Срещата „Западни Балкани 6” в Прищина на 25 март 2015, както и тази на 21 април 2015 в Брюксел, събра държавния елит на шест балкански държави и представители на Европейската Комисия, за да дискутират включването на района в паневропейските пътни коридори. В Прищина бяха дадени обещания за един милиард евро подкрепа в дългосрочен период, а на срещата в Брюксел бе решено, че само през тази година ще бъдат отделени 130 млн. евро от фондовете по ИПА. Очаква се на следващата среща във Виена, през август 2015, страните от Балканите да представят конкретни инфраструктурни и железопътни проекти. Дали обаче става сума само за инфраструктура, или въпросните проекти имат и геополитически измерения, касаещи позицията на Брюксел и на балканските държави в по-широкия контекст на новата конфронтация между Запада и Русия, довели да сгъстяването на облаците на една нова студена война?
Включването на Балканите в паневропейските коридори
Балканите не са само район, където се развиват геополитическите битки на една нова студена война[1]. Държавите в региона се конкурират не само за енергията, но все повече и за пътищата и железопътните линии. Балканите си остават ключовия кръстопът между Изтока и Запада, между Европа и Азия, между Централна Европа и Средиземноморието, но и между Близкия и Далечния Изток[2]. От общо десетте паневропейски коридори, шест минават през Балканите (Коридори 4, 5, 7, 8, 9 и 10), като два от тях - Коридор 8 и Коридор 10 - са от геостратегическо значение, защото се свързват и с енергийните и железопътните коридори.
Европейският съюз вече две десетилетия обещава финансова подкрепа за тяхната реализация. За последно, на срещата на върха ”Западни Балкани 6” в Прищина и Брюксел, еврокомисарят за европейско съседство и преговорите за членство Йоханес Хан обеща 130 млн. евро за 2015 и до 1 млрд. евро в дългосрочен план за пътните и железопътните инфраструктурни проекти, които ще свързват Балканите с паневропейските транспортни мрежи[3]. Балканските страни се оплакаха в Брюксел от двайсетгодишното закъснение на тяхното финансиране, докато европейските чиновници критикуват липсата на дух на сътрудничество между страните в района. Или, както се изрази еврокомисарят Хан: „не можем да финансираме инфраструктурни проекти, ако влакът спира на всеки граничен пункт”[4]. Очевидно Балканите трябва да променят своя манталитет от миналия век по отношение на инфраструктурата.
Геостратегическата важност на пътните коридори
На Срещата на върха във Виена, която трябва да се проведе през август 2015 (като продължение на инициативата на Меркел за Западните Балкани от 2014)[5], от балканските страни се очакват конкретни инфраструктурни проекти, свързани с тези паневропейски коридори. Въпреки това, на практика не може да се очаква реализацията на отделни сегменти на тези два коридора да започне преди 2016. Паневропейските коридори не засягат само геостратегическите интереси на „големите”, но и националните интереси на страните от района. Всяка балканска държава се опитва да убеди другите, че коридорът, който минава през нейната територия е „най-важният”. Шест държави-членки на ЕС (Италия, Хърватска, Унгария, Румъния, България и Гърция) и шест държави извън ЕС (Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Албания и Турция), две от които са членове на НАТО, са в битка, за да осигурят финансирането за „техните" коридори[6]. Как се развива тази "коридорна битка"?
За Румъния, Коридор 4 е ключов. Чрез него, Германия ще се свърже с Черно море, което е от голямо стратегическо значение, особено след присъединяването на Крим към Русия и опасността източноукраинските бунтовници да овладеят пристанище Мариупол. За Русия Черно море остава важно, освен във военен, и в енергиен план след лансирането на проекта за новия газопровод „Турски поток”. Румъния печели заради своята геостратегическа позиция в контекста на плановете на НАТО да засили присъствието си в Черно море, илюстрация за които бяха и последните морски учения на пакта[7]. За Италия, обаче, изключително важен е „Коридор 8”, защото чрез Дуръс тя ще се свърже с: Гърция, България и Турция. Гърция също смята „Коридор 8” за доста важен, защото чрез него ще се свърже с Адриатическо и Черно море. За нея обаче е не по-малко важен и Коридор 10 от Будапеща до Атина. С този коридор свързва надеждите си и Сърбия, защото чрез него, през нейна територия ще се свържат Централна Европа с Балканите и Средиземно море. Паралелно с този пътен коридор, Сърбия планира да инвестира и в изграждането на скоростна жп линия от Белград до Будапеща. Освен това тя не е склонна да се откаже от своя вековен проект за речен коридор „Дунав – Морава – Вардар – Солун”, с който, като държава без излаз на море, цели да си гарантира достъп до Средиземно море. Вероятно Коридор 10 е важен и за Хърватия, въпреки че Адриатическата магистрала, която свързва Йонийско море с Адриатическо, в рамките на Коридор 5, е от ключово значение за хърватите.
За Албания, Коридор 8 остава жизненоважен за нейния национален интерес, както и за нейната икономика. Очаква се Тирана да се опита да убеди Брюксел за значението на Коридор 8 (както Сърбия прави за Коридор 10). Албания разчита да работи с Хърватия и за изграждането на Коридор 5 (Адриатическата магистрала), която я свързва с: Черна Гора, Босна, Хърватия и Италия. От 2009 Албания е свързана с Косово с магистрала, изграждайки един национален коридор, без да очаква външно финансиране. С тази пътна връзка, морска Албания се свързва с континенталната, реализирайки на практика националното си обединение без промяна на границите. Изграждането на магистралите може да обезсмисли все още стриктните балкански граници. Тунелите и мостовете, свързват държавите и сближават нациите. Само на Балканите, мостовете, като тези в Митровица, Мостар или Скопие, повече разделят, отколкото обединяват. Очаква се, че след като Косово изгради своята част от "Пътя на нацията", сега ще го продължи в две посоки - към границата със Сърбия и към Македония. Правителството цели страната да се свърже с пътната мрежа в Югоизточна Европа чрез магистралите: Прищина – Хани Елезит (Косово – Македония); и Морина – Прищина – Мердаре (Албания – Косово – Сърбия); както и с регионалните пътища, като Прищина – Пея – Кула (Косово – Черна Гора). Министерството на финансите на Косово поиска преди два месеца финансова подкрепа от ЕБВР за рехабилитацията на „железопътна линия 10”, която ще свързва Косово с Македония[8]. В рамките на Коридор 8, Албания търси финансова подкрепа за железопътната линия, която ще свързва Адриатическо море с Черно море (от Дуръс, през Македония, до Бургас и Варна). Тъй като Черно море придобива все по-голяма геополитическа тежест, както пътният, така и железопътният Коридор 8, ще бъдат от голяма геостратегическа важност. Особено, след като България, заедно с Румъния, се очертават като ключова точка в новата стратегия на Северноатлантическия пакт.
Свързването на Адриатическо с Черно море ще донесе ползи за Македония, предлагайки други алтернативи за морски пристанища, освен единственото, което ползва в момента (Солун). Изглежда обаче, че Македония е изправена пред геополитическа дилема. Тя се опитва да лавира между Изтока и Запада; което се отразява и върху колебанието, дали да приеме за приоритет Коридор 8 или Коридор 10. Ако се концентрира върху Коридор 8 (Италия-Албания-България), тя ще постави акцента върху интеграционните си усилия към Адриатика. Ако пък заложи предимно на Коридор 10 (Будапеща-Белград-Атина), това ще означава, че предпочита Континенталните Балкани или Дунавския регион.
Досега, Македония дава знаци и в двете посоки. По време на последното посещение в Скопие[9] на председателя на парламента на Албания, Илир Мета, той обяви, че е разговарял с домакините си за инфраструктурните проекти, свързани с Коридор 8, и по-специално за магистралния участък Охрид-Кичево, както и за жп линията от Кичево до границата на Македония с България. По същото време обаче, на съвместно заседание със сръбското правителствот[10], македонският кабинет дискутира проектите, свързани с Коридор 10. През миналата година беше обявено, че Македония ще работи паралелно по двата коридора с китайската финансова подкрепа от 580 млн. евро за шосетата от Охрид до Кичево и от Скопие до Щип.
Ориентацията на пътните приоритети на Македония отразява и нейната геополитическа ориентация. Досега, тя подкрепяше пътищата, свързващи я със Сърбия, а не с Албания или Косово. Така, докато Косово стартира строежа на магистралата към Скопие с дължина 55 км, Македония от няколко години не работи за изграждането на само 13-те километра от Скопие до границата с Косово, въпреки че географски границата с Косово е по-близка до Скопие, от който и да било друг град в Македония. Така обаче се игнорира около 30% от населението на Косово, голяма част от което има родови връзки с Косово и Албания, а се стимулират връзките със Сърбия, макар че само 3% от гражданите на Македония се определят за сърби. Това илюстрира геополитическата ориентация на Македония и предпочитанието и към връзките с Белград. Кулминацията на тази политика беше през миналата година, когато, по време на отбелязването на годишнината от Балканските войни в близост до Куманово, до сръбския президент Николич стояха представители на македонското правителство. Не е известно на Балканите някоя друга нация да празнува годишнините от война, в резултат от която тя е била окупирана от друга държава (авторът очевидно има предвид сръбската окупация на Македония, след Балканските войни - б.р.).
Свързаността на пътните и енергийните коридори
На Балканите, пътните коридори са свързани с енергийните маршрути. Тази обвързаност придоби и геополитически измерения, особено след декларацията на руския президент Путин, че Македония може да бъде ключов фактор за планирания от страната му газопровод от Турция и Гърция за Сърбия, Унгария и Австрия („т.нар. „Турски поток”). Договаряйки се с Унгария и Гърция (две държави от ЕС и НАТО), Русия ще работи за осъществяването на този нов енергиен коридор през Македония и Сърбия[11]. Посещението на гръцкия министър-председател Ципрас в Москва, на което беше повторена позицията на Атина срещу санкциите на ЕС спрямо Русия, кореспондира с резултатите от посещението през миналия месец на президента на Кипър в Русия, при което беше подписан стратегически договор между двете държави, позволяващ на руския военен флот да акостира в кипърските пристанища. Така, след единствената запазена руска база от периода на студената война в Сирия, Кипър ще стане второто пристанище за Русия в Средиземно море[12].
През настоящата година Москва ще изпрати офертите си за строителство и кредити на държавите, гравитиращи около новия руски газопровод. В този смисъл максимализацията на Коридор 10, повишаващ геополитическото значение на Сърбия, се очертава като стратегическият интерес на Русия на Балканите. В сферата на този интерес попада и Македония, която освен геополитическите придобивки от този руски газопровод, вижда своята полза и във възможността да получи 60 млн. долара стар дълг на СССР. Западът обаче, очевидно няма да се държи като пасивен наблюдател. Очаква се САЩ и ЕС да не позволят реализацията на този нов руски газопровод на Балканите, също както не позволиха и тази на предишния („Южен поток”)[13]. През март 2015 ЕС обяви за противоречащ на европейските норми договорът на Унгария с Русия за ядрените централи на стойност от 12.5 млрд. евро (в крайна сметка обаче, Будапеща успя да постигне компромис с Брюксел по въпроса - б.р.). Миналата година пък САЩ убедиха Хърватска да не се включва в руските енергийни проекти, а да се ориентира към внос на втечнен и шистов газ. Впрочем, американците се опитват да убедят и самата Сърбия да замени руския газ с втечнен газ, който да стига до нея посредством хърватския газопровод на Адриатика – Кърк. Този "евроатлантически натиск" се усеща и в Турция. Въпреки че, подписа споразумението с Русия на 1 декември 2014, турският президент Ердоган, след посещението си в Киев, в средата на април посети и Букурещ. Тоест, след като провали реализацията на "Южен поток" Западът се опитва да стори същото и с „Турски поток”. Енергийният коридор има геополитическо значение. Като се вземе предвид, че в Унгария, Гърция и Сърбия понастоящем управляват правителства, които са отворени към Русия, за Македония ще бъде трудно да се противопостави на включването си в Коридор 10, като единственото липсващо звено на руската геополитическа и енергийна верига на Балканите. Именно това обяснява, защо в момента Македония е толкова важна геополитически и за Русия, и за Запада.
Пак по тези причини, се очаква Гърция да игнорира Коридор 8 (от Италия до България), който в известен смисъл е повторение на античната Вия Егнатия и, подобно на него, се свързва с т.нар. Път на коприната между Китай-Европа (авторът пропуска да отбележи, че междувременно Гърция съумя да изгради, предимно с европейски средства, собствен коридор Виа Игнатия, парелелен на Коридор 8 и минаващ изцяло през нейна територия - б.р.). Впрочем, напоследък Пътят на коприната отново става актуален, превръщайки се в ключова глобална и трансконтинентална линия, предвид плановете на Китай да построи „Трансевроазиатската железопътна линия” (с дължина 13 000 км, свързваща Европа с Китай)[14]. Ако досега пътят от Китай до Европа, се изминава от корабите са 21 дни, в бъдеще с тази жп линия ще са достатъчни само няколко дни. Друг мегапроект с подобни глобални измерения е този на Руската академия на науките и изкуствата, - "Лондон-Аляска", представен в началото на април 2015.[15]. Влиянието на тази китайска железопътна линия върху Балканите, намира израз и в увеличаване стратегическото значение на Истанбул, като връзка между Азия и Европа. Несъмено Анкара няма да може да бъде игнорирана нито в енергиен план (защото през нея ще минава или руският газопровод и/или разчитащият на азербайджански газ Трансадриатически гаопровод - ТАП), да не говорим за транспортен, защото три паневропейски коридори (4, 8 и 10) включват и Турция[16]. В енергийната сфера, двата енергийни коридора ще преформатират геополитическото бъдеще на Балканите. Единият е руският „Турски поток”, а другият в азербайджанският ТАП. Впрочем, освен тези два енергийни коридора, на Балканите съществува и трета алтернатива – втечненият газ, който може да се разпределя от хърватския остров Кърк, както и американският шистов газ. Албания ще разполага с ключова позиция не само в пътния Коридор 8, но и в енергийния коридор ТАП, 209 км от който трябва да преминават през албанска територия. През декември 2014 Албания подписа споразумение с газовата компания на Азербайджан СОКАР. Реализацията на ТАП ще струва 45 млрд. долара, като според министъра на енергетиката Дамян Джикнури, се очаква газът да започне да тече по тръбите през 2019. Освен транзитната такса и по-ниската цена на газта за нейни нужди, Албания ще се превърне и в регионален фактор, като "хъб", от който могат да се свържат съседните държави[17]. Най-вероятно Косово ще бъде сред първите, което ще се включи, чрез Албания, в ТАП. Македония също ще иска да се включи в този трансадриатически газопровод. Скопие вече обсъди възможността това да стане чрез едно разклонение на ТАП от Албания на срещите на двамата министри на икономиката през февруари 2015 в Тирана[18]. Впрочем през март 2015 министърът на икономиката на Македония Беким Незири участва в церемонията в Турция по случай старта на строежа на ТАНАП, от който след това ще се разклони ТАП[19]. Гърция вероятно ще играе двойнствена роля: от една страна тя ще спазва обещанията си към Русия за транзит на руски газ чрез „Турски поток”, но ще участва и в транзита на азербайджански газ чрез ТАП, 478 км от който ще преминават през гръцка територия[20]. В бъдеще можем да очакваме енергийни сблъсъци между Албания и Гърция относно зоните в Йонийско море, които Гърция е маркирала като свои ("Йония: 5"), макар Албания да твърди, че те и принадлежат. Както е известно, споразумението за морската граница между Албания и Гърция беше отменено от албанския Конституционен съд и тази позиция се поддържа от правителството в Тирана, въпреки гръцката заплаха за евентуално блокиране на европейскана интеграция на страната. Албания маркира 13 зони/блока за проучване за нефт и газ в нейните териториални води като се предполага, че залежите от нефт и газ в страната са около 400 млн. тона[21].
След възобновяването на студената война, се очаква на Балканите, които традиционна са обект на геополитически сблъсъци, да се развият и противопоставяния в областта на енергетиката, както и на стратегическите интереси в рамките на европейските пътни и железопътните коридори. Защото и днес, както и в миналото, пътищата определят геостратегическата позиция на една държава.
* Авторът е заместник-ректор за международните отношения в Университета за Югоизточна Европа в Тетово, Македония. Бивш посланик на Македония в Европейския съюз в Брюксел и автор на 18 книги в областта на международното публично право и правото на ЕС.
[1] Blerim Reka: “Geopolitics: Russia plans partition of Kosovo in return to Balkans politics”, Geopolitical Informations Service, 10.11.2014, p.1.[2] Blerim Reka: “Ballkani: përplasje për korridoret rrugore, energjetike dhe hekurudhore”, публикувано в Balkan Web, 02.04.2015.[3] “Kosovo At Glance”, (KAG) 26.03.2015, p. 3; KAG, 22.04.2015, p.2.[4] RTK, 25.03.2015.[5] Blerim Reka: “Geopolitics: Germany’s Angela Merkel takes initiative over Balkans’ membership”, Geopolitical Information Service, 22.08.2014, p.1.[6] Към бележка 2.[7] Пак там.[8] Декларацията за медиите на министъра на транспорта и инфраструктурата на Република Косово, Джабир Жарку.[9] Посещението в Скопие на 20 януари 2015.[10] Скопие, 16.02.2015.[11] Blerim Reka: “Threats emerge of new Balkans Cold War split between the West and Russia”, Geopolitical Information Service, 05.03.2015, p.1.[12] За геополитиката на Балканите относно сблъска между Изтока и Запада, виж повече в: Blerim Reka “The Geopolitics and the Techniques of EU Enlargement”, Aspect, Brussels, 2010[13] За провала на този енергиен проект предупреждавах още в началоот на 2014. Виж повече в: Blerim Reka: “Balkans energy geopolitics - South Stream or South dream? Geopolitical Information Service, 27.05.2014, p.1. ”[14] Китай планира да отдели 40 млрд. долара за този проект.[15]“Русија размислува за суперавтопат од Лондон до Аљаска” Дневник, 22.04.2015. стр.24; Kjo rruge do e lidhte Rusine me SHBA ne gjatesine prej 12.979 kilometrash.[16] Blerim Reka: “Balkans energy geopolitics - South Stream or South dream? Geopolitical Information Service”, 27.05.2014, p.1.[17] Виж: “Rrjedha turke”, shume pyetje pa pergjigje”, Koha, Shkup, 14.04.2015, f.4;[18] Тирана, 9 февруари 2015.[19] На 17 март 2015, на церемонията в Карс (Турция), беше представен ТАНАП (Трансанадолския тръбопровод), който ще използва газта от Азербайджан в Шах Дениз (в Каспийско море): Азербайджан – Грузия – Турция, започвайки от 2019 г. След това, от Турция този газопровод ще се свърже с Гърция, Албания и Италия в ЕС, като част от ТАП (Трансадриатическия тръбопровод); виж: “Edhe Maqedonia ne rrjedhen turke”, Koha, Shkup, 6 prill 2015, f.7.[20] Пак там.[21] Виж повече в: “Shqiperia me 13 blloqe per kerkim nafte”, Koha, Shkup, 19.03.2015, f. 12; Blerim Reka: “Geopolitics: Greece slams the EU door to Albania in maritime dispute”, Geopolitical Information Service, 27.08.2014, p.2.{backbutton}
