Махарджа Кришна Расготра е индийски дипломат от кариерата. По различно време е бил посланик на страната си в Непал, Кения, Испания, Франция и Великобритания, както и представител на Индия в ЮНЕСКО. През 1982-1985 е секретар на индийското Министерство на външните работи (с ранг на първи заместник министър). По-късно ръководи Института за азиатско-тихоокеански изследвания. В момента е президент на Центъра за международни отношения Observer Research Foundation. М.К. Расготра е автор на няколко книги, по-известни от които са: „Генезисът на регионалните конфликти – Кашмир, Афганистан, Камбоджа, Западна Азия и Чечения” (1995), „Отношенията на Индия с Русия и Китай” (1997) и „Новата динамика на силите в Азия” (съставител и редактор, 2007).
Носител е на наградата „Падма Бушан”.
- Г-н Расготра, споделяте ли тезата на някои европейски политици, че Съединените щати са основния виновник за световната финансова криза, а останалите държави са по-скоро нейни жертви?
- Причината за глобалната финансова криза е в това, че банките си позволяваха да отпускат кредити, надвишаващи собствените им възможности. И тъй като Съединените щати са водещата икономически и финансово държава, всичко, което се случи там, имаше определени последици за целия свят. Затова именно САЩ носят основната част от отговорността, както за самата криза, така и за ликвидирането на последиците от нея. Впрочем, те вече започнаха да реализират определени мерки и мисля, че до края на 2009 ситуацията ще се промени към по-добро.
- Доколко глобалната финансова криза се усеща и в Индия?
- В Индия тя няма чак толкова сериозен характер. Пострадаха някои чуждестранни банки, но индийската финансова система е достатъчно стабилна. Ние не усещаме кризата толкова болезнено, като някои други държави. Наистина, на борсата имаше сериозни колебания и спад в курса на акциите, но мисля, че до края на годината всичко ще се стабилизира.
- Съгласни ли сте с твърдението, че САЩ са претърпели неуспех в опитите си за формиране на устойчив световен ред, след края на студената война?
- Светът, възникнал след края на студената война, има доста сложна характеристика. Сега той преживява своеобразен преходен период. Днес нито една страна не е в състояние сама да формира устойчив световен ред. На планетата се надигат две нови могъщи държави: Китай и Индия. Русия се възражда като световна сила. А да не забравяме за Бразилия и ЮАР. Новият световен ред може да се формира само в резултат от консултациите между тези пет или шест водещи държави. Вероятно, Европейският съюз все още не може да се квалифицира като самостоятелен и единен силов полюс, но и той включва няколко могъщи държави. Някоя от водещите световни сили трябва да поеме инициативата за провеждане на подобни консултации – може би това ще бъдат САЩ, може би Русия, а може би Русия, Китай и Индия ще действат заедно.
- Престана ли да съществува еднополюсният свят?
- Струва ми се, че вече не може да се говори за еднополюсна структура на света. Светът е многополюсен и мисля, че в бъдеще най-голямо значение ще имат не формалните съюзи, а реалното партньорство. Разбира се, САЩ ще продължат да играят водеща роля, но същото можем да кажем и за Русия, Китай, Япония, Европа и Индия. Тези държави са основните колони, върху които ще се крепи новото устройство на света. Вече нито една страна няма да може да натрапва собствените си ценности на останалите Водещите световни държави ще трябва да изградят такъв свят, в който основният движещ мотив да бъде сътрудничеството, а не конфронтацията.
- Кои от сега съществуващите международни институции могат да станат основа на системата за сигурност през ХХІ век и каква роля в нея ще играе, според Вас, Индия?
- ООН и останалите международни организации се нуждаят от реформи. Необходима е сериозно структурна и процедурна трансформация на дейността им. Петте или шестте големи държави, които споменах по-горе, трябва заедно да решат, както точно ще се реформира ООН. Без съмнение, Съветът за сигурност на Световната организация следва да остане основа на системата за сигурност, но съставът му трябва да бъде разширен. Не само за сметка на Индия, но и на други страни, например на Бразилия. Освен това, сред постоянните членки на Съвета за сигурност няма нито една африканска държава, затова е необходимо една или две от тях да получат статут на постоянни членки.
- Стреми ли се Индия да стане член на Г-8?
- Не бих могъл да кажа нищо определено за стремежа на Индия да влезе в „Голямата осмица”. Бихме станали част от тази организация, но не възнамеряваме да се борим за това със зъби и нокти. Светът обаче ще трябва да признае съществуването на една нова Индия – страна, демонстрираща невероятен икономически подем. Тоест, ще трябва да се признае нейното ново място в света.
- Смята се ,че Централна и Южна Азия са сред проблемните региони на планетата, по отношение на сигурността. Как виждате решаването на проблемите тук?
- Ако става дума за проблемите между Индия и Пакистан, те успешно се решават на двустранно основа. Налице е обмен на делегации на най-високо равнище и съм сигурен, че съществуващите в отношенията между двете страни проблеми могат да се решат въз основа на принципите на мира и добросъседството.
Всъщност, истинския проблем на региона е този за сигурността в Афганистан, който се отразява и върху сигурността на Пакистан. А, ако той не бъде решен, т.е. ако не бъде сложен край на насилието в Афганистан, то може да се прехвърли и в други държави от региона – в Централна Азия, в Южна Азия, в Персийския залив и т.н. Сегащната ситуация обаче представлява най-голяма и непосредствено опасност именно за Пакистан. Победата срещу Движението Талибан е насъщна необходимост, която няма алтернатива. Не мисля обаче, че НАТО е в състояние да се справи с този проблем сама. Затова към процеса на консултации за решаването на афганистанския въпрос следва да бъдат привлечени и други държави – и на първо място, съседите на Афганистан. В самия Пакистан нивото на насилие и без това е доста високо. Затова трябва да се окаже всестранна подкрепа на демократично избраното пакистанско правителство и с всички възможни средства да се предотврати дестабилизацията на Афганистан, която ще дестабилизира и ситуацията в Пакистан, и тази в региона, като цяло.
- Според някои анализатори, през последните години Индия е влошила отношенията си с Русия, за сметка на тези със САЩ. Така ли е наистина?
- Не мисля, че има някаква промяна в индийската политика спрямо Русия. Отношенията ни имат дълбоки политически корени и съхраняването им е сред постоянните приоритети във външната политика на Индия. Що се отнася до САЩ, с тях ние не поддържахме сериозни отношение в продължение на последните 50-60 години, т.е. след обявяването на независимостта. Сега се опитваме да компенсираме това. Би било погрешно обаче, да смятаме, че развитието на отношенията ни със САЩ става за сметка на тези с Русия. Така например, ако наскоро САЩ и Индия не бяха подписали договора за сътрудничество в ядрената сфера, нямаше да възникнат възможности за такова сътрудничество и между Делхи и Москва.
- Поражда ли стратегическият съюз между Китай и Пакистан някакви притеснения у Индия?
- Всъщност, ние не сме убедени, че този съюз е чак толкова стабилен. Целта на Китай е очевидна и тя е да насъсква Пакистан срещу Индия. Какво обаче можем да направим против това? Китай преследва собствените си интереси. Но дори и това не пречи на Индия да развива и подобрява икономическите и търговските си отношения с Китай. Надявам се, и китайците да осъзнават, че развитието на отношенията им с Индия е в техен интерес.
- Как оценявате ролята на Шанхайската организация са сътрудничество (ШОС) и участието на Индия в нея, като наблюдател?
- Не мисля, че в качеството си на наблюдател Индия може да влияе по някакъв начин на формулирането на политиката на ШОС. В момента ние просто стоим и слушаме, какво говорят другите. Освен това, не смятам, че ШОС играе някакво роля в системата за сигурност на региона, нито пък че тази организация се противостои на НАТО. Това е блок, чиято задача е развитието на мирното сътрудничество, най-вече в региона на Централна Азия, което е от жизненоважно значение, особено за Русия. В това е и нейната позитивна роля. В същото време, не бих анализирал протичащите там процес с терминологията на „Голямата игра”, която, както е известно, се води между Руската и Британската империи през ХІХ век.
- Смятата ли, че при новият американски президент Барак Обама външната политика на САЩ ще претърпи сериозни промени?
- Промени, разбира се, ще има. Впрочем, те вече се наблюдават. Струва ми се, че по различен начин ще бъдат поставени акцентите в изграждането на отношенията между САЩ и Китай, или пък между САЩ и Русия. В същото време, не мисля, че Обама незабавно ще изпълни обещанието си за изтегляне на американските войски от Ирак. Сигурно е обаче, че той ще се придържа към по-твърда линия по отношение на Афганистан и Пакистан. Да не забравяме, че още като кандидат-президент, той лансира идеята, че ако пакистанските власти не прекратят проникването на терористите през границите на страната, САЩ могат да бомбардират нейната територия и дори да изпратят войски там.
- Вярвате ли, че това би могло да се случи?
- Разбира се, в една предизборна кампания могат да се правят всякакви декларации, за да се спечелят повече избиратели. Но когато вече си на толкова отговорен пост, когато става дума за реална политика, тогава действията могат значително да се различават от обещанията. Затова нека се надяваме на по-добро и да видим, какво ще се случи.
{rt}
Махараджа Кришна РАСГОТРА:В новия многополюсен свят реалните партньорства изместват формалните съюзи
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode