брой 4 2021

Thomas Wright, Advancing multilateralism in a populist age, report, 12 p., Brooking Indtitute, february 2021

В началото на септември 2019, в изказването си на икономическия форум в Сивас, турският президент Ердоган откровено заяви, че смята за неприемлива ситуацията, в която Турция и другите развиващи се страни нямат право да станат членове на т.нар. "клуб на ядрените държави". При това обаче, той не уточни, дали страната му планира да се сдобие по някакъв начин със собствено ядрено оръжие.

Навлизайки в третото десетилетие на ХХІ век, светът се изправя пред неизбежността да отговори на все по-трудния въпрос – как ще изглежда новата глобална карта след несъстоялия се край на историята, пророкуван от американския политолог Френсис Фукияма[1].

Жан Дьо Глинясти e френски дипломат от кариерата и експерт в сферата на геополитиката и международните отношения. Роден е през 1948 в Лион. Завършва Института за политически изследвания в Париж и Националното висше училише по администрация (ENA). Кариерата му във френското Министерство на външните работи започва през 1975. Бил е съветник на постоянния представител на Франция в ЕС, консул в Йерусалим и посланик на страната си в Сенегал, Бразилия и Русия (2009-2013). Дьо Глинясти е заемал редица ключови постове във френската държавна администрация, включително директор, отговорящ за международните организации и ООН, а също директор за Африка. Носител е на Националния орден за заслуги и е кавалер на Ордена на Почетния легион. В момента е директор по изследванията в Института за международни и стратегически изследвания в Париж (IRIS). Автор е на множество статии, както и на няколко книги, последната от които е появилата се в началото на 2021 "Кратка история на френско-руските отношения".

През април 2021 в редица западнобалкански медии се появиха информации, според които Словения (която поема европейското председателство от 1 юли т.г.) уж е лансирала инициатива за доста радикално прекрояване на границите в Западните Балкани, в резултат от което там ще се появят "Велика Албания" (за сметка на присъединяването на населените с албанци части на Сърбия, Северна Македония и Черна гора), "Велика Сърбия" (за сметка на присъединяването на Република Сръбска) и "разширена Хърватска” (за сметка на присъединяването на "хърватските" кантони на сегашната Федерация Босна и Херцеговина).

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Оценката на съвременното геополитическо положение на Турция е в пряка зависимост от комплексното влияние на разнообразни фактори (Русев, 1998, 2006, 2013; Roussev, Avdjiev, 2014).