След осем години на ожесточено противопоставяне горещата фаза на гражданската война в Сирия очевидно е на път на приключи. Идлиб е последният град, който все още не е под контрола на правителството. През февруари 2019 лидерите на Русия, Иран и Турция преговаряха в Сочи, като в центъра на вниманието им бяха въпросите за постигането на мир в Сирия. Както е известно, президентите на трите държави акцентираха върху необходимостта поне засега да бъде предотвратена мащабна военна атака срещу последната крепост на бунтовниците - Идлиб.
Освен това, те засегнаха въпроса за възстановяването на разрушената от войната страна. В тази връзка, Владимир Путин призова държавите членки на ЕС да се включат във възстановяването на Сирия, посочвайки, че това би могло да ускори завръщането на бежанците в родината им. Усилията му обаче се оказаха неуспешни, защото членовете на Съюза на желаят да участват в този процес, доколкото той ще изисква те да си сътрудничат с Башар Асад. От друга страна, арабските страни се замислят за възстановяването на сирийското членство в Арабската лига и демонстрираха интереса си към возможността да инвестират във възстановяването на страната. САЩ обаче, упражнавят сериозен натиск върху държавите от Залива за да не допуснат възстановяването на отношенията им с Дамаск и инвестирането в сирийската икономика. На този фон, Русия, а също Китай, Иран и Индия, изглеждат най-заинтересовани да участват във възстановяването на Сирия, разбира се, разчитайки да получат определени дивиденти от това.
Бившият специален представител на ООН за Сирия Стефан де Мистура смята, че възстановяването на страната ще струва 250 млрд. долара, докато сирийското правителство посочва цифрата 400 млрд. долара. При всички случаи обаче, правителството няма да е в състояние да финансира самостоятелно този процес, без подкрепата на едрия бизнес и чуждестранните си партньори и съюзници.
Как гражданската война промени икономическия климат в Сирия
През осемте години на кървави сражения много значими фигури напуснаха икономическата сцена на Сирия, отстъпвайки мястото си на нови играчи, които си поставиха за цел да се възползват от вакуума, възниквал в резултат от гражданската война, и да си гарантират влияние, като получат достъп до най-близкото обкръжение на президента Башар Асад. Някои от фигурите в това обкръжение бяха принудени да напуснат страната, като част от тях се присъединиха към опозицията, а други предпочетоха да заемат неутрална позиция, в резултат от което загубиха привилегированото си положение в него и престанаха да влияят не само върху процеса на вземане на решенията, но и върху икономическите процеси вътре в страната. Експертът на Международната кризисна група Питър Харлинг твърди, че войната "принуди редица големи фамилии да напуснат страната и да прекратят бизнеса си, което доведе до появата на нова вълна". Въпреки това, мнозина от тези играчи и техните активи бяха засегнати от западните санкции, тъй като поддържаха връзки със сирийското правителство и участваха в негови проекти. Резултат от това стана появата на ново препятствие пред възстановяването на Сирия, тъй като редица бизнесмени нямат достъп нито до собствените си парични средства, нито до международните финансови организации, транснационалните корпорации (ТНК) и доставчиците.
Икономическите санкции като препятствие
Икономическите санкции се оказаха ефективно средство за ограничаване на активността на икономическите играчи в Сирия, но това не принуди последните да излязат от местния пазар, тъй като междувременно бяха създали инструменти и методи за заобикалянето на санкциите. Един от тях беше установяването на тесни връзки със сирийското правителство, основаващи се на система от "привилегии", според които въпросните бизнесмени предоставят на режима финансови услуги срещу гарантиран достъп до печелившите проекти на територията на страната. Това обаче създава известни препятствия пред възстановяването на Сирия. Доколко независими са тези бизнесмени от правителството, предвид факта, че именно те се оказват най-подготвени да участват във възстановяването на страната, благодарение на връзките и финансовите ресурси, с които разполагат? Тъй като тясно си сътрудничат с Башар Асад, те едва ли ще могат да получат достъп до чуждестранния капитал, необходим за възстановяването на Сирия. Нещо повече, под въпрос е, дали въпросните бизнесмени действително се стремят към възстановяването на инфраструктурата и повишаване на жизненото равнище на гражданите? Или ще предпочетат да участват в печеливши проекти, които само косвено касаят инфраструктурата и, следователно, едва ли ще са от полза за по-голямата част от населението? Освен това, предвид спецификата на политическите и икономически процеси в Сирия, на чуждестранните компании ще се наложи да си сътрудничат с местните играчи, поддържащи тесни връзки с правителството, за да получат възможност да инвестират и да участват в проектите за възстановяване на страната. Само че подобно сътрудничество е ограничено от режима на санкциите. Тоест, много важно е да бъдат идентифицирани такива локални играчи, да се изясни, какви са отношенията им със сирийското правителство, както и да бъдат анализирани предприетите от тях инициативи за възстановяването на страната. Най-успешните и активни в момента сирийски безнесмени могат да бъдат разделени на две групи. Първата, или т.нар. "стара гвардия", обединява онези предприемачи, които съумяха да устоят както на външния натиск, така и на този вътре в страната, продължавайки да работят. Втората група, която условно бива определяна като "новата гвардия", пък обединява хора, които видяха в гражданската война възможност да получат достъп до финансово изгодните отрасли на икономиката.
Основните представители на "старата гвардия"
Най-известният представител на "старата гвардия" е Рами Махлюф, който и в момента продължава успешната си предприемаческа дейност, въпреки западните санкции. Това се дължи най-вече на факта, че той е братовчед на Башар Асад по майчина линия. Скоро след началото на войната, Махлюф заяви, че ще се посвети на благотворителност и няма да се ангажира с проекти, свързани с получаването на печалба. Въпреки това, той запазва тесните си връзки със сирийския бизнес и активно работи в някои сфери на националната икономика - телекомуникационната (като собственик на мобилната мрежа «Syriatel»), вносно-износната, ресурсната и финансовата. Нещо повече, империята на Реми Махлюф разполага с няколко дъщерни компании в различни европейски държави, а юристите му са ангажирани с регистрирането на фирми-еднодневки и фиктивни банкови сметка с цел заобикаляне на санкциите. Следователно, дори ако Махлюф не участва пряко в проектите за възстановяването на Сирия, много е вероятно, че по някакъв начин печели от тях, използвайки обширните си връзки.
Мохамед Хамшо е друг печално известен представител на "старата гвардия", който в момента е секретар на Търговската палата на Дамаск и на Федерацията на търговските палати на Сирия. През 2018 Хамшо посети Техеран, където се срещна с генералния секретар на търговската палата на иранската столица Бахман Ешги. Двамата потвърдиха подкрепата си за подобряването на икономическите отношения между двете страни и подписаха меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество в икономическата, търговската, инвестиционната и производствената сфери. Въпреки това, предвид факта, че и Сирия, и Иран са обект на икономически санкции, рамките и мащабът на двустранните отношения все още трудно могат се прогнозират. Санкциите, наложени от САЩ персонално срещу Хамшо са в сила от 2011 насам, но през 2014 той съумя да постигне отмяната на санкциите, наложени от ЕС, заради недоказаността на връзките му с режима в Дамаск.
Надер Калай и Халед ал-Зубайди са видни бизнесмени, които се оказаха в публикувания в края на януари 2019 списък на персоналните санкции на ЕС. Двамата са големи играчи в иввестиционната и строителната сфери. Последният им обект е свързан с изграждането на туристическия център «Grand Town». Сирийското правителство одобри реализацията на проекта за срок от 45 години срещу 20% от очакваните печалби. В Европейския съвет смятат, че Калай и Ал-Зубайди "печелят благодарение на режима" или подкрепят режима чрез предприемаческата си активност и, в частност, с участието си в проекта «Grand Town».
Сред най-големите играчи в медийния сектор е Мажд Слейман, известен и като "сина на разузнаването". Покойният му баща беше братовчед на предишния президент Хафез Асад. В момента Слейман е изпълнителен директор на Alwaseet Group, която е сред най-големите медийни компании в Близкия Изток и Северна Африка. На 25-годишна възраст той вече ръководеше няколко предприятия и създаде важни международни връзки в редица държави от Близкия Изток, Африка, Източна Азия, Европа и САЩ. Въпреки че Мажд Слейман работи в сферата на медиите, която не се смята за особено печеливша, компаниите му получават серизни суми от различни банкови сметки във Великобритания, което поражда въпроси, тъй като би могло да става дума за пране на пари от страна на сирийския режим чрез британските банки, използвайки за целта връзките на Слайман.
Водещите представители на "новата гвардия"
Тъй като някои семейства загубиха благосклонността на Башар Асад, а други бяха принудени да напуснат страната или пък вече не могат да развиват бизнеса си заради икономическите санкции, редица друти предприемачи откриха възможност да запълнят възникналия в резултат от това вакуум и да установят връзки с правителството на Асад, предоставяйки необходимите му услуги. Най-известният от тези представители на т.нар. "нова гвардия" е Самер Фоз - едър сирийски предприемач, известен със своята безскруполност. През 2013 той беше освободен от затвора, където излежаваше шестмесечна присъза за убийството на един украинско-египетски бизнесмен в Истанбул. Фоз е активен в много сектори на икономиката - той например е посредник в сделките, свързани с продажбата на пшеница, и демонстрира интерес към проекта за изграждането в Дамаск на елитния жилищен и търговски комплекс «Marota City», в който участва и държавата. Сътрудничеството му с режима стартира след като няколко други работещи с правителството компании бяха принудени да прекратят дейността си. Освен това, войната нанесе много сериозен удар по сирийското селско стопанство, а Самер Фоз се оказа един от малцината местни бизнесмени, способни да действат като посредици в сделките за доставка на пшеница. Инвестициите му в хранителната индустрия и някои строителни проекти, както и предоставената от него финансова и друга помощ за режима (включително финансирането на службата за военна сигурност) му осигуриха достъп до най-близкия кръг около Башар Асад. Показателно е също, че Фоз поддържа много тесни връзки с Иран, Русия и някои западни и арабски държави, като Италия, ОАЕ и Ливан.
Друг нов играч на бизнес-сцената в Сирия е Мазен ал-Тарази. Той живее в Кувейт и стартира няколко кампании с цел да влезе в кръга на най-близкото обкръжение на Башар Асад. Една от кампаниите беше наречена „Завръщане в Сирия”, като в нейните рамки Ал-Тарази обеща да подпомогне връщането на сирийските бежанци и емигранти обратно в страната. Нещо повече, през 2014 той организира за своя сметка транспортирането на сирийците, избягали в Кувейт, до Дамаск и обратно за да могат да участват в президентските избори. През 2017 тази негова активност получи признанието на режима, който му издаде лиценз да инвестира в създаването на частна сирийска авиокомпания, както и в други важни проекти. Сред тях е и сделката с Damascus Cham Holdings, свързана с инвестициите за изграждането на Marota City (в размер на 320 млн. долара). Сирийският бизнесмен от палестински произход определено имаше полза от подкрепата за правителството на Асад. Според медиите, инвестициите на Мазен ал-Тарази в строителството на Marota City са първия случай в историята на Сирия, когато делът на частен инвеститор в подобен мащабен проект е по-голям от този на държавата. Тези инвестиции и откритата подкрепа на Асад станаха причина за включването на Ал-Тарази в наскоро публикувания санкционен списък на ЕС.
Последният представител на „новата гвардия” е Самир Хасан – собственик на редица сирийски фирми и шеф на местните филиали на концерните «Nokia» и «Nikon». През периода на продоволствена криза, провокирана от войната, той финансира вноса на хранителни продукти в страната и, в частност, доставките на пшеница, ориз, захар и чай, установявайки тесни връзки със семействвото на Башар Асад. По време на гражданската война и на вълната на сближаването между Сирия и Русия, Самир Хасан беше назначен на престижната длъжност председател на руско-сирийския бизнес съвет. Финансовата подкрепа, оказвана от Хасан, ще бъде от изключително значение в хода на възстановяването на Сирия, тъй като той е в състояние да достави необходимите материали и продукти за възраждането на агропромишления комплекс на страната, който традиционно има най-голям дял в националния БВП.
Инвестиционната специфика на сирийските бизнесмени
Както вече споменах, бизнесмените, участващи в реализацията на проектите «Marota City» и «Grand Town», се превърнаха в обект на западните икономически санкции. Мнозинството от най-известните измежду тях финансираха тези проекти, използвайки връзките си в правителството. Наред със споменатите по-горе фигури, наскоро в санкционния списък бяха включени и Анас Алас, Назир Ахмад, Джамал Еддин, Халдун ал-Зуби, Хаян Мохамед, Назем Кадур, Маен Ризк Алах Хайка и Башар Мохамед Асси, най-вече заради участието им в строителството на Marota City. Проектите «Marota City» и «Grand Town» не са от ключово значение за възстановяването на страната, тъй като изграждането на луксозни жилищни комплекси и участието в търговски проекти няма връзка с възстановяването на разрушената инфраструктура. Въпреки това, някои от споменатите по-горе бизнесмени участваха и във финансирането на отрасли, свързани с инфраструктурата (металургичната, стоманообработващата, електротехническата и хранително-вкусовата индустрия). Наскоро Мохамед Хамшо стана собственик на предприятието «Al Sewedy Cables», което преди принадлежеше на египетския бизнесмен Ахмад ал-Севеди. То произвежда електрически кабели, стълбове за далекопроводи, плазмени шнурове, трансформатори и автоматични системи за сигурност. Впрочем, Хамшо притежава и фабрика, произвеждаща строителни материали. Междувременно, той спечели и търга за продажбата на компанията «Al Sewedy’s», чиито предишен собственик изпадна в несъстоятелност и спря да изплаща заема, отпуснат му от Ислямската банка на Сирия.
Самер Фоз също изкупи активите на редица видни бизнесмени, поставяйки под контрол „империите” на двама сирийски милионери, които преди се смятаха за приближени на Башар Асад. През 2013 Министерството на финансите в Дамаск наложи санкции срещу доскорошната сирийска „икономическа акула” Емад Хамишо и членовете на семейството му, след като той не успя да изплати заема от 3,8 млн. сирийски лири, отпуснат му от Поземлената ипотечна банка. През 2014 обаче, санкциите бяха отменени, без да стане ясно, дали Хамишо е покрил дълга си към Министерството. През 2018 пък, Финансовото министерство взе решение да блокира активите на компанията «Hamisho Minerals». Самер Фоз видя в това нова възможност и моментално се възползва от нея, като първо стана съсобственик на предприятието на Хамишо, а след това създаде нова компания, като оглави съвета на директорите и.
Междувременно, след поредицата от рестриктивни мерки, предприети срещу него от сирийското правителство в началните етапи на гражданската война, Имад Грейвати реши да напусне шефския пост във Федерацията на промишлените палати на Сирия и да преориентира инвестициите си към проекти в чужбина. Част от неговата империя беше компанията «Syria Modern Cables» (произвежда кабели), която беше купена от Самер Фоз през 2017. Без оглед на механизма за придобиване на компаниите, тези инициативи са важни за възстановяването на страната и са изгодни за инвеститорите, тъй като те могат да предоставят необходимите за целта средства.
Финансирането на възстановяването на Сирия
Очевидно е, че възстановяването на Сирия ще се контролира предимно от представители на най-близкото обкръжение на Башар Аса, тъй като те имат по-голям достъп до инвестиции и разполагат с най-добрите възможности за участие в проектите и търговете, които ще стартират съвсем скоро. Въпреки това, само неколцина бизнесмени не могат да възстановят една толкова разрушена страна. Действията на най-известните и богати измежду тях са ограничени от икономическите санкции. От друга страна, съюзниците на Сирия, които искат да помогнат и вече са установили отношения с местните играчи за да си осигурят достъп до вътрешния пазар, също се сблъскват с определени ограничения. На Русия и Иран например, също са наложени санкции, а пък Китай и Индия не са склонни да инвестират, ако не получат гаранции за сигурността на вложенията си.
Тоест, както вътрешни, така и външни играчи биха искали да инвестират в различни печеливши отрасли, свързани с възстановяването на Сирия, но се сблъскват с множество препятствия, сред които са и икономическите санкции на Запада. Иронията е, че играчите, имащи възможност и средства да финансират процеса на възстановяване на страната, не могат да инвестират в съответните проекти, тъй като това дирекно зависи от отношенията им с режима на Башар Асад. Именно благодарение на тези отношения те получиха възможности и финансово благосъстояние, но пък станаха обект на санкции, които ограничават пълноценната им активност. И тъй като САЩ и ЕС отказват да плащат сметката, остава само да чакаме момента, когато богатите арабски държави от Залива ще съумеят да преодолеят западния натиск, да възстановявт връзките си с Башар Асад и да започнат да инвестират мощно във възстановяването на Сирия.
* Авторката е ливански външнополитически анализатор, статията публикуваме с любезното съдействие на RIAC
