През последните години политическите отношения между Русия и България претърпяха сложно развитие. След 2009 българската страна последователно се отказа от няколко големи съвместни инициативи - петролопроводът Бургас-Александруполис, АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток".
При това решенията на София и по трите проекта бяха взети в резултат от силен външен натиск. Изграждането на "Южен поток" например, беше преустановено след съответните препоръки на Европейската комисия. Българските управляващи очевидно разчитаха, че в замяна на стриктното съобразяване с линията на ЕС, България ще получи определени компенсации от Брюксел, но надеждите им се оказаха съвършенно неоснователни. В резултат от това, страната се отказа от очевидно изгодни за нея мултимилиардни проекти, без да получи нищо в замяна.
Впрочем, проблемите в двустранните отношения не се изчерпват с провала на съвместните енергийни проекти. През последното десетилетия в България доминира партия, чието име ("Граждани за европейско развитие на България" - ГЕРБ), само по себе си говори за нейните външнополитически предпочитания. Поне доскоро обратната страна на проевропейската и проатлантическа ориентация на ГЕРБ беше скептичното и отношение към Русия. Именно ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов стоят зад решението за отмяната на трите споменати по-горе проекта. В доклада за състоянието на националната сигурност през 2016, подготвен от българското правителство, Русия се определя като един от основните фактори за нестабилността на Балканите. Множество критики към Москва отправи по време на своя мандат и бившият президент на България Росен Плевнелиев, смятан за протеже на Борисов, чиято кандидатура за поста беше издигната от ГЕРБ. Докато беше президент, той редовно обвиняваше Кремъл, че се меси във вътрешните работи на България и се стреми да дестабилизира Европейския съюз.
В същото време, икономическите отношения между двете страни продължаваха да се развиват динамично. Много руски туристи предпочитат да почиват на българското черноморско крайбрежие, а стотици хиляди граждани на Руската Федерация са инвестирали в недвижими имоти в България. Особено силни са руските позиции в енергийния сектор - "Газпром"е единственият доставчик на природен газ за страната, а в мрежата от бензиностанции емблемата на "Лукойл" се среща по-често от тези на останалите големи компании. През 2014 списание Spiegel съобщи, че по данни на германското разузнаване (BND), около една трета от националната икономика на България се контролира, пряко или косвено, от Русия. Две години по-късно, американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) оцени мащабите на руското проникване в българската икономика на 22-27% от националния БВП. Разбира се, следва да се отнасяме с известна предпазливост към подобни данни, доколкото основният лайтмотив в двете публикации беше прословутата Russian meddling (т.е. "руска намеса"), но значителното руско присъствие в българската икономика е очевиден факт.
С други думи, доскоро беше налице определен дисбаланс между нивата на развитие на икономическите и политическите отношения между двете страни. Тенденцията за преразглеждане на предишната политика на София по руското направление се очерта още в края на 2016, когато за президент на страната беше избран Румен Радев, който по време на предизборната си кампания нееднократно подчертаваше необходимостта от изграждане на по-хармонични отношения с Русия. След победата на ГЕРБ на парламентарните избори през май 2017, реториката на партията, както и на нейния лидер и премиер на страната по отношение на Москва забележимо се смекчи. През септември 2017 Борисов дори заяви, че по време на своето европредседателство (януари-юни 2018) България ще постави въпроса за отмяната на санкциите срещу Русия. Тази промяна в отношението на София към Москва се прояви най-ярко в контекста на скандала с отравянето на семейство Скрипал, когато - за разлика от много други държави членки на ЕС - България заяви, че липсват достатъчно доказателства за причастността на Русия към този инцидент и не прибягна до експулсирането на руски дипломати от страната.
Ледът в двустранните отношения окончателно се пропука през втората половина на май 2018. Първо в Русия се появи президентът на България Румен Радев, който се срещна в Москва с премиера Дмитрий Медведев, а на следващия ден беше приет в Сочи от колегата си Владимир Путин. Още преди посещението си Радев очевидно беше настроен оптимистично, коментирайки възможността за изграждането на нов газопровод за доставки на руски природен газ, благодарение на който България би могла да се превърне в газов хъб на Балканите. Но, тъй като страната е парламентарна република и пълномощията на българския президент са твърде ограничени, нямаше как да се очакват осезаеми конкретни резултати от срещите му с Медведев и Путин. Истината е, че те имаха по-скоро подготвителен характер в навечерието на последвалото посещение на премиера Борисов в Руската Федерация.
При това, той не пристигна сам, а беше съпроводен от един от вицепремиерите и четирима министри от българското правителство. Както можеше да се очаква, основната тема на преговорите беше енергетиката. Участниците в тях обсъдиха възможността за удължаване на газопровода "Турски поток" към България. Този път обаче, Москва, която въобще не е забравила историята с "Южен поток", чиито провал причини загуби от 800 млн. долара на "Газпром", настоява България и ЕС да дадат твърди гаранции, че проектът ще бъде доведен до край. Напълно възможно е и възобновяването на проекта за изграждането на АЕЦ "Белене", реакторите за която вече са произведени и доставени в България.
Причините за сегашното оживление в двустранните отношения
В основата на сегашното оживление в руско-българските отношения, след дългите години на стагнация, стоят няколко причини. На първо място, напоследък България провежда доста активна външна политика, стремейки се да развива отношенията си с различни партньори. Така например, непосредствено преди посещението си в Москва, Бойко Борисов посети Киев, където обсъди с президента Петро Порошенко идеята за изграждането на транспортен коридор между Украйна и България. В края на март 2018 пък, за първи път след потушаването на опита за преврат в Турция, във Варна се проведе среща на върха между ЕС и турския президент Реджеп Ердоган, чиито инициатор беше именно Борисов. Освен това София се опитва да играе ролята на посредник между Брюксел и държавите от Западните Балкани, които все още не са членове на ЕС (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна Гора). Така, в средата на май 2018, в българската столица се проведе поредната среща на върха ЕС - Западни Балкани. Следва да посочим, че България вече съумя да постигне определени успехи в това отношение, след като през август 2017 подписа договор за приятелство и добросъседство с Македония и оттогава насам последователно укрепва влиянието си в тази страна. С други думи, България се стреми да се позиционира като надежден партньор, който може да изиграе ролята на посредник при решаването на трудни международни въпроси.
От тази гледна точка, посещенията на българските ръководители в Москва имат и още едно измерение - геополитическо. Румен Радев и Бойко Борисов се появиха в Русия по време на българското председателство на Европейския съвет, непосредствено след визитите на канцлера на Германия Ангела Меркел и на френския президент Еманюел Макрон. Европейската политическа активност по руското направление се усилва в условия, когато ЕС, който все още не е преодолял последиците от Brexit и мигрантската криза, се сблъсква с нови сериозни предизвикателства. Става дума и за заплахата от търговска война със САЩ, провокирана от вероятното повишаване на вносните мита за редица европейски стоки, и за излизането на Вашингтон от "ядрената сделка" с Иран. Нарастващото напрежение в отношенията между европейските държави и Съединените щати, поставя ЕС пред сложен избор - или да се ориентира към открита конфронтация със САЩ, въпреки неизбежните икономически загуби, или да се примири с диктата на Вашингтон, обричайки се на по-нататъшна загуба на самостоятелност на международната сцена. В тази светлина, очертаващият се в последно време стремеж на Съюза да извади отношенията си с Русия от точката на полузамръзване, в което те се намират от няколко години насам, изглежда съвсем естествен. Ето защо провелите се в края на май 2018 срещи между държавните ръководители на България и Русия биха могли да се разглеждат като опит да бъдат набелязани теми за диалог не само в българско-руския формат, но и в по-широките рамки на отношенията ЕС - Русия.
Разбира се, не би следвало да очакваме кой знае колко сериозни "пробиви" в руско-българските отношения, както впрочем и в тези между Руската Федерация и Европейския съюз. Възстановяването на връзките е продължителен процес, изискващ упорита работа. Самият факт на срещите на най-високо равнище обаче говори за това, че желание да вървят в тази посока демонстрират както София, така и Москва и Брюксел.
Линк към първоизточника: http://russiancouncil.ru/
* Докторант в Римския университет "Ла Сапиенца"
** Научен сътрудник в Центъра за проблеми на сигурността и развитието към Московския държавен университет "Ломоносов"
