядрени сили да бъдат приведени в състояние на повишена бойна готовност. Няколко дни по-късно, външният министър Сергей Лавров се върна към тази тема, отбелязвайки, че Третата световна война ще бъде ядрена и призовавайки западните лидери да се замислят, до какви последици би могла да доведе „истинската война” с Русия. Посланието беше пределно ясно: ядрената ескалация е възможна, ако Съединените щати или партньорите им от НАТО се намесят в руската военна операция в Украйна.
Наблюдателите изпаднаха в тих ужас, осъзнавайки възможността за завръщане към откритите заплахи за използване на ядрено оръжие от времената на студената война. Правителството на САЩ дори се опита да успокои Москва, отлагайки планираните за началото на март 2022 изпитания на междуконтинентална балистична ракета. Това очевидно беше правилна стъпка, защото никой на иска размяна на ядрени удари. Прекаленото внимание към ядрената ескалация обаче, засенчва не по-малко важния проблем за риска от конвенционална ескалация, т.е. за неядрена война между НАТО и Русия.
Западът и Русия са на път да навлязат в заключителната фаза на разрушаването на режима на сигурност, прибягвайки до поредица от взаимно дестабилизиращи ги решения, което може да приключи с огромна трагедия и да доведе до мащабен европейски пожар, дори и ако той не се окаже ядрен.
Най-вероятно, следващите седмици ще бъдат изключително опасни. Съединените щати следва да са крайно внимателни относно рисковете от ескалация, особено след като започне следващата фаза на конфликта, и ще трябва да удвоят усилията си в търсене на пътища за прекратяване на сблъсъка в Украйна, когато за това възникне подходящ прозорец на възможости.
Това би могло да е свързано с изключително трудни и неприятни решения, например с отмяната на най-тежките санкции по отношение на Русия срещу прекратяването на военните действия от нейна страна. Истината обаче е, че именно това е най-ефективният, в сравнениe с всички останали, начин за предотвратяване на катастрофата.
Око за око
Казано на научен език, спиралата на ерозия и разрушаване на режима на сигурност възниква, когато изборът, който една страна прави за да прокара своите интереси, застрашава интересите на друга държава, а тя – на свой ред – реагира. В резултат възниква потенциално порочен кръг на непреднамерена ескалация, което многократно се е случвало в миналото. Така например, опитът на Германия в зората на ХХ век да създаде военноморски флот от световна класа, застрашава морското господство на Великобритания, от което тя силно зависи. В отговор Лондон започва трескаво да увеличава собствения си флот. Германия прави същото и скоро избухва Първата световна война. Корените на студената война между Съединените щати и Съветския съюз имат сходен генезис, тъй като и двете страни се стремят да оказват влияние върху целия свят и участват в надпревара във въоръженията. Във всеки от тези случаи, спиралата – око за око, зъб за зъб – тласка държавите към конфликт.
Днес САЩ и Русия вече предприеха стъпки за усилването на реалното или мнимо усещане за собствената си незащитеност, като по този начин стимулират противната страна да предприема ответни мерки. Както доказват такива авторитетни анализатори като Уйлям Уолфърт и Андрей Сушенцов, през целия период след студената война, Съединните щати и Русия бяха попаднали в своеобразна спирала със забавено действие, когато всяка от страните се стреми да трансформира европейската сигурност по свой модел и при това да ограничи неизбежната реакция на другата страна. Последните събития очертават същата тенденция: след Срещата на върха в Букурещ, през 2008, на която НАТО се ангажира да приеме в алианса Украйна и Грузия, още през същата година избухна руско-грузинската война. Спорът от 2007 във връзка с плановете на администраията на Буш да разположи системи за противоракетна отбрана в Полша и Чехия беше последван от нарушаването от руска страна на съответните споразумения за контрол на въоръженията. През 2014, конфликтът във връзка с споразумението за асоциация на Украйна с Европейския съюз, в крайна сметка, провокира революцията на „Майдана” в Киев, което пък усили опасенията на Русия във връзка с евентуалното членство на Украйна в НАТО и доведе до присъединяването на Крим още през същата година.
Началото на руската специална операция в Украйна обаче означаваше опасно повишаване на залозите и ускори темповете на тази ескалационна спирала. В отговор на неочакваната интервенция на Москва, Съединените щати, НАТО и страните членки на ЕС изпратиха в Украйна значително количество летално въоръжение, наложиха драконови санкции срещу руската икономика и стартираха дългосрочно увеличаване на военния си потенциал. Москва вижда, че САЩ и техните партньори заплашват да превърнат в Украйна във фактически съюзник, макар че тази ситуация до голяма степен е предизвикана от действията на руснаците. На свой ред, Съединените щати смятат, че Москва застрашава ключовите принципи, на които се крепи мирът в Европа.
Разбира се, във военно отношение Русия се държи доста по-малко сдържано, отколкото Западът – например, обстрелва украинските градове, докато администрацията на Байдън демонстрира нежелание за пряка намеса в конфликта. На тази основа, би могъл да се направи изводът, че едната страна е готова за ескалация, а другата – не. Само че природата на спиралата на ескалацията е такава, че дори държави, които може би не искат да се конфронтират директно, в крайна сметка започват да си съперничат, рискувайки да започнат пълномащабна война.
Засега руската специална операция продължава, също както и доставките на западно въоръжение за Украйна, а санкциите вече ерозират руската икономика. Тоест, както изглежда, всяка от страните е склонна да увеличава натиска. При това положение е достатъчна само една искра за да бъде разпален огромен пожар.
Разширяващият се водовъртеж
По очевидни причини, най-сериозна тревога поражда ядреният въпрос. Заявлението на Путин, че руските стратегически ядрени сили ще бъдат приведени в състояние на повишена бойна готовност беше очевиден опит за сдържане на преките военни действия на Запада, чрез повишаване на залозите. Но макар че политиците имат основание да се отнасят сериозно към ядрената ескалация, те не бива да пренебрегват и рисковете от евентуална конвенционална война между НАТО и Русия. В края на краищата, обичайните конфликти с ниска интензивност между ядрени държави са имали място и другаде, включително военните сблъсъци между Китай и Съветския съюз през 60-те години на ХХ век или Каргилската война през 1999 между Индия и Пакистан.
Учените имат теория, обясняваща, защо се случват подобни конфликти: „парадоксът на стабилността-нестабилността”, когато държавите, притиснати в ъгъла от ядреното превъзходство на противника, могат се окажат по-склонни към ескалация на конвенционалните военни действия.
Днес се очертават множество пътища, по които би могла да се случи ескалацията на конфликта в по-широк мащаб. Един от сценариите е свързан с икономическата война, която Западът започна против Русия през последните седмици. Непозволявайки на Кремъл да използва валутните си резерви и прилагайки мерки за експортен контрол за да бъде прекратен вносът на високотехнологични стоки в Русия, Вашингтон и съюзниците му стъпиха на непозната територия: подобни санкции никога не са били използвани против такава голяма световна икономика, каквато е Русия. Дори ако се съди по първите няколко дни след налагането им, ефектът се оказа много сериозен: рублата се срина, мнозина руснаци започнаха да теглят спестяванията си от банките, руското правителство постави под контрол движението на капиталовите потоци, а някои западни компании, като „Бритиш Петролеум” или ИКЕА, побързаха да напуснат руския пазар.
Трудно е да бъдат намерени исторически аналогии с подобна внезапна изолация на една голяма икономика, а паралелите с малкото сходни исторически прецеденти – Италия през 30-те години на ХХ век или Япония – през 40-те, не предвещават нищо добро. Действително, ако икономическият ущърб, причинен на Русия се окаже достатъчно сериозен, Путин би могъл да реши, че си струва са бъдат предприети ответни мерки с невоенни средства – например с помощта на кибератаки. Той може да реши също, че нещата са толкова зле, че си струва страната му да се откаже от приходите от продажбата на енергоносители и да затвори някои газопроводи към Европа, което ще доведе до рязък скок в цените на енергоносителите. Вероятно, Русия се надява, че би могла да използва подобни стъпки за да получи инструмент за влияние върху политиката на Запада, но те лесно могат да доведат до обратния ефект: например, в отговор на евентуални кибератаки да бъде използван чл.5 от Учредителния договор на НАТО, според който атаката срещу една страна членка се разглежда като нападение против всички, което пък ще доведе до ответни кибератаки срещу Русия и до рязка ескалация на конфронтацията. Можем само да се надяваме, че политиците ще намерят пътища за отстъпление на този етап, но истината е, че за това няма никакви гаранции.
Налице е също и сериозен риск, че конфликтът в Украйна може да излезе извън нейните граници. Европа навлезе в период на бързо превъоръжаване, при това условията за гарантиране сигурността на отделните и части рязко се променят. Руските действия в Украйна напълно засенчиха случващото се в Беларус, а американските войски буквално наводниха региона с присъствието си, с цел да усилят отбранителната способност на източните страни членки на НАТО. Това допълнително усили напрежението и направи още по-вероятно случайната конфронтация между страните.
Така например, по време на специалната операция на Русия в Украйна, четири руски самолета нарушиха въздушното пространство на Швеция. Макар че това е често явление в мирно време, по време на активни военни действия би могло да провокира ответен зенитен огън. Впрочем, проблемът би бил още по-сериозен, ако руските самолети случайно бяха нарушили въздушното пространство на някоя страна членка на НАТО, граничеща със зоната на въоръжения конфликт. Или, нека разгледаме друга възможност: от самото начало на конфликта в Украйна влиза голямо количество въоръжение с цел укрепване на нейната отбрана – първоначално по въздуха, а в последно време – по суша, благодарение на доставките от държавите от НАТО, граничещи със зоната на военни действия. Ако специалната операция се проточи, Русия може да пресече тези доставки, например като атакува линиите за снабдяване, водещи от пунктовете за прехвърляне. Това обаче би могло да доведе до непреднамерено убийство или нанасяне на ущърб на персонала на НАТО. Освен това, то може да провокира ескалационна спирала. Подобни проблеми ще станат още по-актуални, ако Русия продължи да настъпва навътре в Украйна и сухопътните маршрути за попълване на украинските стратегически запаси се окажат силно ограничени.
Накрая, винаги има риск от несанкционирани действия на регионалните съюзници, които могат да вкарат Русия и държавите от НАТО в пряк военен конфликт. Досега единството в рамките на алианса беше впечатляващо, но онези страни членки, които са най-близо до Русия (и, в частност, Полша и трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва), са сред най-твърдите и активни привърженици на въоръжаването на Украйна. Това включва и някои много спорни заявления – например неочакваното предложение (за, радост,отхвърлено) за предоставяне на европейски изтребители на Украйна. Ако руснаците завладеят Киев или свалят украинското правителство, въпросните държави най-вероятно ще подкрепят активно въоръжаването и подкрепата за въстаническата съпротива вътре в Украйна. Как ще реагират САЩ, ако Русия бомбардира украински лагер или мисия по снабдяването, разположени на територията на Полша например? Какво ще направят, ако литовски военни – възможно, действащи самостоятелно или в резултат от погрешна интерпретация на картата на бойните действия, бъдат убити по време на доставката на оръжие за украинските войски? Както показва опитът от въоръжените конфликти, от Колумбия до Сирия, подобна подрепа рискува да размие границите между воюващите и невоюващите страни, което рязко повишава опасността от мащабна война.
Оставайки зад кулисите
Тезата, че в ядрената епоха конвенционалната война между великите държави е невъзможна, продължава да е широко разпространена. Логиката е ясна: залозите са прекалено високи за да бъде взето подобно решение от държавите, разполагащи с ядрено оръжие. Само че спиралите на ерозията на сигурността си имат своя, собствена логика и Вашингтон би следвало да се вслуша в уроците на историята.
Макар че администрацията на Байдън засега е сравнително предпазлива и благоразумна в своя подход към въоръжаванто на Украйна, може да се окаже, че бързо се приближава към по-опасния период на конфликта. На пръв поглед украинската отбрана се справи по-добре от очакваното. Въпреки това, реалното съотношение на силите е в полза на Русия и руските войски вероятно ще заемат още украински градове и ще нанесат допълнителни вреди, усилвайки опасенията на Запада от действията на Кремъл. Натискът върху западните правителства да окажат допълнителна помощ на Украйна, особено ако на заетите от руснаците територии започне партизанско движение, ще нараства.
Администрацията на Байдън обаче, следва да реагира изключително предпазливо на подобен натиск. Въоръжаването и подкрепата на въстаниците ще доведат до размиване на границата межу страната, оказваща подкрепа, и участника във военните действия. Така например, страните, разположени в непосредствена близост до конфликта, могат да се изкушат да разгледат възможността за предприемане на едностранни стъпки – да подкрепят въстаниците или да им предоставят убежище на своя територия. В случая е добре да си припомним, че при подобно развитие САЩ ще могат да интерпретират доста свободно ангажиментите си във връзка с чл.5: тоест, ако Русия предприеме ответни действия, Съединените щати биха могли да не се смятат за задължени да отговорят с военна сила. На фона на новия етап в спиралата на ескалацията, Байдън и неговия екип следва да са наясно, къде са границите на собствените възможности на САЩ и да се концентрират върху необходимостта да не излизат извън тези граници.
Най-ефективният начин да бъде намален рискът от ескалация в Европа е прекратяването на кофликта в Украйна. В близка перспектива това ще бъде много трудно или дори невъзможно, предвид острия характер на военните действия, непримиримите искания на всяка от страните и разбираемото желание на Запада да подкрепи Украйна. В определен момент обаче, на Съединените щати вероятно ще се наложи да използват инструментите си за влияние върху всички играчи – например, перспективата за отмяна на драконовите санкции срещу Русия или съкращаване на военната помощ за Украйна, с цел да бъде постигнато прекратяване на огъня или урегулиране на конфликта. Подобна стъпка би означавала сериозна промяна в политиката, която САЩ провеждаха досега. Но, тъй като алтернативата би могла да се окаже ангажирането в директен военен сблъсък с Русия, стриктното съобразяване с американските интереси, може да наложи корекция на курса. В крайна сметка, по-трагична от сегашната ситуация може да бъде само още по-мащабната и кръвопролитна война.
*Старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, преподавател в Джорджтаунския университет
** Доцент в Бостънския университет, научен сътрудник в Международния научен център „Удроу Уилсън”. Авторите са анализатори на „Форийн Афеърс”
