Марин Деведжиев, Българските геополитически шансове, 520 стр., Фабер, Велико Търново, 2008.
Според Ив Лакост, приложната геополитика е свързана с използването на традиционния геополитически инструментариум за решаване на «микропроблемите» на регионално равнище. Макар че има изключителна практическа стойност, понякога тя бива незаслужено подценявана от онези, които твърдят, че са се посветили на геополитическата наука, но са склонни да предпочетат, пред «приложната», т.нар. «глобална» геополитика. Последното важи и за мнозина родни геополитици. Именно поради това, появата на сборника от статии на председателя на Българското геополитическо дружество – проф. Марин Деведжиев, «Българските геополитически шансове», е истинско събитие.
Книгата, чиито внушителен обем (520 страници) не може да не впечатли, представлява своеобразна енциклопедия на българската приложна геополитика. Тя е безценно помагало и ориентир, за всички онези (включително политици, министри и висши чиновници в държавните институции, както и за представителите на т.нар. «национален бизнес»), които се вълнуват от проблема, защо България все още не може да се възползва пълноценно от ключовото си геостратегическо положение на Балканите и в Европа, както и какво следва да се направи за да се превърне то в реален фактор за просперитета на страната ни.
Максимално изчистени от излишно теоретизиране, статиите в сборника са подчинени на една обща цел. Както посочва в предговора и самият професор Деведжиев: «Не може страна с толкова благоприятни геополитически шансове, като България, да бъде заобикаляна като пустеещ остров. Настоящият сборник е скромен опит да се противопостави на този процес, който за съжаление вече е започнал, и цели отново да привлече вниманието към използването на въпросните шансове. Без политическа воля, знания и практически действия, те рискуват да бъдат изтървани!».
В първата група статии, обединени в раздела «Геополитиката – основен дял в държавното управление», ударението е поставено върху необходимостта от координиране (включително чрез създаването на специален правителствен орган) на българската геополитика. Разглеждат се геополитическите аспекти на инвестиционната политика у нас, като се посочва, че родната геополитика страда от «липса на конструктивна целенасоченост», и се лансира конкретно предложение за «отваряне» на географското пространство на страната ни, чрез реконструция на транспортната и мрежа. Освен това, се прави паралелен анализ на «конкурентните» магистрали – Коридор 8 и гръцката «Виа Игнация».
Вторият дял - «Транспортната инфраструктура, конструкция на геополитическата реализация», е посветен на конкретни проблеми, свързани с «транзитния» характер на българската държава и необходимостта с това да бъде съобразена, нейната транспортна и, в частност, железопътна мрежа. Лансира се идеята, че последната следва да се структурира като «пространствена решетка».
Особено интересен и полезен е третият раздел - «Меридианни магистрали», посветен на практическите проблеми, свързани с изграждането, на наша територия, на Паневропейските коридори № 4 и № 9, както и на Коридора «Балтика-Егея» и т.нар. Източнобалкански транспортен коридор.
Отделен раздел е посветен на стратегическия за България Европейски коридор №8, който трябва да свърже Бургас и Варна с албанските адриатически пристанища (и Италия), както и да превърне в реалност неосъществената вече повече от век железопътна връзка между София и Скопие.
Цял раздел разглежда и проблемите с изграждането на новото пристанище и терминалния комплекс във Варна, като се посочват редица пропуски при изготвянето на проекта, които ако не бъдат премахнати преди началото на практическата му реализация, рискуват да го доведат до провал и така окончателно да бъдат пропилени шансовете на Варна да се превърне в реален конкурент на румънската Констанца.
Изключителен интерес представлява шестият раздел, статиите в който са посветени на регионалните геополитически стратегии на Северна България (и, в частност, на дунавските общини), Пловдивска област и Югоизточна България, както и на новите трансгранични железопътни преходи на страната ни.
Последният, седми раздел на сборника (озаглавен «Геодемография»), съдържа статии, в които се анализират редица фундаментални въпроси, касаещи демографския срив у нас и конкретните начини за преодоляване на кризата, поразила страната ни в тази сфера.
Книгата «Геополитическите шансове на България» съдържа огромно количество данни, както и конкретни идеи за решаването на десетки локални, национални и регионални геополитически проблеми, които стоят пред страната ни и пред нейните управляващи. Едва ли може да се посочи друго подобно издание у нас, което да демонстрира по толкова категоричен начин огромната практическа полза от геополитическия подход в икономическата, транспортната, демографската и социалната сфери. Обосновавайки, в същото време, и необходимостта от изработването и прилагането на цялостна геополитическа стратегия за развитието на България.
Развитите в «Геополитическите шансове на България» тези са естествено продължение на концепциите на такива известни български учени, като «бащата» на българската геополитика проф. Иван Батаклиев, или проф. Любен Божков (в това отношение професор Марин Деведжиев е техен достоен наследник), които отлично са разбирали необходимостта от практическо оползотворяване на стратегическото местоположение на страната ни. Както и, че само по себе си (т.е. без да е подкрепено и от целенасочена държавна политика), то може да се окаже не предимство, а по-скоро недостатък. В книгата си, професор Деведжиев го показва по наистина безспорен начин.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
