Съседите на Украйна традиционно подкрепят своите сънародници, живеещи на територията на тази постсъветска държава, и работят за укрепването на връзките им с „родината майка”, включително културните и менталните. Това обяснява и наличието на училища, в които обучението се води на полски или унгарски език например, както и на културни центрове на съседните на Украйна държави.
брой 4 2020
Геоикономически предпоставки за изграждане на нови сухопътни гранични връзки между България и съседите й
Сътрудничеството между държавите има все по-голямо значение в съвременния свят. В същото време нараства значението на границите за регионалното развитие. То е функция на географското съседство като фактор за развитието на периферните територии.
Съдържание брой 4 2020
България
Балканите
Гледна точка
С.Петров, Как Будапеща, Варшава, Букурещ и София подпомагат своите малцинства в Украйна
Европа
П.Яковлев, ЕС след Брекзит: основните геополитически и геоикономически предизвикателства
Д.Димитров, Кого обслужват регионализмът и сепаратизмът в Европа
А.Тодоров, Украинската външна политика в „ерата Зеленски”
Светът
С.Каменаров, Ислямизацията на Северна Африка и чуждото военно присъствие на континента
Геостратегия
E.Лерман, Средиземноморската идентичност vs. панарабизма
Б.Димитров, Quad, Китай и битката за Океания
Геоикономика
В.Кондратиев, Азия като новия център на глобалната икономическа мощ
История и геополитика
Х.Пантелеев, Стратегията на Бжежински за евроатлантическите отношения и сигурността на Европа
Идеи
Н.Петров, Съдбата на глобализацията в посткоронавирусната епоха
Д.Шигун, Вътрешната логика на големите политически образувания: „империята” и световният ред
Книги
Т.Александрович, Фукуяма и кризата на либералната демокрация
Интервю
Професор Александър Дел Вал за европейската отбрана и автономията на ЕС
Отношенията между София и Скопие в контекста на европейската перспектива на Република Северна Македония
През 2018 Република България за първи път пое председателството на Съвета на ЕС в период на несигурност за целия Съюз. Осъзнавайки привилегията, отговорността, но и възможността за страната и региона с бурно минало в съседство, министърът на българското председателство Лиляна Павлова и премиерът Борисов неколкократно подчертаваха, че това Председателство е балканско, с надежда политическата линия да бъде продължена от другите председателстващи държави от Тройката[1].