12
Вт, Ное
4 Нови статии

Между реализма и Брюксел: миграционният проблем в България през 2013-2017

брой 5 2018
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

„Да влизат вече само толкова мигранти, колкото можем да интегрираме. Ако не го направим сега, хората няма да се успокоят. За другите желаещи обаче ЕС трябва да плаща, за да остават в горещите точки близо до родните си места“[1].

Мигрантски маршрути през Балканите за Германия

- Мигрантски маршрути през Балканите за Германия

Легенда:

Долу:

Северен маршрут

"Балкански маршрут"

Южен маршрут

Членки на ЕС

Страни извън ЕС

Източник: InfoMigrants research

Тази думи българският премиер Бойко Борисов изрича през март 2018, доста след пика на мигрантската вълна, която залива Европа. Те обаче изразяват в най-кратък и синтезиран вид позицията на официална София по темата за мигрантите, която дълго време е в центъра на българския обществен дебат. Географското положение е отредило на България да бъде една от двете първи държави от Европейския съюз, в които могат да навлязат по суша идващите откъм Турция имигранти. Тази геополитическа реалност е факт от 2007, но възможността за голям мигрантски поток се материализира след 2013, когато по ред причини бежанската вълна от Сирия придобива огромни мащаби, увличайки и граждани на други държави от Югозападна и Южна Азия.

Целта на тази статия е да разгледа политиките и практическите действия на българските власти спрямо мигрантската вълна, както и обществените нагласи и политическия дебат по темата. Ще опитам да изясня, доколко позицията на правителството в София зависи от външнополитически ориентири, като Брюксел и Анкара, и доколко следва обществените очаквания вътре в страната.

В своята история след Втората световна война България няма голям опит с приемането на бежанци или трудови мигранти, особено пък такива с чужда религия и език. Единствено по-съществено изключение в това отношение са виетнамците, които работят в български заводи и предприятия между 1973 и 1990, в съответствие с междуправителствени спогодби. Към 1989 броят им достига 20 хиляди души. Те обаче имат статут на временна работна ръка, не се интегрират в българското общество и в огромното си мнозинство си заминават веднага след изтичане на договорите им[2].

В първите години след влизането в ЕС България не е особено притегателна за бежанци и мигранти от други държави. В страната се заселват за постоянно известен брой руснаци и британци, но те идват заради климата, курортите и ниските цени и не са разглеждани нито като конкуренция на пазара на труда, нито пък като заплаха за националната сигурност и идентичност.

Планове и мерки на българските власти за управление на мигрантския натиск

В периода 2013-2017 доминиращите партии в управлението на България са БСП – за малко повече от година, и ГЕРБ – през останалия период. И двете формации са част от големи европейски политически семейства, съобразяват своята политика с Брюксел и нямат особено големи различия по темата за мигрантите.

До средата на 2012 регистрираните нелегални имигранти на българо-турската граница не са много. Увеличение се наблюдава през летните и особено през есенните месеци на годината като общо за 2012 броят на тази категория лица достига 2100 души. През следващата 2013 обаче, той скача на 11 200 души, като връхната точка е през октомври, когато на границата с Турция са заловени 3600 човека[3].

На заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет от 30 август 2013 са приети 13 спешни мерки за ограничаване на миграционния натиск. Със заповед на министър-председателя Пламен Орешарски са създадени национален и регионални щабове под ръководството на МВР, които да осъществяват стратегическо управление на националните ресурси за овладяване на миграционния натиск. Към Националния оперативен щаб е сформирана междуведомствена информационно-аналитична група, обобщаваща и анализираща информацията по бежанската криза в страната[4].

През септември-октомври 2013 темата за прииждащите бежанци вече е широко осветлявана в медиите. Българското правителство търси финансова помощ от ЕС за справяне с мигрантската вълна, а в същото време Комисариатът за бежанците към ООН критикува остро условията в препълнените бежански лагери в страната, отбелязвайки, че мнозина от пристигналите сирийци са държани в почти затворнически условия, без необходимото медицинско обслужване[5].

Българските власти започват спешен ремонт на изоставени армейски сгради край границата с Турция и в София, които да бъдат приспособени за бежански лагери. Появяват се първите прояви на недоволство сред местното население, в чиито селища е предвидено да се изградят нови лагери. Такива случаи има в Харманли, село Телиш, Плевенско, и в Казанлък, където за кратко дори е блокиран проходът Шипка с искане полицейската школа в града да не бъде превръщана в бежански лагер[6].

Националистическите формации заемат твърда антиимигрантска позиция и провеждат няколко акции в нейна защита. На 20 септември 2013 партия „Атака” внася в Народното събрание проекторешение за недопускане на мигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително сирийски бежанци, на територията на България. То е отхвърлено. На 22 септември активисти на ВМРО блокират за час границата с Турция при Капитан Андреево с мотив, че Анкара води политика на прехвърляне на нелегалните мигранти на българска територия. Антиимигрантските нагласи са подгрети от изявление на зам.-министъра на вътрешните работи Васил Маринов, който съобщава, че издръжката на един имигрант е 1100 лв. месечно – сума, значително надхвърляща средната заплата и максималната пенсия в страната.

На 6 ноември 2013 правителството приема План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на България. Това е детайлен документ, определящ целите, дейностите, ресурсите, финансирането, сроковете и отговорностите на органите на изпълнителната власт за овладяване на „кризисната ситуация”, породена от големия приток на мигранти. Прави впечатление, че в този план се използва терминът „мигранти”, а не „бежанци”, което показва че още тогава правителството е наясно, че голяма част от чужденците, влизащи нелегално на територията на страната, не са сирийци, а идват от сравнително сигурни държави и трудно могат да получат бежански статут.

Хоризонтът на Плана за овладяване на кризисната ситуация е до март 2014. В него са поставени седем основни цели: намаляване броя на нелегалните имигранти на територията на страната; ограничаване и управление на рисковете, свързани с тях; създаване на хуманни условия за живот в местата за настаняване на лицата, потърсили закрила; намаляване броя на тези лица; бърза и ефективна интеграция на чужденците, получили бежански или хуманитарен статут; осигуряване на допълнителни външни ресурси за справяне с миграционния проблем; и накрая – ефективна комуникация с обществото по темата за мигрантите.

Сред най-важните задачи, поставена в Плана за овладяване на кризисната ситуация, е изграждането до края на февруари 2014 на „възпрепятстващо съоръжение с дължина 30 км на най-чувствителните участъци по линията на държавната граница” в районите на Елхово и Болярово. Непосредствено свързано с тази задача е и предвиденото подобряване на съществуващите и изграждане на нови черни пътища в зоната, където ще се строи преградното съоръжение. В документа е отбелязано, че Турция е уведомена за намерението на българското правителство да издигне преградно съоръжение по част от протежението на границата още през октомври 2013.

Във финансов план най-много средства за предвидени за изграждането на преградното съоръжение по границата с Турция, а също и за командироване на полицаи в граничните райони, за гориво, поддръжка на техниката, но и за ремонт на лагери за мигрантите и доста солидна сума за тяхното медицинско обслужване. Като цяло, разходите са под 50 млн. лв. – сума, която е напълно по силите на българската държава[7]. Само за 2013, за изпълнение на Плана за овладяване на кризисната ситуация, с постановление на Министерския съвет са отпуснати 10,6 млн. лева, осигурени основно чрез преструктуриране на държавния бюджет[8].

На заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента на страната от 20 ноември 2014 министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев посочва следните шест групи рискове, свързани с мигрантския натиск: хуманитарна криза, ако българската държава не успее да се погрижи за големия брой мигранти и възникнат здравни рискове; навлизане на лица с екстремистки идеи и членове на терористични организации; провокиране на ксенофобски настроения; претоварване на социалните системи на страната; повишаване на криминалната престъпност; и риск за публичните финанси на страната във връзка с разходите за охрана на границата и грижи за мигрантите[9]. Министър Йовчев не посочва какъв е критичният праг на мигрантски натиск, отвъд който тези рискове могат да се превърнат от потенциални в реални, но е очевидно че през 2013 те са по-скоро теоретични.

На 18 декември 2013 правителството увеличава щата на Агенцията за бежанците със 110 души (дотогава той е 183 души), които ще получават заплата с пари от Европейския бежански фонд за 6 месеца.[10]

С постановление от 25 февруари 2014 правителството одобрява изразходването на допълнителни 22,5 млн. лв., с които ще се финансират дейностите по изпълнение на Плана за овладяване на кризисната ситуация. Те се разпределят към бюджетите на Министерския съвет (за областната управа в Хасково), на министерствата на вътрешните работи, на отбраната и на здравеопазването, както и на ДАНС и БЧК. От постановлението става ясно, че преградното съоръжение на границата с Турция ще бъде строено от подразделения на Сухопътни войски[11].

Междувременно на 5 февуари 2014 г. Министерството на вътрешните работи прави междинен отчет за изпълнението на Плана за овладяване на кризата. От него става ясно, че са изпълнени 110 от предвидените 129 дейности (85%). Преградното съоръжение по границата се строи, а в изграждането на черните пътища до него ежедневно участват до 60 военнослужещи от Сухопътни войски, служба „Военна полиция” и Военномедицинска академия. От ноември 2013 на границата с Турция са командировани значителен брой полицаи като към края на януари 2014 те са 1469 със 147 патрулни автомобила. Същевременно на българо-турската граница са изпратени и 12 гост-служители от държави членки на ЕС като тяхната дейност е обозначена с гръмкото наименование Съвместна операция „Посейдон – сухоземни граници”. Тя се ръководи от агенция „Фронтекс”.

За отбелязване е, че още към начало на 2014 се очертават двете основни посоки, в които България търси външна помощ за справяне с мигрантския натиск – ЕС и Турция. На заседанието на Европейския съвет на 19-20 декември 2013 премиерът Пламен Орешарски поставя въпроса за наличието на дисбаланс между поеманата тежест от страна на България и средствата, предвидени за страната по фондовете за миграция и убежище на ЕС за програмния период 2014-2020. Европейската комисия прави актуализация на предназначените за България средства от Европейския бежански фонд като за 2013 те възлизат на общо 6,4 млн. евро. Българското Външно министерство провежда консултации за формиране на обща позиция по отношение на миграционната политика на ЕС с Гърция и Кипър, които също са подложени на силен натиск от бежанската вълна.

Успоредно с това, на 16 и 17 януари 2014 е инициирано свикване на Централната смесена българо-турска гранична комисия, създадена в съответствие с двустранна спогодба от 1967, която не е заседавала от дълги години. В контекста на мигрантската криза се разглежда и предстоящото посещение на турския външен министър Ахмет Давутоглу в България[12].

Въпреки взетите мерки, в края на 2013 и началото на 2014 българските власти са подложени на остра международна критика заради условията, при които са настанени лицата, търсещи закрила. В доклад на организацията „Амнести интернешънъл” се казва, че в България бежанците живеят в окаяни условия във фургони и порутени сгради и палатки[13]. Върховният комисариат на ООН за бежанците пък призовава страните от ЕС да не връщат бежанци обратно в България, заради нечовешките условия, при които те са настанени на българска територия. Критиката е, че българските власти не предоставят основни услуги като доставки на храни и медицинска помощ, държат мигрантите в лагери без основателна причина и отлагат тяхната регистрация[14]. Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом също изказва съмнения, че България може да се справи по адекватен начин с бежанския натиск и критикува намеренията на българските власти да построят ограда по границата с Турция. Темата е повдигната и в Европейския парламент, където дебатите са партийно оцветени – действията на доминираното от левицата българско правителство са критикувани предимно от евродепутати от десницата[15]. На 22 януари 2014 на посещение в България са представители на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента. Ръководителят на делегацията Франк Енгел заявява, че има очевиден напредък в работата на българските власти по справяне с бежанската криза[16].

В края на март 2014 Сесилия Малмстрьом прави двудневно посещение в България като посещава и бежанския лагер в Харманли. Тонът й е значително смекчен и тя заявява, че „ситуацията с бежанците на границата с България остава трудна, но новите стъпки, които страната предприема в това отношение, заслужават одобрение”[17].

През пролетта на 2014 българското правителство приема План за изпълнение на допълнителни мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиск по границите на България в периода април-декември 2014. Този документ е естествено продължение на предходния План за овладяване на кризисната ситуация от 6 ноември 2013. За периода април-декември 2014 правителството си поставя две основни цели: ограничаване броя на нелегалните имигранти на територията на страната и увеличаване на капацитета за настаняване на чужденци[18]. Допълнителните разходи за постигане на тези цели са определени с постановление на Министерския съвет от 20 май 2014. Те възлизат на 35 милиона лева и се осигуряват чрез преструктуриране на държавния бюджет. Най-голяма сума – 13,76 млн. лв, е предназначена за провеждането и осигуряването на специализирана полицейска операция за усилена физическа охрана на българо-турската граница. Предвидени са мерки за контрол и наблюдение по останалите граници на страната – с Гърция, Македония, Сърбия и Румъния, както и морската. Освен това до края на юли 2014 следва да се изгради интегрирана система за наблюдение на българо-турската граница, която се финансира от ЕС. Пак от Брюксел идват парите (10,93 млн. лв.) за друга спешна мярка – увеличаване капацитета на Държавната агенция за бежанците за настаняване на лица, търсещи закрила, до 6000 места[19].

В началото на юли 2014 българското правителство приема Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията за 2015-2020. Документът е задължителен, за да може страната ни да получава финансиране от ЕС за справяне с мигрантския проблем. Стратегията предвижда бежанците да подписват споразумение за интеграция и да бъдат насочени към общините, пожелали да ги приемат[20]. Вицепремиерът Даниела Бобева съобщава, че Националния план за интеграция за 2014 ще съдържа разчети за интегриране на около 2450 души, придобили статут на бежанец или хуманитарен статут[21]. За осъществяването на политиката по интеграция се създава Национален съвет по миграция и интеграция към министъра на труда и социалната политика.

През 2014 миграционният натиск по границата с Турция продължава да се засилва. За първите 11 месеца на годината там са установени 35 069 мигранти, опитващи се да преминат незаконно на българска територия, което е с 2,3 пъти повече в сравнение със същия период на 2013[22].

30-километровото преградно съоръжение по границата с Турция е завършено през лятото на 2014 и влиза в експлоатация с разрешение за ползване от 15 септември с.г. Още преди това от Министерството на вътрешните работи заявяват, че е необходимо да се изгради ограда по цялото протежение на българо-турската граница, но предвид това, че от август до ноември 2014 страната се управлява от служебно правителство, окончателното решение по въпроса е оставено за редовния кабинет, който ще бъде съставен след предсрочните парламентарни избори. Месец и половина след встъпването в длъжност на вътрешния министър от редовното правителство, той пише доклад до премиера Бойко Борисов, в който ообоснова нуждата от построяването на преградно съоръжение за още 131 км от българо-турската граница. Така общата дължина на съоръжението по линията на сухоземната граница ще достигне 161 км, а непреградени ще останат около 100 км от граничната линия, предимно по течението на граничните реки Тунджа, Резовска и Делийска. От доклада на министър Веселин Вучков до премиера Борисов става ясно, че държавата сменя подхода при строежа на новите участъци от преградното съоръжение по турската граница – вече не се разчита на армията, а на фирми, които ще бъдат избрани по Закона за обществените поръчки[23].

Предложението на министър Вучков е прието – на 14 януари 2015 Министерският съвет одобрява продължаването на поетапно изграждане на възпрепятстващото съоръжение по границата с Турция като отговорници за строителните работи са областните управители на Ямбол, Хасково и Бургас. С постановление на правителството от 12 март с.г. са определени и условията и реда за възлагане и изграждането на съоръжението[24]. Преди това обаче – на 21 януари 2015, парламентът приема на първо и второ четене изменение в Закона за обществените поръчки, с което изграждането на преградното съоръжение е изключено от разпоредбите на закона и ще става без търг. Аргументът за това решение е спешният порядък, в който трябва да бъде изпълнена задачата[25].

Именно изграждането на нови участъци от преградното съоръжение по границата с Турция е основната дейност, залегнала в Плана за изпълнение на допълнителни мерки за действие при засилен миграционен натиск върху територията на България за януари-декември 2015. В документа не е посочено колко ще струва тази дейност, отбелязва се само, че това ще бъде решено допълнително от Министерския съвет. Планът за справяне с миграционния натиск през 2015 си поставя три основни цели: ограничаване броя на незаконно преминалите държавната граница; повишаване ефективността на извеждане на незаконно пребиваващи чужденци; и подобряване на условията в местата за задържане и обектите за настаняване на чужденци. Най-голямото финансово перо в този план са разходите за командироване на 1500 полицаи на турската граница. Предвижда се техните командировъчни и добавки за извънреден труд да струват на държавния бюджет 27,72 млн. лв. Към тази сума се добавят и 7,44 млн. (по 620 хил. на месец) лв. за гориво и резервни части на превозните средства, мобилизирани за участие в охраната на границата. Няколко милиона лева са предвидени и за закупуване на микробуси и автомобили с повишена проходимост за граничните патрули. Друг голям разход е реализацията на проекта за изграждане на интегрирана система за наблюдение на българо-турската граница, но нужните 18 млн. лв. ще дойдат от Фонд „Външни граници” на ЕС. Освен храна и хигиенни материали за чужденците, настанени в бежанските центрове, българската държава е предвидила и изплащането на месечни социални помощи от 65 лв. за всеки от тях[26].

Така към началото на 2015 страната ни вече е повишила своята готовност и е планирала бъдещите си дейности за посрещането на нови бежански вълни по границата с Турция. Мигрантският натиск се схваща като сериозно предизвикателство за националната сигурност на страната, поради което се поставя въпросът за участието на армията в граничната охрана. На 14 януари министърът на отбраната Николай Ненчев съобщава, че неговото ведомство ще се включи в охраната на турската граница с логистика и високопроходима техника, но без да изпраща военнослужещи за участие в патрулирането. В края на месеца той конкретизира, че в помощ на МВР на границата ще бъдат изпратени около 180 военнослужещи[27]. Това решение е предшествано от политически спорове дали армията въобще трябва да участва в граничната охрана – задължение, което не е изрично вменено на въоръжените сили според съществуващта нормативна уредба.

През лятото на 2015 обаче, мигрантският натиск се усилва още повече и на 17 септември премиерът Бойко Борисов одобрява план за съвместни действия, предвиждащ поетапно разполагане на до 1000 военнослужещи по границата с Турция. Те ще извършват рутинна дейност по охрана на границата заедно със силите на граничната и националната полиция, но няма да имат право да използват личното си оръжие, нито да задържат мигранти[28]. Малко по-късно министърът на отбраната Николай Ненчев уточнява, че военните по границата имат право да употребяват оръжие само при неизбежна отбрана и са инструктирани „да се придържат строго към вътрешното законодателство, международното хуманитарно право и Устава на ООН”[29].

Мигрантската криза става основен катализатор за преразпределяне на отговорностите между Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. През февруари 2016 31 депутати от различни политически сили, ползващи се и с подкрепата на Военното министерство, внасят в Народното събрание проект за промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили. С тази промяна в закона се записва изрично, че въоръжените сили могат да изпълняват задачи по охрана на държавната граница[30]. На 25 февруари с.г. Народното събрание приема поправката единодушно.

В следващите месеци ежедневната численост на военнослужещите, изпратени да охраняват границата с Турция, е следната: от юли до ноември 2016  – до 400, от декември 2016 до февруари 2017 – до 340, март-август 2017 – до 190 и след септември 2017 – до 130. Така, към март 2018, през дежурства на границата вече са преминали около 4800 военнослужещи от Сухопътни войски, което е значителна част от личния състав на армията[31]. През 2016 разходите за тяхното пребиваване в граничния район са за сметка на бюджета на Министерството на отбраната, но през 2017 средствата вече идват основно от помощта, която България получава от ЕС за справяне с мигрантската криза. През лятото на 2017, в интервю за германското списание „Ди Велт”, министърът на отбраната Красимир Каракачанов коментира граничната охрана, като заявява „практиката показва, че военните са много по-ефективни от полицаите” и подчертава, че България ще използва и в бъдеще армията си за опазване на границата с Турция[32].

България в европейската координатна система на бежанската криза

В международен план България се стреми да изтъкне факта, че географското положение я прави една от страните от ЕС, подложени на най-голям бежански натиск и това означава, че властите в София трябва да получат сериозна подкрепа от Евросъюза. „Оказваме огромна помощ на ЕС. Сами сме на най-голямата сухопътна [външна] граница” – казва премиерът Борисов през април 2015.[33].

Тази теза обаче е вярна само частично. През българска територия действително минава най-краткият път от Турция до Централна и Западна Европа, но фактите показват, че България е подложена на многократно по-малък миграционен натиск, отколкото Гърция, Италия и страните от Западните Балкани. През най-критичната 2015 в България влизат около 30 хиляди мигранти, което прави едва 3% от общия брой за Европейския съюз и изглежда нищожно малко на фона на 821 хиляди души, влезли в Гърция[34].

Няколко са причините идващите от Турция мигранти да заобикалят България и да предпочитат маршрута към гръцките егейски острови. На първо място преминаването през сухопътната турско-българска граница е по-трудно и по-скъпо, отколкото прехвърлянето с лодки и корабчета в Гърция. Това става особено очевидно след като българските власти построяват преградното съоръжение по границата и подсилват охраната. Издигането на оградата приключва окончателно през октомври 2017, след което тя е включена в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност[35]

Освен това, справедливо или не, България има сравнително лош имидж сред потенциалните мигранти. Така например през юли 2015 сирийска информационна агенция разпространява видеозапис, на който се вижда как граничари бият бежанци. В придружаващата информация се твърди, че действието се развива на българска територия. Съобщения за лошо отношение на българските полицаи към мигрантите разпространяват и турски медии, а също и традиционно критичните към властите международни правозащитни организации като „Хюман райтс уотч” и „Амнести интернешънъл”[36]. Условията за живот в българските бежански центрове също не са особено добри и отстъпват на тези в Гърция. Освен това мигрантите се опасяват, че ако бъдат регистрирани в България, при стриктно прилагане на Дъблинския регламент, те ще бъдат върнати обратно в страната, дори и да са успели да стигнат до Западна Европа.

Подобно на другите балкански и източноевропейски държави, България не желае да приема мигранти от Азия. Въпреки това София не се противопоставя открито на позицията на Германия и другите страни от Северна и Западна Европа, които имат либерално отношение към бежанците. През септември 2015, на извънредното заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, се стига до драматично гласуване на предложената от Комисията схема за релокация на мигрантите. Унгария, Чехия, Словакия и Румъния са против, а Финландия се въздържа. Българският министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова гласува в полза на схемата за релокация и така допринася за квалифицираното мнозинство, с което тя е приета[37].

Според схемата за релокация, гласувана от Съвета на ЕС, България трябва да приеме първоначално 752 бежанци от Гърция и Италия, а след период от една година – още 697[38]. Към тях трябва да се добавят 500 души, които са квота на България от Европейската програма за миграцията, одобрена от Еврокомисията през май 2015. Министър Бъчварова обаче уточнява, че София е предявила изискване пред ЕС за бежанците, които ще приеме – да бъдат сирийци и да имат семейства[39]. От чисто прагматична гледна точка е ясно, че ако релокацията към определена държава ще става само със съгласието на мигрантите, то почти никой от тях няма да избере България. Неслучайно българският премиер и министри подчертават, че ЕС трябва да отчита волята и предпочитанията на тези, които ще бъдат презаселени в конкретни държави.

От друга страна, доминиращата сила по темата за миграцията в ЕС е Германия, а премиерът Борисов изпитва дълбок респект към канцлера Меркел, с която са от едно политическо семейство – Европейската народна партия. Затова София постоянно акцентира върху мерките, насочени към ограничаване на броя на мигрантите в ЕС, но същевременно не влизат в противоречие с политиката на Германия – например създаването на бежански центрове в трети страни извън Съюза, или пък утопичната идея да бъдат премахнати причините, които карат сирийците да бягат от родината си.

През пролетта на 2016, в интервю за агенция „Франс прес”, премиерът Борисов отбелязва, че бежанската криза е извадила на бял свят разногласия между страните от Западна Европа, искащи квотно разпределение на търсещите убежище сред всички страни членки на ЕС, и няколко държави от Централна Европа като Унгария, Словакия и Полша, които отхвърлят релокацията. Борисов изтъква, че българската позиция се отличава от тази на споменатите страни от бившия Източен блок и София е готова да изпълни своето задължение по схемата за разпределение на бежанците[40]. Декларираната от министър-председателя готовност обаче е по-скоро теоретична. От справка на Европейската комисия става ясно, че към ноември 2017 България е приела едва 50 сирийски бежанци по схемата на ЕС за релокация[41].

През август 2016 българският премиер още веднъж се разграничава от страните от източния фланг на ЕС като в изказване от Анкара ги обвинява в „тежка европейска несолидарност”, защото са издигнали огради по границите си и са оставили България и Гърция да понесат целия натиск на бежанската криза[42].

На неформална среща на върха на лидерите на страните от ЕС през септември 2016 в Братислава е решено да бъдат отпуснати 108 млн. евро за овладяване на миграционния натиск по границите на България. Тези средства са за изграждане на система от сензори, предупреждаващи за приближаване на нарушители, за разширяване на видеонаблюдението по границата, както и за подобряване на условията в бежанските центрове[43]. Парите, отпуснати на властите в София на срещата в Братислава, са по линия на спешните мерки на ЕС за справяне с мигрантската криза. Освен тях обаче, на България се полагат и около 91 млн. евро за програмния период 2014-2020, идващи по линия на два фонда на Евросъюза – „Убежище, миграция и интеграция” и „Вътрешна сигурност”. По-голямата сума – 72,76 млн. евро, е от втория фонд, а по първия за страната са отделени 18,32 млн[44]. Така, значителна част от разходите на България за управление на мигрантския натиск е покрита от бюджета на ЕС.

Турският ключ за удържане на миграционния натиск върху България

Освен ЕС, другият важен международен играч, с който българските власти съобразяват политиката си за овладяване на мигрантския натиск, е Турция. В тази страна има над 3 милиона мигранти, чиято цел не е да останат на турска територия, а да се прехвърлят в богатите европейски държави. Властите в Анкара имат сериозни инструменти за влияние върху нагласите и поведението на тази голяма мигрантска маса като при всяко изостряне на отношенията с ЕС президентът Ердоган заплашва да я стовари върху Европа. Освен това в периода 2015-2017 Турция претърпява сериозни вътрешнополитически катаклизми, които рефлектират върху нейното поведение на международната сцена. По отношение на Турция, българската мигрантска политика си поставя две основни цели: първо, Анкара да бъде убедена да не допуска приближаването и преминаването на бежанците през границата с България и второ, Турция да приема обратно тези мигранти, които все пак са успели да прекосят граничната бразда. 

В средата на септември 2015, след затварянето на западнобалканския мигрантски маршрут, в Одрин се събират 2-3 хиляди бежанци, идващи от Истанбул с автобуси, наети автомобили и дори пеша. Те са твърдо решени да продължат пътя си към Европа, най-вероятно през Гърция, но в българските медии се появяват апокалиптични заглавия, че мигрантската маса може да се стовари върху България[45]. Решителните действия на турските власти връщат бежанците обратно във вътрешността на страната, с което Анкара демонстрира възможностите си реално да влияе върху движението на мигрантските потоци.

Българските власти са наясно, че е най-добре отношенията с Турция по мигрантския въпрос да бъдат поставени в по-широкия контекст на договореностите между ЕС и Анкара. Важна стъпка в това отношение е подписването на Споразумение за реадмисия между Европейския съюз и Турция на 16 декември 2013. То трябва да влезе в сила от 1 октомври 2014 и след изтичане на гратисния период за определени групи лица, да се прилага изцяло от 1 юни 2016. Това обаче не се случва, тъй като турската страна така и не приключва вътрешноправните си процедури, необходими за прилагането му. На 5 май 2016 България, първа от всички европейски държави, подписва с Турция отделен протокол за прилагане на спразумението за реадмисия между Брюксел и Анкара, но и това не помага то да бъде приведено в действие[46]. Провалът на споразумението е свързан с общия контекст на отношенията между ЕС и Турция и по-конкретно с отказа на Брюксел да облекчи визовия режим за турските граждани, пътуващи на територията на Съюза. През март 2017 вицепрезидентът Илиана Йотова съобщава, че от общо 800 заявки от страна на България за реадмисия на мигранти в Турция са изпълнени само шест[47]. Три месеца по-късно, по време на посещение в Анкара, след срещата си с президента Ердоган, българският премиер Бойко Борисов заявява, че София смята да сключи двустранно споразумение за реадмисия с Турция, щом това на Анкара с ЕС не работи[48].

През март 2016 окончателно са договорени параметрите на споразумението между ЕС и Турция, известно като „един за един”. Според него, нелегалните мигранти, стигнали до гръцките острови от турска територия, ще бъдат връщани обратно на Анкара, а в замяна Евросъюзът ще приема същия брой сирийски бежанци от лагерите в Турция. Тази сделка не бива да се бърка със споменатото вече споразумение за реадмисия между Брюксел и Анкара. Освен това, според договореното през март 2016, ЕС ще отпусне като начало 3 млрд. евро на Турция за посрещане нуждите на сирийските бежанци. От тази сума 1 млрд. са от бюджета на ЕС, а 2 млрд. се формират от вноски на страните членки в съответствие с техния брутен вътрешен продукт. България трябва да плати малко под 6 млн. евро[49].

В споразумението от март 2016 не е предвидено Анкара да приема обратно нелегалните мигранти, влезли от турска на българската територия. В единствената клауза, която би могла пряко да засяга България, се казва, че Турция ще предприеме „всички необходими мерки”, за да попречи на отварянето на нови морски или сухопътни маршрути за нелегална миграция от Турция към ЕС и ще сътрудничи в това отношение както със съседните държави, така и със Съюза[50].

При управлението на второто и третото правителство на Бойко Борисов мигрантският проблем става основен фактор, определящ политиката на България спрямо Турция. Българските власти и най-вече лично министър-председателят се ангажират да предават исканията и посланията на Анкара в Брюксел и да настояват те да бъдат чути. Борисов не пропуска нито един случай да благодари на турския президент и премиер за това, че сдържат мигрантския натиск към България. Нещо повече – в споровете между Анкара и Брюксел за това кой не спазва споразумението за мигрантите от март 2016 българският премиер взема страната на Турция. През август 2016 Борисов е на посещение в Анкара за срещи с премиера Йълдъръм и президента Ердоган. От турската столица той заявява: „Европа не е изпълнила голяма част от поетите ангажименти, защото те са в пъти повече от това, което се прави, и те (турците – б. а.) са в пълно морално право да кажат: Вие не си изпълнявате задълженията, оправяйте се!”[51]

На правителствено заседание от 24 август 2016 премиерът Борисов повдига завесата за конкретните измерения на съдействието, което Турция оказва на България за справяне с мигрантската криза. Той пояснява, че когато се говори за „предотвратени” влизания в страната откъм югоизточната граница, всъщност става дума за мигранти, върнати на Турция. „Официално са върнати 24 човека, а „препятствани” или „предотвратени” са над 26 хиляди” – уточнява Борисов като подчертава, че това става, въпреки че споразумението за реадмисия между ЕС и Турция не е влязло в сила, т.е.случва се само благодарение на добрата воля на Анкара[52].

Тези откровения на Бойко Борисов донякъде идват в отговор на политическата атака срещу него, след като през август 2016 България предава на Турция Абдулах Бююк, когото турските власти са заподозрели, че е привърженик на организацията на проповедника Фетхулах Гюлен и, съответно, са поискали екстрадицията му от България. Искането за екстрадиция е отхвърлено на две съдебни инстанции в София, но въпреки това Министерството на вътрешните работи предава Бююк на Турция[53]. Впоследствие България екстрадира в Турция и други турски граждани, заподозрени в принадлежност към организацията на Гюлен, въпреки, че в родината си те нямат шанс да получат справедлив съдебен процес. Най-логичното обяснение за това поведение на българските власти е страхът, че Турция може да промени политиката си спрямо бежанците и да ги насочи към България.

През 2017 Бойко Борисов и Реджеп Ердоган имат чести срещи и телефонни разговори, в които мигрантският проблем отново е основна тема. Българският премиер обобщава тези разговори така: „Аз имам една единствена нишка, по която се движим – заедно да пазим нашата граница”.[54] В това отношение, през 2017 позицията на Борисов става все по-деликатна, защото отношенията между Турция и ЕС се влошават, а в София коалиционни партньори на ГЕРБ стават три националистически партии, обединени в патриотичен фронт, които имат доста негативно отношение към Турция. Въпреки това българският министър-председател се стреми да се позиционира като посредник между Брюксел и Анкара, а също и между най-влиятелния европейски лидер Ангела Меркел и президента Ердоган. Кулминация на този стремеж на Борисов е организираната в рамките на българското председателство на ЕС среща на председателите на Европейския съвет и на Европейската Комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер с турския президент във Варна на 26 март 2018.

Общественият отзвук на бежанската криза

Бежанската криза има не само политически, но и сериозен обществен отзвук в България. Тя е широко отразявана в медиите и провокира силни емоции у широката публика. Мнозинството българи, които не живеят в София или близо до турската и сръбската граница, никога не са срещали бежанец/мигрант, но въпреки това имат информация и мнение по темата за бежанската криза. Социологическите проучвания показват, че като цяло сред българите преобладават негативните нагласи спрямо притока на мигранти в страната и в Евросъюза. Допитване, извършено от агенция „Сова Харис” през февруари 2016, показва, че само 28% от анкетираните български граждани смятат, че ЕС трябва да помага на бежанците, търсещи убежище на територията му, докато на обратното мнение са 47% от запитаните. Мнозинството от българите считат, че решението на бежанския проблем би трябвало да бъде общо за всички страни в рамките на ЕС, но същевременно 54% от анкетираните в това проучване не са съгласни България да прояви солидарност и да приеме на своя територия квотата от бежанци, определена от Съюза. Съгласни с квотното разпределение са само 23% от запитаните. Това означава, че българите искат инициативата за справяне с бежанския проблем да бъде поета от Брюксел, но не одобряват текущата политика на ЕС в тази област. Потвърждение за това е и огромният дял (81%) на гражданите, които са съгласни с твърдението, че трябва да се изгради система, чрез която да се прави подбор на мигрантите извън границите на ЕС – нещо което не е направено нито към 2016, нито пък към днешна дата (средата на 2018).

Основните опасения във връзка с притока на мигранти са по линия на икономиката и сигурността. Проучването на „Сова Харис” показва, че 78% от анкетираните смятат, че бежанците ще бъдат в тежест за икономиката на страната, а според 60% те представляват заплаха за националната сигурност[55].

Едно социологическо проучване на Евробарометър по поръчка на Европейската комисия от октомври 2017 дава възможност нагласите на българите спрямо имигрантите да бъдат сравнени с настроенията в останалите 27 държави от ЕС. Зададен е въпросът „Според вас каква е пропорцията на имигрантите спрямо местното население във вашата страна?” и средният резултат от отговорите е сравнен с данните на Евростат за реалния процент на имигрантите в съответната държава. За България респондентите казват, че имигрантите са средно 11,3% спрямо местните жители, докато реалният процент от Евростат е 1,3. Това означава близо деветкратно надценяване на реалния брой на имигрантите, което е една от най-високите пропорции в целия Евросъюз. Трябва да отчитаме обаче, че 71% от запитаните българи са казали, че не могат да направят тази преценка[56]. И това затруднение в оценката никак не е случайно – отоворите на въпроса „Колко често общувате с имигранти във вашия квартал?” показват, че измежду всички европейци именно българите имат най-малко контакти със заселници, дошли от други държави. Нито един от запитаните български граждани не е декларирал, че има ежедневни контакти с имигранти, отговор „веднъж на седмица” дават 3%, веднъж на месец – 6%, веднъж годишно – 4%[57].

Негативната нагласа на българското общество спрямо бежанците личи особено ясно от следващата част от проучването на Евробарометър, в която гражданите на ЕС са запитани дали ще се чувстват комфортно или некомфортно, ако имат имигрант за приятел, съсед, колега, личен лекар или член на семейството. На всички тези въпроси процентът на отговорилите, че ще се чувстват некомфортно, е най-висок за Унгария, неизменно следвана от България[58]. На този фон е логично, че 52% от българите смятат, че имигрантите от страни извън ЕС са повече проблем за страната, само 6% казват, че те са повече възможност, а 22% ги приемат едновременно и като проблем, и като възможност[59].

Тези данни до голяма степен обясняват факта, че в хода на бежанската криза от 2014-2016 в България въобще не се води дебат, дали притокът на имигранти е полезен за страната. Не се чуват гласовете на работодателите, които поне на теория би трябвало да имат полза от заселването на чужденци на българска територия, за да бъде облекчен засилващия се недостиг на работници с всякаква и дори с никаква квалификация. Априори се приема, че пришълците от Азия и Африка са проблем, за който трябва да се търси решение. И това решение е виждано почти по един и същи начин от всички водещи политически сили – построяване на ограда по границата с Турция, съчетано със засилен физически контрол на граничната бразда, натиск на общоевропейско ниво за отмяна на Дъблинския регламент, по-строга охрана на бежанските лагери в страната. Политическите битки около темата за имигрантите най-често се разиграват около критиките на опозицията, че управляващите не предприемат споменатите мерки достатъчно бързо, качествено, ефикасно и прозрачно. А когато от държавния бюджет се харчат сериозни суми за извършване на строителни работи, винаги има съмнения за корупция – обществена нагласа, от която главната опозиционна партия в периода след есента на 2014 не пропуска да се възползва, критикувайки цената и качеството на оградата по границата с Турция.

По отношение на обществените нагласи спрямо имигрантите, България е типична източноевропейска страна. Във всички нови членки на ЕС се наблюдават негативни демографски процеси – ниска раждаемост, емиграция към Западна Европа, намаляващо и застаряващо население, обезлюдяване на селските райони. Навлизането в периода на демографската есен е един от главните фактори, предизвикващи негативни нагласи спрямо имигрантите с чужда етническа, религиозна и културна принадлежност. А такива са над 90% от чужденците, преминаващи през България на път за Западна Европа. Страховете на широката публика са подклаждани от дискусии в социалните мрежи и от медийни публикации със заглавия от типа „Заселват с бежанци обезлюдените ни села”[60], „Заселват села из Странджа не с българи, а с... бежанци”[61], „Еврозелени със скандална идея – искат да заселят Източна Европа със села от мигранти”[62].

Медиите отразяват няколко емблематични казуса, при които местните общности в малки населени места в България категорично отказват да приемат бежанци, дори и когато става въпрос за едно единствено семейство. Такива са случаите в градовете Белене и Костинброд, а жителите на село Калище, Пернишко, протестират срещу записването на деца от Афганистан и Сомалия в местното училище, въпреки че то е пред закриване поради липсата на ученици[63]

Широка известност придобиват фигури от криминалния контингент в областите около границата с Турция, които по своя инициатива организират залавянето на мигранти и нерядко ги обират. Най-напред медийна популярност придобива Динко Вълев от Ямбол, а след това и Петър Низамов-Перата, заснел видеоклип, в който отпраща обратно заловените от него бежанци с думите „Гоу бек Търки!”. Като цяло, преминаването на мигрантските потоци през България води до раздвижване в местния криминален контингент, който се включва в каналджийския „бизнес”, но няма сведения българи да играят водеща роля в големите международни мрежи за трафик на мигранти.

Основна причина за нежеланието на имигрантите да усядат в България и да се интегрират в българското общество е стремежът им да попаднат в Германия и други западноевропейски държави със значително по-щедри системи за социално подпомагане. Антиимигрантските обществени нагласи обаче, също имат значение и тяхното влияние не може да бъде неутрализирано с административните мерки, предприети от правителството. През август 2016 Министерският съвет приема наредба за интеграция на мигрантите, с която делегира отговорността за този процес на общините. Те обаче не изявяват желание да приемат бежанци и на практика механизмът за интеграция така и не проработва[64]. Въпреки това Постановление 208, с което е приета въпросната интеграцонна наредба, става елемент от кандидат-президентската кампания през есента на 2016 и новият държавен глава Румен Радев изпълнява предизборното си обещание като в края на март 2017 нарежда на служебното правителство да отмени въпросното постановление и да изготви проект за ново. През юли с.г. следващият кабинет на Борисов приема нов вариант на наредбата за интеграция на бежанците, която е редактиран вариант на предходната[65].

Всъщност, имигрантите, които подлежат на интегриране в България, съвсем не са много. Броят на чужденците, потърсили закрила в страната, нараства рязко през 2014-2016, но все пак е сравнително малък: 11 081, през 2014, 20 391, през 2015 и 19 418, през 2016, за да спадне съществено през 2017 - до 3700. От тях статут на бежанец или хуманитарен статут получават общо 7000 души през 2014, 5597 през 2015, 1351 през 2016 и 1704 за 2017[66]. Или общо 15 552 за периода 2013-2017. Трябва да се има предвид обаче, че много от тези лица все пак напускат страната, независимо че са получили статут. До пазара на труда стигат още по-малко имигранти, въпреки че преобладаващата част от този контингент са мъже в трудоспособна възраст. Така например, според данни на ДАБ, през 2015 на работа са наети 69 бежанци, а още стотина са регистрирани в бюрата по труда. Изводите от един доклад, поръчан от Министерството на финансите, показват, че перспективите за успешната интеграция на имигрантите в социално-икономическия живот на страната и в трудовия пазар са влошени от множество фактори: ниско образователно равнище, недобро владеене на български език, както и слаба икономическа активност, най-вече при жените, в страните на произход[67]. Поради това може да се смята, че икономическият ефект от бежанската криза е незначителен.

Заключение

В заключение следва да се отбележи, че мигрантската криза от 2014-2016 заварва България неподготвена. Българските власти се стремят да ограничат бежанския поток и да подобрят условията за живот на мигрантите, които вече са влезли в страната. За постигане на първата цел се разчита на сътрудничество с Турция и построяване на ограда по границата, а за втората – на финансиране от Европейския съюз. Така съседството с Турция и членството в ЕС стават основни фактори, влияещи върху политиката на България по отношение на мигрантите. Бежанската вълна от второто десетилетие на ХХІ век води до сериозно преосмисляне на организацията на охраната на държавните граници и до законодателни промени, които дават роля и на армията в изпълнението на тази важна задача.

Мигрантският наплив става една от основните теми в българския публичен дебат. Проблемът с бежанците е инструментализиран от политическите партии в техните електорални кампании. Мигрантската криза от 2014-2016 е и първият сериозен повод за разцепление в Европейския съюз след като България се присъединява към него през 2007. Оформят се два лагера – този на източноевропейските държави, които възприемат твърда антиимигрантска политика, и другият, оглавяван от Германия, която се застъпва за по-либерално отношение спрямо бежанците. България заема балансирана и прагматична позиция като подкрепя решението за релокация на мигрантите, но в същото време изгражда стена по границата с Турция и обявява, че няма капацитет да приеме голям брой мигранти.

 

Бележки:

 

[1] Бойко Борисов: Затваряйте границите, от 3 години ви казвам. 24 часа.  10.03.2018

[2] Апостолова, Рая. Малката екскурзия на виетнамеца: битката за пазара и антивиетнамизмът в България. Маргиналия. 20.06.2016; http://www.marginalia.bg/aktsent/malkata-ekskurziya-na-vietnametsa-bitkata-za-pazara-i-antivietnamizmat-v-balgariya/

[3] Ташев, Спас. Миграционният натиск върху България: Същност и концептуална рамка. Геополитика, 2015, бр. 4.

[4] Доклад на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев пред заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, 20.11.2013; Сайт на МВР; www.mvr.bg; Пълнията текст на доклада може да бъде намерен и на адрес: https://fakti.bg/bulgaria/82031-dve-osnovni-zaplahi-za-nacionalnata-sigurnost-otchita-mvr

[5] Гостоприемна ли е България? Дойче Веле. 13.09.2013; http://www.dw.com/bg/%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-17086648

[6] Протест срещу бежански лагери затвори прохода Шипка. Факти.бг. 20.10.2013; https://fakti.bg/bulgaria/79470-protest-sreshtu-bejanski-lager-zatvori-prohoda-shipka

[7] План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала в следствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България; http://old.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0211&n=82&g=

[8] Държавен вестник, бр. 103 от 29.11.2013, с.22.

[9] Доклад на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев...

[10] Със 110 души порасна щатът на Агенцията за бежанците. Offnews, 18.1.2013; https://offnews.bg/obshtestvo/sas-110-dushi-porasna-shtatat-na-agentciata-za-bezhantcite-279329.html

[11] Правителството дава допълнителни 20 млн. лв. за овладяване на кризата с бежанците. 24 часа. 12.02.2014; https://www.24chasa.bg/Article/3244203; Държавен вестник, бр. 18 от 4.03.2014, с.11.

[12] Отчет на МВР за изпълнението на конкретните мерки по плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България (приет от Министерския съвет с протоколно решение № 45/06.11.2013 г.), 05.02.2014; https://www.mvr.bg/docs/default-source/planiraneotchetnost/aaa40e5a-kriza_otchet-doc.doc

[13] "Амнести интернешънъл" критикува България за лошо отношение към бежанците. БНР, 13.12.2013; http://bnr.bg/post/100281452/amnesti-interneshynyl-kritikuva-bylgariya-za-losho-otnoshenie-kym-bejancite

[14] ООН призова страните от ЕС да не връщат бежанци обратно в България. БНТ, 03.01.2014; http://news.bnt.bg/bg/a/178533-oon-prizova-stranite-ot-es-da-ne-vra-shtat-bezhantsi-obratno-v-ba-lgariya

[15] ЕК настоява България да признае, че не се справя с бежанците, Сега, 07.02.204; http://www.segabg.com/article.php?id=685231

[16] Цветлин Йовчев: България успя да овладее ситуацията с миграционния натиск. Сайт на Министерски съвет, 22.01.2014; http://old2013.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=2752&g=

[17] Стъпките за овладяване бежанската криза са правилни, смята еврокомисар. Дневник, 24.03.2014; https://m.dnevnik.bg/bulgaria/2014/03/24/2267848_stupkite_za_ovladiavane_bejanskata_kriza_sa_pravilni/

[18] План за изпълнение на допълнителни мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиск по границите на Република България, април-декември 2014 г. Сайт на МВР; www.mvr.bg

[19] Държавен вестник, бр. 44, 27.05.2014, с.21.

[20] Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, 2015-2020 г.; file:///C:/Users/plamen/Downloads/National_strategy_migration_integration_2015-2020.pdf

[21] Даниела Бобева: Интеграцията на лицата, получили закрила в България, ще се основава на това да започнат работа; Сайт на Министерски съвет, 02.07.2014; http://old2013.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=809&g=

[22] Доклад от министъра на вътрешните работи Веселин Вучков до министър-председателя Бойко Борисов. 23.12.2014, Сайт на МВР; https://www.mvr.bg/press/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/dokumenti_301214

[23] Пак там

[24] Отговор на министъра на вътрешните работи Р. Бъчварова на парламентарно питане относно изграждане на защитно преградно съоръжение на българо-турската граница. Април 2015; http://www.parliament.bg/bg/topical_nature/22987

[25] Парламентът бързо реши: Оградата по границата с Турция ще се строи без търг. Клуб Z, 21.01.2015; https://clubz.bg/13469-parlamentyt_byrzo_reshi_ogradata_po_granicata_s_turciq_shte_se_stroi_bez_tyrg

[26] План за изпълнение на допълнителни мерки за действие при засилен миграционен натиск върху територията на Рерпублика България, януари-декември 2015 г.  Сайт на МВР, без дата;

https://www.mvr.bg/press/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4/%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/dokumenti_301214

[27] 180 войници отиват на границата с Турция. Клуб Z, 25.01.2015; https://clubz.bg/13658-180_vojnici_otivat_na_granicata_s_turciq

[28] Изпращаме военни на границата ни с Турция, БНТ, 17.09.2015; http://news.bnt.bg/bg/a/608105-izprashtat-voenni-po-granitsata-ni-s-turtsiya

[29] Още военни и техника отиват на границата с Турция при нужда; Медиапул, 18.10.205; http://www.mediapool.bg/oshte-voenni-i-tehnika-otivat-na-granitsata-s-turtsiya-pri-nuzhda-news240601.html

[30] Спирдонов, Сп. Участието на армията в охраната на границата не се решава само с малка промяна в закона. Отбрана.com, 14.02.2016; http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_8344

[31] Данните са предоставени в писмен отговор на запитване на автора до Пресцентъра на Министерството на отбраната специално за целите на тази статия.

[32] Каракачанов: пращаме на турската граница 600 военни и спецчасти. Медиапул, 17.08.2017; http://www.mediapool.bg/karakachanov-prashtame-na-turskata-granitsa-600-voenni-i-spetschasti-news268099.html

[33] Премиерът Борисов: Ако европейските страни действат съвместно, няма как да се минат границите. Сайт на Министерски съвет, 23.04.2015; http://old2013.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0213&n=938&g=

[34] Вълчев, Бойко. Бежанската криза и българската реакция – имиграционни аспекти на сигурността. Международни отношения, 2017, бр.2, с. 69-80, тук с. 70.

[35] Ташев, С. Миграционният натиск върху България 2008-2017 г. Проявление и последици. С., 2018, с. 147.

[36] Сирийска медия: Български граничари бият бежанци. Дневник, 07.07.2015; https://m.dnevnik.bg/bulgaria/2015/07/07/2568071_siriiska_media_bulgarski_granichari_biiat_bejanci/

[37] EU forces 'voluntary' migrant relocation on eastern states. EUobserver, 22.09.2015; https://euobserver.com/migration/130374

[38] Съветът по правосъдие и вътрешни работи прие Решение за временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция. Сайт на МВнР – България, 23.09.2017

 http://www.mfa.bg/embassies/belgiumpp/events/bg/320/14/5200/index.html

[39] България подсилва охраната на турската граница с 1000 военни. Медиапул, 17.09.2015; http://www.mediapool.bg/bulgaria-podsilva-ohranata-na-turskata-granitsa-s-1000-voenni-news239353.html

[40] България първа подписа споразумението за реадмисия с Турция. Дневник, 05.05.2016; https://m.dnevnik.bg/bulgaria/2016/05/05/2755043_bulgariia_purva_podpisa_sporazumenieto_za_readmisiia_s/

[41] България взема още бежанци от Африка. Dnes.bg, 15.11.2017; https://www.dnes.bg/world/2017/11/15/bylgariia-vzema-oshte-bejanci-ot-afrika.359394

[42] Борисов припява на Ердоган срещу ЕС: Анкара спирала бежанците само заради добрите ни отношения. Медиапул, 15.08.2016; http://www.mediapool.bg/borisov-pripyava-na-erdogan-sreshtu-es-ankara-spirala-bezhantsite-samo-zaradi-dobrite-ni-otnosheniya-news252932.html

[43] Вълчев, Б. Цит. Съч., с. 78.

[44] Кинева, Св. Програми и фондове на Европейския съюз за финансиране на проблемите на миграцията. Международни отношения, 2017, бр.3, с.71-88.

[45] 2000 бежанци в Одрин, напират към границата ни. Vevesti, 16.09.2017; http://vevesti.bg/39360/2000-bezhantsi-v-odrin-napirat-kam-granitsata-ni/

[46] Споразумението за реадмисия с Турция никога не се е спазвало. Дневник, 05.11.2016; https://m.dnevnik.bg/bulgaria/2016/11/05/2857204_sporazumenieto_za_readmisiia_s_turciia_nikoga_ne_se_e/

[47] Йотова: ЕС трябва да преосмисли споразумението с Турция. Гласове, 20.03.2017; http://glasove.com/categories/na-fokus/news/jotova-evropejskite-institucii-da-preosmislyat-sporazumenieto-s-turciya

[48] Борисов: Може да сключим двустранно споразумение за реадмисия с Турция. Investor.bg, 14.06.2017; https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/borisov-moje-da-skliuchim-dvustranno-sporazumenie-za-readmisiia-s-turciia-241156/

[49] България одобри договорката между ЕС и Турция за мигрантите. Dir.bg, 30.03.2016; http://dnes.dir.bg/news/es-turtzia-sporazumenie-ns-bezhanskiat-natisk-22159626

[50] EU-Turkey statement, 18 March 2016. Council of the European Union, Press release; http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/03/18/eu-turkey-statement/

[51] Борисов припява на Ердоган срещу ЕС...

[52] Борисов: При „абсолютна несолидарност” в ЕС, сме принудени да търсим партньорство с Турция. Медиапул, 24.08.2016; http://www.mediapool.bg/borisov-pri-absolyutnata-nesolidarnost-v-es-sme-prinudeni-da-tarsim-partnyorstvo-s-turtsiya-news253306.html

[53] Петков, П. Абдуллах Бююк – жертва на държавен заговор. Медиапул, 23.08.2016; http://www.mediapool.bg/abdullah-byuyuk---zhertva-na-darzhaven-zagovor-news253235.html

[54] Ердоган към Борисов: Бойко, те искат да ме убият. Vesti.bg, 22.06.2017; https://www.vesti.bg/bulgaria/politika/erdogan-kym-borisov-bojko-te-iskat-da-me-ubiiat-6070625

[55] Кючуков, Л. Влияние на бежанската криза върху българското общество и българската политика: страхове, но не омраза. Фондация Фридрих Еберт, С., 2016, с.5-6.

[56] Integration of immigrants in the European Union. Special Eurobarometer Report, European Commission, 2018, p. 21; http://www.europeanmigrationlaw.eu/documents/EuroBarometer-IntegrationOfMigrantsintheEU.pdf

[57] Ibid., p.28.

[58] Ibid., pp.39-43.

[59] Ibid., p.58.

[60] Заселват с бежанци обезлюдените ни села. 24 часа. 13.06.2016; https://www.24chasa.bg/novini/article/5576825

[61] Заселват села в Странджа не с българи, а с ... бежанци. Днес.бг, 27.09.2016; https://www.dnes.bg/stranata/2016/09/27/zaselvat-sela-iz-strandja-no-ne-s-bylgari-a-s-bejanci.316731

[62] Еврозелени със скандална идея – искат да заселят Източна Европа със села от мигранти. В-к „Монитор”, 20.07.2017.

[63] Село Калище не иска деца бежанци в училищего си. бТВ, 15.09.2014; https://btvnovinite.bg/tazi-sutrin/reportazhi/selo-kalishte-ne-iska-deca-bezhanci-v-uchilishteto-si.html

[64] Бечев, Д., З. Ванкова и В. Иларева. България, ЕС и „бежанската криза”. Институт за европейски политики. 2017, с. 8; http://eupolicy.eu/wp-content/uploads/2017/04/doklad_bejanci_final.pdf

[65] Кметовете на общините ще решават дали да интегрират бежанците. Дневник.бг, 12.07.2017; https://m.dnevnik.bg/politika/2017/07/12/3005958_kmetovete_na_obshtinite_shte_reshavat_dali_da/

[66] Държавна агенция за бежанците. Информация за лицата, потърсили закрила, и брой на взетите решения за периода 01.01.1993-31.05.2018; https://www.aref.government.bg/index.php/bg/aktualna-informacia-i-spravki

[67] Николова, А. И Н. Черничерска. Бежанците в България: пазар на турда и бюджетни разходи. Министерство на финансите, Август 2016 г.; file:///C:/Users/plamen/Downloads/Bejancite%20v%20Bulgaria_pazar%20na%20truda.pdf

 

*Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.3 2024