България в контекста на геополитиката на Черноморския регион

Синята книга очертава амбициозен план за действие, включващ нови работни методи, механизми и инструменти, целящи подобряване на морската икономика, опазване и възстановяване на морската среда, подсилване на научните изследвания и иновациите, подобрено развитие на крайбрежните и най-отдалечените региони, поемане на ръководна роля по отношение на международните морски дела и повишаване на информираността за морското измерение на Европа. Освен това, тя препоръчва сериозно преразглеждане на управленския подход към моретата и океаните на всички равнища на управление: институции на ЕС, държави членки и региони.

Морският сектор е глобален по самата си същност и това е основната причина ЕС да разработи Интегрираната морска политика, която поставя морския транспорт в по-широкия контекст на управление, конкурентоспособност и регионални стратегии - COM (2009)540, COM(2007) 575 от 10.10.2007 и SEC(2007) 1278 от 10.10.2007. ИМП, която изисква и интегриране с науките за морето, потвърди визията, че посредством обединяване на политиките по отношение на моретата и океаните, Европа може да постигне много по-висока възвращаемост от тях, при това с много по-малко негативно въздействие върху околната среда. Стратегиите за морските басейни са ключов елемент от реализацията на ИМП.

Много факти свидетелстват за нарастващата значимост и актуалност на темата за Черно море в нейните исторически, геополитически, военни, икономически, енергийни, културологични, научни, правни и народопсихологически аспекти.

Няколко са основните предикати, аргументите, научните доказателства и посланията, в които приоритетно би следвало да се вслушаме при развитието на националната морска политика и глобалната морска политика на Европейския съюз:

На първо място, ООН обяви периода 2021-2030 за Десетилетие на морската наука за устойчиво развитие. Ако искаме страната ни да е в крак с времето, тя трябва да преориентира своето вътрешно развитие и международните си отношения, като даде приоритет на морското направление. Има един фундаментален факт, който императивно изисква основното внимание в националната ни политика да се пренасочи именно към морското направление, за което имаме благоприятни природни дадености с широкия излаз на река Дунав и Черно море. Над 90% от всички товари за индустрията и бита се превозват по море, тоест почти всичко, което използваме във всекидневния си живот е свързано с водния транспорт и морските труженици. Тяхната професия е сред най-трудните и значимите. Според последните данни на Международната морска организация в Лондон (International Maritime Organization, IMO), по света плават около 50 000 търговски кораба, като на тях се трудят над един милион моряци, чиито труд осигурява базата на световната икономика. Морската и речната индустрия са в основата на социално-икономическото развитие на човешката цивилизация.

На второ място е динамично развиващата се, с растящи темпове и интензивност, глобална морска политика на ЕС в Черноморския регион.

Черноморският регион

Черноморският регион (виж картата Black Sea Country Map) включва Гърция, България, Румъния и Молдова на запад, Украйна и Русия на север, Грузия, Армения и Азербайджан на изток и Турция на юг. Въпреки, че Армения, Азербайджан, Молдова и Гърция не са крайбрежни държави, историята, близостта и тесните връзки ги правят естествени регионални участници (COM (2007), Брюксел, 11.04.2007).

Четири месеца, след като две страни от Черноморското крайбрежие - България и Румънияq се присъединиха към Европейския съюз (на 1 януари 2007) беше приета нова инициатива за регионално сътрудничество „Черноморско взаимодействие” [COM (2007) 0160], Брюксел, 11 април, 2007. Оттогава насам интересът на ЕС към Черно море и Черноморския регион непрекъснато нараства, свидетелство за което са десетките инициативи и приетите стратегически документи на Съюза. От какво е обусловен този интерес на ЕС към Черно море? Защо продължават да се приемат нови инициативи и доктринални документи?

Черноморският регион е богат на природни ресурси и притежава стратегическо местоположение на кръстопътя между Европа, Централна Азия и Близкия Изток. Той е гъсто населен и представлява разширяващ се пазар с голям потенциал за развитие, освен това е важен възел на енергийни и транспортни потоци. Ключови сектори в Черноморската зона са енергетика, транспорт, околна среда, движение и сигурност. В региона е много силно изразено взаимното влияние на културите, което създава благоприятни условия за сътрудничество.

Именно поради тези причини, в инициативата на ЕС „Черноморско взаимодействие” бяха утвърдени основните направления на зараждащата се през 2007 глобална морска политика на Съюза: демокрация, спазване на човешките права и добро управление; управление на движението и подобряване на сигурността; укрепване на доверието при справяне с проблеми и конфликти; енергетика, транспорт, околна среда, морска политика, риболов, търговия; научни изследвания и образователни мрежи, наука и технологии; заетост и социални въпроси; регионално развитие; европейска политика на добросъседство; финансова подкрепа;

От 2010 Европейският съюз разполага и със Стратегия за Черно море – (EU strategy for the Black Sea, 2010/2087(INI). Със тази стратегия ЕС преследва следната основна цел: създаване на зона на мир, демокрация, благоденствие и стабилност, основаваща се на зачитането на правата на човека и основните свободи и гарантирането на енергийната сигурност на ЕС.

Съюзът счита, че доброто управление, принципът на правовата държава, насърчаването на спазването на човешките права, управлението на миграцията, енергетиката, транспортът, околната среда и икономическото и социалното развитие следва да бъдат приоритетни области на действие (Резолюция на Европейския парламент от 20 януари 2011 относно стратегията на ЕС за Черно море).

В същото време, макар че България е член на ЕС вече над 12 години, и през 2019 тя все още не разполага с Национална морска стратегия, независимо че морската експертна общност у нас поставя този проблем повече от четвърт век и лансира редица практико-приложни инициативи, на които държавното ръководство не обръща нужното внимание.

Първите положителни стъпки у нас бяха направени с Морската стратегия за опазване на околната среда в морските води на Република България, приета с Решение на МС № 1111 от 29.12.2016, но същинската работа тепърва предстои. Идеите на морската експертна общност у нас за Националната морска стратегия обаче са далеч по-мащабни и перспективни, затова очакваме държавното ръководство да се вслуша в техните послания.

Визията на морската общност в България за този доктринален документ включва не само околната среда и морските води, а обхваща цялостната „синя икономика” на страната и морската индустрия, в която влизат: корабоплаване; управление на пристанища; корабостроене и ремонт на плавателни съдове; морски ресурси; морска наука и образование; всички дейности и услуги, касаещи морския бизнес;

У нас като че ли липсва нужната нагласа за вслушване в експертизите на научните и браншовите среди, в това число и в тези на морската общност. Досега са обсъждани няколко стратегии за морската и речната индустрия, но нито една от тях не е приета.

В редица документи на ЕС се подчертава, че 40% от БВП на Съюза се формира от морските региони. Затова на национален морски форум във Варна през ноември 2010 беше поставен въпросът за липсата на национална доктрина за това, как ще се развива страната и, дали ще можем ли да се развиваме, разчитайки само на сектора на услугите, туризма и селското стопанство.

Експертизата на морския бранш е категорична, че ако бъде приета необходимата организация за развитие на морската и речната индустрия, БВП на страната ще нарасне най-малко с 10-15 %. Морските ни специалисти многократно са обявявали в публичното пространство, че основният дял от търговията се осъществява по море и това е индустрия, която генерира само валута. Страната ни повече не може да си позволи да загърбва бранша, защото скоро ще се окажем тотално изостанали – това беше ясната позиция, изразена на националния морски форум през 2010.

Седем години по-късно констатациите са същите, което показва, че управляващине не са склонни да се вслушват в мнението на специалистите. През август 2017, Българската морска камара поддържа същото Черноморско послание: Българското знаме трябва да стане атрактивно за морския бизнес. Българска морска камара организира  три национални конференции на тема „Морската и речната индустрия - основни икономически приоритети на Република България”. Ефектът от тях беше нулев.

Прогностичният характер на българската морска експертиза и черноморските послания на морската общност у нас намират реални потвърждения и приложения в икономическия и социалния живот на страната. Нагледна илюстрация за това е публикуваният на 17 юли миналата година Годишен доклад за синята икономика на ЕС за 2018 (The 2018 annual economic report on the EU blue economy). В него резултатите за България са публикувани на стр. 102 и 103 в няколко таблици. Необходимо е внимателно да анализираме съдържанието и значението на информацията за България и да се вслушаме в посланията, които са включени в Годишния доклад на Европейската комисия за синята икономика.

Синята икономика

Синята икономика е свързана с океаните, моретата и крайбрежията и включва следните сектори: корабостроене и ремонт; морски транспорт; риболов; крайбрежен туризъм; пристанищна дейност; обработка на морски ресурси; биотехнологии; добив на суровини и морски ресурси.

В синята икономика на България са заети 118 000 души, които създават брутна добавена стойност в сектора 1.1 млрд. евро. В черноморските ни пристанища работят 5 500 души, като през 2016 създадената от тях брутна добавена стойност е била 98.5 млн. евро. В черноморския туризъм са заети 98 000 души, създаващи оборот от над 2 млрд. евро. В периода 2009-2016 морската икономика на България се е удвоила.

Тези съвременни данни за ползата от морската индустрия на България са достатъчно убедителен аргумент в подкрепа на предложението на морската ни общност и морския бранш, като цяло, за разработването на Национална морска стратегия.

Българският приоритет: Черноморски дневен ред на ЕС. Това е заглавието на статията на двама дипломати от кариерата - Любомир Кючуков и  Бисерка Бенишева, публикувана през януари 2017 във вестник „Труд”, в която те изразяват своята позиция относно приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС (EU2018BG) от 1 януари до 30 юни 2018.

Според тях, при предложението за българското председателство е трябвало да се подходи не през призмата на техническата подготовка на зали и хотели, а като съдържателни теми, важни за ЕС и приоритетни за България. В тази връзка двамата автори привличат вниманието към лансираната от Китай, в рамките на Платформата 16+1 инициатива за трите морета (Черно, Адриатическо и Балтийско), за модернизиране на пристанищната инфраструктура, която показва засиления интерес на глобалните играчи. Те лансират предложението, в рамките на своето председателство, България да приеме като политически приоритет разработването на Черноморски дневен ред на ЕС, т.е. Дългосрочна стратегия на Съюза за Черноморския регион. Авторите смятат, че за да се превърне подобна идея в държавна политика, тя следва да бъде припозната преди всичко от правителството и институциите на страната, както и, че разработването на Черноморската стратегия на ЕС може да започне в рамките на българското председателство и да приключи с нейното приемане по време на румънското.

Във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС, на 3 април 2017 в София се проведе Кръгла маса „Черноморски дневен ред на ЕС: политически приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС“. Форумът беше организиран от Българското дипломатическо дружество, Фондация „Фридрих Еберт“ и Института за Икономически и международни отношения (EIRI). В изказването си на форума българският евродепутат Георги Пирински  представи идеята за създаване на Черноморски еврорегион, която да стане част от политическите инициативи на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018. Същността и е да се направи опит България и Румъния, като черноморски страни членки на ЕС, да инициират разработката на така наречената Макрорегионална стратегия за региона на Черно море. Според общоприетото определение, Макрорегионалната стратегия е интегрирана рамка, утвърдена от Европейския съвет, за преодоляване на общи предизвикателства пред даден географски ареал. Те засягат държави членки и трети страни, разположени в него, които, съответно, осъществяват засилено сътрудничество, спомагащо за постигането на икономическа, социална и териториална кохезия. Беше подчертано, че последователните председателства на България и на Румъния на Съвета на ЕС през първите полугодия на 2018 и на 2019 предлагат реална възможност двете страни заедно да инициират и защитят проект за Черноморска макрорегионална стратегия, който да бъде сериозно обсъден и утвърден от Европейския съвет. Тази възможност се благоприятстваше и от Австрийското председателство между тях, доколкото Австрия също е дунавска страна с водеща роля в Дунавския европейски макрорегион, който е непосредствено свързан и с процесите в региона на Черно море. Като държави членки на Европейския съюз, и България, и Румъния носят своята отговорност и роля за реализирането на общите цели на Съюза в полза на мира и устойчивото развитие. Двете страни имат ясно съвпадащи си интереси за практически действия по реализацията на тези цели в региона на Черно море.

Има ли алтернатива ескалацията на напрежението в Черноморския регион

В изказването си на същия фором Любомир Кючуков, директор на Института за икономически и международни отношения (ИИМО), отбеляза, че в геополитически план Черноморският регион оформя полоса на съприкосновение на няколко силови линии: от географска гледна точка – между Европа и Азия, в политически план – между евроатлантическия свят и цивилизационните традиции на източните общества, в религиозен – между християнството и исляма; в исторически – като поле за противоборство на големи империи и в икономически  – като район на транзит и трансфер на енергоносители. На фона на сложните политически взаимоотношения в Черноморския регион страните в него все пак  успяха да изградят свой формат за регионално сътрудничество с достатъчно дълга история – Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).

Въпреки всичко казано по-горе обаче, по време на българското председателство на Съвета на ЕС отново нямаше вслушване в идеята за Черноморски дневен ред на Съюза и станахме свидетели на поредното разминаване с предложенията на експертите от морския бранш и дипломатите, озвучени на редица конференции и кръгли маси, в интервюта, статии и пр.

Изключително важният национален външнополитически приоритет – развитието на активни отношения с държавите от широкия Черноморски регион, също не беше включен в дневния ред на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018. Вместо това бяха предпочетени други приоритети в точно обратната посока и отново видяхме в действие използвания в древногръцката трагедия похват “Deus ex Machina” („Бог от машината”), без вслушване във вътрешната логика на експертизите и експертните предложения.

Както е известно, не Черноморският дневен ред на ЕС, а евроинтеграцията на Западните Балкани се оказа основния приоритет на София по време на Българското председателство на Съвета на ЕС (EU2018BG) от 1 януари до 30 юни 2018, което премина под девиза „Съединението прави силата“ и обхвана четири водещи приоритета, нито един от които не беше свързан с Черно море: бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване; европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани; сигурност и стабилност в силна и единна Европа; цифрова икономика и умения на бъдещето.

Между другото, българската инициатива на нашето европредседателство за ускоряване присъединяването на Западните Балкани към ЕС не фигурираше в приоритетите на Румъния, която председателства Съвета от 1 януари до 30 юни 2019.

Необходимостта от комплексен подход за Черноморския регион

В средата на февруари 2019 в Мюнхен се проведе 55-та Международна конференция по сигурността, преминала под многозначителното мото "Пъзел и послание", което беше предопределено от основния доклад, предоставен предварително на участниците в симпозиума: Munich Security Report 2019: The Great Puzzle: Who Will Pick Up the Pieces? Специално внимание беше отделено на един от подходите за пренареждане на сложния пъзел в новия световен ред – разработването на комплексен подход за Черноморския регион.

От една страна, в доклада и в изказванията беше поставен акцент върху редица регионални инициативи на ЕС в Черно и Балтийско море, а от друга - ясно беше изразено становището, че при реализирането на тези нови инициативи ЕС трябва да се отнася с уважение към съществуващите структури в тези морски райони и утвърденият в тях ред.

Както е известно, в Черноморският регион действат два механизма, създадени от крайбрежните държави:

• Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), в която ЕС участва като наблюдател. Във връзка с обявеното от ООН десетилетие на морската наука за устойчиво развитие (2021-2030), ще добавя, че в Черноморския регион функционира и Черноморска асоциация на морските институции (BSAMI). Организацията Black Sea Association Of Maritime Institutions (BSAMI) е създадена през април 2010 в Истанбул от шест висши учебни заведения: България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.
• Операцията “Черноморска хармония” (Operation Black Sea Harmony-OBSH), инициирана на 1 март 2004 от Турция и подкрепена и от останалите страни в региона. „Черноморска хармония” е съвместна операция на военноморските сили на крайбрежните държави за гарантиране на сигурността на корабоплаването в Черно море. Три години преди това, през 2001, Турция инициира и създаването на Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море – БЛЕКСИФОР (The Black Sea Naval Force, BLACKSEAFOR), регионална военноморска инициатива в областта на сигурността. Тя беше създадена на 2 април 2001 в Истанбул с подписването на споразумение между всички черноморски държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Основната цел на съвместните действия на оперативната група са развитието на стабилността и регионалното сътрудничество.

Основните задачи на БЛЕКСИФОР са: операции по търсене и спасяване; оказване на хуманитарна помощ; борба с минната опасност; защита на околната среда; посещения на пристанища и военноморски бази;

Четвъртото българско председатество на ОЧИС

На 1 януари 2019 страната ни за четвърти път пое шестмесечното председателство на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) под мотото "Море от възможности". Както е известно, предишното - Трето българско председателство на ОЧИС, беше през първата половина на 2014. Днес организацията наброява 12 членове.

Обединяването на страните от Черноморския район е дългогодишна мечта на крайбрежните държави и има интересна история, която е много поучителна днес, затова си заслужава да я припомним.

През 80-те години на XX век тогавашният президент на Турция Тургут Йозал предлага да се създаде „Черноморска зона на просперитет и сътрудничество” между Съветския съюз, Турция, Румъния и България. Идеята е твърде примамлива и към нея се присъединяват тройно повече държави. На 25 юни 1992, в Истанбул, държавните и правителствените ръководители на Армения, Азербайджан, България, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Турция и Украйна, заедно с Албания и Гърция, подписват Декларация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Фактически това са 11-те държави-учредителки на ЧИС. Главният им мотив е да се допринесе за политическата стабилност и икономическото развитие на Черноморския регион.

На срещата на високо равнище в Ялта през юни 1998 с участието на 11-те държави-учредителки, се приема Харта на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, чрез която ОЧИС се превръща в регионална международна организация. Хартата влиза в сила на 1 януари 1999. По-късно към ОЧИС се присъединява и Сърбия.

Интересът към ОЧИС нараства и редица държави получават статут на наблюдатели: Полша, Египет, Израел, Словакия, Тунис, Австрия, Италия, Франция, Германия, САЩ, Чехия, Хърватска, Беларус. ЕС също е поканен и участва като наблюдател в ОЧИС.

ОЧИС има редица специализирани органи: Парламентарната асамблея на ЧИС (ПАЧИС), Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), Международния център за черноморски изследвания (МЦЧИ), както и Бизнес съвета на организацията.

През 2005 министрите на транспорта на страните членки на ОЧИС приеха в Солун Декларация за създаване на обединена инфраструктура на черноморска транспортна мрежа и нейното свързване с трансевропейската транспортна система.

Като ротационен председател на ОЧИС през първите шест месеца на 2019, България се ангажира да работи главно за сътрудничество в областите на културата, транспорта и опазването на околната среда. Според Министерството на външните работи, четвъртото ни председателство на ОЧИС ще допринесе за активизиране на регионалната външна политика на България, което е в хармония с един от националните външнополитически приоритети - развитието на активни отношения с държавите от широкия Черноморски регион.

Културното сътрудничество в Черноморския регион

В Черноморският регион се намират едни от най-древните културни ценности, затова най-силният аргумент за приоритетното развитие на черноморската политика на България е свързан с потребността от стимулирането и утвърждаването на междукултурния диалог, който спомага за положителната промяна на държавите и градовете от региона да се променят чрез културата и духовността.

Това културно, духовно и естетическо послание на морето е представено през 1932 по един виртуозен художествен начин от мариниста Никола Вапцаров в неговия литературен шедьовър „Морето”, в който току що завършилият Морското училище випускник споделя своите мисли за морето, като го разглежда „не от материална гледна точка, а като субект от чисто естетичен смисъл и неговото влияние върху човека като такъв”. Затова той говори за духа на морския човек и за другото море, което е в вътре в самия него, „за онзи константен призив на безкрая, за неговото тайно очарование, за загадъчната му бездна, за слънцето, което свети на зелените вълни, за снежнобелите чайки, за неутолимия стремеж на хората към него, омотани в неговата вечна омая, за духа на морския човек”.

Във връзка с обявения от ООН период 2021-2030 за Десетилетие на морската наука за устойчиво развитие и по повод на 110-та годишнина от рождението на Никола Йонков Вапцаров, за наша национална гордост, искаме да популяризираме и подчертаем значимостта на културния и научен факт, че Вапцаров има световен принос за разкриване духа на морския човек, на онова, другото море което е в нас и за одухотворяването на машините и морето, като за целта още през 2009 беше лансирана идеята за учредяване на Международна морска премия на името на Никола Вапцаров. Тя получи силна подкрепа и от Международната научна конференция „Технологии и наука за устойчиво морско развитие”, провела се през май 2015 във Варна, както и на форума на Черноморските асоциация на морските институции (Black Sea Association Of Maritime Institutions, BSAMI).

Културният обмен между народите е фундаментална потребност на човешкото общество, която е неразривно свързана с друга базова потребност – от сигурност и безопасност. Нито една държава, дори най-могъщата в икономическо и военно-политическо отношение, не може да удовлетвори самостоятелно културно-естетическите потребности на своите граждани, без да се обърне към световното културно наследство, т.е. към духовното състояние на другите страни и народи.

Нещо повече – обменът на културно достояние между народите е важен и ефективен фактор за укрепване на международната сигурност. Затова през 1954, девет години след края на Втората световна война в Париж е приета Европейската културна конвенция, която поставя основите на културното единение между народите. Това не бива да се забравя, защото днес, в сложния пъзел на международните отношения, както го определи Мюнхенската конференция от 2019, категорията „мир” отсъства в международните отношения, което буди основателни страхове у съвременното човечество.

България е ратифицирала Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване на световното културно и природно наследство (1972. Държавен вестник, бр. 44, 27 май 2005 - в сила за България от 17.09.1975).

На 26 ноември 1976, на своята Генерална конференция в Найроби, ЮНЕСКО прие препоръки за международния обмен на културни ценности, целящи да стимулират взаимното опознаване на народите и контактите между културните институти.

През месец юни 2019 в град Пловдив, който бе избран за европейска столица на културата се проведе среща на министрите на културата от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) – една инициатива, заслужаваща всестранна обществена подкрепа.

Заключение

Настоящата статия предлага една нова идея, а именно акцентът в нашето държавно, геополитическо и икономическо развитие да се постави върху Черноморската политика, сътрудничество и синергия. Черно море е важна зона на икономическата активност на крайбрежните държави и пресечна точка на оживени транспортни потоци в Евразия, поради което представлява интерес не само за граничещите с него страни.

В Черноморския регион се проявяват съвременни рискове и заплахи, които застрашават сигурността не само на крайбрежните държави, но и на Евразия, като цяло. Затова трябва да се ръководим от доказаната древна историческа максима, че сигурността не може да бъде внасяна отвън, а следва да бъде гарантирана отвътре, т.е. от местните народи и крайбрежните държави. Сигурността в Черно море, като затворен морски басейн, трябва да се базира на съгласието между черноморските държави при изричното спазване на съществуващото национално и международно законодателство и без при никакви условия да се нарушават договореностите от Монтрьо от 1936.

Миротворството е ключът към сигурността и добросъседството в междудържавните отношения, затова трябва да се помни и спазва формулата на граф Николай Павлович Игнатиев, залегнала в основата на Конвенцията от Монтрьо: „Излизането от вътрешното море, каквото представлява за нас Черно море, не може да бъде приравнено с правото на влизане в него на кораби от некрайбрежните държави”.

Сигурността в Черноморския регион може да бъде гарантиране само при стриктното придържане към Конвенцията от Монтрьо от 1936, която позволява международно военноморско присъствие в Черно море за максимум от три седмици при ограничен брой плавателни съдове и съответния разрешителен режим и дипломатически договорености.

Черноморският регион е пресечната точка на православието, исляма и западноевропейската култура, което е позитивна възможност за диалог и сътрудничество.

В Черноморския регион се преплитат в сложен възел различни икономически интереси, като през 2019 в него се очертава една трудна дилема с две актуални послания: на четвъртото Българско председателство на ОЧИС („Море от възможности”) и на 55-та конференция по безопасност в Мюнхен („Пъзел и послание”). Участието в тези процеси изисква от Република България достойно и равноправно да отстоява своите национални интереси, за което ще способства и разработването и приемането на Национална морска стратегия.

Изказаните нови идеи могат да ползват академичните и индустриалните среди, енергетиците, икономистите, фирмите, търговците, политиците, държавниците, офицерите от Българската армия, Военноморските сили и Търговското корабоплаване и други.

Темата за Черно море разкрива прекрасна възможност и реални практически условия пред всички държавни и морски институции у нас, в това число и пред частния морски бизнес и морски компании, да активиprрат своята дейност за реализиране на идеите за Национална морска стратегия и Националната морска идея – тази дълго лелеяна мечта на българската морска общност.

*Преподавател във Висшето военноморско училище „Н.Вапцаров”, Варна