Известният френски геополитик и експерт по проблемите на Близкия Изток и исляма Александър дел Вал (псевдоним на Марк Д’Ана) е роден през 1968 в Марсилия.
брой 4 2020
Стратегията на Бжежински за евроатлантическите отношения и сигурността на Европа
Целта на настоящата статия е да изложи и анализира идеите на известния американски политолог Збигнев Бжежински (1928-2017) за мястото на Европа в американската външна политика.
Средиземноморската идентичност vs. панарабизма
Развитието на отношенията с Гърция и Кипър, наред с формирането на други регионални алианси, е в изключителен национален интерес на Израел, тъй като укрепва статута на страната в сферата на сигурността, в политически и икономически план.
Фукуяма и кризата на либералната демокрация
Франсис Фукуяма, Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева”, 208 стр. „Изток-Запад”, С.2019
Азбучните истини имат свойството да се забравят, постепенно оставайки на втори план, затова е добре да си ги припомняме отвреме навреме. Опит за такова припомняне е и последната книга на Франсис Фукуяма „Идентичност: борбата за признание и политиката на гнева” (1).
Азия като новия център на глобалната икономическа мощ
Днес половината човечество живее в Азия. По данни на ООН, от 30-те най-големи градове на планетата, 21 се намират в азиатски държави. През 2020 на континента живеят половината от принадлежащите към средната класа в света, чиито дневен доход на глава от населението варира в диапазона между 20 и 100 долара по паритет на покупателната способност.
Украинската външна политика в „ерата Зеленски
През април 2020 се навърши една година, откакто бившият комедиен актьор Владимир Зеленски стана президент на Украйна. В неговата предизборна програма, на външната политика не се отделяше кой знае какво внимание. Там се говореше за пътя на Украйна към членство в НАТО, като мярка за укрепване сигурността на страната, а в раздела, посветен на инфраструктурата, бегло се споменаваше за необходимостта от подписване на договор за установяване на режим „Открито небе” с ЕС. И това беше всичко.
Вътрешната логика на големите политически образувания: „империята” и световният ред
Важен въпрос в сферата на политическата мисъл днес е огромният разрив в основния дискурс между теоретичното „изразяване” на суверенната нация и универсалната политическа практика на империите. Този разрив между теорията и практиката ни кара да се замислим за концептуалната система на „националната държава”, а след това да използваме концепцията за „империята” за да стигнем до ново разбиране за историята и съвременния политически живот.
Quad, Китай и битката за Океания
Понятието „Индо-Тихоокеански регион” е сравнително ново. То започна все по-често да се използва предимно от индийските и американските политици и анализатори в хода на ескалиращото противопоставяне между Запада и Китай.
Кого обслужват регионализмът и сепаратизмът в Европа
Приемайки Хърватия за свой 28-ми член, на 1 юли 2013, Европейският съюз достигна апогея на разширяването си, както в териториален план, така и като брой на страните членки. Много скоро след това обаче, сепаратизмът (и то на държавно ниво) взе връх и т.нар. Брекзит доказа, че евроинтеграцията не е необратим процес. През 2016 Обединеното кралство гласува на референдум за напускане на Общността и от 31 януари 2020 броят на страните в ЕС стана, поне засега, 27.[1]
Съдбата на глобализацията в посткоронавирусната епоха
Глобалното „извънредно положение”, въведено в хода на борбата срещу пандемията от коронавируса, раздели политиците и експертите на привърженици на възстановяване прерогативите на националната държава и апологети на създаването на своеобразно „световно правителство”. При това обаче, на заден план остават два важни проблема. Първият е, че обществата на всички развити държави демонстрираха сравнително висока способност за мобилизация.
Радикалният ислям в Африка и чуждестранното военно присъствие на континента
През последните години активността на радикално-ислямистките движение в Африка и особено в северната и част, непрекъснато нараства, за което силно допринесе и т.нар. „Арабска пролет”. В същото време местните светски режими изглеждат неспособни да се справят с тази опасност, дори и с помощта на подкрепящите ги големи чуждестранни играчи, повечето от които поддържат свое военно присъствие на континента.
ЕС след Брекзит: основните геополитически и геоикономически предизвикателства
Европейският съюз приключи миналата 2019 (и поредния политически цисъл) с парламентарни избори и избор на ново ръководство на основните институции на това голямо международно обединение, което напоследък преживява доста сложен период от своята история.