Геоенергийният пасианс в Средиземно море

Средиземно море мие бреговете на цели три региона - Арабския свят, Африка и Европа, затова никак не е лесно да разберем, какво точно се случва тук. В настоящата статия ще се опитам да анализирам ситуацията от "геоенергийна" гледна точка, без да се опитвам да обхвана политическите, културни и военни проблеми в зоната на Средиземно море. Продължавам да съм убеден, че в основата на всички радикални промени както в Средиземноморския регион, така и в света, като цяло, е борбата за енергийни ресурси, т.е. за правото да ги притежаваш или използваш.

Петролът и природният газ могат да бъдат търгувани в "суров" вид, или пък като продукти на по-сериозна преработка - например като химически продукти или пък като "краен продукт", какъвто е електрическата енергия. В тази връзка е много показателно, че в своеобразно "ядро" на кристализацията на гъстия разтвор от интереси на най-различни държави в Средиземноморския регион се превръща Египет, който в момента не участва в нито един регионален конфликт и чиито основен интерес е свързан най-вече с вътрешната стабилизация и въвеждането на ред в държавата. Както е известно, Египет изпитва изключителна нужда от природен газ за да реши проблемите със своята електрификация. И тъкмо този негов мирен стремеж се оказа причината за цяла поредица от твърде интереси събития, едно от които стана и появата в региона на Русия, която също има свои, при това много сериозни геоенергийни интереси. В тази връзка, бих искал да обърна специално внимание върху някои особености на сегашното руско присъствие в Средиземноморието, които - поне според мен - нагледно показват, че това присъствие не е случайно и вероятно ще продължи още дълго.

Мнозина наблюдатели обърнаха внимание на провелите се в началото на септември 2017 - в рамките на срещата на върха на държавите от БРИКС - разговори между руския президент Владимир Путин и египетския му колега Абдул Фатах ас Сиси, по време на които Путин бе поканен да присъства при подписването на договора за изграждането на първата египетска атомна електроцентрала "Ел Дабаа" от Росатом.

Както е известно, непрекъснато нарастващото електропотребление в Египет доведе до това, че още през 2013 тази страна се превърна в чист вносител на природен газ, а реализацията на програмата Egypt Vision 2030, предвиждаща изграждането на много нови ТЕЦ-ове, ще доведе до по-нататъшно нарастване на дефицита на този енергоносител.

Египетско-израелското "газово хоро"

В тази връзка ще припомня, че в началото на ХХІ век Египет все още изнасяше природен газ, при това в големи количества, тъй като по онова време газовият му добив беше много по-голям от сегашния. През 2005 Кайро подписа договор за осъществяване на газови доставки за Израел, като ставаше дума за транзит на 1,7 млрд. куб. м годишно в течение на 15 години, на обща стойност 2,5 млрд. долара. При това, договорът съдържаше и опция за увеличаване на обема на доставките с до 25% годишно, както и за удължаване срока  му на действие с още пет години.

Чисто технически, подводният тръбопровод, положен по дъното на Средиземно море от египетския град Ал Ариш до израелското пристанище Ашкелон, позволяваше газовият транзит да стартира веднага след подписването на договора, но доставките започнаха едва в началото на 2008. Каква беше причината за това?

                                               Средиземноморският регион

Източник: georgemaps.com

Такава причина действително съществуваше и това бяха небеизвестните "Мюсюлмански братя". Протестите срещу газовите доставки за Израел бяха в основата на стратегията на тази организация и един от водещите мотиви за началото на т.нар. "арабска пролет". В периода 2005-2010 "Мюсюлманските братя" контролираха около 20% от депутатите в египетския парламент, което им позволи да блокират началото на практическото изпълнение на договора, съчетавайки успешно парламентарните с извънпарламентарни действия, включително масови улични протести и откровени диверсии (газопроводът към Израел беше взривяван нееднократно). В резултат, съществуващите технически възможности, които позволяваха на Египет да спечели сериозни суми от газовата сделка с еврейската държава, така и не бяха реализирани. Саботажите и временното спиране на доставките породиха сериозно недоволство сред израелските потребители, ерозирайки репутацията на Кайро като надежден търговски партньор. С началото на "арабската пролет" взривяването на различни участъци на газопровода започна да се случма ежемесечно, а след това и ежеседмично. И то при положение, че Израел силно се нуждаеше от египетския газ, тъй като просто не разполагаше със собствени енергоносители. Нещата стигнаха дотам, че през 2010 еврейската държава беше принудена да започне преговори с Турция за евентуалното удължаване на руско-турския газопровод "Син поток" до Израел.

Откриването на находището "Левиатан"

През 2010 обаче, Израел внезапно загуби интереса си към газовите доставки от Египет. А причината беше, че през юни същата година американската петролна компания Noble Energy откри газовото находище "Левиатан", намиращо се на дълбочина малко над 1,5 км в шелфа на Средиземно море, на 135 километра западно от израелското пристанище Хайфа. Малко по-късно стана ясно, че запасите му са най-малко 450 млрд. куб. м. На фона на ентусиазма, обзел елита на еврейската държава, никой не обърна внимание на решението на египетското правителство да прекрати договора с Израел през април 2012. В онзи момент, израелците се интересуваха единствено от съществуващия тръбопровод, тъй като по него може да се транзитира газ и в двете посоки, а анализите на израелските експерти сочеха, че и самия Египет съвсем скоро може да започне да внася природен газ. Както е известно, нещата се развиха точно по този начин - след президентските избори през 2014 правителствота на Ас Сиси започна преговори за доставка на израелски газ от "Левиатан" за Египет по съществуващия тръбопровод. Междувременно, след откриването на находището в израелския шелф, Noble Energy продължи проучванията си в Средиземноморския регион.

       Географията на газовите находища в Източното Средиземноморие

Източник: media.licdn.com

Само година по-късно, през есента на 2011, сондажът А-1 в блок 12 в изключителната икономическа зона на Кипър, на 160 км южно от Лимасол (и само на 34 км западно от "Левиатан"), показа наличието на ново находище, наречено "Афродита". Запасите му се оценяват на 170 млрд. куб. м газ. Самият Кипър, разбира се, не се нуждае от толкова много газ, освен това разположението на новото находище позволява свързването на "Афродита" с "Левиатан", което потенциално би могло да покрие потребностите на Египет поне за десет години напред. Ето защо Кайро трябваше търпеливо да изчака докато Израел и Кипър преодолеят многобройните бюрократични проблеми и започнат експлоатацията на двете гигантски находища, като междувременно продължаваше да преговаря за обемите и цените на бъдещите доставки. Беше очевидно, че всичко това ще отнеме известно време, като продължителността на предстоящата пауза въобще не зависеше от Египет. В същото време обаче, президентът Ас Сиси очевидно не възнамеряваше да седи със скръстени ръце и да наблюдава как израелците и киприотите се пазарят с кандидатите да поемат експлоатацията на находищата. Вместо това, той се опита да реши проблема със захранването на новите египетски електроцентрали с помощта на втечнения природен газ (LNG).

Тука има, тука няма

Смята се, че Египет се намира в регион, където има повече от достатъчно енергоносители, но това е така само на пръв поглед. Да вземем например Саудитска Арабия, с която Кайро традиционно поддържа приятелски отношения и която подкрепи финансово египетския режим в най-сложния за него период. Саудитите обаче изнасят само петрол, а целият добиван на територията на страната газ, отива за покриване на собствените и нужди. Наистина, наблизо е разположен Катар, но правителството на Ас Сиси не бързаше да "моли" за газ един режим, който открито подкрепя "Мюсюлманските братя". В същото време, Египет би постъпил неразумно, отказвайки се напълно от катарския газ, затова Кайро реши да ограничи доставките от емирството до 10% от цялото необходимо му количество. Междувременно, правителството на Ас Сиси успя да договори и газови доставки от Алжир, но и това не реши проблемите му, тъй като запасите от природен газ в тази страна постепенно се изчерпват. А може би именно задълбоченият анализ на ситуацията на пазара на газовите доставчици е била основната причина, накарала египетския президент да се появи в Москва през февруари 2014?

Русия влиза на пазара на LNG

Всъщност, Египет и Русия стартираха първия етап на преговорите за доставка на природен газ още през март 2014, т.е. преди президентските избори, като тогава като потенциален доставчик на LNG се очертаваше Газпром. Преговорите продължиха през април, когато руският газов гигант беше поканен от Кайро да се включи в проучванията на територията на страната. При това египетския министър на промишлеността и търговията Фахри Абдел Нур гарантира не само предоставянето на самостоятелен участък за проучвания, но и привилегирован данъчен режим за самото проучване. Както е известно, Нур запази поста си и след президентските избори, затова именно той подписа и договора с Газпром за доставки на LNG, които стартираха в края на същата 2014, т.е. приблизително по същото време, когато Египет окончателно взе решение за изграждането на атомната електроцентрала "Ел Дабаа".

Макар никой да не се съмнява, че Газпром има огромен опит в проучвателната дейност, по отношение на доставките на LNG нещата не стоят по същия начин. Единственият в момента завод за втечняване на природен газ се намира на остров Сахалин, освен това практически цялата му продукция вече е договорена с различни клиенти от Югоизточна Азия. Затова възниква въпросът, на какво разчиташе Египет и какво точно възнамеряваше да му доставя руската компания?

Отговорът на този въпрос се оказва доста прост и е свързан с фокта, че пазарът на LNG не е "обвързан" с тръбопроводи и конкретни находища. Газпром подписа договора си с Египет през декември 2014, а малко преди това се случи едно важно събитие, останало обаче почти незабелязано от медиите. На 30 ноември Газпром, в лицето на своята европейска трейдингова компания Gasprom Marketing and Traiding Singapore PTE Ltd (Gasprom M&T), подписа осемгодишен договор за доставката на 1,2 млн. т LNG годишно (1,7 млрд. куб. м "конвенционален" газ) от плаващия завод за LNG Hilli, разположен края бреговете на Камерун. За да ни стане ясно, колко тясно е свързано всичко в "света на LNG", нека набързо изброим действащите лица в тази сделка.

Газовото находище, което осигурява необходимите ресурси за производството на LNG в завода Hilli e собственост на камерунската държавна компания Societe Nationale des Hydrocarbures du Cameroun и на френско-британската компания Perenco, а оператор на находището е британската Golar LNG. Впрочем, подобна ситуация въобще не е изключение, напротив съвсем в реда на нещата е находището да принадлежи на някакъв смесен консорциум, заводите за втечняване на газа да се наемат от друг, а пък операторите на находищета да са трети лица. На този фон, антируските санкции, чието налагане и разширяване стартира именно тогава, очевидно не играят никаква сериозна роля. Тоест, макар че на пръв поглед Газпром не разполагаше с LNG, който да продаде на Египет, на практика веднага след подписването на съответния договор се оказа, че това въобще не е проблем за него. Някой вероятно би възразил, че подобни сделки не носят сериозни печалби. Действително, традиционният начин на доставка - от находището по тръбопроводи до потребителя, гарантира по-голям марж на печалба, но истината е, че пазарът на LNG се разширява доста активно и извоюването на собствена ниша на него не е никак просто. Затова, докато се решават проблемите, свързани с изграждането на заводи за LNG на Газпром в Русия, никак не е излишно компанията да си намери "собствени" клиенти и да се докаже като надежден доставчик. Тоест, Газпром очевидно действа с оглед на бъдещето - макар че в момента печалбите му не са кой знае колко големи, затова пък се очертават отлични перспективи в близко и по-далечно бъдеще.

Египетският план за масова електрификация

През януари 2015 Египет и Газпром подписаха договор за осъществяване на 35 доставки на LNG в периода 2015-2020, в резултат от което през март 2015 египтяните взеха под наем от норвежката компания Noegh LNG плаващо хранилище и необходимите мощности за регазификация на втечнения газ. Ако обърнем внимание на датите, ще видим, че Кайро първо реши въпроса за допълнителни газови доставки, а едва няколко месеца след това подписа мегасделката със Siemens на стойност 4,2 млрд. долара за изграждането на паро-газова електроцентрала с мощност 4,4 гигавата в провинция Бени-Суйф (на 115 км южно от Кайро). Освен това немската компания пое ангажимента да игради в Египет завод за оборудване на вятърни електроцентрали. Тези проекти ще позволят до 2020 в страната да се произвежда с 30% повече електроенергия. Тоест, това беше едно обосновано, премерено и планомерно решаване на проблемите, при това достатъчно бързо, в съответствие със сложната ситуация. В резултат Египет реши част от проблемите си, а Газпром - част от своите, превръщайки се в активен играч на пазара за LNG в близкоизточния и африканския региони. Както се оказа съвсем скоро обаче, това бе само началото на една голяма и сложна игра.

През март 2015 British Petroleum неочаквано реши да инвестира сериозно в добива на природен газ на египетска територия, отделяйки 12 млрд. долара за проекта West Nile Delta. Според експертите на компанията, тя разчита да добие от тези таходища, както и от офшорните находища в Средиземно море Taurus и Libra до 140 млрд. куб. м газ, които Египет е готов да купи изцяло. За Кайро това би било по-евтино, отколкото покупката и последващата рагазификация на LNG, а пък за ВР при подобно развитие би отпаднала необходимостта да решава проблема с втечняването на газа (вместо това би било достатъчно полагането на газопровод от морските находища до Египет). През август 2015 египтяните подписаха договор за аренда на втора плаваща платформа за регазификация, този път със сингапурската компания BW Gas.

Роснефт на пазара на LNG

Впрочем, през август 2015 в Египет се случиха и други важни събития, свързани с газа. Именно тогава беше подписан договорът за доставка на LNG с дъщерната компания на руската Роснефт - Rosneft Trading. На пръв поглед, решението на Русия да пусне на египетския газов пазар едновременно две държавни компании изглеждаше доста странно. Макар че, от друга страна, Роснефт вече присъстваше в Средиземно море и по-точно в сирийския шелф. Оставаше обаче въпросът, откъде руският петролен концерн ще вземе въпросния втечнен газ? На теория, би могъл да го купи от Катар, само че за целта трябва да разполага със свободни финансови средства за покупката на LNG, както и за наемането на танкерите, с които да го достави до Египет. А да не забравяме, че през лятото на 2015 на Русия вече бяха наложени много сериозни санкции и либералните западни медии с нескрито злорадство прогнозираха "скорошния крах на Русия, след лишаването и от евтините международни банкови кредити". Въпреки това обаче се оказа, че Роснефт може да си позволи както покупката на LNG, така и наемането на необходимите за транзита му танкери, без при това да получава каквито и да било кредити от чуждестранните банки.

Санкциите на теория и на практика

Как стана възможно това? Всъщност, именно привържениците на либералната идея за глобалния пазар биха могли най-добре да обяснят случващото се. Както е известно, в рамките на тази концепция бизнесът не бива да зависи от политиката, а държавата не следва да ограничава бизнеса. В случая станахме свидетели тъкмо на това. Според официалните отчети на Роснефт, през 2014 компанията наистина е престанала да получава международни кредити, но вместо това е започнала да получава предекспортно финансиране от международните си партньори. Сумарният обем на бъдещите петролни доставки по тези авансови плащания достигна около 400 млн. тона, които руският концерн постепенно ще погасява в рамките на десет години, започвайки от 2015.

Авансовите плащания на Роснефт бяха осъществени от такива гиганти като British Petroleum, Trafigura, Vitol, Glenser, Total, RoyalDutch/Shell - т.е. компании, които иначе стриктно се съобразяват с всички санкции срещу руските енергийни концерни.

В същото време, макар че и западните банки не даваха никакви кредити на руските компании, те продължаваха с пълна сила да кредитират западните енергийни  корпорации. Така например, след като френската Total взе голям петгодишен заем, тя моментално осъществи авансово плащане на Роснефт за петгодишен срок, при условие, че руската компания ще започне да го погасява веднага, но на части (с лихвен процент, малко по-висок от този на заема за Total). Още по-характерен пример е швейцарско-холандската компания Trafigura, която - освен че се е специализирала в авансовото предекспортно финансиране, е сред водещите трейдъри на катарски LNG. Тоест, за Роснефт не беше проблем да вземе аванс от Trafigura и с него да купи - пак от тази компания, определено количество катарски LNG, което да достави на Египет.

В същото време египетският държавен холдинг EGAS съзнателно не проявява интерес, откъде точно идва втечненият газ, доставян от руснаците. Както е известно, след началото на катарската криза Египет вече въобще не купува LNG от Катар. За сметка на това обаче, купува на спотовия пазар големи количества LNG от Роснефт, както и от други международни трейдъри.

Някои междинни резултати

Какво се получава в крайна сметка? Египет си осигури непрекъснати доставки на природен газ, като по този начин гарантира и изпълнението на енергийния компонент на програмата Egypt Vision 2030. На свой ред, Русия - в лицето на двата си държавни концерна - Роснефт и Газпром, влезе на пазара на LNG, при това в един регион, който традиционно представлява стратегически интерес за целия свят. Нещо повече, задълбочаващото се сътрудничество с Египет бавно но сигурно "изважда" най-голямата държава в Африка и Близкия Изток от сферата на влияние на САЩ.

Както е известно, от гледна точка на сегашното египетско ръководство, Вашингтон силно е влошил имиджа си, решавайки да подкрепи "Мюсюлманските братя" по време на прословутата "арабска пролет", освен това вече става ясно, че Америка не е в състояние да предложи нищо сериозно както по отношение на технологиите, така и на енергийните ресурси, от които те се нуждаят. Много показателно е, че това "мирно настъпление" на Русия в региона и нейният стремеж да възстанови съществувалите в миналото приятелски и дори съюзнически отношения с Египет бяха осъществени (обърнете внимание на посочените по-горе дати!) още преди знаковата реч на Владимир Путин на 70-тата сесия на Генералната асамблея на ООН през септември 2015 и преди началото на руската военна операция в Сирия. Тоест, не може и дума да става, че решението на Москва да предостави военна помощ на законното правителство в Дамаск е било взето внезапно и е плод на емоции. Очевидно всичко е било планирано предварително, при това много сериозно.

Междувременно, в последния ден на август 2015 станахме свидетели на истинска сензация, която радикално промени цялата геоенергийна ситуация в региона, както и баланса на силите на играчите, имащи свои интереси в него.

Находището "Зохр"

Както вече споменах по-горе, италианската компания Eni в течение на доста време осъществяваше проучвателни работи в различни концесионни участъци на средиземноморския шелф на Египет. В резултат от тях, в геологическия блок "Шурук",  на площ от само 100 кв. км и на дълбочина 1450 м, беше открито ново находище на природен газ, станало известно като "Зохр" (Zuhr). Допълнителните сондажи, осъществени непосредствено след първия успешен "пробив", доказаха, че става дума за най-голямото газово находище в Средиземно море, чиито запаси се оценяват на 850 млрд. куб. м.

Географията на находищата в Източното Средиземноморие

Източник: ecfr.eu

Дори ако приемем, че Eni реши да изнася концесионния си дял от природния газ в трети страни, това количество газ може да покрие всички потребности на Египет поне за десет години напред, при това без да броим всички други находища, с които разполага страната. Така, геологията и енергийните ресурси моментално промениха цялата икономическа и политическа ситуация в региона. Египет вече не се нуждае от израелските газови находища "Левиатан" и "Тамар". Както впрочем и от кипърското газово находище "Афродита". Тоест, един успешен сондаж се оказа достатъчен за да възроди надеждите на Египет за постигане на пълна газова независимост.

Тук е мястото да припомня, че именно през август 2015 истерията във връзка с наложените от ЕС и САЩ санкции срещу Русия беше достигнала върха си, поради което през септември същата година мнозина западни анализатори изпаднаха в истинска еуфория, обявявайки, че Египет току що се е превърнал в най-големия конкурент на Газпром на европейския газов пазар. Нито една голяма западна новинарска агенция не избегна изкушението да прогнозира очертаващото се "голямо презапределяне на пазара на енергоносители". Барак Обама дори заяви, че "руската икономика е разкъсана на парчета". Само че, колкото и да е странно за някои, Египет и Русия се придържаха към по-различна гледна точка по въпроса. Независимо от всички усилия на Eni да ускори старта на експлоатацията на "Зохр", това няма как да стане преди 2020 - следователно няма никаква нужда от отмяната на споразуменията с Роснефт и Газпром за доставката на LNG за Египет. От друга страна, в Кайро не виждат никакъв смисъл да изграждат инфраструктура за доставки на газ от "Зохр" за Европа, при положение, че собственото газово потребление на Египет продължава да нараства с 6-7% годишно. Тоест, ентусиазмът в Европа бързо беше попарен от действията на онези, които Западът разчиташе да превърне в яростни конкуренти на европейския газов пазар. Вместо това, договорите между Египет и руските енергийни гиганти останаха в сила, а египтяните дори се възползваха от европейската газова "истерия" за да спечелят доста сериозни суми. В частност, президентът Ас Сиси нареди да продължи продажбата на лицензи за осъществяване на концесионни проучвателни работи в средиземноморския шелф и със сигурност е останал изключително доволен от цените, предлагани от европейските петролно-газови компании.

В резултат от това, в момента в египетския шелф буквално "ври и кипи". Проучванията се осъществяват изключително старателно, но поне засега нови положителни резултати няма. Впрочем, интересно е, защо руските Газпром и Роснефт не бързат да се присъединят към компаниите, проучващи египетския шелф, макар че лично презиентът Ас Сиси многократно им предлагаше да го напривят и то при доста привилегировани условия?

Трагедията над Синайския полуостров

На 31 октомври 2016, във въздушното пространство на Египет,  над Синайския полустров, терористи взривиха пътнически самолет на руската компания "Когалимавиа". Русия преживя истински шок, трагедията разтърси цялата страна. През декември същата година, когато самолетните полети между Египет и Русия вече бяха прекъснати, но следствените действия още не бяха приключили, компанията Роснефт получи изненадващо предложение да изкупи от Eni 30% от акциите на находището "Зохр". Стойността на сделката беше 2,8 млрд. долара. Както вече споменах, газовите запаси на "Зохр" се оценяват на 850 млрд. куб. м. Според условията на концесията, на Eni принадлежи половината от това количество, а след като 30% от акциите на италианците вече са собственост на Роснефт, това означава, че руснаците са се сдобили със 127,5 млрд. куб. м. Ако приемем цена от 150 долара за 1000 куб. м (включвайки в нея и транспортните разходи), излиза, че срещу 2,8 млрд. долара руската компания е получила газ на стойност 19 милиарда долара. Оставям на читателите да направят връзката между двете събития.

През март 2017 пък стана ясно, че Роснефт се е споразумяла с EGAS за трикратно увеличаване на доставките на LNG за Египет. Първата доставка в рамките на новото споразумение беше осъществена още през май. Тоест, Русия не само приключва успешно преговорите за изграждането на АЕЦ "Ел Дабаа", но и полага много сериозни усилия за утвърждаване на позициите си на египетския енергиен пазар. Ще припомня, че двете страни планират индустриализацията на зоната около втория Суецки канал, открит през 2015 - в частност, Роснефт планира да изгради там свой нефтопреработвателен завод.

Слънчевата геоенергетика

Впрочем, руското присъствие в Египет не се изчерпва само с новите технологии или с търговията с енергоносители. Съзнателно не засягам търговията с други стоки, проблемите на туристическия пазар или задълбочаващото се военно сътрудничество, защото това са теми за експерти в други сфери. За начало, предлагам да хвърлим поглед на картата на Близкия Изток, но не на политическата, икономическата или физическата, а на картата на часовите пояси.

Карта  на часовите пояси

Източник: atlas.regio.ee

Какво виждаме там? Когато на западното крайбрежие на Африка е 11 часа вечерта, на източното крайбрежие на Близкия Изток е 4 часа сутринта. Някой ще каже, че само Русия например има цели 11 часови пояса, само че тук става дума за далеч по-компактен регион, много по-плътно населен, изпитващ невероятен енергиен дефицит, а на всичкото отгоре - и с далеч повече потребители, в сравнение с Руската Федерация. От друга страна, макар че в Русия за нормални се смятат температури от - 40 градуса, а в Северна Африка и Близкия Изток - от + 40 градуса, за потребителите на електроенергия разликата не е голяма, тъй като климатиците консумират не по-малко електроенергия, отколкото отоплителните инсталации например. Разбира се, не е много ясно, какви точно методики са ползвали египетските експерти при разработването на стратегията Egypt Vision 2030, но поне у мен се създава впечатление, че те много внимателно са изучавали опита на известния съветски енергетик Глеб Кржижановски (1872-1959), под чието ръководство е осъществена електрификацията на Съветския съюз през 20-те и 30-не години на миналия век. Именно Кржижановски е автор на идеята за създаването на единна енергийна система на СССР, която беше окончателно реализирана на територията на Русия едва през последните няколко години.

В момента, буквално пред очите ни се извършва обединяването на енергийните системи на Сибир и Далечния Изток, т.е. руските енергетици реализират онова, което съветските им предшественици не успяха да довършат. Примерът с електроенергийната система на Русия не изглежда подходящ за Европа с нейните само три часови пояса, но пък това не се отнася за Египет, който - както показва горната карта - е разположен точно в средата на региона на Северна Африка и Близкия Изток. А наличието в този регион на пет часови пояса дава отличва възможност за техническо, енергийно и икономическо творчество. За начало, нека пресметнем за какво количество потенциални потребители става въпрос. Населението на Мароко е 35 милиона души, на Алжир - 40 милиона, на Тунис - 12 милиона, на Либия - 7 милиона, на Египет - почти сто милиона (при това нараства с 2 млн. души годишно), на Судан - 45 милиона, на Етиопия - 90 милиона, на Йордания - 7 милиона, на Ливан - 5 милиона, на Саудитска Арабия - 30 милиона, на Оман и ОАЕ - общо седем милиона, а на Йемен - 20 милиона. Тоест, излиза, че става дума за 400 милиона души - почти колкото е и населението на ЕС, но с наличието на пет часови пояса.

Единна енергийна система на региона

Както е известно, през различни периоди вече са правени опити за обединяването на енергийните системи на държавите от региона, но нито един от тях не се оказа успешен. Западните икономисти го обясняват с това, че регионалният пазар на производителите все още не е либерализиран или пък изтъкват други причини, но - поне според мен - става въпрос за нещо съвсем различно. За технологиите и законите на физиката е абсолютно все едно, какви тенденции надделяват в политиката и икономиката - елекроснабдителните мрежи се нуждаят от синхронизация и единно оперативно управление, а останалата "надстройка" не ги интересува особено. И едва след осъществяването на това обединение, т.е. когато са налице основните елементи на гръбнака на единната енергийна система, може да се говори и за независими производители, и за всичко останало.

Първият съвременен успешен експеримент в тази посока беше минаващият по дъното на Червено море електропровод, който свързва Египет със Саудитска Арабия. Той беше готов в началото на лятото на 2017, а още преди това - през май, стартира международния търг за изграждане на трансформаторните постове и възловите станции по електропровода. Общата стойност на проекта е 1,6 млрд. долара но това очевидно не смущава Ер Рияд и Кайро, тъй като дори и малката часова разлика позволява на двете страни да икономисат над три милиарда долара, тъй като няма да им се наложи да изграждат нови генериращи мощности. Енергийната система на Египет вече е свързана с тези на Либия и Йордания, като е налице реална възможност за свързването и с енергийните системи на Ливан и Сирия, макар че досега не са предприети никакви опити за проектирането на подобно обединение. Най-вероятно тази потенциална възможност ще може да бъде реализирана на практика едва, след като Либия и Сирия окончателно преодолеят последиците от осъществените там "цветни революции", което Египет вече направи.

В същото време обаче, независимо от легендите за неспособността на арабите да действат бързо, Египет въобще не си губи времето. В началото на февруари 2017, Египет, Гърция и Кипър подписаха в Кайро меморандум за взаимно разбирателство, според който се ангажират да обсъдят план за обединяването на своите енергийни системи. Предполага се, че за целта по дъното на Средиземно море ще бъде положен електропровод, който ще стига до остров Крит, в резултат от което за първи път ще бъдат обединени енергийните системи на Европа и Африка. Освен това, трите страни се споразумяха, че максимално бързо ще формират обща работна група, която да се заеме с разработването на технико-икономическата обосновка на проекта, макар да е очевидно, че той ще бъде скъп, а реализацията му ще е възможна само, ако Египет продължи да увеличава енергийния си потенциал.

Кипърският проблем

Вероятно по-внимателните читатели, моментално биха си задали въпроса, защо Кипър се ангажира с тези планове? Както вече споменах по-горе, Noble Energy оценява запасите на газовото находище "Афродита" на 170 млрд. куб. м, което би покрило потребностите на страната за дълги години напред. Нещата обаче са по-сложни. Докато Египет се нуждаеше и разчиташе на бъдещи газови доставки от находищата "Левиатан" и "Афродита", всичко се развиваше нормално, ако не броим разбира се бюрократичните проблеми, чието решение отне на Израел повече от пет години. След откриването на гигантското находище "Зохр" обаче, еврейската държава, чието ръководство вече пресмяташе какви средства ще получи за своя газ от Египет, внезапно откри, че Кайро вече не се нуждае от него. Тъжно, нали? В отговор, Израел реши да стартира преговори с Европейския съюз за изграждането на магистрален газопровод по дъното на Средиземно море до бреговете на Италия, създавайки реална конкуренция на руския Газпром на енергийния пазар на Южна Европа.

 Проектът за магистралния газопровод от Израел към Италия по дъното на Средиземно море

Източник: ecfr.eu

В Брюксел, стойността на тръбопровода беше оценена на 5,5 млрд. евро, които трудно могат да бъдат изплатени само с газови доставки от "Левиатан". Но, ако по него започне да се транзитира и газ от "Афродита", проектът наистина би бил рентабилен, ето защо Израел стартира преговори с Кипър. Както вече споменах, разстоянието между двете находища е само 34 км, което означава, че няма технически проблем бъдещият тръбопровод да транзитира газ и от двете. Тоест, изглеждаше, че Газпром най-сетне ще се сблъска с реална конкуренция на европейския пазар и заканите на Обама, че "руската икономика ще бъде разкъсана на парчета" са на път да се сбъднат. Нещата обаче, отново не се развиха по този начин.

На 21 юни 2017, само седмица, след като по време на световното изложение за ядрена енергетика "Aтомекспо" в Москва консорциум, включващ турските компании Cengiz, Kolin и Kalyon, купи 49% от акциита на бъдещата АЕЦ "Аккую" (която ще бъде изградена в Турция от Росатом), в швейцарския курорт Кран Монтана стартира международна среща под егидата на ООН за бъдещето на Кипър. Както е известно, от 2015 насам външните министри на Великобритания, Гърция и Турция водят изключително трудни преговори за мирното решаване на проблема със Северен Кипър. Става дума за онази част от острова, която беше окупирана от Турция през 1974 и по-късно призната от Анкара като независима Севернокипърска турска република. Мнозина бяха сигурни, че най-старият конфликт между двама от членовете на НАТО най-сетне ше намери своето решение - бяха постигнати редица компромиси и договорени различни компенсации, така че оставаше само уреждането на последните формалности. На 7 юли обаче, всички тези надежди се изпариха. И, както заяви в заключителното си изказване генералният секретар на ООН Антонио Гутиереш: "желая на бъдещите поколения кипърски гърци и турци успех в решаването на този проблем".

Както е известно, преговорите се провалиха в момент, когато нищо не предвещаваше подобно фиаско. Нека само изброя няколко факти. На 14 юли турският Генерален щаб заяви, че е наредил на фрегатата Gokceada да започне да осъществява прако наблюдение на проучвателните работи в шелфа на Кипър, започнали по искане на местните власти.

Анкара се отнася крайно негативно към намерението на официална Никозия да проучва газовите находища без участието на Северен Кипър. И тъй като проучванията се осъществяват от Total, в отговор на турските действия още на същия ден в пристанището на Ларнака се появиха две френски военни фрегати, а пък ръководството на Total съобщи, че ще приключи проучванията си още през август. Разбира се, тук не възнамерявам да обсъждам отношенията между членовете на НАТО, а просто констатирам фактите. А те сочат, че дори и да се появи някакъв конкурент на Газпром на газовия пазар на Южна Европа, това няма как да стане преди да бъдат разрешени всички проблеми в отношенията между кипърските гърци и турци.

Поредният опит за формиране на общ арабски енергиен пазар

Впрочем, енергийните интеграционни проекти на Египет не се изчерпват само с изброените по-горе. През април 2017, отново в Кайро, беше подписан меморандум за взаимно разбирателство относно създаването на общ арабски електроенергиен пазар. Участници в него са: Мароко, Алжир, Либия, Египет, Судан, Саудитска Арабия, Йемен, Бахрейн, Кувейт, Ирак, Катар, Кувейт, ОАЕ и Оман. Както виждате, нещата не опират толкова до "общоарабското измерение", а до географията, т.е. до часовите пояси. От друга страна, фактът, че с разработката на конкретния план за създаване на платформа за регулирането на бъдещия общ пазар възнамерява да се заеме Световната банка внушава известни опасения, тъй като финансистите на банката спокойно биха могли да вкарат проекта в задънена улица.

Очевидно е, че замисълът на Египет и размахът на лансираните от него проекти са грандиозни и свръхамбициозни, а за практическата им реализация няма да са достатъчни не само мощностите на трите египетски газови електроцентрали, но и на АЕЦ "Ел Дабаа". Освен това, следва да се има предвид, че всички потенциални участници в планираната обща енергийна система ще полагат максимални усилия за да си гарантират водещата позиция. Само че такъв тип конкуренция, в чиито рамки всеки ще се стреми да изгради повече енергийни мощности за да се превърне в лидер на бъдещата единна електроенергийна система, може силно да навреди на практическата реализация на проекта, защото при едно толкова голямо обединение е необходимо и единно планиране и наличието на "единоначалие". Само така участниците в него могат да разчитат на максимална печалба, която в конкретния случай може да бъде само една - значителна икономия на ресурси, тъй като няма да се налага изграждането на "излишни", при това изключително скъпи енергийни мощности. Впрочем, тъкмо по тази причина, поне според мен, този всеобхватен проект вероятно няма да бъде реализиран, а обединението ще бъде инициирано само от държавите, които са готови за него не само технически, но и организационно, т.е. готови са да подчинят собствените си амбиции на общия план. Затова е изключително любопитно да видим, какво точно ще излезе от този проект.
Заключение

Накрая, няма как да не се спра на въпроса, как би могла да се отрази на всички тези планове дипломатическата криза, свързана с Катар. Ако се замислим по-сериозно, няма как да не стигнем до извода, че тя не би могла да окаже каквото и да било влияние върху развитието им. Както вече показах по-горе, макар че държавите, които участват в блокадата на Катар, официално прекратиха да купуват неговия LNG, всъщност продължават да го внасят, но с посредничеството на международните трейдъри, сред които, както виждаме, е и Русия. Тоест, Египет участва в блокадата, но потокът от катарски втечнен газ продължава да постъпва в неговите терминали, а и катарските танкери продължават спокойно да минават през Суецкия канал. Кайро не само, че не им пречи, но дори не е отменил привилегирования режим, с който те се ползват. В същото време, Роснефт продължава да се разглежда от Египет като приятелска компания, вероятно, защото (съдейски по всичко) египтяните не са наясно за състава на нейните акционери. Впрочем, аз самият вече съм анализирал подробно проблемите, свързани с катарската криза (виж статията "Геоикономическите измерения на катарската криза" в бр.5/2017 на сп. "Геополитика" - б.р.). Дали Египет наистина има някакви претенции към Катар или пък участва в блокадата само заради приятелските си отношения със Саудитска Арабия ще разберем със сигурност едва, след като събитията получат по-нататъшно развитие, тъй като от доста време насам те са в пълен застой.

Ще напомня, че преди „революцията” от 2011, Египет не разглеждаше изграждането на първата си АЕЦ като крайна цел, а като стартова точка в реализацията на мащабна енергийна стратегия, включваща изграждането на пет или дори осем атомни електроцентрали. Сега остава да видим, как точно ще бъде реализиран стратегическият план Egypt Vision 2030, както и доколко успешно ше се окаже мирното „енергийно настъпление” на Русия в този интересен от всички гледни точки регион. След като бъде подписан договорът за изграждането на АЕЦ „Ел Дабаа”, в Египет вече ще бъде представена цялата „голяма руска енергийна тройка” – Газпром, Роснефт и Росатом. Очевидно липсва само четвъртата голяма руска енергийна компания РусХидро, затова следва внимателно да следим, кога Египет ще пристъпи към модернизацията на Асуанската ВЕЦ и на кого точно ще я възложи.

Според мен, действията на Египет доста сериозно се различават от „класическите” действия на държавите, които внезапно са станали притежатели на огромни запаси от енергоносители. Както виждаме, страната дори не се опитва да „влезе” на пазара на LNG или на „конвенционалния” тръбопроводен газ, а очевидно залага на търговията с крайния продукт, т.е. на електрическата енергия. Кайро не се отказва от плановете си за развитие на ядрената енергетика, всъщност египтяните въобще не се отказват от свръхамбициозната си енергийна стратегия, която предвижда обединяването на националната енергийна система с тези на две европейски държави, както и обединяването на енергийните системи на арабските държави от Северна Африка и Близкия Изток. Очевидно Кайро просто не разполага с друг начин да промени структурата на египетската икономика – това може да стане само с реализацията на мащабен държавен план и само с целенасочените усилия на държавата за рязко укрепване и разширяване на енергийния сектор. И едва след като бъде изпълнена тази фундаментална задача, ще може да се говори за евентуална приватизация на отделни елементи на египетската енергетика.

Тук е мястото да напомня, че и в момента структурата на египетские износ силно се разминава с представите на неспециалистите за него. Разбира се, страната продължавва да изнася цитрусови плодове (за 562 млн. долара през 2016), грозде (за 210 млн.) или картофи (за 150 млн.). В същото време обаче, през същата 2016 Египет е продал електрически кабели и изолационни материали за 730 млн. долара, както и ресивъри и телевизионни монитори за още половин милиард долара. При това ръстът върви в онлайн режим, нагледно демонстрирайки, че се осъществява много сериозна трансформация на структурата на египетската икономика и производство, като основата за това е именно развитието на енергетиката и отказа от търговията с енергоносители. Вероятно още през следващите няколко години ще разберем, дали Египет ще съумее да се справи с всички трудности, пред които е изправен, ще успее ли да стане центъра, около който да се обединят енергийните системи на почти двайсет арабски държави от региона и, какво може да се окаже руското участие в тези проекти.

* Главен редактор на специализираното издание "Геоенергетика"