2021

След края на студената война, основният въпрос относно формирането на новата структура на световния ред беше свързан с избора между еднополюсния и многополюсния модел. Днес обаче, нещата са по-различни. С актуализирането на теорията за биполярността, концепциите за мултиполярността и еднополярността вече не са единствено възможните модели на устройство на света.

Комплексните предизвикателства на съвременната епоха, които се формират на фона на усложняването на ситуацията в света, като цяло, с пълна сила се отнасят и за Северноатлантическия алианс. Поне от 30 години насам, НАТО е изправена пред необходимостта да се приспособи към новите условия, като проблемът допълнително се усложнява от разширяването на пакта, неговия дневен ред и спектъра от заплахи, както и от начина, по който ключовите играчи защитават своята идентичност и интереси в различните ситуации.

Както е известно, буквално в последните дни на германското европредседателство, в средата на декември 2020, страните от ЕС най-сетне постигнаха съгласие относно седемгодишния европейския бюджет и фонда за възстановяване на обща стойност 1.8 трлн. евро.

Дискусията за бъдещия световен ред, до голяма степен, се формира от дилемата, свързана с либералния модел. От една страна, се говори за неговата историческа „окончателност” и безалтернативност, а от друга – кризата, която наблюдаваме днес, беше генерирана в определени исторически условия (краят на студената война), еволюира чак до настоящия момент и, вероятно, ще бъде заменена с нещо друго.

В края на октомври 2019 суданският външен министър на Йомер Камеруддин заяви че Суверенният съвет на страната е взел принципно решение за нормализиране на отношенията и с Израел. Така Судан стана петата арабска държава, след Египет, Йордания, ОАЕ и Бахрейн, която склони да установи дипломатически отношения с еврейската държава. Както е известно, през декември, примерът им последва и Мароко.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

„Новият световен ред, доминиран от САЩ, се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия”

                                                                                                          Збигнев Бжежински

Още от аварията в съветската АЕЦ Чернобил през 80-те години на миналия век (западно)европейската общественост е силно чувствително към потенциалната заплаха, свързана с атомните електроцентрали, разположени в страните от Източна Европа.

През септември 2020, външният министър на Япония Тошимицу Мотеги и британският министър на външната търговия Елизабет Тръс съобщиха за успешното приключване на проточилите се три месеца преговори за подписване на Споразумение за свободна търговия, което влезе в сила в началото на 2021.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

В последно време инфраструктурата на (Западните) Балкани привлича все по-голям и разнопосочен външен интерес. В тази връзка отново придобива актуалност старата теза на Ото Бисмарк, че "който владее Балканите, владее Европа".

Анализът на статистическите данни за износа на Китай, като цяло, както и на обявения ХІV петгодишен план на страната (2021-2025) навеждат на извода, че китайският суперпроект "Един пояс, един път" (ЕПЕП) изглежда е изчерпал екстензивните си възможности за развитие.

Днес регионите на Черно и Азовско море, Дунавският регион, Северен и Южен Кавказ – взети заедно или поотделно, се възприемат по съвършено различен начин, отколкото преди трийсет години, когато се разпадна Съветският съюз. В момента са налице всички основания да се говори за съществуването и развитието на единно Черноморско-Каспийско пространство.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Сред основните проблеми, които пречат на държавите и организациите да се подготвят и да отговорят на стратегическа изненада, е отричането на нейното съществуване. Всъщност, отричането е мощна форма на пристрастие и една от най-честите реакции.