Както е извество, в края на март президентът Ширак прие в Париж немския канцлер Герхард Шрьодер, руския президент Путин и министър-председателя на Испания Сапатеро. Така, за първи път, към организираната от Елисейския дворец поредна среща между лидерите на Германия, Франция и Русия (тези срещи се провеждат редовно, откакто трите страни заеха обща позиция по иракския проблем), се присъедини и Испания, превръщайки се в четвъртия член на тази своеобразна нова геополитическа ос.
Какъв е европейският залог в сътрудничеството между тези четири държави? Каква роля могат да изиграят те в укрепването на европейската политическа конструкция, както и в стратегическото сътрудничество между Европейския съюз и Русия? Днес Старият континент преживява решаващ момент в своята история. Или Европа ще съумее да си гарантира политическо съществуване и стратегическа независимост, или нейното нарастващо напоследък политическо влияние ще се ограничи в рамките на съюза на 25-те европейски държави, който ще си остане просто една разширена зона на свободен икономически обмен. Според мен, от стратегическа и геополитическа гледна точка, Европа не може да се изгражда разумно и в дългосрочна перспектива, ако не включи в този процес и Русия. За да създаде една сигурна и просперираща Европа, без да загуби контрола върху снабдяването с енергийни ресурси, да постигне самостоятелност в областта на авиацията и усвояването на космоса и успешно да развива своите транспортни инфраструктури, Европейският съюз се нуждае от Русия, също както и Русия се нуждае от него.
Заедно с Русия, ние, европейците сме в състояние да призвеждаме най-добрите в света самолети от пето поколение (нека напомня, че Rafale и Eurofighter принадлежат към четвъртото поколение), както и самостоятелно да произвеждаме и изстрелваме в Космоса на навигационни и разузнавателни спътници. Така, благодарение на френско-немско-руското сътрудничество, през март 2005 бе изведен в орбита първият разузнавателен спътник, изстрелян от космодрума в Плесецк.
Испания, Франция и Германия могат да окажат рещаващо влияние върху политиката на ЕС към Русия. Формално, между Брюксел и Москва има стратегическо партньорство, но всъщност стратегическо е само названието му. Просто защото в него липсват или не се развиват достатъчно основни стратегически сфери, като например енергийното сътрудничество. В същото време утвърждаването на проекта за европейска конституция очевидно не може да гарантира стратегическата независимост на Европа, доколкото предполага съвместимостта на европейската отбранителна политика с отбранителната политика на НАТО (чл.1-41). Разбира се, трябва да продължим да поддържаме тесни връзки с американските си приятели, но не можем още дълго да разчитаме на една външна сила да гарантира нашите жизнени интереси и сигурност, по простата причина, че въпросните жизнени интереси са такива само за нас, самите, но не и за американците.
Европа се нуждае от мощен политически “мотор”. Испания, Франция и Германия притежават необходимата критична маса за да играят тази роля, полагайки основите на “европейската мощ”, която ще помогне за установяването на необходимия силов баланс в международните отношения. От друга страна, през ХХІ век приносът за Русия в това отношение ще бъде решаващ, не само защото в южните и райони е разположена основната ос на добив и транспортиране на изключително ценни енергоносители за икономиките на ЕС и Азия, но и заради ролята и на своеобразен мост, свръзващ Европа с единствения на планетата регион, който демонстрира (с изключение на Япония) мощен икономически и демографски ръст – Тихоокеанската зона.
Както ни напомня Гюнтер Грас, Германия отново стана суверенна държава след сключването на прословутото споразумение “4+2” през 1990. Историческата страница най-сетне бе обърната. Но външната политика на обединена Германия все още се колебае между традиционната стратегия за разширяване на влиянието на Изток и реалната европейска политика. В този смисъл, сегашният момент действително е решаващ. Путин изглежда готов да превърне стратегическото сътрудничество с Европа в свой приоритет – неслучайно без всякакво колебание той подкрепи съвместната френско-немска позиция по време на иракската криза. Необходимо е обаче и страните-членки на Европейския съюз да определят своите позиции по основните стратегически въпроси.
За съжаление, френските медии твърде често игнорират стратегическия потенциал на сътрудничеството между ЕС и Русия. Да, ние действително сме длъжни да критикуваме нарушаването на човешките права в тази страна, но е нечестно и много глупаво систематично да пренебрегваме стратегическите предимства на сътрудничеството между Брюксел и Москва. Континентална Европа има различни, в сравнение с англосаксонските държави, социални и икономически традиции и модели.
Опирайки се именно на тях, можем да помогнем глобализацията да придобие едно по-човешко лице, да избегнем унищожителния цивилизационен сблъсък и да установим (на основата на общите икономически и културни интереси) по-тясно сътрудничество с арабско-мюсюлманския свят. Испания, освен със своето геополитическо положение в Средиземноморието, представлява определен интерес за обединена Европа и от друга гледна точка. Тя е своеобразен мост за икономическо и културно сътрудничество с американския континент, където прогресивно нараства броя на неговите испаноезични жители.
От друга страна, околорейнското пространство на Европа, където в продължение на векове са се смесвали латинското и германското влияния, може да изиграе ключова роля в стратегическите планове на Стария континент. Неслучайно именно в рейнския град Баден-Баден вече няколко години заседава германо-руски форум, който от следващата година ще стане тристранен – т.е. в него ще се включи и Франция. Що се отнася до Страсбург, този град (както сполучливо отбелязва Томи Унгерер) “за първи път в многовековната си история се оказва подходящото място в подходящото време”. В бъдеще той трябва да стане истински център за приемане на политически решение, чиито инициатори ще са големите и малки държави от нашия континент, искрено стремящи се да оставят в наследство на своите потомци една Европа, достойна за грандиозните задачи и предизвикателства на ХХІ век.
* Авторът е президент на Асоциацията “Париж-Берлин-Москва”, повече за него – вж.Геополитика, бр.2/04.
{rt}
Оста Мадрид-Париж-Берлин-Москва като гарант за мирна и процъфтяваща Европа
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode