В центъра на вниманието на света днес е надпреварата между Китай и САЩ. Китайската икономика едва ли някога ще изпревари американската, по показатели на глава от населението, но продължава да се опитва да я настигне по абсолютните си показатели. Китай обаче, отдавна надмина такава свръхдържава като Русия.
брой 2 2022
Азиатската визия за теорията на международните отношения
С настъпването на т.нар. „азиатски век”, когато възходящите държави, като Китай и Индия, започват да игрят все по-важна роля във формирането на световния ред, Азия се оказа изключително привлекателен обект на изследвания и анализи.
Александър ДЕЛ ВАЛ:Във фарса на глобализацията Европа играе ролята на момчето за бой
Известният френски геополитик и експерт по проблемите на Близкия Изток и исляма Александър дел Вал (псевдоним на Марк Д’Ана) е роден през 1968 в Марсилия. Той завършва Парижкия институт за политически науки, както и Института за политически изследвания в Екс-ан-Прованс, където специализира международни отношения и геополитика на арабския свят. През 1994 получава докторска степен в Миланския университет. По-късно специализира геополитика при Ив Лакост, Пиер-Мари Галуа, Бруно Етиен и Жил Кепел. Дел Вал е съосновател на Научния съвет по геополитика в Института „Дедал” в Кипър и професор в университетите на Мец и Ла Рошел, както и в Римския университет. Привърженик е на т.нар. „панзападна парадигма”, т.е. на сътрудничеството между Запада и Русия в борбата с радикалния ислямизъм. Автор е на стотици статии в Atlantico, Politique Internationale, Le Figaro, France Soir, Herodote, Outre Terre и др., както и на четиринадесет книги, включително бестселърите "Ислямизацията на Европа", "Червено-кафяво-зелената ос: конвергенцията между ислямизма, комунизма и неонацизма" и „Истинските врагове на Запада: от отхвърлянето на Русия към ислямизацията на отворените общества”.
Геополитиката като инструмент за познание и управление: класически и съвременни подходи
Днес в условията на мащабна, но както винаги вътрешнопротиворечива глобализация и засилваща се турбулентност в сферата на политиката, икономиката и социалните процеси, все по-голяма роля за обяснението, разбирането и прогнозирането на процесите в горните области придобива геополитиката.
България между разузнавателните служби на свръхсилите в периода на Студената война
Студената война официално е обявена за приключена в края на 1989. Въпреки това остава усещането, че тя все още не е завършила и продължава да налага отпечатъка си върху нашето съвремие. Ето защо не е изгубила своят актуалност необходимостта от нови изследвания, как са се проявявали различните мотиви и интереси на свръхсилите на български терен в този драматичен момент от световната история.
Съдържание брой 2 2022
България
М.Иванов, Как да защитим българския интерес в преговорите със Северна Македония
Балканите
А.Хаджиев, Турция: между величието и маргинализацията
Европа
А.Тодоров, Геополитическите амбиции на Варшава и техните военни измерения
Ю.Мелникова, В търсене на оптималната архитектура на европейската сигурност: ЕС, със или без НАТО?
Гледна точка
И.Куса, Женевските преговори между САЩ и Русия в контекста на трансформиращия се световен ред
Светът
П.Димитров, Краят на ерата „Назарбаев“ в Казахстан – геополитически прочит
Геостратегия
П.Шевченко, Сблъсъкът между Китай и САЩ: промяната в отношенията между двете глобални суперсили
Д.Василев, Ерозията на американската мощ и кризата в отношенията между администрацията и военните
Геоикономика
Н.Ерьомина, Трансформиращата се глобализация и сюрреалистичният свят на бъдещето
П.Александров, Икономически и политически последици от пандемията от Covid-19
История & Геополитика
А.Туз, Защо Китай успя, а Съветският съюз се провали
Основи на геополитиката
Н.Стефанов, Геополитиката като инструмент за познание и управление: класически и съвременни подходи
П.Йеофантон, Азиатската визия за теорията на международните отношения
Книги
Б.Банчев, България между разузнавателните служби на свръхсилите в периода на Студената война
Интервю
Професор Александър Дел Вал за „бумеранга на глобализацията”