Орлин Борисов, „Мигранти и бежанци”, 370 стр. „Нова звезда”, 2018
Излязлата наскоро книга на проф. д.ю.н. Орлин Борисов „Мигранти и бежанци“ несъмнено ще предизвика интереса на българския читател, главно по две причини. Първата е свързана с несекващата мигрантска вълна от Азия и Африка към Европа и най-вече към по-развитите икономически държави членки на Европейския съюз (ЕС). Втората пък е, че новата монография на автора запълва една празнота в правната ни литература.
В структурно отношение, книгата се състои от две части, включващи общо седем глави. Първата част (с. 13-145) е посветена на мигрантите, като в нея вниманието е насочено към три групи проблеми: историческото развитие на миграционните процеси, понятието, причините и същността на миграцията и видовете мигранти. Във втората част (с. 146-279) акцентът е поставен върху четири групи проблеми, а именно: историческото развитие на бежанския проблем, понятието „бежанец“ и категориите, свързани с него, съвременната правна регламентация на бежанците и българското законодателство в тази сфера.
В глава 1 на първата част авторът разглежда миграционните процеси, обособени исторически в два етапа: от Древността до Втората световна война, и след Втората световна война. Проф. Борисов се основава на разбирането, че миграцията на части от населението на една държава в друга се е осъществявала откакто съществува човешката цивилизация, оказвайки влияние върху броя на населението и формиране на структурата му в съответната държава, водейки до създаването на нови народности чрез смесването на различни етноси на територията на една държава, регион или континент. От чисто патриотична гледна точка, интерес представлява и обобщеното анализиране на проблема за формирането на българската народност в контекста на миграционните процеси (с. 20-28). В глава 2 на същата част авторът подчертава, че с понятието „миграция“ се обозначава преместването на хора и животни от един район на Земята в друг, като подчертава, че мигрантите са хора, които доброволно се заселват в друг район, без да се уточнява дали се изселват или заселват (с. 33). Той умело насочва вниманието към факторите, които влияят върху избора на мястото за мигриране (с. 42-50). Съществен научен и научно-приложен принос представлява анализът на разликата, която авторът прави между понятията „мигрант“ и „бежанец“ (с. 53-56). За целта той подчертава, че докато мигрантите се преместват от един район в друг или от една държава в друга доброволно по различни причини, главно икономически, бежанците са принудени да се преместват в друг район или държава главно по причина на социални, респективно, военни конфликти (с. 60-64).
По-нататък проф. Борисов разглежда различията между емигрантите като лица, напускащи легално държавата си (с. 69-70) и имигрантите като лица, които законно или незаконно се заселват в друга държава (с. 117-118), както и различните видове съвременни мигранти. Ценен принос представляват както представените в книгага статистически данни относно имиграцията в ЕС, така и авторския им анализ (с. 123-126).
В началото на втората част проф. Борисов анализира разликата между понятията „статус“ и „статут“ (с. 146-147), заключавайки, че е по-правилно е да се говори за „статус“, а не за „статут“ на бежанците в Конвенцията от 1951 относно статута на бежанците, към която се е присъединила и нашата страна (с. 147). Научен принос представлява и анализът на автора на понятието „бежанец“ (с. 155-169 и с. 180-187). Обърнато е специално внимание на свързаните с него категории (например „право на убежище”, „вътрешно разселени лица” и др.), както и върху „бежанския тероризъм”. Сполучливо са разгледани, от една страна, международноправната уредба и законодателството на ЕС (с. 198-226), а от друга страна, българското законодателство (с. 227-279) относно бежанския проблем.
Заключението на книгата (с. 280-282) съдържа ценни, при това не само за правната ни наука и практика, изводи от разгледаната правна уредба.
В списъка на изолзваната от автора литература (с. 283 - 286), присъстват десетки заглавия, както и списъци с нормативни актове, международни договори и правни актове на ЕС, посветени на разглежданата проблематика.
С важно практическо значение са двете приложения, оформени в края на книгата и съдържащи текстовете на Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция) от 1951 и Протокола за статута на бежанците от 1967 към нея, от една страна, и - от друга страна, Законът за убежището и бежанците от 2002.
В заключение, може да се направи изводът, че книгата на проф. Орлин Борисов „Мигранти и бежанци“ е ценен научен и научно-приложен принос. Тя несъмнено ще представлява интерес както за специалистите в различни отрасли на науката и социалната практика, така и за непредубедения български читател.
*Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
