Radosław Sikorski, Polska może być lepsza: kulisy polskiej dyplomacii, 400 s., Znak Horyzont, 2018
Преди няколко години (през 2014) станахме свидетели на грандиозния скандал, провокиран от публикуването на съкратената версия (700 от общо 7000 страници) на доклада на американския Сенат за тайните затвори, създадени от ЦРУ след 11 септември 2001 извън границите на страната. И макар че нея не се споменават конкретни държави, почти веднага стана ясно, че една от тях е Полша.
Това беше признато, в частност, от тогаващния полски премиер Александър Квашневски, който на една пресконференция през 2014 коментира предложения от Варшава на Вашингтон меморандум, целящ да гарантира правата на хората, задържани и прехвърлени от американците на територията на Полша за да бъдат разпитвани там "на спокойствие".
Много повече подробности по този скандал се съдържат в появилата се в края на 2018 книга на бившия полски външен министър Радослав Сикорски "Полша може да стане по-добра: зад кулисите на полската дипломация". В нея той уточнява, че става дума за "американски центрове за разпити", в които са били задържани хора, смятани за "терористи", като дори посочва конкретна вила, използвана да целта и посетена от самия него. Освен това, Сикорски изрично посочва, че всички разходи по поддръжката и оборудването на тайните затвори са били поети от американците.
Както можеше да се очаква, признанията на бившия външен министър провокираха острата реакция на полските дипломатически кръгове и особено на специалните служби. Така, сегашният зам. министър на външните работи Бартош Чихоцки, чиито ресор са сигурността и източната политика, квалицифицира изнасянето на тази информация като "безотговорна стъпка". Според него: "по подобен начин би могъл да действа само някой, който е решил да се оттегли от политиката. Трудно е да давам оценка на човек, който първо пише, а после мисли, какво е написал". На свой ред, анонимен бивш високопоставен служител на полските специални служби, цитиран от Dziennik Gazeta Prawna, посочва, че "в книгата се преплитат различни теми, но в нея определено са изнася и конфиденциална информация. Много ключови факти изглеждат твърде правдоподобни, което не означава, че следва да бъдат оповестени само няколко години след съответните събития. Често онова, което изглежда ценно от журналистическа гледна точка, може да навреди на държавата". Впрочем, повечето бивши колеги на Сикорски от Външното министерство признават, че "прекалената му откровеност винаги е създавала проблеми".
Във всеки случай, мемоарите на Сикорски действително съдържат множество сензационни свидетелства. Както посочва самият той: "Истината е, че предоставяйки на ЦРУ разузнавателния център в Старе Кейкути, демонстрирахме прекалено усърдие. Начинът, по който се случиха нещата, граничеше с неуважение към собствената ни държава, тъй като въобще не се погрижихме да се застраховаме, като подпишем необходимите договори с американците".
В книгата си бившият външен министър посочва, къде конкретно са се осъществявали разпитите на задържаните от американците чужди граждани: "може би единствения плюс от този васален епизод с центъра за разпити в Старе Кейкути беше, че вилата, в която американците държаха терористите, по-късно беше ремонтирана и благодарение на това получих възможност да нощувам при прилични условия, когато провеждах там ежегодните срещи с нашите млади шпиони".
Истината е, че в Старе Кейкути още от 1972 функционира офицерска школа на полското разузнаване. Освен това, информацията за въпросната вила, в която американците са разпитвали и изтезавали заподозрените, поне от пет години насам се цитира от полските медии, като неофициална и непотвърдена. Впрочем, американските медии също са писали за нея, споменавайки и въпросния ремонт, но досега нито един политик или представител на властите не дръзваше да потвърди тези твърдения, за да не бъде обвинен, че е разгласил държавна тайна.
Между другото, сведенията, които Сикорски дава за тайните затвори на ЦРУ на полска територия, съвсем не са най-интересната част от книгата му. В нея той потвърждава слуховете, че бившия полски премиер (а днес председател на Европейския съвет) Доналд Туск е обсъждал с руския премиер Путин възможната подялба на Украйна на сфери на влияние на двете държави, макар самият Туск винаги да е отричал това. Освен това Сикорски признава, че Полша е блъфирала, твърдейки пред германските власти, че изграждането на газопровода "Северен поток" ще блокира развитието на терминала за втечнен газ в полското балтийско пристанище Швиноуйшче. Освен това, той изнася скандални данни за шпионската активност на някои служители на полското Външно министерство, при това споменавайки ги поименно.
Тук е мястото да напомня, че докато беше министър, Сикорски отказваше да коментира твърденията на редица американски издания, като "Уошингтън Поуст" например, че Полша е получила от САЩ 15 млн. долара за центъра на ЦРУ в Старе Кейстути. В новата си книга обаче, той е далеч по-откровен, признавайки че "решението да предоставим този център на САЩ беше доста рисковано, макар и разбираемо в контекста на шока, породен от терористичната атака срещу основния ни съюзник. Струва ми се също, че след като си позволихме, без какъвто и да било договор, да вземем и пари в брой за това, полската Прокуратура имаше всички основания да започне разследване на случилото се”.
Темата за възможната подялба на Украйна
Както вече споменах, в мемоарите си Сикорски се връща и към темата за евентуалната подялба на Украйна на сфери на влияние между Полша и Русия, която уж е била обсъждана по време на срещите между Туск и руския лидер Путин. Впрочем, бившият полски външен министър споменава за нея още през 2014, в интервю за Politico. Там той твърди, че темата е била повдигната по време на посещението на Туск в Москва през 2008, както и, че полският премиер не е пожелал да я дискутира по-подробно, "тъй като се опасяваше, че руснаците го записват". Както е известно, тогава тези твърдения на Сикорски за малко не му струваха политическата кариера. След провокирания от тях скандал, полският дипломат №1 заяви, че думите му са били изкривени, а текстът на интервюто е бил публикуван без да е съгласуван с него. По-късно бившият ръководител на полската дипломация заяви, че "паметта му е изневерила". В новата си книга обаче, той отново се връща към темата, като този път твърди, че "украинският въпрос" е бил поставен по време на посещението на Путин в Гданск и Сопот през 2009. Според него, тогава е била обсъждана евентуална "подялба на влиянието в Украйна", както и "възможните ползи за Полша от постигането на споразумение с Русия". Сикорски обаче подчертава, че Варшава не се е решила на подобна стъпка, тъй като "влизайки в играта, заедно с Москва, страната рискуваше да се компрометира пред Запада, без да е сигурна, че ще постигне нещо на Изток". Всъщност, тези му думи, в общи линии потвърждават и казаното преди пет години в интервюто за Politico, като разликата е само в нюансите. Тоест, излиза, че макар полското правителство да се е отнасяло критично към предложенията на Москва, Полша определено е имала планове за създаване на собствена сфера на влияние в Украйна и тъкмо това е било една от причините да подкрепи (заедно със САЩ и Германия) т.нар. "февруарска революция" в Киев. Истината обаче е, че отказвайки се да дискутира с руснаците "разпределянето на сферите на влияние в Украйна", само няколко години след "февруарската революция" Варшава се сблъска с неприятната за нея реалност, че новият крайно националистически режим в Киев е настроен откровено антиполски, както и, че неговите покровители в Берлин няма никакво намерение да дискутират с поляците каквато и да било подялба на сферите на влияние в тази страна.
Полските дипломати-шпиони и битката срещу "Северен поток"
Не по-малко скандални впрочем, са онези части от книгата на Сикорски, в които той коментира конкретни служители на полското Външно министерство. В тази връзка ще напомня, че непосредствено след излизането и, през декември 2018 бившият първи секретар в полското посолство в Москва и шарже д'афер на страната в Минск Витолд Юраш, изрази възмущението си от твърденията на Сикорски, че заемайки тези постове, всъщност е работил за полското разузнаване. Впрочем, в книгата на бившия външен министър, в частност, се посочва, че Юраш е предавал секретна информаия и на американските специални служби, освен това се споменава, че баща му Витолд (1931-2004), който също е известен дипломат от кариерата, е участвал активно в преговорите за ликвидиране на оръжията за масово поразяване в Либия. Според самият Юраш: "Това че някой е работил за разузнаването или е бил негов сътрудник (става дума вероятно за Агенцията за външно разузнаване или за Службата за военно разузнаване - б.р.) представлява строго секретна информация. Така че, когато Сикорски твърди, че съм се занимавал с "разузнавателна активност", или лъже, или разкрива държавна тайна, което е престъпление”.
Едно от най-интересните признания на бившия полски външен министър в последната му книга е, че Варшава е блъфирала, заявявайки, че изграждането на газопровода "Северен поток" ще блокира строежа на LNG-терминала в полското балтийско пристанище Швиноуйшче. Впрочем, той споменава и, че Полша, още преди американците, е получила информация, че руските части са преминали Рокския тунел и са навлезли в Южна Осетия, по време на грузинско-руската война през 2008 (макар че страните обикновено гледат да не изтъкват успехите на разузнавателните си служби).
Да се върнем обаче, към темата за "Северен поток". Според Сикорски, твърденията, че изграждането на газопровода ще постави под въпрос развитието на пристанището в Швиноуйче са били провокирани от местните активисти на сега управляващата в Полша партия "Право и справедливост" (PiS). Както е известно, Берлин отправи официално запитване към Варшава, относно плановете и за изграждането там на LNG-терминал. Както обаче посочва в книга си Сикорски: "За съжаление се оказа, че подобни планове просто няма". Вместо това, полската страна изтъква аргументи за вредата, която "Северен поток" ще нанесе на птиците, обитаващи балтийските острови Волин и Узнам, или пък, че тръбопроводът може да засегне потопеното в Балтийско море по време на Втората световна война химическо оръжие. Тоест, оказва се, че опасенията на активистите на PiS от Поморието всъщност са били неоснователни, както и, че властите на пристанището не могат да представят каквито и да било сериозни аргументи в полза на своята теза, но това не е попречило на полската дипломацияа да положи гигантски усилия за блокирането на руско-германския енергиен проект. Нещо, което и самият Сикорски признава в книгата си.
В заключение си струва да напомня, че Сикорски се смята за един от най-талантливите полски политици, при това разполага и с несъмнени качества на писател, сред доказателствата за което е и великолепната му книга "Прахът на светците" (1989), в която описва пътуването си в окупирания от Съветите Афганистан. Най-новата му книга обаче рискува да му донесе повече неприятности, отколкото слава. Включително защото разкрива някои от най-мрачните тайни на съвременната полска "демократична" дипломация. В същото време обаче, тя несъмнено е изключително полезно четиво за всеки, който се опитва да разбере методите и средствата на (гео)политиката на днешна Полша.
* Българско геополитическо дружество
