2020

Известният американски историк и специалист по Съветския съюз и Русия Стивън Коен е роден през 1938. Завършва икономика и публична политика в Университета на Индиана, а докторската си дисертация защитава в Колумбийския университет. Коен е съветник на американския президент Джордж Буш-старши и член на изключително авторитетния Съвет по международна политика (CFR).

В навечерието на миналогодишното си посещение в Южна Корея, Тайланд, Филипините и Виетнам, американският държавен секретар по отбраната Марк Еспър заяви, че т.нар. Индо-Тихоокеански регион (ИТР) е "приоритетния театър на военни действия" за САЩ. В заявлението на Пентагона по този повод пък беше посочено, че потенциалните заплахи тук са свързани най-вече с Русия и Китай, макар че според повечето анализатори, подобно твърдение цели най-вече да улесни разширяване на партньорството на Вашингтон с редица държави от Индо-Тихоокеанския регион, т.е. увеличаването на американското влияние в тази част на света.

Последната среща на върха на НАТО показа, че пукнатината между САЩ и Европа се е разширила, в същото време станахме свидетели на остри нападки между водещите европейски членове на пакта, в лицето на Франция, Германия и Турция.

Актуалната стратегия за национална сигурност (СНС) на САЩ беше публикувана на 18 декември 2017. Бидейки отражение на визията на президента Доналд Тръмп за мястото и ролята на САЩ в световната политика, тя логично e наречена "Америка на първо място".

Наскоро Пекин взе решение за създаване на собствена китайска технологична система - със свои стандарти, инфраструктура и вериги на доставките. Официално, целта му е по-успешната конкуренция със Запада. Не бива обаче да се заблуждаваме в това отношение - става дума за най-съдбоносното геополитическо решение, взето през последните три десетилетия. Освен това, то е най-голямата заплаха за глобализацията в онзи и вид, в който свикнахме да я виждаме от края на Втората световна война насам.

НАТО е изправена пред най-сложната среда за сигурност в историята си. Протичат процеси на трансформация и промени на баланси и зависимости. Светът става по–непредсказуем и по–комплексен. Очертава се нов световен ред, включващ повече властови центрове. Въпросът, който стои е, дали това ще стане по мирен път, или ще премине през унищожителния огън на военните действия.

Разпадането на двуполюсния геополитически модел и блоковото противопоставяне в началото на 90-те години на миналия век ознаменува глобалната победа на пазарната демокрация. Освен икономическа свобода и развитие на търговските отношения, новата ситуация донесе и някои негативни ефекти.

Според преподавателя в Университета на Гоа и вицепрезидент на Форума на комплексна стратeгия за национална сигурност (FINS) Датеш Парулекар: „През последните пет години, премиерът Нарендра Моди полагаше целенасочени усилия да върне на Индия загубения и стратегически статут в Южна Азия и да постигне признаването на Делхи за регионален лидер, в съответствие с фактическото роля на страната в региона.

Конфликтът между Украйна, Русия и проруските сепаратисти от Донбас се точи вече шеста година. Досега в него са загинали 13 хиляди души, а милиони хора бяха принудени да напуснат родните си места, превръщайки се в бежанци.

Глобалната тенденция към производството на масови електромобили, която се очерта през последните десетина години, стана причина литият да се окаже във фокуса на вниманието както на бизнеса, така и на политиците, превръщайки се в нещо повече от стратегически метал.

Големите медии щателно избягват да говорят за това, което стои зад безумното, на пръв поглед, решение на Америка да започне новата 2020 с убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани. Истината е, че убийствата традиционно се вписват в логиката на глобалната политика на САЩ (а и на други велики и не толкова велики държави), а не са просто личностна особеност на импулсивния сегашен обитател на Белия дом.

В течение на векове, Европа е основният играч на глобалната политическа сцена. Колонизирането на Африка, контролът върху търговските маршрути към Азия, както и завладяването на Америка, са интегрална част от историческия процес, през който преминават (западно)европейските държави.