През февруари 2015, по инициатива на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, в Берлин се проведе конференция по проблемите на международната сигурност. Тя е първата от цяла серия различни мероприятия, включително заседания на четирите формирани по време на конференцията работни групи и колоквиуми, в резултат от които в рамките на следващите година и половина - две следва да бъде изготвена новата "Бяла книга" на бундесвера, т.е. новата военна или отбранителна доктрина на Германия.
Както е известно, за разлика например от САЩ, Русия и някои други държави, в германската "Бяла книга" не се формулират конкретно националните интереси на страната. Причината е, че немската отбранителна доктрина е изцяло "интегрирана" в контекста на общите задачи, които си поставят в сферата на сигурността НАТО и ЕС.
Според Урсула фон дер Лайен, в новата военна доктрина на страната ще бъде променен досегашния статус на Русия. Както е известно в предишната Бяла книга, одобрена от правителството в Берлин през 2006, Москва се ползваше със статут на "водещ партньор". Според Handelsblatt, в новата доктрина ще бъде преформулирано и отношението на Германия към Руската Федерация. Коментирайки посоките на тази промяна, министърът на отбраната посочи, че именно Русия (и, по-точно, ангажирането и в украинската криза) е станала причина за промяната на цялата концепция за европейската сигурност. Според нея, първите сигнали, че Москва променя външната си политика са се появили още преди началото на сблъсъците в Донбас и сега страната и трябва да отговори на предизвикателството, отправено от Путин.
Междувременно, НАТО и САЩ също преразгледаха отношението си към Русия. Така, през септември 2014, по време на срещата на върха в Нюпорт, Северноатлантическият алиянс позиционира Русия като съперник и дори противник. В новата американска стратегия за национална сигурност пък, тя е дефинирана като "агресор" по отношение на Украйна, а санкциите срещу нея се одобряват като начин за упражняване на натиск върху Москва.
В отговор Русия също "втвърди" военната си доктрина. Така, в документа, подписан от президента Путин през декември 2014 сред основните опасности за националната сигурност на страната се посочва разширяването на НАТО на изток и идването на власт в съседните държави - в резултат на "цветни революции" или на откровени държавни преврати - на враждебно настроени към Москва сили.
Промените във военно-политическата доктрина на Германия
Според германския министър на отбраната, събитията, развиващи се в непосредствена близост до границите на страната, "радикално променят архитектурата за сигурност в Европа". В резултат от това, фокусът в новата Бяла книга на бундесвера ще се измести от участието в мисии в чужбина към укрепването на отбранителната способност в рамките на НАТО.
Следва да се отбележи, че този път в създаването на Бялата книга ще участват не само експерти от министерствата на отбраната и външните работи, но и от министерствата на вътрешните работи, икономиката и сътрудничеството с развиващите се държави, от Европейската комисия и НАТО, както и общественици, депутати и дори представители на неправителствения сектор.
Първата военна доктрина на Федерална република Германия беше публикувана през 1969. До средата на 80-те години тя се обновяваше на няколко години, след което периодите между публикуването на „Бялата книга“ на бундесвера станаха по-дълги. Така, предпоследната военна доктрина на страната се появи през 1994, т.е. малко след обединяването на Германия, а сега действащата беше представена през 2006 от тогаващния военен министър Франц Йозеф Юнг. Както е известно обаче, оттогава насам стратегическата ситуация се промени радикално. Украинската гражданска война, кланетата, извършвани от т.нар. Ислямска държава в Ирак, Сирия и Либия, както и случващото се в Големия Близък Изток, като цяло, застрашават стабилността на международния ред. Както с основание посочва в тази връзка германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, "светът се пука по шевовете".
Всъщност, дискусията за необходимостта от нова доктрина за сигурност върви в Германия още от началото на 2014. Началото и беше поставена от изказванията на Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността на федералния президент Йоахим Гаук, външния министър Франк-Валтер Щайнмайер и министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен, в които и тримата поискаха страната им да играе по-активна роля в света. В тази връзка Министерството на външните работи в Берлин публикува документа "Преглед 2014: нов поглед към германската външна политика", анализиращ целите и инструментариума на външната политика на страната.
Една година по-късно, през февруари 2015, тази дискусия навлезе в нов етап. Както вече споменах, Министерството на отбраната стартира обсъждането на новата "Бяла книга" за политиката в сферата на отбраната и сигурността (Weißbuch zur Sicherheitspolitik) и бъдещето на бундесвера. Това стана на специално организираната за целта конференция с участието на над 200 експерти: военни, политици, дипломати, учени и представители на медиите.
Промени се обаче и още нещо. Очакванията, свързани с Германия, значително се повишиха. Това се дължи както на нарастващата и икономическа мощ, така и на готовността на Берлин да поеме по-голяма политическа отговорност. Както посочва директорът на лондонския Кралски институт за международни отношения (известен повече като Чатъм Хаус) Робин Ниблет, по време на един от дебатите, предшестващи началото на дискусията за "Бялата книга": "В момента Германия е "средна свръхдържава", докато Франция например може да се квалифицира като "слаба свръхдържава", а Великобритания продължава да търси точната си роля".
Самите германски политики все още щателно избягват да използват термина "свръхдържава" по отношение на страната си, т.е. не искат да я представят за нещо повече от това, което реално е. В същото време обаче, Урсула фон дер Лайен признава, че "ние вече не се стремим да подценяваме значението си". Впрочем, напоследък тя все по-често говори за необходимостта страната и "да бъде център и да лидира". Както се посочва в един коментар на Der Spiegel: "Военния министър разбира се е наясно, че колегите и от Външното министерство в Берлин възприемат със смесени чувства на гордост и тревога фактът, че за Вашингтон, Пекин и Москва Берлин е първото "лице за контакти" в Европа. Там знаят, че ако успеят да се споразумеят с германците, значи са постигнали и споразумение с ЕС, като цяло. Германската дипломация отчаяно опитва да не се главозамайва от това, защото е наясно, че само за един миг страната не просто може да се окаже в изолация в самата Европа, но и да достигне опасен предел на своите възможности".
Според повечето немски експерти, Германия не иска да бъде свръхдържава, пък дори и "средна". Според лидерите на всички политически партии, тя би искала повече да се възприема като надежден европейски съюзник. Те обаче посочват, че също както Германия днес се натоварва с по-големи отговорности в Европа, така и самата Европа следва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбранителна способност и за сигурността на съседните и държави.
Партньорство вместо лидерство?
Напълно открит обаче остава въпросът, дали Германия е склонна да поеме и свързаното с нейната нова роля по-тежко финансово, политическо и военно бреме? Защото истината е, че немското общество се отнася крайно скептично (стигайки до открито отрицание) към една по-активна политика в сферата на сигурността. Федералният канцлер и правителството са наясно, колко непопулярни са високите разходи за отбрана и досега избягваха да задълбават в тази деликатна тема. Тя обаче няма как да бъде избегната във вече течащите дискусии за новата "Бяла книга".
Както посочва в коментара си Der Spiegel обаче: "Има и една много по-важна тема: дебатите относно политиката за сигурност се развиват в контекста на мрачната 2014. На фона на миналогодишната война в Източна Украйна, която продължава да ангажира вниманието на всички, мнозина са склонни да забравят, че в периода след падането на Берлинската стена Германия поддържаше тясно партньорство и сътрудничество с Русия. Днес всички твърдят, че не искат да се връщат назад, към студената война, но в същото време декларират, че "Путин вече не ни е партньор", а НАТО прекрати всякакво политическо и военно сътрудничество с Русия". Тоест, съществува реална опасност, че логиката на "сдържането", надпреварата във въоръжаването и ескалацията на напрежението, също както и по време на студената война, ще започне да доминира в стратегическите дебати. В този смисъл, новата германска "Бяла книга", която ще определи развитието на събитията в сферата на сигурността и отбраната през следващите 10-15 години, следва да постави и въпроса, дали все пак няма път назад - към възстановяване на партньорството и сътрудничеството между Берлин и Москва. А също, как самата Германия би могла да допринесе за него. На това би трябвало да се основава и самата германска доктрина в сферата на сигурността и отбраната“.
В тази връзка, специално внимание заслужава фактът, че в края на януари 2015 германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер официално потвърди намерението на правителството да създаде нов институт за изследване на Русия и държавите от ОНД. Пред депутатите в Бундестага той заяви, че украинската криза е потвърдила "повърхностния характер на познанията ни за политиката и обществото в страните от бившия СССР и не отговаря на съвременните изисквания". Истината е, че през последните години не само Германия, но и повечето големи европейски страни, отделяха твърде малко внимание на постсъветските държави, ограничавайки активността си там с тематични проекти (екологични, интеграционни, за защита на границите или в подкрепа на демократичното развитие на медиите). Това беше свързано на първо място с необходимостта от стриктен и постоянен контрол върху развитието на вътрешните проблеми на ЕС, като например възхода на новите национално-консервативни и популистки движения, исламофобията и евроскептицизма.
Поради липсата на финансиране и внимание от страна на управляващите, националните институти, ангажирани с постсъветските държави, или значително ограничиха активността си, или бяха закрити. Така, през 2000 германското правителство реши да разформира Федералния институт за източноевропейски изследвания (BIOst) в Кьолн, поради "нецелесъобразността едновременно да бъдат финансирани националните и общоевропейските институти, занимаващи се с една и съща дейност". Неочакваното за европейците присъединяване на Крим към Русия, както и проточилата се кървава гражданска война в Украйна, дадоха да се разбере, че сведенията и анализите на структурите на ЕС очевидно са недостатъчни и неадекватни. Веднага след началото на масовите безредици в Киев, германското Външно министерство обърна внимание на Бундестага върху "некоректните цифри и налични данни", базирани предимно върху проучванията на общественото мнение в Украйна, например в рамките на проекта "Европейския барометър за съседството". Тук е мястото да напомня, че анкетите в рамките на въпросния "Барометър" се провеждат по една и съща методика както в държавите от южното (Алжир, Египет, Тунис, Израел, Мароко, Йордания, Ливан), така и в тези от източното (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна) съседства, а също в Русия, което не изглежда особено професионално. Освен това редица анализатори открито твърдят, че резултатите от анкетите в рамките на "Барометъра", нерядко се използват за чисто разузнавателни цели - например при прогнозирането на вълнения или "цветни революции" в едни или други държави, за оценка на нивото на доверие към НАТО при разполагането на военни бази и осъществяването на съвместни маневри или военни операции, а също на доверието към националните лидери, управляващите и опозиционните партии с цел да се очертаят подходящите субекти в преговорните процеси и т.н.
Освен германското Външно министерство, за разширяване на активността в сферата на анализа на обществено-политическите процеси в постсъветското пространство настояват и членовете на консултативния обществен съвет за външна политика към правителството в Берлин (DGAP). Според Щефан Мейстер, който отговаря в него за Източна Европа, Русия и Централна Азия: "санкциите ни срещу Русия доведоха до съвършено противоположен на очаквания ефект, пораждайки патриотична вълна в страната и укрепвайки режима на Путин, чиито рейтинг сред населението на държавите от постсъветското пространства скочи до небето". Според него, един от факторите за неефективността на провежданата по отношение на Русия политика са "вкоренилите се стереотипи, които отдавна не са адекватни".
Организирането на новия център за Русия и ОНД е възложено на професора от Института за източноевропейски изследвания към Бременския университет Ханс-Хьонинг Шрьодер. Той е признат експерт по Русия, автор на няколко книги за новата руска история, постоянен участник в т.нар. Валдайски клуб, добре владее руски и много често се появява в Москва и Санкт Петербург. Добре известна е тезата му, че "възможностите на ЕС да влияе върху вътрешната политика на Русия са нищожни". Коментирайки новото си назначение, проф. Шрьодер определи като своя основна задача да гарантира, че новият германски институт няма да зависи от ЕС. Той ще започне да функционира още през тази година, като ще се финансира от фонд с начален капитал не по-малко от сто милиона евро. Това ще позволи на германското правителство да се ограничи със спорадични финансови субсидии на конкретни целеви проекти.
На ниво външни министри, недостигът на достоверна информация и липсата на качествена експертиза за държавите от постсъветското пространства се признава от всички водещи държави от ЕС. Освен това те изтъкват успешната пропаганда на Москва в рускоезичния (а това означава не само в постсъветския, но и в постоциалистическия) сегмент. И тъй като сред обективните фактори за успеха на Кремъл е руският език, като средство за междунационална общуване в държавите от бившия СССР, в Брюксел беше взето спешно решение за създаването на общоевропейски рускоезичен медиен холдинг. Отделно от това, Естония, Латвия, Чехия и Полша възнамеряват да създадат собствени рускоезични телевизии. На свой ред, Великобритания съобщи, че е увеличила времето за общоевропейско излъчване на руски език.
Новият политически курс на Берлин
Според експертите, промените във военно-политическата доктрина на Германия следва да се разглеждат именно в контекста на новия политически курс на страната, породен от осъществяващите се геополитически трансформации. Освен официално изтъкваните причини, свързани с кризата в Украйна обаче, съществуват и редица други, формиращи сложен "коктейл" от съвременна политика и история, който влияе върху сферата на сигурността.
На първо място, заради своето минало, Германия продължава негласно да се разглежда от повечето си западни съюзници като "освободен условно престъпник, който следва да бъде внимателно наблюдаван и контролиран" и това се превръща в основна преграда пред нейната милитаризация.
На второ място, по ред обективни причини, Русия започна да провежда много по-активна политика в постсъветското пространство, което се възприема на Запад като изключително важна промяна и често се интепретира като "прикрита агресия".
На трето място, Берлин отдавна настоява, че НАТО следва да се върне към основната си задача - да гарантира сигурността в евроатлантическата зона. Германците съзнателно не участваха толкова мащабно в операциите извън зоната на пряка отговорност на пакта, както го правеха бившите колониални сили Франция и Великобритания, които имат определени интереси в някогашните си владения. Германия никога не е имала истинска колониална империя, но през целия период на постбиполярния свят безапелационно подкрепяше американските действия в Големия Близък Изток (включително в Ирак и Афганистан). Но след като Белият дом обяви, че окончателно прекратява мисията в Афганистан и, че НАТО се връща в зоната на своята пряка отговорност, това беше възприето с облекчение в Берлин, тъй като германците бяха силно притеснени от политическата и икономическа цена на американските действия. Най-много ги дразнеха опитите на Вашингтон да наложи в Близкия Изток западния демократичен модел, което (както всички станахме свидетели) доведе до хаотизирането на региона и дори до глобална дестабилизация. В същото време, по финансови съображения, Пентагонът твърди, че ще продължи да съкращава военното си присъствие в Западна и Централна Европа, включително изтегляйки някои свои части от Германия, доколкото най-важната зона за САЩ в момента е Азиатско-Тихоокеанският регион.
На четвърто място, евроинтеграционните процеси се развиват нееднозначно, нараства евроскептицизмът, налице са и силни центробежни тенденции, пример за което са Гърция и Великобритания, която също заплашва, че може да напусне ЕС.
В същото време, мнозина, принадлежащи към германския политически елит, биха искали въоръжените сили на страната да започнат да играят по-активна роля на международната сцена. Още повече, че те са едни от най-добрите в света. Затова можеше да се очаква, че рано или късно Берлин ще започне да изважда армията си от ъгъла, където тя стои вече дълги десетилетия, опитвайки се да я върне на някогашните и водещи позиции. В това отношение е налице и определено желание да се преодолее налаганият през последните 60-70 години на германските военни комплекс за непълноценност.
Що се отнася до тезата, че промените в германската военна доктрина се налагат заради кризата в Украйна, Берлин очевидно преиграва. Всъщност, много държави използват украинската криза за собствените си цели, макар да оправдават това с поведението на Русия. Полша например отлично се възползва от сегашната ситуация за да се превърне в ключов съюзник на САЩ и "най-важния член на НАТО в Източна Европа" и дори да възроди старата си геополитическа идея за т.нар. Междуморие, т.е. за формирането на доминиран от Варшава блок от държави от Балтийско до Адриатическо море, ползващ се с покровителството на Вашингтон. По същия начин Германия, която отдавна искаше да промени статута на въоръжените си сили, но се сблъскваше със "забраната" на САЩ, сега получава от самите американци карт бланш да го направи, срещу възприемането на по-негативна позиция към Русия от страна на Берлин.
Разбира се, това, което прави НАТО в момента, както и промените във военната доктрина на Германия, не означават появата на опасност от пряка военна атака срещу Русия. В тази връзка ще напомня, че в момента пактът възнамерява да разположи шест неголеми подразделения, които да помагат при координирането на силите за бързо реагиране в Естония, Латвия, Литва, Полша, България и Румъния, както и да увеличи силите си за бързо реагиране от 13 000 до 30 000 души. При това групата за повишена бойна готовност ще наброява около 5 000 души, като 2700 от тях ще са германци (останалите ще са от Франция, Италия, Полша, Испания и Великобритания). На практика, това наистина не са големи сили, още повече, че при наличието на ядрено оръжие, числеността на конвенционалните сили не е от решаващо значение. В същото време обаче, очевидните опити на НАТО за обкръжаването на Русия по най-чувствителните за нея направления и разполагането в максимална близост до границите и на центрове за командване и управление, не могат да не тревожат Москва. Както е известно, в съвременните войни, наличието на подобни центрове за връзка и координация позволява разгръщането на военни групировки от 5 до10 000 елитни военни само за 48 часа.
Новите предизвикателства
Следва да напомня, че при изготвянето на предишната Бяла книга в Германия все още имаше наборна армия. Освен това, тогава не съществуваше Ислямска държава. На трето място, през 2006 все още се смяташе, че афганистанският конфликт ще приключи с установяването на стабилност в страната, а на четвърто - почти нищо не се казваше за кибератаките. В новата военна доктрина ще бъде отделено специално внимание на всички тези фактори. Освен това, да не забравяме, че изготвянето и ще отнеме 1,5-2 години, а самата доктрина вероятно ще се използва 10-15 години, като през този период в нея също ще бъдат внасяни промени. Накрая, както подчертава и самата Урсула фон дер Лайен, много неща ще зависят от това, как ще се развиват отношенията между Берлин и Москва. По-горе посочих, че във военен план Русия вече не се дефинира като "водещ партньор" и в самата Германия се водят спорове, дали тя да се смята за съперник или за противник? През следващите две-три години обаче, политическата ситуация може да се промени, а доктрината ще се използва и ще се променя в рамките на поне десетина години. Все пак, мнозина, включително в самата Германия, се надяват, че руснаците няма да се превърнат в противници, макар да осъзнават, че предвид новите амбиции на Берлин, те действително се оказват негов съперник.
Както е известно, мисията в Афганистан, която навремето стартира като "миротворческа", но на практика се оказа продължителна военна операция, доведе до преориентирането на германската армия предимно към мисии в чужбина. Сега, на фона на руско-украинския сблъсък, Франц Йозеф Юнг, който в качеството си на военен министър през 2006 представи действащата и в момента "Бяла книга", а днес е зам.председател на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага по външната политика и сигурността, не смята за нужно приоритетите на бундесвера отново да бъдат преразгледани и Германия да се върне към съществувалата по време на студената война отбранителна доктрина на страната. На практика обаче, сме свидетели именно на такова развитие. На германските военни се отрежда едва ли не ключова роля в новите сили за повишена бойна готовност, решението за чието създаване беше взето в отговор на руските действия в Крим и подкрепата за бунтовниците в Източна Украйна. В същото време самолети на германските ВВС патрулират във въздушното пространство на постсъветските прибалтийски държави. Според Юнг, тъй като Москва "постави под въпрос мирния модел в Европа, днес отново става актуално да сме в състояние да се защитим" (интервю за Stuttgarter Zeitung). В тази връзка, бившият министър на отбраната посочва, че това ще изисква много средства и призовава за повишаване на разходите за отбрана на Германия.
Конфликтът в Източна Украйна обаче, съвсем не е единствената причина за обновяването на германската "Бяла книга". Междувременно, в арабския свят се появиха няколко нови горещи точки. Все още не е ясно, колко дълго ще продължи войната срещу т.нар. Ислямска държава, която разполага с радикално настроени привърженици и в самата Германия (т.е. в нейната мюсюлманска общност). В същото време компютърните мрежи на немското правителство все по-често стават обект на кибератаки, осъществявани извън страната. Освен това бундесверът не разполага с ясна стратегия за борба с възможни опасни епидемии, като треската Ебола, отнела хиляди животи в Западна Африка. Накрая, финансовата криза в еврозоната доведе до съкращаване на разходите за отбрана в редица държави от ЕС и НАТО.
Отговорите на всички тези предизвикателства следва да бъдат дадени в новата "Бяла книга". Възможно е тя действително да стане готова в рамките на следващите година и половина - две, т.е. до края на 2016. Създаването на нова европейска архитектура на сигурност, върху което акцентира по време на конференцията в Берлин Урсула фон дер Лайен, ще изисква обаче много повече време. Според германския експерт по сигурността професор Ханс-Хьонинг Шрьодер, "създаването на нова система за сигурност в Европа ще отнеме поне 10-12 години".
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
