В момента Нигерия, която е сред най-големите страни в Африка, с население 173,6 милиона души, е застрашена от разпад и ликвидирането си като държава. При това, съвсем доскоро - в началото на 2014 - тя беше на първо място на континента по ръста на своя БВП, изпреварвайки дори африканския лидер ЮАР.
На пръв поглед изглежда, че природните богатства (включително огромните запаси от леснодостъпен петрол) и изгодното и географско положение (обширният излаз на Атлантическия океан) биха могле да превърнат Нигерия във водещата държава на Черния континент. В същото време обаче, изключително високото ниво на корупция, слабо развитите индустрия и инфраструктура, етническото и религиозно противопоставяне и (като последица от това) центробежните тенденции постепенно превръщат страната в истинско "царство на хаоса". Като основният елемент на този очевидно "управляван хаос" и най-големият проблем на Нигерия в момента е нарастването на влиянието на радикалната ислямистка групировка "Боко Харам" (което буквално означава "западното образование е грях") и разширяването на зоните на нейната въоръжена активност.
Появата и възходът на "Боко Харам"
През последните двайсетина години нелегалните ислямистки мрежи в Нигерия постепенно набираха мощ. Така, екстремистите от "Боко Харам", която е основана още през 2002, първоначално се занимаваха предимно с нападения срещу петролопроводите и пропаганда сред неграмотните селяни от Сахел (граничната зона в Африка между Сахара на север и по-плодородния район на юг), макар че още тогава се опитваха да осъществяват и организирани терористични акции. През този период обаче, нигерийската полиция съумяваше сравнително лесно да пресича активността на организацията.
През лятото на 2009 ислямистите вече бяха в състояние да организират истински бунт в населените с мюсюлмани северни провинции на страната (където днес действат законите на шариата), макар че той беше разгромен от правителствените сили, а историческият водач на „Боко Харам“ Мохамед Юсуф бе заловен и по-късно застрелян в ареста. Тези събития обаче, се оказаха само предвестник на терористичната война, която ислямистите започнаха малко по-късно срещу властта, християнската и другите немюсюлмански общности в Нигерия, както впрочем и срещу онези мюсюлмани, които според тях не са „искрено предани на Аллах“.
Днес „Боко Харам“ вече е в състояние да атакува и превзема цели градове. Само през първите седмици на 2015 ислямистите овладяха 16 населени пункта в Нигерия, включително големия търговски център град Бага в североизточната част на страната. На 25 януари те нападнаха град Майдугури, където преди тринайсет години е създадена организацията, застрашавайки живота на стотици хиляди граждани (в крайна сметка, армията все пак не допусна градът да падне).
Легенда:
Основни етнически групи (% от населението)
Хауса-Фулани 29% Канури 4%
Йоруба 21% Ибибио 3,5%
Игбо 18% Тив 2,5%
Иджо 10% Други 12%
От 2009 насам терористите от „Боко Харам“, които през последните шест години се ръководят от Абубакар Шекау, са убили над 13 хиляди души, а около милион и половина (!) нигерийски граждани бяха принудени да напуснат домовете си, превръщайки се в бежанци в собствената си страна. Заради жестокостта си „Боко Харам“ беше включена в списъка на най-кървавите съвременни терористични групировки.
Експанзията на ислямистите извън Нигерия
Междувременно активността на радикалните ислямисти придоби такива мащаби, че техните отряди вече не действат само на територията на Нигерия, а атакуват и съседните държави. Така, през февруари 2015 те влязоха в сражение с войници от Чад (част от обединения корпус на Нигерия, Нигер и Чад за борба с ислямистите) в Камерун, недалеч от градчето Фотокол. И въпреки, че в него отрядът на „Боко Харам“ беше разгромен, като броят на убитите екстремисти достигна 133-ма души, размахът на действията им наистина е впечатляващ. Според експертите, военното крило на „Боко Харам“ наброява около 10 хиляди бойци, а общият брой на активистите на организацията е над 30 хиляди.
Поне до този момент, ответните действия на нигерийското правителство не дават очакваните резултати. Всъщност, те на практика се свеждат само до това, че когато „Боко Харам“ нападне някои селище, армията отива на помощ на жителите му. При това обаче военните много често не успяват да пристигнат навреме. Така например, когато през октомври 2014 ислямистите нападнаха джамията в град Домбоа (тъй като според тях местните мюсюлмани не изповядват „истинския“ ислям), армейските части се появиха едва след като вече бяха загинали петима от молещите се в джамията. Още по-трудно е да бъдат предотвратени терористичните атаки, особено тези в църквите и джамиите, както стана в град Кано, когато в резултат от няколко взрива по време на петъчната молитва загинаха над 120 души.
Международните измерения
Сред ключовите събития, които до голяма степен промениха отношението на международната общност към бойците на „Боко Харам“, стана отвличането, през април 2014 на 276 ученички от град Чибок. От тях по-късно бяха спасени само 57 момичета, докато останалите – според водача на ислямиските Абубакар Шекау – са били продадени в робство или омъжени насила.
В отговор, през май 2014 нигерийският президент Джонатан Гудлък нареди мащабно настъпление против екстремистите. На свой ред, месец по-късно, Съветът за сигурност на ООН и Европейският съюз обявиха „Боко Харам“ за терористична организация и наложиха на групировката международни санкции. Най-важната мярка за борба с нея обаче стана създаването на специален военен корпус на Африканския съюз, с численост 7500 души – войници и офицери от пет държави, които пряко или косвено са засегнати от действията на ислямистите. Разчита се, че въпреки численото превъзходство на последните, военните части на Африканския съюз ще действат съвместно с вече сражаващите се с „Боко Харам“ армии на Нигерия, Чад и Камерун. Надеждите за успех са свързани с факта, че командването, въоръжението и екипировката на корпуса са по-добри от тези на екстремистите, които разчитат на оръжейната контрабанда, за която плащат с краден петрол.
Впрочем, „Боко Харам“ моментално реагира на обединението на противниците си, като се ориентира към укрепване на своите връзки с други радикално-ислямистки формации. Така водачът на организацията Абубакар Шекау декларира, че целите и са сходни с тези на Ал Кайда, като в същото време изрази възхищението си от успехите на джихадисткото движение „Ислямска държава“ и неговия лидер Ал-Багдади. Нещо повече, през март 2015 Шекау съобщи в акаунт на групировката в Туитър, че се е заклел във вярност към "Ислямска държава". Впрочем, той декларира пълно одобрение и за терористичните нападения на ислямистите в Париж, в началото на 2015. Въпреки това, за разлика от някои ислямистки групировки в Либия, Египет и други страни, „Боко Харам“ не се смята за част от някакво друго обединение и действа само по собствено усмотрение. От друга страна тя поддържа доста тесни връзки с афганистанските талибани, а много от нейните бойци са преминали подготовка в Афганистан.
При всички случаи, водачите на „Боко Харам“ не крият идеологическата си близост с други терористични групировки и в това отношение западноафриканските ислямисти не се отличават особено от другите радикални групировки и движения. Техният арсенал включва: насилственото насаждане на специфично интерпретираните от тях закони на шариата; крайна и нерядко абсурдна строгост по отношение например към облеклото, храната или предметите на бита; отхвърляне на много съвременни достижения; твърдо и непримиримо отношение към образованието (с което е свързано и името на групировката, означаващо „западното образование е грях“), както и редица други крайности.
Тази безкомпромисност, превръща във „врагове“ на ислямистите не само християните и анимистите, но и част от нигерийските мюсюлмани. Последните също стават обект на техните „наказателни“ акции, тъй като се смятат от привържениците на „Боко Харам“ са „лицемерни отстъпници“, което за пореден път доказва, че едва ли религиозният фанатизъм е основната причина за вършените от тях кланета.
Показателно в това отношение е, че в завладените от нея територии организацията получава подкрепа не само от неграмотните местни фермери. Редица експерти посочват, че към ислямистите нерядко се присъединяват и бивши студенти и дори хора, завършили различни нигерийски университети. Сред причините е баналната невъзможност да си намерят работа в държавните и частните структури. Тези представители на интелигенцията се използват от „Боко Харам“ като военни експерти, включително за изготвянето на взривни устройства, които вече не трябва да се внасят отвън.
Другите проблеми на Нигерия
Впрочем, ислямистите от „Боко Харам“ не са единствения сериозен проблем на Нигерия. От доста години насам икономиката и сигурността на страната са засегнати от непрекъснато нарастващата пиратска активност по крайбрежието на страната. Така само за три месеца през 2013 нигерийските пирати са завладели 51 кораба. В момента активността им е придобила такива измерения, че според Международното морско бюро, пиратската опасност по атлантическите брегове на Нигерия е по-голяма дори от тази в Сомалия.
При това, за разлика от сомалийските си „колеги“, нигерийските пирати атакуват не само превозващите петрол танкери, но и пътнически кораби, като при това действат изключително жестоко и не се спират пред нищо. В същото време, те гледат да не влизат в открити сражения с армията и полицията и използват за свои убежища многобройните малки заливчета в делтата на река Нигер. Показателно е също, че макар да се занимават с грабежи, нигерийските пирати твърдят, че преследват определени политически цели, обявявайки се за „защитници и освободители на потиснатия народ“.
Друг традиционен проблем за днешна Нигерия са междуетническите и междуконфесионални противоречия. Както е известно, заради специфичния религиозен състав на населението на страната (мюсюлманите са малко над 50% , а християните – над 49%) обикновено на президентския пост се редуват представители на различни етнически групи – християнски и мюсюлмански. Голяма част от нигерийците обаче, бяха настроени крайно критично към досегашния президент Джонатан Гудлък, който е християнин от племето йоруба и замени внезапно починалия Умару Ярадуа (мюсюлманин от племето хауса). Както е известно, през март 2015 за президент на Нигерия отново беше избран мюсюлманин от племето хауса - забърканият в няколко преврата бивш генерал Мохамаду Бухари, известен като привърженик на по-тесните отношения с държавите от групата BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка).
Именно това недоволство е сред причините някои нигерийци да се насочат към „Боко Харам“. Недоволни от управлението и от положението си, те влизате в редовете на ислямистите или подпомагат действията им, макар и да не изпитват особено доверие към прокламираните от тях цели. Не ги спира дори споменът за вече преживения в близкото минало на страната кървав етнически конфликт – гражданската война между централното правителство и самообявилата се за независима провинция Биафра, проточила се от 1967 до 1970 и довела до гибелта на повече от един милион (а по някои данни на три милиона) души. Според историците, наред с Виетнамската, това е най-кървавата война на планетата през 60-те години на миналия век.
Кои са „господарите на хаоса“
Ситуацията в една от най-големите африкански държава продължава да е изключително сложна и взривоопасна, независимо от частичните военни и дипломатически успехи на властите, постигнати през последните месеци. Не са преодолени проблемите с пиратството и етническите конфликти, които също застрашават безопасността и стабилността на Нигерия и се нуждаят от бързо решение, както с военни, така и с политически средства.
На практика, страната се е превърнала в своеобразно „царство на хаоса“, в която варварството и жестокостта са ежедневие. А ключовият въпрос е, дали някой управлява този хаос? Отговорът не е еднозначен. Защото, дори ако приемем, че хаосът съзнателно е бил „стартиран“ в Нигерия, в момента той залива и съседните държави, подобно на вируса на Ебола, поразил почти същите райони на Западна Африка. Показателно в тази връзка е, че САЩ, които навремето игнорираха предупрежденията на собствените си лекари, работещи в региона, за опасността от тази смъртоносна болест, реагираха на епидемията като изпратиха армейски части и създадоха свои военни центрове в Западна Африка (виж статията на Уйлям Енгдал „Войната срещу епидемията от ебола в контекста на икономическата битка за Западна Африка“ в бр.6/2014 на „Геополитика“ – б.р.). Поне засега обаче, нигерийските власти се опитват да не допуснат да бъдат ангажирани с подобен тип военно „сътрудничество“. Сдържаността им обаче не се посреща добре от по-войнствено настроените кръгове във Вашингтон. Така, когато през миналата 2014 международната реакция във връзка с отвличането на нигерийските ученички от „Боко Харам“ беше достигнала апогея си, сенаторът републиканец Джон Маккейн заяви, че: „ако знаехме със сигурност, къде ислямистите държат ученичките, не бих се поколебал и минута да изпратя там американските специални части, без въобще да искам разрешение от нигерийското правителство“. Впрочем, сходна позиция изрази и бившият британски премиер Гордън Браун (който и днес продължава да твърди, че военната намеса в Ирак през 2003 е била правилна стъпка).
На този фон можем само да разчитаме, че помощта на Африканския съюз и осъзнаването от международната общност на съществуващите проблеми в региона, както и стремежът на африканските политически елити да действат заедно срещу тероризма, ще доведат до едно по-оптимистично развитие на ситуацията в Нигерия и ще помогнат за преодоляването на сегашния хаос (управляван или не) в страната и в региона, като цяло.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
