От публикуваното в края на 2014 мащабно изследване на финландската консултантска компания Awaragroup става ясно, че в течение на дълги години прирастът на реалния (т.е. като изключим от него натрупаните заеми) брутен вътрешен продукт (БВП) във водещите западни държави е отрицателен (1). И само благодарение на мащабното нарастване на дълговото бреме, те съумяват да прикрият тази тревожна ситуация, отсрочвайки неизбежния крах на своите икономики. Както показва въпросното изследване, зад реалния БВП в тези страни се крият внушителни загуби. Ако извадим от този показател натрупаните дългове, ще получим стойностите на реалния им БВП, които силно се различават от тези на официалната статистика.
Тоест, основният извод от изследването на Awaragroup е, че показателите за ръста на БВП, сами по себе си, не казват почти нищо за икономическата динамика, ако паралелно с това не се анализира въпросът, каква част от този растеж се дължи на новите заеми.
Какъв е реалният ръст на БВП във водещите западни държави
Както вече споменах, ключовата задача на това изследване е да установи реалния ръст на БВП, изключвайки ефекта на нарастване на националната икономика свързан с увеличаването на държавния дълг. В момента се е утвърдила практиката показателите на БВП да бъдат коригирани в съответствие с тези на инфлацията, в резултат от което се определя т.нар. "реален ръст на БВП". Предвид това обстоятелство е напълно естествено и използването на този метод за да коригираме показателите за нарастването на БВП, абстрахирайки се от влиянието на ръста на новите заеми, което в крайна сметка би позволило да добием представа за "ръста на реалния БВП, без нарастването на дълга". Като експерт на Awaragroup, смятам, че това изследване действително е новаторско, тъй като поне аз нямам информация този въпрос да е бил повдиган някога в средите на учените и анализаторите. Очевидно е, че проблемът за дължавния дълг е обект на широки дискусии, но тук става дума за коригирането на БВП, изваждайки от него държавния дълг.
Резултатите от изследването, на които ще се спра по-долу, показват, че западните държави са загубили способността да гарантират ръста на собствените си икономики. Всичко, което им е останало, е възможността да увеличават дълговете си. Именно благодарение натрупването на нови дългове те са в състояние да имитират слаб или нулев икономически растеж.
Ако всички тези огромни заеми бяха използвани за инвестиции, в това нямаше да има нищо лошо. За съжаление обаче, средствата от тях се използват за покриване на загубите на националните икономики и, на практика, се харчат за поддържане на нивото на потребление, което тези страна вече не могат да си позволят. Тоест, водещите западни държави се държат като някой изпаднал аристократ от ХІХ век, който всяка година взема нови заеми за да поддържа досегашния си начин на живот, докато не пропилее цялото си състояние. В крайна сметка той бива принуден да продаде останалото му имущество за да се разплати с кредиторите и да започне да живее според джоба си. По същия начин европейските държави и САЩ неизбежно ще бъдат принудени да ограничат сегашното си ниво на потребление. Засега обаче те отчаяно отлагат момента, когато ще трябва да изплатят дълговете си, подобно на алкохолик, който веднага след като се събуди надига бутилката за да отложи момента на изтрезняването си. В случая с ЕС и САЩ става дума за "дългово пиянство", проточило се цяло десетилетие, ако не и повече.
През последното десетилетие ситуацията се усложни, но драматичният обрат към по-лошо (всъщност, по правилно е да се каже - към катастрофата) настъпи в началото на глобалната финансова криза през 2008. На фиг.1 могат да се видят шокиращите показатели, характеризиращи фактическия крах на икономиките на западните държави през 2009-2013. На нея е показан прирастът на реалния БВП без прираста на дълга (т.е. след като извадим показателя за ръста на държавния дълг от показателя за БВП). И така, ако оставим настрана дълговете, можем да видим реалния мащаб на краха на испанската икономика например - с цели -56%, което е ужасяващ показател. Ако обаче използваме общоприетата официална методика за изчисляване темповете на нарастване на БВП (т.е. без да калкулираме нарастването на дълга) този показател спада до едва -6,7%. Съответните показатели за държавите от еврозоната, като цяло, са -27,2% за прираста на БВП, отчитайки дълга, срещу едва -0,2%, според официалната методика за изчисляване темповете на прираст на БВП. Резултатите от изследването на Awaragroup показват, че дори в Германия се очертава почти катастрофална ситуация - там темповете на нарастване на БВП, ако извадим дълга, се равняват на -16,6%, при положение, че официалният показател за ръста на БВП е едва -0,7%. В изследването се прави сравнение на показателите на обременените с дългове западни държави с аналогичните показатели на далеч по-благоразумната във финансово отношение Русия. От него се налага изводът, че през същия период Русия съумява да увеличи темповете на нарастване на реалния си БВП (т.е. изваждайки ръста на дълга) до рекордното ниво от 28,5%, докато официалният показател за този ръст е едва 5,7%.
Легенда: Русия Германия Еврозона Франция Италия САЩ Великобритания Испания
На фиг.2 е показана динамиката на темповете на нарастване на реалния БВП в различни държави през 2005-2013. Както се вижда, през този период Русия съумява да постигне прираст на реалния си БВП, докато западните държави затъват все по-дълбоко в дългове. През периода 2005-2013 акумулираният икономически растеж на Русия достига 147%, докато акумулираните загуби на западните държави нарастват в диапазона от 16,5% (Германия) до 58% (САЩ). В руския случай показателят за темповете на нарастване на реалния БВП, като извадим заемите, е допълнително коригиран за да се поправи грешката в изчисляването му, породена от използвания от статистическата служба на Русия "Росстат" неточен дефлатор на БВП. Впрочем, експертите на Awaragroup вече анализираха систематичното подценяване на темповете на нарастване на руския БВП заради използването на неточен дефлатор на БВП в изследването си озаглавено "Влиянието на данъчните реформи на Путин, осъществени в периода 2000-2012, върху промените на постъпленията в консолидирания бюджет и БВП" (2).
Легенда:
2005 2008 2011 2013 Общо за 2005-2013
Русия Испания Великобритания Еврозона Германия Франция
На фиг.3 нагледно е показана разликата между динамиката на икономическото развитие на Русия (реалният БВП, без нарастването на дълга), САЩ и държавите от еврозоната.
Легенда:
2005 2008 2011 2013 Общо за 2005-2013
Русия, Еврозона, САЩ
На фиг.4 може да се види до каква степен натрупването на дълга в западните държави надхвърля официалния показател на нарастване на техния БВП. През периода 2004-2013 безспорен лидер в нарастването на дълговото бреме бяха САЩ - 9,8 трлн. долара (7 трлн. евро, както е показано на фигурата). През този период ръстът на държавния дълг на САЩ е петкратно по-висок (500%) от нарастването на БВП. На фиг.5 това може да се види, сравнявайки съотношенията между темповете на нарастване на дълга и тези на нарастване на БВП.
Сравняването на темповете на нарастване на дълга и темповете на нарастване на БВП показва, че по отношение на Великобритания, която има най-голям нов дълг спрямо прираста на БВП, съотношението на размера на новия дълг и показателя за ръста на британския БВП е 9 към 1. С други думи, размерът на новия дълг на Великобритания се равнява на 900% от прираста на нейния БВП. Впрочем и другите западни държави (в най-малка степен това се отнася за Германия), които бяха обект на изследването на Awaragroup, се намират в тежко положение, докато нарастването на дълга в Русия е само малък дял от ръста на нейния БВП.
Легенда:
(долу): САЩ Еврозона Великобритания Франция Германия, Италия Русия
(отдясно) Ръст на дълга, EUR Ръст на БВП, EUR
Легенда:
Великобритания, САЩ, Италия, Испания, Франция, Еврозона, Германия, Русия
Ръст на дълга % от БВП
Ръст на БВП
Както показва направеният от нас анализ, за разлика от икономиката на западните държави, дори и по тези показатели руският икономически растеж изглежда достатъчно "здрав" и не се обуславя от паралелно нарастване на дълга. На практика, Русия демонстрира осезаемо положително съотношение на тези показатели: темповете на прираст на БВП надвърлят тези, с които нараства дълга и, цели 14 пъти (1400%), което е поразително. Този показател е още по-впечатляващ, ако го сравним с аналогичния показател на водещите западни държави, затънали в блатото на новите дългове.
Впрочем, ситуацията в малките страни-членки на ЕС, като Финландия например, също изглежда потискаща. Макар че Финландия се ползва с репутацията на по-благополучна във финансово отношение държава, в сравнение с повечето членове на ЕС, на практика и там ситуацията не е цветуща. Тази добра репутация беше валидна за периода преди 2008, но след началото на финансовата криза разходите на финландското правителство излязоха от контрол. През петте години на кризата Финландия е получавала заеми от 10 млрд. евро средногодишно, т.е. общо 50 млрд. евро (виж. фиг.6). Съотношението между нарастването на дълга и ръста на БВП през този период достигна 600% (виж фиг.7). Това пък доведе до отрицателен реален БВП (т.е. без дълга) от -30,5% за периода от 2009 до 2013 (виж фиг.8).
Легенда:
долу: 2009 2010 2011 2012 2013 Общо за 2009-2013
отдясно: Ръст на дълга, евро Ръст на БВП, евро
Легенда:
долу: 2009 2010 2011 2012 2013 Общо за 2009-2013
отдясно: Ръст на дълга, % от БВП Ръст на БВП
Легенда: 2009 2010 2011 2012 2013 Общо за 2009-2013
Споменатите по-горе показатели следва да се коригират предвид влиянието на обема на държавния дълг (съвкупния държавен дълг), но ситуацията изглежда още по-тежка, ако вземем предвид ефекта на влиянието на недържавните заеми върху показателите на БВП. От 1996 насам новите дългове на корпорациите и домакинствата са удвоили (като минимум) обема на недържавните заеми в повечето западни държави (виж. фиг.9). Динамиката на нарастване на дълговете на частните домакинства се развива в същата посока, но през последните години демонстрира известно успояване, дължащо се на факта, че нивото на дълговете всъщност достигна максимално допустимите предели (виж фиг.10)
Легенда:
долу: Дания Швеция Испания Британия САЩ Финландия Франция Унгария Естония Италия Германия Полша Русия
Легенда:
долу: Дания Естония Финландия Франция Германия Унгария Италия Полша Испания Швеция Великобритания САЩ
В анализа на Awaragroup не са включени Япония и Китай заради проблемите, свързани с откриването на достатъчно надеждни статистически данни. Често получавахме само частична информация, която не обхваща всички периоди, сблъскахме се и с такива проблеми като несъпоставимостта на данните от наличните извадки, както и с неточности при преизчисляването на изходните данни в евро (сигурни сме обаче, че големите компании могат да преодолеят тези проблеми, за което ние самите не разполагаме с достатъчно ресурси). Съжаляваме, че се наложи да изключим Китай и Япония от настоящето изследване, защото именно Япония е страната с най-проблемен ръст на БВП за сметка на увеличаването на държавния дълг. Съотношението на държавния и дълг към БВП надхвърля 200%, затова японският пример би бил много показателен за целите, които си поставяме.
На практика, още от началото на 90-те години Япония живее не според средствата, с които реално разполага. Въпреки това обаче, някои от най-ирационалните западни анализатори се опитват да представят Япония като пример за подражание, твърдейки, че след като тя си е позволила да увеличава непрекъснато своите дългове през последните 25 години, западните държави също могат да постъпват по този начин в обозримо бъдеще. Те обаче не са в състояние да осъзнаят, че в миналото Япония беше единствената страна в света, която можеше да си позволи да съществува при толкова високо ниво на своя държавен дълг. Япония винаги се е ползвала със сериозна подкрепа от западните държави, затова можеше да рискува да продължи тази практика. Впрочем, това се правеше и по чисто политически съображения. Друго съществено възражение против тезата, че западните държави могат да продължат да увеличават задлъжнялостта си е, че от началото на 90-те години те започнаха бързо да губят икономическата си хегемония: започна да намалява делът им в обема на световната търговия и глобалния БВП. На тази тема между другото, бе посветена и появилата се наскоро моя статия "Залезът на Запада" (3).
Анализирайки тези показатели, стигнахме до очевидните изводи, че на практика западните икономики не демонстрират никакъв растеж през последните десетилетия, а просто трупат все повече дългове. Но след като тези дългове достигнаха толково високо ниво, подобна ситуация няма как да се запази още дълго. Налице е реален риск, че сегашният "дългов блъф" ще стане ясен на останалия свят (при това по-скоро рано, отколкото късно) и ще доведе до рязък спад на БВП на западните икономики до нивото, което те биха могли да поддържат без да вземат нови заеми. В този случай обаче, те няма да могат да гарантират покриването на старите заеми, което би имало катастрофални последици.
Залезът на Запада
Значимостта на Запада за останалия свят бързо намалява. Можем да демонстрираме този процес като сравним показателите на БВП на западните членове на Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Канада) с тези на днешните развиващи се държави. През 1990 съвкупният БВП на страните от Г-7 значително е надхвърлял съвкупният БВП на днешните седем водещи развиващи се държави: Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико и Южна Корея (които, разбира се, не представляват единен политически блок). През 1990 съвкупният БВП на страните от Г-7 е бил 14,4 трлн. долара, а този на седемте водещи развиващи се държави - 2,3 трлн. През 2013 обаче, ситуацията вече се е променила радикално и съвкупният БВП на страните от Г-7 е 32 трлн. долара, докато този на седемте водещи развиващи се държави достигна 35 трл. долара (виж фиг.11).
Легенда:
горе: БВП на Г-7 и 7-те развиващи се страни през 1990 БВП на Г-7 и 7-те развиващи се страни през 2013
отдясно: Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Канада) 7-те развиващи се страни (Китай, Индия, Русия, Бразилия, Индонезия, Мексико, Южна Корея)
Предвид постоянното нарастване на дела на развиващите се страни в световната икономика става очевидно, че западните държави вече не могат да разчитат на достатъчни печалби от глобалната търговия за да могат да обслужват натрупаните от тях дългове.
В момента западните държави извличат полза от това, че останалият свят все още изпитва доверие към техните валути и ги използва като резервни. На практика, доларът и еврото използват предимствата на монополния си статут. Именно това осигурява на западните държави достъп до евтини дългови задължения, позволявайки им да стимулират националните си икономики със средствата на монетарната политика, провеждана от централните банки (програмата за т.нар. "количествени улеснения" или с други думи за "неограниченото печатане на пари"). Рискът обаче е, че на фона на влошаващата се ситуация с дълга и намаляващия им дял в глобалната икономика, те вече няма да могат да се възползват от тези предимства още в съвсем обозримо бъдеще. А след това ще последва рязко оскъпяване на заемите и ръст на инфлацията, който в крайна сметка ще се трансформира в хиперинфлация. При този сценарий на развитие на събитията, който аз лично смятам за неизбежен през следващите 5-10 години, икономиката на западните държави е застрашена от тотален крах.
Проблемът е, че няма как да се избегне подобно развитие на събитията, защото западните държави завинаги са загубили конкурентните си предимства като икономически сили. В крайна сметка, те ще бъдат принудени да се свият до нивото, съответстващо на наличните им ресурси и население (3). Както ми се струва обаче, сегашният западен елит няма желание да си отвори очите за реалността. Вместо това той се опитва да поддържа илюзията за просперитет, постоянно трупайки все нови и нови дългове, докато все още е в състояние да го прави. На практика, политическите партии на Запад са се превърнали в машини за броене на гласове и са загрижени само за това, как да победят на следващите избори. За целта те продължава да подкупват своя електорат с нови и нови дългове, стимулирайки по този начин и собствените си национални икономики. Тази политика обаче не може да продължава до безкрайност. В крайна сметка западните държави са обречени да пропилеят наследството си, също както аристократите-прахосници от миналото.
Бележки:
1. По отношение на методите, използвани във въпросното изследване, може да се каже следното. Изходни данни са показателите за "реалния растеж на БВП", размерът на БВП за съответната страна и нарастването на държавния дълг през посочените години.
Изходните данни бяха сверени с различни източници и коригирани в случаите, когато това беше необходимо.
Изходните данни за Русия и САЩ първо бяха преведени в долари, а след тово, съответно, в евро, съобразно обменния курс през последния ден на всяка година. Данните за Великобритания първоначално бяха взети в евро (Евростат). За тези страни, разликата в курса през въпросните години беше съществена, като проблемът би могъл да се изглади, ако при отчитането се ползваха съответните национални валути.
Изчислихме показателите за ръста на БВП, използвайки дефлатора на БВП на САЩ. Причината е, че смятаме за недостатък на общоприетия метод показателите на руския БВП да се коригират с дефлатора на БВП в рубли, докато самият руски БВП се дава в долари. При изчисляването на реалния БВП (без дълга) е правилно да се коригира грешката, породена от използването на неверния дефлатор на БВП на "Росстат".
2. http://www.awaragroup.com/upload/taxation/Awara-Group-Research-on-the-Effects-of-Putins-Tax-Reforms-2000-2012-on-State-Tax-Revenue-and-GDP-RUS.pdf
3. http://www.hellevig.net/why-the-west-is-destined-to-decline.asp
Източници:
1. Eurostat - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/eurostat/home/ 2. Finlands statistical central - http://www.stat.fi/tup/suoluk/suoluk_kansantalous.html 3. http://data.worldbank.org/indicator/FS.AST.PRVT.GD.ZS 4. http://www.economicshelp.org/blog/6775/debt/total-us-debt-public-private/ 5. http://www.tradingeconomics.com/russia/domestic-credit-to-private-sector-percent-of-gdp-wb-data.html
* Авторът е водещ експерт на финландската консултантска компания Awaragroup
{backbutton}
Живот назаем: последиците от отрицателния ръст на БВП в ЕС и САЩ
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode