Икономика на ръба: Украйна, трийсет години по-късно

Наистина, Украйна съумя да разшири присъствието си на пазарите на Европейския съюз, но това въобще не може да компенсира загубата на по-голямата част от нейния промишлен износ към Русия. При това, реалната и интеграция с ЕС се изчерпва с премахването на визите, а всички предимства, които страната би могла да получи от интеграцията си с Евразийския икономически съюз, вече могат да бъдат само обект на теоретичен спор.

Миналата 2020 за пореден път демонстрира всички рискове на „европейския избор” на Украйна: износът и за ЕС рязко се срина, а от гледната точка на Съюза, Украйна си остава типичната бедна държава от „глобалната периферия”, при това изглежда все по-малко привлекателна като потребител на европейските стоки. Нещо повече, съвсем скоро Брюксел може да постави нови прегради пред украинската продукция, под формата на т.нар. „въглероден данък”.

Изключително показателна за отношението на Европейския съюз към Украйна и нейния стремеж за "евроинтеграция", е приетата през февруари 2021 специална резолюция на Европейския парламент, в която се констатира, че "макар Киев да се движи в правилната посока", в цели 137 точки изброяват нещата, които страната следва тепърва да направи, ако иска да има някакви шансове да постигне целта си в обозримо бъдеще.

Както можеше да се очаква, на първо място в този почти безкраен списък е поставена необходимостта от справяне с корупцията, която "продължава да затормозява процеса на реформи в Украйна". Посочва се, в частност, че конституционната криза, провокирана от решението на президента Зеленски да уволни всички членове на Конституционния съд, не е преодоляна, което - според евродепутатите - "поставя под въпрос способността на президента и на Върховната Рада да провеждат реформи в страната".

Веднага след това се констатира, че украинските олигарси "постепенно възстановяват изгубеното си влияние". Според резолюцията, "не бяха предприети никакви видими мерки в контекста на деолигархизацията на страната, тъй като олигарсите продължават да упражняват изключително силно влияние върху украинската икономика и политика, а също върху медиите, съдебната и правоохранителната системи".

В резултат от това "не може да се реализира целият потенциал на реформите", а онова, което все пак се прави, "незабавно бива ерозирано от вътрешната институционална нестабилност и противоречията, отсъствието на ясни ориентири, слабият капацитет и липсата на политическа воля за осъществяване и гарантиране на пълната независимост на съдебните и икономически институции и недопускане на избирателно използване на правосъдната система".

Следват още десетки точки (както вече посочих, общият им брой е 137) в които с почти йезуитска пунктуалност се изброяват всички провали на политиката на президента Зеленски. Според украинските анализатори, Европейският парламент не е приемал подобна унищожителна резолюция за Украйна от времето на "диктатора Янукович" насам. Впрочем, не по-малко показателна беше странната реакция на украинския вицепремиер по европейската и евроатлантическа интеграция Олга Стефанишина, която заяви, че "критиката на украинската евроинтеграция говори за това, че всички европейски партньори подкрепят дълбоката европейска интеграция на Украйна в ЕС". Вероятно и тя, самата, не е била наясно, какво точно е искала да каже, но това вече е без значение. Истината е, че своеобразната "наказателна акция" на Европейския съюз срещу Украйна беше ясно послание към Зеленски и неговия екип, че страната продължава да е безнадеждно далеч от пълноценната интеграция в Съюза.

Как Украйна посреща трийстата си годишнина

Миналата 2020 беше турбулентна за цялото постсъветско пространство и то далеч не само заради пандемията от коронавирус, но и във връзка с развиващите се там социално-икономически процеси, военно-политическата ситуация и спецификата на вътрешнополитическото развитие. На пръв поглед, Украйна беще по-скоро в периферията на случващото се, тъй като в страната нямаше такива преломни събития, на каквито станахме свидетели в Южен Кавказ, Киргизстан или Беларус например. Въпреки това, следва да подчертая няколко събития и тенденции от миналата 2020, които ще продължат да влияят върху обществено-политическата ситуация в Украйна, нейното социално-икономическо положение и външната и политика през 2021.

Икономиката

Обективният подход изисква да признаем, че украинската икономика преживя кризисната 2020 по-добре, отколкото прогнозираха мнозина експерти в начолото на пандемията от коронавирус. Икономическият спад едва ли ще надхвърли 5%, което е сравнимо с показателите на редица по-развити от нея европейски страни. Този "мек срив" се дължи най-вече на суровинния характер на националната икономика, предвид нарастването на цените на рудите и металите и спада на тези на енергоносителите на световните пазари. Освен това курсът на гривната не се срина, както очакваха някои. Показателно е и, че спадът на износа през 2020 беше по-малък, отколкото намаляването на вноса. На този фон, през второто тримесечие на 2021 може да се очаква известен ръст на украинската икономика, в сравнение със същия период на 2020, но той ще има само „възстановителен характер”. В същото време обаче, през 2021 съществено ще се увеличи натискът върху гривната, ще ескалира инфлацията, а социалното напрежение ще нарасне заради повишаването на цените на газа и електричеството, които вече провокираха сериозни протести. В основата им е недоволството на украинците от постоянното, от години насам, повишаване на цените, мотивирано с различни „пазарни” аргументи, на фона на запазващата се монополизация и „олигархизация”, негативното влияние на „зелената такса” и корупционните фактори в ценовата политика. Запазва се и изключително високото дългово бреме, което до голяма степен (наред с разходите за отбрана и сигурност) определи и параметрите на бюджета за 2021.

Реално суровинният характер на украинската икономика оказва стратегическо негативно влияние върху нейното състояние,  при положение, че дори плахите стъпки за локализацията и през 2020 се сблъскаха с твърдата съпротива на западните партньори на Киев. А имайки предвид идването на демократите на власт в САЩ, тази съпротива най-вероятно само ще се усилва. Много въпроси поражда и политиката на фискализация на управляващите, която се отразява негативно върху малкия и средния бизнес в страната при положение, че програмите за облекчено кредитиране не могат да минимизират вредата от тази политика. Доказателство за това бяха протестите на едноличните търговци, които – макар че бяха използвани от политическите партии за собствените им интереси, се дължат и на сериозни обективни причини. Всичко това дава основание да прогнозираме, че в икономическо отношение 2021 може чисто формално да се окаже по-добра от 2020, но в социален план ще е много рискова и трудна за украинското общество.

Външната политика

Несъмнено, след влизането на Байдън в Белия дом, новите управляващи в САЩ ще променят системата на отношенията си с Киев. Те, в частност, ще се опитат да ерозират влиянието на украинските олигарси, да укрепят контролираните от Запада антикорупционни органи и (вероятно) да вкарат повече свои протежета в правителството на страната. Всичко това ще се окаже доста сериозно предизвикателство за финансово-индустриалните групи в Украйна. Освен това, тези опити, както и общата неефективност и некомпетентност на  централната власт, правят предсрочните избори доста вероятни. В момента повечето украински политолози смятат, че шансовете за подобно развитие са под 50%, но те зависят от наслагването на вътрешните и външни фактори и вероятно са по-високи.

Естествено, военно-стратегическият аспект ще си остане основен за отношенията между САЩ и Украйна, предвид значението и за Вашингтон като преден пост срещу Русия. В същото време обаче, при управлението на демократите, механизмите за взаимодействие между САЩ и украинските елити очевидно ще се променят, като полето за маневриране на последните ще бъде сериозно ограничено. В тази връзка ще припомня, че още преди Байдън да влезе в Белия дом, американците наложиха санкции на депутата Олександър Дубински, което беше ясен знак и за олигарха Игор Коломойски, и за целия украински политически елит относно позицията на новото американско ръководство, защото Дубински е зам. председател на парламентарната група на управляващата партия "Слуга на народа" във Върховната Рада.

Военната сфера

Ситуацията в Донбас продължава да бъде ключов въпрос за Украйна. През миналата 2020 преговорният процес не доведе до някакви сериозни резултати, като най-голямото постижение в това отношение си остава постигнатото споразуемние за примирие, което обаче периодично бива нарушаване в една или друга точка на „фронтовата линия”. В политически план не бе постигнато никакъв сериозен напредък в разрешаването на конфликта, а решенията на срещата на "Нормандската четворка" (Украйна, Русия, Франция и Германия) през декември 2019 в Париж така и не бяха изпълнени. Което поставя под много голям въпрос, възможността за нова среща на този формат през 2021.

Киев продължава да настоява за приоритетно решаване на въпросите, касаещи сигурността, и предаване на контрола върху границата между т.нар. Донецка и Луганска републики и Русия. Москва пък смята за приоритет именно политическия статут на региона в рамките на процеса на реинтеграция. През декември 2020 руският президент Путин очерта вероятния курс на страната към укрепване на двустранните връзки с непризнатите републики от Донбас, което може да се окаже и отговора на руснаците на липсата на прогрес в изпълнението на политическата част на Минските споразумения, особено в случай, че украинската позиция се радикализира в резултат от натиска на новата американска администрация. Предвид позицията на значителна част от политическия елит в Украйна и идването на власт в САЩ на администрацията на Байдън/Харис, трудно може да се очаква някакъв пробив в преговорите за Донбас, поне в краткосрочна перспектива. По-вероятно е да станем свидетели на нов етап в тлеещия конфликт с периодични сблъсъци, чиято интензивност може да нарасне.

В същото време, не може да се изключва през 2021 Киев да се опита да излезе извън рамките на "безалтернативния характер" на Минските споразумения, акцентирайки върху нормандския формат и "кримския проблем". В случая имам предвид, че за Украйна е важно отново да актуализира въпроса за принадлежността на Крим, в частност, с подкрепата на Лондон и другите западни партньори, както и (особено предвид идването на власт в САЩ на демократите) ангажирането на Украйна с проекти от типа на Инициативата "Три морета". Много е вероятно да продължи курсът към задълбочаване на сътрудничеството с Великобритания. Напоследък Обединеното кралство демонстрира нарастващ интерес към отношенията си с Украйна (сред примерите са подписаните от президента Зеленски при посещението му в Лондон през октомври 2020 важни споразумения, включително във военноморската сфера). Наред с това, Киев отделя специално внимание и на развитието на отношенията с Турция (активизира се военно-техническото сътрудничество, разширява се присъствието на турските компании в Украйна, особено в сферата на пътното строителство, обсъжда се и евентуалното създаване на Зона за свободна търговия между двете страни). В същото време Украйна продължава да е изправена пред необходимостта да диверсифицира външната си политика, която нерядко бива блокирана от инерцията на едностранния и външнополитически курс и негативната реакция на западните партньори. Сред примерите за това е ситуацията с предприятието "Мотор Ciч" и използването на оборудване на компанията Huawei от украинските държавни предприятия.

Пагубната конфронтация с китайците

Както е известно, след дълги колебания и под силния натиск на САЩ, в началото на 2021 украинското правителство реши да изгони китайските инвеститори от заводите на АО "Мотор Сiч" в Запорожие (произвеждащи авиационни газотурбинни двигатели за самолети и хеликоптери, както и промишлени газови турбини), като им наложи директни санкции. На 29 януари 2021, президентът Зеленски подписа указ за влизане в действие на приетите ден преди това промени в решението на Съвета за национална отбрана и сигурност на Украйна от 14 декември 2020. Указът касае налагането по конкретен списък от персонални специални икономически санкции в "Мотор Сiч". В допълнението към него се посочва, че санкции за срок от три години се налагат на китайския бизнесмен Ван Дзин, който е основен акционер в компаниите Beijing Xinwei Technology Group и Beijing Skyrizon. Посочени са и китайските юридическите лица, на които се налагат санкции: Skyrizon Aircraft Holdings Limited, Hong Kong Skyrizon Holdings Limited, Beijing Skyrizon Aviation Industry Investment Co. Ltd и Beijing Xinwei Technology Group Co. Ltd.

На 31 януари украинската Служба за сигурност използва сила за да попречи на провеждането на събрание на акционерите на АО " Мотор Сiч" в Запорожие, свикано от представители на китайския инвеститор.

В отговор китайската компания Beijing Skyrizon разпространи следната декларация: "След влизането в сила на санкциите, компанията Skyrizon, в качеството и на акционер в "Мотор Сiч" ще бъде незаконно лишена от легитимните си права и принудена да прекрати общоприетите делови отношения с украинската компания "Мотор Сiч", което ще доведе до огромни и необратими загуби. Подобни действия от страна на правителството на Украйна представляват варварски грабеж и сериозно нарушават законните права и интереси на китайските компании, работещи в чужбина, освен това представляват безпрецедентно неуважение към принципите и правилата на международната търговия. С цел да се избегне по-нататъшното влошаване на условията за осъществяваната от компания "Мотор Сiч" дейност, акционерите, контролиращи над 80% от акциите и, насрочиха общо събрание на всички акционери за 31 януари 2021. Именно в този момент обаче, украинското ръководство издаде указите за санкции срещу компанията Skyrizon, които нелегитимно, необосновано и грубо я лишиха от законните и права. Украинската държава се отказа от резултатите от предишните договори, напълно изключвайки всяка възможност за постигане на компромис между двете страни".
В тази връзка, китайският акционер в АО "Мотор Сiч" декларира, че ше използва всички възможни юридически средства, включително международен арбитраж, за да защити решително законните си права и интереси.

В началото на февруари последва и официалната реакция на китайското Външно министво, чиито говорител Ван Вънбин заяви: "Ние сме категорично против правителството на друга държава да налага едностранни санкции срещу китайски предприятия. Надяваме се, че украинската страна ше гарантира защитата на законните права на компаниите и инвеститорите от Китай, в съответствие с юридическите норми". Според експертите, сред последиците от тази стъпка на Киев може да стане мащабното изтегляне на китайските инвеститори от Украйна, при това на фона на и без това изключително тежката икономическа ситуация в страната.

Външнотърговският дефицит

Сред основните проблеми на украинската икономика, който управляващите в страната неуспешно се опитваха да решат през последните петнайсет години, беше и си остава хроничният външнотърговски дефицит, който постоянно оказва силен натиск върху националната валута и бюджета. По данни на украинската Държавна служба по статистика, от 2005 (т.е. от времето на "оранжевата революция", поставила началото на управлението на Виктор Юшченко) насам, износът на страната само веднъж е бил по-голям от вноса - през 2015, когато повечето показатели на националната икономика рухнаха в резултат от поредната "революция".

В навечерието на събитията от февруари 2014 външнотърговският дефицит на Украйна беше достигнал 13,7 млрд. долара, т.е. 9,8% от целия обем на външната и търговия. Това до голяма степен бе резултат от глобалната криза през 2008-2009, като Украйна беше сред най-пострадалите от нея държави (през 2009 нейният БВП се срина с 15%). Сред основните негативни фактори за икономиката и се оказа продължителният спад на световните цени на продукцията на металургичната индустрия и паралелното изостряне на конкуренцията в сектора. Освен това, в онзи момент украинските власти предпочетоха да не оказват сериозна подкрепа на такива ключови промишлени отрасли, като машиностроенето например, в резултат от което много заводи прекратиха съществуването си още преди събитията от 2014. При управлението на Виктор Янукович (2010-2014), така и не се очерта някакво по-сериозно възстановяване на украинската икономика, което, освен всичко друго, не позволи да бъде решен  и проблемът с външнотърговския дефицит.

От гледна точка на икономическата политика, основната дилема пред Украйни в навечерието на "революцията" от 2014 беше да стартира продължителен процес на интеграция с ЕС, без каквито и да било гаранции за успех, или да стане част от Евразийския икономически съюзи (ЕАИС) в качеството на един от "старшите партньори" в него, именно за да получи нови възможности за постигане на баланс във външната търговия. И в единия, и в другия случай ставаше дума за създаване на допълнителни митнически, инфраструктурни, регулаторни и други преференции за украинската продукция, позволяващи увеличаване на износа и на съответните пазари. До какво доведе решението на Киев да предпрочете ЕС, говори статистиката за украинската външна търговия в периода 2013-2020.

През 2013 23,9% (15,1 млрд. долара) от износа на Украйна беше ориентиран към Русия, а делът на всички страни от бъдещия ЕАИС (най-вече благодарение на значителните доставки на украински стоки за Беларус и Казахстан) достигаше 31%. Що се отнася до вноса, на Русия се падаше 30,1% (23,2 млрд. долара) от вноса на стоки в Украйна, а общият дял на петте държави от ЕАИС беше 34,5%.

Осем години по-късно руският пазар все още не е напълно загубен за украинските стоки, но спадът на износа за Русия е драматичен. През първите десет месеца на 2020, стойността на украинския износ за Руската Федерация е едва 5,8% (2,3 млрд. $) от целия, т.е. четирикратен спад само за 7 години. Това доведе и до рязко намаляване (до 7,3%) на дела на държавите от ЕАИС в украинският износ (включително заради големия спад на износа за Казахстан). Аналогична е и ситуацията по отношение на вноса. През същия период на 2020 Украйна е внесла руски стоки за 3,7 млрд.$ (8,6% от целия внос). Делът на държавите от ЕАИС пък е бил 10,5%, т.е. налице е трикратен спад.

Подобна загуба на пазарите в постсъветското пространство биха били оправдани само, ако Украйна беше съумяла да постигне съпоставими темпове в нарастването на търговията си с ЕС. Това обаче не се случи, както показват и данните на украинската статистика. През 2019 общият обем на украинския износ за ЕС достигна 20,8 млрд. долара, т.е. само с 23,8% повече, отколкото през 2013 и само с 13,7% повече, отколкото в рекордната за "предреволюционния период" 2008, когато в ЕС бяха изнесени украински стоки за 18,3 млрд. $. Което налага извода, че през периода 2013-2020 Украйна вероятно би постигнала същите показатели на търговията си с ЕС и без "февруарската революция", т.е. по естестен път.

Впрочем, по същия начин бихме могли да предположим и, че ако Украйна беше решила да стане част от ЕАИС (или поне не бе положила огромни усилия за прекъсване на отношенията с неговите членове), това би довело до сходен ръст на търговията и с Русия. За сравнение ще цитирам динамиката на търговията между Русия и Беларус, която през 2013-2019 нарасна с 15,3% (от 30,8 до 35,5 млрд. $). Разбира се, въпросът, дали Украйна би могла едновременно да увеличи износа си и по двете направления си остава чисто хипотичен, но запазването на отношенията с Русия несъмнено би осигурило по-големи ползи за икономиката и. Впрочем, в относителни показатели, целта, предследвана с преориентацията на украинската икономика от изток на запад, може да се смята за постигната - през 2013 на ЕС се падаше 26,5% от украинския износ, а през 2019 този дял нарасна до 41,6%.

Логично е да видим и, какво даде на европейските компании стремежът на Украйна към евроинтеграция. Отговорът на този въпрос се съдържа в статистическите данни за украинския внос на стоки от ЕС, чиито показатели отпреди кризата и досега не са възстановени. Така, ако през 2013 Украйна е внесла от Съюза стоки за 27 млрд. $, през 2019 този показател е достигнал едва 25 млрд. $, а пък нарастването на дела на ЕС в украинския внос през същия период е повече от скромен - от 35,1% до 41%. Обяснението за това е, че украинското население просто не притежава достатъчно покупателна способност за да увеличи съществено закупуването на европейски стоки. Що се отнася до другите макрорегиони - Азия, Африка и Америка, през 2019 показателите за украинския износ в тези части на света така е не достигнаха онези от 2013, а обемите на вноса съвсем малко ги надвишават, при това след период на рязък спад.

Като цяло, през 2019 (последната преди кризата с Covid-19) украинският износ е достигнал 50,1 млрд.$, т.е. едва 79% от "предреволюционното" си равнище, а вносът - 60,8 млрд. (също 79% от нивото през 2013). През миналата 2020 тази тенденция се задълбочи, като общият обем на износа е паднал до 49,3 млрд.$, т.е. с 1,7% по-малко, отколкото през 2019 и с 22% по-малко, отколкото през 2013. При това данните сочат, че най-силно е пострадала именно търговията с държавите от ЕС. Украинският износ за Австрия например е намалял с над 10%, а вносът с повече от 16%. По отношение на Германия тези показатели са 17% и 14%, на Франция - 12% и 15%, на Полша - 6% и 3%, а износът за Италия е паднал с цели 25%.

Тоест, в условията на новата криза, бързо обедняващата Украйна не само че не може да поддържа предишното ниво на внос на европейски стоки, но и не е в състояние да пласира необходимия обем собствени стоки на пазара на ЕС. Списъкът на държавите, където Украйна съумя през 2020 да увеличи износа си е достатъчно показателен: Албания, Виетнам, Йемен, Иран, Пакистан, Судан и т.н. Само че делът им от украинския износ или е малък или направо нищожен, а по-важното е, че през 2020 Украйна прогресивно губеше основния си за последните години външен пазар - този на ЕС.

Остава нерешен и хроничният проблем с външнотърговския дефицит. Както съобщи в началото на 2021 зам. министърът на икономиката Тарас Качка, през 2020 външнотърговският дефицит на Украйна е достигнал 4,9 млрд.$, което при това беше представено като "голямо постижение" (през 2019 този показател бе 10,7 млрд.$, т.е. същите 10% от общия обем на вънщната търговия, както и през 2013). На всичкото отгоре, този "успех" беше постигнат най-вече благодарение на резкия спад на вноса - с над 14%.

Заслужава си да обърна внимание и върху стоковата структура на украинския износ, където през последните осем години настъпиха радикални промени. През 2013 износът на продукция на машиностроенето достигна 10,6 млрд.$, т.е. 16,6% от целия обем на износа. Около 27% от износа се падаше на селскоскопанската и хранителна индустрия (около 17 млрд.$), горе долу такъв бе и делът на металургичната промишленост, а този на химическата надхвърли 8% (5,1 млрд.$).

Шест години по-късно, делът на аграрната и хранителна продукция в износа нарасна с цели 44%, макар че в абсолютни показатели (22,1 млрд.$, през 2019) износът на такива продукти е нараснал едва с 30%. В същото време обаче, делът на машиностроенето падна до 11% от целия обем на износа, като в ценово изражение този спад бе почти двоен - до 5,5 млрд.$. Значително намаля и износът на металургичната индустрия, чиито обем през 2019 беше 10,3 млрд.$, т.е. малко над 20%, а този на химическата промишленост падна до 5,2% (около 2,6 млрд.$).

Данните за украинските износ през 2020 отлично илюстрират рисковете на концепцията за превръщането на страната във "велика аграрна държава": стойността на износа на животинска продукция например, намаля със 7,6%, а на растителна - с 9%. С цели 15% се срина износът на металургична продукция, включващ предимно черни метали. В същото време, обработващата индустрия се оказа по-устойчива на кризата: износът на химически продукти нарасна с 5,3%, на масло и маслени продукти - с 18%, на готови храни се запази на нивото от 2019, а пък износът на енергийно машиностроене намаля само с 2%.

При това, делът на тези сегменти в онова, което Украйна може да предложи на световния пазар, вече е съвсем малък. В частност, в украинския износ за ЕС продължават да доминират суровините и полуфабрикатите: през 2019 делът на растителната продукция достигна 21,2% от общия му обем, на прокат, чугун и стоманени полуфабрикати - около 15%, а на метални руди - 8,4%.

Това разбира се не означава, че на европейския пазар няма търсене за продукцията на украинското машиностроене. През 2019 делът и достигна 13,4% от целия износ, но основният и пласментен пазар - Русия и останалите страни от ЕАИС, изглежда безвъзвратно загубен.

Това е цената за "европейския избор" на Украйна, осем години след обявяването му, при това случилото се можеше да се прогнозира още по време на "февруарската революция" през 2014. Загубата на основния за страната руски пазар, както и илюзорните възможности тя да бъде компенсирана на пазара на ЕС, беше ясна още при свалянето на президента Виктор Янукович, т.е. няколко месеця преди началото на кофликта в Донбас, който лиши Украйна от значителна част от индустриалната и база.

Всъщност истината е, че дилемата от края на 2013, т.е. изборът в полза на ЕС или на ЕАИС, беше до голяма степен изкуствена: за да съхрани икономиката си, Украйна трябваше просто да запази статуквото в отношенията си с Русия, като минимум, запазвайки присъствието си на нейните пазари и последователно лобирайки за максимално изгодни за себе си условия за присъединяване към ЕАИС. Показателно в това отношени е, че и днес голяма част от украинците продължават да смятат, че страната им не бива да се присъединява към един или друг блок от държави. Според осъщественото през ноември 2020 от Киевския международен институт по социология проучване, тази гледна точка се споделя от 27% от анкетираните, като 14% се обявяват за присъединяване към ЕАИС, а 49% - за присъединяване към ЕС (което не е изненада). Истината обаче е, че с всяка изминала година перспективата за украинската евроинтеграция става все по-илюзорна.

За Украйна сегашната ситуация се влошава и заради факта, че заедно с руските пазари тя се лиши и от руските инвестиции, които от началото на миналото десетилетие демонстрираха устойчива тенденция към растеж. По данни на официалната украинска статистика, през 2014 обемът на преките инвестции в икономиката на страната е надвърлил 1,5% от нейнния БВП, но това вероятно е силно занижена оценка. Ако се базираме на данните на Мониторинга на взаимните инвестиции, цитирани в миналогодишния доклад на киевския Център за икономическа стратегия, преди "февруарската революция", този показател е бил около 10% от БВП.

Изтеглянето на руските капитали допълва негативния ефект от отрицателния външнотърговски баланс.Ще повторя, че през последните десет години Украйна само веднъж можа да постигна превес на износа над вноса и то в критичнната за нея по всички основни показатели 2015. Веднага след като икономиката и започна да се възстановява, външнотърговският дефицит моментално поднови растежа си, упражнявайки силен натиск върху националната валута - гривната, и държавния бюджет. В бъдеще, тази "дупка" би могла да се запуши само чрез привличането на инвестиции в експортно-ориентираните отрасли, само че в това отношение вече не може да се разчита на руските компании, а пък европейският бизнес не проявява особен интерес към Украйна. По данни на украинския портал "Минфин", през 2019 обемът на преките инвестиции в икономиката на страната е бил едва 3,07 млрд.$, т.е. много по-малко, отколкото през 2013 (5 млрд.$), а рекордните показатели от 2007-2008 (10-11 млрд.$ годишно) днес изглеждат напълно непостижими. На този фон, решението на правителството да започне война с китайските инвеститори в страната изглежда направо безумно.

В средносрочна перспектива, пред повечето украински предприятия изнасящи продукцията си в ЕС, се очертава нерадостната перспектива за значително намаляване на приходите, във връзка с налагането от Брюксел на т.нар. "въглероден данък". Според прогнозите на украинските анализатори, това може да натовари въпросните компании с допълнително плащания в размер около 566 млн.евро годишно. Почти всички тези разходи ще се стоварят върху предприятията от металургията и електропроизводството, което, само по себе си, говори за отчаяната нужда на украинската икономика от свежи инвестиции за модернизация на производството.

Както твърдят експертите от киевския аналитичен портал GMK Center, потенциално, „въглеродния данък” може да засегне 1/3 от целия украински износ, при това практически за всички украински стоки, изнасяни в ЕС, въглеводородното съдържание е по-високо, отколкото при европейските им аналози. Според тях, търговските ограничения, които Брюксел налага върху стоките с „въглеводородни следи”, създават сериозни пречки пред ръста на украинското производство, повишаване на валутната печалба на компаниите и постъпленията в държавния бюджет, а също пред гарантирането на заетост на населението на страната и повишаването на доходите му.

Постиндустриалното развитие на Украйна: реалност или илюзия?

На целия този фон, доста странно звучат твърденията на някои украински икономисти, че деиндустриализацията на страната не е чак толкова сериозен проблем и, че Украйна просто преминава към етапа на постиндустриалното общество, както и, че в крайна сметка ще съумее да се интегрира в ЕС и да открие там собствена ниша. В тази връзка ще припомня, че според създателя на теорията на постиндустриалния свят Даниел Бел, сред основните белези на постиндустриалното общество е интелектуалното развитие на индивида и неговият професионализъм. Бел смята, че в това ново общество ще доминира класата на професионалистите, или „креативната класа”. Той обаче не уточнява, как точно тази прослойка ще дойде на власт, нито с какви средства и методи ще гарантира своето господство, още повече че самият Бел априори отрича „класовата борба”. Според него, всичко ще се случи едва ли не от самосебе си, без каквато и да било борба. Просто, самото развитие на производителните сили неминуемо ще постави прослойката от интелектуалци и професионалисти на власт, измествайки господстващата до този момент капиталистическа класа, характерна за предшестващото „индустриално общество”. Тоест, въпросът, как точно капиталистите ще се откажат от господстващото си положение в обществото, остава открит. По отношение на Украйна пък, той въобще няма отговор, поне в обозрима перспектива. В тази страна не се забелязват каквито и да било признаци за ерозия на властта на местните олигарси (даже напротив, поне ако се съди по последната резолюция на Европейския парламент, за която споменах в началото). Борбата за по-високи печалби, които, според теорията за постиндустриалното общество, би следвало да намалява интензивността си, продължава да се изостря в Украйна. Като проблемът е, че заради недостатъчно развитите капиталистически отношения „захранващата печалбите база” непрекъснато се стеснява, докато броят на желаещите да се възползват от нея постоянно нараства. Впрочем налице е и друг сериозен проблем, свързан с резкия спад на професионалните компетенции във всички сфери на обществения живот в страната: държавното управление, производството, икономиката и науката.

За да премине към постиндустриално общество, Украйна би следвало вече да е преминала през всички стадии на индустриалния капитализъм, само че не го е направила и сега, както с горчивина отбелязват някои местни анализатори, се намира в положението на Монголия, която по времето на комунистическия блок се опитваше да премине от епохата на феодализма директно в тази на социализма, "прескачайки" капиталистическата фаза в развитието си.

Повечето независими финансови анализатори посочват, че смяната на основния външен кредитор, т.е. преориентацията на Украйна от руските кредити към програмата за сътрудничество с МВФ, се е оказала най-лошия сценарий за страната. В тази връзка те посочват, че "в периода 2014-20290 Украйна така и не съумя да постигне ефективно взаимодействие МВФ, а програмата на Фонда Stand by в страната се провали, без да доведе до каквато и да било макроикономическа стабилизация. Прогнозите за 2021 също са доста мрачни.

В резултат от т.нар. "евроинтеграция" пострада най-вече сферата на високите технологии, както и украинският военно-индустриален комплекс. Което можеше да се очаква, тъй като нито ЕС, нито САЩ са склонни да търпят конкуренция в тези сфери. Ако някой в Киев е вярвал, че американската корпорация "Боинг" например, би си сътрудничила на равни начала с украинската компания "Антонов", много е бъркал. Впрочем, истината е, че ЕС и САЩ не просто не желаят подобно сътрудничество, но са склонни да забраняват на украинските компании в горепосочените сфери да си сътрудничат с други външни партньори. Пример за това са и наложените под техен натиск санкции на китайските инвеститори в украинската авиационна компания АО "Мотор Сiч", които вече коментирах по-горе

Тоест, цената за европейския избор на Киев се оказа прогресивното ликвидиране на украинското машиностроене, металургията и едрата химическа индустрия. Вместо това, в страната се налага отвън икономически модел, в чиято основа са малките предприятия, ангажирани със сглобяване на вносна техника, както и със селскоскопанска дейност, макар и в рамките на стриктно определени квоти. Без да забравяме и "износа" на евтината украинска работна сила, разбира се.

При това, по-лошото предстои, защото ерозията на високотехнологичните производства ще доведе не само до спад на украинския БВП, намаляване на бюджетните приходи и на работните места, но и до ликвидирането на свързаната с тези производство научна база. Всъщност, този модел е описан още преди 25 години от известния руски учен и дисидент-антикомунист проф. Александър Зиновиев (1922-2006), който го определя като "колониална демокрация". Според Зиновиев: "Колониалната демокрация не е резултат от естествената еволюция на колонизираната страна, свързана с нейната вътрешна специфика и закономерностите на социално-политическия и строй. Тя е нещо изкуствено и наложено на тази страна отвън и в разрез с нейните исторически формирали се еволюционни тенденции и се поддържа с откровено колониални методи. Колонизираната страна се откъсва от предишните и международни връзки, като това се постига чрез разрушаването на съществуващите блокове от държави или чрез дезинтеграцията на големите държави, както се случи със съветския блок, а също със самия Съветски съюз и с Югославия. Откъснатата от предишните си връзки държава запазва външните белези на своя суверенитет и с нея се установяват на пръв поглед равноправни отношения. Значителна част от населението запазва редица елементи от предишния модел. Създават се нови "икономически огнища" уж по западен модел и под контрола на западните банки и концерни, както и изцяло западни или съвместни предприятия. В колонизираната държава външните атрибути на западната демокрация - многопартийност, парламент, свободни избори, президент и т.н., са просто прикритие за един режим, който съвсем не е демократичен, а е по-скоро авторитарен, и се използват от управляващите като инструмент за манипулиране на масите. Есплоатацията на страната в интерес на Запада се осъществява с помощта на незначителна част от населението, печелеща от тази си функция. Тези хора притежават висок жизнен стандарт, напълно съпоставим с онзи на най-богатите прослойки на Запад. Във всяко едно отношение, колонизираната страна се довежда до състояние, в което вече е неспособна да съществува самостоятелно".

Факт е, че без поредния транш от МВФ, украинската държава рискува да фалира, т.е. тя на практика наистина вече се управлява отвън. Сред примерите за това, е колко бързо Киев беше принуден да отмени забраната за износ на сурова дървесина, решението управлението на държавните железници (УЗ) да бъде предадено на германската "Дойче Бан" или пък взетото през миналата 2020 решение на украинския паpламент да отмени забраната за продажба на земеделска земя, срещу обещанието страната да получи помош от 8 млрд. долара от МВФ. Както е известно, пазарът е само един от елементите на мащабния, сложен, научнообоснован и многопластов и продължителен процес на поземлената реформа, целяща развитието на селското стопанство на конкретната страна. Залагането само на пазара, без осъществяването на необходимите реформи, както е в украинския случай, може да има изключително опасни последици за бъдещето на страната.

Както посочва проф. Зиновиев: "Икономическата помощ за колонизираната страна се оказва дотолкова, доколкото това спомага за разрушаването на икономиката и, стимулира паразитизма и създава на Запада имиджа на безкористен спасител".

Най-лошото в случая с Украйна е, че деиндустриализацията води до ликвидирането на цяла социално прослойка (на заетите в индустриалното производство) и когато приключи хиляди хора ще се окажат на улицата. Което пък няма как да не задълбочи социалното неравенство и да не стимулира ръста на социалното напрежение. Ликвидирането на социалните гаранции и достъпното здравеопазване, преминаването към изцяло платено висше образование и отказа на държавата от пълноценно финансиране на науката и културата, взето заедно, поставят под въпрос бъдещето на Украйна.

Истината е, че Западът се интересува най-вече от украинския чернозем, горите, полезните изкопаеми, аграрно-промишлените и комплекси и човешкия капитал на страната. Контролът над една държава, която лесно може да се превърне в "житницата на Европа", където заплатите са сред най-ниските на континента и липсва регулаторно законодателство, може да осигури гигантски печалби. А към това следва да добавим излаза на две стратегически морета - Азовско, което при добро управление би могло да покрие потребностите на цяла Европа от риба, и Черно, което осигурява достъп до Световния океан и, в същото време, до "слабините" на нарочената от Запада за негов основен геополитически противник Русия. Тук е мястото да припомня и, че още през пролетта на 2014 значителна част от държавния дълг на Украйна беше изкупена от инвестиционния фонд Franklin Templеton, свързан със семейство Ротшилд. Показателно е също, че фондът активно изкупуваеще и акциите на все още украинските държавни предприятия в района на Донбас и след това ги предлагаше на борсата. Пак по онова време беше лансирана и идеята бъдещите западни държатели на суверенния дълг на Украйна да сформират група на собствениците на украински ценни книжа. Днес, когато външният дълг на страната надхвърли критичните рамки, тези действия намират своето логично обяснение.

Според повечето, включително и местни, експерти, Украйна не се придвижва напред, към постиндустриалното общество, както твърдят някои казионни политолози, а по-скоро се свлича назад към прединдустриалната епоха, тъй като за нея са характерни  всички основни белези на прединдустриалното общество, така добре описани от Алвин Тофлър.

Заключение

Основните тенденции в развитието на Украйна, характерни за 2020, продължават да действат и през 2021. По ред направления обаче (социалното, външнополитическото и епидемиологичното), се очертават и нови предизвикателства пред управляващите в Киев, които през последните две години не само прахосаха електоралния си ресурс, но и излъгаха надеждите на значителна част от украинското общество за промени, каквито те самите анонсираха по време на предизборната си кампания през 2019.

Много от съществуващите проблеми са породени най-вече от липсата на стратегическа визия, некачествения кадрови ресурс и зависимостта, от една страна, от външните партньори, а от друга - от финансово-промищлените групировки на местните олигарси. В тези условия за екипа на украинския президент, за управляващата партия, както и за самия Зеленски, 2021 несъмнено ще бъде решаваща от гледна точка на по-нататъшното им политическо бъдеше, но истината е, че вероятността за позитивно развитие на събитията за сегашните управляващи в Киев прогресивно намалява.

*Българско геополитическо дружество