2021

През последните години мнозина анализатори обръшат внимания на постепенното, но непрекъснато усилване на позиците на Япония в зоната на Индийския океан (а не само в Близкия Изток и Северна Африка), което говори за наличието на цялостна, при това дългосрочна, стратегия на Токио в региона. Какво се крие зад ориентацията на Япония към сравнително отдалечения от собствените и граници регион, какви мотиви я движат, както и какви цели си поставят японците и с какви механизми разчитат да ги реализират?

Дълго време западните анализатори, както и големите медии, не обръщаха достатъчно внимание на геополитически амбиции на Турция, което вероятно бе свързано с наложилата се представа за страната като среден регионален играч или с членството и в НАТО, т.е. с възприемането и като част от "трансатлантическата общност".

Сонай САРАК е сред най-известните германски експерти по проблемите, касаещи сигурността в Космоса и космическата политика. Той е роден в Дармщат, провинция Хесен. Завършва магистратура по проблемите на мира на конфликтите в Университета „Йохан Волфганг Гьоте” във Франкфурт на Майн. В момента е научен сътрудник в Германската общност по аеронавтика и астронавтика.

Интервюто със Сонай Сарак публикуваме с любезното съдействие на Татяна Канунникова и RIAC

През миналата 2020 станахме свидетели на все по-тясното икономическо и военно сътрудничество между Русия, Китай и Иран, като през август то придоби съвършено неприемливи за САЩ и близкоизточните им съюзници измерения с очертаващият се тесен икономически алианс между Техеран и Пекин, в резултат от което китайското влияние не само ще се наложи в огромното пространство от Пакистан до Ливан и средиземноморските пристанища на Сирия, но вероятно ще измести и американския фактор в Афганистан.

Ежегодно повече от 55 милиона TEU (стандартни 20-футови контейнери) се обработват от пристанищата в Европа, като 70% от контейнерните товари, влизащи на континента, идват от Далечния Изток. 5,5 млн. TEU са предназначени за Централна и Източна Европа, но отиват към пристанища в Северозападна Европа.

Вихра Павлова, Ролята на Азиатско-Тихоокеанския регион в глобалната геополитическа трансформация, 288 стр. „Изток-Запад”, 2020.

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Последната президентска надпревара в САЩ премина на фона на огромно социално напрежение сред населението на страната, което намери израз в значителното нарастване на симпатиите на избирателите - от една страна - към десния популизъм, а от друга - към либералния радикализъм.

Макар и разглеждани, често пъти демагогски, като приятелски, отношенията между София и Скопие никога не са били толкова комплицирани, както днес.

Съществуват предположения, че кюрдите се споменават за първи път в световната историография през III-тото хилядолетие пр. Хр. Това твърди английският асиролог Годфри Драйвър в своя статия в Journal of Royal Asiatic Society. Според него, на шумерска глинена плоча от тази епоха се споменава за „земята на Kar-da“ или “Qar-da”.

Вече близо година се надпреварват да ни внушават, че „след пандемията от коронавирус светът вече няма да е същия”. За някои сфери на икономиката (като туризма например), обществения живот (здравеопазването), обществените практики (цифровизацията на общуването) и дори за някои политически институции (усилването на цифровия контрол над живота на хората) това наистина е така.

България

С.Ташев, Македонската (гео)политика на София: последен рубеж или мост към бъдещето?

Приложна геополитика

Д.Ников, Възможностите на пристанище Варна да се превърне в „черноморската врата” на ЕС

Балканите

А.Хаджиев, Фронтовете и границите на неоосманистката експанзия

Европа

Н.Петров, Европейският проект: проиграните шансове и ескалиращите проблеми

Светът

П.Георгиев, Американската геополитика в "ерата Байдън/Харис": няколко възможни сценария

Н.Стефанов, Японската геополитика: между пацифизма и неоимперските амбиции

Гореща тема

П.Димитров, Социално-икономически и геополитически последици от пандемията от Covid-19

Фокус: Шанхайската организация за сътрудничество

Ю.Кулинцев, Мястото на ШОС във външнополитическата стратегия на Русия

П.Дапън, Ролята на ШОС във външнополитическата стратегия на Китай

Геостратегия

Б.Димитров, Евразийската геополитическа дъга Москва-Пекин-Техеран

А.Тодоров, МDO-стратегията на Пентагона срещу Русия и Китай

Геикономика

И.Фролова, Интересите и проблемите на Пекин на Балканите

А.Ковачев, Китайската икономическа експанзия в Централна Европа: шансове и препятствия

С.Евтимов, Ролята на железниците в изграждането на "Евроазиатския континентален мост"

Идеи

Процесът на дезинтеграция на „колективния Запад”

Х.Ритц, Краят на Запада, който познаваме: необходимото предефиниране на световната цивилизация

История & Геополитика

А.Фурсов, La Serenissima, или "империята на чужденците" в Европа

Книги

М.Стоянова, Апология на многополюсния свят

Интервю

Д-р Томас Гремингер за актуалността на многостранния подход в международните отношения

Ускорените темпове на развитие на съвременните технологии и настъпилият научно-технически прогрес в икономически, политически, социален и културен аспект водят до появата на богата палитра от обществени отношения, както и до проблеми и конфликти в национален и световен мащаб.