Отражения на Еврозоната върху новоприетите държави и кандидатите за членство

Документът е изготвен вследствие на изпратено на 29 юни 2018 съвместно писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ), чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и за намеренията на страната да кандидатства във Валутно-курсовия механизъм  2, което получи и политическата подкрепа на Еврогрупата.[1]

В Конвергентните доклади за 2018 на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия, които оценяват готовността на държавите за членство в еврозоната, България продължава устойчиво да покрива числовите критерия за членство, а именно тези за ценова стабилност (инфлация), стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг) и за дългосрочния лихвен процент. Потвърдени са заключенията на предходните доклади, че страната ни покрива всички числови критерии на еврозоната.

На 30 октомври 2019 финансовият ни министър обяви поредното отлагане, този път за 30 април 2020, на присъединяването на България към Банковия съюз на ЕС и чакалнията за еврозоната, т.нар. Валутно-курсов механизъм  2  (the Exchange Rate Mechanism 2 - ERM II). Според управителят на Българската народна банка Димитър Радев обаче, положителен момент е поетата от страната ни „стратегическа посока“ която вече се „изпълва със съдържание и определена времева рамка“. Целият процес представлява положителен контрапункт на по-общата несигурност, произтичаща от глобалната и европейската икономическа среда. Сред по-директните положителни ефекти от посочения първи етап по пътя към еврозоната е заявеното от кредитните агенции очаквано повишаване на кредитния рейтинг на страната при успешното протичане на процеса в краткосрочен план. Това ще подобри условията за финансиране у нас. В същото време ефектите от присъединяване към ERM II няма да бъдат значителни по отношение на водената макроикономическа политика и няма да променят паричния ни режим. Единственият изход от сегашния режим ще бъде замяната на лева с евро при настоящия фиксиран курс, категоричен е управителят на БНБ.

Цялостният процес на присъединяване – първо към банковия съюз и ERM II, а после към еврозоната – не може да бъде заместител на добрите макроикономически политики и на добрите бизнес практики и бизнес проекти. Страна, която не се съобразява с това, би изпитала сериозни икономически и финансови трудности, независимо дали е във или извън еврозоната.[2] Двата доказани стълба на добрата макроикономическа политика в България са фискалната стабилност и стабилността на паричния режим. Ако тези условия, заедно с продължаващото подобряване на институциите, са налице, подготвителният процес, а след това и самото присъединяване към еврозоната, ще бъдат катализатор за социалния и икономическия просперитет на страната.[3]

Пак според Радев, в България обществената и политическата подкрепа за по-нататъшно задълбочаване на процеса на европейска интеграция „остава над средните нива за ЕС, въпреки и навярно донякъде, заради развитието на текущата ситуация.” „Това вече става по-скоро рационален, а не емоционален избор, което е добра новина.”[4]

В тази връзка е интересно да видим, какво е предпресъединителното състояние на други кандидат-членове за Еврозоната. При трите балтийски страни Естония, Литва и Латвия, които поддържаха плътно управлявани валутни курсове преди влизането в Еврозоната между 2011, 2014 и 2015, се наблюдава развитие, подобно на това на южните страни от еврозоната в периода преди кризата. Икономическото свиване на трите балтийски страни след 2008 е много по-рязко, отколкото в Южна Европа, но те успяха да се върнат към растеж много по-бързо, отчасти поради по-високата микроикономическа гъвкавост.

 Според изследване на Bloomberg, присъединилите се последни Словакия и Словения са измежду страните с най-добри постижения, предимно поради намаляването на свързаните с валутния курс рискове, което им дава възможност да задълбочат търговските отношения в блока. „Словакия има най-добър успех измежду бившите комунистически държави в Еврозоната. Приемането на Еврото в тази страна бе изцяло с положителен резултат, независимо, че разходите по заемите не паднаха, тъй като някои от потребителите се бореха с инфлацията след преобразуването“. Преди да влезе в ERM, Словакия е с плаващ валутен курс, а в рамките на ERM стойността на словашката крона рязко поскъпва. Обменният курс на еврото за Словакия е фиксиран през лятото на 2008, когато централните европейски валути са на рекордно високи нива спрямо еврото. Крахът на „Лемън Брадърс“ през септември 2008 доведе до масивна обезценка на националните валути на Чехия, Унгария и Полша, но не и на словашката крона. Еврото се оказва добър избор и за Словения. „За страна, която преди няколко години изразходи 3,2 млрд. евро за да обезпечи банките си, е изненадващо, че членството в Еврозоната е нещо добро“. Все пак, „премахването на постюгославската валута донася доверие и значително улеснява  бизнеса.”

Държави, кандидати за членство в Еврозоната

Полша не е член на Еврозоната и не участва в ERM II, но от присъединяването си към ЕС през 2004 има задължение за бъдещо членство. „Полша няма да приеме еврото, преди богатството й да достигне нивото на Германия.“[5] Премиерът Матеуш Моравецки, счита, че „за да може да обмисли присъединяването си към Еврозоната, страната трябва да има БВП на глава от населението на ниво от 80-85% от това на Германия.“ Сравнителните анализи за покупателната способност сочат ниво на БВП на глава от населението от 88% от средния за ЕС в Чехия, 77% в Словакия, 68% в Полша и 67% в Унгария.

Унгария понастоящем използва като своя валута форинта. Подобно на Полша и Швеция, унгарския форинт не е вързан към еврото и има плаващ валутен курс. Първоначално страната е готова да замени форинта с евро през 2010, но не успява да изпълни необходимите критерии за конвергенция за ERM II, заради висок публичен дълг, инфлация и бюджетен дефицит. Целевата дата за приемането на еврото е отложена за неопределено време. Понастоящем премиерът Виктор Орбан не е склонен да приеме еврото, като през 2018 дори нарича Европа на две скорости „една от най-отвратителните идеи“. И все пак, ако политическият дневен ред в Унгария се промени, на следващите парламентарни избори през 2022, това може да донесе положителни новини за последващото приемане на еврото. Ако това не се случи, Унгария вероятно ще може да замени форинта с евро най-рано през 2027.

Чехия използва националната си валута - кроната, която не е вързана към еврото. Страната не е член на ERM II и не планира скоро да се присъедини. И правителството, и обществото[1] не подкрепят замяната на чешката крона с евро. През 2017 новоизбраното правителство с премиер Андрей Бабиш обявява, че няма намерение да продължава с приемането на еврото или присъединяването към ERM II. Чешката икономика е динамична и БВП продължава да расте с няколко процентни пункта годишно.

Хърватия е последната страна, която се присъедини към Европейския съюз, през 2013. Въпреки че в момента не използва еврото, тя има намерения да го направи в бъдеще. Националната валута - куната, „следи отблизо еврото“, както предвижда политиката на Хърватската национална банка. Инфлацията и лихвените проценти са, съответно, 2,1% и 2,5%. Икономическата ситуация в страната обаче възпрепятства цялостното изпълнение на критериите ERM II. Според хърватския премиер Андрей Пленкович, страната иска да се присъедини към Еврозоната през 2023-2025. Междувременно, според последното проучване на „Promocija Plus“, 53,4% от хърватите са против въвеждането на еврото, докато едва 39,3% подкрепят присъединяването към Еврозоната.

Румъния е най-слабо подготвената за приемане на еврото държава-членка на Европейския съюз извън Еврозоната. Страната изпълнява само един от четирите икономически критерия, според последния доклад на ЕК за конвергенция, а именно  критериите, свързани с публичните финанси. Румъния не отговаря на ценовата стабилност, валутния курс и дългосрочните лихвени критерии, а националното законодателство не е напълно съвместимо с Договора. В страната обаче е налице положителна настройка относно възможното приемане на еврото, след изпълнение на необходимите критерии. Дотогава Румъния ще се придържа към националната  си валута - леята. За разлика от лева, леята не е вързана към еврото. Текущата инфлация в Румъния е 5%, а лихвеният процент е определен на 2,5%.

Неблагоприятни примери от миналото[6]

Обявеното от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер намерение на ЕК  да ускори процеса по приемане на нови членове в Еврозоната, доведе до засилване на дебата по темата в държавите кандидати. Юнкер предложи специален предприсъединителен финансов инструмент за увеличаване привлекателността на еврото. С изключение на Дания и Обединеното кралство - две държави, които имат отказ от договаряне, всички останали държави от ЕС имат законово задължение да се присъединят към еврото. Договорите на ЕС обаче не определят времеви график за това задължение и на практика страните могат да забавят влизането си толкова дълго, колкото желаят. Швеция например е готова да се присъедини още през 1999, както и по всяко време след това, но тъй като референдумът през 2003 отхвърля членството в Еврозоната, страната умишлено не се присъединява към Европейския механизъм за обменни курсове (ERM II) и по този начин не покрива един от критериите за влизане.

Правителствата в Централна Европа - особено в Чехия, Унгария и Полша -  изчакват и наблюдават, но не проявяват реален интерес да се присъединят. Понякога неблагоприятните примери с южните членове на еврозоната - Гърция, Италия, Португалия и Испания, се използват като аргумент срещу членството в Еврозоната. Тези страни страдат от неустойчиво развитие между 1999 и 2008, което отчасти е свързано именно с членството им в еврозоната, като срещат големи трудности и след 2008. Общият икономически рекорд на тези страни е доста слаб. Анализирайки причините за тези слаби резултати, могат да се извадят поуки за България, Румъния и страните от Централна Европа.

Когато южните европейски страни се присъединяват към еврото, лихвеният процент пада до сравнително ниски показатели. В същото време, тези страни имат по-висока инфлация на цените и заплатите, което донякъде отразява сближаването на по-ниско равнище на цените при тях със средното за еврозоната. Но по-ниските лихвени проценти, съчетани с малко по-високи заплати и нарастване на цените, понижават реалната стойност на лихвения процент, което от своя страна подхранва потреблението и кредитирането, повишава ръста на заплатите отвъд растежа на производителността и генерира големи външни дисбаланси като значителни дефицити по текущата сметка. Тези външни дефицити се финансират основно от заеми от чужбина, като по този начин, външната задлъжнялост в тези страни също се увеличава, достигайки много високи нива. В същото време те имат структурно слаби позиции в публичните финанси. Гърция и Италия са с доста високи нива на публичен дълг дори преди 2008. Испания пък има привидно добро фискално положение, с публичен дълг под 40% от БВП, и в някои години преди 2008 дори има бюджетен излишък. Проблемът е, че твърде много приходи идват от строителната индустрия и други процъфтяващи сектори, докато в банковия сектор се появяват много уязвими места.

В крайна сметка, развитието в Южна Европа преди 2008 се оказва неустойчиво. По време на кризата притокът на частен капитал спира. Това налага строги корекции на текущата сметка. Обтегнатите фискални позиции налагат проциклично затягане на фисковете. Като последващи резултати се наблюдават болезнен спад на заплатите, увеличаване на безработицата и емиграция. Неадекватната рамка за управление на кризи в Еврозоната увеличава проблемите. В крайна сметка, южноевропейските страни излизат от дълбокото икономическо свиване след 2008, но рецесията продължава твърде дълго и поражда големи социални проблеми. Ясно е, че развитието в Южна Европа не трябва да е пример за България, Румъния и страните от Централна Европа. Доколкото еврото е отговорно за проблемите в Южните държави на ЕС и доколкото подхранва неустойчивите развития, налице е определена „европейска предпазливост.“[7]

Еврото e само част от причините за случилото се в южноевропейските държави. Други фактори са функционирането на пазара на труда, което дава възможност за прекомерен ръст на заплатите спрямо растежа на производителността във фазата на бум и прави необходимото намаление на заплатите по-болезнено по време на кризата. Неадекватният контрол върху банковия сектор, който не успява да попречи на натрупването на сериозни уязвимости преди 2008, води до болезнено и скъпо преструктуриране на банките след 2008. Нещо повече, грешките във фискалната политика преди 2008 налагат рязко фискално затягане по време на рецесията след 2008, с цел смекчаване на икономическия шок. И все пак тези политически грешки биха могли да се избегнат и бъдещите кандидати следва да си извлекат поуки от тях.

Българският случай

Българският пример също е важен за останалите кандидати за Еврозоната. България обвърза валутата си с германската марка през 1997, а след това и с еврото, през 1999, което остава без промяна до днес. Единствената причина България да не приеме еврото е, че това не й бива позволено. Едно от условията за влизане в Еврозоната е стабилният валутен курс в Механизма на валутния курс, но липсват прозрачни условия за влизане в ERM II и България няма право да се присъедини към него. Така или иначе фиксираният валутен курс на България прави страната ни „квазиеврочлен“.

България също натрупва голям дефицит по текущата сметка преди 2008, макар че е финансирана най-вече с преки чуждестранни инвестиции, а не от заеми, както става в страните от Южна Европа. Въпреки фиксирания валутен курс, България преживява сравнително лека рецесия след 2008 и бележи по-бърз растеж между 2009 и 2016, в сравнение с Чехия и Унгария, които са с плаващ валутен курс. Това добро представяне на българския растеж е особено забележително, тъй като страната ни трябваше да управлява основна макроикономическа корекция, чрез намаляване на дефицита по текущата сметка (24% от БВП през 2007) до излишък през последните години. Експортният пазарен дял на България се разви почти по същия начин като този на Полша, с плаваща лихва, и е по-добър от този на Чехия и Унгария.

Някои изводи

Много по-важно от членството в Еврозоната е предотвратяването на натрупването на макроуязвимости, като голяма външна задлъжнялост и нестабилност на банковия баланс. Политиците следва да разработят инструменти за справяне с подобни дисбаланси, ако те се случат. Макропруденциалната политика и устойчивата фискална политика трябва да играят ключова роля в превенцията, докато гъвкавите пазари на труда и продуктите следва да подпомогнат корекцията, ако възникнат такива дисбаланси.

Друг важен момент е поддържането на здрави фискални позиции, така че фискалната политика да улесни стабилизирането при икономически спад. Маастрихтските фискални критерии (публичният дълг трябва да бъде по-малък от 60% от БВП, а бюджетният дефицит по-малък от 3% от БВП) са неподходящи за оценка на здравословното състояние на фискалната позиция. Така например, през 2007 Ирландия и Испания имат бюджетни излишъци и съотношение дълг към БВП едва 25-40%, но няколко години по-късно съотношението на публичния дълг нараства до (или дори над) 100% от БВП. Вместо да се фокусираме върху тези основни фискални числа, е по-важно да се анализират основните слабости на фискалните позиции - като прекомерно разчитане на определени потоци от приходи (например тези, идващи от строителния сектор в Испания и Ирландия преди 2008); наличието на икономически уязвими места, които биха могли да ерозират фискалните приходи; устойчивостта на публичните разходи, като пенсионните и здравните системи, в светлината на демографските промени. Тези уроци са еднакво важни както за страните в Еврозоната, така и за онези извън нея.

Критериите от Маастрихт очевидно са недостатъчни за оценка на готовността на дадена страна да се присъедини към еврото, но поради правни причини те трябва да бъдат изпълнени. Нивото на икономическо развитие също е без значение за решението за влизане в Еврозоната - редица по-слабо развити централноевропейски страни демонстрираха като цяло благоприятно макроикономическо развитие, приемайки еврото или фиксиран валутен курс. По същия начин възможният предприсъединителен финансов инструмент, който Европейската комисия вероятно скоро ще предложи, не е от значение за решението за влизане. В най-добрия случай, такъв финансов инструмент може да осигури сравнително малка сума пари, която не би трябвало да играе роля при главното решение дали да се присъединим към еврото или не. Освен това страните от Централна Европа получават около 3-5% от своя БВП от бюджета на ЕС – като този процент ще бъде дори по-нисък през следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за 2021-2027, което допълнително подчертава ирелевантността на сравнително малкия размер на инструмента за присъединяване.

Влизането в Еврозоната е по-скоро политическо, отколкото икономическо решение. В икономически план, централните европейски „външни лица“ могат да се представят добре както в Еврозоната, така и извън нея. И все пак ЕС не се отнася само до икономическите ползи. ЕС представлява нашите общи ангажименти към европейските ценности, като зачитането на човешкото достойнство и правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на закона. Тези ценности, както и стремежът ни към мир и благополучие на гражданите, определят облика на ЕС. Еврото е валутата на Съюза. Юридическият ангажимент за присъединяване към еврото трябва да бъде спазен - стъпка, която също трябва да затвърди ангажимента на членовете към европейските ценности.

Бележки:

[1][1]

[1] План за действие за присъединяване към ERM II; https://www.minfin.bg/bg/1291, посетен на 16.10.2019

[2] Радев, Д., изказване по време на форума „Годишна среща на бизнеса с правителството: Пътят на България към еврозоната“, 29 януари 2019 г.  http://bnb.bg/PressOffice/POStatements/POAAuthor/02_RADEV_20190129_BG, посетен на 18.10.2019

[3] ...пак там...

[4] Heighton, L.; MNI INTERVIEW: Eurozone Slowdown Likely Temporary: Cenbank Chief; 17.05.2019; https://www.marketnews.com/content/mni-intervieweurozone-slowdown-likely-temporarycenbank-chief, посетен на 18.10.2019

[5] Качински, Ярослав, председател на управляващата партия

[6] DARVA, ZSOLT; Should central European EU members join the euro zone?; 11.09.2018; https://bruegel.org/2018/09/should-central-european-eu-members-join-the-euro-zone/, посетен на 18.10.2019

[7] ...пак там...

*Докторант във ВСУ „Черноризец Храбър”