Гърция традиционно заема ключово място на световната геополитическа карта заради уникалното си местоположение и контрола върху над три хиляди острова в Източното Средиземноморие. Макар че отдавна е интегрирана в НАТО и ЕС и е част от сферата на стратегически интереси на САЩ, страната се старае да поддържа добри отношения и с техните основни съперници - Русия и Китай.
Новите американски бази в южната ни съседка
Както е известно, гръцката диаспора е сред най-влиятелните в САЩ, а нейните представители традиционно заемат високи постове във външнополитическите и отбранителни институции на страната и най-вече в Пентагона. Това е и една от причините двете страни винаги да поддържат добри отношения почти по всички направления. През 90 те години на миналия век, те подписаха споразумение за сътрудничество в сферата на отбраната, в чиито рамки на гръцка територия продължаваше да функционира само създадената през 1951 военноморска база на САЩ/НАТО в Суда, на остров Крит, която беше и единственият пункт за снабдяване и ремонт на американските самолетоносачи в Източното Средиземноморие. Гръцкият парламент всяка година подновяваше това споразумение за още 12 месеца, а през октомври 2019, по време на посещениета на американския държавен секретар Майк Помпео в Атина, двете страни се споразумяха да подпишат нов договор за сътрудничество във военно-техническата сфера (Mutual Defenсe Cooperation Agreement - МDCA), който беше ратифициран от гръцкия парламент в последните дни на 2020. Споразумението позволява на САЩ да използват почти всички гръцки военни бекти, както и да получат нови бази на територията на страната. За ратификацията на MDCA гласуваха 173-ма гръцки депутати (при 33-против и 80 въздържали се). Срокът на действие на споразумението все още не е уточнен, но то предвижда разширяване на американската военноморска база в Суда. На практика, там ще бъде разположена новата експедиционна мобилна база на ВМС на САЩ USS Hershel «Woody» Williams. Освен това, американските военни ще ползват инфраструктурата на военните бази в Стефановикио, Лариса и пристанището Александруполис, откъдето ще могат да наблюдават и контролират движението на корабите в Егейско море. От ключово значение за Вашингтон е военновъздушната база в Лариса, където през 2018 временно бяха разположени ударни американски дронове MQ-9 Reaper, както и изтребители от пето поколение F-22 Raptor. В резултат от новото споразумение MDCA тази техника вече ще бъде постоянно разположена в Гърция. Което означава, че САЩ ще инвестират сериозни средства за модернизацията и разширяването на гръцките военни бази и пристанища, така че те да могат да приемат и самолетоносачи. Изграждането на пълноценна военна инфраструктура, а също на жилища и други сгради за американските военни пък, ще означава немалки инвестиции и нови работна места за гръцката икономика. От друга страна, както показва опитът на американските военни бази в Япония и Германия, това създава и определени проблеми за местното население. Непосредствено след посещението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис във Вашингон през януари 2020, министърът на отбраната Никос Панайотопулос обяви плановете на страната за модернизация на въоръжените и сили. Според него, Гърция възнамерява да купи 24 самолета F-35 на обща стойност 3 млрд. долара, да продължи модернизацията на 82 самолета F-16 до версия F-16 Viper и, евентуално, да закупи военни кораби и ново оборудване от САЩ. Общата стойност на тези поръчки надхвърля 10 млрд. долара, което е гигантска сума за страната, чиято икономика не е в добро състояние, да не говорим, че те биха могли да породят проблеми с ЕС, който е основният и кредитор. Германия и Франция например, настояват гърците да купуват европейско, а не американско въоръжение. Гръцкия военен министър обаче заяви, че въпросът за покупката на F-35 e бил повдигнат именно от Атина, която по този начин "ще се опита да постигне въздушно превъзходство над Турция" през следващите години. В същото време страната е заинтересована да се сдобие с ударни американски дронове MQ-9 Reaper, разчитайки, че тези сделки ще и помогнат да промени в своя полза силовия баланс в Източното Средиземноморие. В тази връзка ще напомня и, че в последно време Гърция активно участва в съвместни учения със САЩ, Франция, Израел и ОАЕ.
Както е известно, причината за рязкото обръщане на САЩ към Гърция беше поведението на Турция, чиято политика в момента сериозно се разминава с американската (и с тази на НАТО) в региона. Вашингтон открито застана на страната на Атина в спора и с Анкара относно газовите находища в Източното Средиземноморие. Впрочем, същото сториха и повечето членове на НАТО, въпреки че и Гърция, и Турция са членове на пакта. Ще припомня също, че в течение на почти 60 години разположената на турска територия "Инджирлик" беше най-важната стратегическа военновъздушна база на САЩ в Близкия Изток, от която американците осъществяваха постоянно наблюдение на южната периферия на Съветския съюз, а след разпадането му я използваха за реализация на операциите си в Близкия Изток. Сега обаче изглежда, че Вашингтон е склонен да я замести (или, най-малкото, да я допълни) с новите си военни бази в Гърция.
Мястото на Гърция в американските усилия за сдържане на Русия
По време на посещението си в Солун и Крит, през септември 2020, тогавашният държавен секретар на САЩ Майк Помпео заяви: "Тук съм за да укрепя едни от най-здравите военни връзки на Америка в цяла Европа. Смятаме Гърция за истинска опора на стабилността и просперитета в Източното Средиземноморие и се гордеем с подкрепата си за гръцкото правителство". По-интересното обаче е, че според него, Вашингтон и Атина се стремят "да се противопоставят на зловредното влияние на Русия в региона и огромното влияние на Руската православна църква в Гърция". Впрочем, освен против руското влияние, новото споразумение между САЩ и Гърция е насочено към ограничаване на китайската икономическа експанзия в южната ни съседка и региона, като цяло.
Освен това Помпео изрази загриженост във връзка с посешенията на руски военни кораби в пристанищата на Гърция и Кипър и даде да се разбере, че Вашингтон настоява те да бъдат ограничени. Очевидно целта на американците и да затруднят присъствието на руските ВМС в Средиземно море, ограничавайки възможностите им да патрулират в неговата акватория, както и да създадат проблеми за логистиката на руските военни контингенти в Сирия. В тази връзка, пристанище Александруполис е от стратегическо значение не само за САЩ, но и за Русия. Включително защото през региона преминават ключови маршрути за транзит на енергоносители, като интерконектора Гърция-България (IGB) или Трансадриатическия газопровод (ТАР). Освен това, Александруполис играе важна роля за товарния трафик, тъй като е разположен в непосредствена близост до контролирания от турците пролив Дарданели, свързващ (чрез Мраморно море) Егейско и Средиземно с Черно море. Тоест, САЩ разчитат да получат възможност да блокират при нужда Дарданелите, затваряйки руския флот в Черно море и прекъсвайки търговските маршрути на руснаците. Неслучайно твърденията на Помпео провокираха острата реакция на Външното министерство в Москва, чиито говорител Мария Захарова заяви, че: "Плановете на Вашингтон за разширяване на военното му присъствие в Източното Средиземноморие ни тревожат, защото имат отровено антируски характер, отразяват агресивната политика на САЩ и по никакъв начин не съдействат за укрепването на мира и сигурността в региона".
Що се отнася до Гърция, от една страна, коментирайки противопоставянето между Атина и Анкара, нейният премиер Мицотакис посочи, че: "Днес, когато виждаме, че някои стари врагове се сближават, както стана между Израел, ОАЕ и Бахрейн, в Средиземноморието не трябва да възникват нови заплахи и нелоялна конкуренция. Радвам се да отбележа, че американската страна споделя позицията ни и осъзнава, че напрежението между двама членове на НАТО е вредно за всички и се обявява против едностранните действия, ерозиращи всеки открит диалог".
От друга страна обаче, въпреки натиска на САЩ и гръцките реверанси към тях, Атина очевидно няма желание да влошава прекалено исторически формиралите се добри отношения с Москва. За това говорят и периодично появяващите се информации, че Гърция и Русия преговарят за модернизацията на купените навремето от руснаците зенитно-ракетни комплекси С-300ПМУ-1 до ниво ПМУ-2. Това би позволило възможностите на гръцките комплекси С-300 да се доближат до тези на турските С-400. И тъй като гръцките С-300 са насочени в посока към Крит, след модернизацията си те ще могат да прикриват дори Родос, Додеканезите и морската зона източно от Крит. Ще напомня обаче, че програмата за модернизация на С-300 е обект на забраните и санкциите, наложени от НАТО на страните членки през 2014, във връзка с присъединяването на Крим към Русия. Тоест, изглежда съмнително, дали гърците ще успеят да спечелят достатъчно време за да модернизират комплексите си С-300, или САЩ ще ги притиснат, "убеждавайки" ги, че е по-добре да ги заменят с американските комплекси Patriot. Както е известно, през 2014, именно заради ограниченията, наложени от НАТО, Атина се отказа от закупуването на новите руски противотанкови комплекси Корнет ЭМ и другите си планове за покупка на въоръжение от Русия. Освен системите С-300ПМУ-1, гръцката армия разполага със зенитно-ракетни комплекси Тор-М1 и Оса-АКМ, както и с четири десантни кораба на въздушна възглавница "Зубър", купени от руснаците през 2000-2004.
В тази връзка ще припомня, че още през октомври 2020 гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви пред парламента в Атина, че Гърция планира да разшири споразумението за отбрана със САЩ или да подпише ново. Това беше потвърдено през февруари 2021 и от говорителя на гръцкото Външно министерство Александрос Папайоану. Според него е планирано споразумението да бъде подписано в личното присъствие на лидерите на двете страни през есента на 2021. В коментар на гръцкия вестник "То Вима" по този повод, че уточнява, че: "Американската страна на практика изисква две неща - временно удължаване на споразумението, например за период от пет години (така че да не се подновява ежегодно) и добавяне на нови места (твърди се, че Вашингтон е представил списък с повече от 20 такива "нови места"), където американските сили могат да бъдат разполагани при ротацията на присъствието им в Гърция“. Според "То Вима", "прилагането на споразумението, ако то наистина бъде постигнато, няма да е трудно, тъй като техническите и юридическите подробности са уточнени в хода на преговорите по предишното споразумение".
В коментара си по този повод, турският адмирал от резерва Джем Гюрдениз (известен като автор на прословутата доктрина "Синя родина", целяща поставянето на Източно Егейско море и голяма част от Източното Средиземноморие под контрола на Турция) заяви, че възползвайки се от гръцко-турските противоречия, САЩ се опитват да „създадат атмосфера на нова концентрация на сила, с цел постигане на хегемония в региона“. Според Гюрдениз, планираното преструктуриране на американското военно присъствие в Гърция не е следствие от загрижеността на Вашингтон за сигурността на страната, а по-скоро става въпрос за „противодействие на засилената дейност на руско-китайския блок в Източна Евразия, която може да доведе до геополитически пробив в Тихия Океан“. Адмиралът е убеден, че именно последният е в центъра на вниманието на САЩ, докато "Средиземно море е субсидиарен регион, който играе съществена роля, най-вече в областта на енергетиката". В тази връзка той напомня, че "65% от руския износ минава през Средиземно море, а основната ос на всички важни морски контакти на Русия с арабския регион минава през линията Крит-Александруполис".
Може ли Атина замени Анкара в стратегията на Вашингтон
На фона на влошените си отношения с Анкара, Вашингтон дори не се опитва да крие, че търси алтернатива на Турция и на базите си в тази страна, като за целта напоследък все по активно залага на "развитието на сътрудничеството" с Атина. Сред примерите в тази посока беше посещението, през март 2021, на американския самолетоносач USS Dwight D. Eisenhower, начело на ударна група, във военноморската база "Суда бей" на остров Крит, като на борда му се качи и гръцкият премиер Мицотакис. В телефонния разговор по този повод между Мицотакис и президента на САЩ Байдън, последният изтъкна, че американският кораб "пристига в тръцкото пристанище за да помогне и подкрепи Гърция" и поздрави гърците във връзка с 200-годишнината от освобождаването на страната от турско владичество. Естествено, думите на Байдън породиха вълна от критики в турските медии, които ги характеризираха като "откровени стъпки на американската администрация към усложняване на отношенията между Турция и САЩ". Между другото, това беше първият случай от 40 години насам, когато американски самолетоносач се оказва в тези води.
Пак през март посланикът на САЩ в Атина Джефри Пайет потвърди, че САЩ са готови да продадат на Гърция самолети F-35, каквито не желаят да предоставят на Турция и които очевидно са били предназначени именно за Анкара, преди влошаването на двустранните отношения. Според посланик Пайет, необходимата за обслужването на самолетите инфраструктура може да бъде изградена само за пет години. Той подчерта, че сделката ще допринесе за реализацията на обявената от Атина през септември 2020 нова отбранителна програма, целяща модернизация на гръцката армия.
На свой ред, по време на лекцията си в американският Център за стратегически и международни изследвания, гръцкият министър на отбраната Никос Панайотопулос акцентира върху факта, че САЩ и Гърция възнамеряват да разширят военното си сътрудничество в Средиземно море, като то ще придобие "непознати до този момент измерения". Освен това Панайотопулос потвърди, че предстои двете страни да подпишат нов договор за сигурност, който ще осигури на САЩ "повече пространство" за осъществяване на "военни мероприятия на гръцка територия".
Всичко това се случва на фона на периодично ескалиращото напрежение в отношенията между Атина и Анкара, която е неин партньор в НАТО, като сред причините е сблъсъкът във връзка със собствеността на находищата на енергоносители в източната част на Средиземно море. Отношенията между САЩ и Турция също се влошават, като според мнозина експерти, наслагването на двата процеса може наистина да доведе до превръщането на гръцките бази в алтернатива на турските при осъществяването на военните операции на САЩ/НАТО. Засега обаче Вашингтон не обявява официално наличието на планове за изтегляне на американските сили от Турция, където е разположена военновъздушната база Инджирлик, както и радар на американската противоракетна отбрана.
Въпреки това е ясно, че САЩ се стремят да увеличат военното си присъствие в Гърция именно заради нарастващите съмнения в "надеждността на Турция". По този повод, в края на май гръцкият вестник Kathimerini напомни, че през последните години Вашингтон значително укрепи военните си връзки с Атина, разполагайки нови сили във военноморската база в залива Суда, и планира създаването на още четири бази в Крит, Александруполис, Лариса и Стефановикио.
Тези интензивни контакти и събития на международната сцена директно засягат интересите на Гърция и Турция, променяйки баланса на отношенията между тези държави. За това, в частност, говори официалното посещение на гръция премиер Мицотакис в Либия през април, почти паралелно с появата там на премиера на Италия Марио Драги, както и осъщественото по същото време (и завършило със скандал) посещение в Анкара на председателите на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейският съвет Шарл Мишел. Като всичко това се случва на фона на постоянно повтарящите се заплахи на Държавния департамент на САЩ срещу Турция във връзка с покупката на руските зенитни ракетни комплекси С-400 и заради турско-руското сближаване в последно време, като цяло.
Паралелно с това и очевидно като своеобразно наказание за провежданата от Анкара независима политика, Вашингтон провали през март 2021 най-голямата в историята турска военна сделка. Ще припомня, че на 8 март говорителят на турския президент Ибрахим Калън обвини САЩ, че са се намесили в доставката на 30 ударни хеликоптера AТАК, произведени в Турция, за Пакистан, въпреки подписания от двете страни договор на стойност 1,5 млрд. долара. За целта, Вашингтон просто отказа на Анкара да и даде лиценз за износ на американските двигатели на въпросните хеликоптери.
Истината е, че през последните месеци усилията на Вашингтон (както и на редица негови съюзници) за "превъзпитаване" на Анкара са доста активни, което потвърждава, че отношенията между САЩ и Турция, които не бяха добри и по времето на Тръмп, са навлезли в критичен период. Сред показателните моменти в това отношение беше признаването, от страна на Байдън, на арменския геноцид от 1915, с което Вашингтон прекрачи една от ключовите "червени линии" на Анкара. Както можеше да се очаква, турската реакция беше доста остра, включвайки дори призиви за изгонването на американците от Инджирлик. Освен това, турците припомниха и изключването си от програмата за създаване на изтребителите F-35, и американската подкрепа за кюрдите в Сирия и убежището, предоставено от САЩ на проповедника Фетхулах Гюлен, смятан от Анкара за организатор на опита за преврат през 2016.
Между другото, използвайки точно същите методи, Байдън вече успя да "превъзпита" саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман. Очевидно с действията си Вашингтон иска да покаже, че ако Турция продължи да демонстрира суверенно и самостоятелно поведение на международната сцена, от това ще пострадат самите турци, тъй като Вашингтон е готов да прекрачи една след друга всички "червени линии" в американско-турските отношения. На този фон не е изненадващо, че наред с ръста на антиамериканските настроения в Турция, в страната е налице нарастваща нервност заради все по-активно демонстрираното от САЩ сближаване с Гърция за сметка на отношенията им с Анкара.
Опитите на Атина за формиране на антитурски военен алианс в Близкия Изток
Както е известно, в края на април 2021 гръцките министри на външните работи и на отбраната - Никос Дендиас и Никос Панайотопулос, подписаха в Рияд "Споразумение за уреждане статута за въоръжените сили на Гърция в Саудитска Арабия", което редица анализатори оцениха като "епохално".
От саудитска страна в преговорите участваха престолонаследникът принц Мохамед бин Салман, зам. министърът на отбраната принц Халид ибн Салман ал-Сауд и външният министър принц Фейсал бин Фархан. Споразумението предвижда Рияд да вземе под наем няколко гръцки батареи за противозащитна отбрана от системата Patriot, заедно с обслужващия ги военен персонал от 120 човека.
Макар да липсват подробности, източници, близки до участниците в преговорите, не изключват възможността, че гръцките военни ще действат не само като инструктори, обучаващи местния персонал, но и ще осъществяват бойни дежурства за защита и отбрана на въздушното пространство на Саудитското кралство, включително срещу атаки на подкрепяните от Иран йеменски бунтовници - "хуси".
В рамките на същото споразумение, гръцката военна авиация ще се присъедини към операциите на Многонационалните сили (САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Йордания и Пакистан) в региона "за да помогне за укрепване на защитата на Саудитска Арабия от терористични нападения".
На пръв поглед изглежда, че по този начин Саудитите са си гарантирали подкрепата на гърците за защитата на Кралството от ракетните удари на "хусите", създавайки, паралелно с това, основа за разширяване на туризма, което би гарантирало и на двете страни ръст на приходите - нещо особено важно в условията на "ковидната криза" на световната икономика. При това, споразумението очевидно е насочено срещу Иран, който оказва военна подкрепа на "хусите".
На практика обаче, сближаването между Атина и Рияд цели най-вече да укрепи Източносредиземноморския газов форум (EMGF), в който участват Гърция, Кипър, Йордания, Палестина, Израел и Италия, като гърците сега искат да включат в него и Саудитите. А по-важното е, че никой от участниците не би искал Турция да стане член на EMGF. Тоест, очевидно става дума за постепенното формиране в Средиземноморието на колективен многостранен военен алианс, чиито организационен модел доста напомня Северноатлантическия пакт (но, ограничен в рамките на близкоизточния регион), и който е насочен против и Иран и Турция.
При това този военен алианс активно укрепва позициите си. През май например, Гърция подписа с Израел договор на стойност 1,65 млрд. долара, според който израелците ще създадат в страната международен център за лятна подготовка на гръцките военни пилоти по модела на лятната академия на израелските ВВС, като центърът следва да функционира поне през следващия четвърт век. Министерството на отбраната в Йерусалим обяви, че това е най-големия договор в историята му. Следва да отбележа също, че участието на Гърция в EMGF я превръща в свързващо звено между НАТО и неговия близкоизточен аналог. В случая обаче, не е съвсем ясно, дали Северноатлантическият алианс ще има полза от това - по-скоро напротив, тъй като активно формиращата се военна групировка около един от членовете на НАТО, насочена срещу друг негов член, едве ли би било полезно за алианса.
Балканското направление
Впрочем, Атина очевидно се стреми да търси съюзници в спора си с Анкара и по балканското направление. В тази връзка ще припомня, че през април 2021 в Белград се проведе първата тристраннна среща на външните министри на Гърция, Сърбия и Кипър, които потвърдиха ангажимента на своите страни да си сътрудничат на Балканите и в Източното Средиземноморие. На пресконференцията след преговорите, гръцкият външен министър Никос Дендиас благодари на сръбския си колега Никола Селакович, че е подкрепил инициативата за разрешаване на спора за морските зони между Гърция и Албания в рамките на международното право, като добави, че Източното Средиземноморие трябва да е море на сътрудничество, а не на остарялата "политика на канонерките". „Ние изграждаме приятелствата си в рамките на международното право“ - каза той. Дендиас отново подчерта подкрепата на Гърция за присъединяването на Сърбия към ЕС, като същевременно отбеляза важността на продължаването на разговорите по въпроса за Косово.
Освен това, той заяви, че страната му подкрепя газовия интерконектор между Сърбия
и България, който в крайна сметка ще бъде свързан с тръбопровода Гърция-България и по-късно с Трансадриатическия тръбопровод (TAP). Според него, Гърция придава голямо значение и на Паневропейския транспортен коридор X, който ще свърже Солун със Залцбург през Северна Македония и Сърбия.
Дендиас повдигна и въпроса за Гърция и Кипър като фронтови миграционни държави в Източното Средиземноморие и за задължението на Турция да контролира миграционните потоци от нейната територия и да приема връщаните от ЕС мигранти. „Мисля, че Турция трябва да засили своя граничен контрол и да се съобрази изцяло със споразумението си с ЕС от 2016“ - подчерта той.
Милитаризацията на Северен Кипър
Като част от отговора си на тези гръцки маневри, Анкара възнамерява да създаде в окупирания от нея Северен Кипър постоянна база за своите дронове Bayraktar TB2. Очаква се там да бъдат дислоцирани както ударни дронове, така и такива за провеждане на наблюдение в региона. Според турските медии, става дума за летището в Лефконико (Гечиткале), на северозапад от Фамагуста, чието разположение се смята за стратегическо. Базата е влязла в експлоатация на 20 юли, когато Анкара и признатата само от нея Севернокипърска турска република отбелязаха 47-та годишнината от турската инвазия на острова.
Разбира се, турските амбиции не се изчерпват с новата база в Северен Кипър. От няколко години насам в Министерството на отбраната в Анкара се водят спорове относно необходимостта от създаване на постоянна военно-морска база на острова. Впрочем, още през 2018 командването на турските ВМС представи на правителството доклад за спешната необходимост от такава база. В него се посочва, че тя "ще помогне на Северен Кипър да гарантира суверенните си права", освен това ще улесни усилията на Турция да отстоява своите интереси в региона, давайки и възможност да следи, дали гърците и техните съюзници не нарушават границите на районите, които Анкара смята за своя изключително икономическа зона в Източното Средиземноморие. С помощта на базата в Гечиткале и бъдещата военноморска база, Турция разчита да се закрепи в региона за да може още по-активно да прокарва там своята външнополитическа, военна и икономическа стратегия.
В хода на реализацията на военната доктрина "Синя Родина" (Mavi Vatan), формулирана от адмирала от резерва Джем Гьордениз и бившия началник щаб на турските ВМС контраадмирал Джихат Яйджи, страната осъшествява мащабно изграждане на нов военноморски флот, който следва да защити националните и интереси в Източното Средиземноморие. Така, съвместно с испанският консорциум Sedef-Navantia, турците изграждат лекия самолетоносач (универсален десантен кораб) TGC Anadolu (L-400), използвайки като модел испанския самолетоносач Juan Carlos I (L-61), както и съпровождащи кораби, с цел формиране на ударна експедиционна групировка. Първоначално самолетоносачът TGC Anadolu (L-400) трябваше да може да носи американски самолети F-35B и да влезе в експлоатация през 2021. Но след като САЩ изключиха Турция от програмата за създаване на F-35B, заради решението и да купи руските системи С-400, се предвижда той да обслужва само дронове, а влизането му в експлоатация беше отложено за 2023.
В тази връзка турското Военно министерство разглежда възможността за създаване на ударен палубен дрон Bayraktar TB3 на основата на Bayraktar TB2, но с по-големи размери, сгъваемо крило и удължено шаси. Планира се самолетоносачът Anadolu да може да приема от 30 до 50 палубни дронове, десет от които ще могат да участват едновременно в бойни операции. Така корабът ще стане първия в света лек самолетоносач, приспособен да обслужва дронове. Нещо повече, турците планират изграждането на още един такъв самолетоносач - TCG Trakya.
Американската реакция
Тези турски действия не са проблем само на Атина и Никозия, но и на НАТО и САЩ, които и без това са загрижени от покупката на руски зенитно-ракетни системи С-400 от Турция. През последните пет години военната и икономическа политика на Анкара в Близкия Изток е в разрез с интересите на САЩ, което допълнително кара Вашингтон да търси начин да "дисциплинира" Ердоган. В тази връзка Съединените щати, Франция и Израел се ориентираха към активно сближаване с Гърция, включително укрепвайки сътрудничеството с нея във военната сфера и снабдявайки гърците с най-модерно въоръжение, за да балансират ескалиращите амбиции на Турция. Паралелно с това САЩ подписаха военни споразумения с Кипър. Целта на всичко това е да бъде променен в гръцка полза силовият баланс в Източната Средиземноморие.
След 2016 Вашиингтон постепенно започна да ограничава стратегическото си партньорство с Анкара за сметка на това с Атина. Така, приетият през 2021 нов "Закон за отбраната и парламентарното сътрудничество между САЩ и Гърция" визира оказването на сериозна американска подкрепа за модернизацията на гръцките въоръжени сили, включително доставка на военна техника и подпомагане на разширяването на многостранното взаимодействие между Кипър, Гърция, Израел и САЩ в Средиземно море. Този документ, получил единодушна подкрепа в американския Сенат, предвижда, в частност, оказване на помощ в рамките на Европейската програма за стимулиране на рекапитализацията (ERIP) с цел, замяната на руската военна техника с американска. Следва да отбележа, че САЩ възнамеряват да убедят Гърция напълно да се откаже от руското си въоръжение, като съответният законопроект се разглежда в Сената. Както вече споменах, гръцката армия разполага с ракетни системи ТОР-М1, зенитно-ракетни комплекси с малък обсег Оса-АКМ и комплекси С-300. Освен това гърците притежават руски противоканкове ракетни комплекси Корнет и Фагот, както и четири десантни кораби на въздушна възглавница "Зубър".
За целта, Вашингтон планира да отпуска по 1,8 млн. долара годишно за подготовка на гръцки военни в чужбина, в периода 2022-2026, да предостави на страната директни заеми за закупуване на военни стоки и ползване на услуги във военната сфера, както и услуги, свързани с прfектиране и строителство за развитието на гръцките въоръжени сили.
Освено това, в рамките на постигнатото с Вашингтон споразумение, Атина получава възможност за ускорена доставка на всички допълнителни самолети F-35, които реши да поръча в бъдеще, а също за модернизацията на изтребителите си F-16 (до F-16 Vyper), плюс доставката на 1200 бойни бронирани машини М-1117 до края на 2021 и, разбира се, нови американски военни бази на своя територия. Освен това споразумението визира създаването на междупарламентарна група, включваща Кипър, Гърция, Израел и САЩ, която следва да се превърне в законодателен компонент на процеса "3+1", стартиран от правителствата на тези страни през март 2019.
Гърците възнамеряват на първо място да усъвършенстват с американска подкрепа своя военен флот. През март 2021, в рамките на програмата Foreign Military Sales, Атина поиска от командването на ВМС на САЩ да съдейства за изграждането на четири нови фрегати с управляемо ракетно въоръжение, модернизация на гръцките фрегати тип Hydra (МЕКО 200HN), произведени през 90-те години на ХХ век (американската корпорация Lockheed Martin вече предложи тези кораби да бъдат снабдени с бойна информационно-управляваща система COMBAT SS 21), както и за доставка на вариант на многоцелевата оръжейна система Aegis.
Френската военна подкрепа
Впрочем, Гърция разчита не само на американската, но и на френска военна подкрепа. Ще припомня, че през 2020 Атина и Париж подписаха договори на обща стойност 2,8 млрд. долара, включително за доставка на 18 френски изтребители Rafalе (6 нови, а останалите - от френските ВВС), четири фрегати и четири хеликоптера. Освен това гърците ще купят от Франция ново противотанково въоръжение, торпеда за своите ВМС, както и ракети за нуждите но военновъздушните си сили.
Неслучайно военните разходи на Гърция през 2021 са най-големите от началото на века насам. През април гръцкото издание Proto Thema съобще, че правителството в Атина обсъжда евентуалната покупка на допълнително количество (поне шест) мултифункционални изтребители Rafalе. Това би позволило общият брой на тези самолети в състава на гръцките ВВС да достигне 24. С помощта на американските F-35 и френските Rafale, Гърция разчита да си гарантира въздушно превъзходство над Турция. Истината е, че гърците много успешно използват обстоятелството, че САЩ и Франция застанаха на тяхна страна в спора им с Анкара. Париж и Вашингтон са силно заинтересовани от отлабването на турските позиции в Източното Средиземноморие, затова и задълбочаването на противопоставянето между Гърция и Турция е в техен интерес. Положението на Анкара се усложнява допълнително от това, че Гърция и Франция съумяха да привлекат в своята по същество антитурска квазикоалиция Египет, Кипър, Израел и ОАЕ (освен това Атина се опитва да привлече на своя страна и Белград, а след смяната на смятаното за "протурски настроено" правителство в София вероятно ще се стреми да стори същото и с България). В отговор турският президент Ердоган се опитва още по-активно да прокарва стратегическия си проект за т.нар. "Велик Туран", както и да търси сближаване с Пакистан, Китай и Русия. Според някои анализатори, ако тези процеси се задълбочат, ерозията и дори разпадът на южния фланг на НАТО могат да се окажат само въпрос на време.
Заключение
В заключение, би могло да се каже, че деградацията на отношенията между САЩ и НАТО, от една страна, и Турция - от друга, позволиха на Гърция да се превърне в стратегически съюзник на Вашингтон на Балканите и негов основен преден пост в района на Средиземно море. Подобна трансформация несъмнено ще провокира много сериозни геополитически промени както на Балканите, така и в Източното Средиземноморие. В стремежа си да се сближи максимално със САЩ за да се защити от "турската заплаха", Атина вече ерозира отношенията си с Москва и Пекин. По-опасното за Гърция обаче е, че Анкара може да се възползва от това укрепвайки партньорските си отношения с руснаците при цялата условност и противоречивост на този процес.
* Българско геополитическо дружество
