Потребителски рейтинг: 5 / 5
„Намираме се в разгара на международна валутна война, която може да доведе до това да загубим своята конкурентоспособност“. Това са думи на бразилския финансов министър Гиду Мантега, произнесени през септември 2010, само две години след разтърсващата финансова криза от края на 2008. По време и след кризата, курсът на еврото към долара падна с 25%, а този на британския паунд – с почти 30%.
Понижаването на стойността на еврото през 2008-2011 беше от ключово значение, тъй като стана причина за последвалите проблеми в еврозоната – между конкурентоспособния Север и по-малко конкурентоспособния Юг. При наличието на слабо евро са облагодетелствани икономиките на страните-износителки. А последиците от финансовата криза се отразяват върху по-малко конкурентоспособните членове на еврозоната, застрашавайки кредитоспособността на техните банки и, следователно, устойчивостта на държавните им финанси.
В резултат от това в еврозоната избухна своеобразна „валутна гражданска война“, която продължава да се води и днес, както в Европейската централна банка във Франкфурт, така и в отделните национални столици, и чието изражение е гръцката дългова криза. Югът е изправен пред опасността от дефолт и някои южноевропейски държави обмислят евентуален отказ от еврото. Северът пък продължава да се съпротивлява на исканията да отпуска помощи без да получи съответната компенсация под формата на сериозно реформиране на хронично неконкурентоспособните южни икономики.
През 2014 станахме свидетели на драматично изостряне на глобалното противопоставяне, намерило своя израз на бойното поле, а още повече в сферата на финансите. Без съмнение последствията от това изостряне ще резонират и през следващите години и вероятно ще станем свидетели на истинска Световна финансова война, основните очертания на която вече наблюдаваме. Сред ключовите особености на този конфликт е, че борбата в него се води на принципа „всеки за себе си“ – т.е. всеки икономически субект се опитва да увеличи конкурентоспособността и икономическия си растеж за сметка на всички останали. Все пак не е изключено да видим известно групиране, което да укрепи съществуващите или пък да създаде нови взаимозависимости.
Битката за световните пазари
Ескалация на глобалната валутна война имаше и през 2012, след избирането на Шинзо Абе за премиер на Япония. След като акцентира в кампанията си върху необходимостта от радикални промени с цел да бъде тласнато напред развитието на японската икономика, поемайки властта той, без да губи време, реши да се възползва от най-очевидното оръжие – девалвацията на националната валута. Само за няколко месеца (между октомври 2012 и февруари 2013) йената беше обезценена с 25%.[1]
Макар че това имаше известно краткосрочно въздействие, общият ефект се оказа по-слаб и нетраен, отколкото се надяваха в Токио. Тогава Японската банка предприе допълнителни мерки за по-нататъшно отслабване на йената. Така в края на 2014 курсът на йената падна с още 15%. Но и това не бе всичко: Шинзо Абе обеща да спре планираното повишаване на данъка върху продажбите и обяви насрочените за декември 2014 извънредни парламентарни избори за фактически референдум относно правилността на радикалната му икономическа политика. По-нататъшното отслабване позициите на йената след това заявление дава основание да смятаме, че финансовите пазари очакваха победата на Абе на изборите на 14 декември (с 48% от гласовете), както и, че той ще реализира програмата си докрай.
За да се разбере по-добре същността на провежданата от Япония политика, трябва да се вземе предвид, че тя е експортно ориентирана страна. Обезценяването на йената означава спад в цените на японските продукти на външните пазари и, съответно, води до увеличение на продажбите. В същото време девалвацията провокира ръст на цените на вносните стоки на вътрешния пазар. Така се стимулира растежът на икономиката, въпреки риска от появата на инфлация.
Говорейки за валутната война от последните няколко години, няма как да не споменем количествените облекчения, отпускани от Федералният резерв на САЩ от 2009 до края на 2014. „Количествени облекчения“ всъщност означава печатане на пари и пускането им в обръщение, без те да са реално произведени от икономиката. Така за пет години Федералният резерв хвърли в американската (разбирай световната) икономика над 5 трилиона долара. На фона на рязкото обезценяване на долара, икономиката на страната демонстрира завидна конкурентоспособност и ръст в износа в световен мащаб. Макар курсът на еврото спрямо долара през изминалите 5 години да бе неспокоен след „коригиращите“ мерки на ЕЦБ (между 1,5 и 1,25), в крайна сметка Федералният резерв реши, че е постигнал целта си и не може да печата пари вечно. Така през декември 2014 програмата за количествени облекчения (обявена за безсрочна) беше прекратена.
Случайно или пък тъкмо напротив, само месец по-късно ЕЦБ съобщи, че през март 2015 стартира своя програма за количествени облекчения, с намерение да вкарва в обръщение по 60 милиарда евро месечно до септември 2016. Т.е. за целия период от 18 месеца – 1,08 трилиона евро.[2] Имайки това предвид, не е изключено еврото, което през февруари бе с курс около 1,14 спрямо долара, да падне до 1 към 1 до края на годината и дори под един долар през 2017. По всичко личи, че борбата за пазари ще се разрази с пълна сила.
Междувременно Централната банка на Китай реши да намали съотношението на задължителните резерви на банките с 50 базисни пункта до 19,5%. Ходът, който влезе в сила от 5 февруари 2015, ще вкара в икономиката допълнителни 600 милиарда юана или 96 милиарда долара. Това разкрива друг важен аспект от борбата за икономически растеж. На фона на непредвидимата международна обстановка и валентността на валутите, всички държави ще разчитат все повече на вътрешното потребление като тези, които имат по-голям потенциал в това отношение, се намират в по-изгодни позиции.
ЕС и САЩ – съюзници или конкуренти ?
Нека се върнем на отношенията между ЕС и САЩ – двата субекта осигуряват около 50% от световния БВП. Както стана ясно, въпреки наглед съюзническите политически отношения, на полето на финансите двамата играчи се конкурират и между тях тече непрекъснато надлъгване. Политическите отношения обаче оставят своя отпечатък върху икономиката. Със съжаление, а и с тревога, трябва да констатираме, че в икономическата взаимозависимост между Европа и САЩ, Америка е силната страна и до голяма степен си „разиграва картите“ в ущърб на европейските интереси. В подкрепа на това твърдение е достатъчно да се спомене фактът, че Европа, която през миналия век беше двигател на научно-техническия прогрес в света, днес е почти изцяло реципиент на чужди технологии – главно от САЩ. Дори Финландия, която допреди 7-8 години се смяташе за за „последния бастион“ на европейската иновация и чиято компания „Нокиа“ имаше безупречна репутация, бе „потопена“ от първите американски смартфони.
Причината за това е прекалената „отзивчивост“ на европейските политици, които без да осъзнават последствията, до голяма степен спряха да разчитат на собствени източници на иновации и прекалено обвързаха европейската икономика с американската.
Истината е, че развитието на ситуацията в ЕС навява по-скоро песимистични изводи за неговото бъдеще и способността му да се развива успешно в обозрима перспектива. В последните години икономиките на държавите от „ядрото” на ЕС – доскоро смятани за лидери в световното развитие, не само демонстрират ниски темпове, но и, на практика, деградират. С тази деградация е свързан и постепенният преход на ЕС от статуса на един от световните центрове към статус на световна „полупериферия”.
Изводът за периферизацията на ЕС е достатъчно неочакван и очевидно се нуждае от сериозна обосновка. Да започнем с това, че основният недостатък на проекта, наречен „Европейски съюз”, бе прекаления акцент върху икономическата либерализация и паралелното ограничаване ролята на националните държави в ЕС. Смяташе се, че пазарът, сам по себе си, не само ще гарантира успешното развитие на европейските обединителни процеси, но и ще даде импулс за изпреварващ високотехнологичен „пробив” на ЕС на световната сцена. Истината е, че според повечето съвременни теории пазарът сам по себе си не гарантира научно-техническия прогрес. В случая от особено значение е присъствието на пазара на модерни институционални структури, както и наличието на симбиоза между пазарните сили и регулиращата роля на държавата. Всичко това го нямаше в ЕС и след създаването на Съюза във всяка от страните-лидери ролята на държавата намаляваше. Липсата, в мащабите на ЕС, на взаимодействащи с пазара наддържавни регулатори, се „компенсираше“ от административно налагани стандарти, много от които затормозяваха функционирането на икономиките, както и от несъразмерно разрасналата се брюкселска бюрокрация.[3]
На фона на изложеното, подписването на договора за Трансатлантическо партньорство, търговия и инвестиции (TTIP) може да се превърне в последния пирон в ковчега на европейската иновация и икономическа самостоятелност. Предвиждат се големи правомощия за американските корпорации, включващи дори съдене на националните държави в арбитражни съдилища за ограничаване дейността или накърняване интереса на корпорациите. Преговорите по договора трябва да приключат до 2016.
Впрочем, надеждата умира последна и решението на ЕЦБ за количествени улеснения дава поводи за оптимизъм. То ще удари силно по американската конкурентоспособност – очаква се търговският дефицит на САЩ да нарасне до 1 трилион долара в близко бъдеще, което ще се отрази и върху външния дълг на страната, наброяващ над 18 трилиона долара.[4] В същото време се очаква растежът в Европа да се ускори до невиждани скоро темпове. Тази мярка може да даде тласък на малкото останали мощни европейски индустриални сектори – например автомобилостроенето, както и на сектора на услугите. От изключително значение е и, как ще бъдат похарчени количествените улеснения. Дали не е дошло време да се инвестира в европейската иновация? Как точно ще процедират европейските лидери предстои да разберем.
Цените на енергоносителите и въздействието им върху световната икономика
Без съмнение една от големите новости в света на финансите е започналия в средата на 2014 спад в цената на петрола. Причината за това може да се търси в украинската криза, но реалните причини са доста по-комплексни от твърдението, че Саудитска Арабия иска да накаже Русия за анексията на Крим, или за подкрепата на Асад в Сирия. Всъщност, през 2014 Саудитска Арабия отчете спад в продажбите си след 11 години възход и рекордни продажби от 7,54 млн. барела дневно през 2013 срещу 7,11 през 2014.[4] Причина за това е спадът на търсене на саудитски петрол в Азия (Китай) и силната конкуренция.
През последните години шистовата революция в САЩ изстреля страната до трето място в света по добив на петрол – след Русия и непосредствено зад Саудитска Арабия. От своя страна, Русия обяви намеренията си да започне да разработва арктическите си находища в близко бъдеще, като през 2014 беше пусната и първата платформа [5]. Това накара саудитските шейхове да увеличат дневния добив и да подбият цените, за да изтласкат от пазара трудоемките добиви на нефт с по-висока себестойност. За тях по-важно от това да продават петрола на висока цена е да запазят пазарния си дял.
Този ход засяга пряко всички държави в света. Падането на цените удари силно износителките на петрол, като Венецуела, Русия, САЩ, както впрочем и самите саудитци. Във Вашингтон това бе разчетено като оптимистичен сигнал за растежа икономиката. До голяма степен обаче може да се твърди, че шистовата революция приключи „с гръм и трясък“. Бяха прекратени всички инвестиции в търсенето и разработването на нови шистови кладенци. Работещите пък започнаха да се затварят поетапно, защото повечето не генерират печалби при цени на петрола от 60-65 долара, а някои дори при 80. Това означава, че САЩ отново няма да могат да обслужват вътрешното си потребление, което на свой ред ще се отрази върху външния дълг. Саудитска Арабия декларира, че няма намерение да намалява добивите и цените ще се вдигнат с излизането на конкурентите й от пазара. Ако към това добавим непълноценното използване на кладенците в Либия, Ирак и Сирия и санкциите срещу Иран, става ясно, че едва ли в обозримо бъдеще ще се отвори пазарна ниша за шистите. Това е и причината Русия да не изпита сериозно безпокойство от ниските цени на петрола. Когато саудитският крал Абдула почина на 23 януари 2015, руският президент Владимир Путин изрази съболезнованията си и нарече покойния монарх „мъдър политик“. Новият крал Салман пък обяви, че ще раздаде 30 милиарда на поданиците си в рамките на мащабна социална програма.[6] Цените на петрола се покачиха с 20% за една седмица стигайки 60 долара, където се задържаха.
В страните потребителки, като тези в Европа, евтиният петрол се прие с очаквания за икономически растеж, въпреки опасенията от спад в данъчните приходи. Япония, а и ЕС, които са сред най-големите вносители на петрол, трябва да следят непрекъснато цените заради политиката си на девалвация на еврото и йената. В Китай пък съществуват опасения, че евентуално повторно изстрелване на цените нагоре може да се отрази негативно върху икономическия растеж, който прогресивно намалява, достигайки 7,4% през 2014, срещу 7,7 % през 2013. Въпреки това перспективите Китай да задържи растежа си на 7-7,5 % са добри, тъй като финансовите институции на страната разполагат с голям набор от инструменти за стимулиране на растежа, които в Европа и САЩ са изчерпани. Освен това Пекин притежава почти 4 трилиона долара валутни резерви.
Петролът, санкциите и вариантите на Русия
Споменавайки цените на петрола, няма как да не засегнем и ситуацията в Русия. Страната се намира в епицентъра на финансово-икономическите войни, защото срещу нея се прилагат и различни санкции. В своята съвкупност тези два фактора оказаха силен натиск върху руската икономика. Около 50% от бюджета на страната се формира от износа на енергоносители и курсът на рублата е зависим от това. Всъщност, в известна степен спадът на рублата неутрализира спада в цените на петрола, като руските енергийни гиганти отчетоха рекордни постъпления в рубли. Инфлацията, породена от този спад обаче, представлява опасност за потребителските цени и спестяванията.
На 16 декември продължилата през цялата 2014 тенденция за обезценяване на рублата ескалира. Опитвайки се да овладее спада, Руската централна банка повиши основния лихвен процент от 10,5% на 17%. Това провокира паника на валутните пазари и рублата се срина на нивата от кризата през 1997. Така нареченият „черен вторник“ обаче, се оказа единично явление и още през следващите дни рублата възвърна голяма част от загубените в последните месеци на 2014 позиции. Това даде основание на някои експерти да спекулират, че „черният вторник“ е бил очакван и контролиран срив, с цел РЦБ да изтегли колкото е възможно повече рубли от пазара и впоследствие да постави курса на ръчно управление.[7] Така 2015 започна със стабилна рубла, макар за това да се изискват немалко средства и усилия.
Едно от предизвикателства, които си е поставила Русия през настоящата година, е преструктурирането на икономиката, чрез 10-15%-но орязване на „неефективните“ разходи, както и развитието на производства, които да намалят зависимостта на икономиката от петрола. Руснаците осъзнават необходимостта от адаптирането към новите пазарни реалности. Въпреки това, Владимир Путин даде да се разбере, че страната няма намерение да намалява социалните плащания и дори заяви, че през 2015 пенсиите ще бъдат фиксирани към реалната инфлация.
Във връзка със сложната икономическа ситуация на страната, много руски, а и световни експерти очакват Путин да разиграе златната карта на Русия.[1] Става дума за руските златни резерви, които са 1200 тона и я нареждат на 6-то място в света. Тези резерви покриват над 25% от рублите в обръщение – много над използваното някога от Федералния резерв обезпечение на златния долар. С въвеждането на златен стандарт Русия би постигнала цял ред стратегически задачи – прекратяване на кризата на рублата и удар по статута на долара като световна резервна валута. Освен това „златната рубла“ би могла да стане най-консолидиращия интеграционен ход за Евразийския икономически съюз, чиито проблеми, свързани с валентността на валутите и вътрешната търговия, биха били решени. Спекулациите, че Москва може да прибегне до подобен ход, се подхранват и от факта, че през 2014, когато над Русия все още се оформяха „буреносните облаци“, тя бе най-големия купувач на злато в света, вместо да прави обратното. Така или иначе, подобен мащабен ход изисква внимателно планиране и анализ на евентуалните последствия. Вероятно Кремъл ще изчака по-благоприятна международна среда преди да предприеме подобни маневри, ако въобще някога стигне до такова решение.
БРИКС, Гърция и преосмислянето на глобалния финансов ред
Независимо от формата и мерките, които ще използват Русия и другите страни от БРИКС, те са твърдо решени да се освободят от зависимостта си от долара и контролираните от САЩ системи на МВФ и Световната банка. На състоялата се непосредствено след финала на Световното първенство по футбол в Бразилия среща на лидерите на групата беше подписано споразумение за учредяване на „Нова банка за развитие“[8] с капитал от 100 милиарда долара и резерв от още толкова. Целта и е да стане алтернатива на МВФ и Световната банка.
Твърде интересно е заявлението на новото гръцко правителство, че е готово да търси помощ от „САЩ, Русия или Китай“ във връзка с дълговата си криза, ако не я получи от ЕС. Това подтикна Съюза незабавно да задълбочи преговорите с Гърция, въпреки че до преди това се опитваше да „извие ръцете“ на Атина, заплашвайки я с ограничаване на помощта. Евентуално подпомагане на Гърция от банката на БРИКС би поставило под въпрос ЕС и еврозоната като единно икономическо пространство, разчитащо на собствените си инструменти и институции, и би подтикнало и други държави да приемат кредитиране от новата банка. Дори да не успее да пробие в Европа, „Новата банка за развитие“ със сигурност ще оперира в Азия, Латинска Америка и Африка, разкривайки съблазнителни възможности за страните от тези региони.
Впрочем, очертаващото се по-нататъшно отслабване на еврото и непреклонността на ЕС да направи исканите от Атина компромиси поставят под сериозна въпросителна оставането на Гърция в еврозоната. Макар евентуално връщане на драхмата да означава дори по-слаба валута за страната, приходите от туризма биха се увеличили чувствително, а гръцките стоки (доколкото има такива) биха станали по-конкурентоспособни, включително в самия ЕС. Според повечето анализатори, перспективите за подобно развитие на ситуацията са 50 на 50, затова е рано да се прогнозира.
От казаното дотук се налага изводът, че поне до края на десетилетието надлъгването, конкуренцията за пазари и финансовото прегрупиране на държавите ще са движещата сила на световните геополитически и геоикономически процеси във все по-отчетливо формиращия се многополюсен свят. Пътят на Китай към глобално икономическо лидерство е отворен. През 2014 страната задмина САЩ по такъв ключов показател като БВП (по паритет на покупателната способност). Възходът на останалите развиващи се страни ще подтиква и тях към по-последователна защита и реализация на националните им интереси. Вероятно, не само в житейския си път, но дори в близкото бъдеще, ще станем свидетели на цялостно преосмисляне на световния финансов ред.
Източници:
[1] https://alterinformation.wordpress.com/2014/12/29/77760429123/ [21.2.2015]
[2] http://forexnews.bg/technical-analizys-arhive/29249-euro-on-11-years-low-after-ecb-meeting [21.2.2015]
[3] http://geopolitica.eu/2007/broi52007/681-evropeyskata-poluperiferiya-i-perspektivite-na-ukrayna - [21.2.2015]
[4] http://rt.com/business/234083-saudi-asia-supply-cut/ [21.2.2015]
[5] http://www.1tv.ru/news/economic/256818 [21.2.2015]
[6] http://www.bulgaria.utre.bg/2015/02/04/298300-noviat_kral_na_sauditska_arabia_razdade_30_mlrd_na_podanitsite_si [21.2.2015]
[7] http://svetoven.pogled.info/russia/news/60877/Ot-1-yanuari-Rusiya-vavezhda-plashtane-na-gaz-i-neft-samo-v-rubli [21.2.2015]
[8] http://en.wikipedia.org/wiki/New_Development_Bank [21.2.2015]
* Софийски университет "Св. Климент Охридски", член на Студентския дипломатически клуб
{backbutton}
