07
Вт, Дек
9 Нови статии

Make Britain Great Again: новата външнополитическа и отбранителна стратегия на Лондон

брой 5 2021
Typography

На 16 март във Великобритания беше публикуван новия „Комплексен преглед” [1] на политиката на страната в сферата на сигурността и международните отношения. Седмица по-късно се появи и новата Бяла книга за отбраната [2]. Тези ключови публични доктринални документи очертават новия курс на „британския кораб” в бурната ситуация след Брекзит и пандемията от коронавирус.

Британското правителство традиционно публикува на всеки пет години подобни обзорни документи, касаещи международната политика и отбраната. Наред с характерните за подобни доклади абстрактни декларации, в тях се съдържат и конкретни мерки, които понякога се реализират непосредствено след появата им (в това е и една от разликите между британските документи и „белите книги” на много други държави).

Така например, веднага след публикуването на прегледа на политиката за отбрана на лейбъристкото правителство през 2010 (Strategic Defence and Security Review, SDSR), последва бракуването (пет години преди планираното) на флагмана на Кралския флот – лекия самолетоносач HMS «Ark Royal», както и снемането от въоръжение на самолетите с вертикално излитане и кацане „Harrier II”, които трябваше да бъдет заменени с F-35B «Lightning II» едва в края на десетилетието.

Сегашният преглед трябваше да се появи още в края на миналата година, но по разбираеми причини, пролетта на 2020 не беше най-подходящото време за дългосрочни прогнози. Правителстото на Борис Джонсън отделяше специално внимание именно на този документ, който трябваше да стане първото подробпо изложение на пост-Брекзит политиката на новата „Глобална Британия” [3]. В тази връзка прегледът включва и редица други документи и тъкмо поради това се смята за „комплексен” (Integrated Review of Security, Defence, Development and Foreign Policy, IR). Публикуването на IR 2021 беше съпътствано и от появата – седмица по-късно – на новата Бяла книга на Военното министерство.

East of Suez

Ако се съди по увода към прегледа, написан от премиера Борис Джонсън, той вижда бъдещата Британия като държава, свободна от ограниченията на ЕС, отворена към света, гъвкава и бързо реагираща на промените. Според него, сред най-важните предизвикателства пред страната е да докаже, че либералната демокрация и свободния пазар са „най-добрите модели на политическо и икономическо устройство”. Вероятно преди трийсетина тодини самата идея да се доказва подобно нещо би изглеждала смехотворна и глупава, но светът се промени. Сегашната ситуация обаче изисква „най-големите инвестиции в отбрана от края на студената война насам”.

Глобалната Британия възнамерява да играе по-активна роля на световната сцена. Въпреки многобройните „стабилни алианси и широкото партньорство”, включително с бившите съседи от ЕС, като „най-важни за британската нация” специално са изтъкнати отношенията със САЩ. Планира се в края на десетилетието Великобритания да се превърне в най-важния европейски партньор на държавите от Индо-Тихоокеанския регион (ИТР), запазвайки стабилните си позиции в Близкия Изток и развивайки ги в Африка, особено в източната и част. Показателно е, че Нигерия е посочена отделно, като един от най-важните британски партньори на Лондон.

В обзора, касаещ текущата ситуация, се съдържат интересни признания, а именно, че през последните десетилетия Великобритания, подобно на редица други държави, е концентрирала усилията си за „запазването на международния ред, основан на правила (прословутият «rules-based international order/system»), но заради нарастващото противопоставяне между отделни страни и блокове следва да се премине от опити за поддържане на статуквото към динамично участие във формирането на „бъдещия международен ред”, например, увеличавайки усилията за защита на „свободните общества и демокрациите” и стремежа на народите „към по-добро управление”.

Естествено, като най-важен приоритет се посочват „интересите на британците”, като е особено показателен начинът, по който те се подрежват: на първо място е суверениттът, след това сигурността и едва на трето – финансовата стабилност. Това може да се обясни както с желанието да бъдат удовлетворени националистите, така и с признаването на факта, че - поне на първо време - Брекзит може да се отрази върху жизненото равнише на британците (макар че в момента е много удобно всичко да се приписва на пандемията). Бъдещото подобряване на икономиката се свързва на първо място с укрепването на връзките с ИТР, а като конкретни примери за усилията в тази посока се посочват укрепването на партьорството с AСЕАН и подадената на 1 февруари заявка за членство във Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) [4].

В чуждестранните медии се появиха многобройни коментари относно това, коя страна се обявява в доклада за основна заплаха за Обединеното кралство – Русия и или Китай. Всъшност, в него достатъчно ясно е посочено, че Русия представлява „най-непосредствената заплаха за сигурността”, за противодействие на която е необходимо укрепването на НАТО и запазването на британските ангажименти към пакта. Китай пък неколкократно фигурира като основен генератор на геополитическите и геоикономически промени в света и системен съперник. И макар да се отбелязва, че с него следва да се сътрудничи в икономическата сфера, изрично се напомня за нарушенията на човешките права в тази страна (естествено, британците акцентират най-вече върху ситуацията в Хонконг) и нейната ускорена военна модернизация, представляваща нарастваща заплаха за интересите на Великобритания. Тоест, Китай е обозначен като глобална и стратегическа заплаха най-вече в областта на икономиката, а Русия – като локална заплаха и то само в сферата на сигурността и отбраната.

Rule the Waves

Но, нека оставим политиката и икономиката на политолозите и икономистите, и да се концентрирами върху промените в отбранителната стратегия на Обединеното кралство, още повече че тя традиционно отразява политическите цели на страната.

Още през нември 2020 Борис Джонсън анонсира значително нарастване на разходите за отбрана. Беше обявено, че през следващите четири години за целта ще бъдат допълнително инвестирани 34,1 млрд. паунда. Като основен бенефициент се посочват Кралският флот и корабостроителната индустрия, формиращото се Космическо командване и различни изследователски програми. IR и Бялата книга внасят допълнителна конкретика в това отношение. При това, за разлика от миналогодишното заявление на Джонсън, тук са налице и някои негативни моменти.

Както можеше да се очаква, най-сериозни придобивки ще получи флотът:

  • обещава се в най-близко време да стартира концептуалният проект за нов ескадрен миноносец с условен индекс тип 83, който в края на 30-те години следва да замени сегашните кораби тип 45 Daring. Последните пък трябва да бъдат модернизирани с цел усилване на основните им противовъздушни възможности , освен това се предвижда закупуване на нова противокорабни ракети, които да заменят сегашните ракети Harpoon;
  • в още по-кратки срокове, до 2024, следва да влезе в експлоатация новият хидрографски изследователски кораб (осъществяващ подводни проучвания с безпилотни апарати) Multi Role Ocean Surveillance Ship (MROSS);
  • утвърдени са плановете за изграждане на осем фрегати тип 26 (част от тях вече са в строеж), както и пет по-опростени и евтини от тип 31. Ще последва производството и доставката на фрегати от новия тип 32, чиято концепция все още се уточнява и, които вероятно ще използват подводни безпилотни апарати;
  • резултат от обещаното активизиране на изграждането на нови фрегаjи ще стане изваждането от експлоатация в най-скоро време на две от наличните фрегати тип 23;
  • планира се трансформирането на десантните сили, които традиционно са представени във Великобритания от лека пехотна бригада, включваща около 1000 командоси. Освен това от 2021 в Европа, а от 2023 в ИТР, се планира постоянно базиране на т.нар. „брегови групи за бързо реагиране” (Littoral Response Groups). За целта един от десантните кораби тип Bay ще бъде модернизиран за да може да осигури необходимите ударни възможности, вероятно осигурявайки базирането на бойните хеликоптери. До 2030 за подсигуряването на операциите в крайбрежни зони, включително изпращане на групи командоси, се планира изграждането на „многоцелеви кораби за поддръжка” (Littoral Response Groups), които – съдейки по описанието им – ще представляват леки хеликоптероносачи;
  • ключова роля се отрежда на двете групи самолетоносачи, като в това отношение се отдава голямо пропагандно значение на осеммесечното първо плаване на самолетоносача „Куин Елизабет” в Азиатско-Тихоокеанския регион през настоящата 2021. За подсигуряването на подобни далечни морски походи, за които се планира да станат редовни, е предвидено изграждането на три нови кораба за снабдяване. Впрочем, освен в плановете за възстановяване на британското военноморско присъстве в ИТР, се очаква британските ударни групи от самолетоносачи да допринесат за укрепване мощта на силите на НАТО в Атлантичееския океан, отбраната на чиято северна част беше основната задача на Кралския флот по време на студената война;
  • потвърждават се плановете за завършване изграждането на серията от седем многофункционални атомни подводници клас Astute, както и на четири нови стратегически ракетни подводници, клас Dreadnought, макар че това касае не толкова флота, колкото британските ядрени сили, затова на тях ще се спра по-нататък.

Според Първия лорд на Адмиралейството, като цяло, в сравнение с 2015, общият тонаж на Кралския флот следва да нарасне 1,5 пъти до 2030. Броят на фрегатите, които ще играят ключовата роля в реализацията на амбициозните планове за разгръщане и базиране на британската мощ „на изток от Суец”, ще нарасне от 13 на 24, макар че според повечето военни експерти това едва ли ще се случи преди 2035.

Приоритетът на флота в рамките на декларираните от Лонон глобални политически планове е неоспорим. За всичко обаче се налага да се плаща, като в конкретния случай, укрепването на флота ще стане за сметка на британската армия, където се планират и основните съкращения:

  • до 2025 числеността на сухопътните сили ще бъде съкратена с около 10 хил. души, достигайки 72,5 хиляди. Ще бъде реформирана цялата армейска структура, като в основата и ще бъдат поставени седем бригади: по две леки и тежки механизирани, една ударно-разузнавателна [5], авиоманеврена и авиационна (като последната ще включва бойните хеликоптери);
  • вероятно ще бъдат бракувани една трета от основните танкове „Челинджър 2”, а останалите 148 ще бъдат модерниирани до ниво „Челинджър 3”;
  • ще бъде прекратена програмата за модернизация на гъсеничните бойни машини на пехотата Warrior, въпреки че за реализацията и вече бяха похарчени 430 млн. паунда. Вместо това ще бъде ускорена покупката на германски колесни бронирани коли Boxer, първите от които ще влязат в експлоатация до 2025;
  • ще бъдат модернизирани ракетните системи M270 MLRS, като се осигури възможност за използване на нови ракети с по-голям обсег, включително PrSM с предполагаем обсег 700-800 км;
  • ще бъдат извадени от експлоатация до 50 средни транспортни хеликоптери от различни типове, които ще бъдат замени с нови, чиито избор предстои;
  • обещава се да бъдат закупени нови средства за радиолокационна борба, радиотехническо разузнаване и противовъздушна отбрана (най-вече средства с малък обсег за борба с дронове), както и нови самоходни артилерийски установки (в рамките на програмата Mobile Fires Platform, MFP).

Запазва се тенденцията модернизацията на въоръженити сили да бъде насочена към създаването на мобилна и разполагаща с голям брой резузнавателни  и ударни средства армия. До голяма степен обаче, това е опит желаното да се представи за действителност, защото плановете за нейното развитие представляват набор от съкращения, отразяващи по-слабата реална заинтересованост от „сдържането” на Русия, непосредствено на европейския континент. В тази връзка ще припомня, че макар авиацията на Обединенито кралство също би трябвало да спечели от глобализацията на британската военна стратегия, всъщност тя се оказва потърпевша от нея, почти колкото и сухопътните сили. През следващите години, основните средства ще отидат за финансиране старта на разработването на т.нар. FCAS (Future Combat Air System), т.е. на британския изтребител от следващо поколение, известен като Tempest [6]. Само през следващите четири години за това ще бъдат инвестирани над 2 млрд. паунда.

Макар че в този проект участват също Швеция и Италия, трудно можем да си представим, че той би приключил успешно, без в него да бъде включен или френско-германско-испанският консорциум, разработващ сходен проект със същата абревиатура [7], или пък САЩ, които в момента активно реализират полусекретния си проект NGAD (Next-Generation Air Dominance). Тоест, планираните британски инвестиции най-вероятно целят натрупването на необходимия „актив” за евентуално участие на Обединеното кралство в бъдещ общ проект. От друга страна, цената на тези инвестиции е значителното съкращаване на сегашните британски ВВС:

  • До 2025, без да бъдат заменени с нищо, ще бъдат извадени от въоръжение 24 от по-ранните версии изтребители Eurofighter Typhoon, а останалият състав ще бъде модернизиран. Дотогава, без замяна, ще бъдат извадени от експлоатация и повечето учебно-тренировъчни самолети Hawk;
  • Трите останали [8] самолети за далечно радиолокационно откриване и управление E-3D ще бъдат извадени от въоръжение още през 2021, т.е. по-рано от планираното и преди да бъдат заменени със самолетите E-7A, които са по-евтини за експлоатация, но и по-малко ефективни;
  • В доклада се представя за постижение покупката на 16 ударни дрона Protector, представляващи козметично модернизирани америански дронове MQ-9 Reaper, девет от които се експлоатират от британците и в момента.
  • Във военно-транспортната авиация предсрочно ще бъдат снети от въоръжение самолетите C-130J Hercules, чиято екплоатация се планираше да продължи до средата на 30-те години. Лишавайки се от тях, британците ще трябва да разчитат само на останалите 22 броя А-400М Atlas и 8-те С-17 Globemaster;
  • От ключово значение бяха плановете за закупуване на стелт-изтребители F-35Lightning II, предназначени както за флота така и за ВВС [9]. Тези планове, датиращи от началото на века, първоначално предвиждаха закупуването на 138 такива изтребителя, но до момента е потвърдена покупката само на 48, като сега се твърди, че в крайна сметка ще бъдат купени между 60 и 80.

Тоест, в рамките на новата британска военна стратегия, авиацията също се оказва „жертва”, но не толкова на фаворизирането на флота, колкото на собствение си амбициозни планове. През следващите години това ще се отрази негативно на нейните възможности, като най-голямата изненада е планираният „погром” в сферата на учебната и военно-транспортната авиация. Впрочем, програмата за създаване на национален изтребител от следващо поколение или поне перспективите за участие в мултинационален консорциум, очевидно е далеч по-важна за британския военно-индустриален комплекс.

Разбира се, в новата стратегия се отделя място и на толкова модната сред днешните политици тема за киберпространството. В това отношение британците имат с какво да се похвалят: през 2020, използвайки кадри на Военното министерство, MI-6 и Центъра за правителствена комуникация [10], бяха създадени т.нар. „Национални киберсили” (National Cyber Force, NCF), за чиято основна задача съвсем открито се определя осъществяването на настъпателни кибероперации, уточнявайки разбира се, че те следва да се провеждат „отговорно” и да бъдат насочени предимно за борба с тероризма или „с мошениците в мрежата”. В същото време обаче се акцентира върху „активността в кибепространството на някои противници на Великобритания”, макар да не се посочват конкретни държави.

Ябълките на раздора

Най-голям интерес сред експертите, както и сред обществеността, предизвика раздела в последния „Комплексен преглед”, посветен на ядреното въоръжение, в който се твърди, че Великобритания възнамерява да увеличи броя на ядрените си бойни глави до 260. След десетилетията на съкращения, сега британците за първи път обявяват, че планират да увеличат ядрения си арсенал, шокирайки привържениците на контрола над въоръженията и поставяйки под въпрос ангажиментите си в рамките на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, изискващи от петте офииално признати ядрени държави да се ориентират към съкращаване на ядрените си запаси.

От 1970 насам стратегическите ядрени сили на Великобритания се представляват най-вече от нейния флот от атомни ракетни подводници (първоначално тип Resolution, снабдени с ракети Polaris, а след това Vanguard, с ракети Trident II). А след 1998, когато окончателно бяха снети от въоръжение тактическите авиобомби WE.177, те останаха и единствените носители на ядрено оръжие в британския арсенал. Макар да липсва достатъчно информация за арсеналите на непризнатите ядрени държави, налице са всички основания да се твърди, че Великобритания е единствената ядрена сила, разполагаща само с един тип носители.

Впрочем, понякога изглежда учудващо, че британците са запазали дори и тях: трудно можем да открием друга ядрена държава, в която обществото да се отнася толкова негативно към този неин статут. Нещо повече, би могло да се каже, че цялото антиядрено движение на Запад има британски корени. Така или иначе, но от началото на 80-те години на ХХ век общото количество на британските ядрени заряди постоянно намаляваше, въпреки че замяната, през 90-те, на тогаващните подводници с нови (с нови ядрени ракети), представляваше сериозно качествено подобрение.

Под натиска на антиядреното лоби, британските правителства налагаха допълнителни ограничения върху и без това неголемия брой от носители - общо четири подводници, една от които обикновено е в ремонт, а една осъществява бойно патрулиране. След 1998 броят на бойните глави за всяка подводница беше ограничен до 48 [11], а от 2010 - до 40, носени от не повече от 8 ракети, при положение, че максималният капацитет на подводниците е 16 ракети.

Броят на годните за разгръщане бойни глави също беше ограничен до 160, а от 2010 - до 120, което е логично: по три боекомплекта за трите подводници, които не са в ремонт. При това беше поет ангажимент за намаляване общия брой на бойните глави от "не повече от 225", през 2010, до "не повече от 180", в средата на 2020-те години. В момента това количество е 195. Смята се [13], че по-голямата част от бойните глави са с мощност около 80-100 килотона, а останалите са леки, т.е. с мощност около 5 килотона. Що се отнася до ракетите-носители, Великобритания закупи общо 58 ракети от САЩ, като в момента годни за използване са вероятно 48 (8 са предназначени да бъдат използвани при бъдещи изпитания).

В прегледа от 2015 тези планове не бяха променени, но в най-новия от 2021, съвсем неочаквано беше декларирано намерение за увеличаване на британския ядрен арсенал до "не повече от 260 бойни глави", което означава връщане към нивото от 1992. При това е показателно, че съзнателно не се споменава броят на зарядите, с които разполагат британските ядрени подводници.

Според авторите на „Комплексния преглед”, това увеличаване на ядрения арсенал е свързано с "променилите се технически и доктринални предизвикателства", а в интервю за ВВС британският министър на отбраната обяви, че това е свързано с развитието на средствата за противовъздушна отбрана в Русия. Това беше оценено от експертите като доста прозрачен намек, че Великобритания ще се стреми да продължи да покрива т.нар. "Московски критерий" - т.е. поставената още през 70-те години на ХХ век пред британските стратегически ядрени сили задача да разполагат с гарантирана възможност да нанесат съкрушителен ответен удар по Москва, в отговор на евентуална съветска/руска ядрена атака срещу Обединеното кралство (между другото това изискване никога не е било обявявано официално). Както е известно, именно необходимостта да се гарантира изпълнението на "Московския критерий" принуди през 70-те години на миналия век Лондон да стартира скъпоструващата програма за снабдяване на ракетите Polaris с комплекс от средства за преодоляване на съветската противовъздушна отбрана. Сега изглежда, че британските стратези предпочитат да заложат на "екстензивния метод". При всички случаи сегашната програма за модернизация на британските ядрени сили е още по-тясно свързана, отколкото досега, с онази на САЩ.

Без оглед на официално декларираните цели, тази стъпка на Великобритания ще има далеч отиващи последици. Решението на една от "старите" ядрени държави да предприеме подобно значително разширяване на ядрения си арсенал ще развърже ръцете на останалите и ще нанесе удар по ядреното неразпространение и контрола над въоръженията. На свой ред, Русия ще получи допълнителен аргумент да настоява за включването на Великобритания в евентуални бъдещи многостранни споразумения за ограничаване и съкращаване на ядрените въоръжения. В тази връзка ще припомня, че когато коментират възможността за постигане на подобни многостранни споразумения САЩ, кой знае защо, визират само Китай, но не и най-близкия си военен съюзник.

Заключение

Въпреки че в новия „Комплексен преглед” се съдържат много съвсем конкретни препоръки, напълно е възможно те да не бъдат реализирани, особени онези от тях, които касаят покупката на нова военна техника, а не съкращенията в армията и ВВС. Най-вероятно очертаният курс на развитие на британската военна мощ ще се запази, като според сегашните управляващи в Лондон той трябва да обърне страната с лице към морските простори, на изток от Суец, където Британия ще се опита отново да стане „Глобална” (Global), при положение, че вече няма как да стане „Велика” (Great).

Продължаването на тази политика обаче, неизбежно ще доведе до нарастване на конфронтацията с Китай, колкото и да се стараят в Лондон да забават този процес. Що се отнася до Русия, за нея една бъдеща „азиоцентрична” Великобритания може да се окаже по-малко агресивна, макар че би било наивно да се очаква някакво затопляне в двустранните отношения. От друга страна, британският пример за радикално изместване на основните политически и икономически усилия към друг регион на планетата, може и би трябвало да стане обект на много внимателен анализ в Москва. В края на краищата, историята на двете държави не е чак толкова различна: в годините, когато британската Източноиндийска компания изгражда Британската империя, Михаил Ломоносов прогнозира, че „руската мощ ще нарасне неимоверно, благодарение на Сибир и Северния океан” [16].

 

Бележки:

 

  1. 1. Официалното му заглавие е «Global Britain in a Competitive Age: the Integrated Review of Security, Defence, Development and Foreign Policy». https://www.gov.uk/government/publications/global-britain-in-a-competitive-age-the-integrated-review-of-security-defence-development-and-foreign-policy" \t "_blank.
  2. 2. Официалното му заглавие е «Defence Command Paper». https://www.gov.uk/government/publications/defence-in-a-competitive-age" \t "_blank
  3. 3. «Global Britain» е новото тълкуване на съкращението GB
  4. 4. Създаденото през 2018 «Comprehensive and Progressive Agreement for Trans-Pacific Partnership», бившето Транстихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP), без напусналите го още при неговото формиране САЩ, управлявани тогава от Тръмп. Великобритания стана първата „външна” държава присъединила се към това търговско споразумение, както и първата, която не е част от Тихоокеанския регион.
  5. 5. Концепция за бригада, комбинираща разузнавателни бронирани автомобили "Аякс" с висока концентрация на стволова и ракетна артилерия.
  6. 6. Ако искаме да сме по-точни, FCAS представлява комплексна програма, включваща освен разработването на изтребителя Tempest (най-вероятното му име) и разработване на дронове Mosquito и друго въоръжение.
  7. 7. Във френско-германската FCAS, изтребителят засега се обозначава просто като NGF (New Generation Fighter), но също са налице планове за създаване на безпилотни дронове и използване на рояци от дронове.
  8. 8. От първоначално закупените седем, един беше използван за резервни части през 2009, а други три бяха извадени от въоръжение през 2019–2020.
  9. 9. За британските F-35, подчиняването им на сухопътната или на морската авиация има почти формален характер. Беше решено, че ескадрилите ще се комплектуват една след друга, като всички ще участват в тренировъчните полети от самолетоносача и ще участват в разгръщането му.
  10. 10. Government Communications Headquarters (GCHQ), под това име се крие агенция, ангажирана с радиоелектронно разузнаване, криптография, подслушване, прихващане на интернет-трафик и т.н.
  11. 11. «Strategic defence review white paper», 1998 [http://researchbriefings.files.parliament.uk/documents/RP98-91/RP98-91.pdf" \t "_blank"].
  12. 12. «Securing Britain in an Age of Uncertainty: The Strategic Defence and Security Review», 2010 [https://assets.publishing.service.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/62482/strategic-defence-security-review.pdf" \t "_blank"].
  13. 13. «THE UK TRIDENT MISSILE SYSTEM FACTSHEET», 2014 [https://www.medact.org/wp-content/uploads/2014/01/THE-UK-TRIDENT-MISSILE-SYSTEM-FINAL.pdf" \t "_blank"].
  14. 14. Важно е да се отбележи, че няма никакви отделни британски "експортни" ракети, а британските подводници се оборудват от американския ракетен арсенал в Кингсбей, като ракетите се избират на случаен принцип.
  15. 15. Влезлият в сила на 22 януари 2021 Договор за забрана на ядреното оръжие, иницииран от държавите, недоволни от буксуващото разоръжаване. Той има очевидно популистки характер и, естествено, не е подписан нито от ядрените държави, нито от най-близките им съюзници, но според авторите му, трябва постепенно да формира атмосфера на натиск и нетърпимост около ядрените държави. Според петте ядрени сили обаче, договорът вреди на процеса на контрол на въоръженията и разоръжаването, тъй като ерозира сравнително работещата система, с популистките си лозунги.
  16. 16. Ще припомня крилатия израз "Богатството на Русия ще нараства, благодарение на Сибир".

 

* Експерт на Руския съвет за международни отношения

 

Поръчай онлайн бр.6 2021