На 28 февруари 2018 в социалните мрежи беше публикувано първото официално комюнике на нова сирийска салафитска групировка „Хурас ад дин“ („Пазители на религията”). То е озаглавено „Спасете домовете на мюсюлманите“.[1]
Появата на новата джихадистка групировка e свързана с отзвука в радикалните местни кръгове, който предизвика настъплението в края на 2017 и началото на 2018 г. на сирийско-руските военни части срещу бунтовниците в Източна Гута, провинция Дамаск. Надделява мнението, че всъщност това е рожденната дата на един от значимите джихадистки проекти в арабската страна, имащ наднационален потенциал. Експертната група „Портал за изследване на ислямистките движения“ с главен редактор Абдерахим Али счита, че изгряването на звездата на новата салафитско-джихадистка групировка става още по-рано. Анализаторите от споменатото изследователско звено акцентират върху факта, че публикуваната в ислямисткия форум „Ас Сахаб“ на терористичната организация Ал Кайда на 9 януари 2018 декларация от „Хурас ад дин“ е първото доказателство за появата на новия сериозен джихадистки субект в Сирия.[2]
Какво представлява „Хурас ад дин”
Наред с ИДИЛ, Ал Нусра и Туркестанската ислямска партия (ТИП), „Хурас ад дин“ е един от четирите най-значими салафито-джихадистки проекта в Сирия. Той може да бъде квалифициран като терористична организация от първа категория, тъй като в стратегията му са залегнали аспирации за наднационален джихад. Както се отбелязва в малкото документи, излезли от негово име, организацията дефинира два типа врагове, а именно „далечния, т.е. чужденците, включително извън националната територия, и близкия, т.е. местното правителство“. Ако все пак потърсим някакви нюанси или отлики с останалите три организации, вероятно „Хурас ад дин“ би следвало да бъде поставена в поведенческо отношение по-близко до ИДИЛ, отколкото до Ал Нусра. Аргумент в това отношение е прилагането на стриктни шариатски норми на поведение в онези части на провинция Едлеб, в които групировката има влияние. Така например на 18 юни 2018 нейни последователи разрушават цяло гробище в град Саракиб, въпреки че през различни периоди множество други салафитски формации контролират града, смятан за бастион на сирийския ислямизъм.[3] Според салафитите, гробът е фетишистки символ и трябва да бъде разрушен. На 4 май 2018 формацията заплашва ръководството на Университета Ибла в провинция Едлеб, че сградата на учебното заведение ще бъде разрушена, ако продължава да толерира смесеното обучение.[4] Създадателите на „Хурас ад дин“, които в мнозинството си са отцепници от Ал Нусра, нееднократно са определяни като „екстремистите на Ал Нусра“. В същото време обаче, в своето седмично списание „Ан Наба“, ИДИЛ официално обяви „Хурас ад дин“ за фусейл муртад, т.е. вероотстъпническа групичка. Тя дори саркастично ги нарича хурас аш шърк, т.е. пазители на езичеството. Причина за това е фактът, че новата формация не се е разграничила официално от фронта Ал Нусра и от нейното ръководство, както и от националното движение на талибаните.[5]
Всъщност, появата на въпросното съобщение именно във форума „Ас Сахаб“ показва генезиса на идеологическата принадлежност на новата формация. Тя е съставена от отцепници от Хаят тахрир аш Шам (преименуваната Ал Нусра) след официалното прекъсване, през 2016, на организационните връзки на последната с централата на групировката-майка - Ал Кайда, оглавявана от Айман Зауахири. В структурно отношение, „Хурас ад дин“ е микс от множество малобройни банди, като шест от тях са основни, а именно „Джунд ал малахим“, „Джейш ас сахел“, „Джейш ал бадия“, „Сарая ас сахел“, „Сарая Кабул“ и „Джунд аш шараия“. Според известния сирийски блогър Мазмаджар аш Шам, броят на бойците и наброява около 1 700 души. Те обаче не притежават тежки оръжия, тъй като преди да напуснат Ал Нусра нейният лидер Абу Мохамед ад Джолани им ги е отнел. Значимостта на новосъздадената формация се потвърждава и от факта, че тя попада в полезрението на Центъра за такфиристки фетви и радикални мнения към Главното мюфтийство в Египет. Експертите на този сериозен изследователски център определят броя на личния състав на „Хурас ад дин“ на не повече от 1000 души. По тази причина ръководството на радикалната група е въприело тактиката на партизанската война с цел да минимизира загубите и да повиши боеспособността на отделните съставни части. Силата на формацията е най-вече в използването на натрупания от част от джихадистите огромен опит по бойните полета на Афганистан и Ирак. Предполага се, че те имат директен канал за връзка с централата на Ал Кайда в Афганистан и притежават отлични умения за събиране на разузнавателна информация, преди да предприемат поредната операция на терен.[6]
Официалният брой на членовете на една джихадистка формация не отразява истинския размер на нейното влияние, още повече пък, нейния боен потенциал. Според множество независими източници, броят на бойците на ИДИЛ по време на апогея на нейния „халифат“ е варирал между 20 000 и 40 000 души.[7] Съгласно статистиката, втората по големина и значение джихадистка групировка в Сирия Ал Нусра разполага с около 15 000 бойци. Тя обаче, поне засега, остава неизкоренима в бастионите на местния ислямизъм. Всяка значима групировка има съюзнически или „васални“ формации, с които я обединяват общите цели, функции и аспирации. В тази категория не попадат симпатизантите от местното население, профилирани от родствено-кланови-племенни, регионални и идеологически връзки, чиито брой не може да бъде обхванат от статистиката. Ако приемем принципното съотношение 1:3,5 на официалния брой на членския състав на ИДИЛ (30 000 души) и неформалния такъв, т.е. на т.нар. ИДИЛ 2 (невидимата, паралелна мрежа от сателитни милиции, наброяваща приблизително 200 000 души), реалният ръст на „Хурас ад дин“ е около 6 000-7 000 души, състоящ се от видим (полеви) и невидим (логистичен) компонент.[8]
В този ред на мисли може да се отбележи, че силен тласък за налагането на „Хурас ад дин“ в полевите битки дава формалното и „сливане“ с формацията „Ансар ат таухид“ (преименуваната „Джунд ал акса“). Последната е сред малкото групировки, които, гравитирайки около Ал Нусра, отказа да се сражава срещу ИДИЛ, призовавайки за помирение между двете организации. Новата формация се нарича „Нусра ал ислам“, но е очевидно, че в организационен план двете формации запазват самостоятелността си.[9] При съвместни акции обаче, оперативното командване остава в ръцете на „Хурас ад дин“, предвид бойната, идеологическата и шариатско-легитимистката тежест на нейното ръководство. Реално „Хурас ад дин“ е формацията-майка, а „Джунд ал акса” е, де факто, милиция уали, т.е. „васал“, а, де юре, милиция халиф, т.е. „съюзник“.
Произходът на новата групировка
Изследователят на Ал Кайда Чарлз Лестър отстоява мнението, че още от 2015 редица членове на ръководството на „Хурас ад дин“ участват в множество нападения срещу антитерористичната коалиция, водена от САЩ, в Сирия. Става въпрос за терористичните операции, реализирани от появилата се и след това изчезнала радикална групировка „Хурасан“ в арабската страна, чиито членове бяха чести мишени на ВВС на международната коалиция. На практика, „Хурасан“ беше група, селекционирана от Айман Зауахири от елитни бойци, принадлежащи към отделни алкайдистки формации в Сирия. По непотвърдена информация, не само член, но и неин реален лидер е бил бившият полковник от египетските специални части Сейф ал Адил (Мохамед Салахедин Зейдан), един от най-приближените съратници на Осама бен Ладен.[10] По този начин американският експерт внушава тезата, че „Хурас ад дин“ е правоприемник на „Хурасан“. Това обаче важи само за военно-оперативната сфера, тъй като последната практически е само елитна специална част на Ал Кайда, без претенции за религиозно-догматична роля, за каквато претендира „Хурас ад дин“.
Според известния сирийски изследовател Сахиб Анджарани, през юни 2018 е било „второто раждане“ на терористичната организация, с активното и включване в бойните действия в сирийските провинции Едлеб, Хама, Алеппо и Латакия срещу армията на режима. Това се дължи най-вече на намирането на сериозен салафитски финансов източник в Кувейт.[11] Първите шест месеца от нейното съществуване, без участие в реални военни действия, могат да се приемат за подготвителен етап в конструирането и като сериозна сила както на бойното поле, така и в обществото.
Редица военни специалисти са на мнение, че проведената, в стратегическата позиция Тел Бараз, на север от град Суран, операция е била класическо учение за ефективно взаимодействие между полеви части и командване. Интересното в случая е, че тогава се профилира и своеобразна етническа разделителна линия. Полевите командири са предимно йорданци, а нисшият състав – сирийци, представители на бившите съветски централноазиатски републики (в мнозинството си узбеки) и отделни уйгури-отцепници от ТИП. Още по-впечатляващо е, че обектът на нападение е наблюдателен пункт на турската армия в провинция Едлеб. Последната разполага с четринайсет такива пункта, вследствие на споразумението за деескалация на напрежението в региона, постигнато с Русия и Иран по време на преговорите в казахстанската столица Астана. По-късно бойните действия продължават и срещу позиции на сирийската армия. Акцията е показна, с ясно разграничаване на отделните и тактически етапи. Причината са условията, поставени от финансовия спонсор, с оглед предоставяне на бъдещи средства на терористичната групировка, в зависимост от степента на ефективност на проведените акции и привличането на нови кадрови попълнения.
Ключът към разбирането на значението на новата джихадистка формация е нейното ръководство. Имената, които се виждат там, подсказват сериозни аспирации на определени регионални фактори, използващи джихадистките инструменти за налагане на собствените си интереси в сирийския пъзел. Подобен подход не е нов в тази арабска страна, имайки предвид задкулистните връзки между ИДИЛ, Ал Нусра и ТИП с конкретни сунитски фактори в региона. В случая обаче, нещата стоят малко по-различно. Лидерите на „Хурас ад дин“ видимо са разделени на две. Според ислямистките традиции за структурирането на религиозни организации, първото ниво е видимото, т.е. оперативното. То е натоварено с изпълнителски функции. Така на повърхността излиза личността на Абу Хишам аш Шами (Самир ал Хиджази), който заема поста на „върховен ръководител“. Той е сириец и бивш командващ на всички военни части на Ал Нусра. Видно е, че определянето му за лице на „Хурас ад дин“ е временна стъпка, с цел подчертаване на връзките с Ал Нурса и акцентирането върху сирийския характер на групировката. Не е ясно, дали става въпрос за желание за привличането на бивши подчинени на Абу Хишам аш Шами, или за прикрит ход на сегашния лидер на Ал Нусра Абу Мохамед ал Джолани, който си подготвя резервен вариант за отстъпление. Съществува мнение, че последният има полза от появата на „Хурас ад дин“ на театъра на бойните действия в Сирия, акцентирайки върху своята алкайдистка същност и идеологическа принадлежност. Не е логично обаче да се предполага, че въздушните удари на антитерористичната коалиция срещу Ал Нусра ще престанат, защото уж се е появила „автентичната Ал Кайда” в тази арабска страна.[12] На този етап „Хурас ад дин“ демонстрира прекалено слаби прояви на терен, за да бъде включена в списъка на терористичните организации на международно равнище.
Въпреки сирийската „сянка“ на ал Хиджази, зад него плътно се появяват няколко джихадиста, които могат да бъдат причислени по-скоро към „йорданското поколение“ на Ал Кайда. Става въпрос за Абу Джейбиб (Айяд Тубаси), Абу Хадижа ал Ордони (Билял Хурейсат), Сами ал Ариди (бившият главен мюфтия на Ал Нусра) и Абу Касам ал Ордони (Халед Мустафа ал Ааруди). От самите им прозвища си личи, че извеждат на преден план йорданската си принадлежност. Следва да се отбележи, че въпросната йорданска група всъщност е най-иредентистки настроената спрямо Абу Мохамед ал Джолани. Голяма част от второешалонното ръководство на Ал Нусра, което по произхода си е от Хашемитското кралство, е арестувано от „вътрешната сигурност“ на организацията поради обвинения за фитна, т.е. бунт срещу ръководството. Вероятно фактът, че групата може да бъде припозната и като ядро, гравитиращо около Абу Мусаб аз Заркауи до неговото убийство, също изигрява някаква роля в това отношение. Това се отнася най-вече за Халед ал Ааруди и Айд ал Тубаси, който дори е зет на аз Заркауи.[13]
Особена символика има в личността на ал Ааруди. През 2017 той преминава през затворите на Ал Нусра, представлявайки генерацията на алкайдистите-ветерани. На първо място, в миналото той е пряк помощник на най-кървавия терорист в историята на Близкия Изток – йорданеца Абу Мусаб аз Заркауи. Последният е създател на формацията „Джихад уа таухид“, предшественичка на Ал Кайда в Ирак, и е убит през 2006 при американска въздушна атака. За отбелязване е, че ал Ааруди е бил неотлъчно с Абу Мусааб аз Заркауи, дори и по време на пребиваването му в Иран, преди да се прехвърли в Ирак през 2003 и да създаде местния алкайдистки клон. Може би неслучайно той се присъединява към групата, която търси убижище в Иран, след разгрома на Ал Кайда в Афганистан от американската армия през 2001. Вероятно не е случайно и, че той е част от сделката между Иран и Ал Кайда на Арабския полуостров през 2015. Въпросният радикал е член на групата на Ал Кайда, която се сражава рамо до рамо с Осама бен Ладен в Тора Бора. Ал Аариди успява да избяга от Афганистан в Иран, заедно с част от „генералния щаб“ на тогавашното ръководство на Ал Кайда. В групата са и членове на семейството на бен Ладен, включително синовете му Мохамед, Ладен и Хамза. Последният дори се жени през 2009 в Ислямската република и е сочен за вероятен наследник на баща си.[14] Експертът-блогър по сирийските ислямистки движения Мазмаджар аш Шами отбелязва, че на 7 юли 2018 от Афганистан, през Иран, в Сирия е пристигнал високопоставен джихадист.[15] Макар че детайлите на това събитие са спестени, сред наблюдателите надделява мнението, че вероятно става въпрос за Хамза бен Ладен и, че той е пратеник на Айман Заухири до „Хурас ад дин“.
Второто ниво на управление
Второто ниво на управлението на салафито-джихадистката формация е по-значимото, тъй като реално упражнява стратегическото ръководство на формацията. Става въпрос за мажлис аш шура, т.е. Консултативния съвет. Сред имената на членовете на този орган личи това на един от най-високопоставените лидери на Ал Кайда. Става въпрос за вече споменатия легендарен съратник на Осама бен Ладен Сейф ал Адел (Мохамед Салахедин Зейдан). Безспорно, това е най-високопоставената личност от Ал Кайда. Той е освободен от иранците в резултат на вече споменатата сделка между Техеран и групировката на Осама бен Ладен. Нещо повече, в преходния период между физическата ликвидация на Осама бен Ладен, на 2 май 2011 в пакистанския град Аботабад, и полагането на клетва към сегашния лидер - египтянина Айман Заухири, именно Сейф ал Адел упражнява реалното ръководство на Ал Кайда. Неслучайно тогава Ал Кайда извежда на преден план и новото си наименование – Ал Кайда-Джихад, въпреки че, де юре, това става факт още преди атентатите от 11 септември 2001. Това е ясен белег за протичащия процес на „египтизация“ и надделяването на египетската група в ръководството на формацията. Този процес се официализира след поемането на лидерството от Айман Зауахири, който е най-релевантния ръководител в историята на египетския „Ислямски джихад“. Тези подробности осветляват характера и начина на действие на Сейф ал Адел. Той е силен в „сенчестата зона“ и дърпа конците на управлението оттам. В същото време обаче, появата му често предвещава сериозни радикални промени.
В серия от постинги, вече споменатият блогър Мазмаджар аш Шам твърди, че появата на „Хурас ад дин“ се дължи на иранската амбиция да овладее изцяло Ал Кайда в Сирия и да я направлява съобразно своите интереси на територията на арабската държава. Според него, неслучайно през 2017 всички египтияни и йорданци от Ал Кайда са освободени от иранските затвори. Такава е била сделката с Айман Заухири, като остава дискусионно, дали единственото условие е било да напуснат страната. Впоследствие те са изпратени в Сирия, без знанието на Абу Мохамед ал Джолани. Остават неясно, дали все пак не става въпрос за скрита конкуренция за влияние върху джихадисткото движение между различни външни фактори. Особено активен в това отношение е Катар, известен с финансирането и, респективно, посредничеството на отделни екстремистки групировки. Проблемът е, че външните фактори нерядко са в антагонистични отношения помежду си и тогава е особено трудно да се предвиди, как конкретната групировка ще реагира в една или друга кризисна ситуация. Споменатата плеяда от освободени от иранските затвори джихадисти се предхожда от друга група, пусната на свобода още през 2011, но от затворите на съседен Ирак. Става въпрос за сирийските екстремисти, отишли да се бият срещу американската армия, осъществила интервенция в тази арабска страна през 2003. Мнозинството от тях, като например Абу Муслим ат Туркмани, Абу Айман ал Ираки и други, формират по-късно гръбнака на ИДИЛ. Сегашният лидер на Ал Нусра - Абу Мохамед ал Джолани, също е бил в иракски затвор, но за разлика от вече споменатите по-горе оглавява алтернативното, алкайдистко течение в Сирия. Задкулисието, както и персоналните различия, стават причина за непрекъснатите разцепления в Ал Нусра, след официалното прекъсване на връзките между нея и автентичната Ал Кайда на Айман Заухири.
Предизвикателствата пред новата организация
„Хурас ад дин“ е изправена пред няколко предизвикателства. Първото е свързано с търканията между лидера-сириец Абу Хишам аш Шами, стремящ се да наложи сирийския характер на формацията, и „йорданската група“, която има не само различен етнически генезис, но и собствена визия за развитието и легитимността на формацията. Йорданците искат авторитетния салафито-джихадистки идеолог – йорданският палестинец Абу Мохамед ал Макдаси, да бъде признат за марджаия шараия, т.е. източник на догматичната легитимност на „Хурас ад дин“. С други думи, всички членове на организацията да спазват неговите догматични препоръки и наставления. Последният се възприемаше като такъв от формацията „Джихад уа таухид“ на Абу Мусаб аз Заркауи. По този начин се налага йордано-иранската легитимност в претендиращата за автентичен алкайдизъм групировка в Сирия. Лидерът аш Шами не желае да признае върховенството и легитимността на ал Макдаси, аспирирайки към сирийски оригинален догматичен (а оттам и организационен) източник. Подобни центробежни, ерозиращи единството на формацията, тенденции (местен – сирийски via чужденец – независимо какъв, но задължително арабски) съществуват във всички по-значими джихадистки формации.
Най-важното предизвикателство обаче са бъдещите тактически планове на „Хурас ад дин“. В тях отново могат да бъдат разчетени иранските въжделения по отношение на изключителната вътрешносирийска политическа динамика и подялбата на зоните на влияние в Сирия, при която Иран остава неудовлетворен спрямо своите аспирации. Под американски, израелски и йордански натиск иранските военни части бяха изтласкани (поне формално) от Южна Сирия. В резултат от поредната сделка, тази територия е превърната в руски „протекторат“. Става въпрос, че военните части на режима, изтласкали бунтовниците оттам, се подчиняват директно на руски, а не на ирански офицери. До този момент „Хурас ад дин“ отбелязва присъствие единствено в северните сирийски провинции. Няма да е изненадващо обаче, ако тази салафито-джихадистка формация се появи и в Южна Сирия. В качеството си на емир в Ал Нусра, вече споменатият йордански джихадист Аяд ал Тобаси е отговорник последователно за провинциите Латакия и Дамаск, но също и за южната провинция Дераа. Нещо повече, самият той посочва в социалните медии: „Нашият джихад започна от Дераа.“[16] Вече цитираният блогър Мазмаджар аш Шами е убеден, че единствената джихадистка групировка, която ще се намеси в Дераа, е именно „Хурас ад дин“, тъй като всички останали са обвързани със споразуменията в Астана (т.е. с Турция).[17]
Ако, вследствие на руско-турско споразумение, протурските групировки, ангажирани в операцията на Анкара „Щитът на Ефрат”, се завърнат в Алеппо, както твърди турският вестник „Йени Шафак“, близък до управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, няма да е чудно, ако „Хурас ад дин“ предприемат атаки и във втория по големина сирийски град.[18] Тогава ясно ще проличи, дали и в каква степен въпросната джихадистка групировка е свързана с Иран и доколко се влияе от нейните интереси. Остава открит и въпросът, дали иранците са се съгласили със сделката за Алеппо, или са били притиснати от Русия. Така или иначе разделянето на Сирия на три основни зони на влияние, а именно Централен и Северен – Турция, Западен и Южен – Русия и коалиция, и Централен и Източен – САЩ и кюрдите от Сирийските демократични сили, оставя твърде много празнини. В тях могат да е наместят всички екстремистки и недоволни от разпределението сили. По своята същност, всеки регион представлява своеобразна мозайка от местни фактори, и в тях могат да избухнат миниконфликти. Не са редки случаите, при които въпросните микроантагонизми остават в замразено състояние за относително продължителен период. В критичен момент обаче имплозията се превръща в експлозия. Видно е, че ако „Хурас ад дин“ желае да бъде един от джихадистките субекти с национално значение, ще трябва да конструира своя modus operandi така, че да може са се намесва навсякъде, където има военен потенциал и непременно в унисон с интересите на външните спонсори. Заявката вече е направена. Доказателство за това е фомирането на работна група за мониторинг на нейната активност, включваща военни от Сирия, Русия, Ирак и Иран след появата на информация, че „Хурас ад дин“ вече е насочила погледа си и към съседен Ирак.[19]
Бележки:
*Преподавател във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”
[1] Танзим „Хурас ад дин“ итихад джадид ли ташкилат ал кайда фи Сурия, Организацията „Хурас ад дин“ нов съюз на алкайдистки формации в Сирия, Step news, http://stepagency-sy.net/archives/184836, 19.07.2018.
[2] Танзим „Хурас ад дин“ .....Иран уа Катар туидаа сияга ал кайда фи Сурия, Организацията „Хурас ад дин“....Иран и Катар възстановяват формулата на Ал Кайда в Сирия, Бауаба ал харакат ал исламия, http://www.islamist-movements.com/42253, 19.07.2018.
[3] Ал Набуани, О., Маджухулун, юрджах иннахум мин ал „Хуран ад дин“.....Непознати, предполага се, че са от „Хурас ад дин“....Smart News, https://smartnews-agency.com/ar/wires/301222, 16.06.2018.
[4] Танзим „Хурас ад дин“ юхадид джамия фи Едлиб.....Организацията „Хурас ад дин“ заплашва университет в Едлеб, YouTube, https://www.youtube.com/watch?v=lAmZPqxHqKQ, 4.05.2018.
[5] Танзим „Ат Даула“ юкафил танзим „Хурас ат дин“ фи Едлиб, ИДИЛ обявава организацията „Хурас ад дин“ за неверническа, Енаб балади, https://www.enabbaladi.net/archives/224746, 28.04.2018.
[6] Мирсат ал ифта: Танзим „Хурас ад дин“ уиид ихия ал кайда фи Сурия, Център на издаване на фетви: Организацията „Хурас ад дин“ възстановяват съживяването на Ал Кайда в Сирия, Дар ал ифта ал мърсия, http://www.dar-alifta.org/ar/Viewstatement.aspx?sec=media&ID=5882, 12.07.2018.
[7] Става въпрос за 2015, когато ИДИЛ контролираше територия от Сирия и Ирак повече от 300 000 кв. км. Считаше се, че 1,5-милионният Мосул, вторият по големина град в Ирак, се управлява от 2 000 – 3 000 бойци на терористичната мрежа.
[8] За повече виж Чуков, Вл., Даеш /Не/ислямска държава, 2016.
[9]Инсихар „Ансар ат таухид“ уа „Хурас ат дин“......Сливането на „Ансар ат таухид“ и Хурас ат дин“...., RTOnline, https://arabic.rt.com/middle_east/941321-, 30.04.2018.
[10] Хал танзим „Хурас ад дин“ ал уоджах ал джадид ли Ал Кайда фи Сурия, Дали организацията „Хурас ад дин“ е новото лице на Ал Кайда в Сирия, Ахбар илаан, https://www.akhbaralaan.net/news/world/2018/7/3/%D, 3.07.2018.
[11] Анджарани, С., „Хурас ад дин“....“джихад сури“ юджедиду шабабихи, „Хурас ад дин“....сирийският джихад, който го обновяват неговите младежи, Ал Акхбар, https://www.al-akhbar.com/Syria/254409/, 18.07.2018.
[12] Анджарани, С......пак там
[13] Ал Илми, М., Ал джийл ал джадид мин ал мукатилин ал ордонийн, Ново поколение от йордански бойци, Сада, http://carnegieendowment.org/sada/?fa=54554&lang=ar, 18.02.2014.
[14] Image Shows Hamza ben Laden with Brothers in Iran, Al-Arabiya, http://english.alarabiya.net/en/News/middle-east/2018/01/07/EXCLUSIVE-Image-shows-Hamza-bin-Laden-and-brothers-in-Iran-.html, 7.01.2018.
[15] Аш Шами, М. Tweeter, https://twitter.com/mzmjersh/status/1015664616511299586?lang=bg, 7.07.2018.
[16] Ал Топаси, А., Twitter, https://twitter.com/eyadtupactupace?lang=bg, 12.05.2017.
[17] Аш Шами, М. https://twitter.com/MzmjerSh/status/1014866904652177409, 5.07.2018.
[18] Yeni Safak, Claims that Turkey will Control Aleppo Spark Excitement across Syria, https://www.yenisafak.com/en/world/claims-that-turkey-will-control-aleppo-spark-excitement-across-syria-3436954, 20.07.2018.
[19] Ат Таяран ал харби ас сури уа ал руси ятасада ал ирхабии „Хурас ат дин“, Военните самолети на Сирия и Русия се противопоставят на терористите от „Хурас ад дин“, Ал Уотан, https://www.elwatannews.com/news/details/3490468, 3.07.2018.
