Разединена Европа в очакване на следващото мигрантско нашествие

Впрочем, още преди падането на проамериканския режим, афганците бяха на второ място сред подалите молби за убежище в ЕС. През 2020 са били подадени общо 471 300 подобни молби, като 15,2% са от лица, твърдящи, че са сирийци, а 10,6%  - че са афганци. Както е известно, в периода 2014-2020 ЕС изразходва 10 млрд. евро за решаване на проблема с нелегалната миграция и защитата на границите на Съюза, а през 2021-2027 за тази цел са предвидени 22,7 млрд. евро.

На фона на рекордния брой мигранти, пристигащи в Европа през последните месеци, държавите от ЕС започват да втвърдяват националните си законодателства, касаещи „бежанците”. На провелия се в началото на септември в словенския град Блед Стратегически форум за сигурност председателят на Европарламента Давид Сасоли обяви, че нито една страна членка на ЕС не е склонна да приеме бежанци от Афганистан. Той посочи, че те са евакуирали част от своите афганистански сътрудници, както и семействата им, но "никоя страна не прояви смелост да предложи убежище на онези, чиито живот все още е застрашен".

Сред страните членки с най-твърди позиции по въпроса е Дания, чието правителство обеща да сведе броя на търсещите убежище „до нула”. Инициативите, които са в разрез с основите на общата европейска политика в сферата на миграцията, се подкрепят и от австрийския канцлер Себастиян Курц. Според датския министър на интеграцията Матиас Тесфайe: „харчим огромни ресурси за хора, които въобще нямат нужда от защита”. С приетия през юли закон за бежанците, Копенхаген възнамерява да затвори напълно границите за мигрантите, а лагерите за лицата, търсещи убежище в Дания, ще бъдат разположени в трети страни, които са в непосредствена близост с държавите, откъдето те идват. Датското правителство ще приема на своя територия само лица, които са част от преселническата програма на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Коментирайки новия законопроект, местните политици подчертават, че са ползвали опита на Канада и Австралия. Последната още от 80-те години на миналия век изпраща нелегалните мигранти на остров Науру или в Папуа-Нова Гвинея, игнорирайки обвиненията на ООН, че нарушава Женевската конвенция от 1951.

Впрочем, ЕС, включително и заради неспособността си да формулира обща миграционна политика, също е принуден да разчита на помощта на трети държави, като Турция, Либия и Мароко. Съюзът редовно отделя средства за издръжка на техните гранични служби, освен това се опитва да създаде механизми за размяна на бежанци, фиксирани, в частност, в споразумението му с Турция.

В края на юли държавният секретар по въпросите за убежището и миграцията на Белгия Сами Махди изпрати писмо до Европейската комисия, в което призовава Иран и Пакистан да приемат повече афганистански бежанци за да им попречат да стигнат до Европа. Белгия е част от групата държави, включваща също Германия, Нидерландия, Австрия, Дания и Гърция, които настояват да имат възможност да продължат да осъществяват принудителна депортация на лицата, получили отказ за убежище. Афганистан пък е най-големия генератор на мигранти в Белгия и втория, в Европа, като цяло.

Освен това Махди предложи действието на споразумението между Турция и ЕС, подписано през 2016 и касаещо сирийските мигранти на турска земя и онези, които се опитват да пресекат турската граница на път към Европа, да обхване и афганистанските бежанци. Както е известно, в рамките на това противоречиво и често нарушавано споразумение,  Анкара се ангажира да задържа сирийските бежанци на своя територия срещу финансова помощ от 6 млрд. евро. Според Махди: „сега следва да обсъдим на европейско равнище, доколко това споразумение би могло да се използва и за бежанците от Афганистан”.

Подобна стратегия обаче има и обратна страна. На първо място, възлаганата на съседите на Афганистан отговорност да поемат издръжката на бежанците, може да се превърне в инструмент за шантаж срещу ЕС. Илюстрация за това е агресивната политика на Анкара и пълната неспособност на „еврократите” да реагират адекватно на нея. Ще припомня също появилите се през май съобщения, че Мароко се опитва да ревизира споразумението си с ЕС от 2013 относно задържането на опитващите се да проникнат в Европа нелегални африкански имигранти. Тоест, не може да се изключва, че ако Техеран например, поеме някакви ангажименти за контрол на бежанските потоци, ще поиска срещу това частична отмяна на антииранските санкции.

На второ място, въпреки обещаваната от Брюксел финансова помощ, много държави от региона не са склонни да приемат афганистанските мигранти. Турският президент Ердоган например, нареди изграждането на стена по границата с Иран. На свой ред, Пакистан е на път да завърши изграждането на подобна стена на границата с Афганистан. Иран, на чиято територия в момента живеят около два милиона афганистанци, не е склонен да натовари допълнително бюджета си на фона плачевната икономическа ситуация в страната.

Що се отнася до Узбекистан, тази страна се опитва с всички средства да не допусне масово проникване на афганистански мигранти, усилвайки граничните си части. Таджикистан и Турменистан пък, очевидно се вслушват повече в указанията на Москва и едва ли ще се решат да поемат ролята, която биха искали да им възложат Вашингтон и Брюксел. На този фон, единственото положителна новина е декларираното намерение на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците да продължи да функционира на територията на Афганистан макар, че това едва ли ще помогне особено за избягването на евентуално повторение на ситуацията от 2015.

Балканите и новото мигрантско нашествие

Малко по-различна изглежда ситуацията в Западните Балкани, където правителствата на Албания, Северна Македония и Косово се съгласиха приемат ограничен брой бежанци от Афганистан. Това обаче ще породи сериозни проблеми за целия балканския регион, включително защото е много вероятно заедно с тях тук да се появят и вербовчици на Движението Талибан, Ал Кайда и Ислямска държава. В тази връзка ще припомня, че мнозина албанци и бошнаци активно участваха и продължават да участват в дейността на въпросните организации.

Несъмнено САЩ ще се опитат да спасят част от своите афганистански сътрудници, но последните със сигурност няма да бъдат допуснати в Америка без визи и без да са преминали допълнителна проверка. Тоест, Вашингтон се нуждае от време и от "междинни депа" в трети страни, където да бъдат настанени мигрантите. И тъй като непосредствените съседи на Афганистан очевидно нямат никакво намерение да сътрудничат по този въпрос с американците, а ЕС отчаяно се опитва да не допусне да бъде залят от нова мигрантска вълна, Вашингтон логично се насочва към държави, които не биха дръзнали да му откажат - Албания, Северна Македония и Косово. Както е известно, албанското население и в трите държави е "пожизнено задължено на САЩ", да не говорим, че и сегашният македонски президент Заев зае този пост с директна американска подкрепа.

Това решение на Тирана, Прищина и Скопие обаче, породи крайно негативна реакция сред съседните държави и най-вече в Сърбия, където гледат съвсем сериозно на възможността за създаване на "зелена", т.е. ислямистка, дъга от Турция, през Балканите, към Европа, играеща ролята на своеобразен "терористичен канал". Ще припомня, че само в хода на две операции през юни и юли 2021 в Белград сръбската полиция е задържала повече нелегални мигранти, отколкото включваше първата група бежанци, официално приета от Албания. По данни на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, през първата половина на 2021 в Сърбия са влезли 2874 афгански граждани, включително 600 непълнолетни (почти всичките са момчета и младежи, несъпровождани от възрастни).

Макар че подобна перспектива действително изглежда плашеща, истината е, че едва ли точно новите афганистански бежанци ще изиграят основната роля за формирането на въпросната "зелена дъга". На първо място, защото насочваните от американците към Западните Балкани афганци вече са преминали през няколко "филтъра", да не говорим, че за терористите би било по-лесно да влязат в Европа като туристи или студенти, отколкото като преминат през проверките на американците. На второ място, основната маса от афганистанските бежанци са хора, които не споделят възгледите на талибаните. Те щяха да се опитат да избягат от Афганистан, дори ако животът им там не беше застрашен, т.е. едва ли биха станали проводници на радикалния ислям. Истината е, че ислямизацията на Западните Балкани се осъществява по-скоро по такива "официални канали", като фондациите, конференциите, образователните и културни програми и изграждането на джамии и  медресета, финансирани от богатите близкоизточни режими. Ще напомня, че в Босна и Херцеговина има немалко "уахабитски села", част от чиито жители са бивши джихадисти от Афганистан или Близкия Изток.

Всъщност, по-сериозните опасения са свързани с възможността САЩ в определен момент да се откажат от антажиментите си към афганистанските мигранти и да ги изоставят на Балканите. В тази връзка, някои експерти задават въпроса, дали появата на афганистанските мигранти би могла да повлияе върху демографската ситуация в региона? Без значение, дали са радикализирани или не, ако тези хора останат на Балканите завинаги, това може да промени демографската структура на региона и ситуацията, като цяло. Никак не е без значение и как точно ще се държат мигрантите. При всички случаи появата им ще представлява нова заплаха за регионалната сигурност, с която държавите от региона ще трябва да се съобразяват.

Разбира се, мнозина биха възразили, че тъй като сегашната вълна афганистански мигранти включва хора, които повече или по-малко са били свързани с проамериканския режим в Кабул, те едва ли разглеждат Балканите като място, където биха се заселили за постоянно. Трудно е да повярваме, че онези, които албанският президент Еди Рама нарече "представители на афганистанските интелектуални кръгове", ще пожелаят завинаги да останат в Албания и Северна Македония, да не говорим за Косово. Тоест, дори ако допуснем, че САЩ - по една или друга причина - се откажат от ангажиментите си към бежанците, последните най-вероятно ще се опитат да достигнат до Германия, Италия и Франция, където вече живеят хиляди техни сънародници. Освен това, бежанците, които американците прехвърлят от Афганистан в Албания, Северна Македония и Косово, са твърде малко за да се допусне възможността те да създадат свои гета в градовете на тези западнобалкански държави. Общото им количество е по-малко от това на нелегалните мигранти, които и без това се намират на територията на страните от региона. А тъкмо сред последните има мнозина, които са крайно екстремистки настроени. Смята се, че само в Босна и Херцеговина живеят няколко десетки хиляди радикализирани ислямисти, част от които и досега обитават официални или неофициални лагери на територията на страната. В Бихач например, бежанците (повечето от които са афганци) са 10% от цялото население на града. При това въобще не може да се говори за тяхната асимилация, въпреки че Бихач е мюсюлмански град. Точно обратното, местните жители все по-често протестират срещу присъствието на "бежанците", организират патрули и настояват за изгонването на чужденците от града. Примерът на Бихач показва, че всички мигранти, включително и афганистанските бежанци, представляват сериозно бреме за социалната структура на приелата ги държава.

В случая по-сериозно внимание заслужава повишеният интерес на Анкара към ситуацията в Афганистан. Що се отнася до бежанските вълни, които се контролират и направляват от Турция, а през тази страна преминава значителна част от бежанския поток от Азия, те се използват по-скоро като своеобразно "социално оръжие", т.е. за дестабилизиране на социалната структура на определени турски съседи с помощта на потоците от неинтегрирани в обществото мигранти. В случая Балканите могат да се окажат напълно беззащитни пред тези целенасочено изпускани вълни, с чиято помощ Турция се опитва да разшири влиянието си в региона. Тук е мястото да напомня, че според някои медии турското ръководство още преди няколко години е преговаряло с Тирана за изграждането на бежански лагери в Албания.

Друг важен въпрос е, дали потокът от афганистански мигранти би могъл да повлияе върху балканските маршрути на наркотрафика? Както е известно, Анкара неколкократно декларира готовност да сътрудничи с талибаните и да окаже подкрепа на новото правителство в Кабул. Засега обаче няма ответна реакция. Редица анализатори смятат, че интересът на Турция за разполагане на неин контингент на летището в Кабул, както и желанието и да поеме контрола върху част от полетите, не е свързан само с политически причини или стремежа за повишаване международния имидж на страната, но и с възможността за поставяне под контрол на наркотрафика от Афганистан към Европа. Както е известно, тази страна осигурява 90% от хероина в света. Тоест, става дума за десетки милиарди долари, които отиват най-вече у онзи, който контролира логистиката, т.е. доставката на наркотици на Запад и най-вече в Европа. В този контекст, Косово и Северна Македония следва да се разглеждат не само като пунктове за прием на мигранти. Изглежда че Турция се опитва да постави под свой контрол афганистанския наркотрафик и в този смисъл Косово, Албания и Северна Македония са от ключово значение не само за миграционния поток и разширяването на турското влияние в региона, но са и важна транзитна зона по маршрута на хероиновия трафик. Което пък означава, че Сърбия и Балканите, като цяло, може би следва да се опасяват повече не от нашествието на афганистанските мигранти, тъй като проблемът с настаняването на бежанците в Косово, Албания и Северна Македония вероятно ще има само временен характер. Реалната заплаха е свързана с онези, които биха могли да се възползват от ситуацията в свой интерес. От друга страна пък, натрапеното на практика от Вашингтон на Прищина решение за настаняване на бежанци в Косово без съгласието на Белград представлява очевидно нарушение на принципите на международното право и изискванията на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, което най-вероятно ще бъде използвано от Белград като поредния аргумент в полза на сръбското искане обсъждането на косовският въпрос да се прехвърли от Брюксел към Съвета за сигурност на ООН.

Ще съумее ли Европа да избегне втора мигрантска криза?

Реалната възможност върху Европа да се стовари мощна вълна от бягащи от Афганистан мигранти породи истинска паника и провокира поредното разцепление в ЕС. При това в Брюксел са съвършено наясно, че - също както и през 2015 -  проблемът отново е породен от агресивната и неадекватна политика на Вашингтон. И, както можеше да се очаква, Германия и Франция, които формират гръбнака на Евросъюза, се ангажираха с търсене на изход от очертаващата се криза, разчитайки да го намерят с помощта на съседните на Афганистан или т.нар. "транзитни" държави.

Опитвайки се да избегне повторението на сценария със сирийската бежанска криза, чието частично решение бе намерено с постигането на споразумението с Анкара през март 2016 срещу 6 млрд. евро, Съюзът започна да търси "локално решение" на потенциалната нова миграционна криза, провокирана от случващото се в Афганистан. В обръщението си по този повод френският президент Еманюел Макрон заяви, че Париж и Берлин поддържат приемането от ЕС на "ответни мерки, основани на борбата против нелегалната миграция, общите критерии за защита и солидарността", за справяне с евентуална миграционна криза. Обявявайки предстоящата съвместна инициатива по този въпрос с други европейски държави и на първо място с Германия, Макрон отбеляза, че в нейните рамки на дневен ред е поставена идеята за установяване на сътрудничество между Европейския съюз и Пакистан, Турция и Иран, които представляват транзитни държави или цел на афганистанските бежанци. При това той посочи, че това сътрудничество ще се реализира под формата на финансова и техническа помощ за тези държави, срещу ангажимента им да защитят Европа от афганистанските имигранти.

На свой ред, германският канцлер Ангела Меркел също изтъкна необходимостта „да бъдат намерени локални решения” за да не се допусне евентуален масов бежански поток от Афганистан. Подчертавайки, че ЕС следва да извлече необходимите поуки от предишната миграционна криза през 2015, тя подкрепи идеята за настаняването на бежанците в съседните на Афганистан държави.

Доста по-радикални идеи за решаване на проблема, лансира австрийския външен министър Карл Нехамер, който предложи ЕС да създаде лагери в съседните на Афганистан държави, където да бъдат депортирани онези афгански мигранти, които са получили отказ за предоставяне на убежище. Подчертавайки, че страната му ще продължи да депортира афганистанците, чиито молби за убежище са били отхвърлени, Нехамер заяви, че: „в момента на виждам нито една причина за приемането на който и да било афганистански гражданин в Австрия”.

Горчивият опит от оказалата се невъзможна асимилация на предишните потоци мигранти, категорично отказващи да приемат начина на живот, религиозните норми и националните традиции на приютилите ги коренни европейци, принуждава ръководството на ЕС да се опитва по всякакъв начин да докаже на света, че т.нар. "европейски ценности", включително правото на свободно придвижване и място на пребиваване или съвместното съществуване на различните религии и култури, все още са в основата на политиката на Съюза. В същото време обаче, на практика Брюксел си поставя по-различна задача, а именно да не допусне второ в рамките на само едно десетилетие мигрантско нашествие от т.нар. Голям Близък Изток. При това ситуацията е толкова напрегната, че в последния ден на август вътрешните министри на страните членки се събраха в белгийската столица за да обсъдят възможното решение на тази "двойна задача", предвид събитията в Афганистан. В резултат от продължителните разговори беше публикувано едно доста неясно комюнике, в което присъстват множество изтъркани дипломатически формулировки, от типа на "израз на загриженост", "разбиране" и "необходимост да бъде даден отговор", но липсва каквато и да било конкретика относно действията, които следва да бъдат предприети.

Все пак, ако се вярва на някои западни медии (и, в частност на ЕU observer или La Vanguardia), цитиращи "анонимни източници, близки до ръководството на ЕС", Съюзът "ще се стреми да не създава стимули за имиграция", а Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) ще се опита да "затвори всички канали за евентуално преминаване на мигранти от Турция, Беларус и Русия". И, ако все пак станем свидетели на мащабно нахлуване на афганистански (защото в момента става дума именно за такива) имигранти от територията на въпросните държави, на последните незабавно ще бъдат наложени санкции от страна на Брюксел. При това обаче липсва яснота, как точно въпросните бежанци ще проникват от територията на Русия например, която (като изключим Калининградския ексклав, където трудно могат да влязат дори самите руснаци) няма обща граница с ЕС. Затова пък се твърди, че насочването на близкоизточните имигранти към територията на Съюза е част от стратегическия инструментариум на посочените по-горе държави в усилията им да си извоюват някакви икономически или политически отстъпки от ЕС. Впрочем, тук е мястото да напомня, представители на кои шест държави бяха поканени от талибаните да присъстват при встъпването в длъжност на новото правителство на Афганистан, съставено изцяло от пущуни: Китай, Пакистан, Турция, Катар, Русия и Иран

Според цитираните от медиите анонимни източници, от една страна, "ЕС ще се ангажира с организирането на мащабни информационни кампании, целящи да разяснят на потенциалните мигранти, колко е опасно да се опитват да проникнат нелегално в Европа". От друга страна, Брюксел възнамерява да предложи сериозно финансиране на "буферните" държави, разположени между ЕС и Близкия Изток. Според испанския La Vanguardia например, Съюзът е склюнен да отпусне на Турция, Русия, Беларус, както и на съседните на Афганистан държави - Пакистан, Иран, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан, „цели 600 млн. долара”. Подобни обещания обаче не звучат сериозно, имайки предвид, че преди няколко години Анкара вече подписа споразумение с Брюксел, обещавайки да остави на своя територия трите милиона сирийски бежанци, опитващи да се промъкнат в Европа, срещу 6 млрд. евро. Това споразумение действа вече пет години, през които въпросните средства се изчерпиха и сега правителството на Ердоган все по-настойчиво поставя въпроса за "нови вноски от ЕС". Междувременно, в Турция вече живеят 300 хиляди афганистански бежанци, а броят на сирийците е нараснал до 3,7 млн.

Както отбеляза в тази връзка турският външен министър Мевлют Чавушоглу, на провелата се в края на август съвместна пресконфереренция с германския му колега Хайко Маас: "Ние изпълнихме нашите хуманитарни и морални задължения по отношение на мигрантите. За нас не може да става и дума Турция да поеме нов товар от бежанци". Чавушоглу потвърди позицията си и на срешата с външния министър на Нидерландия

Сигрид Кааг в Анкара, декларирайки, че страната му няма да стане убежище за афганистанските бежанци, без значение какви средства е склонен да плати за това ЕС, и изключи нова миграционна сделка с Брюксел. На свой ред председателката на опозиционната турска Партия на доброто Мерал Акшенер остро разкритикува "плановете на Великобритания за създаване на офшорни центрове за убежище на афганските бежанци в държави като Пакистан и Турция", които според нея са непълно незаконни. Не по-малко остра бе и критиката срещу предложението на британския външен министър Бен Уолъс от страна на лидера на Републиканската народна партия Кемал Калъчдароглу

По данни за западните медии, непосредствено след паническото изтегляне на частите на САЩ и НАТО от Афганистан, само на територията на Иран са се струпали почти 800 000 нови афганистански бежанци, а в съседен Пакистан броят им е достигнал 1,4 млн. Не е ясно какъв е броят на бежанците на територията на постсъветските централноазиатски републики. Ясно е обаче, че всички те на всяка цена ще се опитат да стигнат до Европа.

Пакистан и Иран имат специално отношение към Афганистан, затова бяха сравнително подготвени за бежанския поток от тази страна, създавайки временни палаткови лагери по границата. Разбира се, условията там съответстват на тежката икономическа ситуация в двете държави. Статистиката сочи, че 36% от афганците, които през последните трийсет години са избягали в Пакистан, продължават да живеят в палаткови лагери и то въпреки, че за разлика от сегашните, мнозина от предишните имигранти от Афганистан бяха привърженици на талибаните, радикални ислямисти и врагове на САЩ. Освен тях, в страната нелегално пребивават почти милион афганци. Още през юли пакистанските власти обявиха, че страната е "препълнена с мигранти" и не може да поеме повече.

Положението на афганистанските мигранти в Иран не е по-розово. Техеран реши да създаде палаткови лагери в три свои провинции, граничещи с Афганистан. И тук обаче, бежанците вече са прекалено много, като в началото на септември броят им варираше между 800 хиляди и милион. Икономическите проблеми на Ислямската република, породени от американските санкции и пандемията, лишават тези хора от каквато и да било перспектива за сравнително нормален живот, да не говорим, че интеграцията на афганските сунити в една шиитска държава е крайно проблематична.

Въпреки това, в Брюксел изглежда смятат, че осемте държави, през чиято територия преминават маршрутите на афганските мигранти към Стария континент горят от желание да си поделят по братски обещаните от "еврократите" 600 млн. евро и да поемат грижата за всички близкоизточни бежанци. Впрочем, ЕС е готов да им отпусне допълнително още 200 млн. евро под формата на хуманитарна помощ за изхранването на последните.

Разбира се, далеч не всички в Европейския съюз са дотолкова наивни да разчитат, че проблемът може сравнително лесно да бъде решен въз основа на опита от споразумението с Турция от 2016. При това нещата не опират само до смешната сума, която "еврократите" са готови да предложат за целта. По-сериозният проблем е, че редица членове на Съюза въобще не са склонни да харчат пари за подобни илюзорни проекти и виждат решението в "херметичното" затваряне на външните граници на ЕС и отказа от приемането на нелегалните близкоизточни мигранти. Което не изглежда особено толерантно, нито пък политически коректно, затова пък гарантира, че коренното население ще си остане доминиращо по своята численост в такива държави, като Австрия, Унгария, Дания, Полша и Чехия, чиито правителства категорично се противопоставят на приемането на т.нар. "бежанци". Нещо повече, Австрия, в която (по данни на Вътрешното министерство във Виена) вече има почти 50 хиляди афгански бежанци, декларира, че "ще продължи да ги депортира" като или ги връща в страната им на произход, или пък ги прехвърли в онези страни членки на ЕС, които са склонни да ги приемат.

На свой ред, президентът на Таджикистан Емомали Рахмон заяви, че страната му може временно да приеме и осигури издръжка на не повече от сто хиляди бежанци. Властите в Узбекистан пък обявиха, че ще пропускат през територията на страната само онези афганистански бежанци, чиято крайна цел е Германия (остава неясно, как ще се процедира с останалите). Тук е мястото да припомня, че преди да напусне поста си вече бившият немски канцлер Ангела Меркел отбеляза, че Берлин "има реална възможност да окаже помощ на не повече от 40 хиляди бежанци".

Още по-наивно би било да смятаме, че в Москва или Минск биха погледнали сериозно на инициативата на вътрешните министри на ЕС. Което означава, че ако наистина иска да избегне ново мигрантско нашествие, Съюзът просто няма друг избор, освен напълно да затвори външните си граници и при това да обясни на останалия свят, че "в случая не може да става дума за нарушаване на европейските и общочовешки ценности".

Стените на разединена Европа

За първи път след разрушаването на Берлинската стена през 1989, в Европа отново се изграждат стени между държавите. Гърция например построи 40-километрова ограда и система за наблюдение в регион Еврос, по границата с Турция. Целта е да не се допусне евентуално масово преминаване на хиляди имигранти от Афганистан. Както е известно, Атина първоначално планираше да изгради 200-километрова "стена за сигурност" по цялата си граница с Турция, но след отказа на брюкселските "еврократи" да и отпуснат 500 млн. евро за целта реши засега да се ограничи с този по-скромен проект. Както заяви при посещнието си в регион Еврос през август гръцкият вътрешен министър Михалис Хрисохоидис: "Не можем да чакаме пасивно възможните последици. Границите ни ще останат неприкосновени". Според него, афганистанската криза е създала нови предпоставки за мащабно нарастване на потока от нелегални мигранти към Европа. Впрочем, в телефонен разговор с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, президентът на Турция Реджеп Ердоган също изтъкна, че резкият скок в броя на хората, бягащи от Афганистан ше се окаже сериозен проблем за всички, отбелязвайки, че "новата миграционна вълна е неизбежна, ако не бъдат взети необходимите мерки в Афганистан и Иран".

Ще припомня, че през 2015 Гърция се оказа първата държава от ЕС, която се сблъска с миграционната криза, след като над милион бежанци, спасяващи се от войните в Близкия Изток, се прехвърлиха от Турция в ЕС. Повечето от тях продължиха към Северна и Западна Европа, но около 60 хиляди останаха в Гърция. По някои данни, в момента в страната са официално регистрирани (т.е. задържани) около 300 хиляди нелегални мигранти. И докато правозащитните организации критикуват условията в създадените за тях лагери, а властите се чудят, как да се справят с проблема, местното население (особено на гръцките острови) не спира да протестира срещу мигрантското нашествие.

На този фон гръцките власти декларират, че ще връщат обратно всички афганци, които се опитат да влязат нелегално в страната. Впрочем, още през миналата година Атина блокира подаването на молби за убежище, след като Ердоган обяви, че Турция няма да препятства влизането на мигрантите в ЕС. В отговор премиерът Мицотакис съобщи, че Гърция е усилила максимално контрола по сухопътната си граница с Турция в регион Еврос.

За разлика от 2015 обаче, сега повечето европейски държани не демонстрират особено желание да приемат афганските бежанци, опасявайки се от повторение на тогавашната криза. Дори германският канцлер Меркел заяви, че повечето бежанци следва да бъдат настанени в съседните на Афганистан държави. Междувременно, песимистичните прогнози само усилват паниката в Европа във връзка с притока на нови мигрантски вълни, което е и основната причина за бума на изграждане на стени и огради по границите на държавите от континента.

Въпреки критиките от Брюксел, Австрия например изгради стена на границата си с Италия в района на прохода Бренер, откъдето преминава основния поток мигранти, опитващи се да проникнат в страната. На свой ред, френските власти заградиха със стена мигрантския лагер в пристанището на Кале, където се стичат мигрантите, опитващи се да влязат във Великобритания. Въпреки това британският вътрешен министър Прити Пател заяви, че е готова да откаже да преведе парите, които Лондон обеща на Париж за противодействие на миграцията. Причината е, че в последно време през пролива между двете страни преминават рекорден брой мигранти. Както е известно, Великобритания пое ангажимент да предостави на Франция 54 млн. паунда, за да може да удвои патрулите си. Въпреки това обаче, твърде малко мигранти са заловени, преди да достигнат британските води. Според британски правителствени източници, в началото на септември в страната през Ламанша са влизали нелегално до 1000 души дневно, а общият им брой от началото на годината е надхвърлил 15 хиляди.

175-километрова ограда от бодлива тел бе издигната и на унгарско-сръбската граница, а България също изгради 30-километрова ограда за да спре потока от сирийски бежанци, идващи от Турция. В Мюнхен пък, населен предимно с мигранти квартал беше ограден с петметрова каменна ограда. 

През последните пет години в ЕС са изградени около хиляда километра нови гранични стени и огради за да бъде спрян потокът от бежанци и мигранти, като тази активност щедро се финансира както от отделните страни членки, така и от Брюксел. Между другото, "еврократите" вече отпуснаха 25 млн. евро за изграждане на стена по границата между Литва и Беларус. Според литовския премиер Ингрида Шимоните, тя би трябвало да спре нелегалните мигранти, които режимът на Лукашенко съзнателно насочва към страната и.

Впрочем, оказва се, че усиленото строителство на стени и огради срещу мигрантското нашествие се е превърнало в изключително изгоден бизнес, поне ако се съди по доклада на базирания в Амстердам Транснационален институт (TNI). Според един от основателите му Ник Бакстън, "сред причините в последно време в Европа да се строят толкова стени и огради срещу мигрантите е, че редица компании сериозно печелят от това. Сред най-печелившите от бизнеса с гарантирането на сигурността и укрепването на границите на континента, са такива мощни корпорации, свързани с отбранителния сектор, като Thales, Airbus и Leonardo. Те изграждат най-различни видове преградни съоръжения, при това не само на сушата, но и на вода. Освен това помагат за осъществяването на морски операции, целящи да не допуснат прехвърлянето на нелегални мигранти по европейското крайбрежие. Според доклада на TNI, именно тези и подобни компании са получили значителна част от 900-те милиона евро, изразходвани от страните членки на ЕС за изграждане на стени и огради след края на студената война. Според Deutsche Welle обаче, без оглед на целите, поради които са били изградени въпросните стени, обемът на легалната търговия между държавите, които те разделят, може да намалее с почти 1/3. За това говорят, в частност, резултатите от специализирано проучване на Вашингтонския и Чикагския университети, в което са анализирани последиците от изграждането на повече от 50 гранични стени и прегради в различни части на света. Впрочем, освен до намаляване на търговския обмен, строителството на последните е свързано и с допълнителни разходи, при това не само за държавния бюджет, но и за бизнеса и гражданите на разделените от тях страни.

Най-тревожното обаче е, че сегашното трескаво изграждане на все нови стени и огради с бодлива тел, недвусмислено сочи, че т.нар. "Европа без граници", която навремето възнамеряваха да създадат бащите-основатели на ЕС, все повече се превръща в непостижима мечта.

Вместо заключение: глобалният сценарий

Разпадането на глобалния свят, на което ставаме свидетели в момента, неизбежно ще провокира многобройни и разнопосочни миграционни потоци. Кризите и рязката промяна на привичната жизнена среда ще принуждават все повече хора да бягат от своите "пропаднали държави", насочвайки се към сравнително благополучните региони на планетата. В същото време, повечето експерти, както и обикновените европейци, възприемат поредното "преселение на народите" изключително като нахлуване на милиони "нови варвари" в развитите държави, в резултат от което последните ще бъдат обречени на упадък и крах.

Действително, няма съмнение, че ако глобалният сценарий за "великото преселение на народите" се реализира в пълния си обем, по-голямата част от развитите държави рискуват просто да бъдат унищожени (като последица от разрушаването на тяхната икономика, технологичните вериги, социалните отношения и т.н.), а общото ниво на развитие на човечеството вероятно би се върнало към началото на ХХ век. При подобно развитие, регионалните държави, оказали се встрани от основните маршрути на "преселението", т.е. останали незасегнати от разрушителните антропопотоци, или пък самите те са били техен генератор, освобождавайки се от "излишното" население (Индия, Египет, Иран, Бразилия и т.н.), биха могли да подобрят значително геополитическите си позиции. Нивото на нестабилност ще бъде значително по-високо, отколкото е днес, но не чак толкова, че да провокира глобална катастрофа, т.е. война на всички против всички, която да доведе до окончателното разпадане на сегашния глобализиран свят на отделни неособено големи държави, региони и територии.

Разбира се, в рамките на доминиращия поне засега сценарий на разпадане на глобалния свят на отделни панрегиони, периодично ще се проявяват и елементи от други сценарии. По цялата територията на планетата ще избухват регионални войни, а огромни тълпи от мигранти ще продължат да си търсят по-добро място за живот.

*Национален консервативен форум