Ключовите разломи в системата на международните отношения

Според мен обаче, доминантата на това развитие са промените на европейския континент, който представлява историческото ядро на т.нар. "колективен Запад", както и в най-големия в света Азиатско-Тихоокеански регион (АТР).

Ускорилото се в условията на пандемията от коронавирус наслояване на разнопосочни и противоречиви поредици от събития е в състояние допълнително да повиши градуса на конфликтогенността и да провокира появата на нови "черни лебеди", т.е. непредсказуеми негативни ефекти, сътресения и кризи на международната сцена.

Поредното "похищаване на Европа"

За никого не е тайна, че през последните години Европейският съюз (и Европа, като цяло) започна да губи тежестта си в глобалната икономика и политика. В основата на този феномен са редица фактори, някои от които имат обективен характер, а други са закономерна последица от далеч невинаги обмислените и рационална политически действия на управляващите елити в самите европейски държави и основния им съюзник, в лицето на САЩ.

Сред най-съществените обективни причини за "новото похищаване" на Европа можем да посочим на първо място радикалните трансформации в съотношението между икономическите и научно-техническите потенциали на ключовите световни играчи в полза на Китай и редица други азиатски държави. Сред субективните пък следва да спомена Брекзит и политическия "развод" между Брюксел и Москва, но най-важната е демонстративно пренебрежителното отношение към ЕС от страна на администрацията на Тръмп, намерило израз в провала на споразумението за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) [Яковлев, Трансатлантическое партнерство...], търговските войни и ограниченията върху вноса в САЩ на стоки от страните членки на ЕС, "извиването на ръцете" на европейците по въпроса за увеличаването на военните разходи в рамките на НАТО и т.н. В резултат от това евроатлантическата солидарност започна да се пропуква [Яковлев, Время европейских тревог...].

Във финансово-икономическата сфера, най-голяма тревога в европейските столици породиха практикуваните от американците т.нар. "вторични санкции", т.е. налагането на ограничения срещу компании, държави или физически лица, които "осъществяват бизнес" с вече подложени на санкции икономически играчи. Именно по времето на Тръмп, през август 2017, механизмът на вторичните санкции беше официално наложен с федералния закон №115-44 [Countering America's...] и придоби завършен екстериториален характер като започна все по-широко да се използва срещу компании, банки и отделни лица от чужди държави, включително членове на ЕС.

Макар че в правно отношение екстериториалният ефект на американското законодателство не се признава от ръководните органи на Съюза, огромното финансово-икономическо влияние на Вашингтон принуждава европейските компании да са подчинят на натиска му - включително заплащайки глоби в американската хазна заради сделките с компании от държави, обект на санкции, или пък отказвайки се от подобни (обикновено твърде изгодни) сделки. В частност, в резултат от американския натиск, редица големи европейски транснационални корпорации (ТНК) понесоха сериозни загуби, анулирайки бизнес-проектите си в Иран.

Германската машиностроителна комания Siemens например, загуби 1,5 млрд. долара, тъй като беше принудена да анулира договора си в сферата на жп строителството; френската енергийна корпорация Total пък изгуби 2 млрд. долара, инвестирани в газовото находище „Южен Парс”; а европейската авиокомпания Airbus се лиши от поръчка на стойност 19 млрд. долара, възложена и от иранската Iran Air [Geranmayeh, Hackenbroich].

В крайна сметка обаче, опитите на Белия дом да притисне икономически ЕС с помощта на методите на „тръмпономиката” и неопротекционизма, извличайки едностранни ползи от това, се провалиха, за което убедително свидетелстват данните за търговията на САЩ с ЕС-27 (т.е. без Великобритания) през 2016-2020 (виж таблица 1).

Таблица 1. Търговията между САЩ и ЕС-27 (стоки, млрд дол.)

Източник: ITC. Trade statistics for international development. – trademap.org/Bilateral_TS.aspx

Видно е, че въпреки наложените ограничения и прегради (или, по-често – заплахите за използването им), през 2016-2019 вносът на САЩ от страните членки на ЕС е нараснал с почти 25%, достигайки исторически връх от над 491 млрд. долара. Нещо повече, през 2019 отрицателното за САЩ салдо в търговията с ЕС достигна безпрецеденти размери (почти 193 млрд. долара).

Капак на всичко стана кризата с коронавируса, по време на която (според The New York Times ) администрацият ан Тръмп допълнително изостри и без това „антагонистичните” отношения с ЕС, забранявайки (без дори за се консултира с Брюксел) на европейците да посещават САЩ и заплашвайки с налагането на нови търговски ограничения [Swanson]. Резултатът не закъсня: през миналата 2020 стокооборотът между САЩ и ЕС-27 е намалял с 10%, но въпреки това американският търговски дефицит е останал на предишното си, безпрецедентно високо равнище (виж таблица 1).

Не постигнаха сериозен успех и усилията на Тръмп да ограничи критично бизне-възможностите на европейските ТНК, осъществяващи производствена активност на американския пазар. Проблемът е, че подобни стъпки, като например повишаването на митата за резервните части, доставяни в заводите на европейските автомобилни корпорации на територията на САЩ, доведоха да спад на заетостта и директно удариха по джоба на американските потребители. Затова на Белия дом се наложи да се откаже от тях. Както се посочва в коментар на влиятелното списание Foreign Policy, походът на Трмъп за "скалповете на европейците" се провали [Johnson]. Именно такъв се оказа реалният (а не пропагандният) резултат от "тръмпономиката" по европейското направление.

В същото време няма съмнение, че външнополитическото раздалечаване между Вашингтон и Брюксел по времето на Тръмп (т.нар. decoupling) сериозно навреди на целия политико-дипломатически комплекс на евроатлантическите отношения и силно влоши имиджа на САЩ в очите на мнозинството европейци. Според повечето анкети, те са започнали да смятат, че "американската политическа система е амортизирана", че САЩ демонстрират "геополитическа слабост" и губят икономическата и технологична надпревара с Китай, както и, че "Европа не може да разчита на САЩ по въпросите, касащи сигурността и" [Krastev, Leonard]. Последното мнение е особено показателно и съвсем не е случайно, че лидерите на водещите страни членки на ЕС (Германия, Франция, Испания и др.), високопоставени чиновници от Европейската комисия и евродепутати все по често и настойчиво изтъкват необходимостта от създаването на собствени (чисто европейски) модерни въоръжени сили, като задължително условие Европа да постигне "стратегическа автономия" [Феномен Трампа, с. 466-482].

Победата на Джоузеф Байдън на президентските избори през 2020 и настойчивите му уверения, че занапред всичко в отношенията между САЩ и ЕС ще е "като в добрите стари времена", премахнаха някои отрицателни конотации. Като цяло обаче, и при новата администрация във Вашингтон евроатлантическият алианс не се намира в най-добрата си политическа форма. Както отбелязват мнозина европейци, "САЩ вече имат друг президент, но страната си остава същата", т.е. по редица характеристика Америка продължава да е именно онази, която в течение на четиригодишното си управление Тръмп упорито формираше, оставяйки я в наследство на своя приемник [Krastev, Leonard].

С идването на новата администрация на демократите, Вашингтон и Брюксел са изправени пред твърде трудната задача да възстановят до голяма степен загубеното взаимно доверие, да загладят най-острите ъгли и да рестартират американско-европейските отношения. В самото начало на мандата на Байдън, политическата криза, възникнала в рамките на евроатлантизма по времето на Тръмп, влезе в резонанс с тежките последици от коронакризата - социално-икономическият резултат от пандемията от Covid-19. И САЩ, и водещите членки от ЕС се оказаха сред най-пострадалите от пандемията държави в света (виж таблица 2).

Таблица 2. COVID-19: държави с най-голям брой заразени и смъртни случаи (количество и % от световния показател към 1.01.2021)

Източник: Johns Hopkins University. Coronavirus Resource Center. Available at: coronavirus.jhu.edu/.

Както сочат данните на международната статистика, в началото на 2021 на САЩ и пет европейски държави - Франция, Великобритания, Италия, Испания и Германия, са падат над 37% от всички случаи на заразяване с Covid-19, и 33,5% от смъртните случаи. И то при положение, че във въпросните пет държави живее под 8,4% от населението на планетата. Тези факти, наред с други негативни показатели, меко казано, не помагат на повишаване авторитета на "колективния Запад", което все по-често се посочва и в анализите на различни чуждестранни експерти [Dimitrova].

Впрочем, за отслабването на международните позиции на ЕС способства и проточилият се политико-дипломатически конфликт с Руската Федерация. Замразеният диалог между Брюксел и Москва, сериозно ерозираните ключови механизми на търговско-икономическото взаимодействие с Русия и все по-честото използване на инструментариума на външнополитическия натиск - всичко това създава трудно преодолими препятствия пред развитието на отношенията по оста Русия-ЕС, в многостранен формат, и пречи на развитието на двустранните междудържавни връзки на Москва с отделните страни членки на ЕС. В това отношение, обозримото бъдеще също не внушава оптимизъм. Включително и, защото по внушение на отделни, авторитетни "мозъчни центрове" в европейския политически елит започват да се налагат такива контрапродуктивни подходи към Русия като "принципното безразличие" и "твърдият курс" [Leonard].

Резултатът е очевиден: санкциите и контрасанкциите вече доведоха до сериозно ограничаване на търговско-икономическите връзки между Русия и ЕС. Така, ако през 2013 делът на ЕС-27 в общия стокооборот на Руската Федерация нахвърляше 42%, през 2019 той падна до 39%, а през 2020, на фона на пандемията и новата ескалация на противопоставянето между Брюксел и Москва, се срина до 33,9%. В стойностно изражение, в периода 2013-2020 обемът на търговията между Русия и ЕС е намалял с 46%: от 355 млрд. до 193 млрд. долара (виж таблица 3).

Таблица 3. Търговията на Руската Федерации с ЕС-27 (стоки, млрд дол.)

Източник: ITC. Trade statistics for international development. – trademap.org/Bilateral_TS.aspx

Не се налага да доказвам, че от спада на износа на ЕС в Русия моментално се възползваха икономическите конкуренти на Съюза и най-вече Китай и държавите от Югоизточна Азия, които в последно време активно "усвояват" сравнително големия руски пазар. Което е разбираемо, защото именно азиатските държави поеха стратегическата инициатива в системата на глобалните търговско-икономически връзки, превръщайки АТР в ос на съвременните световни стопански взаимодействия.

Индо-Тихоокеанският регион: концепция и практика

Превръщането на АТР в център на глобалната икономика и търговия предопредели и друг ключов разлом в системата на международните отношения - изострянето на конкурентната битка между Вашингтон и Пекин за доминация в тази част на света [Heydarian].

През първите две десетилетия на ХХІ век китайски държавни и частни компании планомерно изместваха американските корпорации от пазарите на АТР. Илюстрация на този процес е динамиката на търговията със САЩ и Китай на страните членки на създадената през 1967 Асоциация на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), включваща Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мианмар, Сингапур, Тайланд и Филипините (виж таблица 4).

Таблица 4. Търговията на страните от АСЕАН със САЩ и КНР (стоки, млрд дол.) 

Източник: ITC. Trade statistics for international development. – trademap.org/Bilateral_TS.aspx

Бих искал да подчертая, че благодарение на участието на група големи и икономически активни държави в АСЕАН, това обединение, както и  изградените около него международни структури (Източноазиатската среща на върха, Регионалният форум за сигурност на АСЕАН, механизмът за взаимодействие на военните министри от АСЕАН с партньорите) традиционно играе централна роля в процесите на сътрудничество в АТР.

През 2001-2019 стокооборотът между САЩ и държавите от АСЕАН е нараснал 2,5 пъти, докато аналогичният показател при Китай е нараснал 14 пъти, като 1,7 пъти надвишава обема на американската търговия с АСЕАН. Тоест, за по-малко от двайсет години Китай се превърна в основния търговски партньор на държавите от Югоизточна Азия, постигайки впечатляващи успехи в прокарването на интересите си в АТР, като цяло.

Опитвайки се да попречи на Пекин да консолидира своето икономическо и политическо влияние в АТР, Вашингтон все по-активно прокарва геостратегическата си концепция за Индо-Тихоокеанския регион (ИТР) [Батюк]. Всъщност, идеята за ИТР не е нова и се лансира (с различна степен на интензивност) от Белия дом вече второ десетилетие, особено след 2008, когато понятието "Индо-Пасифик" беше включено във външнополитическия дискурс на администрацията на Барак Обама. Именно през последните години обаче, буквално пред очите ни, на световната карта възниква нов мегарегион, простиращ се от западното крайблежие на САЩ до западните брегове на Индия и включващ обширните акватории на Индийския и Тихия океани, както и 24 островни и континентални държави с общо население 2,7 млрд. души [Indo-Pacific region...].

Геополитическата концепция за ИТР се формира паралелно (и в тясна връзка) с политико-дипломатическите усилия на правителствата на САЩ, Австралия и Япония за създаване в тази част на планетата на т.нар. "Демократичен ромб на сигурност в Азия", включващ въпросните три страни, както и Индия, като "сходно мислеща демократична морска държава" [Kapur].

След 2012 японският премиер Шиндзо Абе превърна концепцията за институционализацията на ИТР в своеобразен лайтмотив на външнополитическата активност на Токио в сферата на международната сигурност, подчертавайки в същото време, че тя не е насочена против някоя конкретна държава. По-ясна позиция зае правителството на Австралия, което през 2013 включи понятието "Индо-Пасифик" в своята Бяла книга за отбраната. В изданието и от 2016, гарантирането на "стабилност в Индо-Тихоокеанския регион" фигурираше като една от трите стратегически цели на международната отбранителна политика на Канбера, а като основна заплаха се посочваше нарасналата военна мощ и разширяващото се присъствие на Китай в ИТР [Australian Government...].

На свой ред, след като провали плановете за създаване на Транстихоокеанско търговско партньорство (ТТП), администрацията на Тръмп също възприе идеята за ИТР, което обяви и самият американски президент през ноември 2017 в Дананг (Виетнам). От този момент нататък, тезата за "свободния и открит Индо-Тихоокеански регион" се превърна в един от приоритетите във въшнополитическите изявления на високопоставените представители на вашингтонския "истъблишмънт". Така например, нарастващото глобално значение на ИТР беше изтъкнато през януари 2018 в Сингапур от военния министър Джон Матис. На практика, тогавашният шеф на Пентагона формулира пълноценна стратегия за сдържане на Китай, включваща не само противодействие на политико-икономическото влияние на Пекин, но и последователно разширяване на американското военноморско присъствие в Индо-Пасифика. Именно с тази цел, най-старото и най-голямо Тихоокеанско командване на САЩ беше допълнително усилено и трансформирано в Индо-Тихоокеанско командване (USINDOPACM) [Remarks by secretary...].

Нещата продължиха да ескалират, като през юни 2019 Пентагонът побликува пространен документ (64 стр.), озаглавен "Индо-Тихоокеански стратегически доклад: готовност, партньорство и прокарване на регионалната мрежа", превърнал се в ключов елемент на обновената военно-политическа стратегия на Вашингтон в обозрима перспектива. В доклада се констатира, че в ИТР се очертава опасна за САЩ промяна в регионалния силов баланс в полза на други държави, включително Китай - квалифициран като "ревизионистка държава", Русия - "възкръснал агресивен играч" и Северна Кория - "пропаднала" и поради това двойно по-опасна държава. За да бъде спряно и обърнато неблагоприятното за САЩ и съюзниците им развитие на събитията, авторите на доклада предлагат не само укрепване на военното сътрудничество с "мощната група от съюзници и партньори", но и разширяване на критично важните търговско-икономически връзки в пространството на ИТР [The Departament of Defence...].

Специално място в тези планове на Вашингтон заема Индия, чиито гигантски демографски потенциал, динамично растяща икономика, впечатляващ ІТ-сектор, натрупаната (включително, благодарение на сътрудничеството с Русия) сериозна военна мощ и, което е най-важното, продължителното напрежение в отношенията и с Китай (особено след загубената от индийците гранична война през 1962) биха могли в обозримо бъдеще да превърнат тази "най-голяма световна демокрация" в балансьор на китайското влияние в ИТР.

Както се посочва в аналитичните доклади на Фондация Карнеги (Carnegie Endowment for International Peace), в стремежа си да разиграят "индийската карта", САЩ разчитат да изпозват все по-ясно изразените "велокодържавни амбиции" на Индия, стремежът на Делхи, с помощта и дипломацията и инвестициите, да привърже по-тясно към себе си разположените в Индийския океан островни държави (Шри Ланка, Малдивите, Сейшелите и Мавриций), както и да заяви геополитическото си присъствие в югозападната част на Тихия океан. Според експертите на Фондацията, в стратегическо отношение, Индия разглежда Индо-Пасифика като "зона на нови икономически и политически възможности" [Baruah].

В същото време, форсираният икономически растеж в Индия и Китай способства за разширяването на търговските и инвестиционни връзки между двете най-големи азиатски държави. Както и в отношенията си с десетки други страни на всички континента, китайските компании стартираха мощна експанзия и на индийските пазари, в резултат от което още в края на първото десетилетие на ХХІ век Китай се превърна с основния търговски партньор на Индия, значително изпреварвайки САЩ. През следващото десетилетие тази тенденция продължи да се развива: през 2019 износът на китайски стоки в Индия, на практика, почти двойно надхвърли този на САЩ (виж таблица 5).

Таблица 5. Търговията на Индии със САЩ и Китай (стоки, млрд дол.)

Източник: ITC. Trade statistics for international development. – trademap.org/Bilateral_TS.aspx

Усилилата се търговско-икономическа обвързаност между Индия и Китай, както и разширяващото се сътрудничество на Пекин с държавите от АСЕАН, сериозно затрудниха реализацията на плановете на Вашингтон за прехвърлянето на очевидно антикитайски насочената индо-тихоокеанска инициатива в руслото на реалната политика.

"Стратегическият диамант" за сдържането на Китай

Междувременно, на 15 ноември 2020, Пекин направи силен геостратегически ход, когато на онлайн-срещата на върха на АСЕАН в Ханой, лидерите на Китай, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Япония и десетте страни членки на АСЕАН подписаха споразумението за Всеобхватно регионално икономическо партньорство (RCEP). На практика, става дума за формирането на най-голямата в света зона за свободна търговия. В условията на глобално настъпление на привържениците на протекционизма, начело с отиващата си администрация на Тръмп, това беше ясна заявка за реанимиране на икономическата глобализация, но вече под егидата на Китай и предимно в регионален аспект [The Meaning of RCEP...].

Ще припомня, че Индия участваше в почти всички етапи на водещите се от 2012 преговори за RCEP. Засега тя се въздържа да стане част от споразумението, но предвидливо си оставя възможността да го стори в бъдеще. Дори и без Индия обаче, мащабите на RCEP са впечатляващи: в страните участници живее 30% от населението на планетата, а те осигуряват над 30% от световния БВП.

Според условията на споразумението за RCEP, през следващите двайсетина години в търговията между участниците в него ще бъдат отменени митата за повечето индустриални стоки и ще бъде либерализиран обменът на много комерсиални услуги, включително в сферите на финансите и телекомуникациите. Освен това, ще влязат в сила нови съвременни правила за осъществяване на електронна търговия, реализация на инвестиционни програми, вътрешнорегионална миграция на работна сила и защита на интелектуалната собственост. Всичко това придава на RCEP сравнително напредничав институционален характер и в същото време значително разширява възможностите на компаниите и банките на Китай (в качеството му на най-силния участник и основен бенефициент на този интеграционен проект) за по-нататъшна експанзия на пазарите на страните от Тихоокеанска Азия [McDonald].

Следващата стъпка, укрепваща глобалните позиции на китайския бизнес, беше предприета от Пекин на 30 декември 2020, когато на онлайн-срещата на държавните ръководители на страните от ЕС и Китай беше постигнато принципно споразумение, с което приключиха стартиралите през 2013 преговори за Всеобхватно инвестиционна споразумение между Съюза и Пекин.

В основата на споразумението е признаването и от двете страни на рязко нарасналото стратегическо значение на взаимните финансово-икономически връзки, необходимостта да бъдат преодолени съществуващите разногласия, да бъдат разрешени споровете и да се разчисти пътя към форсирано нарастване на кръстосаните инвестиции. Предвид трудната икономическа ситуация в повечето европейски държави и сложните им търговски отношения със САЩ, Пекин се опита да "придърпа одеалото към себе си", привличайки ЕС с обещанието съществено да разшири достъпа на китайския пазар за европейските компании, включително висотехнологичните. Както доста оптимистично коментира ситуацията председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Всеобхватното инвестиционно споразумение "ще осигури на европейските инвеститори безпрецедентен достъп до пазара на Китай, позволявайки на нашия бизнес да нараства и създава работни места" [EU and China...].

Споразумението за инвестиционно сътрудничество с ЕС напълно се вписва в новата икономическа стратегия на Пекин, публикувана през май 2020. Т.нар. стратегия на "двойната циркулация" си поставя за цел постигането на органично взаимно допълване между вътрешния и външния пазари и, в частност, предвижда ускорено развитие на националната икономика чрез мащабното привличане на чуждестранни инвестиции. От тази гледна точка, споразумението с ЕС изглежда много перспективно за Китай [Dualcirculation..].

Според мен, Пекин неслучайно постигна успещното приключване на продължителните и трудни преговори с партньорите в АТР и Европа практически едновременно. По този начин китайското ръководство синхронно прокарва геостратегическите си интереси в двата най-важни световни региони.

Приключвайки турбулентния си мандат в Белия дом, администрацията на Тръмп предаде щафетата в политиката за противодействие на китайското влияние в АТР на тази на Байдън. Без да губи време, новият американски президент предприе значими външнополитически стъпки в многостранен формат, за да обедини около идеята за "сдържането" на Китай ключовите държави от региона, превръщайки Индо-Пасифика от сравнително аморфна концептуална конструкция в сурова геополитическа реалност. За целта Вашингтон реши незабавно да реанимира почти забравената идеа на Шиндзо Абе и да формира със съвместните сили на САЩ и техните съюзници устойчива регионална конфигурация под формата на своеобразен "стратегически диамант" за военно-политическото и икономическо сдържане на Китай в Тихоокеанския регион [Liang].

За да изпълни ролята на такъв "диамант" от историческата анабиоза беше изваден т.нар. Quad -Четиристранният диалог по проблемите на сигурността (Quadrilateral Security Dialogue), участници в който от 2007, до голяма степен формално, са САЩ, Япония, Австралия и Индия.

Именно за бъде вдъхнат нов живот в проекта Quad, на 12 март 2021 се проведе първата в историята на тази група среща на върха на страните членки, чиито ръководители се опитаха да рестартират "онлайн" този международен механизъм. Във Вашингтон специално подчертаха стремежа на САЩ и партньорите им да превърнат Quad в постоянно действащ фактор на международната дипломация в Индо-Тихоокеанския регион и да привлекат към работата му максимален брой азиатски държави. Сред потенциалните участници в своеобразния Quad Plus се споменават, в частност, Виетнам, Индонезия, Нова Зеландия и Южна Корея [Fact Sheet..].

Засега е трудно да се прогнозира бъдещето на Quad, вкрючително реалната му роля за сдържането на Китай. В международната експертна общност обаче, обръщат внимание на обсъждането в рамките на "четворката" на такива конфликтогенни въпроси, като "китайския натиск върху Австралия", "претенциите на Пекин за японските острови Сенкаку", "агресивните действия на Китай по границата с Индия (и, в частност, разполагането там на 50-хилядна армейска групировка)", решимостта на китайците в удобен за тях момент да "нарушат формиралото се статукво" и т.н. Появиха се и съобщения за намерението на Quad в съвсем близко бъдеще да осъществи военно-морски учения в Бенгалския залив      , по време на които вероятно ще се отработват методи за "съвместен отпор на китайската заплаха". Не е учудващо, че политическите резултати от срещата на върха на Quad породиха тревога в пекинското ръководство, което вижда в позициите на "четворката" потенциал за ескалиране на напрежението в Тихоокеанска Азия [Asthana].

Повишената активност на американската дипломация в обширните пространства на Индийския и Тихия океан означава, че концепцията за ИТР все по-често се разглежда от Вашингтон като регионална ос на насочената към противодействие на Китай глобална стратегия на САЩ, за чиято практическа реализация те ще разчитат на съюзниците си от Индо-Пасифика. В организационна форма на тази "диамантена коалиция" за сдържането на Китай пък следва да се превърне т.нар. Quad Alliance, т.е- оглавеният от САЩ алианс на  придържащите се (поне отчасти) към прозападни позиции "индо-тихоокеански демокрации".

Развитието на събитията по този сценарий обаче, би могло да оголи макрополитическия нерв в най-големия световен регион, провокирайки международен ефект с трудно регулируеми последици, включително каскаден взрив на регионалните конфликти.

Мястото и ролята на Русия

Много натрупали се през последните години факти показват, че основният геополитически разлом в АТР върви по линията на стратегическото противопоставяне между САЩ и Китай. При това, съзнавайки гигантския мащаб на стоящите пред тях задачи, всяка от конкуриращите се свръхдържави формира собствена "група за подкрепа". И, ако ключовите играчи в "американската" група са Япония и Австралия, трудно можем да си представим "китайската" без Русия, особено предвид руско-китайското сближаване от последните години, което беше потвърдено и по време на работното посещение на русия външен министър Сергей Лавров в Китай през втората половина на март 2021 [О рабочем визите..]. Впрочем, убедителна илюстрация за това е и експоненциалният ръст на търговията между двете съседни държави, чиито обем в периода 2001-2019 е нараснал 15 пъти, надхвърляйки 110 млрд. долара, като дори в коронакризисната 2020 се запази на ниво над 100 млрд. долара (виж таблица 6).

Таблица 6. Търговията между Русия и Китай (стоки, млрд дол.)

Източник: ITC. Trade statistics for international development. – trademap.org/Bilateral_TS.aspx

Засиленият интерес на Москва към случващото се в АТР е напълно разбираем. В качеството си на най-голямата (по територия) азиатски и тихоокеанска държава, Руската Федерация е силно ангажирана с икономическите и политически процеси в пространството на АТР и няма как да не реагира на значимите дипломатически инициативи, които вече оказват или могат да окажат в бъдеще влияние върху баланса на силите на Тихоокеанска Азия. В тази връзка, Москва не можеше да остави без внимание и настойчиво прокарваната от Вашингон и съюзниците му политика за институционализация на Индо-Пасифика. 

Както посочва Сергей Лавров, Русия се отнася отрицателно към опитите на управляващите в редица западни държави да преформатират АТР като за целта наложат във външнополитическия дискурс понятието "Индо-Тихоокеански регион". Според руското ръководство, по този начин се формира нещо съвършено противоположно на общо взето дееспособните вече съществуващи международни структури в АТР и, в частност, около АСЕАН. От гледната точка на Москва, тези съществуващи структури имат обединителен характер, тъй като "ангажират всички държави от Азиатско-Тихоокеанския регион, позволяват воденето на диалог на равноправна основа, както и постигането на взаимноприемливи компромиси и споразумения". За разлика от този, като цяло, конструктивен подход, инициативите, които се прокарват в рамките на индо-тихоокеанската стратегия, "се основават на блоковото мислене и формирането на алианси не в полза на позитивния процес, а против определени държави" [Интервью министра…].

Руската дипломация неслучайно дава за пример АСЕАН. Развитието на отношенията с тази група държави се превърна в една от приоритетните цели на политиката на Москва в АТР. През 2001-2019 стокооборотът между Русия и страните от АСЕАН е нараснал, като стойност, почти 10 пъти (виж. таблица 7). В същото време обаче, обемът на търговията и с десетте страни членки е под 18 млрд. долара, което не съответства нито на възможностите (и потребностите) на руската икономика, нито на икономическия потенциал на АСЕАН, в която влизат такива икономически мощни държави като Сингапур, Виетнам, Малайзия, Индонезия и Тайланд. Интензифицирането и разширяването на взаимноизгодните търговски и инвестиционни обмени с тези и другите азиатско-тихоокеански страни си остава сериозно предизвикателства пред руската дипломация.

Таблица 7. Търговията на России със страните от АСЕАН (стоки, млрд дол.)

Източник: ITC. Trade statistics for international development. – trademap.org/Bilateral_TS.aspx

Нови багри в палитрата на отношенията между Руската Федерация и АСЕАН добави борбата на международната общност с пандемията от Covid-19. Ще припомня например, че в края на март 2021 Виетнам стана 56-тата страна в света, официално одобрила използването на руската антивирусна ваксина "Спутник V" [Алексеев]. Важно е и, че това решение на виетнамските власти отваря пътя не само за доставките на руския препарат, но и за локализирането на производството му, т.е. до повишаване нивото на сътрудничеството между Русия и източнозиатските и партньори.

В по-широк политически план взаимодействието между Русия и членовете на АСЕАН трябва да се превърне в един от стабилизиращите ситуацията в АТР фактори. Според руския президент Путин, наред с Шанхайската организация на сътрудничество (ШОС) и Евразийския икономически съюз (ЕАИС), АСЕАН е пример за интеграционен проект, чиито участници "могат да си взаимодействат в интерес на целия регион, като хармонично и ефективно се допълват взаимно".

Успешното прокарване на притежаващите различен профил обединителни процеси и съгласуването на усилията на ШОС, ЕАИС и АСЕАН може да способства за реализацията на лансираната от Русия инициатива за "създаване на Голямо Евразийско партньорство, като единно, обширно и открито пространство на сигурност и взаимноизгодно икономическо и хуманитарно сътрудничество" [Восточноазиатский саммит]. Целта на подобни инициативи е ясна - те са ориентирани към предотвратяване на нови търговско-икономически и военно-политически разломи в АТР и, най-вече, към недопускане на открита въоръжена конфронтация в различни точки на този взривоопасен регион на планетата.

Заключение

На прага на излизането си от стреса, породен от пандемията от Covid-19, световната общност се сблъсква с изтъканата от противоречия, съперничество и конфликти глобална ситуация, белязана от редица геополитически разломи и сравнително нови тенденции, чието по-нататъшно развитие може да доведе до мащабната трансформация на сегашната система на международните отношения.

Европейският съюз губи предишната си роля на икономически и политически лидер, сериозна вреда беше нанесена на евроатлантическата солидарност, остър характер придоби разминаването във визиите на Москва и Брюксел за света. В резултат, неясно за какъв период от време, беше погребана доскоро изглеждащата привлекателна и постижима идея за "Голяма Европа от Лисабон до Владивосток".

Тихоокеанска Азия пък се превърна в пространство на големи геополитически трансформации и дълбоки стратегически разломи. Този факт е от първостепенно значение, защото - според многобройните експертни прогнози - сегашното столетие ще бъде "века на АТР", където ще се реализират най-важните глобални търговско-икономически, научно-технологични и военно-политически събития.

За разлика от повечето държави по света, чиито икономики се свиха в периода на пандемията от коронавирус, икономическият растеж на Китай, макар и да се забави, не спря. На тази основа Пекин продължава да укрепва и разширява позициите си в двата ключови региона на света - АТР и Европа. Предвид факта, че през първите десетилетия на ХХІ век Китай постигна безпрецедентно разширяване на присъствието си в Африка и Латинска Америка, той на практика се превърна в могъща глобална държава, отправяща предизвикателство срещу дългогодишната доминация на САЩ на световната сцена.

На свой ред, след "смутните времена" на управлението на Тръмп, Вашингтон се стреми да изглади острите ъгли и да рестартира отношенията с ЕС, да поеме стратегическата инициатива в АТР и, в руслото на индо-тихоокеанската концепция, да се противопостави на усилващото се китайско влияние. Изглежда, че именно в просторите на Тихия и Индийския океани ще се развие основната конкурентна битка между двата глобални силови центрове през ХХІ век - САЩ и Китай, което поставя пред руската дипломация изключително сложни задачи за защитата на политическите и икономически интереси на страната в този конфликтогенен и турбулентен регион на света.

Литература:

Алексеев Д. Помощь в руку: «Спутник V» одобрили почти в 60 странах мира // Известия. 23.03.2021.

Батюк В.И. Индо-Тихоокеанская стратегия США и Евразия // Актуальные проблемы Европы. 2021. № 1. С. 135-153.

Восточноазиатский саммит // Сайт президента России. 14.11.2020. – URL: kremlin.ru/events/president/news/64417 (date of access: 01.04.2021).

Интервью Министра иностранных дел Российской Федерации С.В. Лаврова СМИ Республики Корея, Москва, 23 марта 2021 года // МИД РФ. 23.03.2021. – URL: mid.ru/posledniye_dobavlnenniye/-/asset_publisher/MCZ7HQuMdqBY/content/id/4648117 (date of access: 01.04.2021).

О рабочем визите Министра иностранных дел Российской Федерации С.В. Лаврова в Китайскую Народную Республику // МИД РФ. 23.03.2021. – URL: mid.ru/foreign_policy/news/-/asset_publisher/cKNonkJE02Bw/content/id/4647946 (date of access: 01.04.2021).

Феномен Трампа: монография / под ред. А.В. Кузнецова. М. 2020.

Яковлев П.П. Время европейских тревог: Евросоюз в меняющейся системе координат // Перспективы. Электронный журнал. 2019. № 3 (19). С. 68-82. – URL: http://www.perspektivy.info/upload/iblock/b40/3_2019_1_68_82.pdf (дата обращения: 01.04.2021).

Яковлев П.П. Трансатлантическое партнерство: контекст, значение, проблемные аспекты // Перспективы. Электронный журнал. 2016. № 4 (8). С. 25-40. – URL: http://perspektivy.info/upload/iblock/b5c/4_2016_1.pdf (дата обращения: 01.04.2021).

Asthana S.B. Quad Summit 2021: Why is China Rattled? // Financial Express. 14.03.2021. – URL: financialexpress.com/defence/quad-summit-2021-why-is-china-rattled/2212544 (date of access: 01.04.2021).

Australian Government. Department of Defence. 2016 Defence White Paper. – URL: defence.gov.au/whitepaper/ (date of access: 10.02.2021).

Baruah D. India in the Indo-Pacific: New Delhi’s Theater of Opportunity // Carnegie Endowment for International Peace. 30.06.2020. – URL: carnegieendowment.org/2020/06/30/india-in-indo-pacific-new-delhi-s-theater-of-opportunity-pub-82205 (date of access: 01.04.2021).

Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act // congress.gov. – URL: congress.gov/bill/115th-congress/house-bill/3364/text (date of access: 01.04.2021).

The Department of Defense. Indo-Pacific Strategy Report. Preparedness, Partnerships, and Promoting a Networked Region. June 1, 2019. – URL: media.defense.gov/2019/Jul/01/2002152311/-1/-1/1/DEPARTMENT-OF-DEFENSE-INDO-PACIFIC-STRATEGY-REPORT-2019.PDF (date of access: 01.04.2021).

Dimitrova A. The State of the Transatlantic Relationship in the Trump Era // European Issues. 04.02.2020. №545. P. 1-6.

Dual circulation: China’s new economic strategy // European Council on Foreign Relations. 12.03.2021. – URL: ecfr.eu/podcasts/episode/dual-circulation-chinas-new-economic-strategy/ (date of access: 01.04.2021).

EU and China reach agreement in principle on investment. Brussels. // European Comission. 30.12.2020. – URL: trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=2233 (date of access: 01.04.2021).

Fact Sheet: Quad Summit // The White House. 12.03.2021. – URL: whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/03/12/fact-sheet-quad-summit/ (date of access: 01.04.2021).

Geranmayeh E., Hackenbroich J. 2020: The year of economic coercion under Trump // European Council on Foreign Relations. 17.02.2020. – URL: ecfr.eu/article/commentary_2020_the_year_of_economic_coercion_under_trump/ (date of access: 01.04.2021).

Heydarian R.J. Asia’s New Battlefield: The USA, China and the Struggle for the Western Pacific. London. 2015.

Indo-Pacific Region. Countries of the Indo-Pacific Region. – URL: cloworld.biz/indo-pacific/ (date of access: 10.02.2021).

Johnson K. Europe Is the New Front in Trump’s Trade War // Foreign Policy. 23.01.2020. – URL: foreignpolicy.com/2020/01/23/europe-new-front-trump-trade-war-davos-wef/ (date of access: 01.04.2021).

Kapur A. Geopolitics and the Indo-Pacific Region. N.Y. 2020.

Krastev I., Leonard M. The crisis of American power: How Europeans see Biden’s America // Foreign Policy. 19.01.2021. – URL: ecfr.eu/publication/the-crisis-of-american-power-how-europeans-see-bidens-america/ (date of access: 01.04.2021).

Leonard M. The Russia Strategy Europe Needs // Project Syndicate. 19.02.2021. – URL: prosyn.org/x38tYph (date of access: 01.04.2021).

Liang Y. Biden on China: Decoupling or Competitive Re-coupling? // Global Research. 22.02.2021. – URL: globalresearch.ca/biden-china-decoupling-competitive-re-coupling/5737945 (date of access: 01.04.2021).

McDonald T. What is the Regional Comprehensive Economic Partnership (RCEP)? // BBC. 16.11.2020. – URL: bbc.com/news/business-54899254 (date of access: 01.04.2021).

The meaning of RCEP, the world’s biggest trade agreement // The Economist. 15.11.2020. – URL: economist.com/finance-and-economics/2020/11/15/the-meaning-of-rcep-the-worlds-biggest-trade-agreement (date of access: 01.04.2021).

Remarks by Secretary Mattis at Plenary Session of the 2018 Shagri-La Dialogue // U.S. Dept of Defense. 02.06.2018. – URL: defense.gov/Newsroom/Transcripts/Transcript/Article/1538599/remarks-by-secretary-mattis-at-plenary-session-of-the-2018-shangri-la-dialogue/ (date of access: 01.04.2021).

Swanson A. Trump Administration Escalates Tensions With Europe as Crisis Looms // The New York Times. 12.03.2020.

* Преподавател в Руския икономически университет "Плеханов"