Сред важните резултати от войната в Ирак бе трансформацията на политическия облик на Близкия изток и промяната на силовия баланс в региона. Редица ключови държави от Близкия изток се изправиха пред факта, че американските войски вече се намират в непосредствена близост до националните им граници и не планират да се изтеглят в обозримо бъдеще. Именно това накара страни като Сирия, Турция и Иран да преразгледат предишните си позиции по проблемите на регионалната сигурност и да се замислят за необходимостта от създаването на нова регионална структура в Близкия изток. Имайки предвид силния американски натиск върху Сирия и Иран, е очевиден стремежът на прагматично ориентирани кръгове в техните ръководство към сближаване на позициите по най-наболелите регионални проблеми. И, на първо място, по иракския въпрос и опасността, застрашаваща и Дамаск, и Техеран, и Анкара при евентуалното разпадане на Ирак. Нито Сирия, нито Турция, нито Иран не биха искали в Багдад да се наложи враждебно настроен към тях режим и отхвърлят възможността за създаване на независима кюрдска държава в северната част на страната. От друга страна, трите държави са заинтересовани от укрепването както на двустранните, така и на тристранните политически и търговско-икономически отношения, както и от развитието на културните връзки, което да доведе до успокояване на традиционното напрежение между сирийци, иранци и турци. Турция, Сирия и Иран се стремят към създаването на нов силов баланс в региона, опитвайки се да запълнят...
{rt}
Триъгълникът “Дамаск-Анкара-Техеран” като потенциален фактор в близкоизточната геополитика
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode