05
Вт, Ное
5 Нови статии

Сръбското малцинство в Унгария

брой 1 2015
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Присъствието на сърбите на територията на днешна Унгария датира от началото на ХV век, когато те идват за да дадат съвместен отпор на османското нашествие. Шарошац (2003, стр. 77) твърди, че първите сръбски заселници се появяват в Унгария, бягайки от османците и се настаняват в Сент Ендре. Те се включват в унгарската армия и в продължение на векове се съпротивляват на турската инвазия. През следващите столетия сърби идват в Унгария на няколко последователни имиграционни вълни. Най-известно е «голямото преселение на сърбите» през 1690, начело с Арсение Чарноевич. Тогава около 40 000 семейства, или 200 000 души, напускат домовете си от страх пред разрушителната османска сила. «През този период сърбите стават голяма етническа група, която, на основата на императорски привилегии, получава статут на политически фактор. Привилегиите, дадени им от император Леополд І, гарантират на сърбите права, свобода на вероизповеданието, освобождаване от някои феодални данъци и други съществени придобивки» (Историјски преглед, н.д.). Следващата голяма имигрантска вълна се води от патриарх Арсений ІV (Йованович-Шакабента), но трябва да отбележим, че чак до първата половина на ХVІІІ век са налице и индивидуални миграции, особено в граничните области.

Сръбското културно присъствие в Унгария

Развитието на сръбската култура е много силно, особено в Буда и Пеща и близкото до тях селище Сент Ендре, което постепенно се превръща в културен център на сърбите със седемте си православни църкви и Музея на сръбското православно наследство. Сърбите са добре организирани и дори имат свои вестници, като периодът на ХVІІІ-ХІХ век се характеризира със създаване на културни институции, утвържаващи сръбското културно присъствие и допринасящи за съхраняването на сръбската общност в Унгария.

Сръбските миграции на територията на страната продължават чак до края на ХVІІІ век, след което сърбите започват да се завръщат обратно, включително заради войните, водени от Австрийската (Австро-Унгарската) империя и особено в навечерието на Първата световна война. Друга причина за масовото завръщане са опасенията от постепенното унгаризиране на сръбската общност. Около 2/3 от сръбското население напуска Унгария, което несъмнено е екзистенциален удар за тази общност, последиците от който се усещат и днес. Отношенията между сърби и унгарци се влошават драматично в резултат от подписването на Трианонския договор през 1920, в резултат от който Унгария губи по-голямата част от територията и населението си и са установени нови граници. Разпадането на Австро-Унгарската империя е съпроводено със създаването на нови държави, чиито взаимоотношения са белязани от факта, че Унгария не може да се помири със загубите от Трианон.

Всичко това води до нарастване на политическото недоволство, задълбочено от настъпилата икономическа криза и изострянето на общественото напрежение, израз на което е и комунистическата революция в Унгария през 1919. След потушаването и на власт в страната идва адмирал Хорти, т.е. настъпва период на авторитарно управление, продължил чак до 1945. През по-голямата част от него отношенията между Югославия (Кралство на сърби, хървати и словенци) и Унгария не са добри, а събитията през Втората световна война ги влошават допълнително. Адмирал Хорти провежда ревизионистична политика, което го превръща в съюзник на нацистка Германия. Отношението на режима към сърбите е негативно, свидетелство за което е и унгарската окупация на областите Бачка и Бараня през 1941-1944.

След 1945 и поемането на властта в Унгария от комунистите, страната се оказва в сферата на влияние на СССР. Следващите десетилетия (1945-1989) са белязани от опити за освобождаването и от тази сфера (включително неуспешната революция през 1956), както и от все по-открито поставяните искания на малцинствата, които започват да се изявяват по-свободно, особено след разхлабването на комунистическата хватка през седемдесетте и осемдесетте години на миналото столетие.

Основаването на т.нар. Антифашистки фронт (1945), от който по-късно се отделя Съюзът на южните славяни в Унгария, бележи нов период в културния живот на сръбското малцинство. В редица селища са основани местни организации с над 12 хиляди регистрирани членове. По-късно, след закриване на местните организации през 1948/49, възникват клубове (1968-1972), действащи в рамките на различни секции: фолклор, музика, театър и етнография. Те не са само сръбски, а в тях могат да членуват и етнически унгарци (Историјски преглед, н.д.). Клубовете са средство за поддържане на сръбската култура и идентичност в трудните условия на комунистическата диктатура. Режимът демонстрира патерналистко отношение към малцинствените общности, т.е. самоинициативата на малцинствата да действат в собствен интерес е твърде ограничена. Те обаче са предмет на интереса на политиците, които често се съобразяват с тях като един от факторите при формирането на местната и централната власт. Затова не може да се твърди и, че те са напълно пренебрегвани. В същото време обаче, държавната политика косвено е насочена към асимилация на малцинствените общности.

В края на 80-те и началото на 90-те ситуацията се променя. Падането на комунизма открива нов етап в историята на Унгария, а с това и в историята на сърбите в тази страна. Започва утвърждаването на нови демократични ценности, съпроводено обаче с изненадващ ръст на дремещия дотогава национализъм. Политическият плурализъм, свободната пазарна икономика, свободните медии и утвърждаването на националната идентичност са само някои от характеристики на този период.

Днешното положение на сръбската общност

Днес сърбите са едно от 13-те официално признати национални и етнически малцинства в Унгария. Макар терминът «националност» да е заменен от понятието «национални и етнически малцинства» във всички унгарски правни документи, тук ще продължа да го използвам за да избегна възможно терминологично объркване.

Както е видно от беглия историческия преглед, през годините броят на сърбите в Унгария намалява. Съществуват няколко причини за драстичния спад на това население, но той до голяма степен може да бъде обяснен с избора на гражданство от сърбите след Първата световна война и принудителната асимилация. В същото време, макар сърбите в Унгария да представляват незначително по численост малцинство, те са добре организирани и имат богата култура.

Сръбската общност е концентрирана предимно в Централна Унгария и Голямата южна равнина. Според преброяването от 2011, освен в Будапеща, сърби живеят и в деветнайсетте области на страната: Бараня, Бекеш, Боршод-Абауй-Земплен, Чонград, Фейер, Дьор-Мошон-Шопрон, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Наджкун-Солнок, Комаром-Естергом, Ноград, Пеща, Шомод, Соболч-Сатмар-Берег, Толна, Ваш, Веспрем, Зала. В градовете живеят 8 052 сърби, а в селата 1 986 (HCSO 2011, табл. 4.16.1). Таблица 1 показва разпределението на сръбското население по региони и области.

Таблица 1. Сръбското население по региони и области (HCSO, 2011)

Данни по региони и области

Брой сърби

Региони

 

1 Централна Унгария

4 172

2 Централна прездунавска

565

3 Западна прездунавска

320

4 Южна прездунавска

1 106

5 Северна Унгария

155

6 Голяма Северна равница

247

7 Голяма Южна равнина

3 473

Столица

 

1 Будапеща

2 552

Области

 

7 Бач-Кишкун

943

4 Бараня

794

7 Бекеш

489

5 Боршод-Абауй-Земплен

102

7 Чонград

2 041

2 Фейер

325

3 Джер-Мошон-Шопрон

173

6 Хайду-Бихар

132

5 Хевеш

39

6 Йас-Наджкун-Солнок

68

2 Комаром-Естергом

104

5 Ноград

14

1 Пещ

1 620

4 Сомоч

140

6 Саболч-Сатмар-Берег

47

4 Толна

172

3 Ваш

53

2 Веспрем

136

3 Зала

94

Общо за Унгария

10 038

 

Според преброяването от 2011, в Унгария има 10 038 членове на сръбското малцинство, като 7 210 са се записали като сърби в графата националност, докато останалите са се записали в някои от останалите графи, свързани с етническото определяне. Таблица 2 показва статистиката от преброяването на 13-те правно признати малцинства в Унгария и броя на онези, които при преброяването са се идентифицирали с определено малцинство според графата националност (етническа група), майчин език или език, използван в семейството или при общуването с приятели.

Таблица 2. Националнии етнически малцинства, според преброяването през 2011 (HSCO 2011, стр. 21)

Националност

Националност

Майчин език

Език използван с приятели и в семейството

На основата на трите предходни критерии

 

 

 

 

Брой хора

Население

2001

 

 

 

 

 

%

 

Критерии

 

 

Българи

3 556

2 889

2 756

6 272

0,1

270,8

Роми

308 957

54 339

61 143

315 583

3,2

153,4

Гърци

3 916

1 872

2 346

4 642

0,0

70,1

Хървати

23 561

13 716

16 053

26 774

0,3

104,1

Поляци

5 730

3 049

3 815

7 001

0,1

136,1

Немци

131 951

38 248

95 661

185 696

1,9

154,3

Арменци

3 293

444

496

3 571

0,0

306,5

Румънци

26 345

13 886

17 983

35 641

0,4

241,1

Русини

3 323

999

1 131

3 882

0,0

186,7

Сърби

7 210

3 708

5 713

10 038

0,1

136,6

Словаци

29 647

9 888

16 266

35 208

0,4

89,7

Словенци

2 385

1 723

1 745

2 820

0,0

58,4

Украинци

5 633

3 384

3 245

7 396

0,1

100

Общо

555 507

148 155

228 353

644 524

6,5

145,6

 

 

 

 

 

 

 

 

Налице са известни разлики между преброяването от 2011 и това от 2001. Следва да подчертаем, че и при двете преброявания отговорът на въпроса за етническата принадлежност не е задължителен и хората могат да изберат повече от един отговор и да се определят като членове на повече етноси. Ако това се приеме за релевантно, броят на хората, които са се определили и като сърби, и като унгарци (двойна етническа принадлежност) е 7 350, което е много повече от 3 816 души, определили се само като сърби по националност. Макар и сходни, подходът и въпросите не са еднакви за двете преброявания.

В преброяването от 2001 са поставени въпроси във връзка с националността, майчиния език, афинитета към културните ценности, традициите и езика, на който се говори в семейството и с приятелите. Отговорите се основават на тези критерии, макар в много страни въпросът за етническата принадлежност да е сведен до един по-прост въпрос. В сравнение с него, при преброяването от 2011 са поставени въпроси за националността (етническата група), майчиния език и езика, използван в семейството и в общуването с приятели. Делът на лицата, отговорили на въпроса за националността при преброяването от 2011 е 85%, което сочи лек спад, в сравнение с 95%, при преброяването от 2001. Преброяването от 2011 показва също, че има над 700 000 души, посочили принадлежност към две националности и 19 000 души, посочили повече от две националности.

Тези резултати показват реално демографската ситуация, що се отнася до сърбите в Унгария, и се разминават с обявените неотдавна резултати в сръбските медии, получени от националните (землячески) малцинствени самоуправления на сърбите в Унгария. Така, според информациите в сръбските медии излиза, че населението на сръбската общност се е увеличило три пъти в сравнение с преброяването през 2001. Само че обясненията на официалните представители са в пълно противоречие с данните от преброяването. Което показва, че някой желае да извлече полза от това и да спечели политически дивиденти, т.е. че порочните отношения между политика и власт на практика са повсеместни, дори и в малки общности, каквато е сръбската в Унгария.

Таблица 3. Етнически групи в Унгария, според преброяванията от 2001 и 2011

Етническа група

Преброяване 2001

Преброяване 2011

Българи

2 316

6 272

Роми

205 720

315 583

Гърци

6 619

4 642

Хървати

25 730

26 774

Поляци

5 144

7 001

Немци

120 344

185 696

Арменци

1 165

3 571

Румънци

14 781

35 641

Русини

2 079

3 882

Сърби

7 350

10 038

Словаци

39 266

35 208

Словенци

4 832

2 820

Украинци

7 393

7 396

 

Интересно е, че когато се сравнят демографските данни, въпреки намаляването на населението, характерно за Унгария като цяло, малцинственото население бележи ръст. Почти всички малцинства (с изключение на гърци, словенци и словаци) бележат леко увеличение в сравнение с преброяването от 2001. Както се вижда от таблица 2, сръбското население е нараснало от 7 350 на 10 038 души, т.е. има ръст от 35,6 %, който поставя сърбите на шесто място в класацията за «увеличаване на малцинствата» в Унгария. Сред причините, обясняващи този ръст, е миграцията на сърби от Сърбия и други републики от бивша Югославия (Хърватия и Босна), каквато има и в миналото. Когато говорим за тези мигрантски вълни, важно е да споменем вълната по времето на юговойните (1995) и след това, по време на бомбардирането на Сърбия от НАТО (1999), когато Унгария стана убежище за немалко сърби. Миграцията продължава и поради икономическата криза. Сърбите мигрират в търсене на по-добър живот и спокойствие. Много популярна е политиката на Будапеща за даване гражданство на сърби, чиито прадеди са живели в някогашната Австро-Унгарска империя, като мнозина използват това улеснение и кандидатстват за гражданство с надежда, че ще намерят по-добър живот (до 2014 е дадено гражданство на 90 000 души). Преди това за получаване на унгарско гражданство се изисква от 3 до 8 години постоянно пребиваване в страната. С пропагандна цел правителството на ФИДЕС приема закон за «ново политическо единение на унгарската нация», според който унгарско гражданство по облекчена процедура мога да получат всички, независимо дали живеят в Унгария или другаде, ако знаят унгарски и те самите или техните предци са били граждани на Унгария или на Кралство Унгария. За прилагането на този закон правителството създава скъпоструващ апарат, действащ както в самата Унгария, така и в съседните страни, където живее унгарско малцинство, и развива огромна пропагандна дейност. Впоследствие, на парламентарните избори управляващите събират плодовете на тези усилия (95 % от гласовете в чужбина са подадени именно за ФИДЕС, т.е. около 200 000 гласа). Макар че става дума за дългосрочна стратегия за използване на тези нови унгарски граждани при подходяща историческа възможност, това не пречи тя да се използва и за текущи политически цели. Не е предвидено обаче, че гражданите на някои страни и, преди всичко, на Сърбия (страна извън ЕС и Шенген), които не са етнически унгарци, масово могат да се сдобият с унгарско гражданство. Тъй като липсват проучвания за това, какъв е процентът на етническите сърби измежду новите унгарски граждани от Сърбия, те засега не представляват проблем за унгарската политика. За Будапеща това дори е изгодно, защото нараства броят на унгарските граждани, които не искат нищо от своята нова държава и не и струват почти нищо, но пък дават възможност за евентуални политически манипулации с големия брой унгарски граждани (внушавайки например, че всички те са етнически унгарци), живеещи в Сърбия.

В сравнение с другите дванайсет етнически общности, сръбската, макар и малка, се ползва с голям авторитет в унгарското общество. Дължи го на своите предци, които се заселват на територията на Унгария преди няколко века и с чиито постижения тя се гордее. Противно на това, събитията, свързани с разпадането на Югославия, влошават имиджа на сърбите. Формиралите се сред унгарците стереотипи са резултат от негативните информации за сърбите в световните медии по време на юговойните. В тях сърбите често са представяни като агресивна нация. През 90-те години не е популярно да бъдеш сърбин, което променя и отношението към членовете на сръбската общност в Унгария. Днес, в резултат от политиката на помирение и сближаване, това отношение се подобрява.

Унгарските сърби не са икономически фактор, на който Сърбия би могла да се опре в геополитически план. Това означава, че сръбската общност не е икономически силна и богата, т.е. не представлява кой знае какъв фактор за Будапеща. Подобно на останалите дванайсет признати национални и етнически малцинства, стандартът на сръбската общност зависи от унгарския държавен бюджет, което говори за финансова зависимост от унгарската държава. Ластич (2009) установява, че сръбската общност в Унгария се сблъсква с липса на колективен капитал, необходим за приличното и функциониране. Сред причините за това той посочва национализацията (1948-1998), при която унгарската държава конфискува колективната сръбска собственост (по-късно тя е реституирана само частично).

В юридическо отношение, специалните малцинствени права на сърбите са дефинирани в конституцията от 1989, Акта за малцинствата от 1993, действащата конституция от 2011 и Акта за народностите от 2011. Според тези правни документи, сърбите са едно от 13-те признати национални и етнически малцинства в Унгария и положението им е еднакво с това на останалите 12 признати малцинства.

Числеността на общността играе ключова роля за сръбската политическа позиция в рамките на унгарската държава, както и на международната сцена. Сръбската общност не получава адекватна помощ и подкрепа от държавата-майка Сърбия и е оставена сама в борбата за съхраняването си. Отношението на обществото към малцинствата зависи и от конюнктурните политически тенденции, което означава, че отношението на унгарците към сърбите и на сърбите към унгарците силно се влияе от начина, по който медиите информират за събитията в тези две държави.

Представителство в органите на властта

Сръбската общност няма пълноправен представител в изпълнителните и законодателните органи на властта. Сърбите упражняват малцинствените си права по линия на малцинственото самоуправление на локално, регионално и национално равнище. На проведените неотдавна местни избори (12 октомври 2014) сърбите получиха 27 места в малцинственото местно самоуправление и 18 места в малцинственото самоуправление на квартално равнище в Будапеща. На регионално равнище съществуват само две регионални малцинствени самоуправления. На най-високо равнище пък функционира Национално сръбско малцинствено самоуправление, чийто най-висш орган е Скупщината с 15 непряко избрани членове.

Макар конституцията и Законът за малцинствата да предвиждат тяхно представителство в парламента, от смяната на комунистическия режим до днес там няма пълноправен представител на малцинствата. За последен път представител на сръбското малцинство (или на «южните славяни») има по време на предишния тоталитарен режим, което е парадокс, предвид факта, че днешна Унгария е консолидирана демократична държава. Тоест, процесът на включване на малцинствата в парламента закъснява с 25 години, което е в разрез с конституцията.

Впрочем, в тази посока все пак е постигнат известен напредък благодарение на Акта за избор на членове на парламента от 2011 и учредяването на институцията "малцинствен говорител", въведена на изборите в 2014. Макар застъпникът на малцинствата (говорителят) да притежава ограничени пълномощия (той няма право на глас в парламента), тази институция представлява крачка напред, в сравнение с предишната ситуация.

Институциите, напълно или частично подчинени на Националното (земляческо) сръбско самоуправление, са: Културния и документационен център на сърбите в Унгария, Педагогическия и методологически център, Сръбския институт, основните училища в Будапеща и Бараня, както и «Сръбския седмичен вестник». Тези институции функционират в рамките на Националното малцинствено самоуправление. Техен основател е Националното (земляческо) самоуправление, но те имат самостоятелна организация и дейност, което означава, че в тесния смисъл на думата не са организации в рамките на самоуправлението. За разлика от тях, «Сръбски седмичен вестник» няма самостоятелен статут на организация, а е част от организацията на самоуправлението, на нейната канцелария в юридически смисъл, и затова по същество е бюлетин на самоуправлението, макар от вестника да твърдят обратното. Неотдавна е взето решение четирите класа на основното училище и забавачницата в Ловра да станат филиал на будапещенското училище и така да попаднат под ръководството на земляческото самоуправление. Подобна инициативата е подета и за училището в Десца, но жителите я отхвърлят.

Културният живот на сръбската общност

Културният живот на сръбската общност е разнообразен, богат и активен. Унгарците обикновено отличават сърбите по фолклора и кухнята, но те са активни и в други сфери на културата. Както вече споменах, своеобразен сръбски културен център в Унгария е Сент Ендре - малко населено място на 25 км от Будапеща. В него е и седалището на Будимската епархия на Сръбската православна църква, както и Музеят на сръбското православно наследство. Някога в града е имало седем сръбски православни църкви, три от които са продадени на други религиозни общности, а четири остават сръбска собственост – Белградската съборна, Благовещенската, Преображенската и Пожаревачката.

Сръбският театър в Унгария е основан през 1992 (официално това е оформено на 1 януари 1995). Първоначалното му име е Пещенско сръбско театрално студио, а от 1995 се нарича Сръбски театър «Йоаким Вуич». В началото на 1998 театърът се премества в Ловра и получава името Сръбски театър в Унгария. Той има много награди се ползва с голям авторитет в страната и региона. Наред с театъра, сърбите основават и няколко дружества за художествена самодейност и фолклорни групи из цяла Унгария, като Сръбския културен център в Будапеща и дружествата за художествена самодейност в Банат, Сантовчани, Опанци, Табан, Ловра и Круг.

Традиционно се провежда «Месец на сръбската култура», организиран от Сръбския културен център веднъж годишно (през септември и октомври), като в неговите рамки се изнасят различни програми. Инициативата идва от Белград и се провежда сред сърбите в различни страни (например Румъния и Франция). В провинцията не се организира нищо, освен проявите в рамките на месеца на сръбската култура. Гръбнакът на програмата са внесени от Сърбия и «наложени» от разни външни лобита програми, докато на местната културна продукция не се отделя достатъчно внимание. Подобна концепция е подходяща за "гастарбайтерска", а не за автохтонна среда.

В повечето места, където живеят сърби, местните библиотеки притежават известен брой книги на сръбски. Ластич (2005, стр. 233) подчертава значението на училищните библиотеки в Батаня, Чанад и Будапеща, на университетските библиотеки в Сегедин и Будапеща и Националната библиотека на сръбското малцинствено самоуправление. В Унгария има голям брой сръбски културни и исторически паметници. Според Якшич и Джуретич (2009, стр. 130), в страната има 46 официално регистрирани гробища, паметници, затвори и лагери от Първата и Втората световна война. Те представляват неоценимо културно наследство, което е важно доколкото формира усещане за културна общност между принадлежащите към сръбското малцинство. Сред културно-историческите паметници са 41 църкви и 5 параклиса (има още 16, от които две са чужда собственост, а 17 са разрушените през ХХ век, като общият им брой в началото на миналото столетие е бил 79). Към тях можем да прибавим сградите Текелианум, Ангелинеум, Илиин бунар, резиденцията на владиката, Музея на епархията (бившата Препарандия), многобройни паметни кръъстове, паметни плочи, барелефи, бюстове, църковно-общински и училищни молитвени сгради и т.н.

Следва да се подчертае ролята на Сръбския институт, който се занимава с организирането и провеждането на научни изследвания за сърбите в Унгария. Сред реализираните от него проекта са: установяване, документиране и защита на сръбските гробища, гробни места, надгробни паметници и надписи в Унгария; каталогизиране на сръбската стенна живопис в Унгария и поддържане интериора на сръбските православни храмове; опис на сръбското недвижимо материално наследство в Унгария и създаване на електронна база данни, достъпни чрез интернет. Досега са фотографирани и каталогизирани всички стенописи и икони в манастирския храм в Грабовац, в ход е и работата по стенописите и иконите от ХV век в Сръбски Ковин. Сръбският институт е качил в електронната си картотека 200 паметника и исторически местности.

„Сръбски седмичен вестник” е издание на сръбската общност в Унгария и официална медия на Националното сръбско самоуправление. Той излиза веднъж седмично на минимум 12 страници в двехиляден тираж. Програма на сръбски език се излъчва от радиостанцията в Печуй ( по един час дневно, на средни вълни), която покрива цялата територия на Унгария. Унгарският нацонален телевизионен канал МТВ 1 всяка неделя излъчва 26-минутно предаване на сръбски („Сръбски екран”). Сръбската общност има и свое „Радио сърб” в интернет, създадено от Националното сръбско малцинствено самоуправление, както и „Радио ритъм”, което е на регионалното сръбско самоуправление в Будапеща.

Програмите за малцинствата по националното радио обаче, не са съобразени с новите тенденции през ХХІ век. Значително по-добро е положението с телевизионните предавания, но и тук има проблеми, свързани с времето на излъчването им (в неделя по обед с повторение рано сутрин). Анализът показва, че в този времеви пояс голяма част от населението не следи медиите. Сръбската емисия няма своя редакция, не е автономна, нито пък е част от малцинствената автономия.

Образование и религия

Образованието на членовете на сръбската общност е на всички равнища – от детските градини до университетско ниво. Има сръбска забавачница, основно училище и Ученически дом „Никола Тесла” в Будапеща с двуезични паралелки. Част от училището функционира като студентски дом като се нуждае от разширяване, поради постоянния приток на студенти и ученици от Сърбия. Не само в Будапеща, но и в Батаня има предучилищна институция и основно училище. „Предучилищни групи и по-долни класове на сръбски език има в Десца, Сегедин, Помаз, Ловра, Чип и Бата. Допълнителни паралелки на сръбски език има в Чанад и Новисентиван, докато в Сантов сръбските ученици посещават хърватското основно училище, където имат възможност да изучават сръбски език” (Школство). Сръбски език и езиково обучение на университетско ниво има в университета ЕLТЕ в Будапеща и в Сегедин. Основен проблем е малкият брой ученици в сръбските паралелки, особено в селските райони, което се дължи на ниската раждаемост в сръбската общност. Без интензивен приток на млади сърби от бившите югославски републики съществуването на сръбските училища и паралелки ще бъде поставено под въпрос. Освен че попълват бройката, необходима за откриването на паралелка, тези имигранти - ученици и студенти, носят със себе си и „живия” език от родината, което е много важно с оглед на обстоятелството, че много от учениците са от смесени бракове, поради което нивото на владеене на сръбски език е ниско. По отношение на образователната автономия от ключово значение е законовата промяна от 2003, даваща възможност за финансиране на училищата, собственост на националните (земляческите) самоуправления. Изменението от 2005 също съдейства за редовно бюджетно финансиране на малцинствените институции, собственост на земляческите самоуправления.

Сръбската православна църква има своя епархия в Унгария – Будимска епархия в Сент Ендре, чиито епископ е Лукиян Пантелич. Според Ластич (2005, стр. 209) на територията на Унгария има 42 сръбски православни църкви и параклиси с 13 православни свещеници, идващи главно от Румъния. Благодарение на закона за реституцията, приет след демократичните промени, сръбската църковна собственост частично е върната, но само онази, която по времето на конфискацията не е била използвана за комерсиални цели. Имайки предвид, че навремето сръбските църкви са били доста богати и активни, може да се прецени колко голяма вреда им е била нанесена от комунистическия режим. Църквата, като център на сръбската идентичност, традиционно е осигурявала финансова помощ на бедните семейства, заплащала е таксите на ученици и студенти и е имала своя роля в живота на сръбската общност. Днес Сръбската православна църква се финансира от „Фонда за обезщетение”, създаден от държавата като компенсация за конфискуваното църковно имущество. Унгарската държава помага на църквата и посредством конкурси, на които църковните епархии се състезават с различни предложени от тях програми.

Заключение

Главните предизвикателства, пред които може да се окаже сръбската общност в Унгария в началото на ХХІ век, са асимилацията, застрашаваща най-вече поколението между 20 и 40 години, ниският ръст на раждаемост в общността, намаляване дела на „коренните” сърби за сметка на„новодошлите” от бившите югорепублики, както и неспазването на демократичните правила в ръководството на сръбската общност, което поражда конфликти относно провежданата от него политика и пречи за оптималното използване на средствата, достъпни за сръбската общност. Разбира се, основната цел на сръбската общност в Унгария е съхраняването и като такава и поддържането на сръбското материално и културното наследство. Тя може да се постигне чрез забавяне или частично спиране на процеса на асимилация като един от начините за това е образованието и училищната малцинствена система, където децата имат възможност да говорят и учат на своя език. Друг ключов фактор за оцеляването на сръбското малцинство е поддържането на контакти със сръбските общности в съседните държави (и най-вече в държавата-майка), както и на чувството за принадлежност към глобалната сръбска общност.

Литература:

  1. Hungarian Central Statistical Office, Hungarian Census 2011, 2011. ÉVI NÉPSZÁMLÁLÁS, 3. Országos adatok, Központi Statisztikai Hivatal, Budapest, 2013, page 21;
  2. Hungarian Central Statistical Office, Hungarian Census 2011, table 2.1.6.1. and table 4.1.6.1 Документу приступљено 4.Априла 2014, са http://www.ksh.hu/nepszamlalas/tables_regional_00
  3. Историјски преглед о Србима у Мађарској. (n.d). Документу приступљено 4.Априла 2014, са http://www.szerb.hu/sr/istorijski-pregled.php
  4. Јакшић Миодраг, Ђуретић Симон. (2009). Положај и перспективе српског народа у земљама окружења, ЈП Службени гласник
  5. Ластић, П. (2005). О положају Срба у Мађарској. Становчић Војислав (Ед.). Положај и идентитет српске мањине у југоисточној и централној Европи: зборник радова са научног скупа одржаног 26-29. новембра 2003 године , Београд : САНУ
  6. Ластић, П. (2009). О Србима у Мађарској. Јакшић Миодраг, Ђуретић Симон. (Ед.). Положај и перспективе српског народа у земљама окружења, ЈП Службени гласник
  7. Шарошац, Ђ. (2003). Српски живаљ у Мађарској. Чобељић Н., Мацура М., Башић Г., Ластић П. (Ед). Друштвене науке о Србима у Мађарској, Будимпешта, Зборник са округлог стола одржаног 6-8. дец. 1998.

* Университет „Лоранд Йотвьош”, Будапеща

{backbutton}